Европейския съюз брюксел, 31 януари 2013 г. (01. 02)



страница1/5
Дата25.07.2016
Размер0.72 Mb.
  1   2   3   4   5
















СЪВЕТ НА
ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ





Брюксел, 31 януари 2013 г. (01.02)

(OR. en)






Междуинституционално досие:

2013/0012 (COD)




5899/13

 














TRANS 32

AVIATION 12

MAR 12

ENER 21

ENV 74

IND 28

RECH 29

CAB 4

CODEC 193




ПРЕДЛОЖЕНИЕ

От:

Европейската комисия

Дата:

25 януари 2013 г.

№ док. Ком.:

COM(2013) 18 final

Относно:

Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива







Приложено се изпраща на делегациите предложение на Комисията , предоставено с придружително писмо от г-н Jordi AYET PUIGARNAU, директор, до г-н Uwe CORSEPIUS, генерален секретар на Съвета на Европейския съюз.

Приложение: COM(2013) 18 final





ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1. Контекст и цели на предложението

Стратегията „Европа 2020“1 за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, със своите водещи инициативи „Европа за ефективно използване на ресурсите“ и „Съюз за иновации“ цели да се справи със социални предизвикателства като изменението на климата, недостига на енергия и ресурси, да повиши конкурентоспособността и да откликне на енергийната сигурност чрез по-ефикасно използване на ресурсите и енергията. В съответствие с тази стратегия, Бялата книга „Пътна карта за постигането на Единно европейско транспортно пространство ― към конкурентоспособна транспортна система с ефективно използване на ресурсите“2, призовава за прекъсване на зависимостта на транспорта от нефтопродуктите и определя цел за намаляване с 60 % на емисиите на парников газ от транспорта до 2050 г. Тя обявява, че Комисията ще разработи „устойчива стратегия за алтернативни горива, включваща и съответната инфраструктура“ (инициатива 24) и ще издаде „насоки и стандарти за инфраструктурите за зареждане “ (инициатива 26).

Съобщението на Комисията относно Европейска стратегия за алтернативни горива3, оценява главните варианти за алтернативни горива, способни да заместят нефтопродуктите, като в същото време допринасят за намаляване на емисиите на парников газ (ПГ) от транспорта, и предлага изчерпателен списък с мерки за насърчаване на развитието на пазара на алтернативни горива в Европа.

Главните варианти за алтернативни горива са електроенергия, водород, биогорива, природен газ (под формата на компресиран природен газ (КПГ), втечнен природен газ (ВПГ), или течно гориво от газ (GTL) и втечнен нефтен газ (ВНГ).

Отсъствието на инфраструктура за алтернативни горива и на общи технически спецификации за интерфейса превозни средства–инфраструктура се счита за основна пречка пред въвеждането на пазара на алтернативните горива и на приемането от страна на потребителите.

Настоящото предложение за директива цели да гарантира изграждането на инфраструктура за алтернативните горива и прилагането на общи технически спецификации за тази инфраструктура в Съюза. Целта ѝ е да улесни работата на пазарните сили и да допринесе с тази инициатива за икономическия растеж в Европа.



2. Консултация със заинтересованите страни и оценка на въздействието

През 2010—2011 г. Комисията проведе обширна подготвителна работа и консултации с отрасъла и гражданското общество посредством Европейската експертна група по бъдещи транспортни горива, и целева консултация през ноември—декември 2011 г., през 2011 г. ― с експерти от държавите членки посредством Съвместната експертна група по транспорт и околна среда, в периода 2010—2012 г. ― с автомобилни експерти от държавите членки, отрасъла и гражданското общество в рамките на групата на високо равнище CARS 21, и между август и октомври 2011 г. ― с широката общественост посредством обществена консултация, както и конференция на тема „Бъдещи транспортни горива“ в рамките на „Седмицата на Европейския съюз, посветена на устойчивата енергия“ през 2011 г..

Докладите, изготвени от двете експертни групи и Групата на високо равнище CARS 21, обобщенията от публичната конференция и на приноса, получен по време на обществената и на целевата консултация със заинтересовани страни, бяха публикувани на уеб сайта на Комисията4.

Проведени са различни проучвания. „Проучването за чисти транспортни системи“, направи изследване на възможния принос на алтернативните горива към постигането на целта в Бялата книга за транспорта за намаляване с 60 % на емисиите на парников газ. „Проучването за прилагане на ОТС за инфраструктурата за алтернативните горива“ прави оценка на различни варианти за разработването на инфраструктура за алтернативните горива в целия ЕС5. Проучването „Емисии на ПГ от транспорта в ЕС: пътища към 2050 година“6 специално разглежда въпросите на декарбонизацията, имащи отношение към тази инициатива, и установеното в него подчерта изключително важната роля, която непрекъснатото подобряване на техническата ефективност на превозните средства трябва да изпълнява успоредно с алтернативните горива, за да осигури ефективност спрямо разходите на целия пакет на политиката

Оценката на въздействието, която е представена заедно с настоящото предложение, изследва ситуацията, която обхваща инфраструктура за главните варианти за алтернативно гориво. Тя оценява различните варианти на политиката по отношение на необходимото изграждане на инфраструктура за алтернативните горива и прилагането на общи технически спецификации.

3. Правни елементи на предложението

Настоящото предложение за директива определя изисквания за създаване на национални рамки за политиката за развитието на пазара на алтернативните горива и за изграждането на минимално необходима инфраструктура за алтернативните горива, включително прилагането на общи технически спецификации.

Минимално необходимото покритие с инфраструктура е предложено да бъде задължително за електроенергията, водорода и природния газ (КПГ и ВПГ), което е ключово за приемането на тези алтернативни горива от потребителите (подемане от пазара) и за по-нататъшното развитие и разгръщане на технологията от отрасъла.

Настоящото предложение изисква създаването на минимален брой точки за зареждане за електрическите превозни средства от всяка държава членка, като 10 % от тях са публично достъпни. То определя минимален брой за всяка държава членка, въз основа на националните цели по отношение на електрическите превозни средства, които вече са определени в много държави членки и на екстраполация за общия брой, очакван за целия Съюз. По-голям брой електрически превозни средства може да се очаква в държавите членки с по-висока степен на урбанизация, тъй като електрическите превозни средства ще бъдат използвани предимно в градски агломерации, поради ограничения на автономността и големия полезен ефект за намаляване на емисиите на замърсители и шум. В допълнение за електрическите превозни средства трябва да има налични най-малко две зарядни точки на превозно средство за пълно зареждане, и определен брой публично достъпни зарядни точки за междинно дозареждане, за преодоляване на опасения, свързани с автономността.

Изисква се прилагането на общи технически спецификации за интерфейсите между зарядните точки и превозните средства, както и за бреговото електроснабдяване за плавателни съдове.

Съществуващите точки за зареждане с водород, изградени досега в рамките на демонстрационни проекти за водородни превозни средства, трябва да се допълнят, за да се позволи мобилност на цялата национална територия с водородни превозните средства. Това би позволило на водородните превозни средства да се движат в целия Европейски съюз. Това може да послужи като основа за евентуално по-късно изграждане на мрежа за цяла Европа. Изисква се прилагане на общи технически спецификации за точките за зареждане с водород.

Трябва да се изградят точки за зареждане с ВПГ във всички морски и вътрешни пристанища, както и по магистралите от трансевропейската основна транспортна мрежа в рамките на максималните разстояния. Изисква се прилагане на общи технически спецификации за точките за зареждане с ВПГ, а също и за точките за зареждане с КПГ за моторните превозни средства.

Точки за зареждане с КПГ трябва да се изградят до степен, необходима, за да се позволи движението на превозни средства с КПГ в целия Съюз.

За целите на информиране на потребителите, се изисква ясна и проста информация за съвместимостта между съществуващите на пазара горива и превозни средства, да бъде разположена на колонките във всички точки за зареждане, в ръководствата на превозните средства, както и на самите превозни средства.

Преразглеждането на портфейла с алтернативни горива, покритието на инфраструктурата и приемането на техническите спецификации за горивата и тяхната инфраструктура се осигурява посредством делегирани актове.

Определянето на средствата за информиране на потребителите за горивата и тяхната съвместимост с превозните средства се осигурява посредством изпълнителни актове.

Всички съществени елементи, необходими за транспонирането на настоящата директива, са включени в членовете, приложенията и съображенията от настоящото предложение. Поради това не са необходими обяснителни документи.



3.1. Правно основание — вид на правния акт

Целта на настоящото предложение за директива е да допринесе за устойчив транспорт в дългосрочен план, чрез подкрепа за изграждането на инфраструктура за алтернативните горива. Това действие се основава на член 91, буква г) от Договора за функционирането на Европейския съюз. Количествените задължения, определени в настоящото предложение, осигурят предвидима рамка за промишлеността и потребителите. От държавите членки се изисква да въведат национални рамки за политиката, за които в настоящото предложение за директива е даден минималният брой елементи. Но държавите членки запазват избора си за методите на транспониране, с които да постигнат поставените цели. Гъвкавост при транспонирането на директивата позволява на държавите членки да използват инструментите, които считат за най-ефективни по отношение на разходите за постигане на целите, определени в директивата.



3.2 Съдържание на предложението

Член 1 определя обхвата на директивата, като се изисква прилагането на общи технически спецификации и изграждането на минимална инфраструктура за електроенергия, природен газ (ВПГ и КПГ) и водород като алтернативни горива за транспорта.

Член 2 съдържа определенията на термини за целите на настоящата директива.

Член 3 изисква държавите членки да създадат национални рамки за политиката за развитието на пазара на алтернативните горива и тяхната инфраструктура. Той съдържа също така разпоредби за сътрудничество между държавите членки и разпоредби относно задължението за докладване пред Комисията и последващата оценка от Комисията на тези национални рамки за политиката.

Член 4 определя изисквания за минимален брой зарядни точки за електрически превозни средства за всяка държава членка и общи технически спецификации, на които трябва да отговаря тази инфраструктура.

Член 5 изисква на територията на държавите членки, на които вече съществуват точки за зареждане с водород, да се осигури достатъчен брой точки за зареждане с водород, за да се позволи движение на превозните средства с водород на цялата национална територия. Той определя също така общите технически спецификации, на които трябва да отговаря тази инфраструктура.

Член 6 изисква всички морски и вътрешни пристанища и автомобилни пътища от основната мрежа на ТЕМ-Т да бъдат оборудвани с точки за зареждане с ВПГ, и определя общите технически спецификации, на които трябва да отговаря тази инфраструктура. Той изисква също така осигуряването на достатъчен брой точки за зареждане с КПГ, в рамките на максималните разстояния, за да се даде възможност за движение на превозни средства с КПГ в целия ЕС и определя общите технически спецификации, на които трябва да отговарят точките за зареждане с КПГ

Член 7 определя общите елементи на информацията за потребителите за горивата и за съвместимостта с превозните средства, която да бъде налична на колонката в точките за зареждане, в ръководствата на превозните средства, както и върху самите превозни средства.

Член 8 посочва процедурата за делегираните актове.

Член 9 посочва процедурата на Комитета за изпълнителните актове.

Член 10 посочва графика и съдържанието на докладите от държавите членки и от Комисията.

Член 11 определя срока за транспониране на настоящата директива, и процедурата за нотифициране на националните мерки за транспониране.

Член 12 посочва датата на влизане в сила на настоящата директива.

Приложение I определя минималния брой елементи, които трябва да се съдържат в националните рамки за политиката.

Приложение II определя минималния брой зарядни точки за електрически превозни средства, които да бъдат създадени във всяка държава членка.

Приложение III определя техническите спецификации за зарядните точки за електрически превозни средства, за брегово електроснабдяване за кораби, за точките за зареждане с водород, и точките за зареждане с природен газ (ВПГ и КПГ), и за горивните стандарти, които да се използват в информацията за потребителите, която трябва да се предостави за транспортните горива.

Принцип на субсидиарност

Правото на Съюза да действа в областта на транспорта е определено в членове 90 и 91 от ДФЕС, в дял VІ на Общата транспортна политика.

Инициатива на Съюза в тази област е необходима, тъй като държавите членки нямат необходимите правни инструменти да постигнат паневропейска координация по отношение на изграждането и техническите спецификации на инфраструктурата за алтернативни горива.

Добавената стойност от действието на европейско равнище в тази област произтича от транснационалния характер на установения проблем за отсъствието на инфраструктура за алтернативни горива. Производителите на превозни средства, на плавателни съдове и на оборудване трябва да произвеждат масово за единния пазар на Съюза. Те също така трябва да могат да разчитат на последователно развитие във всички държави членки. По сходен начин потребителите и ползвателите на транспорта очакват паневропейска мобилност за използващите алтернативни горива превозни средства и плавателни съдове. Действието на европейско равнище може да предостави исканата координация на нивото на целия пазар на Съюза и прилагането на общи технически спецификации в целия ЕС.



Принцип на пропорционалност

За да спази принципа на пропорционалност, предложеното действие се отнася единствено за алтернативните горива: електроенергия, водород и природен газ (ВПГ и КПГ), за които провалите на пазара изискват публична намеса, и за два вида транспорт (автомобилен и воден), за които развитието на минимално необходимата мрежа не може да бъде постигнато без подкрепа от Съюза. Тези сектори, представляват повече от 80 % от обема на товарния и пътническия транспорт. В тези сектори, използването на алтернативни горива е от съществено значение за прекъсване на зависимостта от нефта, подобряване на конкурентоспособността на Европа, и намаляване на емисиите на парников газ и на емисиите на замърсители.



4. Отражение върху бюджета

За бюджета на ЕС ще възникнат само ограничени разходи, свързани с проследяване на изпълнението на директивата.

2013/0012 (COD)

Предложение за



ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 91 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия7,

след предаване на проекта на законодателен акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет8,

като взеха предвид становището на Комитета на регионите9,

като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:



  1. В съобщението си „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“10 Комисията има за цел повишаване на конкурентоспособността и енергийната сигурност чрез по-ефективно използване на ресурсите и енергията.

  2. Бялата книга „Пътна карта за постигането на Единно европейско транспортно пространство — към конкурентоспособна транспортна система с ефективно използване на ресурсите“11 призова за прекъсване на зависимостта на транспорта от нефта. Вследствие, Комисията се ангажира да разработи устойчива стратегия за алтернативните горива, както и подходящата инфраструктура. Бялата книга определя също така цел за намаляване с 60 % на емисиите на парников газ (ПГ) от транспорта до 2050 г.

  3. Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО12, определя цел от 10 % за пазарния дял на възобновяемите източници в транспортните горива.

  4. Въз основа на консултация със заинтересованите страни и националните експерти, както и на експертни знания и опит13, електроенергията, водородът, биогоривата, природният газ и втечненият нефтен газ (ВНГ), бяха определени като главните алтернативни горива с потенциал за дългосрочно заменяне на нефта и декарбонизация.

  5. Докладът на групата на високо равнище CARS 21 от 6 юни 2012 г.14 посочва, че липсата на хармонизирана инфраструктура за целия ЕС за алтернативните горива пречи на въвеждането на пазара на превозни средства, които използват алтернативни горива и забавя ползите от тях за околната среда. Съобщението на Комисията относно плана за действие „CARS 2020“ за автомобилната промишленост в Европа включва основните препоръки от доклада на Групата на високо равнище CARS 21, и представя план за действие на тяхна база15. Настоящата директива за инфраструктурата за алтернативните горива е едно от ключовите действия, обявени от Комисията.

  6. Разпокъсването на вътрешния пазар посредством некоординираното въвеждане на пазара на алтернативни горива следва да бъде избягнато. Поради това, координирани рамки за политиката на всички държави членки следва да предоставят дългосрочната сигурност, необходима за частните и публичните инвестиции в технологии за превозни средства и горива, както и в изграждане на инфраструктура. Поради това държавите членки следва да създадат национални рамки за политиката, които посочват техните цели, задачи, и подкрепящи действия за развитието на пазара на алтернативни горива, включително необходимата инфраструктура, която трябва да бъде изградена. Държавите членки следва да си сътрудничат с другите съседни държави членки на регионално или макрорегионално равнище, посредством консултация или съвместни рамки за политиката, по-специално когато се изисква непрекъснатост на покритието на инфраструктурата за алтернативни горива през националните граници или изграждането на нова инфраструктура в близост до националните граници. Координирането на тези национални рамки за политиката и съгласуваността им на равнище ЕС следва да се осигурява от Комисията след периодичното извършване на оценка.

  7. Само горива, включени в националните рамки за политиката следва да бъдат допустими за мерки на Съюза и национални мерки за подпомагане на инфраструктурата за алтернативни горива, с цел съсредоточаване на обществена подкрепа за координирано развитие на вътрешния пазар към мобилност в целия Съюз за използващите алтернативни горива превозни средства и плавателни съдове.

  8. Мерките за подпомагане на инфраструктурата за алтернативни горива се изпълняват в съответствие с правилата за държавна помощ, съдържащи се в ДФЕС.

  9. Биогоривата са горива, произведени от биомаса, както са дефинирани в Директива 2009/28/ЕО16. Биогоривата понастоящем са най-важният вид алтернативни горива, като покриват 4,4 % от потребностите на транспорта в ЕС. Те могат да допринесат за значително намаляване на общите емисии на CO2, ако се произвеждат по устойчив начин и не причиняват непряка промяна на земеползването. Те могат да осигуряват чиста енергия за всички видове транспорт. Въпреки това, ограничения от страна на предлагането и съображения, свързани с устойчивостта, могат да ограничат тяхното използване.

  10. Липсата на хармонизирано развитие на инфраструктура за алтернативните горива в целия Съюз възпрепятства развитието на икономии от мащаба на страната на предлагането, и мобилност в целия ЕС на страната на търсенето. Трябва да бъдат изградени нови инфраструктурни мрежи, по-специално за електроенергията, водорода и природния газ (ВПГ и КПГ).

  11. Електроенергията е чисто гориво и е особено привлекателна за използването на електрически автомобили и електрически двуколесни превозни средства в градските агломерации, което може да допринесе за подобряване на качеството на въздуха и намаляване на шума. Държавите членки следва да осигурят изграждане с достатъчно покритие на зарядни точки за електрически превозни средства, като броят им е най-малко два пъти по-голям от този на превозните средства, и 10 % от тях са публично достъпни, съсредоточавайки се по-специално върху градските агломерации. Частните собственици на електрически превозни средства зависят до голяма степен от достъпа до зарядни точки в колективни паркинги, като например в жилищни блокове, офис сгради и търговски обекти. Държавните органи следва да създадат регулаторни разпоредби, които да подпомагат гражданите като осигуряват, че предприемачите и управителите на предприятия са предоставили подходящата инфраструктура с достатъчно зарядни точки за електрически превозни средства.

  12. При развитието на инфраструктура за електрически превозни средства трябва да бъде взето предвид взаимодействието на тази инфраструктура с електроенергийната система, както и електроенергийната политика на Съюза. Създаването и експлоатацията на зарядни точки за електрически превозни средства следва да се развие като конкурентен пазар с открит достъп за всички страни, заинтересовани от разгръщането или експлоатацията на зарядната инфраструктура.

  13. Електрическите превозни средства могат да допринесат за стабилността на електроенергийната система, като зареждат акумулаторите си от мрежата по време на ниско общо потребление на електроенергия, и захранват мрежата обратно от акумулаторите си по време на високо общо потребление на електроенергия. Поради това зарядните точки следва да използват интелигентни измервателни системи и цената на електроенергията в зарядната точка следва да бъде на пазарна основа, така че чрез динамично ценообразуване да се насърчава гъвкаво потребление (и съхранение) на електроенергия.

  14. По отношение на зарядните точки за електрическите превозни средства, които не са публично достъпни, държавите членки следва да осигурят последователност и да целят максимална синергия с плановете за разгръщане на интелигентното измерване, вследствие на задължението по точка 2 от приложение I към Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО17. Публично достъпните зарядни точки понастоящем не са част от регулираните дейности на операторите на разпределителни системи, както е определено в глава VI от Директива 2009/72/ЕО.

  15. През 2010 г. Комисията предостави мандат (M468) на европейските организации по стандартизация (ЕОС) да издават нови стандарти или да преразглеждат съществуващи такива, с цел да се гарантира оперативната съвместимост и връзката между зарядната точка от електроснабдителната мрежа и съответното устройство на електрическите превозни средства. CEN/CENELEC създаде целева група, която публикува доклад през октомври 2011 г. Като се има предвид, че докладът съдържаше редица препоръки, не се стигна до консенсус, за да се избере един стандартен интерфейс. Поради това са необходими допълнителни действия по политиката с цел да се осигури непатентовано решение, осигуряващо оперативна съвместимост в целия ЕС.

  16. Брегови съоръженията за снабдяване с електроенергия, могат да служат за снабдяване на морския транспорт и на транспорта по вътрешните водни пътища с чиста енергия, по-специално в морските пристанища и пристанищата по вътрешните водни пътища, в които качеството на въздуха и нивото на шума са влошени.

  17. Степента на пазарно навлизане на превозните средства, задвижвани с водород, включително двуколесните превозни средства, задвижвани с водород, понастоящем е много малка, но изграждането на достатъчна инфраструктура за зареждане с водород е от съществено значение за по-широкото използване на водородните превозни средства

  18. Държавите членки следва да осигурят, че е изградена публично достъпна инфраструктура за зареждане с водород за моторни превозни средства, с разстояния между точките за зареждане, позволяващи движение на водородните превозни средства, покриващо националната територия, както и определен брой точки за зареждане, разположени в градските агломерации. Това би позволило на водородните превозни средства да се движат в целия Европейски съюз.

  19. Що се отнася до превозните средства на природен газ, в Съюза в експлоатация са около 3 000 точки за зареждане. Допълнителни точки за зареждане могат лесно да бъдат изградени и снабдявани от съществуващата добре развита мрежа за разпространение на природен газ в Съюза, при условие, че качеството на газа е достатъчно за употреба в съществуващите и напредналите технологично газови превозни средства.

  20. Държавите членки следва да осигурят, че публично достъпната инфраструктура за снабдяване с газообразен компресиран природен газ (КПГ) за моторни превозни средства е изградена, с разстояния между точките за зареждане, които позволяват движение на превозните средства с КПГ, покриващо територията на Съюза, както и определен брой точки за зареждане, разположени в градските агломерации.

  21. Втечненият природен газ (ВПГ) е привлекателна алтернатива като гориво за плавателни съдове, което да отговори на изискванията за намаляване на съдържанието на сяра в морските горива в зоните с контрол на серните емисии, които касаят половината от корабите, извършващи европейски морски транспорт на къси разстояния, както са предвидени в Директива 2012/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 г. за изменение на Директива 1999/32/ЕО по отношение на нивото на съдържанието на сяра в корабните горива18. Основна мрежа от точки за зареждане за ВПГ за морски и речни плавателни съдове следва да бъде достъпна най-малкото преди края на 2020 г. Първоначалното съсредоточаване върху основната мрежа не следва да изключва, че в дългосрочен план ВПГ е на разположение също така в пристанища извън основната мрежа, по-специално тези пристанища, които са важни за кораби, които не се извършват с транспортни операции (риболовни кораби, съдове за морски услуги и др.).

  22. ВПГ може също така да предложи ефективна по отношение на разходите технология, за да могат тежкотоварните превозни средства да отговарят на по-строгите ограничения за емисиите на замърсители в стандартите EURO VІ19.

  23. Основната мрежа, установена с регламента на Европейския парламент и на Съвета относно насоките на Съюза за развитието на трансевропейската транспортна мрежа20, следва да бъде основата за разгръщането на инфраструктурата за ВПГ, тъй като обхваща основните потоци движение и дава възможност за проява на ползите от мрежата.

  24. С нарастващото многообразие на видовете горива за моторни превозни средства, което е свързано с продължаващия растеж на автомобилна мобилност на гражданите навсякъде в Съюза, е необходимо на потребителите да се осигури ясна и лесна за разбиране информация за съвместимостта на техните превозни средства с различните горива, предлагани на пазара на Съюза на транспортни горива, без да се засяга Директива 2009/30/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за изменение на Директива 98/70/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на спецификацията на бензина, дизеловото гориво и газьола и въвеждане на механизъм за наблюдение и намаляване на емисиите на парникови газове и за изменение на Директива 1999/32/ЕО по отношение на спецификацията на горивото, използвано от плавателни съдове по вътрешните водни пътища и за отмяна на Директива 93/12/ЕИО21.

  25. За да се осигури, че адаптирането на разпоредбите на настоящата директива към развитието на пазара и техническия прогрес, на Комисията следва да се делегира правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз, по отношение на портфейла на алтернативните горива, характеристиките на инфраструктурата и достатъчното покритие, както и на стандартите за горивата. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящите консултации, включително и на експертно равнище.

  26. Техническите спецификации за оперативна съвместимост на зарядните точки и точките за зареждане с гориво следва да бъдат уточнени в европейски стандарти, които са напълно съвместими със съответните международни стандарти. Липсата на европейски стандарти не позволява предоставянето на подробни позовавания на някои изисквани спецификации. Поради това Комисията следва да поиска от европейските организации по стандартизация да публикуват такива европейски стандарти в съответствие с член 10 от Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно европейската стандартизация, за изменение на Директиви 89/686/ЕИО и 93/15/ЕИО на Съвета и на Директиви 94/9/ЕО, 94/25/ЕО, 95/16/ЕО, 97/23/ЕО, 98/34/ЕО, 2004/22/ЕО, 2007/23/ЕО, 2009/23/ЕО и 2009/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Решение 87/95/ЕИО и Решение № 1673/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета22, и тези стандарти следва да се основават на съществуващите международни стандарти или текущата международна дейност по стандартизация, когато е приложимо. Когато вече съществуват международни стандарти, техническите спецификации, съдържащи се в тях, следва да се използват като междинно решение, в очакване на приемането на европейски стандарти. За стандарти, които все още не са публикувани, работата ще се основава на: i) „Конфигурация FF, IEC 62196-3: CDV 2012“ за бързи зарядни точки с DC за моторни превозни средства, ii) ISO TC67/WG10 точки за зареждане с ВПГ за плавателни съдове iii) ISO/TC 252 за зареждане с КПГ и В-КПГ за моторни превозни средства. На Комисията следва да бъде предоставено правомощието за адаптиране на позоваванията на техническите спецификации, дадени в Европейските стандарти, посредством делегирани актове.

  27. При прилагането на директивата, Комисията следва да се консултира със съответните експертни групи като Европейската експертна група по бъдещи транспортни горива, състояща се от експерти от промишлеността и гражданското общество, както и съвместната експертна група „Транспорт и околна среда“, която се състои експерти от държавите членки.

  28. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и навременно предаване по подходящ начин на съответните документи на Европейския парламент и Съвета.

  29. С цел да се осигурят еднакви условия за прилагането на настоящата директива, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия да определи общите процедури и спецификации. Тези правомощия следва да се упражняват в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията23.

  30. Тъй като целта за насърчаване на широко развитие на пазара на алтернативни горива не може да бъде постигната в достатъчна степен ако държавите членки действат поотделно, а изисква съвместни действия на равнище Съюз, за да се осигури пазарно търсене за критичната маса от тези превозни средства за ефективни по отношение на разходите разработки от страна на европейската промишленост и да позволи мобилност в целия Съюз на превозни средства, работещи с алтернативни горива, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, определен в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, определен в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1
Предмет

Настоящата директива установява обща рамка от мерки за разгръщането в Съюза на инфраструктура за алтернативните горива с цел да се прекъсне зависимостта на транспорта от нефта и определя минималните изисквания за изграждането на инфраструктура за алтернативните горива и за общи технически спецификации, включващи зарядни точки за електрически превозни средства и точки за зареждане с природен газ (ВПГ и КПГ) и с водород.



Член 2
Определения

За целите на настоящата директива, се прилагат следните определения:

1) „Алтернативни горива“ означава горива, които заместват изкопаемите нефтени източници при снабдяването с енергия на транспорта и имат потенциал да допринесат за неговата нисковъглеродност. Те включват:


  • електроенергия,

  • водород,

  • биогорива, както са дефинирани в Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета,

  • синтетични горива,

  • природен газ, включително биометан, в газообразна форма (компресиран природен газ (КПГ) и втечнена форма (втечнен природен газ (ВПГ), и

  • втечнен нефтен газ (ВНГ)

2) „Зарядна точка“ означава бавна зарядна точка или бърза зарядна точка или инсталация за физическа смяна на акумулатор на електрическо превозно средство.

3) „Бавна зарядна точка“ означава зарядна точка, която дава възможност за пряко снабдяване с електроенергия на електрическо превозно средство, като мощността е по-малка или равна на 22 kW.

4) „Бърза зарядна точка“ означава зарядна точка, която дава възможност за пряко снабдяване с електроенергия на електрическо превозно средство, като мощността е над 22 kW.

5) „Публично достъпна зарядна точка или точка за зареждане“ означава зарядна точка или точка за зареждане, които предоставят недискриминиращ достъп на потребителите

6) „Електрическо превозно средство“ е превозно средство по смисъла на Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 г. за създаване на рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства24, с максимална проектна скорост по-голяма от 25 km/h, оборудвано с един или повече задвижващи двигател(я), работещ(и) с електроенергия, които не са постоянно свързани към мрежата, както и техните елементи и системи за високо напрежение, които са галванично свързани с шината за високо напрежение на електрическото силово предаване.

7) „Точка за зареждане“ означава предоставянето на всяко гориво, с изключение на ВПГ, посредством физически установена колонка.

8) „точка за зареждане с ВПГ“ означава предоставянето на ВПГ посредством физически установена колонка, свързана с фиксирана или подвижна инсталация (включително превозни средства и плавателни съдове) или посредством преносим контейнер за ВПГ.

Член 3
Национални рамки на политиката

1. Всяка държава членка приема национална рамка за политиката за развитието на пазара на алтернативни горива и тяхната инфраструктура, която ще включва информацията, изброена в приложение I, и съдържа най-малко следните елементи:



  • оценка на състоянието и на бъдещото разработване на алтернативни горива;

  • оценка на трансграничната непрекъснатост на покритието с инфраструктура за алтернативните горива;

  • регулаторната рамка, която да подкрепя изграждането на инфраструктура за алтернативните горива;

  • мерки по политиката за подпомагане на изпълнението на националната рамка за политиката;

  • мерки за подпомагане на разгръщането и производството;

  • изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности;

  • цели за използването на алтернативните горива;

  • очакван брой превозните средства с алтернативно гориво за 2020 г.;

  • оценка на необходимостта от точки за зареждане с ВПГ в пристанища извън основната мрежа на ТЕМ-Т, които са важни за плавателни съдове, които не извършват транспортни операции, по-специално риболовни плавателни съдове;

  • когато е уместно, договорености за сътрудничество с други държави членки в съответствие с параграф 2.

2. Държавите членки си сътрудничат, посредством консултации или съвместни рамки за политиката, за да осигурят, че мерките, необходими за постигането на целите на настоящата директива, са съгласувани и координирани.

3. Само горива, включени в националните рамки за политиката, са допустими за мерки на Съюза и национални мерки за подпомагане на инфраструктурата за алтернативни горива.

4. Мерките за подпомагане на инфраструктурата за алтернативни горива се изпълняват в съответствие с правилата за държавна помощ, съдържащи се в ДФЕС.

5. Държавите членки нотифицират Комисията за своите национални рамки за политиката [в срок от 18 месеца след датата на влизане в сила на настоящата директива].

6. Комисията оценява националните рамки за политиката и осигурява, че е налице съгласуваност на равнище ЕС. Тя изпраща на Европейския парламент доклада за оценка на националните рамки за политиката в срок от една година след приемането на националните рамки за политиката.

7. Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 8 за промяна на списъка на елементите, предвиден в параграф 1, и информацията, посочена в приложение I.



Член 4
Снабдяване с електроенергия за транспорта

1. Държавите членки осигуряват, че до 31 декември 2020 г. е изграден минимално необходимият брой зарядни точки за електрически превозни средства, най-малкото броят, даден в таблицата в приложение II,

2. Най-малко 10 % от зарядните точки са публично достъпни.

3. Бавните зарядни точки за електрически превозни средства отговарят на техническите спецификации, определени в приложение III, точка 1.1., не по-късно от 31 декември 2015 г.

Бързите зарядни точки за електрически превозни средства отговарят на техническите спецификации, определени в приложение III, точка 1.2., не по-късно от 31 декември 2017 г.

Държавите членки гарантират, че оборудването за бавните и бързите зарядни точки, както е определено в приложение III, точка 1.1 и приложение III, точка 1.2 е на разположение при справедливи, разумни и недискриминиращи условия.

4. Държавите членки осигуряват, че бреговото електроснабдяване за плавателни съдове е монтирано в пристанищата, при условие че е ефективно по отношение на разходите и носи ползи за околната среда.

5. Бреговото електроснабдяване за морския транспорт и транспорта по вътрешните водни пътища отговаря на техническите спецификации, определени в приложение III, точка 1.3., не по-късно от 31 декември 2015 г.

6. Всички публично достъпни зарядни точки за електрически превозни средства се оборудват с интелигентни измервателни системи, както са дефинирани в член 2, параграф 28 от Директива № 2012/27/ЕС и отговарят на изискванията, определени в член 9, параграф 2 от същата директива.

7. Точка 1, буква з) от приложение I и точка 2, последната алинея от приложение I към Директива 2009/72/ЕО се прилагат за данните за потреблението и за измервателната система на зарядната точка за електрически превозни средства.

8. Държавите членки не забраняват на потребителите на електрическо превозно средство да закупуват електроенергия от който и да е доставчик на електроенергия, независимо от държавата членка, в която доставчикът е регистриран. Държавите членки осигуряват, че потребителите имат правото да сключват договори едновременно с няколко доставчици на електроенергия, така че снабдяването с електроенергия на дадено електрическо превозно средство, да може да се договаря отделно.

9. Държавите членки осигуряват, че всяко лице може да създаде или експлоатира публично достъпни зарядни точки, и че операторите на разпределителни мрежи сътрудничат на недискриминираща основа с всяко такова лице.

10. Държавите членки осигуряват, че цените, прилагани в публично достъпните зарядни точки, са разумни и не включват никакви санкции или прекалено високи такси за зареждане на електрическо превозно средство от потребител, който няма договорни отношения с оператора на зарядната точка.

11. Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 8 по отношение на актуализирането на техническите спецификации, определени в приложение III, точка 1.1, точка 1.2 и точка 1.3.



Член 5
Снабдяване с водород за транспорта

1. Държавите членки, на чиято територия в деня на влизането в сила на настоящата директива вече съществуват точки за зареждане с водород, осигуряват най-късно до 31 декември 2020 г. наличието на достатъчен брой публично достъпни точки за зареждане, на разстояния, които не надвишават 300 km, за да се позволи движението на водородни превозни средства на цялата национална територия.

2. Всички точки за зареждане с водород на моторни превозни средства трябва най-късно до 31 декември 2015 г. да са в съответствие с техническите спецификации, определени в приложение III, точка 2.

3. Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 8 по отношение на актуализирането на техническите спецификации, посочени в приложение III, точка 2.



Член 6
Снабдяване с природен газ за транспорта

1. Държавите членки осигуряват, че най-късно до 31 декември 2020 г. във всички морски пристанища от основната мрежа на ТЕМ-Т са налични публично достъпни точки за зареждане с ВПГ за морския транспорт и транспорта по вътрешните водни пътища.

2. Държавите членки осигуряват, че най-късно до 31 декември 2025 г. във всички вътрешни пристанища от основната мрежа на ТЕМ-Т са налични публично достъпни точки за зареждане с ВПГ за транспорта по вътрешните водни пътища.

3. Държавите членки си сътрудничат, за да осигурят, че тежкотоварните превозни средства, задвижвани с ВПГ, могат да пътуват по пътищата на основната мрежа на ТЕМ-Т. За тази цел най-късно до 31 декември 2020 г. се създават публично достъпни точки за зареждане за ВПГ на разстояния, които не надвишават 400 km.

4. Всички точки за зареждане за ВПГ за морски транспорт и транспорт по вътрешни водни пътища отговарят на техническите спецификации, определени в приложение III, точка 3.1., не по-късно от 31 декември 2015 г.

5. Всички публично достъпни точки за зареждане с ВПГ на моторни превозни средства отговарят на техническите спецификации, определени в приложение III, точка 3.2., не по-късно от 31 декември 2015 г.

6. Държавите членки осигуряват, че най-късно до 31 декември 2020 г. е наличен достатъчен брой публично достъпни точки за зареждане, на максимално разстояние 150 km една от друга, за да се позволи движението на превозни средства с КПГ навсякъде в Съюза.

7. Всички точки за зареждане с КПГ за моторни превозни средства отговарят на техническите спецификации, определени в приложение III, точки 3.3, не по-късно от 31 декември 2015 г.

8. Всички точки за зареждане с КПГ за моторни превозните средства осигуряват газ с качество, което се изисква за използването в превозни средства с КПГ, които са по настоящата и по напреднала технология,.

9. Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 8 по отношение на актуализирането на техническите спецификации, определени в приложение III, точка 3.1, точка 3.2 и точка 3.3.

10. Комисията приема изпълнителни актове по отношение на:

- регламенти за безопасност по отношение на съхранението, транспортирането и процеса на зареждане с ВПГ;

- технически спецификации за оперативна съвместимост между кораби и лодки и точките за зареждане за ВПГ в морския транспорт и транспорта по вътрешните водни пътища.

Тези изпълнителни актове се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 9.



Член 7
Информация за потребителите за транспортните горива

1. Без да се засягат разпоредбите на Директива 2009/30/ЕО държавите членки осигуряват, че е на разположение подходяща, ясна и проста информация за съвместимостта между всички горива на пазара и превозните средства:

а) на колонките във всички точки за зареждане, при дистрибуторите на превозни средства и в точките за технически преглед на тяхна територия;

б) в ръководствата на превозните средства;

в) на превозното средство. Това изискване се прилага за всички нови превозни средства, продавани на територията на държавите членки, считано от [датата на транспониране на настоящата директива], и за всички други превозни средства, регистрирани на територията на държавите членки от датата на първия технически преглед на превозното средство, който е след [датата на транспониране на настоящата директива].

2. Информацията за съвместимостта на горивата, посочена в параграф 1, е въз основа на стандартите за етикетиране на горивата съгласно схемите на европейските норми (EN), както са изброени в приложение ІІІ, точка 4, когато са налични и подходящи за постигане на целите на директивата, и се извършва графично представяне на тези стандарти.

3. Същото графично представяне, упоменато в параграф 2, се използва за изпълнение на изискванията, определени в параграф 1.

4. Комисията може да приеме изпълнителни актове, които определят специфичното място на информацията за съвместимост върху превозното средство и графичното ѝ представяне, за да се осигури нейното хармонизиране в целия Съюз. Когато схеми EN, които включват стандарти за етикетиране на горивата, не съществуват или не са подходящи за постигане на целите на директивата, Комисията може да приеме изпълнителни актове, определящи параметрите на етикетирането на горивата, за горива, въведени на пазара на Съюза, и постигащи ниво от 1 % от общия обем на продажбите в повече от една държава членка, според оценката на Комисията.

6. Изпълнителните актове, посочени в настоящия член, се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 9.

Член 8
Упражняване на делегирането

1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на условията, предвидени в настоящия член.

2. Делегирането на правомощието, посочено в членове 3, 4, 5 и 6, се предоставя на Комисията за неопределен срок.

3. Делегирането на правомощието, посочено в членове 3, 4, 5 и 6, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. Решението за оттегляне прекратява делегирането на правомощието, посочено в него. То влиза в сила в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в него. То не засяга валидността на делегираните актове, които вече са в сила.

4. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията го нотифицира едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

5. Делегиран акт, приет съгласно членове 3, 4, 5 и 6 влиза в сила, само ако Европейският парламент или Съветът не са повдигналли възражение в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета, или ако преди изтичането на този срок както Европейският парламент, така и Съветът са уведомили Комисията, че няма да повдигат възражение. Този срок се удължава с три месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.



Член 9
Комитет

1. Комисията се подпомага от комитет. Този комитет, е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2. При позоваване на настоящия параграф, се прилага член 4 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

3. Когато становището на комитета трябва да бъде получено чрез писмена процедура, тази процедура се прекратява без резултат, ако в рамките на определения срок за предаване на становището председателят на комитета вземе такова решение или това се поиска с обикновено мнозинство от членовете на комитета.



Член 10
Докладване и преглед

1. Всяка държава членка предава на Комисията доклад за националната рамка на политиката и прилагането ѝ в срок от [две години след влизането в сила на настоящата директива], и на всеки 2 години след това. Тези доклади включват информацията, посочена в приложение I.

2. Комисията представя доклад за прилагането на настоящата директива на Европейския парламент и Съвета на всеки две години, като първият е [две години след датата на транспониране на настоящата директива].

Докладът на Комисията съдържа следните елементи:



  • оценката на действията, предприети от всяка държава членка;

  • оценката на въздействието на настоящата директива върху развитието на пазара на алтернативни горива и въздействието върху икономиката и околната среда;

  • информация за техническия прогрес и развитието на пазара на алтернативните горива, обхванати от настоящата директива, както и за всички други алтернативни горива.

Комисията може да предложи подходящи мерки.

Докладът на Комисията оценява изискванията и датите, определени в настоящата директива по отношение на изграждането на инфраструктура и прилагането на спецификации, като взема предвид техническото, икономическото и пазарното развитие на съответните алтернативни горива, и се придружава, ако е необходимо, от законодателно предложение.



Член 11
Транспониране

1. Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с настоящата директива, в срок от [18 месеца от датата на влизане в сила на настоящата директива]. Те незабавно информират Комисията за това.

2. Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или такова позоваване ги съпровожда при официалното им публикуване. Методите на позоваване се определят от държавите членки.

3. Държавите членки съобщават на Комисията текстовете на основните разпоредби от националното право, които приемат в областта, обхваната от настоящата директива.



Член 12
Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.



Член 13
Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в Брюксел на година.

За Европейския парламент За Съвета

Председателят Председателят



ПРИЛОЖЕНИЕ I


Каталог: upload -> docs
docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013
docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища
docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари
docs -> Общи положения
docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание
docs -> I. Общи разпоредби Ч
docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България
docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси
docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница