Европейският съюз и биоразнообразието редактори: д-р Иван Гюилаи (Ivan Gyulai)


Политика за биоразнообразието на Европейската Общност



страница4/12
Дата07.08.2017
Размер1.05 Mb.
#27459
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12

2. Политика за биоразнообразието
на Европейската Общност

2.1. Стратегия за биоразнообразие на Европейската Общност

2.1.1. Обща информация


Стратегията се състои от четири основни части. Въведението представя значимостта на проблема, възможните теоретични отговори и целите, които трябва да бъдат постигнати. Втората част е разработена около такива стратегически теми като съхранение и устойчиво използване на генетични източници, изследователска дейност, дефиниране, наблюдаване и информационен поток, образование и обществена загриженост за биоразнообразието. Третата част анализира секторните политики, които имат значително влияние върху съхраняването и устойчивото използуване на биоразнообразието, и препоръчва предприемането на стратегически мерки за осъществяване политиката на биоразнообразието във всеки сектор. Накрая, последната част на стратегията, осигурява насоки за осигуряване нейното осъществяване, посочващи необходимите мерки и дейности, които трябва да бъдат проведени.

2.1.2. Подробна информация


Стратегията за биоразнообразието на Общността е разработена около четири главни теми. Техните цели възникват от и квалифицират специфичните задължения, свързани с Общността, съдържащи се в Конвенцията за Биологично Разнообразие (КБО).
Тема 1. Съхраняване и устойчиво използване на биологичното разнообразие.

В тази тема, Общността трябва да търси съхраняване и, където е подходящо възстановяване на екосистеми и популации на видове. Също така, тя трябва да се фокусира върху съхраняването на екосистеми, развити благодарение на традиционното използване на земята. Освен това темата се отнася до мерки, необходими за осигуряване на устойчиво използване на естествените ресурси.



Инструментите за съхраняване и устойчиво използване на биоразнообразието са:

In-situ съхраняване

Общността ще продължи да подпомага създаването на мрежи от обозначени области, по– специално като мрежата ЕС НАТУРА 2000 (EU NATURA 2000). Обаче за голям брой диви видове, видове земеделски култури и вариетети и местни породи животни, създаването на система от самостоятелни потенциални области не е достатъчно или подходящо.

Следователно стратегията подчертава необходимостта от следните мерки за in-situ съхранение:

  • Отчитане влиянията от съхраняването и устойчивото използване на биоразнообразието върху останалата територия, извън защитените области

  • Отчитане че броят, структурата, разпространението и тенденциите на популациите на диви видове, които естествено се срещат са в задоволителен статус на съхранение и също така да се подпомогнат планове за възстановяване на повечето застрашени видове

  • Вземането мерки за поддържане на генетичния пул на диви и местни видове и предотвратяването на процеси на генетична ерозия

  • Присъствието или въвеждането на чужди видове или под-видове може потенциално да предизвика дисбаланс и промени в екосистемите. Това може потенциално да има необратимо влияние при хибридизиране или конкуриране за естествените компоненти на биоразнообразието. Прилагайки превантивния принцип, Общността трябва да провежда политика за да предотвратяване чужди видове да предизвикат пагубно влияние върху екосистемата, приоритетните видове или местообитанията, от които те зависят. Когато е възможно, Общността трябва да отстранява рисковете, които могат да представляват чуждите видове.

Докато биотехнологията най-общо предлага голям брой потенциални преимущества за обществото, въвеждането на генетично променени организми в околната среда може да има отрицателно влияние върху биоразнообразието. Прилагайки превантивния принцип, Общността е създала механизми, предимно съгласно Директиви 90/219/СЕЕ и 90/220/СЕЕ, за оценяване, регулиране, управляване или контролиране рисковете, свързани с използването и освобождаването на генетично променени организми, получени в резултат на биотехнологии, които може да повлияят биоразнообразието. Нещо повече, Общността поема инициативата да финализира Протокол за Био-безопасност в рамките на КБР до края на 1998 г.

