Евро право информационна система за европейското законодателство и връзката му с българското право


Други правни инструменти Препоръка



страница5/15
Дата01.09.2017
Размер0.74 Mb.
#29271
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15

2.3.4Други правни инструменти

        1. Препоръка


Препоръката предоставя възможност на институциите да дадат публичност на своите позиции в определена област и да предложат посока на действие без да създават правно задължение за тези, към които тя е адресирана (държавите-членки, други институции, а в някои случаи и гражданите на Съюза).

2.3.4.2 Становище


Становището е правен инструмент, който позволява на институциите да направят изявление, която няма правнообвързваща сила, с други думи без да създават правни задължения за тези, до които то е адресирано. Неговата цел е да изрази гледната точка на институцията по даден въпрос.

2.3.4.3 Съвместно действие (обща политика в областта на външните отношения и сигурността)


Съвместното действие е правен инструмент, въведен с Дял V на Договора за Европейски съюз и съответно има ясно изразен междуправителствен характер. Приемано от Съвета на Европейския съюз с единодушие или, в някои случаи, с квалифицирано мнозинство, съвместното действие има правообвързваща сила за държавите-членки, които са длъжни да постигнат поставените с него цели, освен ако не възникнат значителни трудности.

2.3.4.4 Съвместно действие (полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси)


Виж следващата точка 2.3.4.5.

2.3.4.5 Решение, рамково решение и съвместно действие (полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси)


С влизането в сила на Договора от Амстердам решенията и рамковите решения заменят съвместните действия в областта на полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси. Те са правни инструменти, приемани съобразно Дял VІ от Договора за Европейски съюз, които имат междуправителствен характер. Решенията и рамковите решения се приемат от Съвета на Европейския съюз единодушно по инициатива на Комисията или на държава-членка.

  • Рамковото решение е обвързващо за държавите-членки по отношение на резултата, който трябва да се постигне, но оставя на националните власти правото да изберат формата и методите (подобно на директивата в контекста на Договора на създаване на Европейската общност).

  • Решенията в областта на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси се използват за всякакви други цели освен за сближаване на законодателствата на държавите-членки, което е запазен периметър за рамковите решения.

2.3.4.6 Обща позиция (обща политика в областта на външните отношения и сигурността и полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси)


Общата позиция в контекста на общата политика в областта на външните отношения и сигурността и полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси е правен инструмент съгласно Дял V и Дял VІ на Договора за Европейски съюз, който има междуправителствен характер. Приеман с единодушие от Съвета на Европейския съюз, този акт определя подхода на Съюза по определени въпроси на външната политика и сигурността или на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси и дава насоки за осъществяването на националните политики в тези области.

2.3.4.7 Международни споразумения (обща политика в областта на външните отношения и сигурността и полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси)


Те са правен инструмент съгласно Дял V и Дял VІ на Договора за Европейски съюз, като не са предвидени първоначално с Договора от Маастрихт. Именно поради това в контекста на втория и третия стълб е липсвало правно основание за сключването на международни споразумения. С оглед да се избегне затруднението всяко споразумение, подписано от Съвета, да бъде формално сключвано от всички държави-членки, за да има действие, Договорът от Амстердам предоставя на Съвета правомощието да овластява Председателството за започване на преговори, когато е необходимо.

Споразуменията са обвързващи за институциите на Съюза, но не и за държавите-членки, чиито конституционни разпоредби предвиждат специфични правила за сключването на подобни споразумения. В тези случаи по време на срещата на държавите-членки в рамките на Съвета може да бъде решено, че въпреки това споразумението се прилага временно.


2.4.Съдебна практика


Всички решения, постановени от органите, упражняващи съдебна власт, в своята съвкупност формират съдебната практика като четвъртия основен източник на Правото на Европейския съюз. Съдебните институции на Европейския съюз са Съдът на Европейските общности и Първоинстанционният съд на Европейските общности. Задача на Съда е да осигури съблюдаването на общностното право по отношение на тълкуването и прилагането на учредителните договори. В своята работа Съдът се подпомага от генерални адвокати, които представят пред него своите заключения по материята на делото.

2.4.1Решения


Съдът на Европейските общности и Първоинстанционният съд постановяват решения, с които приключва съдебното производство.

Решенията на Съда на ЕО са необжалваеми.



Решенията на Първоинстанционния съд могат да се оспорват с апелативна жалба пред Съда на ЕО.

2.4.2Становища


Европейският парламент, Съветът, Комисията или държава-членка могат да поискат становище от Съда на ЕО дали споразумение между Общността и държава-нечленка или международна организация е съвместимо с разпоредбите на Договора за ЕО. Споразумение, по отношение на което Съдът на ЕО е дал негативно становище, може да влезе в сила само при условията, посочени в член 48 от Договора за Европейски съюз (процедура за ревизия на договорите).

2.4.3Определения


Съдът на ЕО и Първоинстанционният съд се произнасят с определения в редица случаи, уредени в Процедурните правила на Съда, като най-общо те могат да бъдат обединени в три групи:

  • по време на проучването на делото (напр. актове, разпореждащи обезпечаването на доказателства или актове, с които се разделят, обединяват или отлагат дела);

  • когато Съдът се произнася по делото без да го изследва по същество (напр. когато го определя за недопустимо или се произнася, че липсва компетентност за решаването му);

  • когато Съдът се произнася по съществото на делото; в тази хипотеза определенията фактически играят ролята на опростени решения, които се използват, когато делото е идентично на други дела, по които съдът вече се е произнасял с решение.

По правило определенията могат да се изменят или отменят.

Каталог: assets -> files
files -> Списък на училищата-гнезда в софия-град, за кандидати след завършен VII клас
files -> Закон за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър
files -> Advanced ovarian cancer as a risks of primary multiple malignant tumors after the treatment of extra genital cancer
files -> Конкурс за заемане на академична длъжност „Професор по научната специалност
files -> Закон за обществените поръчки 2016 г програма на семинар 24-26 февруари 2016 г., хотел „Св. София
files -> Семинар актуални проблеми на търговското право и гражданския процес
files -> Декларация за съответствие
files -> На избрани нерецензирани научни трудове
files -> Списък публикации


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница