Европейска икономическа интеграция

Световно стопанство- взаимно свързана и социално противоречива с-ма на интернационална организация на производството обединена от международното разделение на труда и другите форми на МИО.

Световно стопансто- особена антаболистична цялост където социалната нееднородност съвсем не означава, че то не е единно.То се запазва единно, защото са налице следните по-важни интегрални фактори:

1. 
   Висока степен на интернационализация на производството и в зависимост от строя за всички страни.
   
2. 
   Всички страни в световното стопанство произвеждат стоки – те са стокопроизводители.
   
3. 
   Глобалните проблеми на човешкото общество.
   
4. 
   Действието на обективните интернационални икономически закони.
   

• 
  на глобализация или глобализъм
  
• 
  регионализация или регионализъм
  

Една от най-проявените форми засега на регионализма днес това е регионалната икономическа интеграця.

Органическо сближаване – че или възникват нови качества или се проявябат нови страни на стари такива.

Иконом. Интеграция е процес на функционално и органическо сближаване и обединение на икономиките на отделните страни, чрез межд. Разделения на труда и др. Форми на съвременното МИО.

Функционалното сближаване означава, че с него не се премахва самостоятелността на отделните национални стопанства. Комплекси, а се изразява само процеси на съгласуваното им функциониране в отделни области. Органическо сближаване означава, че им възникват нови качества или се произвеждат нови страни на стари такива.
Историческо развитие на европейската общност
Един от първите резултати за преодоляване на тесните национални интереси е подписването на т. нар. Брюкселско споразумение по въпроси свързани с отбраната пред 1948 г.Следващата 1949 г. се създава Съвета на Европа с цел да се подобри диполоматическото сътрудничество м/у държавите членки.Видният френски икономист Жан Моне заедно с френският външен министър Робер Шуман започват да разработват т. нар. План Шуман, с който се финансира идеята за обединяване на производството на въглища и стомана в 6 европейски страни.

Франция, ФРГ, Италия, Бенелюкс.ЕОВЦ ( европейско обединение за въглища и стомана) с план Шуман от 6-те държави – Фр. ФРГ. Италия и Бенелюкс.ЕОВЦ се създава с подписването не Парижкият договор през 1951 г.

1. 
   митническият съюз обхваща само промишлените стоки.
   
2. 
   ЕАСТ няма единна митническа тарифа за трети страни.
   
3. 
   ЕАСТ не предвижда свободно движение на капитали и работна сила м/у страните членки.
   
4. 
   членството в ЕАСТ не е задължително свързано с членство в НАТО, поради което тук влизат и редица неутрални страни.
   
5. 
   страните членки в ЕАСТ нямат задължение да провеждат единна външнотърговска и селскостопанска политика.
   
6. 
   решенията в тази организация нямат задължителен, а само консултативен х-р.
   

Основната цел е създаване на един общ пазар, който чрез създашане на услошия за прогресивно сближашане на икономиката на страните членки.В Римският Договор е посочен пътч, по който ще се постигне тази цел, а именно чрез премахване на митническите бариери м/у държавите членки.Римският договор е известен с това, че той за пръв път създава част от институциите на ЕО, а именно Европейският Парламент, Съвета на министрите, Европейската комисия и Европейският съд.

1. 
   постигане на единна външна политика.
   
2. 
   постигане на икономическа интеграция чрез икономически валутен съюз, което значи на практика до изграждане на икономичен европейски съюз – да се засили усилията за постигане на единна европейска интеграция, да се засили в крайна сметка институционализирането.
   
3. 
   За пръв път в единният Европейски акт се дава определение на общият пазар, а именно: той ще бъде област без вътрешни граници, в която ще бъде осигурено свободното движение на стоки, хора, услуги и капитал. Единният европейски акт е известен с това, че за пръв път чрез него се въвеждат 2 вида гласуване:
   

• 
  квалифицирано мнозинство
  
• 
  чрез единодушно вземане на решения.
  

Това противоречие м/у националисти и федералисти иницира две нови срещи на високо равнище,а именно в Страсбург през 1989г . и Дъблин 1990г , на които се взема решение да се подготви нов договор за Европейската Общност. Дебатите по този договор започват в Рим през 1990г . ( декември ) и завършват в Маастрихт през 1991г .

1. 
   Маастрихският договор обхваща всички съществуващи политики на европейската общност залегнали от преди.
   
2. 
   Маастрихският договор въвежда нов раздел засягащ общата външна отбранителна политика.
   
3. 
   Маастрихският договор включва и нови области на сътрудничество м/у държавите членки.
   

• 
  По-важни цели заложени в Маастрихският договор:
  

1. 
   Създаване на Европейски Съюз като съюз от държави участнички.
   
2. 
   Създаване на област без вътрешни граници.
   
3. 
   Установяване на единна валута.
   
4. 
   Създаване на категорията „гражданин на Европейският Съюз”.
   
5. 
   Осигуряване на свободното движение на хора.
   
6. 
   Удобряване на ефективността на институциите на общността.
   
7. 
   Утвърждаване на принципа свързан със зачитане на човешките права.
   

1.Нови правомощия на европейските институции. Нови правомощия се делегират по отношение изграждането на телекомуникационните, енергийните и транспортните мрежи. По отношение образованието и културата също, научни изследвания. Нови разширени правомощия по отношение защитата правата на потребителя, правосъдието, вътрешните работи и по отношение на визовата и имиграционната политика.

2.По отношение нарастване ролята на Европейският Парламент.След Маастрихт Европейският Парламент има вече ограничение правомощия при вземане на решения и увеличение правомощия за консултация в следните няколко случая:

- при удобряване състава на комисията преди назначаването ѝ.

- право на удобрение на значими международни съглашения

- право да оказва единодушно решения на Европейският Съвет „ т.нар. процедура на съвместно вземане на решения „

1. 
   Право на свободно придвиждане и прибиваване на територията на държавите членки.
   
2. 
   Правото на гласуване и кандидатирането при местни избори в държавата членка, в която живее при същите условие като нейните граждани.
   
3. 
   Същото право самоче при избори за Европейски Парламент.
   
4. 
   Право на закрила от дипломатическото тяло на всяка от държавите членки ако пребивава в трета страна, в която неговата собствена няма представителство.
   
5. 
   Право да внася петиции и докладвания до Европейският Омбуцман.
   

• 
  премахване окончателно на митата и количествените ограничения при осъществяване на внос и износ м/у държавите членки.
  
• 
  налагане на обща търговска политика.
  
• 
  свободен канал за предвижване за хора, стоки и капитал.
  
• 
  изграждане на европейска с-ма за банки и канали.
  
• 
  обща политика в сферата на транспорта, земеделието и риболова.
  
• 
  Сближаване на законите на държавите членки до степен, която да позволи функционирането на общият пазар.
  

- по отношение на бежанците и емиграционната политика

- борбата с/у престъпността и наркоманията

- правното сътрудничество

- сътрудничеството на полицията и митническите власти – създава се Европол ( разузнавателна служба )

6. Принцип на субсидиарността. С този принцип Маастрихският договор цели да разреши противоречието м/у федералистите и националистите като неговата същност се изразява в това, че решенията трябва да се вземат най-близко до мястото на въздействие колкото се може по-близко до гражданите. На практика това означава, че действия на европейско ниво ще се предприемат само ако желаните цели не могат да се постигнат по-лесно или по-добре на национално ниво в държавите членки.

Маастрихският договор предвижда действия на европейско ниво да се предприемат само в следните случаи:

• 
  когато са налице межународни съображания, кото не могата да се регулрат ефективно в държавите членки.
  
• 
  когато бездействието на държавно ниво е в противоречие с договора.
  
• 
  когато действията на това ниво са по-ефективни от националните поради техният ефект и обхват.
  
• 
  когато е необходимо да се въздейства за хармонизиране на национални норми, стандарти или законодателство.
  

Европейската комисия, Съвета на министрите, Европейският парламент, Европейският съд, Икономически и социален комитет и Европейската инвестиционна банка ( Е И Б )

По-късно се създават и други органи като Съда от първа инстанция създаден от Единният европейски акт, Палатата на аудиторите ( създадена е според Брюкслелският договор от 1975г . ) но фактически започва да функционира след Маастрихският договор.

Маастрихският договор създава още: Комитетът на постоянните представители и Консултативният регионален комитет

1. 
   Да планира съответните видове политики, произтичащи от условията на договорите на общността.
   
2. 
   Да дава предложения или да подпомага законодателството на общността.
   
3. 
   Да контролира спазването на законодателството на ЕО.
   
4. 
   Да привлича под съдебна отговорност пред Европейският Съд държавите членки.
   
5. 
   Да играе роля на посредник при междуправителствени спорове.
   
6. 
   Да осъществява законодателна дейност по въпроси свързани с политиката на ( ) или когато е упълномощена от съвета на министрите.
   
7. 
   Да представлява страните членки в международни преговори, когато такова изискване не е наложено.
   

По-важни инбуции подпомагащи ЕК : евро-фондация за повишаване на квалификацията – 1990г. Квалификацията в Централна и Източна Европа;европейски център за развитие на професионалната квалификация 1975г. – да развива професионална квалификация и особено тази на работното място; европейска агенция за защита и опазване околната среда – информира и контролира; европейска агенция за оценка на лекарствата 1993г. В Лисабон – да предоставя информация с цел предприемане на действия за борба против разпространението на наркотиците; служба за ветеринарна и растителна инспекция и контрол; европейска асамблея за наука и технологии; европейска полицейски съюз – Европол – хора; и др.

1. 
   при приемане на нови страни членки в Европейската Общност.
   
2. 
   във връзка с промяна местоположението на институциите.
   
3. 
   въпроси свързани с данъчната политика.
   
4. 
   единодушно вземане на решения се изисква и при редакции на оснобните договори на общността.
   
5. 
   по въпроси засягащи националните интереси.
   

1. 
   Комитетът на постоянните представители – той отговаря за подготовката за работата на съвета на министрите като изпълнява задачи поставени му от съвета.
   
2. 
   Икономическият и социален съвет, регионален съвет
   
3. 
   Европейски парламент – не е закондателен орган по смисъла, по който функционира 1 национален парламент. Според Римският Договор за него се предвиждат консултативни и надзорни функции, а също така да разпуска европейската комисия с мнозинство 2/3.
   

- на парламента се признава право на вето ( забрана ) в/у законодателните предложения в някои области

- създава се процедура на арбитраж за случаите, когато съвета на министрите и парламента не могат да се споразумеят по някои законодателни предложения. Изборите за членство на Европейският парламент се провеждат диретно във всяка от държавите членки на 5 години.

Начело на Европейският Парламент стои президент и 26 вице-президента ( колкото са страните членки ) Те се избират за срок и от 2 и половина години. Към парламента функционират комитети, които отговарят на главните директорати на комисията. Парламентарните заседания в парламента се осъществяват в Страсбург, аднимистративният център е в Люксенбург, някои от парламентарните комитети заседават в Брюксел и тн.

Създаден е по Римскят Договор. Целта му е осъществяване на съдебен надзор относно спазване законите на общността. Заседава в Люксенбург, състава му вклюшчва по 1 съдия от всяка страна членка като всички те се назначават за срок от 6 години като това не е мандат, а може да се подновява. Само най-значимите дела се разглеждат от пълния състав на съда. Когато делото се внася от индивида то разглеждането става в камари от трима или шестима съдии. Освен, че следи за осигуряване на следствието м/у нациналните закони и европейските такива Европейският съд има правото да налага глоби на държавите членки при неспазване на законодателството. Решенията на ЕС имат силата на закон и са задължителни за всички съдилища и индивиди на държавите членки.Решенията на ЕС може да не са съгласувани с национално законодателство, а дори и могат да отменят решенията на националните съдилища.Решенията на ЕС не подлежат на обжалване, тъй като той е предмет на върховна истанция. Дела в ЕС могат да бъдат внасяни от Европейската Комисия, Съвета на министрите и от която и да е от държавите членки от националните съдилища, а също и от всеки гражданин на страна членка от Европейската Общост.

• 
  Съд от първа инстанция – неговите членове се назначават и освобождават по същия ред както и тези на Европейският Съд. Разликата е, че съда от първа инстанция не разглежда дела внесени от държавите членки, а само от индивидуални ищци и компании. Главната задача на този съд е да намали потока от дела постъпващи направо в Европейският Съд. Неговите решения не са окончателни и могат да бъдат обжалвани.
  
• 
  Палата на аудиторите – състои се от по 1 представител от държавите членки назначен за 6 годишен период. Създадена е с цел да контролира бюджета на общността ( та инспектира сметките на различните институции ). Целта е да се провери дали определени разходи са правомерно направени, но дали и фондовете са били разумно управлявани.
  
• 
  Икономически и социален комитет – по статут икономическия и социален комитет трябва да бъде консултиран и да дава мнения относно предложения направени от комисията, преди те да постъпят от съвета на министрите. Членовете на този комитет се назначават за срок от 4 години от съвета на министрите. Подбират се от широк кръг представители от общността на страните членки като критерият основно е професионална компетентност.
  
• 
  Европейска инвестиционна банка – тя е създадена още по Римския договор, тя представлява банкова институция на ЕО, основната ѝ цел е дългосрочно финансиране на проекти чрез отпускане на кредити и предосавяне на гаранции на страните членки за проекти свързани с целите на общността. Европейската банка също така следи за разпределението на фондовете според различните споразумения. Ръководния орган е управителният съвет, който е съставен от: *министъра на финансите на държавите членки и заседава веднъж годишно.