Европейска общност за въглища и стомана



Дата22.07.2016
Размер55.97 Kb.

Европейска общност за въглища и стомана


Страни членки на ЕОВС



Европейската общност за въглища и стомана (съкратено ЕОВС) е създадена с договор в Париж през 1951 г от Франция, Западна Германия, Италия, Белгия, Люксембург и Холандия с цел да се обединят въглищните и стоманени ресурси на нейните държави членки. Организацията е първата по рода си, в която присъства наднационална институция, и поради това се счита за първата стъпка в европейската интеграция.

ЕОВС е предложена на 9 май 1950 г. от френския външен министър Робер Шуман, но идеята за интеграционния подход принадлежи на Жан Моне, известен неофункционалист. Договорът за организацията влиза в сила на 23 юли 1952 г. и е за срок от 50 години. През 2002 г. изтича давността на договора и след като не е подновен, всички активи на ЕОВС са абсорбирани от Европейската общност. По време на съществуването си ЕОВС успява да създаде общ пазар, но не успява да предотврати западането на въглищната и стоманената индустрия. Въпреки това, общността поставя основите на Европейския съюз.


Върховен орган [редактиране]


Ръководна роля върху общия пазар за въглища и стомана има Върховния орган на ЕОВС, предшественик на Комисията на Европейския съюз.Състои се от 9 души, независими от националните правителства. Върховният орган има право да осъществява наблюдение над пазара, да предлага мерки за неговото по-добро функциониране, да налага данъци, от които да се издържа. Наред с това, той може да предоставя или блокира отдаване на заеми и да налага глоби при отказ на информация или при нелоялна конкуренция. Освен в поддържането на пазара в сектора, ЕОВС работи и в областта на социалната политика, научните и технологични изследвания и транспорта. В тези области Върховния орган се подпомага от Консултативен комитет, съставен от представители на различни социални групи, чиито интереси са засегнати от политиките на ЕОВС. От 1967 г. функциите на Върховен орган изпълнява единната Комисия на Европейските общности.

Съвет на министрите, Парламентарна асамблея и Съд [редактиране]


Други институции на ЕОВС са Съвета на министрите, Парламентарната асамблея и Съдът. Съветът на министрите представлява националните правителства и има за задача приемането и прилагането на ниво национални правителства, политиките заложени в договора и предложенията на Върховния орган по тях. От 1967 г. той също става общ за Европейските общности (ЕОВС, Европейската икономическа общност и Европейската общност за атмона енергия).

Асамблеята на ЕОВС има чисто консултативни функции. Първоначално е съставена от представители на националните законодателства. Макар да е предвидено по-рано, едва през 1979 са проведени първите преки избори за депутати в нея. С подписването на Римските договори през 1957 г., създаващи ЕИО и Евратом, е подписан и портокол за сливане на Асамблеите и Съдилищата на Общностите в едно.

Задача на Съда е да осъществява мониторинг върху дейността на останалите органи.

Фонд за изследвания на въглища и стомана [редактиране]


Организацията „Европейска общност за въглища и стомана“ престава да съществува от 2002 с изтичане на договора, в който е заложен срок от 50 г. Не всички дейности обаче са прекратени. Фондът за изследвания на въглища и стомана продължава своето съществуване, тъй като средствата за него са дошли от индустрията и не могат да бъдат върнати на членуващите държави. Фондът се издържа от инвестирания капитал в размер на €1,6 милиарда, които са дадени от европейските компании от въглищната и стоманената индустрии за обучение, изследвания и реструктуриране. Инвестицията осигурява средства от около €55-60 милиона на година. Средствата се разпределят от дирекция G (Индустриални технологии) на главна дирекция Проучвания (Research), част от Европейската комисия. Разпределянето на средствата се ръководи от Комитет за въглища и стомана (COSCO), чиито членове са националните представители. По решение на съвета, годишните средства се разпределят по 27,2% за изследвания на въглища и 72,8% за изследвания на стомана.

Римски договори


Договорите от Рим са два договора на Европейския съюз, подписани на 25 март 1957 г. в Рим. И двата договора са подписани от Шестте държави: Белгия, Франция, Италия, Люксембург, Холандия и Западна Германия.

С първият договор се създава Европейската икономическа общност (ЕИО), а с втория - Европейска общност за атомна енергия (Евратом). Това са първите международни организации, основани на принципа за наднационалност, след създаването на Европейската общност за въглища и стомана няколко години по-рано. Договорите влизат в сила на 1 януари 1958 г., като в договора за ЕИО са внасяни многобройни поправки. От тогава името е променено от Договор за създаване на Европейската икономическа общност на Договор за създаване на Европейската общност. Договора за Евратом не е променян значително предвид чувствителността на европейската общественост относно атомната енергетика.

Договорите предвиждат създаването на общ пазар и постепенно сближаване на стопанската политика на държавите-членки (ЕИО), изграждането на мощна ядрена промишленост и насърчаването на процеса за мирно използване на атомната енергия (Евратом).

Наред с учредителните Договори от Рим е сключена конвенция относно общите за трите общности Европейски съд и Европейски парламент.


История [редактиране]


Успешното развитие на Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС) създава база за понататъшно развитие на многостранната интеграция. През 1955 г. е съставена комисия от правителствени представители под председателството на белгийският външен министър Пол-Анри Спаак. Комисията е упълномощена да изготви доклад за понататъшни стъпки в посока интеграция в икономическата сфера.

Великобритания, поканена на разговорите, се оттегля защото не вижда шансове да наложи своите виждания за създаване на свободна търговска зона.

"Комисията Спаак" постига съгласие и договорите за създаване на Европейска икономическа общност (ЕИО) и Европейска общност за атомна енергия (ЕОАЕ) се подписват на 25 март 1957 в Рим от шестте страни-членки на ЕОВС, и влизат в сила на 1 януари 1958.


Съдържание [редактиране]


Договорът за създаване на Европейската икономическа общност съдържа 314 текста, обхванати в четири групи и уводни разпоредби; 3 материални норми и 4 заключителни разпоредби. Договорът предвижда премахването на търговските бариери между участващите страни. Заедно с това се предвиждат единни външни мита, както и обща търговска политика.

Повечето от договорните условия са посветени именно на целта за създаване на митнически съюз и постепенното изграждане на общ пазар. Клаузите за координиране на икономическата и валутна политика, както и другите сфери, като например аграрната, транспортна или определени аспекти на социалната политика, остават твърде общи.

Договорът за създаване на Европейската общност за атомна енергия съдържа 255 текста, обхванати в четири групи.

Договорите поставят началото на процеса на многостранна /многонационална/ интеграция, който променя напълно политическия, икономическия и социалния живот на целия континент.



Създават се напълно нови по вид и съдържание институции, които са различни от тези на националната държава и непознати в международната политика. Европейските институции работят помежду си по уникален и неповторим начин. Наред с това те са подложени на постоянни промени в институционално, процесуално и съдържателно измерение.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница