Области в политиката по съхранение на биоразнообразието

2.2. Области в политиката по съхранение на биоразнообразието

1. 
   Съхранение на природните ресурси
   

• 
  пълно въвеждане на Директивата за местообитанията, както и на Директивата за птиците;
  
• 
  подкрепа при създаването на мрежи от обозначени области, в частност мрежата НАТУРА 2000 (NATURA 2000) на ЕС, и осигуряване на подходяща финансова и техническа помощ за тяхното съхранение и устойчиво използване;
  
• 
  разработване на управленски планове за подбрани застрашени видове и видове, разрешени за ловуване.
  
• 
  въвеждане на Наредбата за МЕСТОПОЛОЖЕНИЯ НА ЕК (ЕС CITES).
  

• 
  да се разработят инструменти в сътрудничество със Страните-членки за засилване на съхранението и устойчивото използване на биоразнообразието в териториите, които са извън защитените зони.
  
• 
  да се използва Рамковата директива за водата като средство за съхранението и устойчивото използване на биоразнообразието и в тази връзка да се разработят анализи за качеството и количеството на водата спрямо търсенето за всеки речен басейн, включвайки селскостопанското напояване, добива на енергия, промишлените, битови и екологични нужди.
  
• 
  да се засили екологичната функция на почвения слой, включително крайречната и алувиална растителност, за борба с ерозията и запазване на водния цикъл, който поддържа важните за биоразнообразието екосистеми и местообитания.
  
• 
  да защитава влажните зони в Общността и възвръща екологичния характер на разрушените влажни зони.
  

• 
  да се утвърди по-добра координация между различните инициативи относно международната флора, a в областта на климатичните промени, изтъняването на озоновия слой и изоставянето, за да се избегне повтаряне на усилията, особено по отношение на процедурите по записване.
  
• 
  да се определят взаимодействията между КБР и дейности, различни от съществуващите международни споразумения, за да се оптимизират възможностите за синергични действия.
  

2. 
   Селско стопанство
   

Селскостопанските сектори са повлияни в различна степен от намесата на правителството с въвеждането на мерки, които често налагат практики, несъвместими с устойчивостта. Повишаването на продуктивността в много случаи е постигнато за сметка на намаляващия естествен капитал. Факторите, които се крият зад намаляването на биоразнообразието, могат да бъдат разбрани при разглеждане на подбудите и антистимулите, с които се сблъсква дадена страна или отделния земеделски стопанин.

Земеделските стопанства имат присъщ интерес да осигуряват устойчиви практики за използване на земята и да спомагат за съхранението и устойчивото използване на биоразнообразието. Някои полуестествени местообитания могат да бъдат запазени само, ако се продължат някои подходящи земеделски дейности. В много ситуации, където селскостопанското производство е ключов елемент от устойчивите екосистеми, занемаряването на селското стопанство би довело да необратимо разпадане на отделни местообитания. Съществува нарастващо безпокойство сред земеделските стопани относно разходите, които трябва да се направят при адаптиране на екологично съобразни земеделски практики, които са били подкрепени от бързия напредък в „зелените технологии“.

Съхранението и устойчивото използване на агро-биоразнообразието трябва да се основава на запазване и устойчиво използване на генетичните ресурси на видове, вариетети, местни животински породи и микробни форми като селскостопански стоки и на in situ и ex situ съхранение. In situ съхранението на местни видове, вариетети и местни животински породи изисква адекватна система от икономически и социални стимули, заедно с повишаваща се осведоменост на потребителите. Тези инициативи биха спомогнали да се посрещнат настоящите и бъдещи изисквания за глобална сигурност на храната и те биха се фокусирали върху ключовите елементи на Глобалния план за действие за съхранение и устойчиво използване на растителните генетични ресурси за хранене и селско стопанство.

• 
  да се формулират съответстващи на политиката мерки, програми и проекти, които да представят въвеждането на Глобалния план за действие за съхранение и устойчиво използване на растителните генетични ресурси за храна и селско стопанство.
  
• 
  да подпомага разработването на технологии за оценка на нивата на разнообразие на генетичния фонд;
  
• 
  да подсили политиката на съхранение – in site и ex situ – на генетичния фонд, за да има реално и потенциално значение за храната и селското стопанство;
  
• 
  да спомага за разработването на адекватни генни банки, полезни за in situ и ex situ съхранението на генетичния фонд за храна и селско стопанство, така че да са достъпни за използване.
  
• 
  да се стреми да гарантира, че законодателството няма да спъва съхранението на генетичния фонд.
  

