Четвъртата част от Стратегията определя Оперативни планове със секторен и междусекторен произход, които да бъдат усъвършенствани в рамките на тази стратегия, за да се гарантира изпълнението на задачите £. Предвиждат се определени Оперативни планове за съхранение на природните ресурси, селско стопанство, рибарство, регионални политики, пространствено планиране и развитие и икономическо сътрудничество. В случая с регионалните политики и пространственото планиране конкретният Оперативен план трябва да гарантира, че преследваните със стратегията по биоразнообразието задачи директно се включват в бъдещите програмни направления. Това няма да означава разработването на определени нови инструменти. Енергийният и транспортният сектор няма да изискват нови специфични оперативни планове, тъй като разработването и въвеждането на стратегиите на Общността по отношение на климатичните промени и киселинността трябва да са адекватни за постигане на целите на биоразнообразието в тези области. За туризма въвеждането на екологични оценки и инициативите, които трябва да се предприемат в областта на регионалната политика и пространственото планиране, трябва да подпомагат постигането на целите на биоразнообразието.
Като се вземе предвид Член 3 от КБР, Оперативните планове освен това трябва да гарантират, че политиките и инструментите на Общността няма да причинят увреждане на околната среда на трети страни или на области, намиращи се извън границите на националната юрисдикция и ще подпомогнат трети страни в усилията им да постигнат съхранението и устойчивото използване на биоразнообразието в процеса на разширяване. Оперативните планове и други мерки ще се занимават със зачитане, запазване и поддържане на знания, нововъведения и практики на местните и регионални общности, включително традиционни начини на живот, имащи отношение към съхранението и устойчивото използване на биоразнообразието.
Оперативните планове ще бъдат под формата на Съобщения на Комисията до Съвета и до Парламента и, където е подходящо, ще съдържат предложения за законови инструменти. Оперативните планове трябва да бъдат неразделна част от съществуващите планове за регионална политика и би трябвало да използват съществуващите споразумения и международни начинания.
По този начин проблемите на биоразнообразието ще бъдат взети под внимание в:
-
настоящия обзор на споразуменията за Структурните фондове;
-
в процеса на реформа на САР, представен в AGENDA 2000;
-
в новите споразумения за помощ за развитие, които трябва да бъдат решени
през 1998 г.
Оперативните планове трябва да засилят сътрудничеството и партньорството, както и по-ефективната употреба на наличните ресурси. Заинтересованите групи като промишлени асоциации и неправителствени организации трябва да бъдат включени в разработването и провеждането на Оперативните планове. Разработването на Оперативните планове обикновено ще изисква преглед на съществуващите политики и инструменти, за да се определи по какъв начин те засягат видовете и екосистемите. Те трябва да определят степента, до която вече са обхванати целите и задачите, посочени в тази стратегия, както и всякакви пропуски, и допълнителни инициативи, които биха били необходими. Социално-икономическите аспекти от въвеждането на съдържащите се в Оперативния план мерки трябва да бъдат оценявани, за да се докаже правилният избор на възможности, когато съществуват различни алтернативи. Оперативните планове трябва да включват необходимата информация за икономическата ефективност. Комисията, в сътрудничество със съответните органи, ще определи показателите, за да осигури оценка на провеждането на Оперативните планове. Основата за подбора на показателите ще бъдат видове и екосистеми, които е вероятно да бъдат засегнати от всяка от областите на политиката и за които е необходимо да се предприемат мерки за осигуряване на съхранението и устойчивото им използване.
Оценки на провеждането на стратегията и ефективността и пригодността на Оперативните планове обикновено ще бъдат правени през три години или в съответствие с циклите на планиране за съответната политика. На основата на тези оценки Комисията ще представя доклад пред Съвета и пред Парламента.
Разработването на Оперативни планове би трябвало да приключи до две години след приемането на това Съобщение.
2.4. Оценка на стратегията по биоразнообразието
Тази стратегия бе приета неотдавна като съобщение на Комисията (на 4-ти февруари 1998 г.) и само бъдещето може да докаже нейната ефективност. Настоящото изследване може само да анализира дали сама по себе си Стратегията е единна и дали осигурява достатъчни указания за решаването на този комплексен проблем.
Положителни характеристики:
-
Признаване на комплексността на определението за биоразнообразие и този подход е насочен далеч извън ограниченото интерпретиране на съхранението на природата.
