Евро право информационна система за европейското законодателство и връзката му с българското право



страница4/15
Дата01.09.2017
Размер0.74 Mb.
#29271
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15

2.2.Международни договори


Международните договори са вторият основен източник на Правото на ЕС. Те позволяват на Съюза и Европейските общности да развиват своите икономически, социални и политически отношения с останалия свят. Към тази група актове се отнасят споразумения, които (винаги) се сключват между субекти на международното право (европейските общности, държавите членки или международни организации) за целите на установяване на сътрудничество на международно ниво. Договорите, сключени от Съюза и Европейските общности в рамките на първия стълб на Европейския съюз, имат задължителна сила за институциите на Съюза и държавите членки, докато тези, сключени в рамките на втория и третия стълб обвързват институциите, но не винаги и държавите членки.

Първите включват два основни вида споразумения:



  • международни договори с трети страни или международни организации;

  • споразумения и конвенции между държавите членки.

В допълнение към този източник на правото на ЕС са отнесени и:

  • актовете на институциите, създадени с международни договори.

2.2.1Договори с трети страни или международни организации


Договорите от този вид могат да се сключват както от Европейската общност, така и от Общността и държавите членки (съвместни споразумения). Тези договори обвързват Общността и държавите членки, които отговорят за спазването им съобразно нормите на международното право. Тук се разграничават три основни вида споразумения:

Асоциирането включва икономическо сътрудничество, съчетано с екстензивна финансова подкрепа за страната партньор по споразумението. Към този вид договори се числят споразуменията за асоцииране на отвъдморските страни и територии, споразуменията за подготовка на страните кандидатки за членство в ЕС и за създаване на митнически съюз, споразумението за Европейско икономическо пространство (ЕИП) и др.

  • Споразумения за сътрудничество

Споразуменията за сътрудничество имат по-тесен обхват от споразуменията за асоцииране, доколкото се ограничават само до интензивно икономическо сътрудничество. Чрез подобни споразумения Общността е създала връзки с държавите от Магреб (Алжир, Мароко и Тунис) и Машрек (Египет, Йордания, Ливан и Сирия), а също и с Израел.

Това са споразумения в областта на митниците и търговската политика, сключвани с държави нечленки или в рамките на международните търговски организации. В тази категория попада и споразумението за създаване на Световната търговска организация (СТО).

2.2.2Договори между държавите членки


Те са обвързващи правни инструменти и се сключват от държавите членки или (1) за да уредят въпроси, които са тясно свързани с политиките на Общността, но чието решаване е извън обхвата на компетентността на общностните институции, или (2) за да разширят териториалните ограничения, въведени с националните разпоредби, с оглед да се създаде единно право на общностно ниво (напр. споразумението за общностните патенти).

2.3.Вторично право


Вторичното право (обозначавано често и като вторично законодателство) е третият основен източник на Общностното право след учредителните договори (първичното право) и международните договори. Най-общо то може да бъде определено като съвкупността от всички правни инструменти (правни актове), приети от европейските институции въз основа на разпоредбите на учредителните договори. Вторичното законодателство включва предвидените в Договора за създаване на Европейската общност актове (правни инструменти) с правнообвързваща сила (регламенти, директиви, решения) и актове, които нямат правнообвързваща сила (резолюции, становища и др.), както и цяла серия от други актове, като напр. вътрешноинституционални регламенти, програми на Общността и др.

Към „Вторично право” са включени и правни инструменти, свързани с втория и третия стълб на Европейския съюз, които строго погледнато не са част от вторичното законодателство, тъй като приемането им продължава да е предмет на междуправителствени отношения, но по съображения от документално естество са отнесени към тази категория.


2.3.1Регламенти


Приеман от Съвета, от Съвета съвместно с Европейския парламент или самостоятелно от Европейската комисия, регламентът е обща мярка, която е задължителна в своята цялост. За разлика от директивите, които са адресирани до държавите-членки, адресати на регламентите са всички лица.

Регламентът е директно приложим, което означава, че създава правни норми, които имат непосредствено действие във всички държави-членки по същия начин както националните правни актове, без да са необходими каквито и да било по-нататъшни действия от страна на националните органи на власт.


2.3.2Директиви


Приемана от Съвета, от Съвета съвместно с Европейския парламент или самостоятелно от Европейската комисия, директивата е адресирана до държавите-членки. Нейната основна цел е хармонизирането на националните законодателства.

Директивата обвързва държавите-членки по отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат, но им предоставя свобода да изберат формата и метода за постигане на общностните цели в рамките на своята национална правна система.

Ако директивата не бъде транспонирана в националното законодателство на държава-членка, или бъде транспонирана само частично, или не бъде транспонирана в определения срок, гражданите могат да искат от националните съдилища прилагане на разпоредбите на директивата.

2.3.3Решения


Приемано от Съвета, от Съвета съвместно с Европейския парламент или самостоятелно от Европейската комисия, решението е правен инструмент, чрез който европейските институции осъществяват своите административни правомощия в определена област. Посредством решението, институциите могат да изискат от държава-членка, юридическо лице или гражданин на Съюза да извърши или да се въздържи от извършването на определено действие, да предостави права или да вмени задължения на държава-членка, юридическо лице или гражданин на Съюза.

Решението е:



  • индивидуален административен акт и затова лицето, до което е адресирано, трябва да бъде определено индивидуално, което отличава този акт от регламента;

  • е задължително в своята цялост.

Каталог: assets -> files
files -> Списък на училищата-гнезда в софия-град, за кандидати след завършен VII клас
files -> Закон за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър
files -> Advanced ovarian cancer as a risks of primary multiple malignant tumors after the treatment of extra genital cancer
files -> Конкурс за заемане на академична длъжност „Професор по научната специалност
files -> Закон за обществените поръчки 2016 г програма на семинар 24-26 февруари 2016 г., хотел „Св. София
files -> Семинар актуални проблеми на търговското право и гражданския процес
files -> Декларация за съответствие
files -> На избрани нерецензирани научни трудове
files -> Списък публикации


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница