Европейски влияния върху българската скулптура от края на ХІХ и началото на ХХ век
Изтегляне 79.91 Kb.
|
| РЕЦЕНЗИЯ
За дисертационния труд на Николай Николов Шекеров На тема “Европейски влияния върху българската скулптура от края на ХІХ и началото на ХХ век” От доц. д.изк. Незабравка Иванова Дисертационният труд на Николай Шекеров е посветен на интересна и слабо разработена тема за европейските влияния върху българската скулптура от края на ХІХ и началото на ХХ век. Дисертацията е в обем 137 страници текст, библиография на използваната литература 137 – 141 страници. Представени са също така биографии на основните скулптори, техния жизнен и творчески път, следването им в значими европейски художествени центрове, влиянията, върху тяхната творчество от страна на техните професори и други творци от Европа. Представен е фотоалбум на използваните в дисертацията примери. Авторефератът отговаря на представеното в дисертационния труд. В българското изкуствознание частично са застъпени известни влияния върху отделни скулптори, но цялостно третиране на проблема не е известно. Засягани са влияния върху отделни творби на автори главно следвали в чужбина, но да се подходи в пълнота към проблема е нещо ново и различно, а и особено интересно днес. Този подход към проблема за влиянията върху българската скулптура в следосвобожденския период и началото на ХХ век мотивира автора на дисертацията да се заеме с неговото изследване. В труда на Шекеров се проследяват пътищата на европеизация в полето на българската скулптура още повече като се има предвид, че това е особено плодотворен и силен период в творческата история у нас Дисертацията е структурирана в три глави, увод и заключение. В уводната част авторът мотивира избора на темата главно с интереса си към времето в което изкуството от релгиозно става светско и започват да проникват у нас европейските влияния.. Обръща се внимание на социокултурната обстановка в страната, която съдейства и улеснява проникването на тези влияния. Изследва се атмосферата в която се извършва промяната в посоките на мислене на авторите, добили самочувствието на творци в една свободна държава. Определена е целта на дисертацията, а именно “да се проследи навлизането на европейските влияния, тяхната същност и произход, начина, по който се пречупват през призмата и съзнанието на българските скулптори през този период”. Дефинрани са и задачи, чието изясняване спомага за обрисуването на една по-пълна картина на нашата скулптура през разглежданите десетилетия. Границите на изследването се диктуват от социокултурната обстановка в страната и състоянието на изкуството през този период. Долната граница е отбелязана с Освобождението на България 1878, което дава мощен тласък за развитието на страната. Горната граница е 1918 година, което авторът отбелязва като начало на “нова фаза в развитието на бъларското изкуство”. Набляга се върху социокултурната обстановка в следвоенния период, разочарованието в българското общество от последствията на войните и отражението им в изкуството. Годините на европейски влияния са разделени на два основни периода. Първият период е слеосвобожденския до 1900 година. Характеризира се със силното влияние на академизма и неокласиката. През втория период, сочи авторът, в страната проникват течения и влияния на символизма и импресионизма. Обръща се внимание на стремежа на българската общественост да достигне “европейската съизмеримост, стандарт и модели.” Набляга се върху основаването на Държавното рисувално училище като институция, която играе немалка роля в проникването на европейските влияния у нас било чрез чуждестранни преподаватели и българи завършили в Европа било чрез изпращане на наши студенти в престижни европейски академии по изкуствата. Авторът си поставя и нелеката задача да издири и подбере материал, чрез който да онагледи проникването на европейските влияния в нашата скулптура. С тази задача той се справя успешно, за което свидетелствува и приложения албум на произведения. Наред със задачата да се съберат и подберат необходимите за целта на дисертацията паметници и скулптури, той установява европейските школи, повлияли на авторите. За реализиране на целите и задачите, поствени в дисертацията, авторът използва различни методи в тяхната комбинация като например формален, иконографски, сравнителен подход за анализ. Глава първа е посветена на културната ситуация в България през периода от края на ХІХ и началото на ХХ век. Подчертава се спецификата на следосвобожденския период в културно отношени. Ролята на монархическата институция за европеизирането на страната, поканата на чуждестранни художници, учители, архитекти. Преходът на изкуството от религиозния ортодоксален модел към светски измерения. Авторът набляга на разликите в двата периода: следосвобожданския и сведвоенния и отражението на културната ситуация върху изкуството. Тази глава е своеобразно продължение на уводната част и спомага за разбирането на по-сетнешното повествование. Глава втора разглежда европейски приноси в развитието на българската монументална скулптура в следосвобожденския перод до 1918 година. Поради липсата на тради;ция в българската монументална скулптура се налага да бъдат канени чуждестранни автори за изграждането на множество паметници, голяма част от които са посветени на важните исторически събития през периода В дисертацията подробно са посочени някои от най-важните и значими български паметници и се сочат авторите Набляга се върху влиянието на чуждестранното присъствие сред авторите. Отделено е особено внимание на италянския скулптор Арнолдо Дзоки, и неговите паметници в България. Обръща специално внимание на алегоричните фигури, които са чести за европейското изкуство, но нямат място в нашата пластична традиция. Авторът на дисертацията по-обстойно проследява алегориите, дошли от гръкоримското изкуство в европейската пластична традиция Тепърва с Арнолдо Дзоки чрез неговите паметници на българска земя алегорията заема подобаващо се място у нас. Отделя внимание на монументалната скулптура, създадена от Жеко Спиридонов и Марин Василев. Засяга се и влиянието на европийския неокласцизъм и академизъм върху формирането на монументално мислене в нашата скуптура. В трета глава се засягат проблемите на кавалетната пластика като се обръща внимание на скулпторите, които са получили своето образование в престижни академични центрове в Европа. Това са Жеко Спиридонов, Марин Василен, Андрей Николов. Авторът отбелязва особеностите в състоянието на кавалетната скулптура у нас през първото десетилетие, нейната малобройност, което сочи малкия брой скулптори в страната. Тепърва поемат своя път към Европа Жеко Спиридонов и Марин Василев. Разглеждат се обстойно творческите пътища на тези наши скулптори, тяхното образование в Мюнхен и Прага, влинията на техните професори върху артистизма им в творбите главно с кавалетен характер. Обстойно е проследен творческия път на Жеко Спиридонов, който се оформя под влиянието на античната и ренесансова скулптура. Неговите фигури са със стабилна конструкция на телата, които наред с това внушават усещане за вътрешно движение на обемите, съчетано с устойчивост на фигурите. Обръща се внимание на портретното творческо на Ж. Спиридонов, където неокласицистичното влияние преобладава. Обстойно е анализирана “Нимфа” на Ж. Спиридонов. Сочи се поликлетовата стойка, която се изучава задълбочено в еврпейските академии по изкуствата. При “Нимфа” както и при “Сатир” влиянията са предимно на “тематично, сюжетно и иконографско ниво” ( с. 112) Подчертава се, че неокласиката и академизма са на “ниво иконография, стил и композиция. Много по-малко на теми, сюжети и мотиви” ( с.112 – 113) Тези творби, създадени извън България, са подложени на цялостни влияния. Отделено е голямо внимание на творбите на Андрей Николов, които са повлияни от неокласиката. Творчеството му, твърди авторът се вписва в академичната линия на развитие. “То е оформено под влияние на западната неокласическа пластична школа, която заимства стремежа кам прекрасното от високите образци на Ренесанса и Античността” (с.112) Неговите фигури са структурирани и в класическия подход. Особено при Андрей Николов европейските влияния идват от различни центрове като например от Париж и Рим. Той е имал възможност обстойно да изследна фигурите на Донатело във Флоренция. Работата в мрамор също сочи определен въздействия от флорентинската пластика. Той усвоява до виртуозност скулптурата в този материал. Андрей Николов се влияе и от Роден по друг начин. Сочи се “Целувка”, която показва интересът на този автор към импресионизма и символизма. Позата и състоянето на фигурата се родее “Целувката” на Роден. Отново имаме иконографско, стилово и композиционно а също така и тематично влияние. Н. Шекеров сочи, че влиянията са и в начина на мислене на нашите скулптори. Те са не само в изграждане на фигурите, където се използват антични похвати, но и в “разчупеното съзнание и начин на мислене.(115 с.) Ясно влияние се усеща в някои автори. Шекеров цитира изказване на Борис Шатц за това, че този автор е избрал за учител “твореца на творците – природата” (115с.) Влиянията от барока са значително по-малко. Сочи се паметникът на Васил Левски в Карлово от Марин Василев, където се акцентира върху “величието и романтичния патос на фигурата на Апостола”. Анализира се композицията, ракурсите, ораторския жест на лявата ръка и прочие елементи, характерни за бароковостта. Повлиян от европейското художествено наследство е и Иван Лазаров. Неговото творчество през разглеждания период е свързано с участието на България във войните. На пръв поглед това творчесво е далеч от неокласическата и академична традиция. Далече е и от идеализацията. Но в третирането на формите прозират други европейски влияния като например от натуралистичната концепция за представяне на фигурите, а са налице и импресионистични тенденциии, родеещи се с възгледа на Роден за пластично изграждане. Заключението на дисертацията е обхватно. Обобщени са анализите, направени в трите глави. Набляга се върху влиянията от различни течения или автори, но преди всичко онези, които са близки до натюрела на нашите творци. Отново се говори за чуждестранните автори, които правят предимно монументални паметници, поради липсата на монументална скулптурна традиция у нас. Това е първата линия на влияния от европейски художествени центрове. Втората основна линия на влияния е чрез авторите, получили своето образование в Европа, като Борис Шатц, Жеко Спиридонов, Марин Василев, Андрей Николов и по-късно Иван Лазаров. Установява се, че независимо от разнородните влияния, скулптурата у нас се развива по свой собствен, оригинален път. Въпреки многобройните художествени течения в Европа, нашите скулптори възприемат онези, които са с класическа насоченост. Те са запленени – твърди Шекеров от неокласиката, впечетлени са от романтизма и барока, Ренесанса и други реалистични като изказ европейски течения. Модернистичните тенденции не вълнуват нашита творци, не защото не са подготвени за това, а поради вътрешното им усещане какво се очаква от тях в Родината, и главно какво чувстват те истински “със сърцето си. Особено при огромния избор от идеи, които дават големите европийски центрове.” ( 127 с.) Отбелязва се като основен и много важен момент промяната в мисленето на нашите автори, които за съвсем кратко време “започват да живеят и мислят като европейски скулптори”. В автореферата са представени приносите на дисертационния труд, които коректно са извлечени от текстовата и илюстративната част на дисертацията. Преди всичко е факта, че за първи път в специализираната литература проблемът за влиянията на европейските стилове върху българската скулптура са третирани цялостно и са извлечени като самостоятелна тема. Показана е сравнително цялостната атмосфера, повлияла културната обстановка в България през разглеждания период. Същевременно е подбран и анализиран фактологически и изобразителен материал, чрез който са представени европейските влияния върху българската скулптура през изследвания период. Наред с анализите на известни конкретни произведения са включени и такива, които са по-слабо популярни и не са достатъчно изследвани. Направен е също така “ паралул между развитието на монументалната и кавалетната скулптура през периода, който очертава общите характеристики и разликите в интерпретацията на европейските влияния врху тях”.(Афтореферат) Представени са също така публикации по темата на дисертацията, които са в “Изкуствоведски четения”, 2013, БАН и в “Проблеми на изящните и приложните изкуства “, Сборник материали от докторантска конференция 2013 в НХА, С. 2014 г. Въз основа на дисертационния труд и всичко казано до тук, считам че разработката на Николай Шекеров притежава необходимите качества за присъждане на образователна и научна степен “ДОКТОР” и предлагам на Научното жури да присъди тази степен на Николай Шекеров. Рецензент: Доц. д.изк. Незабравка Иванова Каталог: uploads -> ckeditor ckeditor -> Европейски влияния върху българската скулптура от края на ХІХ и началото на ХХ в ckeditor -> Долуподписаният/ата/ото ckeditor -> Програма четвърти фестивален ден 07. 08. 2016 г. / Неделя/ № институция населено място 9,00– 12,00 часа / от №1 до №25 ckeditor -> Конкурс за академична длъжност ‘’доцент’’ по 2 Изобразително изкуство ckeditor -> Скъпи мой връстнико ckeditor -> Конкурс за заемане на академична длъжност „професор" по шифър 05. 08. 04 „Сюжетни игри и принадлежности" Изтегляне 79.91 Kb. Сподели с приятели:
|