Европейска интеграция и експортна специализация /на примера на интеграцията на Република България с Европейския съюз

на дисертационния труд на Паскал Желев на тема: ”Европейска интеграция и експортна специализация /на примера на интеграцията на Република България с Европейския съюз/ за получаване на образователната и научна степен “доктор” по научна специалност 05.02.10 “Световно стопанство и международни икономически отношения”

раничен по обхват до външната стокова търговия с ЕС.Темпоралният обхват на анализа

обхваща периода 1999-2008 г.

Предмет на изследването е установената експортна специализация на България в от-ношенията и с разширения ЕС,както и нейното развитие в процеса на европейската ико номическа интеграция.Цел на дисертационния труд е да се анализира и оцени формира-лата се експортна специализация на България,както и да се предложат действия на дър-жавно и на фирмено равнище за нейното подобряване.За реализирането на така дефини раната цел докторантът си е поставил и конкретни задачи,формулирани на стр.4 и 5 от

текста.

При разработването на темата са използвани трудове на редица български учени,в т.ч. на научния ръководител проф.д.ик.н. Велко Маринов,проф.д.ик.н. Иван Ангелов,ст.н.с.

д-р Александър Тасев,доц.д-р Димитър Хаджиниколов,ст.н.с.д-р Емил Панушев,ст.н.с.

д-р Искра Христова-Балканска,ст.н.с.д-р Мария Лазарова,ст.н.с.Татяна Хубенова.Отбе-лязан е и приноса,който имат към разработването на темата проф.Ян Михалек и д-р Станислав Кубиелас от Варшавския университет,проф.Маржена Вереса от Варшавския икономически институт,проф. Фриц Вьорц и д-р Юлия Вьорц съответно от Виенския икономически университет и от Виенския институт за международни икономически изследвания,на които докторантът изказва специални благодарности.

хода от класическата към неокласическата теория на Хекшер и Олин,както и парадокса на Леонтиев.По преценка на докторанта,макар и да заема дълго време централно място в теоретичните обяснения на международната търговия,хипотезата на Хекшер-Олин не намира емпирично потвърждение в своята първоначална форма,приемаща,че техноло-гията е лесно достъпна и еднаква за всички страни.С включването на допълнителни фактори,тясно свързани с различията в технологичния капацитет,неокласическият мо-дел значително се доближава до реалността.Това доказват в частност емпиричните из-следвания на Трефлър (1995),Харигън (1997),Дейвис и Вайнщайн (1997).

Ролята на технологията като ключова детерминанта в международното разделение на труда /МРТ/ е изведена на преден план от авторите на технологичните теории за меж-дународната търговия.Според тях,чрез инвестиции в технологиите и науката могат да бъдат създавани и поддържани динамични сравнителни предимства.Тези възгледи са в очевидно противоречие със статичните ограничения на неокласическия модел,допус-кащ,че сравнителните предимства са функция от неравномерната надареност с факто-ри на производството.

Според Теорията за технологичния разрив,която също е обект на анализ в тази глава, новите технологии се генерират преимуществено от страните с високо ниво на иконо-мическо и научно-техническо развитие.Това само по себе си предизвиква технологичен разрив между тази група държави и останалия свят.Промените в технологията, според дипломанта,влияят върху международната търговия по два начина:1.чрез понижаване-то на производствените разходи в страните,въвeждащи по-модерни технологии.Този ефект е еквивалентен на увеличаване на относителната надареност с фактора,чието про изводство нараства и 2.Чрез въвеждането на нови продукти на пазара.От теорията за технологичния разрив,според дипломанта,могат да бъдат изведени два модела на меж-дународна търговия.Първият е между страни с подобна степен на икономическо и на-учно-технологично развитие.При този модел лидерството на една от държавите в про-изводството на дадена стока се компенсира от това на останалите държави в производ-ството на други стоки.Вторият модел се отнася до случаите,когато една от държавите е подчертано по-динамична във внедряването на нови технологии. Тогава тази държава изнася модерни и високотехнологични стоки,а останалият свят заплаща този внос с тра-диционни,или по-ниско технологични стоки.При такъв модел на търговия първата дър-жава получава технологична рента за своите нововъведения.

жизнения му цикъл води до промяна в относителното значение на производствените

фактори,тъй като се изменя факторната интензивност.На стадия на внедряването реша-ващо значение сред производствените фактори има трудът на учени и инженери,както и на висококвалифициран и добре обучен изпълнителски персонал,както и професио-налния мениджмънт.Тук капиталовите разходи са на последно място,поради дребносе-рийния характер на производството.На следващия стадий факторите капитал и управле-ние на производството излизат на преден план,поради прехода към едросерийно произ-водство.Във фазата на високостандартизирания продукт масовият характер на производ ството отрежда водещо значение на неквалифицирания труд и капитала,като същевре-менно рязко намалява значимостта на управленския и научно-технически персонал.От тази теоретична концепция логически следва,че най-високоразвитите икономически държави би трябвало да се специализират в експортното производство на стоки,намира-щи се в стадия на внедряването и разширяването от жизнения им цикъл.Държавите от “втория” ешалон,отстъпващи по икономическо и научно-техническо развитие на пър-вите,би трябвало да се специализират главно в експортното производство на изделия-та,намиращи се във втората фаза от жизнения им цикъл.Страните със сравнително нис-ко равнище на икономическо развитие би трябвало да развиват експортна специализа-ция за продуктите,намиращи се в третата фаза на жизнения им цикъл.

Моделът на Вернон не отрича напълно неокласическата теория на международната тър-говия,а по-скоро се опитва да обясни съществуването на динамични сравнителни пре-димства. Обобщавайки,докторантът стига до извода,че технологичните иновации са ключова детерминанта в МРТ /стр.22/.

Концепцията за жизнения цикъл на продукта е формализирана от Пол Кругман в един модел от два региона-развит икономически Север и изостанал Юг,произвеждащи всеки един от тях 2 типа продукти-класически и нови стоки,при отчитане на труда като един-ствен производствен фактор.Според този модел,по-слабо развитият Юг заимства и ус-воява новите технологии с известен лаг във времето,а развитият Север,за да поддържа

равнището на реалния си доход,трябва непрекъснато да иновира своето производство.

Сред най-известните съвременни теории за международната търговия централно мяс-то,според докторанта заема тази за икономията от мащаба на производството.Тази теория отхвърля една от основните предпоставки на неокласическата теория,а именно че производствената функция не зависи от размера на производството.Чрез тази теория

може да бъде обяснено как държави,между които няма факторни различия могат да се

специализират в едно,или друго производство на основата на икономиите от мащаба на

производството.Пол Кругман има съществен принос в развитието и на тази теория.Не-

говият модел на търговия в условията на монополистична конкуренция се основава главно на две взаимозависимости.Първата изяснява връзката между броя на фирмите и средните разходи-колкото по-голям е броят на фирмите на пазара,толкова по-малък е обемът на производството за всяка една от тях,съответно и икономиите от мащаба.

Това предполага по-високи разходи за единица продукция.Другата взаимовръзка е меж-

ду количеството фирми и цената,по която се продава продукта-колкото повече са фир-

мите в даден отрасъл,толкова по-остра е конкуренцията,което води до по-ниски цени.

също заслужава специално внимание сред съвременните икономически теории.Това е

така,тъй като и класическата,и неокласическата теория обясняват международната тър-

говия чрез модели на междуотраслева специализация на държавите.За разлика от кла-сическите модели,вътрешноотраслевата специализация и търговия може да бъде обясне

на не чрез сравнителни преимущества,а чрез продуктовата диференциация и икономии-те от мащаба.По-подробно тези различия са посочени в таблицата на стр.40-41.Така,спо

ред докторанта интензивността на вътрешноотраслевата търговия е в пряка зависимост

от ръста на доходите,от една страна и степента на икономическо развитие и диференци-ацията на продуктите,от друга.Твърде важно е заключението,до което докторантът сти-га на стр.44.Там той пише:”Може да се направи заключението,че високо равнище на

вътрешноотраслева специализация на дадена страна предполага,че моделът на нейната търговия се определя повече от фактори на търсенето и технологиите,

отколкото от природните дадености и първичните фактори на производство.

Докторантът не е пропуснал и една друга специфична особеност на вътрешноотраслева

та търговия-тази свързана с вертикалната и хоризонтална диференциация на продукти-те.Тези различия са важни,тъй като според емпиричните изседвания вътрешноотрасле-

вата търговия е по-интензивна при вертикално диференцираните продукти.Пак във

връзка с това оценявам високо и изводите на стр.46-47.Там той пише: В съвременния свят съществуват и двата типа търговия-междуотрасловата,която се основава на сравнителните разходни предимства и вътрешноотраслевата,движена от икономиите от мащаба в производството на диференцирани продукти.Колкото повече се различава осигуреността с ресурси между държавите,толкова по-голямо значение има сравнителното предимство и междуотраслевата търговия.От друга

И в двата случая обаче,и това не бива да се забрявя,в основата на тези процеси лежат

относителните преимущества на държавите.

Теорията за конкурентните предимства на Потър е разработена като критика на нео-класическата теория на Хекшер и Олин,която,според него,не може да обясни съвремен-ната структура на международната търговия.Според Потър фирмите,а не страните се

конкурират на международните пазари.Традиционното деление на производствените фактори на труд,земя и капитал според него е твърде общо,за да обясни конкурентните

предимства.Вместо това,Портър предлага собствена детайлна класификация на фактори

те,групирани в пет групи:1.човешки ресурси;2.физически ресурси;3.ресурси от знания; 4.капиталови ресурси и 5.инфраструктура.Добре е все пак,обобщавайки приноса на По-тър в икономическата теория да не забравяме това,което Дейвис и Елис пишат по този повод-“това са прости икономически предположения,предлагани на неспециалистите по завладяващ вниманието начин” /виж стр.69/.

жително оценявам изводите,произтичащи от анализа,които като правило са добре пре-

мислени и аргументирани.

Обект на изследване във втора глава е експортната специализация на България в

лено на следните въпроси:1.Как се развива външната търговия на България със страни-те от ЕС през периода 1990-2008 г.,в това число каква е динамиката на износа,вноса и

външнотърговското салдо през този период?;2.Каква е експортната специализация на

България в търговията ни с ЕС през периода 1999-2008 г. и какви са измененията в про

дуктовата структура на нашия износ?;3.Какви са сравнителните предимства на Бълга-рия в търговията ни с ЕС и какви промени се забелязват през анализирания период?;

4.Каква е продуктовата диверсификация на нашия износ и доколко сходна е нашата експортна структура с тази на ЕС?;5.Каква е факторната интензивност,технологична

сложност и степен на преработка на продуктите,формиращи българския износ? 6.Каква е вътрешноотраслевата ни специализация?

Основните изводи от анализа в тази глава могат да бъдат обобщнени по следния начин:

1.Бългаската икономика през разглеждания период /1999-2008 г./ функционира като “пе риферна” не само на по-старите страни-членки на ЕС,но и на по-новите централноевро-пейски държави;2.Експортната специализация на България при участието и в европейс-кото разделение на труда се обуславя от сравнителни предимства от нисък ранг,основа-

ващи се преди всичко на добрата осигуреност на страната с първични производствени фактори-сравнително добре обучена и нископлатена работна сила,природни богатства

/ медни и оловно-цинкови руди,дървен материал/,традиции в определени производства

/шивашка и обувна промишленост/.От това следва,че международната конкуренто-способност на България може да бъде дефинирана като ресурсно обусловена,което ще направи невъзможно пълноценното ни интегриране в разширения ЕС;3.В отно-шенията на България с европейските и партньори преобладава междуотраслевата спе-циализация,която предполага значителна икономическа дистанция между партньори-те;4.Във вътрешноотраслевата търговия доминира делът на вертикалната специализа-ция,поради слабия потенциал на българските фирми да се конкурират успешно на па-

зара на хоризонтално диференцираните продукти.Последното предполага значителни инвестиции в НИРД,висококвалифициран персонал и мениджмънт,значителни марке-тинг разходи.Вместо това,българските производители предпочитат ценовата конкурен-ция,позиционирайки своята продукция на най-ниските пазарни сегменти.

Като основни достойнства на тази глава,освен добре аргументираните изводи,за които

вече стана дума,бих споменал също:1.прецизния анализ на статистическата информа-ция чрез статистически и математически инструментариум;2.Изключителната актуал-ност на използвания за анализа статистически материал,а по този начин-и актуалността на изводите,базирани на обработката на първичната информация;3.Отлично подбрания и ненатрапващ се илюстративен материал във вид на таблици и графики;4.Сполучливия анализ на диверсификацията на продуктовата структура на българския и едновременно с това-анализа на сходството на тази диверсификация със структурата на общия внос в ЕС /стр.107-112/.Като цяло смятам,че именно от тази глава могат да бъдат изведе-ни някои от основните приноси на докторанта.Това се отнася както до използ-ваната методика,така и до крайните резултати от направения анализ.

Третата глава е посветена на подобряването на експортната специализация на Бълга-рия.В тази връзка са анализирани подробно:1. Индустриалната политика на държавата като средство за модернизиране и развитие на националното стопанство;2.Политиката

в областта на научните изследвания,иновациите и технологичното развитие; 3.Полити-ката в областта на развитието на човешкия капитал; 4.Фирмената конкурентоспособ-ност, като фактор за подобряване на мястото на страната в МРТ.

Що се отнася до индустриалната политика, докторантът препоръчва на правителство-

то да създава условия фирмите успешно да поддържат и развиват своите конкурентни предимства,използвайки механизми и инструменти,които биха насочили движението

на капитали към приоритетните сектори с перспективи за развитие.Във връзка с това,

имайки предвид и проблемите при определянето на перспективната международна специализация,логически следва,че трябва да бъде даван приоритет на клъстърния

виси от жизнеспособността на свързаните и поддържащите отрасли.

тетните за България,тъй като тя е генератор на конкурентоспособност и създава усло-вия за устойчив икономически растеж.Поне в първоите години от членството ни в ЕС

би трябвало,според докторанта,да внедряваме нови технологии,разработени в чужбина,

но наред с това-да генерираме иновации в страната.Последното обаче предполага зна-

четелно нарастване на публичните инвестиции за НИРД,както и наличието на високо-

квалифициран човешки капитал.

следния начин:

1.В критичен план и в сравнителен аспект са анализирани съвременните теории за меж-

дународното разделение на труда,като в центъра на вниманието е прехода от статична-та неокласическа теория към динамичните модели на международно разделение на труда;

2.Авторът се е постарал практически да адаптира изследваните теоретичните модели,

което разширява и тяхната приложимост;

3.Резултатите от изследването доказват функционалната обвързаност на българската иконономика с интеграционния комплекс на ЕС.Едновременно с това е установена ограничена способност на българския бизнес да се възползва от либерализирания дос-тъп до общностния пазар;

4.Анализът доказва първоначално формулираната хипотеза,според която формиралата се експортна специализация на България в търговията и с ЕС е неблагоприятна и не-перспективна в стратегически план.Посочени са и редица други слабости,като напр. ”периферния” характер на нашата икономика в сравнение с тази на останалите държа-

ви,ограничената диверсификация и факторна интензивност на износа,доминирането на сравнителни предимства от нисък ранг,преобладаващата междуотраслева специализа-ция,доминиращата вертикална диференциация при вътрешноотраслевата специалиа-лизация;

5.Аргументирана е необходимостта от национална стратегия за модернизация на българ

ската икономика и са формулирани основните изисквания,на които тя трябва да отгова-ря.

Позволявам си,имайки предвид резултатите от положения труд,да предложа на уважае-

мите членове на Специализирания научен съвет по икономически теории и международ

2009. 
      Рецензент: