Европейският съюз работи всеки ден за реализиране на стремежите на 500 млн души. Вярвам, че той може да бъде сила за обновяването на силно конкурентоспособната социална пазарна икономика в Европа и в световен мащаб

5.5.Инвестиране в човешкия капитал

С отпусканите от ЕС средства за културни и медийни дейности се подкрепя общото културно наследство на европейците и се допринася за по-голямото движение на европейски творби във и извън ЕС. Настоящите програми играят изключителна роля за стимулиране на трансграничното сътрудничество и на обучението между равнопоставени партньори и за това тези сектори да добият по-професионален характер. Нарастващата икономическа роля на културната и творческата индустрия съответства в голяма степен на целите на стратегията „Европа 2020“.

Сегашната архитектура на програмите и инструментите обаче е фрагментирана. Те се характеризират с наличие на множество проекти с малък мащаб, като някои от тях нямат необходимата критична маса, за да окажат трайно въздействие. Съществува и известно припокриване на действията, което доведе до увеличаване на разходите за управление и до объркване сред потенциалните кандидати.

Ето защо Комисията предлага да се рационализира и опрости настоящата структура, като се изготви единна, интегрирана програма в сферата на образованието, обучението и младежта. Тази програма ще бъде съсредоточена върху развитието на уменията и мобилността на човешкия капитал. По същите причини ще бъде въведена синергия и в програмите в областта на културата.

Процедурите за кандидатстване и наблюдението и оценяването на проектите ще бъдат опростени, включително чрез управление на проектите от национални агенции.

Комисията предлага за периода 2014—2020 г. да се отпуснат 15,2 млрд. EUR в областта на образованието и обучението и 1,6 млрд. EUR в областта на културата. Това финансиране ще бъде допълнено от значителна подкрепа за образованието и обучението, предоставена от структурните фондове. Например през периода 2007—2013 г. бяха изразходвани около 72,5 млрд. EUR за образование и обучение във всички региони на Европа и в бъдеще могат да се очакват подобни равнища на разходите.

5.6.Отговор на предизвикателствата на миграцията

Целта за създаване на пространство без вътрешни граници, в което гражданите на ЕС и тези на трети държави, които имат законни права на влизане и пребиваване, могат да влизат, да се придвижват, да живеят и да работят уверени, че правата им се зачитат напълно и че сигурността им е гарантирана, има първостепенно значение. Успоредно с това се засилиха обществените опасения относно незаконната имиграция и интеграцията. С цел да се засилят конкурентоспособността на ЕС и социалното сближаване, да се обогатят обществата ни и да се създадат възможности за всички, от решаващо значение е да има далновидна политика относно законната имиграция и интеграцията. Завършването на изграждането на по-сигурна и ефикасна обща европейска система за убежище, която да отразява нашите ценности, остава приоритетно. Като цяло това е област, в която добавената стойност от мобилизирането на бюджета на ЕС е очевидна.

За следващата многогодишна финансова рамка Комисията предлага да се опрости структурата на разходните инструменти, като броят на програмите се сведе до структура от два стълба чрез създаването на Фонд за миграцията и убежището и на Фонд за вътрешната сигурност. И двата фонда ще имат външно измерение, осигуряващо непрекъснатост на финансирането, като дейността им ще започне в ЕС и ще продължи в третите държави, например по отношение на презаселването на бежанци, обратното приемане и регионалните програми за защита. Освен това Комисията предвижда да се премине от годишно към многогодишно програмиране, което ще намали работната натовареност на Комисията, държавите-членки и крайните бенефициери.

Договорът от Лисабон предвижда сътрудничество на равнище ЕС в областта на борбата с престъпните мрежи, трафика на хора и контрабандата с оръжие и наркотици, както и в областта на гражданската защита с цел по-добра защита на хората и околната среда в случай на големи природни и причинени от човека бедствия. Увеличаването на броя на бедствията, засягащи Европа, налага по-систематични действия на европейско равнище. Ето защо Комисията предлага да се подобрят ефикасността, съгласуваността и обществената осведоменост за реакцията на ЕС при бедствия.