„европа като глобална сила



Дата10.02.2018
Размер102.89 Kb.
#56561
ТипЛекция
ЛЕКЦИЯ НА ПРОФ. АЛФРЕД ВАН СТАДЕН

ОРГАНИЗИРАНА ОТ ДИПЛОМАТИЧЕСКИЯ ИНСТИТУТ

НА ТЕМА:

„ЕВРОПА КАТО ГЛОБАЛНА СИЛА”

08.11.2004 г.

Ваши превъзходителства, дами и господа


За мен е удоволствие да присъствам пред почитаемите гости на Дипломатическия институт. Създаването на този институт преди около една година е важно събитие в историята на българската външна политика, която скоро постигна важен успех с присъединяването на страната към НАТО и създаде благоприятни условия за членство в ЕС. Бих искал да поднеса своите почитания към директора на института, г-н Здравко Попов, за уверения му стил на ръководене. Той и неговият самоотвержен екип успяха да положат основите на забележителна обучителна програма за български дипломати и наложиха добра практика в организирането на важни конференции.

Институтът, в който работя, Холандският институт за международни отношения „Клингендал”, с удоволствие оказва съдействие за развитието на Българския институт.

Бих искал да добавя, че за мен е чест да изнеса реч в тази серия от лекции на известни личности, които са посветени на значими теми и се отнасят се до съвременното развитие на международните отношения. Изразявам своята голяма благодарност за възможността да бъда пред тази изтъкната публика.

Бих искал да споделя някои виждания относно идеята за Европа (ЕС) като глобален актъор и по-специално дали европа може да представлява такава сила в пълния смисъл на думата. Наскоро създаденият образ на Европа като глобален актьор вече представлява послание към тези, които се съмняват във факта, че ЕС е нещо повече от регионална сила. Става въпрос за сила, която сериозно преследва политическите и стратегическите си амбиции извън собствените си предели.

Позволете ми да спомена важно твърдение, формулирано в европейската стратегия за сигурност, договорена през декември 2003 г. В документа е записано:

„Като съюз от 25 страни-членки, в който има повече от 450 милиона жители, който произвежда повече от една четвърт от световния брутен национален продукт (БНП) и който има редица средства на свое разположение, ЕС неизбежно представлява глобален играч”.

Документът напомня, че през последното десетилетие европейски военни части са взели участие в операции в страни като Афганистан, Източен Тимор и Конго. Понастоящем страните от ЕС отделят повече от 50 000 души за международни мироподдържащи операции под егидата и с одобрението на ООН. Съюзът също е важен финансов донор на организацията. Страните от ЕС представляват едва 13 % от общия брой на членовете на ООН, но внасят 36 % от редовния бюджет на организацията и около половината от всички доброволни плащания за фондове и програми на ООН.

На преден план можем да откроим ясната загриженост на европейските лидери по отношение на факта, че сигурността и просперитета на европейския континент са неизменно свързани със съдбата на страните от останалата част на света. В подкрепа на това твърдение можем да цитираме обръщението на холандския външен министър, г-н Бернард Бот, който изрази становището на ЕС в обръщението си към Генералната асамблея на ООН през септември т.г.:

„Знаем, че не можем да се изолираме от транснационалните заплахи и предизвикателства. Осъзнаваме, че климатичните промени не зачитат нито национална принадлежност, нито етнос или религия. Вирусът на СПИН лесно преминава граници, а терористите убиват безразборно. Никоя страна не може да се справи сама с тези заплахи. Единственият начин за справяне с тях е колективното действие.” Въпросът е не дали ЕС убедително може да претендира, че има статута на глобален актьор. Определено го притежава. По-скоро въпросът е каква роля ще се стреми да придобие ЕС на световната сцена и на каква основа ще изгражда своите взаимоотношения с доминиращата световна сила - САЩ. Това е темата, която ще разгледам.

Нека Ви представя моите политически препоръки. Дълбоко вярвам, че Европа не трябва да се стреми към придобиване на статут на истинска суперсила. Опитите за изравняване силите на ЕС с тези на САЩ на световната сцена, от самото начало са опасни и безполезни. Тези опити за „балансиране” са опасни, защото единствено могат да увеличат напрежението от двете страни на Атлантика. Могат и да засилят унилатералистичните нагласи във Вашингтон. Възможността това да стане реалност се увеличава след преизбирането на президента Буш, който има широка обществена подкрепа. Балансирането е стратегия, която принадлежи към външнополитическия арсенал на страни, които взаимно се възприемат по-скоро като врагове, отколкото като партньори.

Опитите за балансиране са безполезни, защото болшинството от страните-членки на ЕС (включително и Германия) са против изграждането на големи военни възможности в рамките на Съюза. Отхвърля се френската идея за Силна Европа в свят, който трябва да стане многополюсен. Несъмнено, ЕС може да има различен подход по отношение на своите съседи - Балканите или Русия, или към региони като Африка, с които някои от членовете на Съюза имат специални отношения. Все пак, стратегическите интереси на Общността до голяма степен ще бъдат подобни на тези на САЩ. Трябва да имаме в предвид постоянно нарастващото значение на „големите новопоявяващи се пазари”, въпреки че икономическите взаимовръзки между Европа и САЩ са най-задълбочените и най-широкообхватните, които някога са съществували между които и да е два континента. Реалността потвърждава аргумента, че, за да съществува една по-силна Европа, която в по-голяма степен да може да се справя с конфликти в подобни страни, това трябва да отговаря и на американските интереси. Считам, че този анализ ще бъде направен и в страните от Централна и Източна Европа, защото си спомням това, което президентът Ширак заяви в навечерието на войната в Ирак в отговор на подкрепа на тези държави за САЩ. Той заяви, че тези страни са „пропуснали добрата възможност да си затворят устата”. Изявлението на френския президент ми напомня за въпроса, който Тайлеран задава след смъртта на руския посланик на Виенския конгрес: “Защо го направи?”

Не е нужно да се споменава, че европейските данъкоплатци не са положително настроени към увеличаване на разходите за отбрана с цел да бъде достигнато американското равнище на военна мощ. Понастоящем бюджетът на САЩ за отбрана се равнява на над 400 млрд. долара, докато европейците харчат по-малко от половината от тази сума (около 160 - 180 млрд. долара). И харчат доста погрешно. Разбира се един от най-големите скандали е наличието на несъответствие между разходите направени за отбрана и получените резултати, които се оценяват като нищожни когато бъдат отнесени към количеството пари, които се харчат.

Освен това един Европейски отбранителен съюз или една европейска армия, която за мен представлява атрибут присъщ за една суперсила, изисква изграждането на един напълно функциониращ политически съюз, което е друга дума за европейско правителство. Не може да се ръководят военни кампании или сложни военни операции от Комисия с 25 или повече страни-членки. Оставям на Вас да решите дали има място за демокрация в една пожарна команда. Според мен централизирана власт не може да бъде утвърдена в рамките на една политическа сцена, на която основните атрибути на суверенитета като сигурност и отбрана, имат толкова голямо значение за главните актьори. Нациите не одобряват възможността да бъде отнето правото им да вземат решение по въпроси, отнасящи се до мира и войната.

Оценявам като положителен факта, че преобладаващото обществено мнение в Европа по-скоро подкрепя идеята за засилване на системата от многостранни институции, отколкото тази за засилване на многополюсността, която е изградена на основата на противостоящи си центрове на сила. По начинът, по който аз виждам нещата, това не означава, че ЕС може да си позволи лукса да бъде цивилна сила, която да не разполага с големи военни възможности. Поради тази причина, не съм склонен да се съглася с гледната точка, която изразява един от водещите американски експерти по въпросите, отнасящи до ЕС, Андрю Моравчик ( от Университета в Принстън ), който твърди, че опитът на ЕС в сферата на международната търговия, чуждестранната помощ и мироопазването дава основания ЕС да бъде окачествяван като “Тихата суперсила”. Той твърди, че европейците могат да упражняват ефективнo сила за да регулират състоянията на мир и война в по-голяма степен, отколкото позволяват възможностите на САЩ. Считам, че това е твърде прибързано и доста необмислено, за да бъде прието насериозно.

Можем да бъдем сигурни в едно нещо - ЕС е най-големият донор на помощи в света. ЕС осигурява повече от 70 % от общото количество помощи за развиващите се страни, което се равнява на около четири пъти повече от предоставените от страна на САЩ. Действително, в сравнение с американския принос, европейският дял към мироподдържащи операции е около десет пъти по-голям. Широкообхватното разширяване на ЕС, което включва страните от Централна и Източна Европа, трябва да бъде приветствано като безпрецедентен опит да бъдат елиминирани причините за война на континента, където в миналото конфликтите са присъствали като неизменна реалност.

Както Хавиер Солана, Върховният представител на ЕС за ОПОВОС, много точно написа преди около седмица:

„Един континент, който в миналото е съсипван от войни и разделян от идеологии, днес е преобразуван в атрактивен и проспериращ модел на сътрудничество и е добронамерен износител на мир.”

Както Фредерик Велики от Прусия заявява - да се правят опити да се води външна политика без военна сила е равносилно на това да се дирижира симфоничен оркестър, в който няма цигулки. Европейците могат да намалят различията си с американците, ако приемат, че има нужда многостранните институции, които да могат да прилагат принудителни мерки, за да наказват онези, които нарушават правилата. Точно в това се състои цялата същност на идеята за ефективния или действащия мултилатерализъм. Европейците също трябва да желаят да поемат своя равен дял в разходите, които трябва да бъдат направени. Точно това изисква едно солидно и взаимноизгодно Атлантическо партньорство, което би могло ефективо да се справи с големите заплахи пред които е изправен света днес и които ще присъстват в бъдеще.

Ако ЕС продължи да се разширява и вземе решение да даде пълноправно членство на Турция, Съюзът ще граничи с бедни страни, които ще имат нужда от неговата помощ, за да повишат сигурността и благосъстоянието си. Ако ЕС иска да остане верен на добрите си практики в области като предотвратяване на конфликти, изграждане на мир и зачитане на човешките права, няма друга алтернатива освен да разшири стратегическите си хоризонти с включването на кризистни райони намиращи се извън Европа, и да действа заедно с други актьори при боравенето с глобалните заплахи за сигурността. Тези предизвикателства са свързани с международния тероризъм и разпространението на оръжия за масово унищожение. Това е равносилно на тезата, че Съюзът има нужда от средства за военна интервенция, които са ефективни и могат да бъдат използвани винаги при нужда.

Тестовата площадка ще е Африка. Там скоро ще бъдат разположени сили за опазване на мира изпратени от ЕС. Интерес ще представлява да отбележим, че повечето африкански държави имат по-големи очаквания от ЕС, отколкото от Америка по отношение на тяхното бъдеще. Непрестанната борба в Африка ( в Конго, Судан и други точки на напрежение) засилва призивите за завръщане на повечето европейски държави в Африка с военни части. Но тук се крие опасност. Изпращането на голям брой европейци за участие в хуманитарна интервенция лесно може да се превърне в неоколониален еквивалент на подчиняване. Това може да бъде логичният резултат, който би се получил в следствие от налагането на стабилност и опита да се поддържа образ на „сила на доброто” посредством средствата на силата, а не посредством въвеждане на добри практики в различни области от обществено-политическия живот. Това е един от важните, ако не и най-важният урок от ангажимента на САЩ в Ирак. Затова ЕС трябва приоритетно да помогне на Африканския съюз да се превърне в организация с реално политическо и военно влияние. Да се даде шанс на нуждаещите се страни е единственото решение. ЕС трябва да наложи правилото, че употребата на оръжия подлежи на одобрението на ООН.

Считам, че ЕС не е изчерпал напълно целия си потенциал да играе ефективна роля на световната сцена. Външните политики на ЕС на този етап са доста фрагментирани и са лишени от централизирана координация. Възможностите на Съюза за външни действия могат да станат по-ефективни и по-съгласувани посредством обединяването на всички политики, които имат международно измерение, от чуждестранната помощ, миграция и селскостопанска търговия до традиционна дипломация и военна интервенция. Трябва да е подготвен да използва стимулите на търговските преференции и финансовата помощ и лостовете на иконoмическото наказание и военната принуда.

Оценявам като положително създаването на поста на европейски външен министър като “висша инстанция”, която е отговорна за общностното и междуправителственото измерение в областта на външните отношения на ЕС. Създаването му ще позволи да бъдат използвани едновременно разполагаемите инструменти. Новата служба е приветствана като едно от главните нововъведения на новата Конституция. Господин Солана ще е първият служител, който ще представлява Съюза в чужбина и ще председателства редовните срещи на външните министри на страните от ЕС. Можем да отбележим и друго предимство: партньорите на ЕС имат един главен събеседник в преговорния процес – нещо, което отдавна е закъсняло. Това ще засили приемствеността в рамките на системата на определяне на общностните политики. За съжаление, външният министър на ЕС няма да представлява Съюза в Съвета за сигурност на ООН, защото, както всички знаем, две от страните-членки са непреклонни по отношение на идеята за единно европейско членство във върховния орган на световната организация.

Сега в заключение ще изведа основните си тези: Европа е глобален актьор, но не и суперсила в традиционния смисъл на това понятие. ЕС може да допринесе за управлението и разрешаването на международни проблеми, защото може да акумулира сила по-голяма от сумата на общия брой на всички страни-членки взети по отделно. Съюзът разполага с редица инструменти: икономически, юридически, дипломатически и военни. За да оказват подкрепа на многостранните институции, международното право и невоенното разрешаване на конфликти, европейските правителства предпочитат живота на Венера пред този на Марс. Докато се стремят да изграждат държава с вечен мир, каквато Кант описва, те не могат да не забележат, че глобалните сили, които създават условия за непрестанна война в държава, каквато Хобс описва, по никакъв начин не са победени. Поради тази причина, ЕС трябва да намери подходящия баланс между невоенните и военните си инструменти. Посредством възприемане на идеята за всестранна сигурност, европейските правителства въвеждат по-високи стандарти при определянето на източниците на нестабилност от тези на правителството на Буш, което вярва в силите на злото. Те по-добре разбират ограниченията стоящи пред употребата на сила за постигане на политически цели в свят, в който е налице културно, религиозно и етническо многообразие.

Идентичността на Европа като глобален актьор трябва да бъде изградена не на основата на противопоставяне, а на основата на сътрудничество със САЩ. Твърдя това, въпреки нарастващите възприятия за наличие на „различия” от двете страни на Атлантика. Насаждането на антиамериканизъм може да раздели Европа, поради наличие на различна степен на навлизане на тази парадигма в различните страни-членки.



Несъмнено, Европа е твърде малка, за да може да оказва влияние в свят, в който скоро голямо влияние ще оказва не само САЩ, но и Индия и Китай, които са суперсили на бъдещето, всяка с население от повече от милиард. Не трябва да забраваме, че евроатлантическият свят съставлява едва около 11 % от населението на света. Позволявам си да спомена идеята, че не е възможно да бъде намерено решение на най-големите проблеми без наличието на сътрудничество между Европа и Америка. Европейският подход за използване на „невоенни средства” на силата и американският подход за употреба на „военни средства” не си противоречат, а взаимно се допълват. Един от важните елементи от европейския подход за използване на „невоенни средства” на силата е предоставянето на възможност за присъединяване към ЕС на всяка страна, която желае това. Стимулиращият ефект на членството в ЕС е невероятно добро външнополитическо оръжие. Едно официално длъжностно лице в Брюксел се пошегува: “Веднъж след като една страна е подала молба за членство в ЕС, тя става наш роб”.




Каталог: download
download -> Конкурс „зелена планета 2015" Наградени ученици І раздел „Природата безценен дар, един за всички"
download -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия
download -> Конкурс за певци и инструменталисти „ Медени звънчета
download -> Огнената пещ
download -> Задача Да се напише програма която извежда на екрана думите „Hello Peter. #include void main { cout }
download -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс
download -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма"
download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " "
download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките”


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница