Европейския съюз от своя страна е организация, която се гради на няколко основни стълба. Основните акценти и по-значими събития са свързани с облекчаване начина на живот на всички граждани и увеличаване на техните права и свободи



Дата19.01.2018
Размер202.45 Kb.
Георги Блажев Гърков, студент, Специалност “Финанси”, “Стопански и финансов контрол” и специализация “Данъчен контрол”, гр. Свищов

“Европа е равно на...”



На фона на вече постигнатата мечта България в Европейския Съюз се зараждат нови предизвикателства и отговорности не само към нас като нация, но и към целият ЕС.

Европейския съюз от своя страна е организация, която се гради на няколко основни стълба. Основните акценти и по-значими събития са свързани с облекчаване начина на живот на всички граждани и увеличаване на техните права и свободи.

От 1 януари 2002 се отпразнува най-значимото постижение на ЕС-въвеждане в реално обръщение общата европейска валута-еврото, което скоро се превърна наравно с американския долар,във втората световна резервна валута.

В настоящия момент европейците сме изправени и пред предизвикателствата на глобализацията. Новите технологии и Интернет трансформират световната икономика. Тези революционни промени, наред с огромното си положително влияние създават и опасност от социално разрушение и от своеобразен културен шок. В същото време сравнително високото ниво на безработицата и увеличаване на разходите на пенсионните системи са два от факторите,които оказват негативен натиск върху икономиките на страните-членки и правят необходимостта от реформи още по-осезателна.

Днес, на практика, два са главните фактора,които оказват силно влияние върху трансформацията,както на обществата, така и на отделния човек:

1.Технологичната модернизация, икономическата интернационализация и новите начини за бърза комуникация-динамиката на промените се увеличава.

2. Диференциацията и нейните силни страни, дълбоко вкоренени в традициите на отделните общности, също се интензифицират със създаването на институционалните структури на ЕС.

Участвайки в процесите на интернационализация всички се опитваме да сме по-конкурентоспособни, да премахнем старите бариери, но в стремежа си да решим икономическите проблеми в действителност дестабилизираме себе си и собствените си общества, а след това реагираме на тази дестабилизация с регресия. От друга страна,колкото повече се задълбочава икономическата криза, толкова по-дълбоко навлизаме в собствените си конфликти и противоречия.

Самите промени налагат непрекъснат анализ на онова, което се е променило и на онова, което се променя в момента, да се отчита внимателно това, което е станало след трансформацията, къде се е съхранило и каква е средата, в която нещо се е запазило след промяната, какви са нейните защитни механизми.Това означава да се погледне много внимателно и задълбочено в националните структури, които все още са прекалено силни.

Европейците по-скоро без сами да съзнават, експериментират, като създават нови форми на култура и нов начин на живот.

Хората в Европа се идентифицират предимно със своята непосредствена среда, с града, в който живеят /49%/, с провинцията /13%/ или със страната си /28%/.

Жителите на Европа във всекидневните си занимания все още са доста отдалечени от реалното вземане на решение и е налице дефицит на демокрация.

Липсата на “чувство за общност”, на идентичност с другия в единния вътрешен пазар на ЕС е сериозна пречка за развитие на самия процес на интеграция и заплаха за конкуренцията сред европейските производители. Освен страх и несигурност,това положение би подкопало и амбициите на Европа като конкурентоспособен участник в световния пазар. Стратезите от големите европейски корпорации,отдавна престанали да бъдат национални, са единодушни, че общата идентичност е жизненоважна за позицията на Европа на световните пазари.

Въпреки огромните правомощия в областта на регулацията и при вземането на решения, които националните държави трансферират на ЕС,не съществува съответен отзвук в общия народен сантимент, нито политическа лоялност в съответна доза и степен.

Националните сантименти са изразени по-слабо в източно-европейските държави, отколкото в западноевропейските. Полша е изключение. Националната гордост е изключително силна в Южна Европа и Ирландия.

Даже в България е доста силна зависимостта от чуждата култура и изкуство. Родната ни и национална култура е донякъде забравена и се визира до голяма степен влиянието на западната култура. За съжаление това е един от негативните ефекти в присъединителния процес към Европейския съюз. Отделен е въпроса до каква степен се отделят средства за развитие на културата.

Всяка една държава-членка на ЕС е запазила донякъде това, което я отличава от всички останали, но с течение на времето тази разлика се обезличава, за което спомагат свободното движение на хора и работна сила. Пренасянето на едно културно влияние на една страна-членка в друга става постепенно и е налице тенденция към формиране на една обща култура до голяма степен съвършена повлияна от различните народни култури на останалите страни-членки.

Обезличаването на националната култура за доста от гражданите /особено тези на по-голяма възраст/ е негативен процес, но глобализацията и развитието на новите технологии налагат тази обективна необходимост.

Не бива да се пристъпва със страх към това предизвикателство, а е нужно пълно и всеобхватно изучаване на целия този процес.

Инициативата Алианс на цивилизациите” е инициатива на Генералния секретар на ООН (обявена през м. юли 2005 г.), предложена от испанския министър-председател Хосе Луис Родригес Сапатеро на 59-ата сесия на Общото събрание през 2004 г. и подкрепена от турския премиер Реджеп Таийп Ердоган. Целта на инициатива е да намали риска от издигането на “стена от неразбиране” между Запада и мюсюлманския свят.

Инициативата се радва на широк консенсус сред нациите, културите и религиите, че всички общества са взаимозависими в своето развитие, сигурност, икономическо и финансово благоденствие. “Алиансът на цивилизациите” си поставя за задача да намери ефективен отговор на екстремизма и да преодолее тенденцията за влошаване на отношенията между обществата посредством формиране на колективна политическа воля и мобилизиране на усилия на институционално и гражданско ниво за преодоляване на предразсъдъците и погрешните възприятия между нациите, културите и религиите. Инициативата е насочена към установяване на модел на взаимоотношения между цивилизациите и културите, основан на взаимно зачитане.

Алиансът на цивилизациите” е инициатива, целяща по-пълно обединение и предпазване от противопоставяне между Запада и Мюсюлманския свят.



Именно тази инициатива ще допринесе за подобряване на отношенията и по-пълно съвместяване на интересите на гражданите от упоменатите региони. С това идва и по-добри бизнес-отношия, имайки се предвид географското положение на двата региона и възможността за добри икономически отношения отварящи множество нови врати за представителите на бизнеса,отварянето на много нови работни места, подобряване качеството на продукцията и всички облаги от икономическа гледна точка за населението.

Съществува малък проблем с културните различия и начина на приемане на хората помежду им. Целта е да се разбие закостенелия стереотип за изостаналост в икономическо отношение на мюсюлманския свят и да се една една по-ясна представа за това, че има възможност за икономически изгоди от партньорство между двата свята.

Проблем е също и различието във вероизповеданията, но трябва да се акцентира на това, че религиите изповядват почти еднакви начини на поведение от страна на хората. Всъщност на пръв поглед твърде различни,религиите са до голяма степен еднакви. Именно в това трябва да бъдат обединени хората в заздравяване отношенията помежду си.

Практически измерения на стратегическата визия за ЕС до 2010


  • Бизнесът и гражданите трябва да имат достъп до евтина комуникационна инфраструктура на световно ниво. Необходимо е да се осигури всеки гражданин да има уменията за работа и живот в новото информационно общество: компютърни умения, чужди езици, технологична култура, предприемачески и социални умения. Ще се установи Европейска диплома за основни технологични умения, за да се популяризира дигиталната грамотност в Съюза.

  • Хората са основният актив на Европа и затова в новите условия не трябва да се допускат безработицата, социалната изолация и бедността. Страните членки трябва да са активни социални държави, които гарантират заплащане на труда, социално участие на всички и равнопоставеност на половете, както и предлагане на качествено здравеопазване.

  • Развитието на малкия и средния бизнес е основен акцент в Лисабонската стратегия и затова в нея се посочва, че разходите за стартиране на бизнес и бюрокрацията, която го спира, трябва да се намалят, за да се създаде комфортна среда за развитието на малки и средни предприятия.

  • В общи линии, амбицията за бъдещия Европейски съюз е той да съумява да използва най-добре европейското културно многообразие по посока на създаване на "Европейски патент" във всяка област.

  • Създаването на интегрирана Европейска изследователска зона чрез премахването на пречките за мобилност на учените ще задържи висококачествения изследователски талант в Европа и ще бъде двигател за конкурентоспособността и разбирателството на континента.


Основни постижения в рамките на изпълнението на Лисабонската стратегия (2000-2004)


  • Създадени повече от 6 000 000 работни места, увеличено ниво на заетостта от 62,5% на 64,3%, намален дял на трайната безработица от 4 на 3%. Реформите в областта на пазара на труда дават плодове, както показва относителната устойчивост на заетостта, независимо от забавения икономически растеж в Европа.

  • Много ключови пазари са изцяло или частично отворени за конкуренция: телекомуникациите, железопътния транспорт на стоки, пощенските услуги, доставките на електричество и газ. Отварянето на тези традиционно монополни пазари, позволява да се повиши качеството на услугите, да се намалят цените и да се модернизират съответните сектори, без негативен ефект върху заетостта. Очаква се скоро да бъде факт и общоевропейското въздушно пространство (наричано още единно европейско небе), което ще намали значително закъсненията и задръстванията във въздушния транспорт.

  • Икономиката на знанието започва да се конкретизира, както показва усиленото проникване на интернет в 93 % от училищата, на също така в предприятията, в публичната администрация и в домакинствата и, от друга страна – прогресивното изграждане на европейско научно-изследователско пространство.

  • При определянето на политиките се отчита подхода на устойчивото развитие. Така много държави-членки започват реформи в пенсионните си системи, за да намерят решение на проблема със застаряването на населението. В същото време действията на ниво ЕС са все по-отчетливо насочени към съхраняването на естествената среда.

  • Усилията през първите 4 години от прилагането на Лисабонската стратегия са довели до приемането на около сто регламента, директиви и програми от различен мащаб, гарантиращи постигането на целите, определени в Лисабон.

Европейски съвет (Брюксел, 4-5 ноември 2004 г.)

Потвърждава важността на процеса на повишаване на устойчивостта и конкурентоспособността на европейските икономики и необходимостта държавите-членки да приложат предвидените в рамките на стратегията мерки. Приветства намерението на Европейската комисия да запази прилагането на Лисабонската стратегия като ключов компонент от своята политика. Настоява междинната оценка на изпълнението на стратегията през 2005 да вземе предвид и предстоящата оценка на изпълнението на Стратегията за устойчиво развитие. Подчертава значението на социалните партньори, особено в областта на модернизацията на пазара на труда и ги кани да участват в междинната оценка на Лисабонската стратегия. Отчита напредък в програмата за действие и съвместната инициатива за по-добра регулация. Европейските институции са напреднали значително в изработването на обща методология за оценка на въздействието и адаптирани методи на работа за опростяването на програмата на комисията започнала с приемането на Лисабонската стратегия през 2000.

През пролетта на 2005 г. Европейският съвет ще обсъди и опростена регулация и в контекста на междинния преглед на изпълнението на ЛС.

Източник: Council of the EU, Presidency conclusions, 14292/04, Concl 3

Основни предизвикателства при изпълнението на Лисабонската стратегия (2005-2010)


Икономическото развитие след 2001 г., налага някои корекции на този възглед. При прогнозен общ ръст на европейската икономика от 4% през 2002 тя успява да достигне едва 0,8% ръст, а през 2003 около 2%. Нещо повече експертите в областта на конкурентоспособността изразяват тревога, че при разширяването си ЕС може още да забави темповете на икономически растеж, тъй като новите страни членки имат по-ниски икономически показатели, а в същото време няма готова стратегия за такова взаимно проникване на икономиките на новите и старите страни членки, което да предотврати забавянето на растежа. И изследователите и големия европейски бизнес признават, че в момента САЩ разполагат с "най-бързо развиващата се икономика на познанието в света", че Япония и Китай са твърде напреднали е налице необходимост от "догонване" и "възстановяване на позициите". В същото време обаче ЕС не би могъл да приложи американския опит по две причини. Първо, защото иновациите в САЩ се разработват и финансират основно от големи корпорации, и, второ, защото нетърговските нововъведения са инициирани от отбранителния сектор. Европа е различна - тя е икономика на големите пропорции от малки и средни предприятия, дълги вериги на доставки и сравнителна разпръснатост на познавателната дейност. Основната препоръка на експертите по конкурентоспособност към ЕС е да заложи на подпомагане на политиката на поощряване на "икономиката на познанието" на национално ниво, като приеме и факта, че към 2010 г. вече ще трябва да отчита постиженията в конкурентоспособността не с национални, а с макроикономически показатели.


Индикатор за конкурентоспособност

ЕС15

ЕС 10

България

САЩ

1. Брутен вътрешен продукт на глава от населението като покупателна способност

100

49

26

140

2. Производителност на труда на заето лице

100

52

37

121

3. Заетост на цялото трудоспособно население (15-64 г.) в %

65

57

51

-

4. Заетост на възрастните трудоспособни 55-64 г.

31

22

18

-

5. Брутни вътрешни разходи за изследвания и развитие като % от БВП

1,9

0,7

0,5

2,7

6. Степен на образованост на младежите – общо; дял на младежите на 20-24 г. завършили пълен курс на средно образование

74

73

77

-

7. Сравнително ниво на цените – сравнително ниво на потребителските цени по домакинства, вкл. непреките данъци (ЕС-15=100)

100

58

40

116

8. Инвестиции в предприятията (брутен капитал на частния сектор като процент от брутния вътрешен продукт)

17

18

15

-

9. Социална интеграция - бедност (ниво на риска от бедност – процент на населението, което разполага с по-малко от 60% от средния национален доход)

15

13

16

-

10. Социална интеграция – заетост коефициент на вариране на нивата на зеатост между регионите вътре в страната ( ниво NUTS2)

13

12

7,5

-

11. Социална интеграция – безработица(нива на безработните от 12 и повече месеца в процент от цялото активно население)

3,5

8,5

11,8

0,5

12. Околна среда – общо количество емисии на газове, предизвикващи парников ефект спрямо квотите на Протокола от Които и решението на Съвета на ЕС за 2008-2012

- 2

-28

-43

+17

13. Околна среда – енергийна интензивност на икономиката – брутно вътрешно потребление на енергия спрямо на БВП 1995=100

190

180

1800

350

14. Околна среда – обем на товарния транспорт (нива на товарния транспорт като индекс спрямо БВП, 1995=100)

102

82

36

91

Източник: 4ти Доклад на Европейската комисия за изпълнението на Лисабонската стратегия COM(2004)29 Final/3

Лисабонската стратегия: приоритети в областта на образованието и обучението


За постигането на амбициозните цели заложени в Лисабонската стратегия цели държавните ръководители искат “не само радикална промяна на европейската икономика, но и сериозна програма за модернизация на образователните системи и системите на социално осигуряване ". През 2002 г., държавните ръководители отиват още по-далеч, като декларират, че “през 2010 г. Европа трябва да бъде лидер по отношение на качеството на своите системи за образование и обучение”.

За да се случи това са необходимо европейските страни координирано да предприемат някои мерки в областта на образованието и обучението. Всяка от тях ще приложи мерките според своите национални особености и ще бъде насърчавана за прилагането им от сътрудничеството с останалите страни-членки на европейско ниво, чрез обмяната на опит, определянето на общи цели и усвояването на работещите добри решения от партньорите или, както се нарича в европейските институции – чрез отворения метод на координация1.

През 2001 г., в изпълнение на Лисабонската стратегия, Европейският съвет за образование (съставен от министрите на образованието на държавите-членки на ЕС) приема за първи път общи цели, които трябва да бъдат постигнати през 2010 г. от системите за образование и обучение. Една година по-късно Европейският съвет за образование и Европейската комисия приемат 10-годишна работна програма, която ще се осъществява чрез отворения метод на координация. Европейският съвет (съставен от държавните глави на държавите-членки на ЕС) утвърждава тези две споразумения и по този начин те се превръщат в нова стратегическа рамка на сътрудничеството в областта на образованието и обучението между държавите-членки на ЕС.

Три са основните цели приети от министрите на образованието в полза на гражданите на ЕС и съюза като цяло, които трябва да бъдат достигнати през 2010:



  1. Повишаване на качеството и ефективността на системите за образование и обучение в ЕС;

  2. Осигуряване на достъп на всички граждани на ЕС до образование и обучение;

  3. Отваряне на образователната към другите световни системи.

Набелязани са също така и 13 специфични цели за различните видове и нива на образование (в образователни институции, в допълнителни квалификационни форми и в придобит опит2), които да превърнат обучението през целия живот в реалност. Най-общо, според тези цели, образователните системи трябва да се усъвършенстват в различните си елементи: обучението на преподавателите; основни умения; използване на ИКТ в обучението; ефективност на инвестициите в образованието; езиково обучение; професионално ориентиране и продължаващо обучение; гъвкавост на системите, която да позволява достъп на всички европейци до образование, мобилност, гражданско образование и др.

През 2004 г. Европейската комисия предлага държавите-членки и бизнес средите да концентрират вниманието си при прилагането на националните стратегии в изпълнение на Лисабонската стратегия в 6 стратегически области:



  • Развитие на партньорства

  • Задълбочен анализ на образователните нужди

  • По-високи публични и частни инвестиции в образованието

  • Достъп до образователни възможности

  • Оценяване на образованието

  • Въвеждане на качествен контрол.

Нашия принос в Брюксел е необходимостта от представители с гъвкаво и съвременно мислене, зачитащи и борещи се със всички възможни законни средства за защита правата на човека и интересите на ЕС.

С общата външна политика /ОВП/ в договора от Маастрихт/1992г./ се означава една уникална в света система за сътрудничество между държавите-членки на ЕС по въпросите на международната политика. ОВП, заедно с Европейската общност може да се посочи като втори стълб на ЕС.Главната цел на ОВП е запазване идентичността на ЕС на международно ниво.

ОВП не е подплатена със законови инструменти /директиви и регламенти/, а използва съвместни действия, общи позиции, становища и декларации, както и заключенията на Европейския съвет. Принципите и насоките на политиките на ЕС, включително и на ОВП се определят от Европейския съвет. Той заседава поне веднъж на всеки 6месеца в състав държавни и правителствени ръководители на държавите-членки и председател на Комисията.

Решенията, чрез които се дефинира и осъществява ОВП, се вземат от Съвета по общите въпроси, в чийто състав влизат министрите на външните работи на държавите-членки. Заседанията се провеждат поне веднъж в месеца, като в тях участва и членът на Европейската комисия по външните въпроси.Съветът осигурява единствено Съветът осигурява единството, приемствеността и ефективността на действията на ЕС.


Европейската комисия споделя със Съвета отговорностите за съгласуваното и последователно осъществяване на ОВП. Ролята на Европейския парламент е ограничена. Председателството на ЕС и Комисията го информират и консултират за развитието на ОВП Европейският парламент провежда годишни дебати по въпросите на ОВП и може да отправя съвети или препоръки до Съвета.

Целите на ОВП се постигат чрез следните специфични инструменти:



  1. Обща стратегия - определя целите, сроковете и средствата, които ЕС и държавите-членки трябва да предоставят.

2. Съвместни/общи действия (Joint actions)
Съвместното действие е средството, с което разполага ЕС, за да дефинира и приложи на практика своята политика по даден проблем на външната политика и сигурността.

3. Обща позиция - чрез нея ЕС уточнява отношението си спрямо възникнала ситуация, без да предвижда специфично действие.

4. Систематично сътрудничество – изразява се в съгласуване на позиции на междуправителствено равнище и координиране на действията на държавите-членки в рамките на международните организации.

СТРУКТУРА НА ОВП

І ниво ЕВРОПЕЙСКИ СЪВЕТ- определя насоките за развитие

ІІ ниво СЪВЕТ НА ЕС/външните министри/

ІІІ ниво КОМИСИЯ НА ПОСТОЯННИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ

/КОПЕПЕР/; ОРГАН НА ПОСЛАНИЦИТЕ с задължение да подготвя допълнително и след това работата на съвета на ЕС

Подпомага се от 27 работни групи в Брюксел

ІV ниво Месечни срещи на посланиците на страните от ЕО на

на различни мероприятия извън страните-членки.


ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ - влияе косвено със съгласие по важни споразумения на ЕС с трети страни.
Какво е направено до момента?

-по-решителна дипломация-ЕС създаде длъжността на Върховния представител за външната политика и сигурността.Едно от нововъведенията, договорени от държавите-членки, но все оше неприложено, е създаването на длъжността Външен министър на ЕС.

-надежден капацитет за действие-в рамките на ОВП ЕС създаде Европейска политика с потенциал за създаване на обща отбранителна структура

-първите отбранителни мисии - в бивша Югославия.През януари 2003г.в Босна и Херцеговина полицейска мисия на ЕС поема задачите на дотогавашната международна полицейска мисия на ООН.



Какво трябва да се предприеме?

В непрекъснато променящия се свят, нуждата от качествени и адекватни на политическата и икономическа обстановка решения излиза на преден план. Политиката и икономиката са взаимозависими откакто човечеството съществува.

Съвременната външна политика е съгласуваност между интересите на страните в световен мащаб. ЕС е една мощна организация, която трябва да е балансьор в световната политика. Основните мотиви са изграждане на мир и стабилност, поддържане на тесни контакти с третите страни.

В ЕС е изградена ефективна конкуренция, която е от съществено значение за една отворена пазарна икономика.Тя сваля цените, повишава качеството и разширява потребителския избор.Конкуренцията позволява на технологичните нововъведения да се развиват и усъвършенстват. Именно този модел трябва да покажем и на останалия свят, както например изостаналите държави в икономическо отношение в Африка. Да се създаде възможност за подпомагане на най-бедните и изостанали райони на планетата и създаване на ефективно съвременно функционираща пазарна икономика изцяло базирана на конкуренцията.

Трябва да се засили и контрола на митническите пунктове по външните граници на ЕС. Да се пресече възможността за внасяне на незаконни стоки/наркотици, оръжие, средства за терористични актове и др/. Дори, ако е необходимо забавяне на трафика една такава дейност е напълно оправдана.

Не е достатъчно, само изолиране и недопускане на опасните и забранени за внос стоки.Трябва да се организират съвместни операции, даже и с помощта на военни средства за ликвидиране източниците на упоменатите вещества и субстанции в трети страни. Същото се отнася и за прекратяване трафика на хора, станали жертва на насилие и принуждавани да извършват незаконни дейности/проституция, кражби и т.н./, както и лица със съмнителни дейности финансиращи терористични актове.

Едно по-тясно сътрудничество и по-често участие в мироопазващи мисии съвместно с НАТО или водене на военни действия обединени в коалиция “Войната срещу тероризма” и недопускане в бъдеще на събития като 11 септември в САЩ. Не се знае, ако не направим нещо да осигурим нашето спокойно бъдеще и това на нашите деца, няма ли да има подобни случаи и в ЕС.Цената,която ще платим тогава,ако не се изправим срещу тероризма е огромна и скъпа.

За разработване на качествена външна политика е нужно да се съобразим с:

-оценка на ресурсите, които трябва да бъдат насочени към разработката и осигуряването устойчивост на проекта/с какви средства разполагаме за извършване на дадена цел/

-процесът на координация-между различните йерархични нива в политиката/система за вземане на бързи и качествени решения, зачитане мнението на всеки един/

-обществените консултации/обратна връзка с обикновените хора и тяхното мнение за провежданата външна политика, както например “референдум”/. Така се знае каква е обществената ориентация и се постига недопускане на протести и недоволство от страна на гражданите на ЕС.Пускане на тестове с по три възможни отговора и няколко въпроса за препоръки от анкетираните. Така се ускорява обработката на информацията, която става изцяло по електронен път и се спестяват средства.

-разширена оценка на въздействието-базирана на резултатите от предварителната оценка и черпене на ползи от минали дейности/създаване на матрица, в която да се впишат успешни и неуспешни мероприятия групирани в една и съща насоченост и изтъкнати предимства и недостатъци на всеки проект по външната политика на ЕС, както и изваждане на заключение от успешно реализираните проекти/.

В заключение следва да се подчертае, че ОВП на ЕС, като система за сътрудничество между страните-членки по въпросите на международната политика, трябва да работи бързо, ефективно и качествено в сложния и променящ се свят на 21 век.


1 Отворен метод на координация

Метод, съответстващ на новата рамка на сътрудничество за сближаване на националните политики в областта на образованието и обучението и постигането на общи цели. Основава се преди всичко на:



  • съвместно идентифициране и определяне на цели за постигане;

  • съвместно дефинирани индикатори, които да позволят на държавите да следят състоянието и напредъка си по определените цели;

  • сравнителни средства за сътрудничество, стимулиращи иновациите, качество на обучителните програми за преподаватели (разпространение на “добри практики”, пилотни проекти и т.н.).

2 на английски език се употребяват съответно понятията: formal, non-formal, informal education.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница