Европейският съюз работи всеки ден за реализиране на стремежите на 500 млн души. Вярвам, че той може да бъде сила за обновяването на силно конкурентоспособната социална пазарна икономика в Европа и в световен мащаб



страница4/7
Дата17.08.2018
Размер251 Kb.
#80234
1   2   3   4   5   6   7

5.Основни нови елементи


Амбицията на Комисията по отношение на следващия бюджет на ЕС е да промени начина, по който изразходва средствата, като наблегне в по-голяма степен на резултатите и на изпълнението и като се съсредоточи върху постигането на целите, определени в стратегията „Европа 2020“, чрез по-силно обвързване с условия в областта на политиката на сближаване и „екологизиране“ на преките плащания за селските стопани. Следващият бюджет трябва да бъде осъвременен, като се преразпределят ресурсите за приоритетните области, като общоевропейската инфраструктура, научните изследвания и иновациите, образованието и културата, сигурността на външните граници на ЕС и приоритетите на политиката в областта на външните отношения, като например отношенията със съседните на ЕС държави. Той отговаря на междусекторни приоритети на политиките, например защитата на околната среда и борбата с изменението на климата, като неделима част от всички основни инструменти и действия. Пълна информация за подхода във всяка област на политиката е дадена в придружаващата част II на настоящото съобщение. По-долу са представени ключовите промени, които ще бъдат извършени в основните разходни области.

5.1.Хоризонт 2020: обща стратегическа рамка за научни изследвания, иновации и технологично развитие


ЕС страда от значителен дефицит на иновации10, който трябва да бъде преодолян, за да може ЕС да се конкурира с другите развити, бързо развиващи се и развиващи се икономики. Като цяло ЕС изостава от Япония и САЩ по отношение на редица ключови показатели, като например броя на регистрираните патенти, броя на изнесените средновисоко- и високотехнологични продукти и процента от БВП на разходите за научноизследователска и развойна дейност.

Научните изследвания и иновациите допринасят за създаването на работни места, просперитета и качеството на живот. Макар и да е световен лидер в много технологични области, ЕС е изправен пред все по-големи предизвикателства от страна както на традиционните конкуренти, така и на бързоразвиващите се икономики. Създаването на съвместни програми позволява да се обединят усилията в сферата на научните изследвания и по този начин да се постигнат резултати, които отделните държави-членки не могат да реализират сами.

Предизвикателството се състои в това да се насърчи увеличаването на инвестициите в научноизследователската и развойната дейност в целия ЕС, така че да се постигне водещата цел на стратегията „Европа 2020“ за инвестиции в размер на 3 % от БВП. ЕС трябва също да подобри резултатите си по отношение на превръщането на научните знания в патентовани процеси и продукти, които да бъдат използвани не само във високотехнологичните отрасли, но и в традиционните сектори, което е може би дори още по-важно. Това налага усилия от страна на публичните органи, частния сектор и изследователската общност. Комисията започна основна реорганизация на структурите за управление на научните изследвания в ЕС със създаването на Европейския научноизследователски съвет, чиято работа вече дава положителни резултати. Комисията предлага да се отиде още по-далеч и да се реорганизират съществуващите инструменти на ЕС за финансиране на научните изследвания и иновациите (по-конкретно рамковите програми за научни изследвания и програмата за конкурентоспособност и иновации) с цел да подобри връзката с определените цели на политиката и да се опростят процедурите за изпълнение. Това ще доведе и до намаляване на административната тежест за бенефициерите.

Комисията предлага финансирането на научните изследвания и иновациите в бъдеще да се ориентира към три основни области, дълбоко залегнали в стратегията „Европа 2020“:



  • върхови постижения в научната база;

  • преодоляване на предизвикателствата пред обществото;

  • осигуряване на водеща роля на ЕС в индустрията и насърчаване на конкурентоспособността.

С установяването на обща стратегическа рамка (която ще се нарича „Хоризонт 2020“) ще се преодолее разпокъсаността и ще се подобри съгласуваността, включително с националните научноизследователски програми. Тя ще бъде тясно свързана с ключовите приоритети на секторните политики, като здравеопазването, продоволствената сигурност и биоикономиката, енергетиката и изменението на климата. Европейският институт за иновации и технологии ще участва в програмата „Хоризонт 2020“ и ще играе важна роля за свързването на трите страни на „триъгълника на знанието“ — образование, иновации и научни изследвания — чрез своите общности за знания и иновации. Един от елементите на този нов подход към финансирането на научните изследвания ще бъде по-голямото използване на новаторски финансови инструменти по успешния пример на механизма за финансиране с поделяне на риска.

Комисията предлага за периода 2014—2020 г. да се отпуснат 80 млрд. EUR за общата стратегическа рамка за научни изследвания и иновации.

Това финансиране ще бъде допълнено от значителна подкрепа за научните изследвания и иновациите, предоставена от структурните фондове. Например през периода 2007—2013 г. бяха изразходвани около 60 млрд. EUR за научни изследвания и иновации във всички региони на Европа и в бъдеще могат да се очакват подобни равнища на разходите.

5.2.Солидарност и инвестиции за устойчив растеж и заетост


Политиката на сближаване е не само важен израз на солидарността с по-бедните и по-слаби региони в ЕС, но и нещо повече. Един от най-големите успехи на ЕС е това, че успява да повиши жизнения стандарт на всички свои граждани. Той постига това не само като подпомага развитието и растежа на по-бедните държави-членки и региони, но и благодарение на ролята си в интегрирането на единния пазар, чийто размер позволява на всички части на ЕС — богати и бедни, големи и малки — да разполагат с достъп до пазари и да реализират икономии от мащаба. Оценката на Комисията на разходите през миналите години показа много примери за добавена стойност и за инвестиции, създаващи растеж и работни места, които нямаше да могат да бъдат направени без подкрепата от бюджета на ЕС. Резултатите обаче сочат и известна разпиляност и липса на приоритети. В момент на недостиг на публични средства и на по-голяма от всякога нужда от стимулиращи растежа инвестиции Комисията реши да предложи важни промени в политиката на сближаване.

Политиката на сближаване също има определяща роля за постигането на целите и задачите на стратегията „Европа 2020“ във всички части на ЕС. Комисията предлага да се постави по-силен акцент върху резултатите и ефективността на разходите за сближаване чрез по-систематично обвързване на политиката на сближаване с целите на „Европа 2020“. Освен това тя предлага да се въведе нова категория региони — „региони в преход“, която да замени действащата система на постепенно премахване и въвеждане на финансирането (phasing-out, phasing-in). Тази категория ще включва всички региони с БВП на глава от населението между 75 % и 90 % от средния за ЕС-27.

Безработицата и продължаващите високи равнища на бедността налагат действия на европейско и национално ниво. Предвид на това, че Съюзът е изправен пред все по-големи предизвикателства, свързани с недостатъчните умения, недостатъчните резултати по отношение на активната политика за пазара на труда и образователните системи, социалното изключване на маргинализираните групи и ниската трудова мобилност, е необходимо да се предприемат както политически инициативи, така и конкретни действия за подкрепа. Много от тези предизвикателства бяха изострени от финансовата и икономическа криза, демографските и миграционните тенденции и бързия темп на технологичните промени. Ако не се преодолеят ефективно, те ще затруднят сериозно социалното сближаване и конкурентоспособността. Ето защо е от основно значение стимулиращите растежа инвестиции в инфраструктурата, регионалната конкурентоспособност и развитието на стопанската дейност да бъдат съпътствани от мерки по отношение на политиката за пазара на труда, образованието, обучението, социалното включване, адаптивността на работниците, предприятията и предприемачите и административния капацитет.

В това отношение Европейският социален фонд (ЕСФ) трябва да играе ключова роля и се предлага да бъде поискано държавите-членки да определят начина, по-който различните инструменти за финансиране ще допринесат за постигането на водещите цели на стратегията „Европа 2020“, включително като за ЕСФ за всяка категория региони се определят минимални дялове от подкрепата по структурните фондове (25 % за регионите по цел „Сближаване“, 40 % за регионите в преход и 52 % за регионите по цел „Конкурентоспособност“, въз основа на Кохезионен фонд, който продължава да представлява една трета от средствата за политиката на сближаване в отговарящите на условията за подкрепа държави-членки, и като се изключи териториалното сътрудничество). Прилагането на тези дялове води до минимален общ дял за ЕСФ в размер на 25 % от бюджета, разпределен за политиката на сближаване, т.е. 84 млрд. EUR. ЕСФ ще се допълва от редица инструменти, управлявани пряко от Комисията, като PROGRESS и мрежата EURES, имащи за цел да допринесат за създаването на работни места.

Европейският фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) е гъвкав фонд извън финансовата рамка, който подкрепя работниците, загубили работата си в резултат на промените в моделите на световната търговия, и им помага да намерят възможно най-бързо друга работа. Необходимите за него суми са различни всяка година и поради това Комисията предлага ЕФПГ да продължи да бъде извън финансовата рамка. ЕФПГ може да се използва и за подпомагане на хората, заети в селскостопанския сектор, чийто поминък е възможно да бъде засегнат от глобализацията.

С цел по-голяма ефективност на разходите на ЕС и в съответствие с териториалния подход, залегнал в Договора от Лисабон, Комисията предлага да се установи обща стратегическа рамка за всички структурни фондове, с която целите на стратегията „Европа 2020“ да намерят изражение в инвестиционни приоритети. Тази рамка е замислена така, че да вдъхне живот на целта за териториално сближаване, залегнала в Договора от Лисабон. В оперативен план Комисията предлага с всяка държава-членка да се сключи договор за партньорство. В тези договори ще се формулира ангажиментът на партньорите на национално и регионално равнище да използват предоставените средства за осъществяване на стратегията „Европа 2020“ и те ще представляват рамка за изпълнението, спрямо която ще може да се оценява напредъкът по поетите ангажименти.

С оглед на това трябва да има силна връзка с националните програми за реформи и програмите за стабилност и сближаване, изготвени от държавите-членки, както и със специфичните за отделните държави препоръки, приети от Съвета на тази основа. За да се гарантира, че ефективността на разходите за сближаване не се намалява от нестабилни макробюджетни политики, специфичните за отделните сектори ex ante условия, определени във всеки договор, ще бъдат допълнени с условия във връзка с новото икономическо управление.

В договорите ще бъдат определени ясни цели и показатели, както и ограничен брой условия (както ex ante, така и свързани с постигането на резултати, така че те да могат да бъдат наблюдавани) и ще бъде включен ангажимент за ежегодно отчитане на напредъка в годишните доклади относно политиката за сближаване. Финансирането ще бъде ориентирано към ограничен брой приоритети: регионите по цел „Конкурентоспособност“ и регионите в преход ще използват всички предоставени им бюджетни средства, с изключение на средствата от ЕСФ, предимно за енергийна ефективност, енергия от възобновяеми източници, конкурентоспособност на МСП и иновации, докато регионите по цел „Сближаване“ ще използват средствата си за малко по-широк кръг приоритети (включително при необходимост за изграждане на институционален капацитет).

За подобряване на изпълнението ще бъдат въведени нови разпоредби за условия, с които да се гарантира, че финансирането от ЕС е ориентирано към резултатите и създава силни стимули за държавите-членки да осигурят ефективно постигане на целите и задачите на стратегията „Европа 2020“ посредством политиката на сближаване. Обвързването с условия ще бъде под формата както на ex ante условия, които трябва да бъдат изпълнени преди предоставянето на средства, така и на ex post условия, с които освобождаването на допълнителни средства ще зависи от постигнатите резултати. Липсата на напредък по изпълнението на тези условия ще води до спиране или отменяне на средствата.

Обвързването с условия ще се основава на резултатите и стимулите за осъществяване на реформите, необходими за осигуряване на ефективното използване на финансовите ресурси. За да се засили акцентът върху резултатите и постигането на целите на „Европа 2020“, 5 % от бюджета за сближаване ще бъдат заделени и впоследствие отпуснати, по време на преглед в средата на периода, на държавите-членки и регионите, чиито програми са постигнали определените за тях ориентири по отношение на осъществяването на целите на програмата, свързани с целите и задачите на „Европа 2020“. Тези ориентири ще бъдат определени в съответствие с регламентите за политиката на сближаване.



Опитът със сегашната финансова рамка сочи, че много държави-членки трудно усвояват големи обеми от средства на ЕС за ограничен период от време. Забавяния при подготовката на проектите, ангажиментите и разходите доведоха до значително натрупване на неизползвани бюджетни кредити в края на настоящия период на финансиране. Освен това бюджетната ситуация в някои държави-членки затрудни още повече освобождаването на средства, с които да се осигури националното съфинансиране. За подобряване на усвояването на финансирането Комисията предлага следните мерки:

  • да се определят в размер на 2,5 % от БНД процентите на тавана за средствата за сближаване;

  • да се позволи временно увеличение на процента на съфинансирането с от 5 до 10 процентни пункта в случаите, когато държава-членка получава финансова подкрепа в съответствие с член 136 или член 143 от ДФЕС, като по този начин се намали необходимото усилие от страна на националните бюджети в период на бюджетна консолидация и в същото време се запази общото равнище на финансирането от ЕС;

  • в договорите за партньорство да се включат някои условия относно подобряването на административния капацитет.

За следващата МФР Комисията предлага най-голямата част от финансирането за сближаване да се съсредоточи върху най-бедните региони и държави-членки. Тя предлага също да се подпомогнат регионите, които губят статута си на „регион по цел „Сближаване“, като се ограничи намалението на интензитета на помощта, което би настъпило, ако тези региони получат незабавно статут на „регион по цел „Конкурентоспособност“. С оглед на това Комисията предлага за следващия период на МФР те да запазят две трети от средствата, които са получавали преди това. Тези региони заедно с други региони с подобни нива на БВП (между 75 % и 90 % от БВП на ЕС) ще образуват нова категория „региони в преход“.

Комисията предлага за периода 2014—2020 г. да се отпуснат 376 млрд. EUR за разходи по инструментите на политиката за сближаване.

Тази сума включва:

  • 162,6 млрд. EUR за регионите по цел „Сближаване“,

  • 38,9 млрд. EUR за регионите в преход,

  • 53,1 млрд. EUR за регионите по цел „Конкурентоспособност“,

  • 11,7 млрд. EUR за териториалното сътрудничество,

  • 68,7 млрд. EUR за Кохезионния фонд

И 40 млрд. EUR за Механизма за свързване на Европа (вж. точка 5.3 по-долу).

Европейският социален фонд (въз основа на формулата 25/40/52 според категорията региони) ще представлява поне 25 % от финансовия пакет за политиката на сближаване, без да се взема предвид Механизмът за свързване на Европа, т.е. 84 млрд. EUR.

Извън МФР:

  • 3 млрд. EUR за Европейския фонд за приспособяване към глобализацията,

  • 7 млрд. EUR за фонд „Солидарност“ на ЕС.

Каталог: pub -> ECD
ECD -> Съдържание
ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз
ECD -> I. въведение
ECD -> Съвет на европейския съюз
ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове
ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията
ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета
ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент
ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница