Европейската комисия призовава държавите членки да приложат националните планове за интеграция на ромитe

Европейска комисия — Съобщение за медиите

Брюксел, 23 май 2012 г. — В доклад, който бе приет днес, Европейската комисия призова държавите членки да приложат своите национални стратегии за подобряване на икономическата и социална интеграция на ромите в Европа, които наброяват между 10 и 12 милиона души. Държавите членки разработиха тези планове в отговор на Рамката на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите, приета на 5 април 2011 г. (вж. IP/11/400, MEMO/11/216), която беше подкрепена от лидерите на ЕС малко след това (IP/11/789).

Рамката на ЕС определя четирите области, в които са необходими национални усилия за подобряване на интеграцията на ромите: достъп до образование, трудова заетост, здравеопазване и жилищно настаняване. За първи път всички държави членки се ангажираха да разработят единен подход в четирите области на политиката и представиха национални стратегии, с които да се постигне напредък в тези приоритетни области.

В днешния доклад Комисията заключава, че държавите членки са положили усилия да изготвят всеобхватен подход за интеграция на ромите. Въпреки това в доклада на Комисията се изтъква, че са необходими много повече усилия по отношение на гарантирането на достатъчно финансиране за приобщаването на ромите, установяването на механизми за наблюдение и борбата срещу дискриминацията и сегрегацията.

„Добра новина е, че държавите членки спазиха ангажимента си и представиха стратегии за интеграция на ромите. Представянето на национални стратегии е една важна първа стъпка“, каза европейският комисар по правосъдието, основните права и гражданството и заместник-председател на Комисията Вивиан Рединг. „Въпреки това държавите членки сега трябва да предприемат по-сериозни действия и да увеличат усилията си с по-конкретни мерки, ясни цели, предвидено финансиране и солидно наблюдение и оценка. Нуждаем се от повече от стратегии само на хартия. Необходими са ни осезаеми резултати от националните политики, които подобряват живота на 10—12 милионното ромско население.“

Комисарят по заетостта, социалните въпроси и социалното приобщаване Ласло Андор заяви: „Приобщаването на ромите в Европа е споделен икономически, социален и морален императив, въпреки че предизвикателствата, пред които са изправени ромските общества, са различни в различните държави членки. В този доклад се изтъква необходимостта, изразена в нашето предложение, направено през октомври 2011 г., че за финансовия период 2014—2020 г. държавите членки трябва да имат съответните стратегии за приобщаване на ромите, преди да получат за това средства от Европейския социален фонд.“

В стратегиите си всички държави членки признават необходимостта от намаляване на дистанцията между ромите и останалото население в четирите ключови области, определени от Европейската комисия.

Повечето държави членки представиха конкретни мерки за това по какъв начин възнамеряват да постигнат договорените цели.

• 
  насърчаване на приобщаването на ромите в образованието в Словения, Испания и Финландия
  
• 
  програми за повишаване на заетостта в България и Испания
  
• 
  подкрепа за достъпа на ромите до здравеопазване в Унгария, Ирландия и Румъния и мерки за подобряване на жилищните условия във Франция и Унгария (вж. приложението за повече примери)
  

Днешната оценка обаче показва, че мнозинството от държавите членки досега не са отпуснали достатъчно бюджетни средства за приобщаването на ромите. Само 12 държави са посочили отпуснатото финансиране, било то от национални източници или от европейски източници, и са представили конкретни суми за мерките на политиката за приобщаване на ромите в своите стратегически документи (България, Чешката република, Гърция, Латвия, Литва, Унгария, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Словакия и Швеция).

По всяка една от четирите ключови области за ромското приобщаване Комисията отправя препоръки за политиките към държавите членки и предоставя конкретна обратна връзка по всяка национална стратегия, като подчертава ключовите елементи и посочва основните пропуски.

Комисията ще оценява редовно стъпките, предприети от държавите членки, след днешния доклад. Тя ще публикува годишни доклади за напредъка относно мерките, предприети на национално ниво в рамката на ЕС. Тези доклади за напредъка не само ще запазят ромското приобщаване в дневния ред, но и ще окажат партньорски натиск върху държавите членки да приложат препоръките на Комисията и да осъществят действията, които са обещали в своите стратегии.

Ромите, които са най-голямото малцинство в Европа, често са жертва на расизъм, дискриминация и социално изключване. Вместо да посещават училище, много ромски деца все още са на улицата. На ромите често се отказват равни възможности до пазара на труда. Жените от ромски произход често са обект на насилие и експлоатация.

Разпространеният днес от Агенцията за основните права доклад за ситуацията на ромите в единадесет държави членки (вж: http://fra.europa.eu) показва, че един от трима участвали в допитването роми е безработен, 20 % нямат здравна осигуровка, а 90 % живеят под границата на бедността. Мнозина са обект на предразсъдъци, липса на толерантност и социално изключване в ежедневието си. Те са маргинализирани и живеят основно в изключително бедни социално-икономически условия.

Правителствата пропускат възможности за по-високи приходи и производителност, тъй като потенциалният човешки ресурс би могъл да остане неоползотворен. Във време на криза е още по-наложително да се осигури по-добра икономическа и социална интеграция на всички граждани на ЕС, но за да бъде тя ефективна са необходими общи усилия на всички нива, за да бъдат преодолени различните причини за изключването. Проучване на Световната банка показва, че пълната интеграция на ромите може да допринесе с около 0,5 млрд. евро годишно за икономиките на някои държави чрез подобряване на производителността, намаляване на социалните разходи и повишаване на постъпленията от данъци.

Целта на Рамката на ЕС за национални стратегии за ромската интеграция е да донесе осезаема промяна в живота на ромите, като промени подхода към тяхното приобщаване. Вместо фрагментиран подход, който се съсредоточава върху индивидуални проекти, с Рамката на ЕС въпросът за приобщаването на ромите за първи път се поставя на равнище ЕС и ясно се свързва със стратегията на ЕС за растеж „Европа 2020“. Освен това ще бъде проверено обстойно дали националните програми за реформи в рамките на Европейския семестър са съгласувани с националните стратегии за интегриране на ромите и когато това е необходимо, държавите членки ще бъдат призовани да обърнат внимание на проблема с приобщаването на ромите в своите национални програми за реформи.

Много от областите за подобряване на интеграцията на ромите — като образованието, трудовата заетост, здравеопазването и жилищното настаняване — представляват преди всичко отговорност на националните или регионалните власти. Въпреки това ЕС играе важна роля за координиране на действията на държавите членки и за подпомагане с финансови инструменти, в това число социалния фонд и структурните фондове.

Днешното съобщение и доклада за националните стратегии за интеграция могат да бъдат намерени на: http://ec.europa.eu/roma

Версия на националните стратегии във вида, представен от държавите членки, може да бъде намерена на:

http://ec.europa.eu/justice/discrimination/roma/national-strategies/index_en.htm

Интернет страница на заместник-председателя Вивиан Рединг, комисар по правосъдието, основните права и гражданството: http://ec.europa.eu/reding

Интернет страница на Ласло Андор, комисар по заетостта, социалните въпроси и социалното приобщаване:

http://ec.europa.eu/commission_2010-2014/andor/index_en.htm

Следвайте Ласло Андор в Twitter: http://twitter.com/#!/LaszloAndorEU

Новини от ГД „Правосъдие“:

http://ec.europa.eu/justice/news/intro/news_intro_en.htm

Европейски социален фонд: Роми:

Град Каухайоки във Финландия използва преподаватели от ромски произход, които помагат на децата и техните семейства в предучилищно и училищно ниво на образование, както и на младежи в по-нататъшното им обучение и търсене на работа.

Делът на трудово заетите роми в България нараства главно с подкрепа от Европейския социален фонд посредством организирането на курсове за обучение за 28 000 роми, за да повиши шансовете им за намиране на работа, както и посредством обучаването на 1 500 души в областите мениджмънт и предприемачество.

В Румъния са наети близо 450 здравни медиатори, за да се повиши достъпа за роми до обществено здравеопазване. Тяхната роля е да улесняват диалога между ромите и медицинските институции и медицинския персонал. Те помагат активно на ромите при получаването на документи за самоличност, здравно осигуряване и регистриране при семейни лекари.

В Обединеното кралство уелските власти са въвели конкретни мерки за подобряване на настаняването и достъпа до услуги за ромите и „пътуващите“ общности. Финансирането, предоставено на местните органи от правителството на Уелс за ремонт и за изграждане на нови обекти, бе увеличено от 75 % на 100 %.

Във Франция бяха създадени „села за социално приобщаване“ („insertion villages“) — проекти, чиято цел е да се отговори на нуждите на лица в неравностойно положение, сред които и ромите, живеещи в незаконни селища. Различни местни органи ще осъществят такива проекти с подкрепата на Европейския фонд за регионално развитие.