Евроатлантическо сътрудничество дата на изпита – декмври – 16. 12. 2006 г. Доц. Никола Аврейски

Термина Евроатлантическо сътрудничество е твърде нов. Въведен е в научно и допломатиеско обръщение през 1992 година след Студената война от чехословашкия президент Вацлав Хавел. Този нов термин е твърде точен с оглед на новите реалности.За първи път се очертава новия географски арел на сътрудничеството между Европа и Америка. В миналото се е говорило за Западно сътрудничество , Северноатлантическо сътрудничество , Атлантическо сътрудничество.

1. По пътя на силата – чрез налагане на сила над по-слабата страна. Примерите са много- кръстоносните походи , наполеоновото време , хитлеровото време (идеята за новия ред – обединяването на Европа ), „Освободителната мисия” на Червената армия. (червената армия излезе от източна германия едва 1994 година).Днес има мнго по-богата гама от средства – от директна употреба на сила в Ирак , само употреба на сила – бомбардировките в Югославия, позоваване на употреба на сила – Иранската програма за обогатяване на уран. Предоставяне или отказване на инвестиции или икономически ситуации с кредитирането. В крайна сметка метода на силата няма стабилен резултат – резултатите са с временен характер и са обречени на неуспех .

2. Чрез дипломатически усилия. Дипломацията се заражда в строгия смисъл на думата едва 17-18 век в Европа. Този път отчита ефективноста на силовия метод , залага на мирните средства за сътрудничество – споразумения между държавите. По този път са създавани международни системи да просъществуват с векове

– 1648 г. Вестфалската система , която съществува век и половина като дори поделя колонии между евпропеските държави .

- Виенската система 1814-1815 година след победата над Франция – установяват система над Евразия като включват и Русия.

- Третата система е Версайско-Вашингтонката система 1919-1922 г. съвкупност сложна от много международни договори – първите 1919 във Версай , а 1922 във Вашингтон за Атлантика.

- Последната 1945 ялтенската система- САЩ , СССР и Великобритания си поделят света до 1991 г.
Слабости на този втори път за осъществяване на сътрудничество:

• 
  Дипломацията най-често е тайна. Получава се така , че се решават съдби на нации , народи и държави зад гърба на самите правителства и населения. Затова пътя на дипломацията не е преспективен , но все пак е по-стабилен като резултати във времето от военния път.
  

3. Чрез учредяването на международни организации . Началото си води от втората половина на 19 век. Първите междуправителственни организации. Тогава са били нещо рядко , докато в момента има над хиляда междуправителственни организации. Най гъстата мрежа от такива организации е в Европа. Тук се разчита на явни договорни отношения на страните участващи в сътрудничеството. Сериозните договори се предлагат в някой държави и на референдум. Повечето договори предвиждат денонсиране. Единици са случаита както е договора за ЕС , при който изобщо не се предвижда напускане на договора за Европеския съюз.

– Най-важни са постоянните фактори – географския фактор. Разположението е много важно , като България е с уникално геостратегическо и политическо положение – граници на река Дунав и Черно Море , съседи Турция и Гърция.

- Втори фактор е размера на държавата. Не е възможно малка държава да играе глобална роля.За България е възможно да играе регионални роли.Малките и средни страни имат интерес в решаването на регионалните проблеми на сътрдничество,трябва да имат своя линия на континентално и глобално ниво , но тя е второстепенни и би трябвало да подпомага решаването на регионалните проблемина сътрудничество.
- Трети фактор е Етническия състав на страната. Смесения етнически съства на Балканиските държави доведе до много проблеми – от войната в Словения , та до подклажданите и в момента страсти от албанското малцинство в Македония, което блокира развитието на самите държави както и на техните съседи.
Принципи на международното сътрудничество :

Тези принципи са формирани в съвременното международно публично право . Най-важния документ е Устава на ООН от 1945 година . За евроатлантическото простраснство основен документ е Заключителния акт от Хелзинки от 1975 година. Важен е ,защото е подготвен от всички европейски страни с изключение на Алабания , като участват СССР , САЩ и Канада, тоест държави с азиатско и американско местоположение и влияние, за което е изключително важен документ. Основни принципи прокламирани в него са суверенноста на държавите , равноправие в международното сътрудничество( Държавите имат равен глас в международните организации) , ненамеса във вътрешните работи на държавите , неизползване на сила и на заплаха със сила. В заключителния акт са общо десет принципа.

-Държаната с нейните институции е основния субект на международното сътрудничество.

-Втори важен субект са неправителственните органзации , които във всяка демократична страна уастват активно в междуароното сътрудничество.
Съществува явлението Асинхронност на развитието на сътрудничеството в различни части на евроатлантическото пространство. Сътрудничеството се развива с различни темпове , в различн време и с различен резултат. Това се дължи на развитието в икономическо отношение на участващите държави, политическите системи в тези държави , културното им развитие и националния им облик. Първи са държаните от Бенелюкс със общите си политически системи , еднороден национален облик , еднакво икономическо развитие. На края като резултати от сътрудничеството и провеждано такова са Балканите , където дори са разговорите между съседните държави , понякога са необходимо съдействието на големите държави.
Термина „интеграция” – нов феномен в международните отношения , който се появи едва след Втората световна война и се разви от Западноевропейските държави.
Разликата между сътрудничеството и интеграцията :

При класическото международно сътрудничество има неприкосновенност на националният суверинитет и решенията се вземат с консенсус.При интеграцията няма такава свещеност на суверинитета – страните участнички се отказват от част от своя сувринитет , като го делегират на наднационалните институции , като се дават надежди , че по този начин ще се постигне благо за почти всички участващи в интеграционния процес държави. Интеграцията е явление с различно равнище на провеждане . Опита до сега в Европейската интеграция показва следните равнища :

1. 
   Зона за свободна търговия-премахване на бариерите в търговията между самите участнички – като всяка може да търгува и с трети страни.
   
2. 
   Митнически съюз – новото е че страните участнички приемат единна тарифа за търговията с трети страни.
   
3. 
   Изграждането на общ пазар – свободно движение на стоки , услуги , капитали и хора.(четирите свободи)
   
4. 
   Единен валутен пазар . При изграждането му се въвежда система на разменни курсове които обвързавт валутите на интегриращите се страни, които целят да намаляват колебанията във валутите на участничките.
   
5. 
   Икономически и валутен съюз – на този етап се премахват абсолютно всички бариери между страните участнички и въвеждането на компесационни механизми за компенсиране на претърпени щети от членките
   
6. 
   Единна валута при строго регламентирани критерии .
   
7. 
   Установяване на политически съюз - ЕС е в самото начало на този път .
   
8. 
   Военен и отбранителен съюз . Едва в първите години на 21век се прави опити в тази насока.
   

Разделя се на :

- Формална – плод на дейноста на държавите участнички и техните институции.

-Неформална – пише се доста по темата , защото тя е плод на действията на гражданското общество с неговите структури – НПО.

- Поведенческа интеграция . Тя засяга отделния гражданин .
Основни етапи на евроалантическото сътрудничество :

1. 
   Формиране на условия за осъществяванена бъдещо сътрудничество - от края на 15 до края на 19 век.
   
2. 
   Класическо международно сътрудничество – от края на 19 век до края на първата световна война.
   
3. 
   Западно сътрудничество – в края на Първата световна война до края на Втората световна война.
   
4. 
   Северноатлантическо сътрудничество – от средата на 20-ти век до началото на 90-те години на 20-ти век
   
5. 
   евроатлантическо сътрудничество след 1991 година.
   

Има сериозни методологически трудности при интерпретацията на евроатлантическото сътрудничество. Голяма част от документацията за това сътрудничество е засекретена за поне 50години. Не може да се съди по много важни проблеми за позицията на участниците поради липса на извори за ясно посочване на фактите. Не може да се дава стабилна историческа оценка , тъй като няма необходимата времева разлика. Развитието на процесите и явленията не е завършено.