Ex-situ съхраняване

Генни банки, центрове за отглеждане на животни, зоопаркове и ботанически градини, могат да играят ценна роля ако техните дейности са интегрирани в рамката на координираните схеми за повторно въвеждане и съхраняване. За видовете земеделски култури и вариетети, включително растения използвани в лесовъдството, както и за местни породи животни, има нужда да се избягва генетичната ерозия и да се поддържа разнообразен генетичен пул за да се осигури бъдещата жизнеспособност и подобряване на качествата на участващите вариетети и породи. Поддържането на адекватни генни банки в Общността ще изисква в някои случаи сътрудничеството с трети страни.

Стратегията набляга на важността на следните мерки за ex-situ съхраняване.

  • стимулиране вътре в и извън Общността на адекватно ex-situ съхраняване на диви видове и генетични ресурси на диви земеделски култури, диви растения, и местни породи животни полезни при производството на храни, тогава когато те не могат да бъдат съхранени in-situ, или чието съхраняване in situ е под сериозна заплаха

  • стимулиране зоопаркове, аквариуми, ботанически градини, генни банки и колекции да запазват видове, вариетети земеделски култури и домашни породи животни съгласно задоволителни стандарти, които гарантират тяхното съхраняване

Подходящо използване на компонентите на биоразнообразието

Човешката дейност може да има положително или отрицателно влияние върху устойчивото използване на биоразнообразието. Добрата оценка на влиянието на стратегии, политики, програми, планове и проекти върху биоразнообразието е ключова за промоцията на устойчивостта. На първо ниво трябва да бъдат идентифицирани дейности с потенциално отрицателно влияние, за да се намерят решения, които ще избягнат или намалят такова влияние. Второ, трябва да бъдат определени най-ефикасните мнения за посрещане на нуждите на биоразнообразието.

Затова Стратегията препоръчва следното:

  • да се обмислят целите на тази стратегия при оценката на екологичното въздействие на нейните секторни и междусекторни стратегии, планове, програми, политики и проекти;

  • да се разработят, когато е възможно, анализи за икономическата ефективност на съответни стратегии, планове, програми, политики и проекти на Общността, за да се гарантира постигането на целите на тази стратегия;

  • да се разработят подходящи методи и техники, чрез които да се даде възможност на акционерите да участват в процедурите по оценката и в осъществяването на възстановителни и превантивни действия.

Съществено въздействие върху биоразнообразието могат да имат икономически и социални стимули, такива като субсидии, такси и данъци. В някои случаи те могат да бъдат използвани като инструменти за изменение или съхранение на определени начини на производство и потребление, свързани с биоразнообразието. Общността насърчава методи, които да допринасят за това добре осведомени потребители да могат да вземат колкото е възможно по-самостоятелни решения, които да са от полза за съхранението и устойчивото използване на биоразнообразието. Неотдавна публикуваното съобщение на Комисията за Зелените (Green Levies) дава някои предложения за постигането на тези задачи.

Следователно, стратегията на Общността има за цел да подпомага, когато е възможно, за:

  • приемане на ценностите на биоразнообразието при анализа на разходите/ползите.

  • схеми на еко-етикетиране, основани на анализа на жизнения цикъл на продукти, чието производство, разпространение, употреба и изхвърляне биха могли да засегнат биоразнообразието.

  • интегриране на проблемите на биоразнообразието в механизмите за отговорност.



Тема 2. Споделяне на ползите, произтичащи от използването на генетични ресурси

Споделянето на ползите, произтичащи от използването на генетичните ресурси, се отнася до въвеждането на КБР в множество аспекти, напр. достъп до генетични ресурси и разпространение на ползите от биотехнологията, включително научни и търговски партньорства между доставчици и потребители на генетични ресурси.

Във връзка с генетичните ресурси КБР потвърждава суверенното право на страните върху техните генетични ресурси. То приема и, че страните не би трябвало да налагат неподходящи ограничения и че достъпът трябва да се основава на договорни условия. Необходимо е съответно да се обмисли цяла гама от решения относно достъпа до тези ресурси. Затова Общността би трябвало:

  • да предостави подходящи многостранни рамки;

  • да представи указания за двустранно сътрудничество на доброволни начала, което да се прилага особено в случаи, когато само няколко страни имат или се нуждаят от достъп до въпросните генетични ресурси;

  • да подпомага страните – източници на генетични ресурси в развитието на национални стратегии за проучване и достъп до тях, като се съобразят с подходящи многостранни рамки и инструменти.

