1.3.1. Какви са изискванията към страните
от Централна и Източна Европа, кандидати за присъединяване?
1. Сравнявайки Директивите за местообитанията и птиците, предложенията на Директивата за птиците не изисква вземането на значителни нови мерки т.к. се очаква, страните кандидатки за присъединяване да изпълнят задълженията на двете директиви паралелно, и двете директиви регулират важността от съхраняване на местообитанията и очертават защитата на видовете посочени в приложенията чрез защита на техните местообитания.
За осъществяване предложенията на директивата за птиците, трябва да бъдат предприети определени научно-изследователски и проучвателни дейности, които ще доведат до изготвянето на списък на застрашените видове птици със специално внимание върху тяхното разпространение.
От страните се изисква да съставят списък на местообитания и описание на техните характеристики, които са от особено значение за съхраняване на прелетните видове и защитата на техните пътища на мигриране. Характеристиките на популациите на прелетните птици също така трябва да бъдат посочени в списък, основаващ се на информация от оценка на наблюдение на птиците. Изследователските дейности главно ще се концентрират върху създаването на методи за предотвратяване на възможни вреди, причинявани от птици. Голям брой видове са отлични индикатори за замърсяване на околната среда. Тези видове ще бъдат обозначени. Трябва да бъдат направени проучвания за необратимите ефекти от химичното замърсяване върху популациите на различните видове птици.
2. Директивата за местообитанията предполага осъществяването на повече задачи. Присъединяването на новите страни допринася за присъединяването на нови биогеографски региони към Общността, следователно списъкът на приложенията ще бъде допълнен. В определени случаи също така ще бъде необходима научна ревизия на тези списъци.
Когато са налични ревизираните и допълнени списъци, новите страни членки ще подготвят оценка на техните местообитания. Това изисква хармонизиране на различните типологии местообитания. Ако съществуваща система за класифициране на местообитанията се различава от стандартите на Общността, те трябва да бъдат хармонизирани със списъка на типовете естествени местообитания, изискващи специфични мерки на съхранение.
Основавайки се на списъка на местообитанията и видовете, страните кандидатки за присъединяване ще оценят кои са местообитанията и видовете, представляващи интерес за Общността в техните национални територии. При селекцията на области ще бъдат прилагани критериите за обозначаване на специални области за съхраняване.
Особено:
Оценка на степента на представителност на подбрани естествени местообитания, областите покрити от естествени местообитания отнесени към общата площ, заемана от естествени местообитания в рамките на националната територия.
Определете степента на съхранение на структурата и функциите на разглежданите естествени местообитания и възможностите за възстановяване.
Проведете глобална оценка на стойността на местата за съхранение на разглежданите типове естествени местообитания.
Определете размера и плътността на популациите на видове, присъстващи в местата, свързани с представените популации в рамките на националната територия, степента на съхранение на особености на местообитанията, които са важни за разглежданите видове и възможностите за възстановяване, степента на изолиране на присъстващите популации на местата свързани с естествената област на видовете и проведете глобална оценка на стойността на мястото за съхранение на разглежданите видове.
На основата на тези критерии, страните членки ще класифицират местата, които те предлагат в националните списъци като места допустими за идентифициране, като места важни за Общността, съгласно тяхната относителна стойност за съхраняване на всеки тип естествено местообитание, представляващо интерес за Общността.
Подробно ръководство и рамка за провеждане на процедурата за оценка се намират в стандартния формуляр за данни на НАТУРА 2000 (NATURA 2000).
Съгласно общото мнение, тези две директиви за съхраняване на природата могат да бъдат осъществени без съществени трудности в страните от Централна и Източна Европа, т.к. тези страни притежават необходимата правна база за съхраняване на природата, която е достатъчна за осъществяването на предложенията на директивата на национално ниво. Въпреки това мнение, дименсиите на процеса на административните и най-вече научни проучвания, който трябва да бъде осъществен (например прилагането на гореспоменатия стандартен формуляр за данни на НАТУРА 2000 (NATURA 2000) остава доста недооценен. Други видове важни мерки, също трябва да бъдат предприети, за правилното завършване на тези данни като хармонизиране на статистическите единици в тези страни, съгласно терминологията в Общността – Номенклатура на териториалните единици за статистика NUTS – които съдържат разпределение на националната територия в три йерархически региона.
1.4. Какви ползи и възможни опасности съдържа директивата? 1.4.1. Положителни характеристики
Съхраняването на природата е важна традиция в страните, кандидатстващи за присъединяване към ЕС, и броят на защитените места е особено голям. Но защитата не е координирана по съгласуван екологичен начин. Директивата за местообитанията, чрез целта за защита на естествени местообитания, е подходяща за това да бъде стандартна рамка за защита на биоразнообразието и тя може да допринесе до разширяване на защитените области в страните от Централна и Източна Европа.
Идеята за свързване защитата на видовете със защитата на техните местообитания е много полезна.
Страните от Централна и Източна Европа, където съхраняването на природата е с доста нисък бюджет, намират особено привлекателна възможността за съвместно финансиране, което дава възможност за получаването на финансови ресурси за специални мерки на защита.
Директивата може да подпомага изследване на съхраняването на природата, чието ниво остава доста неравномерно разпределено в различните страни от Централна и Източна Европа по отношение изследвания на местообитания и видове.
1.4.2. Отрицателни характеристики
1. При разработването на директивите, бяха взети предвид условията на биоразнообразие в Западна Европа, където областта на естествените местообитания е силно намалена, отнесена към общата национална територия. В Централна и Източна Европа, основавайки се на клаузите в тези две директиви, пропорциите на защитените площи би могло да са значително по големи, но е под въпрос как тези страни могат да осъществят тази възможност в съответствие с други аспекти на очакванията за бъдещо развитие.
Член 4 (2) Параграф 2 от Директивата за местообитанията поставя по-гъвкави граници за обозначаване на защитените области в страни членки, където приоритетните местообитания надхвърлят 5 % от цялата национална територия. В действителност, всички страни от Централна и Източна Европа покриват тези условия, практика основаваща се на действащата политика за съхраняване на природата, дава възможност за защитата на области по-големи от тези 5 %. Може би действащата стриктна политика за съхраняване на природата в определени страни може да облекчи съгласуването с тази директива.
2. Когато директивата беше изготвена, важността и необходимостта от защита извън защитените площи не беше признато, така че директивата не регулира този въпрос. Това би изисквало разработването на регулация за всички сектори, свързани с биоразнообразието, които не са разгледани чрез други средства.
3. Въпреки че директивата за местообитанията цели да създаде съгласувана Европейска екологична мрежа, условията за осигуряване на тази съгласуваност не са създадени. Важността на линейни и непрекъснати структури, особености на ландшафта са споменати, но необходимостта да се обособят защитени екологични коридори не е специално декларирано и не са налични инструментите за тяхната защита.
4. Мерките за забрана, свързани със защитените области и видове може да бъдат ограничени в случаите на пренебрегване на обществения интерес. Има няколко примера както в източно европейските, така и в западно европейските страни, на икономически интереси, които са дефинирани като обществени интереси т.к. всеки е заинтересован да стане богат. Те сериозно застрашават страните от Централна и Източна Европа, където последиците от икономическото развитие през последните години представляват увеличен натиск върху природните ресурси.
5. Незавършеното осъществяване на директивите в страните членки на ЕС дори извън сроковете на директивите може да се причисли към слабостите.
Сподели с приятели: |