Поддържането и понататъшното развитие на земеделието с оглед на оптимизиране на положителното му въздействие върху съхранението и устойчивото използване на биоразнообразието; признаване и подпомагане на ролята на земеделските общества в създаването и поддържането на полуестествените местообитания, като се вземе предвид положителната роля на неинтензивните селскостопански практики за дивата природа и дивите растителни местообитания и като се оптимизират положителните ефекти на селскостопанските практики и производствени системи върху съхранението и устойчивото използване на биоразнообразието. По-конкретно, поддържането на някои добре изучени традиционни методи за интензивно земеделие, понякога в гранични области, е съществено важно за запазване ценността за биоразнообразието, която имат подобни области.

Смекчаването на отрицателните въздействия на земеделските дейности върху биоразнообразието, по-конкретно на някои практики за обработка на земята, употребата на агро-химикали, последиците от извънредно интензивното животновъдство като многото пасища и замърсяването, монокултурите, премахването на влажните зони и живите прегради, и употребата на тежки машини има сериозно въздействие върху биоразнообразието. Например пестицидите могат да имат отрицателно въздействие върху съхранението на биоразнообразието не само в местата, където те се прилагат, но и в други екосистеми (т.е. при изтичането на пестицидите).

В тази връзка Оперативният пран в селското стопанство трябва да се изгради на основата на съществуващите направления и на тези, залегнали в AGENDA 2000, и така да ги допълни, че да подпомогнат биоразнообразието.

• 
  да насърчи екологичната функция на селските райони;
  
• 
  да вкара задачите за биоразнообразието в съответния инструментариум на САР;
  
• 
  да подкрепи земеделски методи, които да увеличават биоразнообразието, чрез подпомагане на земеделието в екологични условия, където е подходящо;
  
• 
  да насърчава стандартите за добра земеделска практика с оглед на намаляване на риска от замърсяване и бъдещо увреждане на биоразнообразието.
  
• 
  да повишава загрижеността сред всички производители от замърсяващия потенциал на определени земеделски практики, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план, както и необходимостта всички производители да бъдат защитници както на околната среда, така и на биоразнообразието. Това включва разработването на интегрирана стратегия за устойчива употреба на пестициди.
  
• 
  да насърчава и осигурява жизнеността на онези културни видове и вариетети и местни животински раси, които трябва да се отглеждат за запазване на екосистеми с приоритетни диви видове.;
  
• 
  да представя и подкрепя слабо интензивни земеделски системи, особено в районите с висока природна стойност;
  
• 
  и за в бъдеще да разработва агро-екологичните мерки за оптимизиране на ползите от биоразнообразието
  

1. 
   чрез подсилване на целевите агро-екологични мерки
   
2. 
   оценявайки тяхното прилагане спрямо определен набор от показатели на биоразнообразието;
   
3. 
   повишавайки съответния бюджет и ресурси, както се предлага в AGENDA 2000;
   

В тази насока узаконяването на етикети за качество също може да спомогне за биоразнообразието. То помага за поддържане на генетичния пул от селски местни видове и растителни сортове, които спомагат да се предотврати генетичната ерозия. Биологичното земеделие също би трябвало да се подкрепя от системи за сертификация. Защитата на географски показатели и места на произход и на специфични особености за селскостопански и хранителни продукти е също важно и може да допринесе за съхранението на специални агро-системи, усилващи биоразнообразието.

• 
  да подкрепя свързани с търговията селскостопански политики и направления, които отговарят на необходимостта от съхранението и устойчивото използване на биоразнообразието, както и на принципите на Световната търговска организация.
  
  
  

3. 
   Рибовъдство
   

• 
  да насърчава съхранението и устойчивото използване на рибните запаси и хранителните ресурси;
  
• 
  да насърчава създаването на технически мерки в подкрепа на съхранението и устойчивото използване на рибните запаси. Наличните мерки включват, между другото, зони, забранени за риболов (главно за опазване на плътните агрегации/ гъсти струпвания от млади риби), и зони за риболов с мрежи.
  
• 
  да намали въздействието от риболовните дейности и други човешки активности върху не-целеви видове и върху морските и брегови екосистеми, за да се постигне устойчиво използване на морското и брегово биоразнообразие.
  
• 
  да избягва практики за отглеждане на аквакултури, които могат да повлияят негативно върху съхранението на местообитания посредством заемане на чувствителни зони, т.е. ризофори, в страни от третия свят и области, свързани с прилива и отлива в рамките на Общността, замърсяване чрез суровини и отпадни продукти от рибни ферми и генетично замърсяване при потенциално освобождаване или изпускане на културни видове или вариетети.
  

4. 
   Регионални политики и пространствено планиране
   

Пространственото планиране трябва да насърчава устойчивата употреба на земята, като в същото време гарантира по-балансирано географско разпределение на икономически изгодните дейности. То трябва да помага да се избегне излишният натиск върху определени части от територията и да държи сметка за екологичните изисквания на всяко едно място. Комисията въведе принципите на пространственото планиране в своята Демонстрационна програма по интегрирано управление на бреговата зона, която, наред с другите неща, разглежда и биоразнообразието. За да се развива и в бъдеще в цяла Европа подход на пространствено планиране, е съставена Европейска перспектива за пространствено развитие и нейния първи официален проект беше парафиран на неформалната среща на министрите в Нордуик през юни 1997 г. Тя обхваща биоразнообразието под мотото „Непрекъснат натиск в естествените и природни наследства на Европа“. Поочертава се, че определени местни фактори трябва да бъдат взети предвид, когато се въвеждат политики с пространствено въздействие, за да се избягнат бъдещи загуби на биоразнообразие.

Като цяло в контекста на регионалната помощ най-добрият начин за гарантиране на дълготрайно съхранение и устойчиво използване на биоразнообразието е изграждането на широк и единен подход. В избрани региони, по-конкретно тези, характеризиращи се с голямо биоразнообразие, подпомагането на устойчивото развитие би трябвало да бъде включено в стратегии за регионално развитие и в програми на Структурните фондове.

В тази връзка особено внимание трябва да се отдели на селските райони, където в много случаи е необходимо продължаването на селскостопанските дейности, за да се избягнат загубите на биоразнообразие и разрушаването на местообитания. Политиката за развитие на селските региони има възможност да защитава и засилва тези екологични активи. Като насърчава запазването на земята и прилагането на по-високи екологични стандарти при обработката на земята, може да се постигне съхранение и устойчиво използване на биоразнообразието.

• 
  да насърчава възможностите на политиката, определени в инициативите по пространствено планиране, които могат да подпомогнат съхранението и повишаването на биоразнообразието в цялата територия на Европа. Особено внимание трябва да се отдели на:
  

• 
  екологични коридори и буферни зони;
  
• 
  незащитени, чувствителни области с високо ниво на биоразнообразие, такива като планини, брегови зони и острови;
  
• 
  селски региони, за да се осигури по-добър синхрон между задачите на икономическото развитие и нуждите от съхранение на биоразнообразието;
  

• 
  в бреговите зони да разработи интегрирано управление и планиране както на земята, така и на морето, включително риболов, транспорт, брегова инфраструктура и въздействия от селскостопанските и горски дейности, които се осъществяват навътре в сушата
  
• 
  да насърчава устойчиво развитие, основано на интегриран подход за пространствено планиране. Да насърчава устойчивото регионално развитие в рамките на Оперативните програми, както и транснационални програми за сътрудничество, включващи мерки за запазване и осъществяване на устойчиво използване на биоразнообразието. Това би могло да се подпомага от Структурните фондове, за да се опази качеството на околната среда, особено в избрани области с голямо биоразнообразие.
  
• 
  да гарантира, че интервенции, съвместно финансирани от Структурните фондове и Присъединителния фонд, които са насочени преди всичко към икономическо и социално присъединяване, няма да нарушат законодателството на Общността по отношение на биоразнообразието.
  

5. 
   Гори
   

а) В глобален мащаб тропическите, както и някои северни гори са изправени пред най-голямата заплаха, съществувала досега, като много области са подложени на бързо обезлесяване, деградация и загуба на качества в резултат от човешката дейност. Общността призна съществената важност на спирането и обръщането в обратна посока на този разрушителен цикъл.

б) На общоевропейско ниво Общността е подписваща страна в резолюциите, приети на конференциите на министрите по опазването на горите в Европа. В тази връзка в Резолюцията на Хелзинкската конференция по опазването на горите в Европа са определени основни насоки за съхранените на биоразнообразието в Европейските гори.

в) В рамките на Общността политиката по отношение на горите се разработва основно на национално ниво. Общността, обаче, предприема множество инициативи в подкрепа на съхранението на горите, по-конкретно инициатива за защита на горите от атмосферно замърсяване и пожари, залесяване, подобряване на горските земи, развиване на горската инфраструктура, съхраняване на генетичния фонд на горите и, където е необходимо, предоставяне на сравнима и пълна информация за горите от страните-членки.

• 
  да насърчава съхранението и подходящото повишаване на биоразнообразието като съществен елемент от устойчивото управление на горите на национално, регионално и глобално ниво.
  
• 
  да развива в бъдеще Наредба 2080/92 на Съвета като повишава полезността £ по отношение на биоразнообразието.
  
• 
  да гарантира, че, когато подкрепя нетното нарастване на горите като средство за максимално увеличаване на тяхната функция да усвояват въглерод в борбата с промените в климата, залесяването ще се провежда по начин, който няма да влияе отрицателно на екологично интересни или забележителни места и екосистеми.
  