В тези условия при оценките на евроатлантическото сътрудничество оказват влияние и субективните пристрастия-културни , религиозни , георафски и др.
Липсва цялостен учебник по темата , проблема е че темата е динамична и касае проблем търпящ развитие в момента, но има няколко заглавия които засягат голяма част от въпросите:

• 
  проф. Мари Франс Чакалоф „Изграждането на Обединена Европа 1944-1995 година”.2000г.
  
• 
  „Европейско политическо сътрудничество и интеграция „ УНСС , 2000г.
  

За държавния изпит е включена темата за ООН , ЕЦ, СЬВЕТА НА ЕВРОПА – три въпроса ( международна организация , европейския съд за правата на човека , правата на човека),

Регионално сътрудничество в евроатлантическото пространство , ОССЕ(оранизацията за сигурност и сътрудничество европа) , НАТО .

Тема 2:

ЕВРОПА В ПОЛИТИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА СВЕТА ДО КРАЯ НА 19-ТИ ВЕК
Европа се появява в историята на човечеството сравнително късно,люлка на човечеството е Африка , а на първите цивилизации е Азия – днешен Ирак.Най-страто название за континент е именно на Азия в документ от 16 век пр.н.е. най-ранно огнище на цивилизацията е 1900г.пр.н.е. в Европа на остров Крит. Първия политически център на света е именно Азия- след това минава в Древен Египет и едва по-късно Европа става център. Изворите на европейската цивилизация се намират именно в Азия – от тях е възприет календара , театъра , културата.На Азия Европа дължи и християнството.Самата дума „Европа се извежда от семитската дума „ереба” – запад.

Европа се опитва да се превърне в международен фактор през средата на второто хилядолетие преди новата ера. Гърците започват да създават колонии.Древна гърция наследява славата на остров Крит. Гърците с насочват към целия средиземноморски басейн. Така 5-4 век преди новата ера се стига до конфликта с персите, който завършва с успех на гърците. Дълго време азиатската култура остава по-развита от европейската.Едва 14-ти век Европа успява да изпревари азитските държави.

Европейската сила се свързава с древната македонска държава и римската империя. Дълги години център на европейското развиие е бил Константинопол ,като техния владетел се е титулувал император.Едва 800-ната година Карл І-ви се титулува император. Но след него едва чак 10-ти век има втори владетел на запад-император. От периферия на християството Европа се превръща в крепост на християнството след падането на Йерусалим , Александрия и Антиопия в ръцете на мюсюманската религия. Така Европа се превръща в символ на християнския свят. Европа прави опит за контранастъпление –кръстоносните походи но те не дават постоянен резултат .

Мюсюманите проникват 8-ми век в Иберия , като остават там до 15 век.Когато те напускат Иберия , османските наследници проникват през балканите като достигат до Виена.

Положението на европа се стабилизира през 14ти век, като центъра се измества в западна европа , която става център и на световното политическо и икономичеко развитие.Западна Европа дава тласък на мощни революционни тенденции-рационализма , ренесанса , просвещението , демократизма , романтизма .

След мощните духовни теения се досига до великите географски открития които показват реалната картина на земята. Еврпа колонизира останалия свят след неговото откриване.Паралелно с колонизацията върви процеса на християнизирането на тези нови земи. Една от големите заслуги е въвеждането на книгопечатането.Европа реализира технчески научната и индустриалната революции.Нидерландската и руинските революции . Реализира се и се равива теорията на обществения договор по отношение на връзката между държавата и гражданите през 17-ти век.Именно Европа заявява лозунга „човек се ражда свободен”.

В Европа възникват първите НПО , развива се плурализма , възниква пацифизма , феминизацията. Идеят за баланса на силите е формулирана от Николо Макиавели.

Така възниква проблема че Европа се вживява във вечен хегемон над света , като , че ли света по право й принадлежи. И то във времето на първостепенния проблем на намиращата се върху Европа Османска империя.Втория голям проблем е колониалния грабеж- това е голямото прегрешение на Европа , което ще окаже голямо влияние по-късно.

Йоханс Фон Мюлер 1787 г. предрича , че Европа ще бъде притисната между Русия и сащ.Наполеон , дори счита че Европа не трябва да действа неразумно по отношение на Русия и САЩ , защото ще се окаже притисната от тези две огромни страни.Европейските интелектуалци не само предупреждават , но и посочват редица проекти за решение на тези заплахи , като лансирания изход е нова обща политическа организация на Европа, която да избегне катастрофта,но в онези години европейските държави са чужди на тези проекти за обща Европа, глухи са и за обществното мнение което се появява след Великата френска ревоюция.Така Европа остава сляпа за развитието на Русия и САЩ. Русия се развива в огромни териториални предели а в САЩ се развива държавноста на едно по-високо ниво от тогаващна Европа на поданиците. Така Европа стана огнище на две световни войни като пловин век беше блокирано нейното развитие като беше поделена от тези два колоса появили се от дима на втората световна война.
Препоръка – проф.Дейвис Норман от Оксфорд „Европа-история”1500стр.

Тема:3

СЕВЕРНА АМЕРИКА ДО КРАЯ НА 19 СТОЛЕТИЕ.

Северна америка до откриването на Новия свят от Колумб в края на 15-ти век.

Континент Америка е изолиран от света до негото откриване от европейците. Цялата Северна Америка , която е три пъти по голяма от Америка по съвременни изчисления е била населена от 13 млн население на огромните разстояния и е била рядко заселена. Доказани са епизодични данни за контакти – викингите 10-ти век са имали владения и нееднократни плавания. Имало е и доказани вичи контакти между Древен Египет и местното население.

Тя е открита от Христофор Колумб –италианец по произход 1492 г. Открива карибските острови със съдействието на Испания. До смърта си 1506 година Колумб смята , че е открил индиите а не нов контенент. Европейците 1507 година южниата част е наречена Америка по името на флорентинския мореплавател Америко Веспучи- той пише много интересни пътеписи за пътуването си до индиите и така е кръстн контенента – 1538 година фламандския картограф Меркатор нарича Северна Америка северната част от континента.

Започва дългия и сложен процес на изследване на Америка.В откиравенето участват всички европейски по-големи нации.След създаването на самите държави САЩ и Канада продължава изследването. Контурите на Северна Америка са изяснени чак към средата на 19 век. А самото изследване на Америка приключва едва към средата на 20 век а изследването на териториите от полярния кръг продължава и до днес.Още с началото на изследването започва политиката на колонизация .Откриването на Америка дава повод за първата подялба на света.Папа АлександърVІ през 1496 г. издава була по силата на която разделя света между Испания и Португалия , като заделя Северна Америка на Испанците. Тогава това са били двете конкуриращи се морски държави. До средата на 17 век едва Великобритания посмява да престъпи белата. Англия 1606 г е създаде първото селище в Северна Америка. Американския пример бързо е последван от Франция и Холандия. Бързо британците налагт своята воля иизместват Холандия с две войни 1605-07 1672-27, а Франция с война 1756-63 и Северна Америка остава под хегемонията на Великобритания. Има отделни части на Северна Америка колонизирани от Швенция – Гренландия и Русия – Аляска. Колонизирането е съпроводено с море от кръв като е проведена политика на геноцид към местното население.Отнети са насилствено земите на местното население , под лозунга „ добър е само мъртвия индианец” европейците прилагат принципа „разделяй ивладей”. Изтласквани са в глухи територии-резервати от самото превителство на САЩ – своеобразни концнтрационни лагери. В Канада по умекотено е провеждана такава политика. Завоюваннето на Северна Амрика приключва през последната четвърт на 19ти век.

Друг проблем с колониите е че са подложени на жестока експплоатация на ресурсите от европейските метрополии.

Друг проблем е срамната търговия започната от европейците 1619 година с африкаски роби в Северна Америка въпреки прокламираните свободи продължена до гражданската война в сащ 1860 година

В Северна Америка се очертава среща на две култури – европа получава пуйката , картофите , пипера , кафето ,слънчогледа , тютюна и много други раститения.Тази среща създава огромен безпрцедентен обмена на хора , животни , растения които обогатяват и двата континетна като и водят до негативи – обмяната на заболявания.

Значителна част от европейците които отиват в САЩ са хора с нови убеждения които искат да скъсат с европейските традиции – монархизма и аристократизма , да дадат свобода на личноста да ограничат намесата на държава , накратко да осъществят идеите на европейското просвещение на практика. Огромен е и броя на авантюристите които отиват в северна америка.

Това са и причините за проблемите между великобритания и северноамерикаските колонии. Английският парламент се опитва 1765 година да въведе пряк данък в колониите.

До края на 19 век сащ се развиват в условията на вътрешни противоречия.

1775-83 година е войната за независимоста. Най-важни неща които случват

- приемането на декларацията на независимоста 1776 г. на 13-те щата.

• 
  признаването на независимоста на САЩ от Великобританияе принудена 1783 година с договор в Париж
  
• 
  това е първата победоносна буржоазна революция в Северна Америка.
  
• 
  някои европейски държави – Франция по користни подбуди подпомага и подкрепят войната за независимост , Испания , Холандия и Русия оказват финансова помощ.
  
• 
  Доброволци от почти всички европейски страни се стичат да участват в армията на страната на САЩ
  
• 
  Това е пръв опит за присъединяване на Канада към САЩ , като участват и кандци , завзет е Монреал и е обсаден Квебек но в крайна сметка самите канадци заявяват нежеланието да изпаднат под господството на новосъздаващата се държава
  
• 
  Още със създаването си САЩ обсебват името Америка.
  
• 
  САЩ получават огромни териториални простори като револционната армия завзема два пъти по голяма териотрия от тази на 13-те щата. И снезависимоста си развиват своя експанзионизъм
  

Тази война за независимост оказва силно въздействие ърху Европа и паневропейската идея.Френския маркиз Лафайет участващ като генерал във войната за независимост се връща и по време на Великата френска революция шест години-по късно ръководи революционната гвардия

Шест месеца преди американската конституция е приета полсаката но тя не влиза вдействие , в сила.

Тогава се заражда идеята за Съединени Европесйки Щати донесена от генерал Лафайет .Идеята е приета от Наполеон , но е приложена чрез сила.

Войната за независимост на САЩ и приемането на Конституцията не означава край на власта на Великобритания . 1812-14 година се води една война между тях като Великобритания я води с идеята че при наполеоновите войни няма да дадат възможност европейските държави да помагат на САЩ. По време на тази война САЩ предприемат втори опит да овладеят Канада , но отново канадците успяват да заявят желанието да развиват своята автономност.Отношенията между Великобритания и САЩ остават напрегнати 1861 година те са пред нова война след задържането на английски параход от американците.

Извоюваето на независимостта на страните дава нейния мощен тласьк.Започва промишлен преврат-началото на 19-ти век,но завршва едновремено с Англия-средата на 19-ти век.Сьс стопанския вазход вьрви и полтическия вьзход на САЩ , като САЩ закупуват от Франция Луизиана-1803г .1819 Флорида става част от САЩ.

Следващото голеямо разширение между 1840 -50 за сметка на Мексико , като завземат повече от половинатаот теритоията му . Територия от от 2 340 000 кв.км. купуват и площ от 140 000 кв.км. за десет милиона долара

За кратък пероид от време 1820-1850 год. Са заети от САЩ територии превишаващи територията на Европа. 1860 година населението на САЩ е 31,5 млн души.

След този голям икономически възход 1823 година САЩ приемат Панамриканската идея- доктрината „Мънро” – „америка за американците”.

Важно за развитие има 1861-1865 година гражданската война. Отново правят опит да включат Канада и САЩ. Главен резултат от войната е реконструкцията на юга която продължава до 1877 година.Тогавна е отменено и робството , което дава друг имидж пред външния свят. По време на реконструкцията на юга 1867 САЩ закупуват от Русия Аляска и Алеутските острови за 7,2 млн долара . Тази територия е два пъти по-голяма от територията на първите 13 щата създателите на САЩ.

