Европейска спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози

желаейки да облагодетелстват развитието и усъвършенстването на международните превози по пътищата на пътници и товари,

убедени в необходимостта да се повиши сигурността на движението, да регламентират някои условия на труда при международните автомобилни превози в съответствие с принципите на Международната организация на труда и да установят съвместно някои мерки за осигуряване спазването на тази регламентация,

се споразумяха за следното:

Член 1

Определения

а) "превозно средство" е всеки автомобил или ремарке; този термин включва всякакви състави от превозни средства;

б) "автомобил" е всяко превозно средство, снабдено с мотор за придвижване, движещо се по пътищата със собствена двигателна сила и обикновено служещо за превоз по пътищата на хора или товари или за тегленето по пътищата на превозни средства, които се използват за превоз на хора или товари; това определение не включва земеделските трактори;

в) "ремарке" е всяко превозно средство, предназначено за прикачване към автомобил; този термин включва и полуремаркета;

г) "полуремарке" е всяко ремарке, предназначено за сключване с автомобил, така, че една част от него да лежи върху автомобила и значителна част от теглото му и от теглото на товара му да бъдат носени от този автомобил;

д) "съчленено пътно превозно средство" са прикачени едно към друго пътни превозни средства, участващи в пътното движение като едно цяло;

е) "максимално допустимо тегло" е максималното тегло на превозното средство в натоварено състояние, обявено за допустимо от компетентните власти в държавата, в която то е регистрирано;

ж) "превоз по пътищата" е всяко придвижване, извършено по пътищата, които са за обществено ползване, в празно или натоварено състояние на превозно средство, предназначено за превоз на хора или товари;

з) "международен автомобилен превоз" е всеки превоз по пътищата, който включва преминаването поне на една граница;

и) "редовни служби" са службите, които осигуряват превоз на хора, който се извършва на известни интервали и по определени маршрути; при това обслужване могат да се приемат и оставят пътници на предварително определени спирки.

Когато условията за превоз, интервалите, разписанията, тарифите и задължението за превоз не са били уточнени от законен текст или от съответен правилник, превозвачът издава правилник за експлоатацията или заместващи го документи, одобрени от компетентните органи на договарящите страни, и го публикува преди влизането му в сила.

Който и да бъде организатор на превоза, за редовни служби се считат и тези, които осигуряват превоза на определени категории лица, като изключват други пътници, доколкото тези служби действат при условията, посочени в ал. 1 на това определение. Службите от тази категория, които осигуряват превоза на работници до местоработата и оттам до местодомуването или на ученици до училището и оттам до местодомуването им, са наречени по-долу "специални редовни служби";

й) "водач" е всяко лице, заплатено или не, което управлява превозното средство дори за кратко време или което се намира на борда на превозното средство, за да го управлява при нужда;

к) "член на екипажа" или "член на екипаж" е водачът или някое от следните лица, независимо дали този водач или тези лица са платени или не:

придружителят, т.е. всяко лице, придружаващо водача с оглед да го подпомага при някои маневри и вземащо обикновено дейно участие в операциите по превоза, без да е водач по смисъла на буква "й" от този член;

кондукторът, т.е. лицето, придружаващо водача на превозното средство, превозващо пътници, и натоварено да издава или проверява билетите и други документи, даващи право на пътниците да пътуват в превозното средство;

л) "седмица" е периодът, включващ времето от 0 ч. в понеделник до 24 ч. в неделя;

м) "почивка" е всеки непрекъснат период от най-малко 1 час, през който водачът може свободно да разполага със своето време.

Член 2

Обсег на действие

2. Все пак:

а) когато по време на международен пътен превоз един или повече членове на екипажа не напускат националната територия, на която нормално изпълняват професионалните си дейности, договарящата страна, на която принадлежи тази територия, може да не прилага разпоредбите на тази спогодба по отношение на този или на тези членове на екипажа;

б) освен при противна уговорка между договарящите страни, на чиято територия се извършва превозът, тази спогодба не се прилага по отношение на международни автомобилни превози, извършвани от:

1) превозни средства, предназначени за превоз на стоки, които имат максимално допустимо тегло, включително с ремаркета или полуремаркета, ненадвишаващо 3,5 т;

2) превозни средства, предназначени за превоз на пътници, които предвид тяхната конструкция и оборудване са годни да превозват на борда си максимум 9 души, включително шофьора, и са предназначени за тази цел;

3) превозни средства, предназначени за превоз на пътници от редовни служби, с маршрут на линията, ненадвишаващ 50 км;

4) превозни средства, чиято максимална допустима скорост не надвишава 30 км/ч.;

5) превозни средства, предназначени за въоръжените сили, гражданската отбрана, противопожарната охрана и за силите, поддържащи обществения ред или намиращи се под тяхно разпореждане;

6) превозни средства, предназначени за службите по канализацията, защитата от наводнения, водоснабдяването, газификацията, електрификацията, пътните съобщения, чистотата, телеграфите, телефоните и пощенските служби, службите за радиоразпръскване, телевизионните служби и службите за откриване на радио- или телевизионни предаватели или приемници;

7) превозни средства, предназначени за специални случаи или спасителни операции;

8) специализирани превозни средства с медицинско предназначение;

9) превозни средства, превозващи цирков или панаирен инвентар;

10) специализирани превозни средства за поправка;

11) превозни средства, предназначени за изпитания на пътя с цел тяхното усъвършенстване, поправка или поддръжка, както нови или преправяни превозни средства, които още не са пуснати в движение;

12) превозни средства, предназначени за нетърговски превози на имущества с частни цели;

13) превозни средства, предназначени за събирането на мляко от фермите или носещи от фермите съдове за мляко или млечни продукти, предназначени за изхранването на добитъка.

Член 3

извършвани от превозни средства, идващи от държави - недоговарящи страни

1. При осъществяване на международни пътни превози с превозни средства, регистрирани на територията на държава, недоговаряща страна в тази спогодба, всяка договаряща страна ще прилага на нейната територия разпоредби, които са най-малко толкова взискателни, колкото тези, предвидени в чл. 5, 6, 7, 8, 9 и 10.

2. В случай, че превозното средство е регистрирано в държава - недоговаряща страна в тази спогодба, всяка договаряща страна ще може вместо контролния уред, съобразен със спецификациите в приложението*, да изисква само всекидневните регистрационни листове, попълнени на ръка от водача.

Член 4

Общи принципи

Член 5

1. Минималната възраст на водачите, обслужващи превозите на стоки, е фиксирана:

а) за превозни средства, включващи в случай на нужда и ремаркета и полуремаркета, чието максимално допустимо тегло е по-малко или равно на 7,5 т - 18 навършени години;

б) за другите превозни средства: 21 навършени години или 18 навършени години, при условие че заинтересуваният притежава професионално свидетелство, установяващо завършен курс за водачи на превозни средства за превоз на стоки, признато от една от договарящите страни. Договарящите страни ще се информират относно максималната степен на подготовка, изисквана в съответната държава, и за други съществени условия, отнасящи се за водачи на превозни средства при превози на стоки, съобразно разпорежданията на тази спогодба.

2. Водачите на превозни средства за превоз на пътници трябва да са на възраст най-малко 21 години.

3. Водачите на превозни средства за превоз на пътници по маршрути, надвишаващи 50 км от обикновеното място на регистрация и престой на превозното средство, трябва да отговарят също и на едно от следните условия:

а) да са практикували най-малко в продължение на 1 година като водач на превозно средство за превоз на стоки, чието максимално допустимо тегло надвишава 3,5 т;

б) да са практикували най-малко в продължение на 1 година като водач на превозно средство за превоз на пътници по маршрути, ненадвишаващи 50 км от обикновеното място на регистрация или престой на превозното средство, или да са извършили някакви други превози на пътници, които не са третирани в тази спогодба, ако компетентните органи смятат, че по този начин те са придобили нужния опит;

в) да са притежатели на професионално свидетелство, установяващо завършен курс за водач на превозно средство за пътен превоз на пътници, признат от една от договарящите страни.

Член 6

1. Общата продължителност на кормуване между две всекидневни почивки или между всекидневна и седмична почивка, наречена по-долу "период на всекидневно кормуване", не трябва да надвишава 9 часа. Тя може да достигне до 10 часа 2 пъти седмично.

След един максимум от 6 периода на всекидневно кормуване водачът трябва да си вземе седмична почивка, както е определено в чл. 8, ал. 3.

Периодът на седмичната почивка може да се премести в края на шестия ден, ако общата продължителност на кормуване в продължение на шест дена не надвишава максимума, който съответства на шест периода на всекидневно кормуване.

В случаите на международни превози на пътници, различни от редовните служби, думата "шест" в ал. 2 и 3 се замества с "дванадесет".

2. Общата продължителност на кормуване не трябва да надвишава 19 часа за период от две последователни седмици.

Член 7

Прекъсвания

2. Това прекъсване може да бъде заместено от прекъсвания от най-малко 15 минути всяко, вмъкнати в периода на кормуване или непосредствено след този период, по такъв начин, че да се спазят разпорежданията на ал. 1.

3. По време на тези прекъсвания водачът не може да върши други дейности.

Времето за чакане и времето, което не е заето с кормуване, а е прекарано в движещо се превозно средство, ферибот или влак, не се смятат за други действия.

4. Прекъсванията, разглеждани в този член, не могат да бъдат смятани за ежедневна почивка.

Член 8

1. За всеки период от 24 часа водачът разполага с време за всекидневна почивка най-малко от 11 последователни часа. Това време може да бъде намалено до 1 минимум 9 последователни часа максимум 3 пъти седмично при условие, че като компенсация ще бъде отпусната съответната почивка в края на следващата седмица.

В дните, когато почивката не е намалена съобразно ал. 1, тя може да бъде ползвана през два или три периода от време в течение на периода от 24 часа, като един от тези периоди трябва да бъде най-малко 8 последователни часа. В този случай минималната продължителност на почивката достига 12 часа.

2. През всеки период от 30 часа, през който има най-малко двама водачи на борда на превозното средство, всеки от тях трябва да ползва всекидневна почивка най-малко 8 последователни часа.

3. В течение на всяка седмица единият от периодите от време, посочени в ал. 1 и 2, достига до общо 45 последователни часа в качеството му на седмична почивка. Този период на почивка може да бъде намален до 1 минимум от 36 последователни часа, ако се ползва в обичайното място на регистрация и престой на превозното средство или местопребиваването на водача, или до 1 минимум от 24 последователни часа, ако се ползва извън тези места. Всяко намаление се компенсира от равностойно време за почивка, взето наведнъж преди края на третата седмица, следваща въпросната седмица.

4. Период на седмична почивка, който започва през една седмица и продължава през следващата, може да бъде прикрепен към едната или другата седмица.

5. В случай на превози на пътници, при които се прилага ал. 1 и чл. 6, ал. 4, периодът на седмичната почивка може да се отнесе към седмицата, следваща тази, през която той е трябвало да бъде ползван, и да се прибави към седмичната почивка през тази втора седмица.

6. Всеки период от време, който е взет за компенсиране на намалението на периоди от всекидневна и/или седмична почивка, трябва да бъде прибавен към някоя друга почивка най-малко 8 часа и трябва да бъде предоставен по молба на заинтересувания на мястото на престой на превозното средство или на местопребиваването на водача.

7. Всекидневната почивка може да бъде ползвана в превозно средство, ако то е оборудвано с кушетка и е в покой.

8. Неспазване на разпорежданията на ал. 1 може да има в случай, когато при превози на стоки или пътници водачът придружава превозното средство, превозвано с ферибот или влак. Тогава всекидневната почивка може да се прекъсне един-единствен път, ако са изпълнени следните условия:

частта от всекидневната почивка, ползвана на сушата, трябва да може да предхожда или да следва частта от всекидневната почивка, ползвана на борда на ферибота или във влака;

периодът между двете части на всекидневната почивка трябва да е възможно най-кратък и в никакъв случай не може да бъде повече от един час преди или след натоварването, като митническите формалности са включени в товарно-разтоварните операции;

по време на двете части на всекидневната почивка водачът трябва да има на разположение легло или кушетка.

Всекидневната почивка, продължена по този начин, се удължава с 2 часа.

Член 9

Отклонения

Член 10

1. Договарящите страни ще трябва да изискват монтирането и използването в превозните средства, регистрирани на тяхна територия, на контролен уред, съобразен със следните изисквания:

а) контролният уред, който по отношение на своята конструкция, използване и проверка отговаря на правилата на Съвета на ЕИО от 20 декември 1985 г., се смята, че отговаря на изискванията на този член;

б) ако не е възможно да се използва нормално и по подходящ начин монтираният в превозното средство контролен уред, всеки член на екипажа трябва да вписва на ръка в неговия регистрационен лист със съответните графични символи показанията за работната си дейност и за периодите на почивка;

в) когато членовете на екипажа се намират далеч от превозното средство и не могат да използват уреда, всеки член от екипажа трябва да вписва на ръка в регистрационния лист със съответните графични символи различните периоди от време, които се отнасят до професионалната им дейност извън превозното средство;

г) членовете на екипажа трябва винаги да носят със себе си и при необходимост да представят за проверка регистрационните листове от текущата седмица и от последния ден на предходната седмица, през който те са управлявали превозното средство;

д) членовете на екипажа трябва да следят за правилното включване и изключване на контролния уред и в случай на повреда да осигурят възможно най-бързата му поправка.

2. Работодателят снабдява водачите с достатъчен брой регистрационни листове, вземайки предвид самостоятелния характер на тези листове, продължителността на превоза и задължението те да бъдат заменени в случай, че се повредят или им се наложи запор от контролен орган. Работодателят дава на водачите само листове от утвърден тип, които са годни за използване от уреда, монтиран на борда на превозното средство.

3. Предприятията са длъжни да съхраняват регистрационните листове, попълнени съобразно разпоредбите на ал. 1, букви "б", "в" и "г", в продължение най-малко на 12 месеца от датата на последния отчет и да ги представят при поискване на контролните органи.

Член 11

1. Предприятието трябва да организира пътната превозна служба по такъв начин, че членовете на екипажа да бъдат в състояние да спазват разпоредбите на тази спогодба.

2. То трябва редовно да наблюдава периодите на кормуване, часовете за друга работа, както и часовете за почивка, като си служи с документите, с които разполага, например личните контролни книжки. Ако установи нарушения на тази спогодба, трябва да вземе мерки, за да ги прекрати и избегне повторението им, например като размени разписанията и маршрутите.

3. Забранено е да се възнаграждават водачите на служба, дори и чрез даване на премии или увеличаване на заплатата, в зависимост от изминатото разстояние и/или от количеството на превозените стоки, освен ако тези възнаграждения по своята същност не могат да навредят на безопасността на движението.

Член 12

Мерки за осигуряване прилагането на спогодбата

2. Договарящите страни си оказват взаимно помощ при прилагането на тази спогодба и контролирането й.

3. В рамките на тази взаимна помощ компетентните органи на договарящите страни си предават редовно всички налични информации относно:

нарушенията на тази спогодба, извършени от лица, които не живеят в тази договаряща страна, и на всяка наложена санкция за такива нарушения;

наложените санкции от договаряща страна на лица, които живеят в нея, за подобни нарушения, извършени в други договарящи страни.

В случай на сериозни нарушения тази информация трябва да включва наложените санкции.

4. Ако направените констатации при проверка на пътя на водач на превозно средство, регистрирано в друга договаряща страна, дават основание да се прецени, че са били извършени нарушения, които не са установени в процеса на тази проверка поради липса на необходимите елементи, то компетентните органи от засегнатите договарящи страни си оказват взаимно помощ с цел да се изясни ситуацията. Когато, за да се направи това, проверката се извършва от компетентната договаряща страна в помещенията на предприятието, резултатите от тази проверка се довеждат до знанието на другата засегната договаряща страна.

Член 13

Разпоредбите на чл. 10 - контролен уред, ще станат задължителни от 24 април 1995 г. за страните, които са договарящи страни по тази спогодба. Преди тази дата разпоредбите на стария чл. 12 - лична контролна книжка, и стария чл. 12 бис - контролен уред, ще бъдат все така валидни.

Член 14

Заключителни разпоредби

2. Тази спогодба подлежи на ратификация.

3. Документите за ратификация или за присъединяване се предават за съхранение на Генералния секретар на ООН.

4. Тази спогодба ще влезе в сила на сто и осемдесетия ден след предаването за съхранение на осмия документ за ратификация или за присъединяване.

5. За всяка държава, която ратифицира тази спогодба или се присъедини към нея след предаването за съхранение на осмия документ за ратификация или за присъединяване, които са предмет на ал. 4 на този член, тази спогодба ще влезе в сила след сто и осемдесет дни считано от датата на предаването за съхранение от тази държава на документа й за ратификация или за присъединяване.

Член 15

2. Денонсирането влиза в сила шест месеца след датата, на която Генералният секретар на ООН е получил уведомлението.

Член 16

Тази спогодба прекратява действието си, ако след влизането й в сила броят на договарящите страни се намали на по-малко от три, през който и да е период от дванадесет последователни месеца.

1. Всяка държава може при подписването на тази спогодба или при предаването за съхранение на документите за ратификация или за присъединяване или по всяко друго време след това да заяви чрез писмено уведомление до Генералния секретар на ООН, че тази спогодба ще се прилага за цялата или част от териториите, които тя представлява в международно отношение. Тази спогодба ще се прилага за територията или териториите, посочени в уведомлението, считано от сто и осемдесетия ден след получаването на това уведомление от Генералния секретар на ООН или ако до този ден тази спогодба не е още влязла в сила, от датата на влизането й в сила.

2. Всяка държава, която е декларирала съгласно ал. 1, че тази спогодба ще се прилага за територия, която тя представлява в международно отношение, може съгласно чл. 17 да денонсира тази спогодба по отношение на тази територия.

Член 18

2. Всеки спор, който не бъде разрешен чрез преговори, се отнася по молба на една от договарящите страни до арбитражен съд, състоящ се от един или повече арбитри, посочени по взаимно съгласие на спорещите страни. Ако в срок от три месеца считано от датата на молбата за арбитраж спорещите страни не се споразумеят по избора на арбитър или арбитри, която и да е страна може да поиска от Генералния секретар на ООН да посочи арбитър, пред който да бъде отнесен спорът за решение.

3. Решението на арбитъра или арбитрите, посочени в ал. 1, е задължително за спорещите договарящи страни.

Член 19

2. Когато по време на предаването за съхранение на документите за ратификация или за присъединяване някоя държава формулира други резерви освен тези, предвидени в ал. 1 на този член, Генералният секретар на ООН уведомява за тях държавите, които вече са предали за съхранение своите документи за ратификация или за присъединяване и не са денонсирали междувременно тази спогодба. Резервата се счита за приета, ако в срок от 6 месеца считано от датата на това уведомление някои от тези държави не се противопостави на приемането им. В противен случай резервата не се приема и ако държавата, която я е направила, не я оттегли, предадените от нея документи за ратификация или за присъединяване не произвеждат действие. За прилагането на тази алинея не ще се държи сметка за противопоставянето на държавите, чието присъединение или ратификация не биха произвели действия съгласно тази алинея, поради формулираните резерви.