„Биологичното разнообразие (биоразнообразие) е важно за поддържане на живота на земята и има важна социална, икономическа, научна, образователна, културна, съзидателна и естетична стойност. В допълнение към неговата същностна стойност биоразнообразието определя нашата гъвкавост към променящите се обстоятелства. Без подходящо биоразнообразие събития като климатични промени и нашествия на вредители е по-вероятно да имат катастрофален ефект. То е съществено важно за поддържането на дълготрайна жизненост в селското стопанство и рибарството при производството на храна. Биоразнообразието съставлява основата за развитието на много промишлени процеси и производството на нови лекарства. И накрая, биоразнообразието често дава решение на съществуващи проблеми, свързани с болести или замърсяване.“
-
Признаване на същественото намаляване на биоразнообразието в Общността:
„В Оценката за глобалното биоразнообразие на UNEP се признава, че на световно ниво биоразнообразието е намаляло с много по-голяма скорост от всеки друг път в миналото. Ситуацията в Европа също е обезпокоителна. Богатото биоразнообразие на Европейския съюз е подложено на бавни промени от векове насам поради човешката дейност. Мащабът на това въздействие драматично нарасна през последните няколко десетилетия. Оценката, направена от UNEP, потвърждава, че в някои европейски страни сега са изчезнали на национално ниво до 24% от видовете в някои групи като пеперуди, птици и бозайници.“
-
Признаване и анализ на причините за намаляването на биоразнообразието:
„Европейската агенция по околна среда в своята „Dobris оценка“ твърди, че „намаляването на биоразнообразието в много региони на Европа е следствие основно от високо интензивните, в частност промишлени форми на използване на земята в селско стопанство и лесовъдството; от нарастващото фрагментиране на оставащите естествени местообитания при инфраструктурата и урбанизацията и излагането им на масовия туризъм, както и замърсяването на водата и въздуха. Знаейки проектирания ръст на икономическа активност, то е много по-вероятно степента на загубване на биоразнообразието да нараства, отколкото да се стабилизира“.
-
Признаване, че съществуващите мерки са недостатъчни да обърнат посоката на настоящите низходящи тенденции
„Въпреки усилията в миналото на Общността и нейните Страни-членки да обърнат внимание на проблема с намаляването или загубата на биоразнообразие, съществуващите мерки не са достатъчни да променят сегашната посока. Затова е важно и спешно Общността да разработи стратегия и да предприеме действия в посока на съхранението и устойчивото използване на биоразнообразието“.
-
Признаване на отговорността на Общността в международните дейности, свързани с проблемите на съхранението на биоразнообразието
„Намаляването или загубата на биоразнообразието в световен мащаб и взаимозависимостта на различните видове и екосистеми извън националните граници изисква насочено международно действие. Рамката на това действие е Конвенцията за биологичното разнообразие (КБР). Европейската общност ратифицира КБР на 21-ви декември 1993 г.“
„Европейският съюз играе водеща роля в световен мащаб при подпомагане на целите на Конвенцията. Това се прави, за да отговори не само на законовите задължения съгласно Конвенцията, но също и на очакванията и амбициите на гражданите си, които към доказаните икономически и екологични стойности на биоразнообразието добавят и етичните принципи за опазване на избягваното изчезване“.
-
Тази стратегия има за цел да осигури рамка за често непоследователните или успоредни европейски и международни усилия, изразени в няколко международни споразумения, планове и стратегии. С политиката по отношение на биоразнообразието е необходимо да се хармонизират и други политики на Общността.
„Стратегията по биоразнообразието на Общността осигурява рамката за разработване на политиките и инструментите на Общността, за да са в единство с КБР.“
„Съветът на министрите в своето решение от 18-ти декември 1995 г. заключи, че с оглед на въпроси в областта на неговата компетентност и в тясно сътрудничество със Страните-членки, Общността трябва да разработи стратегия за откриване на пропуски в политиката по съхранението на Европейската общност и да подкрепи биологичното разнообразие в политиките на Общността, съвместими със стратегии, програми и планове на Страните-членки, за да гарантира цялостното изпълнение на тази Конвенция“.
-
Признаване на връзката между съхранението на биоразнообразието и устойчивото развитие, че съхранението на биоразнообразието може да бъде основано само на устойчиво използване на ресурсите, и за да бъде постигнато то, трябва да бъде подчертан интегрираният подход.
„Очевидно е, че като ключов играч на международната сцена Общността трябва да гарантира, че нейните собствени политики и инструменти, много, от които съществено въздействат биоразнообразието, отразяват загрижеността за това и допринасят за съхранението и устойчивото използване на биоразнообразието.“
„Стратегията на Общността по биоразнообразието е елемент от 5-ата Действаща програма по околна среда „Към устойчивост“; и трябва да бъде разглеждана и в контекста на задълженията за интегриране на проблемите на околната среда в другите секторни политики в съответствие с член 130R(2) от Договора. Тя е в съответствие с повишените ангажименти по отношение на устойчивото развитие, съдържащи се в Амстердамския договор, който казва, че „ изискванията за опазване на околната среда трябва да бъдат включени в определението и въвеждането на политиките и активностите на Общността, особено с оглед на подкрепата на устойчивото развитие“.
-
Акцентиране върху важността от предотвратяване
„Следователно, предложената Стратегия по биоразнообразието на Общността има за цел да предвиди, предотврати и да атакува в самия извор причините за значителното намаляване и загуба на биологично разнообразие. Това ще помогне да се смени посоката по отношение на намаляването и загубата на биоразнообразие, както и да постави в задоволително запазено положение видове и екосистеми, което включва и агро-екосистеми, както на, така и извън територията на Европейския съюз“.
Отрицателни черти
-
Преувеличена е компетентността на национално ниво.
„Всички Страни-членки на Общността са подписващи страни в КБР. Следователно те или вече са разработили своите бъдещи национални стратегии по биоразнообразието или са в процес на развитие. Всички са включили, или смятат да включат съхранението и устойчивото използване на биоразнообразието в съответните секторни или междусекторни планове. Засегнатите сектори на политика и предприетият подход се различават между отделните страни в отговор на специфичните характеристики на тяхното биоразнообразие и относителната важност на оказания върху него натиск. Политиките по околната среда, селското стопанство, горите и рибарството се възприемат като цяло с най-висок приоритет. В много случаи се засягат и науката и технологиите, енергетиката, промишлеността, транспорта, туризма и отдиха, здравеопазването, образованието и отбраната.“
-
Въвеждането на Стратегията изисква двустъпален процес. Декларирането на генерална политика на ориентиране, първата стъпка, направена без съществени различия и в други случаи – е била осъществена, но въвеждането, както беше доказано при други условия, изисква значителни усилия. Как да повярваме, че тя може да работи; точното въвеждане засяга определени интереси, като интереси на мултинационалния капитал, или, за да постигне най-добри резултати, наредбата на някои Страни-членки би трябвало да бъде по-строга от наредбата на другите.
„Въвеждането на КБР от Общността изисква двустъпален процес. Първата стъпка е приемането на тази стратегия, съдържаща основната политическа ориентация. Втората е разработването и въвеждането на Оперативни планове и други мерки от Комисията чрез своите служби, отговорни за въпросните области на политика. Втората стъпка ще направи възможно превръщането на целите на Конвенцията в конкретни действия.“
-
Ясно е, че биоразнообразието не се е подобрило, а се е влошило в духа на действащите политики и мерки. Тя разкрива, че основните принципи не са достатъчни и са необходими радикални промени. Простото въвеждане на тези недостатъчни принципи не може да бъде прието.
„Оперативни планове и други мерки за постигане целите ще трябва да надграждат и допълват съществуващите политики и планирани инициативи. В разработването на Оперативни планове е необходимо да се вземат предвид задачите и действията, предвидени от стратегиите на Страните-членки, за да се гарантира реална стойност, последователност и съвместимост. Как най-добре може да се постигне това ще бъде ясно, само когато имаме стратегиите на всички Страни-членки“.
-
Стратегията разглежда само сектори, които пряко въздействат биологичното разнобразие. Косвените фактори не са взети предвид. Обаче има няколко проблема, които са тясно свързани с биоразнобразието, произтичащи от промишлени продукти и производства. Емисията на промишленото замърсяване, голямото множество промишлени продукти, но основно от бионеразградими материали, застрашават не само човешкото здраве, но и здравето на индивиди от някои диви видове. Широко известни са мутагенните ефекти на химическите материали, които засягат генетичната стабилност и разнообразие на популацията на множество видове.
Не би трябвало да се пренебрегва въздействието върху биоразнообразието на нарастващите урбанистично-индустриални агломерации. Не само заетото пространство в околната среда и структурата на селищата, но и неотдавна появилите се постоянни изолирани местообитания също имат важно въздействие върху стабилността на популацията или върху разпространението на някои видове. Трябва да се постави ударение върху градската популация дори за явления, които нямат съществен ефект за хората, например ефекта от градското осветление или разпространението на несвойствени видове, което може да доведе до промени в заемания биотоп в естествената околна среда на селищата като последица от тяхната конкурентоспособност.
Стратегията не взема предвид влиянието на човечеството като Общност от индивиди, въпреки че хората въздействат съществено върху биоразнообразието, явявайки се производители в различните сектори, но също така и потребители, както и чрез дейностите си в свободното време. Така обобщен начинът на живот, включващ потребление, развлечение или битови активности, също би трябвало да се счита, че има отношение към Стратегията. Етичната страна на екологичните проблеми също може да се отнесе към човечеството. Съхранението на ценностите на биологичното разнообразие е невъзможно без правилната промяна на нашата екологична етика.
-
В анализа на секторната политика по отношение на селското стопанство, хранителната промишленост не беше адекватно разгледана, въпреки че броят на използваните за производство видове е определен от потребителското търсене и предлагането от хранителната промишленост. Изглежда Стратегията пренебрегва факта, че интересите на потреблението и съхранението са тясно свързани, че онези видове, които използваме, трябва да бъдат опазени. Така, ако все повече и повече видове участват в производствения процес, се налага съхранение на биоразнообразието, което, наред с преките му въздействия, може да носи и други ползи, като например намаляването на доминирането на монокултурите, които са първичния резултат в политиката на съхранението и не са били достатъчно застъпени в Стратегията.
-
В Стратегията няма информация относно генетично променени организми, които са една от големите заплахи за бъдещето на биоразнообразието. Стратегията трябва да насърчава мерки и да започва изследвания върху генетичните модификации. Изследователските дейности трябва да се концентрират върху анализиране не само на характерните особености на модифицираните организми, но и върху тяхното въздействие върху околната среда.
Сподели с приятели: |