Към края на 19-ти век сащ се подават кратковременно на европеската практика на колониализма през 1892 година анексират Хавайските острови , предз същата година след война с Испания установяват контрол върху Пуерто Рико , Филипините и остров Гуам срещу 20 млн долара.Към края на 19-век САЩ вече са световна сила с територия по-голяма от територията на цяла Европа , със 76 млн население , със своя лидерска позиция в цяла Америка . Създава се Международен Съюз на Американските Републики през 1889 г. САЩ стават първа промишлена сила в света през 1896 г.освен това разполагта по това време с мощен флот който успява да лиши Испания от последнте владения на европейците в Америка. Със самочувствието на новоизгряваща световнасила САЩ провъзгласяват доктрина на отворените врати през 1899 г. – отваряне на огромния китайски пазар и насочване на усилията към Азия, след заемането на лидерска позиция в Америка.

През целия този период протича много труден процес на формиране на национална идентичност. Пъроначално протича процес на формиране на идентичноста на отдлните щати.По нататък в този процес през втората четвърт на 19 век се обособяват северна и южна идентичност.Едва след гражданската война се изглажда тази конструкция и след реконструкциятана юга се насочва процеса към оформяне на национална идентичнсто. Процеса се формира при една антиевропейска основа. При целият процес на оформяне на идентичноста се запазва християското влияние над населението (90% от населението посещава църкви). И се запазва религиозния облик на америка, докато Европа се променя в една светска културно-политическа общност надраствайки религията .

През цялото това време се увеличава притегателната сила на САЩ за европейците там търсят убежища разочаровалите се от ретроградната политика хора. Там намират убежище и всички преследвани по политически причини. Много европейски интелектуалци възриемат идета че Европа ще се спаси при повтаряне на американския модел. САЩ към края на 19 век са символ на прогреса и модерноста в целия свят. Някои европейски интелектуалци предричат , дори че Европа няма сили сама да се обнови и че Америка има тази мисия. Появява се при Наполеон , Алексис дьо Торквил .
Канада
Канада до края на 19-ти век
Колонизацията на Канада започва през началото на 17 век от Франция , като дори първоначално се е наричала Нова Франция , 1756-1763 след война страната минава във влъдение на Великобритания . С назряване на революцията в 13-те колонии 1774 г. Великобритания приема акт , с който се признава френския характер на Канада. Така Великобритания предотвратява участието на Квебек в САЩ. Към края на 18-ти век се започва процес на национално самоосъзнаване на канадците. През 1791 година се формира организацията конституционен клуб която пледира за прогласяване на независимост.усещайки опасноста Великобритания разделя същата година Канада на две части – Горна Канада и Долна Канада .Национлно освободителното движение , обаче се разширява през 1837 след голямото възстание Великобритания решава да затегне власта си и издава акт 1840 г. на унията.Канаците продължават борбата си за независимост. Тъй като британците постоянно се притесняват Канада да не се обедини със САЩ и англииския парламент 1867 г. дава автономност на Канада и и дава статут на доминион. Автономията е в областа на вътрешната политика. Последните английски войски 1871 г се отеглят от Канада. Независимоста дава силен тласък на икономическото развитие на страната. Направени са решителни стъпки към индустриализацията. Тази огромна територия в края на 19-ти век е едва 5 млн души.
Изводи :

Настъпват 15-19 век драстични промени в съдбата на Северна Америка. От 17-ти век тя е колонизирана от европейските метрополии . В края на 18-ти и през 19-ти век Северна Америка отхвърля колониалния режим и извоюва своята независимост. След това САЩ и Канада тръгват уверено по пътя на прогреса и на модерноста.

В края на 19 век с помоща на Северна Америка е отхвърлен и колониалният статут и на латинска америска. Тогава е изграден и Международния Съюз на Американските Републики. Последно 19 век САЩ са и първа промишлена сила в света.