Трансферът на технологии трябва да се разбира в широк смисъл, включвайки технологичното сътрудничество. Необходимостта от подходяща технология е особено ясно изразена в развиващите се страни.

Затова Общността би трябвало да положи усилия:

  • да засили разработването на технология за съхраняването и устойчивото използване на биоразнообразието;

  • да улесни трансфера към развиващите се страни на технология за съхраняването и устойчивото използване на биоразнообразието;

Техническото и научното сътрудничество особено трябва да се стреми да укрепи основните капацитети и техните компоненти за съхраняването и устойчивото използване на биоразнообразието в развиващите се страни и да засили създаването на съвместни изследователски програми, особено по отношение на идентификацията, наблюдението и обмяната на информация.

Общността трябва:

  • да подкрепи широкото прилагане на знанията и технологиите за съхраняването и устойчивото използване на биоразнообразието както в, така и извън Общността.


Тема 3. Изследване, идентификация, наблюдение и обмяна на информация

Широко признато е становището, че настоящото несъвършено състояние на познанието на всички нива, засягащи биоразнообразието, се явява ограничение за успешното прилагане на Конвенцията. Това, обаче, не бива да забавя протичащите в момента дейности, основаващите се на съществуващото ниво на познание. Затова е необходимо да се подкрепят усилията за идентифициране и наблюдение на най-важните компоненти на биоразнообразието, както и на натиска и заплахите за тях, като специално внимание се отдели на показателния списък от категории важни компоненти, посочен в Анекс І на КБР. Необходимо е и да се засили и изследването на основите на биоразнообразието, неговите принципи, концепции и фундаментални механизми.

В дейностите на Рамковата програма на Общността за изследване и развитие трябва да се включат задачи и цели, определени в Оперативния план, и други мерки в тази област. Под внимание трябва да бъдат взети важността на данните, предоставени от неправителствени организации, страни-членки, техните агенции и частни колекции.

Особено в работата на Европейската Ad hoc работна група по изследване и биоразнообразие (EWGRB), основана в рамките на DG XII на Европейската Комисия „Програма за изследване на околната среда и климата“, трябва да се включат изследователски инициативи, които да се насочат към: създаване на мрежа от водещи Европейски центрове в изследването на биоразнообразието, за да

  • поощряват основното изследване за важността и функционирането на биоразнообразието на всички нива;

  • представят въвеждането на подходящи инициативи за изследване, касаещи механизмите на функциониране на естествената еволюция в биоразнообразието, включително средства и методи, които са необходими за постигане на целите на политиката по биоразнообразието.

  • повишават познанието за това как да се запази биоразнообразието в природата, в селското стопанство, горите и рибовъдството и неговата съществена роля в поддържащите живота системи.

  • повишават разбирането за това как функционира биосферата на различните пространствени нива: световно, регионално и местно и разбирането за въздействието от човешката дейност върху поддържащите живота системи.

  • съдействат при определянето на необходимите промени в законодателството, програмите и политическите действия за съхраняването и устойчивото използване и справедливото разпределяне на ползите от използването на биоразнообразието.

  • представят изследователски дейности, използвайки молекулярни методи при измерването на биоразнообразието и валидирането на тези технологии.

  • насърчават създаването на средства и възможности за избор за партньори при разглеждането и използването на биоразнообразието, включително изследване на чисти технологии и на ex-situ технологии за съхранение.

  • представят оценяването на различните форми на биоразнообразието от гледна точка на всички социални участници.

  • подпомагат разработването на световен интерфейс с трети страни, насочено особено към устойчивото използване и управление на биоразнообразието в преходни икономики, както и в възникващи и развиващите се страни.

  • Общността ще подкрепя и в бъдеще дейностите на Европейската агенция за околната среда и нейната Мрежа за информация и наблюдение (EIONET) с оглед на идентификацията, като включва задачи по разработването на базисно изследване за откриване и каталогизиране на важни компоненти на биоразнообразието.

Изследването включва:

  • съществени компоненти на биоразнообразието, които съществуват – in situ или ex situ – или които са изчезнали през последните 50 години;

  • определяне на статуса на съхранение и насоките за отделни компоненти на биоразнообразието;

  • определяне на съответния натиск и заплахи, заедно с последствията от тях, за компонентите на биоразнообразието;

  • прилагане на съвременна таксономия за изграждане на научни средства, които да се прилагат в политиката по съхранение и устойчиво използване, имащи за цел, между другото, да запълнят празнините в таксономичното познание.

Тъй като би било непрактично да се наблюдават и непрекъснато да се оценяват всички компоненти на биоразнообразието в Общността, както и натискът и заплахите за тях, се предложи да се насърчи разработването на система от показатели, базираща се на подбора на определени видове и екосистеми.

Общността ще подкрепи изследвания върху тази система в своята изследователска програма, а подобна дейност ще бъде включена в новата Многогодишна работна програма на Европейската агенция за околна среда и нейната Мрежа. В допълнение към това Евростат (Eurostat) разработва показатели за натиска, засягащ биоразнообразието, в контекста на неговия Проект за индекс на налягането. Определянето на тези показатели и наблюдението на тяхното изменение е съществен елемент от стратегията, тъй като ще осигури необходимата информация за оценка на изпълнението и ефекта от Оперативните планове и други мерки. Те трябва да включват:

  • определянето на набор от показатели за оценяване на това как компонентите на биоразнообразието са засегнати по сектори и за оценка на напредъка, постигнат при прилагането на стратегията.

  • механизмите за наблюдение на развитието на показателите, имащи отношение особено към дейности, причиняващи увреждане на местообитанията.

Важността на оценките и международната обмяна на информация за постигане на задачите на КБР е подчертана от трансграничната природа на много екологични процеси, взаимозависимостта между екосистемите, миграционното поведение на различни диви видове и др.

Следователно, важна задача се явява, укрепването на трансграничното сътрудничество между Страните Членки на ЕС, както и с други Страни по КБР на двустранна и регионална основа.

То включва подкрепа за консолидирането и бъдещото развитие на Механизма за Чист Дом (МЧД) (Clearing House Mechanisms (СНМ)), който е установен като първоначалното средство за международен обмен на информация по биоразнообразието. За тази дейност е отговорна Европейската агенция по околната среда и нейната Мрежа за информация и наблюдение (EIONET). Предоставянето от МЧД на информация е от особена важност за компилацията на националните доклади и тези на Общността и за информация относно напредъка в прилагането на конкретни мерки за опазване на биоразнообразието.

Тема 4. Образование, обучение и ангажираност


Много от заплахите и натиска върху запазването и устойчивото използване на биоразнообразието имат своето начало в човешкото разбиране, начин на мислене и поведение. Затова би било трудно да се приложи стратегията за биоразнообразието, ако участниците в нея не са осъзнали проблемите на биоразнообразието и техните възможни решения. Променянето на тези фактори изисква продължителни насочени усилия в образованието и обществената ангажираност.

Обществената ангажираност е важна за гарантиране на успеха на много от действията в полза на биоразнообразието, т.е. политика спрямо потребителите, представяща съхранението и устойчивото използване на биоразнообразието. Затова за постигане на задачите на КБР трябва да се вземат предвид обществените кампании на загриженост и наличните основни инструменти.

Накрая, прилагането на всякаква стратегия за биоразнообразието ще изисква специфични модерни технически експертизи от страна на различните участници. Тази експертиза може да бъде получена само, ако към научния, техническия и технологичен прогрес адекватно са приложени подходящи обучителни схеми.

Ето защо Общността трябва да насърчи разработването на:

  • програми за обществено информиране, образование и ангажираност относно съхранението и устойчивото използване на биоразнообразието;

  • програми, които да гарантират необходимото обучение на човешките ресурси, участващи в прилагането на тази стратегия на ниво Общност, на национално и местно ниво.

  • създаването на компетенции за наблюдение, оценка и докладване на ефекта от стратегиите, плановете, програмите, политиките и проектите на Общността по биоразнообразието в трети страни.





Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница