Европейска рамкова конвенция за трансгранично сътрудничество между териториалните общности или власти на Съвета на Европа

Ратифицирана със закон, приет от 38-то НС на 23.09.1998 г. - ДВ, бр. 114 от 2.10.1998 г. Издадена от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 66 от 12.08.2005 г., в сила за Република България от 8.08.1999 г.

Преамбюл

Държавите - членки на Съвета на Европа, подписали тази конвенция,

като имат предвид, че целта на Съвета на Европа е да осъществи по-тясно единство между своите членове и да насърчава сътрудничеството между тях;

като имат предвид, че, както е определено в чл. 1 от Устава на Съвета на Европа, тази цел ще бъде постигната по-конкретно чрез сключване на споразумения в административната област;

като имат предвид, че Съветът на Европа ще осигури участието на европейските териториални общности или власти в постигането на своята цел;

като имат предвид потенциалната значимост за постигането на тази цел на сътрудничеството между граничните териториални общности или власти в области като: регионално развитие, развитие на градовете и селските райони, опазване на околната среда, подобряване на инфраструктурата и услугите, предоставяни на гражданите, както и взаимопомощ в случаи на бедствия;

като имат предвид придобития опит, който показва, че сътрудничеството между местните и регионалните власти в Европа спомага за ефективното изпълнение на техните задачи и допринася по-конкретно за подобряването и развитието на граничните райони;

решени да поощряват, доколкото е възможно, това сътрудничество и по този начин да допринасят за икономическия и социалния прогрес на граничните райони и за установяване на дух на солидарност, който обединява европейските народи;

се споразумяха за следното:

Член 1

Всяка договаряща страна се задължава да улеснява и насърчава трансграничното сътрудничество между териториалните общности или власти под нейна юрисдикция и териториалните общности или власти под юрисдикцията на други договарящи страни. Тя ще полага усилия за насърчаване сключването на споразумения и договорености, които могат да се окажат необходими за тази цел, при зачитане на съответните конституционни разпоредби на всяка от страните.

1. За целите на тази конвенция "трансгранично сътрудничество" означава всяко съгласувано действие, насочено към засилване и развитие на съседските отношения между териториални общности или власти под юрисдикцията на две или повече договарящи страни, както и сключването на необходимите за тази цел споразумения или договорености. Трансграничното сътрудничество ще се осъществява в рамките на компетенциите на териториалните общности или власти, както са определени във вътрешното законодателство. Обхватът и естеството на тези компетенции не се изменят с тази конвенция.

2. За целите на тази конвенция изразът "териториални общности или власти" означава общности, власти или органи, които изпълняват местни и регионални функции и които се разглеждат като такива съгласно вътрешното законодателство на всяка държава. При все това всяка договаряща страна може при подписване на тази конвенция или чрез последващо уведомяване на генералния секретар на Съвета на Европа да посочи общностите, властите или органите, субектите и формите, до които тя смята да ограничи обхвата на конвенцията, или тези, които смята да изключи от този обхват.

Член 3

1. За целите на тази конвенция договарящите страни, които са обект на разпоредбите на чл. 2, ал. 2 , ще насърчават всяка инициатива на териториалните общности и власти, която отчита рамковите договорености между териториалните общности и власти, изработени в рамките на Съвета на Европа. Ако сметнат за необходимо, те могат да вземат предвид моделите на двустранни или многостранни междудържавни споразумения, изработени в Съвета на Европа, имащи за цел да улесняват сътрудничеството между териториалните общности и власти.

Сключваните договорености и споразумения могат да се основават на моделите и схемите на споразумения, устави и договори, приложени към тази конвенция, номерирани от 1.1 до 1.5 и от 2.1 до 2.6, с всякакви изменения, които налага конкретната ситуация във всяка договаряща страна(1). Тези модели и схеми на споразумения, устави и договори имат само насочващ характер и нямат силата на договор.

2. Ако договарящите страни сметнат, че е необходимо да сключат междудържавни споразумения, те могат между другото да конкретизират контекста, формите и границите, в които могат да действат териториалните общности и власти при осъществяване на трансграничното сътрудничество. Всяко споразумение може също така да определи властите или органите, за които то се прилага.

3. Предходните разпоредби няма да ограничават възможностите на договарящите страни да прибягват при наличие на взаимно съгласие към други форми на трансгранично сътрудничество. Също така разпоредбите на тази конвенция не трябва да се тълкуват като отменящи съществуващите споразумения за сътрудничество.

4. Споразуменията и договореностите ще се сключват при отчитане на юрисдикцията, предвидена от вътрешното законодателство на всяка договаряща страна в областта на международните отношения и общата политика, както и при зачитане на всички правила за контрол или надзор над териториалните общности или власти.

5. За тази цел при подписването на тази конвенция или при последващо уведомяване на генералния секретар на Съвета на Европа всяка договаряща страна съгласно вътрешното си законодателство може да посочи властите, които са упълномощени да упражняват контрол или надзор над заинтересуваните териториални общности или власти.

Член 4

Всяка договаряща страна трябва да полага усилия за разрешаване на всички юридически, административни или технически затруднения, които могат да попречат на развитието и доброто функциониране на трансграничното сътрудничество, и да се консултира с другата или другите заинтересовани договарящи страни, доколкото това е необходимо.

Договарящите страни ще разгледат целесъобразността от предоставяне на териториалните общности или власти, поели ангажименти за трансгранично сътрудничество в съответствие с разпоредбите на тази конвенция, на същите улеснения, каквито те биха имали, ако си сътрудничат на национално ниво.

Всяка договаряща страна ще предоставя в максимално възможна степен всяка информация, изисквана от друга договаряща страна, с цел улесняване изпълнението на нейните задължения по силата на тази конвенция.

Всяка договаряща страна ще полага усилия заинтересуваните териториални общности или власти да са информирани за начините на действие, с които могат да разполагат по силата на тази конвенция.

1. Договарящите страни ще предоставят на генералния секретар на Съвета на Европа цялата необходима информация, засягаща споразуменията и договореностите по чл. 3 .

2. Всяко предложение, направено от една или повече договарящи страни с оглед допълване или разширяване на тази конвенция или на моделите на споразумения и договорености, трябва да бъде съобщено на генералния секретар на Съвета на Европа, който след това го внася в Комитета на министрите на Съвета на Европа с цел вземане на решение за това какви последващи действия да бъдат предприети.

Член 9

1. Тази конвенция е открита за подпис от държавите - членки на Съвета на Европа. Тя подлежи на ратификация, приемане и утвърждаване. Документите за ратификация, приемане и утвърждаване се депозират при генералния секретар на Съвета на Европа.

2. Конвенцията влиза в сила след изтичането на период от три месеца след датата на депозиране на документ за ратификация, приемане или утвърждаване от четвърта поред държава, при условие че най-малко две от държавите, изпълнили тази формалност, имат обща граница.

3. За всяка подписала държава, която впоследствие ратифицира, приеме или утвърди конвенцията, тя влиза в сила след изтичането на период от три месеца след датата на депозиране от нейна страна на документа за ратификация, приемане или утвърждаване.

1. След влизането в сила на тази конвенция Комитетът на министрите на Съвета на Европа може да реши единодушно да покани всяка европейска държава нечленка да се присъедини към конвенцията. Тази покана трябва да получи изричното съгласие на всяка от държавите, ратифицирали тази конвенция.

2. Присъединяването трябва да се извърши чрез депозиране при генералния секретар на Съвета на Европа на документ за присъединяване, който влиза в сила след изтичането на период от три месеца след датата на неговото депозиране.

Член 11

1. Всяка договаряща страна може, доколкото това я засяга, да денонсира тази конвенция чрез уведомление, адресирано до генералния секретар на Съвета на Европа.

2. Денонсирането влиза в сила след изтичането на период от шест месеца след датата на получаване от генералния секретар на споменатото уведомление.

Член 12

Генералният секретар на Съвета на Европа уведомява държавите - членки на Съвета на Европа, както и всяка страна, присъединила се към тази конвенция, за:

a) всяко подписване;

б) всяко депозиране на документ за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване;

в) всяка дата на влизане в сила на тази конвенция в съответствие с чл. 9 от нея;

г) всяка декларация, получена в изпълнение на разпоредбите на ал. 2 на чл. 2 или ал. 5 на чл. 3 ;

д) всяко уведомление, получено в изпълнение на разпоредбите на чл. 11 , и датата, на която денонсирането влиза в сила.

В уверение на което, долуподписаните, надлежно упълномощени за това, подписаха тази конвенция.

Съставена в Мадрид на 21 май 1980 г. на английски и френски език, като и двата текста имат еднаква сила, в един екземпляр, който ще бъде депозиран в архивите на Съвета на Европа. Генералният секретар на Съвета на Европа ще предостави заверени копия на всяка държава - членка на Съвета на Европа, както и на всяка държава, поканена да се присъедини към тази конвенция.
ПРИЛОЖЕНИЕ
МОДЕЛИ И СХЕМИ НА СПОРАЗУМЕНИЯ, УСТАВИ И ДОГОВОРИ ЗА ТРАНСГРАНИЧНО СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ ТЕРИТОРИАЛНИТЕ ОБЩНОСТИ ИЛИ ВЛАСТИ(2)

Тази последователно развита система от модели на споразумения беше разработена на базата на обособяване в две основни категории, определени според нивото на сключване на споразумението:

• 
  модели на междудържавни споразумения за трансгранично сътрудничество на местно и регионално ниво;
  
• 
  схеми на споразумения, договори и устави, които могат да послужат за основа на трансгранично сътрудничество между териториални общности или власти.
  

(1) След позволението за публикуване на допълнителни схеми и модели на споразумения те бяха добавени към конвенцията и номерирането им е от 1.6 до 1.14 и от 2.7 до 2.16.

(2) Както е постановено в чл. 3, ал. 1 , абзац 2 от конвенцията, моделите и схемите на споразумения, устави и договори имат само насочващ характер и нямат силата на договор.


1. Модели на междудържавни споразумения (към 01.09.1999 г.)
Уводна бележка: Системата от междудържавни споразумения цели преди всичко да дефинира точно предпочитаните от държавата контекст, форми и ограничения за действие на териториални власти и да отстрани правните неточности, които могат да създадат проблеми (дефиниране на прилагания закон, юридическите правомощия, възможните начини за обжалване и т.н.).

От друга страна, сключването на междудържавни споразумения между заинтересуваните държави за поощряване на трансграничното сътрудничество между местните власти ще бъде несъмнено полезно в следните насоки:

• 
  официално признаване на легитимността на такива процедури за сътрудничество и поощряване на местните власти да ги използват;
  
• 
  цел и условия на намеса от страна на контролни и надзорни органи;
  
• 
  обмен на информация между държавите;
  
• 
  връзки, които могат да бъдат установени между такива форми на сътрудничество и други процедури за съгласувани действия в граничните райони;
  
• 
  изменение на правните норми или тълкувания, които възпрепятстват трансграничното сътрудничество и т.н.
  

националното законодателство на всяка държава*1.

Това споразумение не трябва да урежда различните съществуващи форми на трансгранично сътрудничество между държавите, явяващи се страни по споразумението, и особено онези, които се базират на международно споразумение.

Страните ще информират регионалните и местните власти за сферата на действие, която им се предоставя, и ще им помагат да се възползват от нея.

"Висши власти" по смисъла на това споразумение са онези контролни органи, които ще бъдат определени от всяка страна.

Обхватът и съдържанието на правомощията на местните власти, както са определени от националното законодателство на държавите - страни по споразумението, не трябва по никакъв начин да се изменят от това споразумение.

Всяка държава може във всеки момент да определи райони от своята територия, цели и форми на сътрудничеството, които се изключват от сферата на прилагане на това споразумение. Такова определяне няма обаче да накърнява правата, придобити в контекста на съществуващото сътрудничество.

Страните ще информират постоянно генералния секретар на Съвета на Европа за дейностите на комисиите, комитетите и други органи, натоварени с изпълнение на задачи по това споразумение.

Страните могат да правят малки изменения в това споразумение просто чрез размяна на ноти, когато натрупаният опит налага това.

• 
  официално признаване на легитимността на такива процедури за сътрудничество и поощряване на местните власти да ги използват;
  
• 
  цел и условия на намеса от страна на контролни и надзорни органи;
  
• 
  обмен на информация между държавите;
  
• 
  връзки, които могат да бъдат установени между такива форми на сътрудничество и други процедури за съгласувани действия в граничните райони;
  
• 
  изменение на правните норми или тълкувания, които възпрепятстват трансграничното сътрудничество и т.н.
  

Описаната по-горе система от разнообразни модели на споразумения позволява на правителствата да поставят трансграничното сътрудничество в онзи контекст, който най-добре подхожда на техните нужди, като се използва за основа междудържавното споразумение за трансгранично сътрудничество (1.1) и към него се прибави всеки от предложените други възможни модели (споразумения от 1.2 до 1.5). Държавите могат да се обърнат само към едно от тях или да използват няколко или всичките останали споразумения, като те могат да направят това едновременно или на етапи. В случай на споразумения между държави, които имат сходни правни системи, като например скандинавските държави, използването на такива споразумения със специален характер може да се окаже ненужно.