• 
  да насърчава устойчивото управление на горите, което отчита екологичните качества на засегнатите области и да подпомага възстановяването и регенерацията на области, които са пострадали от обезлесяване. Когато е подходящо трябва да бъдат предпочитани местните видове и локалният произход. Винаги когато външни видове заместват местни екосистеми, в същото време трябва да се предприемат достатъчни действия за запазване на местната естествена флора и фауна.
  
• 
  да подкрепя разработването на специфични, конкретни и икономически ефективни и ефикасни оценъчни системи за биоразнообразието и методи за преценка на въздействието върху биоразнообразието на избрана техника за развитие и управление на горите.
  
• 
  да подпомага международното изследване по отношение на въздействието на възможните промени в климата върху горските екосистеми, възможността за адаптиране на горски екосистеми към климатичната промяна и смекчаването на неблагоприятния ефект на климатичните промени от горските екосистеми.
  
• 
  да стимулира въвеждането на основните правила за съхраняване на биоразнообразието на Европейските гори.
  

6. 
   Енергия и транспорт
   

Транспортът, сухопътните и летищни инфраструктури могат да имат директно въздействие върху пространственото окупиране на екосистеми и разчленяването на местообитания и непряко въздействие върху дивите видове, обхващащо генетичната изолация – и смущения – включително присъствието на хора, промени в осветлението; вятър, температура, влажност и почвени запаси.

• 
  да въведе стратегии за киселинността и климатичните промени с оглед на минимизиране на отрицателното им въздействие върху биоразнообразието.
  
• 
  да намали до минимум въздействието върху биоразнообразието на развитието на инфраструктури за енергия от конвенционални и възстановяващи се източници.
  
• 
  да определи най-добрите възможности за биоразнообразието, когато решава кои енергийни източници да се използват на национално ниво, за да се посрещнат нуждите.
  
• 
  да намали въздействието върху биоразнообразието на транспортната инфраструктура чрез оптимизиране на капацитета и ефективността от съществуващите инфраструктури и, при нови инфраструктури, да провежда цялостно обсъждане на екологичните проблеми.
  
  
  

7. 
   Туризъм
   

Трябва да се насърчават туристическите дейности, които пряко или косвено допринасят за съхранението и устойчивото използване на биоразнообразието.

Тъй като политиката по отношение на туризма е отговорност на Страните-членки, особено внимание трябва да се отдели на въздействието на туризма върху потенциалните области от проекта НАТУРА 2000 (NATURA 2000).

Туризмът е важен и за взаимовръзката с разработването на политики по регионално и пространствено планиране като някои от тези проблеми биха могли да намерят място в разработването на Оперативните планове за различни сектори. На глобално ниво Берлинската декларация създава основа за разработването на глобални насоки за устойчиво развитие на туризма.

• 
  да насърчава оценката на туризма, който дава възможности за различни екосистеми и местообитания;
  
• 
  да насърчава обмяната на най-добрия опит, съчетаващ интересите на обществения и частния туризъм.
  
• 
  да подкрепя разработването на международни насоки за устойчив туризъм.
  

8. 
   Развитие и икономическо сътрудничество
   

• 
  да направлява целите на биоразнообразието при развитието на Общността, както и стратегиите за икономическо сътрудничество и политиката на диалог с развиващите се страните и икономиките в преход. Целите на биоразнообразието трябва да се включат в проекти за развитие в различни сектори на икономиката на приемащите страни, което да гарантира по-голямо единство между политиката на развитие на сътрудничество в Общността и другите политики на Общността, такива като международна търговия, селско стопанство и рибарство.
  
• 
  да подкрепя устойчивото използване на естествените ресурси, особено по отношение на горите, пасбищата и морските/брегови екосистеми.
  
• 
  да засили възможностите на съответните агенции, участващи в съхранението и устойчивото използване на биоразнообразието.
  
• 
  да координира въвеждането на тази стратегия и на Оперативните планове, които произтичат от нея, и стратегиите на трети страни, като гарантира съответствие между подкрепата на Общността за трети страни и задачите на собствените стратегии на тези страни по биоразнообразието.
  
• 
  да гарантира съвместимост и координация на политиките и подходите в помощните програми на Общността и на Страните-членки, както и на други донори и международни институции, особено на Глобалната екологична организация (Global Environmental Facility)
  
• 
  да осигури достатъчно финансиране за биоразнообразието по двустранни помощни програми.
  
• 
  да предлага схеми за интегриране на задачите по опазване на биоразнообразието в селското стопанство на страните кандидатстващи за присъединяване.