юнашки, парижки, бургаски, реформистки; нужно; плешка, прошка, овошка; прогностика, диагностика; транскрипция

!!! расна и раста са два различни глагола и се пишат така.

Писането на й не е свързано с конкретни правила. Не се бърка при изговор, но се допускат правописни грешки. Помага положението, че нито една дума в български език в множествено число не завършва на –й (завой ед. ч. – завои мн. ч., кой ед. ч. – кои мн. ч., критерий – критерии, галерия ед. ч. – галерии мм. ч. Съответно е и при относителното местоимение който ед. ч. – които мн. ч.

Съчетанието йо се пише в началото на думата и след гласна (Йоана, Пейо), а ьо след съгласен (шофьор, бельо). Има чужди думи, при които изговорът се различава от правописа (камион, павилион).
– Правописни правила с граматичен характер

- окончания на глаголите от І и ІІ спрежение в 1 л. мн. ч. Тези глаголи, които в основна форма завършват на –а/-я, в 1 л. мн. ч. имат окончание –м (чета – четем, говоря – говорим). Погрешно е да се поставя –ме (четеме, говориме). Грешката се допуска по-често от жители на Западна България, където е такава речевата практика.

- бройна форма. Такава втора форма за множествено число на –а/я имат според правилата съществителните за нелица. Тя се използва след числително, колко и няколко. Примери: два стола, колко килограма, няколко метра, но много столове, килограми, метри. При съществителни за лица бройна форма не е книжовна, т.е. правилно е двама ученици, колко студенти, няколко спортисти.

- удвояване на предлозите в и с. Предлозите са във вариант във и със, ако следващата дума започва с в-, ф- и съответно със с- и з- (във Варна, във фурната, във ІІ курс; със сила, със здраве, със 7 награди). Правилото не е задължително в поезията, когато неспазването му е в полза на ритъма, също ако се акцентира върху самия предлог (Ще тръгна със или без твоето съгласие!).

- съгласуване при някои местоимения. „Изборът” на който/ които зависи от числото на името в главното изречение, което се пояснява, например Срещнах човек, който бягаше., Срещнах хора, които бягаха. „Изборът” на чийто/ чиито зависи от числото на името след местоимението, например Срещнах човек, чийто син познавах., Срещнах човек, чиито синове познавах.

- съгласуване при някои причастия. При формите за учтивост причастията на -л се съгласуват в множествено число, а тези на –н и –т - в единствено. Примери: Господине, Вие сте кандидатствали..., Госпожо, Вие сте препоръчали...; Господине, Вие сте допуснат..., Госпожо, Вие сте избрана...