Европейска и национална иновационна политика проф дин марин петров

Изтегляне 323 Kb.

Дата	15.08.2018
Размер	323 Kb.
	#78785

ЕВРОПЕЙСКА И НАЦИОНАЛНА ИНОВАЦИОННА ПОЛИТИКА

Проф. дин МАРИН ПЕТРОВ
1. Съвременни тенденции на научната и иновационната дейност
Характерно явление на нашата съвременност е глобализацията и интернационализацията на икономиката, науката и услугите. Науката, високите технологии и иновациите имат водеща роля в осигуряването на икономическия растеж и устойчивото развитие.
В Концепцията на организацията за икономическо сътрудничество и развитие се посочва, че знанието във всички свои форми днес играе решаваща роля в икономическия прогрес. Нематериалните инвестиции нарастват със значително по-бърз темп от материалните. Победителите на пазара са фирмите, които разполагат с повече познания. Нациите, които разполагат с повече познания, са по-конкурентоспособни¹.
Науката, технологиите и иновациите се развиват динамично. Залагат се основите на икономика и общество, базирани на знанието. Задълбочават се процесите на глобализацията. Световната икономика успя да стане глобална благодарение на новата инфраструктура, осигурена от информационните и комуникационните технологии и с решителната промяна на дерегулацията и либерализацията, провеждани от правителствата и международните институции.
Науката и технологиите имат огромно въздействие върху местата, отделните географски територии и мрежите на глобалната икономика. Генерирането на знания и технологичният капацитет са ключови инструменти за сътрудничество и конкуренция между фирмите, организациите и страните.
Глобалното технологическо развитие се нуждае от разширяване на връзките между науката, технологията и стопанския сектор, както и от връзката с националната и международната политика. Транснационалните корпорации и техните производствени и изследователски мрежи са основен фактор за развитие на глобализацията в сферата на науката, технологията и иновациите. Корпорациите са инструменти и канали за разпространяване на технологии и иновации в редица случаи избирателно и свързано с установяване на технологическо господство².
Между развитите държави и международните корпорации и компании се разгръща силна конкуренция, борба за лидерство и технологическо надмощие. Заедно с това поради интернационализацията на научноизследователската и развойната дейност нарастващите разходи и стратегическото значение на научно-техническото сътрудничество се създават алианси между страни, научни и корпоративни организации с цел обединяване на финансови, кадрови и материално-технически ресурси за разработване на актуални проблеми от взаимен интерес.

Брой международни изследователски алианси през 2000 г.

(по региони и отрасли)³
Брой алианси
Страна/регион Общо Биотехнологии Информационни
технологии Други
технологии
САЩ – ЕС 1654 536 525 593
САЩ – Япония 511 292 82 137
САЩ – други 364 158 71 135
ЕС – Япония 239 92 37 110
ЕС – други 234 64 49 121
Япония – други 56 30 6 20
ОБЩО 3058 1172 770 1116

По този начин се съкращават сроковете за изследвания, обменят се и се използват научни постижения на отделни учени, разпределя се рискът, получават се по-качествени научни резултати.

Друга съществена тенденция е развитите държави и големите корпорации да изнасят изследователската си дейност, свои лаборатории и научни звена извън собствените си страни. Това дава възможност за привличане на научни кадри и високоподготвени специалисти от тези страни за извършване на изследователска дейност.
Глобализацията в научната и иновационната сфера се засилва и в резултат на увеличаване на трансфера на технологии, на научни резултати чрез разширяване и интензифициране на лицензионната търговия, промишленото и научно-техническото коопериране, търговията с високотехнологични продукти, засилването на международната миграция на научни кадри и специалисти.
Все по-широкото прилагане на информационните и комуникационните технологии, мащабното развитие на интернет връзките създават възможност за прилагане на нови подходи в организацията и провеждането на научната и развойната дейност. Например едновременното изравняване и обвързване в мрежи на света дава много по-големи възможности на чужденците да правят иновации, без да се налага да емигрират. Те могат да извършват изследователска работа на световно равнище от дома си, за компании от световна класа, срещу прилично заплащане⁴.
В глобалния свят все повече иновации се създават в сътрудничество и коопериране между научни и корпоративни организации от различни страни. Създателите на тези научни резултати и иновации са заинтересувани да има сигурна защита на тяхната интелектуална собственост. Това изисква да се синхронизират законите за защита на интелектуалната собственост, да се усъвършенстват общите правила и механизми на ефективна защита в съответните международни организации (Световната търговска организация, Световната организация за интелектуална собственост).
Транснационалните мрежи в голяма степен са независими от правителствата, но въпреки това ролята на правителствата е жизнено важна. Те осигуряват човешки ресурси чрез образователните институции, създават технологична инфраструктура, особено чрез изграждане на информационна и комуникационна система.
На национални и международни нива все повече се осъзнава изключително голямото значение на науката и иновациите за осигуряване на икономически растеж, висока производителност, опазване на околната среда, решаване на социални и управленски проблеми, за развитие на международното икономическо, политическо и научно-техническо сътрудничество. На срещата Г-8 през юни 2007 г. лидерите на страните подчертаха, че науката, научните постижения и иновационната дейност са основа на икономическия растеж и процъфтяване. Политическите и икономическите стратегии стимулират иновационната дейност, те са ключови елементи на бъдещото развитие. Икономическата политика може да играе ключова роля за съдействие в прилагането на резултатите от научните изследвания, за създаване на иновационни стоки и формиране на благоприятен иновационен климат. Страните осъзнават своята отговорност за дългосрочните научни изследователски инициативи, имащи за цел концентрация на научноизследователския и съвременния технологически потенциал за най-силно и ефективно реагиране на глобалните предизвикателства на бъдещето. Лидерите на Г-8 подчертават, че трябва да се определят приоритетните задачи, които могат да се решат при съвместни изследвания, съвместни инициативи и програми в области, представляващи общи интереси.
На защитата на интелектуалната собственост се гледа като на основа на иновационната дейност. Тя е най-важен фактор за устойчиво развитие на глобалната икономика, за сметка на поощряване на иновациите⁵.
2. Предизвикателства пред научната и иновационната политика на Европейския съюз (ЕС)
Известно е, че при формирането си Европейският съюз не създаде обща научна и иновационна политика. Дълги години тази дейност беше извън приоритетите му. Впоследствие при допълнение на Римския договор бяха предвидени дейности, свързани с научно-технологическото сътрудничество. В началото на 80-те години започнаха да се приемат многогодишни рамкови програми на ЕС, които предвиждаха научните и технологическите цели да се осъществят със съвместни усилия и ресурси, да се финансира съвместно разработване на приоритетни проблеми на научното и технологическото развитие.
В средата на 90-те години се направи анализ и оценка на постигнатото в научното и иновационното състояние на общността. Констатацията беше, че Европа значително изостава в сравнение със САЩ, Япония и други развити страни както в икономическо, така и в научно-техническо отношение.

2.1. Лисабонската стратегия на Европейския съюз – цели, характеристика, нов старт на стратегията
През 2000 г. ЕС прие Лисабонската стратегия, в която се постави историческата цел в близките 10 години ЕС да се превърне в най-конкурентната и динамична, основана на знанието икономика в света, която е способна да поддържа динамичен икономически растеж с повече и по-добри работни места. Изпълнението на тази задача е свързано с изграждането на европейското изследователско пространство.
Пет години след приемането на Лисабонската стратегия резултатите от нейното изпълнение са незадоволителни. Успоредно с напредъка, който не може да се отрече, са налице съществени недостатъци и закъснения в изпълнението на поставените цели и задачи.
Европа продължава да изостава в иновационното си развитие от САЩ и други задокеански партньори. Една от основните причини за това са недостатъчните инвестиции в изследователската дейност. ЕС инвестира около 1/3 по-малко средства в НИРД в сравнение със САЩ. Възприетата международна оценка за разходите, отделяни от БВП за научни изследвания, е, както следва: ЕС – 1.96%, САЩ – 2.8%, Япония – 3.12%. Разминаването между ЕС и САЩ е 130 млрд. евро на година, 80% от които се дължат на разлика в отделяните средства в частния сектор.
Европа изостава в броя на изследователските кадри на 1000 души заети, изостава в използването на патентното знание, в броя на нобеловите лауреати, в броя на научните публикации на милион население.
Показателят за конкурентоспособност на международния пазар – експортният дял на високотехнологични продукти, е в ЕС около 20%, а в САЩ – около 29%⁶.
С оглед на предизвикателствата, на които трябва да се отговори, ще се плати висока цена за забавените и недовършени реформи, доказателство за което е пропастта между потенциала на растеж на Европа и на нейните икономически партньори. Голямо предизвикателство е също така ниският демографски прираст и застаряването на населението на Европа.
През 2005 г. ЕС направи преоценка на Лисабонската стратегия и реши да й даде нов старт, като приоритетите се фокусират върху ускорения растеж и заетостта, върху знанията, иновациите и оптимизирането на човешкия капитал.
За постигането на тази цел се изисква знанието и иновациите да се превърнат в основен фактор за конкурентоспособност и устойчиво развитие, за постигане на ускорен растеж и висока производителност, за укрепване на социалното сближаване, за достигане на висок жизнен стандарт. Предвижда се провеждане на взаимносвързани инициативи и структурни промени, които да се изпълняват съгласувано. Лансира се идеята "Партньорство за растеж и заетост", осигурена с програма за действие на равнище на ЕС и с национални програми за действие.
Действията на ЕС трябва да бъдат по-целенасочени и да доведат до:
• реализиране на конкретна политика с максимално практическо въздействие;
• мобилизиране на подкрепа за промени и осигуряване на съпричастност към целите на Лисабон – реформите трябва да бъдат включени в националния политически дебат;
• опростяване и оптимизиране на Лисабонската стратегия, повече яснота относно действията на всекиго.
Основните характеристики на новия старт на стратегията обхващат следните области на европейската политика:
1. Създаване на общество, базирано на знанието. Увеличаване атрактивността на Европа пред изследователи и учени, осъществяващи научноизследователска и развойна дейност в приоритетни зони, и насърчаване използването на информационните и комуникационните технологии.
2. Развитие и разширяване на вътрешния пазар на ЕС за свободно движение на стоки, лица, услуги и капитали. Подобряване на прилагането на действащото законодателство на ЕС и правилата за конкуренция. Необходими са сериозни реформи, особено в пазарите на финансовите услуги и услугите като цяло при запазване на европейския социален модел.
3. Създаване на благоприятна среда, подкрепяща бизнеса. Бизнесът трябва да развие чувство за социална отговорност. Редуциране на общата административна тежест, усъвършенстване на качествата на законодателството, улесняване на стартирането на нови предприятия, създаване на среда, подкрепяща бизнеса, особено бизнеса на малките и средните предприятия.
4. Развитие на пазара на труда. Подчертава се необходимостта заетостта и работата да се превърнат в реална възможност за всекиго, като се привличат все повече хора на пазара на труда и се подпомагат младите хора за адаптиране към неговите изисквания.
Разработване на стратегии за обучение през целия живот, укрепване на партньорството, насочено към растеж и заетост, модернизация на системата за социална закрила, утвърждаване на равни възможности между мъжете и жените; насърчаване на социалната интеграция.
5. Осигуряване на устойчива околна среда. Да се увеличава приносът на екологичната политика за растеж и заетост, за повишаване качеството на живот, по-конкретно чрез развитие на екологични нововъведения и технологии, както и чрез устойчиво управление на природните ресурси.
6. Усъвършенстване на управлението. Управленските действия трябва да имат по-голям практически принос към растежа и заетостта. Въвеждане на по-опростени механизми с цел улесняване определянето на приоритетите и поддържане общия баланс на стратегията и взаимодействията между отделните й компоненти, подобряване изпълнението на тези приоритети на място, разширяване участието на държавите членки, опростяване на процедурата на мониторинг с цел да се получи по-ясна картина за изпълнението на стратегията на национално ниво.

2.2. Знанието и иновациите – двигатели на устойчивото развитие
Реализирането на тази цел изисква да се развиват научноизследователската и развойната дейност, образованието и всички форми на иновациите, които дават възможност за превръщане на знанието в добавена стойност и за създаване на повече и по-добри работни места.
В ЕС се предприемат конкретни мерки за осъществяване на синхрон в иновационната дейност, която се развива в страните членки, и в усилията на европейските институции за координация и предприемане на общи действия в тази сфера.
Наложително е да се преодолее фрагментирането, без да се пренебрегва компетенцията на страните членки да водят собствена иновационна политика, да имат свои приоритети и планове; наложително е да се осъществят ефективна координация и синхрон между националните програми за изследователска и развойна дейност и общите действия на съюза. Това дава възможност за мобилност на изследователите, за участие на учени в изпълнение на програми на други страни – членки на ЕС, за отстраняване на ненужно дублиране на тематиката, за концентриране на средства и кадрови ресурси, за решаване на общоприети приоритети, за съвместно финансиране на тези приоритети, за изграждане и използване на инфраструктурата на НИРД и за взаимен обмен на информацията от резултатите на изследванията.
В контекста на Лисабонската стратегия са набелязани осъвременени подходи в иновационната политика, въведена е таблица за резултатите в областта на иновациите, в която се очертават тенденциите в развитието на иновациите и се сравняват постиженията на отделните страни членки.
В рамките на този подход, следва да се обръща особено внимание на взаимодействието на иновационната и на други политики на отделните страни и на Европейския съюз, да се осъществява координация при разработването им на местно, регионално, национално и европейско равнище.

2.3. Инвестициите в научноизследователската и развойната дейност
В обновената Лисабонска стратегия се подчертава необходимостта от:
• Предприемане на неотложни мерки за реализиране на целта до 2010 г. средствата за НИРД, отделяни от БВП в ЕС, да достигнат до 3%, като 2/3 от тях да бъдат от бизнеса. Увеличаване на частните инвестиции в НИРД чрез въвеждане на данъчни и други преки и косвени стимули. Особено внимание трябва да се отделя на въвеждането на нововъведения в малките и средните предприятия, на инвестирането в изследователската дейност на ключови технологии, които генерират икономически растеж. Според Европейската комисия, за да се осъществи тази цел, инвестициите в НИРД трябва да нарастват средногодишно с 8.6%. Данните за периода 1997–2002 г. са, че постигнатият растеж средногодишно е 2.3%. Очевидно е голямото изоставане. Според изследване на институции на ЕС 40% от нарастването на производителността на труда се генерират в резултат на увеличаване на разходите за НИРД.
• Увеличаване и подкрепа на публично-частното партньорство във финансирането на НИРД.
• Увеличаване на финансирането и координирането на дългосрочни фундаментални изследвания, съдействие за развитието на пазари за изследователски и иновационни продукти.
• Ефективно използване на значително увеличените средства за изпълнение на Седмата рамкова програма, за разширяване на международното коопериране чрез съвместни проекти и мрежи и цялостни изследователски програми.
• Финансиране на т.нар. гранични изследвания, осъществявани от индивидуални екипи, които се конкурират на европейско равнище.
• Финансиране на научноизследователски и иновационни дейности чрез използване на структурни и кохезионни фондове, насочени към райони с по-нисък растеж, чрез стимулиране на иновациите и образованието и изграждане на модерна инфраструктура.
• Разширяване на обхвата на структурния финансов инструмент на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) в областта на изследователската и развойната дейност.
• Разнообразяване на дейността на Европейския иновационен фонд за финансиране на иновативни малки и средни предприятия чрез мрежи от индивидуални инвеститори (бизнес ангели) и мрежи за трансфер на технологии.

2.4. Инвестиции в човешкия капитал
Развитието на изследователската, технологическата и иновационната дейност зависи в голяма степен и от наличието на висококачествен творчески потенциал.
Първостепенни задачи на страните – членки на ЕС, е да се увеличава броят на научните кадри, да се предприемат мерки за привличане на по-голям брой млади научни кадри и жени в науката, да се създават условия за повишаване на мобилността на учените, да се привличат и задържат в страните, водещи изследователи. Акцентира се върху творческото взаимодействие между научноизследователските кадри и бизнеса. Особено внимание да се обръща на увеличаването на инвестициите в човешкия капитал чрез по-добро образование. В изводите за осъществяването на целите на Лисабонската стратегия се посочва, че е допуснато разминаване между уменията и знанията, които се търсят на пазара, и знанията, предлагани от образователните системи. Обръща се внимание на развитието на форми за обучение през целия живот. Системата на образование и професионално обучение да се превърне в "световен стандарт за качество" и да е организирана върху три принципа за постигане на качество, достъп и отвореност към света. За целта ще се увеличат значително инвестициите в този сектор. Сега те са 5 пъти по-малко в сравнение със САЩ. (0.5% от БВП на страните от ЕС, в САЩ този процент е 2.2.)
В образователната политика на ЕС са очертани следните приоритетни области:
• Влагане на инвестиции за решаване на ключовите проблеми на образованието във всяка страна и коопериране на равнище интеграционна общност.
• Разработване на хармонизирани и глобални стратегии за образование и обучение, като се включат заинтересованите партньори и гражданското общество на национално и европейско равнище.
• Създаване на европейски стандарт за образование и обучение като условие за функциониране на действителен пазар на работна сила и за улеснена мобилност.
• Превръщане на работната програма "Образование и обучение 2010 г." в ефективен инструмент за формиране и приложение на националните и интеграционната политики.
Европейското образователно пространство ще се развива чрез насърчаване на географската и професионалната мобилност, чрез повишаване на социалната и професионалната интеграция и по-пълното използване на човешкия потенциал, особено на младите хора в Европа. За тази цел Европейският съвет приема Европейски пакт за младежта⁷.
Знанието и иновациите са биещото сърце на европейския растеж. Поради това ЕС си е поставил амбициозната задача да приведе в действие "триъгълника на знания" – изследвания, образование, иновации, което означава създаване на нови знания чрез изследвания, трансфер на знания чрез образование и тяхното прилагане чрез иновации.
3. Иновационна стратегия на Европейския съюз
През 2006 г. Европейската комисия представи първата по рода си иновационна стратегия, чиято основна цел е превръщането на инвестициите в изследователската и развойната дейност в Европа в пазарни продукти и услуги. Стратегията се прилага в партньорство между Европейската комисия и правителствата на страните членки.
Основни направления за действие в иновационната стратегия на ЕС са⁸:
• създаване на положителна нагласа към иновациите в ЕС;
• създаване на условия за възникване в Европа на пазари на обещаващи нови продукти;
• създаване на по-добра система за управление и координация на европейските и националните инициативи в сферата на иновациите.
Стратегията съдържа десет политически приоритетни мерки, които трябва да се изпълнят до 2010 г. Те са обединени в Пътна карта за иновативна Европа. Десет приоритетни мерки на иновационната стратегия на ЕС, включително: модернизация на образователните системи; създаване на Европейски технологически институт; изграждане на отворен, единен и конкурентен европейски трудов пазар за изследователи; стимулиране на трансфер на знания между университетите и обществените изследователски организации и индустрията; промени в държавните помощи с оглед да се подобри финансирането на иновациите, изследванията и развойната дейност; разработване на данъчни стимули за научноизследователската и развойната дейност; използване на системата за обществени поръчки за стимулиране на иновациите; развитие на водещи пазари за нови технологии в Европа и други.
Съществено значение в иновационната политика на ЕС има определянето на конкретни действия и мерки, които трябва да се осъществяват на различни нива – на ниво общност на ЕС и на ниво страни – членки на ЕС. Периодът е тригодишен – 2008–2010 г.⁹
Конкретните действия на общността са:
• премахване на пречките пред трансграничната мобилност на учените въз основа на "Европейски паспорт";
• обединяване на европейските и на държавите членки НИРД ресурси за гарантиране на тяхното по-ефективно използване чрез договаряне на области за съвместни програми и съвместни проекти;
• подобряване на ключовите рамкови условия за иновации чрез интегриране на патентна юрисдикция и единен патент, получаван на приемлива цена, опростяване на съществуващите фрагментирани правила за правата за интелектуална собственост, въвеждане на съвместни стандарти и подобряване на достъпа до рисков капитал;
• подобряване на конкуренцията за високоскоростен интернет, осъществяване на преглед на сектора за телекомуникации;
• стартиране на ново поколение изследователска материална база на световно ниво чрез съставяне на пътни карти за стартиране на 35 съвместно договорени проекта до края на 2009 г.¹⁰
Това са основни действия, които следва да се извършат от институциите на ЕС в тригодишния период. Паралелно с тези действия са предвидени мерки, които държавите членки следва да предприемат:
• да координират по-добре своите усилия за подобряване на рамковите условия за иновации;
• да посочат как ще бъдат изпълнени националните цели за инвестиции в НИРД до 2010 г. и как техните НИРД стратегии ще допринесат за създаване на европейско научноизследователско пространство;
• да премахнат пречките пред мобилността на научните работници между публичните и частните центрове за научноизследователска дейност;
• да съставят до края на 2008 г. национални стратегии, определящи новото поколение изследователска материална база на световно ниво, в чиято работа те ще се включат;
• да определят национални цели за използване на високоскоростен интернет, целящи използването му от 30% от населението на ЕС и свързването на всички училища до 2010 г.;
• да подобряват услугите, подкрепящи иновациите и по-специално разпространяването и обмена на технологии;
• да създават и да развиват иновационни полюси, мрежи и инкубатори, които да обединяват университети, научноизследователски институти и предприятия, включително на местно и регионално равнище, и които да спомагат за намаляване на технологическата разлика между регионите;
• да насърчават трансграничния обмен на знания, включително с произход от преките чуждестранни инвестиции;
• да насърчават обществените поръчки за иновативни продукти и услуги;
• да улесняват разпространяването и ефективната употреба на информационните и комуникационните технологии и изграждането на всеобхватно информационно общество;
• да модернизират управлението на изследователските институти и университети, да осигуряват достатъчен брой квалифицирани изследователи и преподаватели чрез привличане на повече студенти в научните, техническите и инженерните специалности и да подобряват възможностите за научна кариера, за мобилизиране на научните работници в рамките на Европа, но и между отделните сектори.
4. България в контекста на Лисабонската стратегия
След промените през 1989 г. реформите, които се извършват в областта на НИРД, са без необходимата обективна оценка и анализ на достигнатото равнище. Известно е, че България имаше значителен научно-технически потенциал, който трябваше да се преустрои в условията на пазарната икономика и новата външнополитическа и икономическа ориентация на страната. Вместо реформиране започна масово закриване на изследователски институти в отраслите и в развойните звена в предприятията, отхвърлени бяха програмите за развитие на научно-техническия прогрес, съкрати се финансирането на НИРД от БВП (от 2% преди промените на 0.4 до 0.5% след промените).
През преходния период страната значително изостава в своето иновативно и технологическо развитие и в конкурентоспособността на икономиката.
България повече от година е пълноправен член на ЕС. Не е тайна обаче, че по редица основни показатели страната ни е далеч от средните аналогични показатели в ЕС – БВП на глава от населението, производителност на труда, размер на работните заплати, социално и здравно осигуряване, разходи за НИРД (4 пъти по-малки, отколкото в ЕС). По много показатели, свързани с технологиите и иновациите, България е на твърде задни позиции.
Според данните, които се сочат от източници като Световния икономически форум, Иновационното табло на ЕС, докладите на Световната банка (последния доклад "Ускоряване на конвергенцията на България: предизвикателства пред повишаване на производителността на труда"), България заема 88 място между 131 държави (Доклад на икономическия форум 2007–2008 г.): разходи за изследователска и развойна дейност – 103 място; взаимодействие между университетите и бизнеса – 95; придобиване на високотехнологични продукти – 84; иновационен капацитет – 79; качество на научноизследователските институции – 84¹¹.
По изпълнение на целите на Лисабон, по прогреса на реформите в раздела "Иновации и НИРД" България се нарежда на последно място с резултат 2.99 при средно равнище на ЕС (25) – 4.25¹².
Важен показател за иновационната активност и партньорство в областта на иновациите е процентът на фирмите, които предлагат нови технологични решения. В ЕС това са 42% от фирмите, докато в България този дял е 16%.
През последните години по линия на научната и иновационната политика бяха предприети редица мерки и инициативи: приети бяха Закон за насърчаване на научните изследвания (2003 г.); Национална иновационна стратегия и мерки за нейното изпълнение (2004 г.), създадени са и функционират фонд "Научни изследвания" и Национален иновационен фонд; внесени са изменения в някои закони, например в закона за инвестициите – да се поощряват инвестициите в научната и технологическата дейност; реализират се ваучерни схеми за подкрепа на трансфера на знания към предприятията; създадени са и функционират на местно ниво, към университети и други организации центрове за предприемачество, центрове за компетентност, офиси за трансфер на технологии и т.н. По спечелени конкурси по програмите на ЕС се разработват регионални иновационни стратегии в рамките на регионите за планиране, реализират се и редица други иновационни проекти и инициативи.
Без да се подценява извършеното в тази сфера, следва да се подчертае, че иновативното състояние на икономиката не е добро. Държавната политика в областта на науката и иновациите не отговаря на съвременните предизвикателства и на необходимостта и изискванията за превръщане на науката и иновациите в ключов фактор за икономически растеж и конкурентоспособност. Въпреки декларациите, че науката и иновациите са приоритет, не се прояви достатъчно политическа воля и поведение за по-значими и конкретни действия за решаването на назрелите проблеми в тази сфера. Не се постигна интегриране на научната и иновационната политика и стратегия, реформите на научния фронт се забавят, средствата, отделяни за наука и иновации, са в замръзнало състояние на най-ниско ниво, по-голямата част от бизнеса не отделя необходимите средства за финансиране на научни и иновационни разработки и за внедряване на резултатите от тях.
Постигнатият устойчив годишен икономически растеж на нашата страна дава възможност да се осигурят необходимите материални и финансови ресурси за превръщане на науката и иновациите в първостепенен приоритет на държавната политика, да се ускорят темповете за увеличаване на инвестициите в науката, за създаване на нови знания, за тяхното разпространяване, за превръщането им в нови продукти и услуги, които успешно да се реализират на нашия пазар и на чуждестранни пазари.

Какво е необходимо?
Първо. Необходим е нов подход, ново мислене и виждане, нови по-ефективни действия за превръщане на науката и иновациите в основен приоритет на държавната политика, на политиката на регионално и местно ниво. При прегледа на националните програми за реформи Европейската комисия отправи към България съществена препоръка "да разработи интегрирана политика за научни изследвания, развойна дейност и иновации, насочена към реформа на публичната система за научните изследвания и развойната дейност, ориентирана към по-конкурентно финансиране, съсредоточена върху ключови приоритети въз основа на обща цел, за интензитет на научните изследвания и развойната дейност до 2010 г.¹³
Интегрирането на научната и иновационната дейност и политика в страната би следвало да доведе до разработване на единен документ, т.е. единна стратегия. За съжаление и сега се разработват поотделно Стратегия за развитие на изследванията в България и Национална иновационна стратегия, която е време да се обнови.
Наложително е ясно и конкретно да се дефинират научните и иновационните приоритети, които да отговарят на приоритетите на икономическото и социалното развитие на страната и да бъдат в синхрон с иновационната политика на ЕС. Посечените по-горе мерки, които препоръчва Европейската комисия, следва да бъдат ориентир за практически действия в областта на иновационната дейност. Важно значение има също така координирането и синхронизирането на многобройните секторни стратегии и политики в страната със стратегията и политиката в областта на иновациите.
Целесъобразно е да се осъществи широк диалог с учени специалисти, представители на производството и бизнеса, представители на неправителствени организации и други, с които съвместно да се обсъдят и намерят най-ефективни решения на проблемите, свързани с научното, технологическото и иновационното развитие на страната, за разширяване на публично частното партньорство в тази сфера, за по-успешното интегриране на българския научен и иновационен потенциал в европейското изследователско пространство.
Науката, технологиите и иновациите трябва да влязат в дневния ред на цялото българско общество и да се създаде положителна нагласа и съпричастност към тях.
Второ. Важно условие за успешното реализиране на иновационната политика е създаването на съответно законодателство, на правила, механизми и ефективни институции. Следва да се направи преглед и оценка на наличната правнонормативна база и на институциите, които регулират дейността в областта на науката и иновациите, като се внесат съответни изменения. Може да се използва опитът на развитите европейски и други държави, които са приели закони, правила и инструменти за стимулиране на иновационната и развойната дейност на предприятията, за подпомагане и насърчаване на формирането на мрежи вътре в изследователския сектор, в образователния сектор и в бизнес сектора и между тях, за изграждане на клъстери и на разнообразни посреднически организации като: центрове за трансфер на технологии, инкубатори, бизнесиновационни центрове, научно-технологически паркове и други. За да се създадат и успешно да функционират подобри образувания, е необходима съответна законова и правнонормативна среда. Тази среда трябва да стимулира кооперирането, сътрудничеството между научните, университетските, производствените и бизнес организациите за развитие на публично частното партньорство, което да способства за постигане на високотехнологични, иновативни разработки, за техния безпрепятствен трансфер към тези, които ги комерсиализират и внедряват. Време е вече и в нашата страна законово да се поощри и облекчи движението на изследователите към производството и бизнеса.
Заслужава внимание опитът на тези страни в прилагането на данъчни облекчения, държавни помощи, субсидии и други, за да бъде бизнесът стимулиран да инвестира в науката и иновациите.
Трето. Провеждането на научна и иновационна политика, реализирането на разработените стратегии, програми и други иновативни инициативи изискват значително увеличаване на средствата за финансово осигуряване на тези дейности. Става дума за увеличаване както на бюджетните средства, така и на финансовите средства, които бизнесът отделя за инвестиции в НИРД и иновационната дейност. Съотношението между тези средства трябва да се преведе в съответствие със съотношението в ЕС и в развитите държави – 1/3 предоставя държавата, а 2/3 бизнесът. У нас съотношението е обратно – 2/3 от средствата дава държавата, а 1/3 бизнесът. Нужно е да се диверсифицират формите и източниците за финансиране на научните изследвания и на иновационните дейности, да се задействат повече целеви фондове, включително фондове за рисково финансиране, за целево държавно финансиране за създаване на ключови технологии, за предоставяне на държавни поръчки, за стимулиране на чуждестранни инвеститори.
Големи са възможностите за получаване на средства от предприятия, научни и университетски организации по линията на Седмата рамкова програма и от програмата "Конкурентоспособност и иновации" (2007–2013 г.). Голямо предизвикателство е да се използват ефективно предвидените милиардни средства за България по линия на структурните фондове и оперативните програми (ОП). В някои от оперативните програми са включени за финансиране конкретни приоритетни теми, свързани с науката, технологиите и иновациите. Например в ОП "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" вече стартираха конкурсите по съответни теми (ОС 1) – развитие на икономика, базирана на знанието и иновационната дейност, подкрепа на иновационната дейност в предприятията, подкрепа за създаване на стартиращи иновативни предприятия.
Изискванията за участие в конкурсите по програмите на ЕС са големи. Известна е критиката на ЕС към България за неблагополучия в изпълнението на тези изисквания, спрени бяха съответни плащания на отпуснати средства. Следва да се обърне по-голямо внимание на фирмите и организациите при подготовката на проекти за участия в конкурсите, да се установи постоянно наблюдение и контрол по изпълнение на спечелените проекти. Наложително е да се намерят механизми и инструменти за осигуряване на необходимите средства за съфинансиране на бенефициентите по спечелените проекти.
Четвърто. Укрепването и повишаването на ефективността на националната иновационна система е съществена цел на иновационната политика на държавата.
Един от най-разпространените подходи за изследване на иновационните системи се основава на модела на Фрийман. Той разглежда иновационните системи като "мрежа от институции от публичния и частния сектор, чиято дейност и взаимовръзка инициират, въвеждат, променят и разпространяват нови технологии"¹⁴.
Българската национална иновационна система е в процес на изграждане. Нейните звена са самостоятелни субекти – научноизследователски организации, висши училища, производствени и други фирми (големи фирми, малки и средни предприятия, новосъздадени технологически фирми, посреднически организации). Към националната система е съпричастна съответната инфраструктура – компании и фирми за финансиране, фондове за рисков капитал, информационни системи, телекомуникации и други. Само при трайно и ефективно взаимодействие между тези субекти може да се осигури функционираща национална иновационна система. Сега това взаимодействие не е достатъчно развито и ефективно. Необходимо е обогатяване на съдържанието, механизмите и формите на взаимодействие между звената по веригата на създаване, разпространяване, трансфериране, внедряване и реализиране на иновационните продукти на пазара. За да се осъществи това, е необходимо да се постигне максимална иновационна плътност със създаване и на повече посреднически и трансферни организации, с повишаване на интензивността на взаимодействието, с превръщането му в системни контакти, с разнообразяване на видовете взаимодействия. Всичко това изисква развитие на иновационната култура и повишаване на познанията за иновациите¹⁵.
Пето. Специално внимание следва да се отдели на добрите иновационни практики. Стимулиране на иновационното предприемачество, повишаване на иновационните активност на фирмите. Независимо от многото нерешени проблеми и слаби страни в иновационната дейност, за които стана дума по-горе, през последните години се натрупа добър опит в дейността на иновативни фирми. Проучванията, които бяха направени от социологическата агенция "Витоша рисърч"¹⁶ и отразени в съответни доклади и анализи, конкурсите за иновативни предприятия, които се провеждаха от фондация "Приложни изследвания и комуникации" през последните четири години, показват някои положителни тенденции:
• Увеличаване броя на иновативните предприятия (от 2.4% преди на 16% през последната година). Все още този процент е далеч от съответния показател за ЕС, където 42% от предприятията се считат за иновативни;
• Иновативните предприятия произвеждат нови продукти, създават нови процеси, повишават конкурентоспособността на своите стоки и осигуряват тяхното реализиране на българския и на международните пазари.
Успехът на тези фирми се дължи на: вложени инвестиции във висококвалифициран персонал; постоянно технологично обновяване на производството; ефективно партньорство с изследователски организации, университети и технологически центрове; добро партньорство с други български и чуждестранни фирми и организации; добро взаимодействие с доставчиците и клиентите; успешен маркетинг на български и международни пазари и други. Тези фирми заделят значителни средства от собствените си приходи за изследователска, развойна и иновативна дейност. Много от тези фирми печелят конкурси и получават средства от Националния иновационен фонд, от спечелени и изпълнени проекти по европейските и други програми¹⁷.
Опитът на иновативните фирми не е достатъчно публично известен, няма система за неговото разпространяване, в електронните медии и печата рядко се срещат съответни публикации и т.н.
Необходимо е по линия на държавните институции, на неправителствени организации, на самите иновативни предприятия да се предприемат съответни мерки и инициативи за разпространяването на добрите иновативни практики, да се увеличи броят на трансферните посреднически организации, в медиите да се подготвят и обучат журналисти по иновативните проблеми и да се осъществяват съответни предавания, публикации, провеждане на форуми, срещи и изложби на иновативни продукти.
Заслужава внимание иновативната дейност на фондация "Приложни изследвания и комуникации". Повече от десет години към фондацията функционира Европейски иновационен център (ЕИЦ), създаден по спечелен проект на ЕС. Този център функционира и сега и е част от мрежата на иновационните центрове на ЕС, занимава се с трансфер на технологии, с подпомагане и създаване на контакти на български фирми с чуждестранни иновативни фирми, посредничи за обмяна на опит, на специалисти и технологии. От 2004 г. насам фондацията провежда годишни национални иновационни форуми, където се обсъжда доклад "ИНОВАЦИИ БГ", в който се разглеждат проблемите на иновационната политика в България, на иновационното състояние на българската икономика, формулират се съответни препоръки към правителствени и неправителствени институции и организации.
В рамките на подготовката на форума се провежда национален конкурс за най-иновативно предприятие, като спечелилите конкурса се награждават по време на форумите¹⁸.
5. Параметрите на Европейското изследователско пространство и България
Един от ключовите елементи на Лисабонската стратегия и инструмент за нейното реализиране е изграждането на Европейско изследователско пространство. През 2006 г. ЕС публикува ЗЕЛЕНА КНИГА – Европейско изследователско пространство: Нови перспективи¹⁹.
В променящия се свят, характеризиращ се с нарастваща глобализация на изследванията и технологиите и с появата на нови научни и технологически сили – Китай и Индия, Европейското изследователско пространство е нещо повече от крайъгълен камък на европейското общество на знанието. В подобно общество изследванията, образованието, обучението и иновацията са напълно мобилизирани, за да изпълнят икономическите, социалните и природните амбиции на ЕС и очакванията на неговите граждани.
Във връзка с това "новите технологии, новият труд, новите услуги изискват ново образование и което е още по-важно – без постоянно образоващи се хора няма развитие, няма просперитет.
Напредъкът в развитието на науката е условие за напредък и в останалите сфери. Докато не се преодолее изоставането на България от Европа в областта на образованието, иновациите и развойната дейност, не може да се говори сериозно за интегриране в ЕС. Тестът в участието в световния слединдустриален преход се нарича образование и наука, знание."²⁰
Кои са основните параметри на Европейското изследователско пространство?
Тези параметри се базират на предизвикателствата към Европа в нашето съвремие – да поддържа конкурентоспособност в знанията и иновациите, което е ядрото на обновената Лисабонска стратегия за растеж и работни места. Всеобщо е мнението, че висококачественото обучение и образование през целия живот и поддържащата среда за иновации, плюс Европейското изследователско пространство, ще превърнат Европа във водещо общество в познанието.
Концепцията за Европейското изследователско пространство обхваща три взаимносвързани аспекта:
• вътрешен пазар на изследванията, където изследователи, технологии и познания могат да циркулират свободно;
• ефективна координация на европейско равнище, на национални и регионални изследователски дейности, програми и политики;
• инициативите, приети и фиксирани на европейско равнище.
Визията на Европейското изследователско пространство включва:

1. Активен поток от компетентни изследователи
Единият пазар на труда трябва да стимулира лесно движение на изследователи между дисциплините в обществения и частния сектор. Отваряне на националните изследователски програми в цяла Европа.
Свободното движение на знания ще допълва четирите свободи на движение – на стоки, хора, услуги и капитали. Това е петата свобода, която ще стимулира прехода на ЕС към иновативна икономика, базирана на творческите знания. Измеренията на петата свобода съответстват на измеренията на Европейското изследователско пространство, което ще включва и Европейското пространство на висшето образование. Основен проблем е преодоляването на фрагментарността на националните изследователски и иновационни политики. Само така ЕС ще бъде водещ в изследователската дейност и ще стане по-привлекателен за частните инвеститори. Обединяването на изследователските ресурси вътре и между страните членки ще бъде улеснено от съвместни програми и чрез приемане на законодателство за разработването и експлоатацията на паневропейски изследователски инфраструктури. Създаването на стратегия на Общността и на рамка за международно, научно и технологическо коопериране ще съдейства за разширяване на сътрудничеството в ЕС и с трети страни.
Формирането на европейски единен трудов пазар за изследователи, базиран на идеята за европейски паспорт, ще разшири възможностите за научна кариера и набирането и мобилността на изследователи. Така ще се допълнят усилията на страните да реформират сектора на висшето образование, ще се улесни създаването на мрежи и сътрудничеството между университетите, изследователските организации и бизнеса²¹.
За България петата свобода ще доведе до конкуренция в сферата на НИРД. Много изследователи, поради недобрите условия на изследователска дейност и ниското заплащане, ще се насочат към други държави и институти, където условията са много по-добри – по-високо заплащане, по-богата материално-техническа и лабораторна база и т.н. Как следва да се противодейства на това?ы Не като се ограничава мобилността, а като се създават по-благоприятни условия у нас за стимулиране на изследователите да останат да работят в страната, с възможности да участват в международни проекти, научни програми на други страни и т.н. Специални мерки трябва да се предвидят за привличане на наши сънародници, които са емигрирали и работят в чужбина. В рамките на тази пета свобода трябва да се провежда политика и за привличане на чужди изследователи да работят у нас и по наши програми и проекти.

2. Създаване на изследователска инфраструктура от световна класа
Главните инфраструктури трябва да бъдат построени и експлоатирани като съвместни европейски предприятия, които да бъдат свързани и интегрирани в мрежа и да са достъпни при използване на нови генерации електронни инфраструктури за комуникации в Европа и в света.
В България е назряла необходимостта значително да се увеличат инвестициите в инфраструктурата на НИРД и иновациите. Тази инфраструктура е недостатъчна и крайно остаряла. Трябва да се развие публично частно партньорство за инвестиции в обновяването и модернизирането на научно-техническата база на научните институти, висшите училища, технологическите и иновационните центрове и други. Това е необходимо условие страната ни ефективно да се интегрира в европейските изследователски структури и да воюва за изграждане на общи инфраструктури на наша територия.

3. Отлични изследователски институции
Изследователските институции в ЕС трябва да бъдат ангажирани в ефективно сътрудничество между обществения и частния сектор, формиращи ядрото на изследователските "иновационни групи", включително "виртуални изследователски общности", най-вече специализирани в интердисциплинарни и научни области, привличащи много от човешките и финансовите ресурси. За България произтича необходимостта да се извърши преглед и оценка на научните институти, на висшите училища, на технологическите и иновационните центрове и други, да се предприемат мерки за тяхното реформиране според европейските и световните стандарти, изисквания и измерения и според потребностите и перспективите на икономическото и научно-техническото развитие на страната. Целесъобразно е да се създадат по-гъвкави структури, които да способстват за по-тясно обвързване на науката с обучението, производството, бизнеса, услугите. Значително трябва да се подобри мениджмънтът на тези институции, да се обучават кадри специално за тази цел. Необходими са институции, които не само да създават научни резултати, иновации и технологии, но и да могат да извършват техния трансфер и реализация на пазара.

4. Ефективно споделяне на знанията
Осигуряване на отговорен и лесен достъп до отворената база данни, прост и хармонизиран режим за правото на интелектуална собственост; споделени принципи и трансфер на знания и съдействие между обществените изследователи и индустрията, иновативни комуникационни канали, за да се представи на обществото широк достъп до научни знания.
Необходимо е да се извърши сравнение на нашата със световната и европейската патентна система, нейното хармонизиране и усъвършенстване според европейските стандарти.

5. Добре координирани изследователски програми и приоритети
Увеличаване на съвместно програмирани обществени и изследователски инвестиции на европейско равнище, като се включват общи приоритети, координирано изпълнение и съвместно оценяване.
При определяне на националните³ научни приоритети в България трябва да се осигури те да отговарят както на националните потребности, така и на изискванията за синхронизирането им с европейските приоритети и да се отчитат възможностите и перспективите за участието на нашите научни иновативни организации в европейски програми и мрежи.

6. Широко отваряне на Европейското изследователско пространство към света
В рамките на тази визия на Европейското изследователско пространство ударението се поставя на връзките и сътрудничеството със съседните държави и върху сериозния ангажимент към глобалните предизвикателства заедно с европейските партньори, като се развиват многостранни инициативи.
Географското положение на България позволява да се осъществяват съвместни дейности и инициативи, да се разработват двустранни и многостранни програми в областта на науката и иновациите с балканските страни, в рамките на Черноморското сътрудничество и други. В случая България може да се превърне в мост за тези страни към Европейското изследователско пространство.
Литература
1. Елиаде, М. Митът на вечното завръщане. С., Христо Ботев, 1994.
2. Кастелас, М. Възходът на мрежовото общество. С., ЛИК, 2004.
3. Ангелов, Г. Участие на България в международното научно-техническо сътрудничество. – В кн. ИНОВАЦИИТЕ, политика и практика. С., фондация "Приложни изследвания и комуникации", 2004.
4. Фрийдман, Т. Светът е плосък. Кратка история на 21-ви век. С., Обсидиан, 2006.
5. Декларация на срещите на лидерите на Г-8, "Ръст и отговорност на световната икономика", 7 юни 2007 г.
6. "Нов старт на Лисабонската стратегия: партньорство за растеж и заетост". Заключение на Председателството на ЕС, 23 март 2005 г.
" Да се изправим пред предизвикателството на Лисабонската стратегия за растеж и заетост". Доклад на Групата на високо равнище.
" Изпълнение на целите от Лисабон". ЕК, януари 2005.
" План за действие на страните членки за постигане целите на Лисабонската стратегия", 3.ІІ.2005 г.
" Изграждане на изследователско пространство от знание за растеж". ЕК, 6.ІV.2005.
" Повече изследвания и иновации за растеж и заетост. Общ подход".
7. Славова, М. Съвременната иновационна стратегия на ЕС. – В кн. ИНОВАЦИИТЕ, политика и практика. С., фондация "Приложни изследвания и комуникации", 2004.
8. Комюнике на ЕК "Прилагане на знанието в практиката: иновационната стратегия на ЕС". СОМ, 2006.
9. Съображения на Комисията до Европейския съвет. Стратегически доклад относно обновлението на Лисабонската стратегия за растеж и работни места: начало на новия цикъл (2008–2010 г.). Поддържането на темповете на промяната. Част І – 11.12.2007 г. СОМ (2007), 803.
– ИНОВАЦИИ БГ 2008 "Българската иновационна политика в ЕС". С., фондация "Приложни изследвания и комуникации", 2008.
10. Европейски стратегически форум за научноизследователска инфраструктура. (ESFRI) Европейска пътна карта за научноизследователската инфраструктура. Доклад 2006 г. Заключение на Съвета от 21–22.V.2007 г.
11. Световен икономически форум 2007–2008 г. Доклад на Световната банка, 2007.
12. Доклад – оценка на ЕК – преглед на националните програми за реформи, раздел "Иновации и НИРД", 2007.
13. Препоръки на ЕКомисия, Брюксел, 11.12.2007 г. СОМ (2007). ХХХ – част ІV.
14. National Innovation Systems, OECD, 1997.
15. Георгиева, Т. Национална иновационна система на България – състояние и потенциал на развитие. – В кн. ИНОВАЦИИТЕ, европейски, национални и регионални политики. С., фондация "Приложни изследвания и комуникации", 2008.
16. Състояние и перспективи на националната иновационна политика по примера на Южен централен район на планиране. – В кн. ИНОВАЦИИТЕ, политика и практика. С., фондация "Приложни изследвания и комуникации", 2004.
Развитие на регионалната иновационна стратегия по примера на Югозападния район на планиране. – В кн. ИНОВАЦИИТЕ, европейски, национални и регионални политики. С., фондация "Приложни изследвания и комуникации", 2008.
17. Годишен доклад за състоянието и развитието на националната политика в областта на иновациите 2007. Изд. М-во на икономиката и енергетиката, 2008.
18. Годишни доклади "ИНОВАЦИИ БГ", 2005–2008.
19. Зелена книга "Европейско изследователско пространство: нови перспективи", 2006.
20. Лилов, Ал. Диалогът на цивилизациите. Световният и българският преход. С., изд. "Захарий Стоянов" и УИ "Св. Климент Охридски", 2004, 641.
21. "A broad-based innovation strategy: nine strategic measures for innovation action at the EU level". Conclusions of the Competitiveness Council of 4 December 2006.

Каталог: files
files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на
files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност
files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти
files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения

Изтегляне 323 Kb.

Сподели с приятели: