Езикова култура / български език и стил

Когато и с двете представки се образуват производни думи, правописът зависи от контекста, там личи едната или другата дума се употребява. Напр. в словосъчетанията преписвам (текст), приписвам (заслуги); препичам (филия), припичам се (на слънце).

За ориентиране служат и следните положения:

*Ако има сродна дума с началната гласна о-/у- под ударение и няма колебание за правописа й, съответно и думата, за която се чудим, се пише със същата гласна. Напр. уловя проверяваме с улов, укоря с укор; опитвам с опит.

*Думата започва с о-, ако представката е от- или об- (ут- и уб- в езика ни няма). Напр. откупувам, отвръщам; обвързвам, обтягам. Само представка о- се „комбинира” с без- = обез- (обезвреждам, обеззаразявам, обезоръжавам).

Двете представки може да се словообразувателни форманти, прибавени към една и съща дума, но новите производни думи са две. В съответния контекст се използва едната от тях. Напр. оказвам (помощ), указвам (посока); украса (празнична), окраска стилистична).

Като дублетни форми се явяват осреднявам/ усреднявам; омиротворител/ умиротворител.

– правопис на наставки. Правописът им се подчинява на морфологичния принцип. Гласните (и съгласните) в тях се пишат еднакво, независимо от частично редуцирания изговор в неударена позиция.

наставки с –ъ-: -овъчен (тренировъчен), -ък (малък, камък), -ъл (кръгъл, ъгъл, спектакъл), -изъм (героизъм). Част от примерите са чужди заемки или с вече неясна етимология (трудно е да се отдели корен и наставка).

наставки с –о-: -отия (простотия, вкусотия), -олия (дреболия), -ол(я) (глаголи като шумоля, трополя), -оар (тротоар, будоар), -оазия (буржоазия, куртоазия). И тук част от примерите са чужди заемки.
– Променливо ъ и е

В български език има думи с ъ, което в някои техни форми и в сродни думи изчезва. Явлението може да се прояви в корена на думата зъл – зли, злият, злоба; в наставки – добър – добри, малък – малки, кръгъл – кръгла; при местоимения какъв – какви, при причастия рекъл - рекли. Среща се и в заемки героизъм – героизма, театър – театри, спектакъл - спектакли.

Пример в това отношение са и формите на съществителните литър и метър – литри, метри, два литра, няколко метра.

!!! Но мюзикъли, два театъра, няколко спектакъла.

Срещат се и подобни примери с е : ден – дни, песен – песни, овен – овни, седем – седма, съгласен – съгласна, опасен - опасно.

Явлението има историческо обяснение. Ъ и е от коментираните случаи обикновено са на мястото на старобългарски ерови гласни, които в силна позиция остават, а в слаба изчезват. Днес наследници на двете ерови гласни са ъ, е, понякога о. Силната и слабата позиция като характерна езикова особеност не съществуват в новобългарския период, двете позиции са били регламентирани от няколко условия, определящи звуковия и буквения състав на думите старобългарския език. (Сега в занятията по старобългарски се учат като правила.)

(Във връзка с явлението днес обикновено не се правят грешки, освен пропускането на заложени такива в правописен тест.)
– Подвижно ъ (групи –ър-, -ъл-/ -ръ-, -лъ-)

В български език ъ сменя мястото си спрямо сонорните р и л в средисловие. Обликът на групата зависи от броя съгласни след нея. Ако има един съгласен, тя е във вариант –ър-, -ъл- (хвърча, гърне, върба, мълча, пълня, пълзя). Ако след групата има два съгласни, тя е във вариант –ръ-, -лъ- (хвръкна, грънци, Връбница, млъкна, плънка, плъзне). Така на практика се избугва струпването на съгласни, защото ъ се „прехвърля” и разделя р/л от следващите два съгласни.

Изключения от правилото:

- при едносричните – връх, кръв, гръд, връв, но вълк, жълт.

- при двойки глаголи свършен/ несвършен вид единият член на двойката (завършващият на –м, от ІІІ спрежение) се явява изключение – опържа - !!! опържвам, привърша - !!! привършвам, претърся - !!! претърсвам.

- в сложни думи, когато групата е във втората основа, тя е във вариант –ръ-, -лъ- например двугръб, островръх. При членуване обаче става промяна двугърбата, островърхата.

И това явление има корените си в старобългарски. Става дума за различни по произход еднакви двойки групи. По-късно те се смесват и съвременното състояние и кодифицирането в книжовния език не отчита етимологическия момент.
– Краесловно обеззвучаване

Всеки звучен съгласен в края на думата се изговаря като съответния беззвучен. Правоговорната норма се различава от правописната. Пише се звучният (според морфологичния принцип). Например град /грат/; прелез /прелес/, имидж /имич/. Ако думата поначало завършва на беззвучен съгласен, няма разлика между изговор и правопис и съответно не се наблюдава краесловно обеззвучаване например врат, опис, картоф. Проверката е с форма или сродна дума, в която звучният съгласен не е в краесловие (градове, прелези, имиджа; вратове, описвам, картофен).

В езикознанието терминът означава уподобяване. В български език има уподобяване при звучните и при беззвучните съгласни – беззвучните преминават в звучни, а звучните – в беззвучни. Те се променят при изговор, когато след тях има съгласен от другия вид. (В средата на думата звучният съгласен се изговаря като беззвучен, ако след него има беззвучен и обратното. Вторият съгласен прави първия като себе си по начин на учленение. Така при изговор се получават два беззвучни или два звучни в зависимост от втория.) И тук правоговорната норма се различава от правописната, като при писане се спазва морфологичният принцип. Съответствията звучен/ беззвучен са като при краесловното обеззвучаване. Разликата е, че едното явление се проявява в краесловие, а асимилацията – в средисловие, най-често на морфемната граница. Примери: отговор /одговор/, сговор /зговор/, изкоп /ископ/.

Ако съседните съгласни са еднакви по начин на учленение (две звучни или две беззвучни), няма разлика между изговор и правопис и не настъпва асимилация, например изговор отказвам.
– Удвояване на съгласни

В български език най-често се удвояват съгласни на морфемната граница. Тук невинаги има разлика между изговор и правопис. Грешки се правят при писане, тъй като определени съгласни в едни случаи се удвояват, а в други – не.

- двойно –нн-. се пише във форми и сродни думи на дума, която в м. р. ед. ч. завършва на –нен (есенен - есенна, военен - военни). В останалите случаи има само –н- (обикновени, естествени, фини). Да се запомни !!! комисиона.

!!! по новия речник; именик – човек, който има имен ден; именник – списък с имена; рожденик.

- двойно –тт- се пише в членуваните форми на съществителните от ж. р. ед. ч., ако завършват на –т (радост – радостта, кост – костта) Трябва да се внимава за правописа на думи като нощта, свещта, където едното –т- всъщност е в буквата щ. Подвеждащи са примери като оста, иконописта, които са с едно –т-, защото не завършват в основна форма на –т, а на –с.

Има и други случаи на удвояване на съгласни, но при тях почти не се допускат грешки (беззвучен, оттеглям, наддавам).

!!! отека/ отичам и оттека/оттичам; оттенък.
– Изпадане на съгласни

Определени съгласни не се изговарят, когато са сред други съгласни. Явлението засяга отново правоговора, но не и правописа. При писане се спазва морфологичният принцип. Изпадат най-често т и д. В помагалата дават и к.

- в краесловие – лист /лис/, идеалист /идеалис/, младост /младос/. Изпадането на д в краесловие обикновено е съпътствано с краесловно обеззвучаване - дъжд /дъш/, грозд /грос/.

- в средисловие – идеалистка /идеалиска/, проектантски /проектански/, безнадеждна /безнадежна/, безвъзмездна /безвъзмезна/; (!!!нужна). Дават и съвипускник за изпадане на –к-.

!!! Изключения – пишат се, както се изговарят (по фонетичния принцип):