Европейско дружествено право. Европейско обединение по икономически интереси



Дата25.06.2017
Размер65.17 Kb.
Европейско дружествено право. Европейско обединение по икономически интереси.
по лекционния курс на проф. А. Калайджиев - 2008 - 2009

1. Европейско обединение по икономически интереси – същност.

1.1. Същност. Европейското обединение по икономически интереси (ЕОИИ) е уредено с регламент 2137 от 1985 ЕО, като се прилага субсидиарно и вътрешното право на държавата. По българското право ЕОИИ е юридическо лице и се вписва в търг. рег., с който се свързва неговото възникване. Целта на ЕОИИ е да се улесни и развива стопанска дейност на членовете си, а не да придобива печалба за себе си.


Обединението не може да управлява или контролира дейността на членовете си или други предприятия, т.е. не може да изпълнява функциите на холдинг. То не може да притежава дял в негов член, т.е. не може да го контролира, освен ако е необходимо за целите на членовете и за тяхна сметка. ЕОИИ не може да има повече от 500 служители, не може да бъде член на друго ЕОИИ.
1.2. Членове. Членовете на ЕОИИ са физически или юридически лица. Физическите лица следва да извършват свободно някаква стопанска дейност. Важно е мястото, където се извършва дейността, а не гражданството на лицата.
ЕОИИ може да се образува от минимум двама членове – две юридически лица с главно управление в различни държави-членки, две физически лица с основна дейност в две различни държави членки или физическо или юридическо лице, които извършват дейността си в различни държави.

2. Учредяване на ЕОИИ.

Фактическият състав на учредяването на ЕОИИ включва учредителен договор и вписване на обединението (в България се вписва в търг. рег.). Необходимо е и оповестяване в Официален вестник на ЕО, но това не е елемент от ФС. ЕОИИ може да има неправосубекти поделения, подобни на клоновете, които също се вписват.


Седалището на ЕОИИ трябва да е в общността – там, къдет се намира главното управление или там, където е седалището на един от членовете на ЕОИИ, когато е ЮЛ или дейността на ФЛ. Възможно е преместване на седалището в рамките на общността като се състави план и се вземе единодушно решение на членовете. Извършва се вписване и заличаване на предишното седалище.

3. Органи на ЕОИИ.

3.1. Общността на членовете. Те действат колективно. Вземат се решения за осъществяване предмета на дейност на ЕОИИ. Всеки член има право на 1 глас, но с учредителния договор може да се предвиди друго. Въпросите по чл. 17, ал. 2 от Регламента се решават с единодушие.


3.2. Управител(и). Управителят и неговите правомощия могат да се определят в учредителния договор или по решение на членовете. Управителят представлява обединението, а ако са повече от един – всеки от тях го представлява отделно. Действията му задължават ЕОИИ, дори и да не съответстват на премета на дейност на обединението. Това е специално правило за защита на трети лица. То допуска изключения ако ЕОИИ докаже, че третото лице е знаело или не е узнало поради своята небрежност, че управителят е действал извън предмета на дейност на ЕОИИ.
Възможно е при повече от един управители те заедно да представляват обединението, но това е противопоставимо на трети лица, само ако е оповестено.

4. Членствени права и задължения.

4.1. Имуществени и неимуществени права. Такива са правото на участие в печалбата, право на управление, право на информация по отношение на управителя;


4.2. Задължения. Основно е задължението за вноска. Особеното е, че членовете отговорят неограничено и солидарно за задълженията на ЕОИИ съобразно националното право (в България ще се прилагат субсидиарно правилата за събирателно дружество). Обединението не е ТД, а ЮЛ. Солидарната отговорност е субсидиарна. Всеки член отговаря и за старите дългове, но може д а бъде освободен от тази отговорност по силата на специална клауза, която следва да бъде оповестена. Давността отново е 5 години.
За прехвърляне на членствените права и задължения е необходимо единодушно съгласие. Същото се отнася и до тяхното залагане, освен ако не е предвидено друго.
4.3. Възникване и прекратяване на членството. Членствените права могат да възникнат при учредяването на ЕОИИ или впоследствие по единодушно решене на останалите членове.
Членството се прекратява при:
напускане с едностранно предизвестие (ако тази възможност е уредена в учредителния договор) при наличието на важни причини;
изключване на член по причини посочени в учредителния договор, но във всички случай при грубо неизпълнение или създаване на заплаха (това изключване може да стане само с решение на съда).
смърт
Прекратяването на членството следва да се впише в съответния регистър. Това не води до прекратяването на ЕОИИ, освен ако е предвидено друго. Съответният член има право да получ стойността на дела си, която се опрееля към момента на прекратяване на участието.

5. Прекратяване на обединението.

Обединението може да бъде прекратено


По единодушно решение на неговите членове;
По решение на членовете при изтичане на срока (не се прекратява автоматично); при постигане на целта, при отпадане на условията на учредяването,
При нарушение на целите на ЕОИИ чрез иск за прекратяване и когато важни причини налагат това.

Ликвидацията се извършва по националното право. Членовете на ЕОИИ продължават да отговарят солидарно за дълговете на обединението в рамките на 5 години от заличаването.

Несъстоятелността също се провежда по националното право. Особеност при откриването на производството е, че това не води до откриване на произвдоство срещу членовете му.

Хармонизиране на дружествено право в ЕС

Правото на Европейската икономическа общност и на Вътрешния пазар отдавна оказва влияние върху дружественото право (ДП). Сближаването и хармонизирането на различните национални прави системи в областта на ДП се извършва основно по следните направления:


1. Първичното право на Общността изрично възлага като основна задача на Съвета и Комисията хармонизирането на дружественото право, чл. 44 (2) g ДЕО

2. Основните свободи също имат непряко въздействие върху ДП


3. Сближаване чрез Директиви

Директивите нямат пряко действие. В тях само се посочват установените цели, като на националния законодател се предоставя избора на средствата и формата за постигането на тези цели. Държавите-членки са задължени да въведат в посочените срокове директивите. Тези директиви имат основно значение при сближаването на разпоредбите относно АД. Такива Директиви са:
- Първата директива (1968г.) – за принципа на публичност на ТР
- Втората директива (1976г.) – хармонизация в областта на акционерната защита
- Третата директива (1978г.) (Вливане и сливане)– за подобряване защитата на малцинството при сливане и вливане на ТД.
- Четвъртата директива (Балансова директива)– хармонизация в счетоводството
- Шеста директива (Отделяне и разделяне) – за подобряване защитата на акционерите и кредиторите
- 11. Директива – за огласяването (чрез регистриране?) на клоновете
- 12. Директива – за допустимостта на Едноличното ООД
и др.

4. Европейско наднационално дружествено право може да бъде създавано въз основа на чл. 308, 249 ДЕО. В случая става дума за общностно право, което има предимство пред националното и не може да бъде изменено или отменено от него.


Европейските дружествени форми оказват влияние и върху националното право, тъй като съжителството между националните и европейските дружества допринася за цялостното правно развитие.

Проявление на Европейското наднационално ДрП засега са следните специфични европейски дружествени форми:


- Европейското обединение на икономически интереси (ЕОИИ) съществува от 1989г.
- Европейското (акционерно) дружество (Societas Europaea = SE) се разработва от 1966г., като става достъпна правна форма едва през 2005г. след серия от разпоредби, директиви и въвеждащи национални закони. Европейското дружество е вид АД.
- Европейската кооперация съществува от 2006г.
Европейското обединение на икономически интереси (ЕОИИ) има ограничено разпространение. Европейското дружество (SE) се радва на по-голяма популярност.
Обсъждат се:
- Европейско сдружение
- Европейско взаимно дружество
- Европейско ООД
- Малко / опростено Европейско АД

5. Хармонизация и развитие в областта на дружественото право се постига и чрез Международни договори– чл. 293 ДЕО. Така се уреждат различни проблеми, които възникват, когато дейността на едно предприятие излезе извън националните граници:


- взаимното признаване на дружествата,
- запазване на правосубектността при промяна на седалището в друга държава-членка,
- сливане на дружества от различни държави членки.

6. Правораздаване и тълкуване от Европейския съд


Съдебната практика на Съда има основополагащо значение за разбирането и развитието на правото на ЕС.
Така например Съда възприема Принципа на месторегистрацията (и съответстващ на Свободата на установяване), който:
- преодолява принципа за numerus clausus на дружествените форми в ТП и
- води до конкуренция на ДП на държавите-членки.
Съгласно Принципа на месторегистрацията, когато едно дружество бъде учредено според законодателството на дадена държвава-членка в регламентирана от нея правна форма, това дружество може да съществува и функционира в същата правна форма във всяка друга държава-членка, дори когато там съответната правна форма не е уредена. Така дружеството може да изнесе на практика управлението и цялата си фактическа дейност и в друга държава-членка, но спрямо него ще продължи да се прилага правния режим на държавата по регистрация, където формално се намира седалището и управлението му. Така едно българско персонално дружество, изнесло фактически дейността и управлението си в Германия, ще продължи да е ЮЛ. Така едно Limited, учредено по английското право, може да се изнесе неформално изцяло в България, но продължавайки да оперира именно като Limited, без да загубва правоспособността си и без да трябва да се пререгистрира и преобразува в уредена от българското право форма.

Резултатът от прилагането на Принципа на месторегистрацията е появата на конкуренция в дружественото право на отделните държави-членки на ЕС. Подобна конкуренция на дружественото право се наблюдава и в САЩ между отделните щати, където е установен същият принцип на месторегистрацията. Там, поради „надмощието” на щата Делауеър, се стига до така наречения Делауеър-ефект.



Обратният принцип е т.нар. Принцип на действителното управление. Според него, от решаващо значение за едно дружество е не къде формално (по документи) се намира неговото управление, а къде е разположено неговото фактическо управление и къде се извършва основната му дейност. В съответствие с този принцип, ако едно дружество е разположило действителното си управление и извършва основната си дейност в друга държава, то това дружество следва да се подчини на правния режим на държавата-приемник. Така едно английско Limited, изнесло се фактически в България, ще се превърне в „българско” дружество. Но понеже правната форма на Limited не е уредена от тук, то няма да може да продължи да съществува като Limited. Фактът, че не е вписано в ТР и другите формални несъответствия с правото на държавата-приемник (България) ще доведат до това, че дружеството ще загуби своята правосубектност. Ето защо Принципът на действителното управление не се прилага в ЕС.

Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница