Езопови басни превод: Александър Балабанов
Изтегляне 133.29 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- СЕЛЯНИНЪТ И НЕГОВИТЕ СИНОВЕ
- ДВАМАТА ПРИЯТЕЛИ И МЕЧКАТА
- ЛИСИЦАТА С ОТКЪСНАТАТА ОПАШКА
- ПЕТЕЛЪТ И ЕЛМАЗЪТ
- МИШКАТА
| ЕЗОПОВИ БАСНИ
Превод: Александър Балабанов
Лисицата се присмяла на лъвицата, че през цял живот ражда само едно. Лъвицата отговорила: „Едно, но лъв.”
Един човек имал един кон и едно магаре. Като пътували заедно, по пътя магарето казало на коня: „Вземи малко от моя товар, ако искаш да не умра.” Конят не послушал и магарето, капнало от умора, паднало и умряло. Господарят сложил целия товар върху коня, на туй отгоре и кожата на магарето.
Един вълк грабнал от стадото една овца и я понесъл към дома си. Срещнал го един лъв и му я отнел. И вълкът се оплакал: „Нямаш право да ми грабваш овцата.” Лъвът се засмял и казал: „Разбира се, теб ти бе подарена тя приятелски и с право.”
Синовете на един селянин постоянно се карали. След много съвети, селянинът, като видял, че с думи не може да ги примири, решил да ги убеди с пример. Заръчал им да му донесат един сноп пръчки. След това той им дал пръчките вкупом и им казал да ги счупят. Като не могли да сторят това, въпреки усилията си, развързал снопа и им дал пръчките една по една. Тогава те лесно ги счупили, а селянинът им извикал: „И вас чака същото, деца мои: ако сте сговорни, враговете нищо не могат ви стори; но ако сте в несъгласие и разделени, лесно ще ви погубят.”
Един говедар като пасял стадото си, загубил едно теле. Като не можал да го намери никъде, обещал на Господа, ако улови крадеца, да му заколи едно яре за жертва. Като видял, че един лъв разкъсва и яде телето, изплашил се и като дигнал ръце към небето, рекъл: „Господи, преди малко ти обещах яре, ако уловя крадеца, а сега ти обещавам цял бик, ако мога да се избавя от ноктите на крадеца.”
Един старец си насякъл дърва и ги носил дълго време. Уморен от дългия път, свалил товара и завикал смъртта. Смъртта дошла и го попитала защо я вика. А старецът отговорил: „За да ми подигнеш товара.”
Конят си имал сам за себе си цяла ливада. Еленът влизал в нея и му стъпквал тревата. Конят, като искал да си отмъсти, попитал човека, дали ще може той с негова помощ да накаже елена. Човекът се съгласил, но с условие да турне на коня юзди и да го язди, въоръжен с копие. След спогодбата, човекът се качил на коня, който наместо да си отмъсти на елена, станал роб на човека.
Един глиган застанал до едно дърво и острил зъбите си. Лисицата го запитала защо си остри зъбите, когато нямало нито някой ловец, нито някаква опасност сега. Глиганът отговорил: „О, ненапразно върша това. Защото, ако ме изненада някоя опасност, не тогава ще гледам аз да си остря зъбите, а тогава ще се браня с тях.”
Едно магаре като минавало през реката, натоварено със сол, подплъзнало се и паднало във водата. Като се стопила солта, станало му по-леко и се зарадвало много. Еднаж то пак минало реката, натоварено с гъби – сюнгери. И си помислило, че пак ще му стане по-леко, ако падне във водата. И наистина, тоя път то нарочно паднало. Гъбите се напоили с вода и магарето, понеже не могло да стане, останало там и се удавило.
Дъбът и тръстиката се препирали кой е по-силен, по-издръжлив и по-спокоен. Дъбът се присмял на тръстиката, че била немощна и че се превивала от всеки ветрец, но тръстиката си мълчала. След малко излязла силна буря. Тръстиката се люляла, превивала под бурята, но останала цяла. А дъбът се противил на бурята, но бил изкъртен и разкършен.
На един вълк се забола кост в гърлото и търсил кой да го изцери. Срещнал един щъркел и го помолил да му извади кокала срещу заплата. Щъркелът въврял главата си в гърлото на вълка, извадил кокала и поискал да му се плати обещаното. Вълкът се засмял и, като заострил зъбите си, казал: „Стига ти, че успя да извадиш главата си здрава и читава из моята уста.”
Една жадна мравка, като дошла до една вода, била завлечена от водата и щяла да се удави. Един гълъб, като видял това, откъснал от едно дърво едно клонче, хвърлил го във водата. Мравката се качила на клончето и се спасила. Еднаж един ловец нагласил своя лък и тръгнал на лов за гълъби. Тъкмо щял да стрелне гълъба, мравката го видяла и ухапала ловеца за крака. Ловецът трепнал и не можал да улучи гълъба.
Една сърна, като бягала от ловците, скрила се в една лоза. Ловците я отминали малко, а сърната помислила, че е спасена вече и почнала да яде от листата на лозата. Ловците чули шумоленето на листата и се върнали, като вярвали с право, че ще има някое животно, скрито зад шумата. И те убили сърната.
Един вълк видял едно ягне, което си пиело вода от реката и поискал да го изяде под един благовиден предлог. Вълкът, макар и да бил на горната страна, обвинил ягнето, че мъти водата и не го оставя да пие. Ягнето отговорило, че то си пие само с устните и полека и че не може да му мъти водата, тъй като то стои на долната страна. Вълкът, като не успял с това обвинение, казал: „Ами лани защо обиди баща ми?” Ягнето отговорило, че тогава то още не било родено. „Колкото право и да се оправдаваш, аз пак ще те изям.”
В една къща имало много мишки. Като подушила това една котка, дошла там и почнала да ги яде една по една. А мишките, понеже били улавяни безспирно, изпокрили се в дъното на дупките си. Тогава котката, като не могла вече да ги хваща, решила да ги измъква с хитрост. Качила се на един клон и като увиснала с главата надолу, престорила се на мъртва. А една от мишките, като я видяла, показала си муцунката из дупката и казала: „Не, миличка, не ще да се доближим да теб, даже и да си торба.”
Един селянин, като видял, че ще умира скоро, поискал да даде един добър урок по земеделие на синовете си и ги повикал при себе си. „Деца мои, казал им той, аз скоро ще умра. Скрих имането си в лозето. Там дирете и ще го намерите.” И те, като вярвали, че наистина е заровено някое имане в лозето, след смъртта на баща си, разровили всичката земя на лозето и пак никъде не намерили нищо. Но лозето, изкопано тъй добре, дало десет пъти повече грозде.
Двама приятели пътували заедно. Като ги срещнала една мечка, един от тях веднага скочил върху едно дърво и се скрил там, а другият току да бъде хванат от звяра, тръшнал се наземи и се престорил на умрял, като сдържал дишането си. Казват, това животно не закачало умрелите. Мечката доближила до него муцуната си, подушила навсякъде и после си отишла. Другият слезнал от дървото и попитал приятеля си, какво му е пошепнала на ухото мечката. А той отговорил: „Отсега нататък да не пътувам никога с приятели, които ме оставят в опасност.”
Костенурката и заекът се препирали кой е по-бърз. Един ден те се уговорили и определили място за надтичване. Заекът, безгрижен поради своята природна бързина, легнал на пътя и заспал. Костенурката, която съзнавала своята бавност, не се спряла никъде и така надминала заека, който спал, и получила награда за победата.
Един славей кацнал на един висок дъб и запял. Видял го един гладен орел, литнал въз него и го уловил. Славеят вече на умиране, молил орела да го пусне, като казал, че той не бил толкова голям, за да напълни стомаха на един орел. Орелът, ако е гладен, можел да напада по-големи птици. Тогава орелът отговорил: „Не съм луд да изтърва готовата храна от устата си, за да гоня това, което още не се знае къде е.”
Една лисица, на която опашката била отсечена от един капан, мислила, че животът е непоносим с такъв позор. Затова решила да накара и другите лисици да си загубят опашките, за да не личи нейният недъг, щом това е общо нещастие. И като събрала всички лисици, съветвала ги да си отсекат опашките. Те не само че ги били загрозявали, ами били и непотребен товар върху тях. Тогава една от лисиците възразила: „Слушай ти, ако това не би било само за твоя полза, ти не би ни съветвала така.”
Една гладна лисица видяла грозде, увиснало от лозата, и поискала да го докачи, но не могла. И като си отивала оттам, казала на себе си: „Ягорида е.” /ягорида = гроздето е кисело/
Две жаби живели в едно блато. През лятото блатото пресъхнало и те го оставили и почнали да дирят друго. Ето, намерили един дълбок кладенец и тази, която го видяла първа, казала на другата: „Слушай, да слезем и двете в този кладенец.” Другата отговорила: „Ами ако и тук изсъхне водата, как ще излезем?”
Гълъбите си живеели спокойно в своите клетки. Орелът не можел нищо да им стори, защото те винаги навреме се прибирали дома. Най-сетне орелът, като видял, че не може да ги грабне другояче, решил да си послужи с някоя хитрост. „Ако ме изберете ваш цар – казал той на гълъбите – няма защо да се пазите толкова. Аз ще ви защитавам от всички врагове.” Гълъбите го послушали и го качили на престола. Но скоро царят се показал най-големият им враг, той изял бедните гълъбчета до едно.
Една лисица, като влязла в реката, за да я прегази, била завлечена от вълните и сетне изхвърлена на една тясна скала всред водата. Тя оттам дълго време не могла да се помести, защото водата наоколо била дълбока. По тялото й се навъдили безброй кърлежи, които й изсмукали почти всичката кръв. По брега на реката минал един таралеж, който като видял как страда лисицата, предложил й да преплува реката до нея, за да й излови и изяде кърлежите. Лисицата се отказала от тая услуга. – Че защо? – попитал таралежът учуден. – Затуй, отговорила лисицата, защото тези кърлежи сега добре са се насмукали с кръв и не ме измъчват много. Ти все едно не си толкова силен да ме извадиш от тая тиня. Ако ги премахнеш, на тяхно място ще се навъдят други съвсем гадни и те ще ми доизсмучат малкото кръв, що още имам.
Една тръба, която водила войската, била пленена от неприятелите. И извикала: „Не ме убивайте, братя, без причина и без право. Аз никого от вас не убих. Аз нямам нищо друго освен тази мед.” А те й казали: „Тъкмо затова теб по ти се пада да умреш. Ти сама не можеш да се биеш, а насъскваш за война другите.”
Един гарван грабнал къс месо и кацнал на едно дърво. Лисицата го видяла и, като искала да изяде тя месото, изправила се и почнала да хвали гарвана, че бил много хубав, че бил много голям, че нему от всички най-прилягало да бъде цар на птиците и това щяло непременно тъй да бъде, ако той бил имал глас. Гарванът, за да покаже, че той има и хубав глас, изтървал месото и заграчил силно. Лисицата скочила, грабнала месото и извикала: „Гарване, всичко си имаш. Сдобий се само и с малко ум.”
Петелът намерил в сметта един елмаз и го хвърлил пак, като казал: „Защо ми е, като не е ечемичено зърно.”
Лъвът и магарето тръгнали заедно на лов. След като уловили някои животни, лъвът почнал да дели и всичко разделил на три дяла. „Взимам първия дял – казал – като пръв, защото съм цар. Втория, защото имам право на равен дял, а третият дял ще ти причини голяма беда, ако не се махнеш от тука.”
Лисицата поканила щъркела на обяд и му поднесла гозбата в плитки блюда. Щъркелът не можал нищо да си хапне и гладен си отишел у дома. След някое време той поканил от своя страна лисицата и й поднесъл гозбата в тесношии стомни.
Две петлета се борили, докато едното надвило на другото. Победеното петле се сгушило под сенницата и стояло мирно. А победителят се качил на покрива на къщата и захванал гръмко да кукурига за своята победа. Съгледал го един орел, спуснал се върху му и го грабнал. А противникът му тогава излязъл изпод сенницата и станал владетел на кокошките, за които се бяха били.
Един комар отишел при лъва и му казал: „Не се боя от теб, ти не си по-силен от мен.” И комарът кацнал върху кожата на лъва, хапал до кръв муцуната му около ноздрите, дето няма влакна. Лъвът се бранил и със собствените си нокти се драскал, докато най-сетне се отказал от борбата. Комарът, след като победил лъва, забръмчал от радост и хвръкнал. Но скоро той се вплел в една паяжина и паякът го изял.
Еднаж месечината помолила майка си да й направи дреха точно според нейната мярка. Майката рекла: „Как ще ти скроя дреха точно по твоята мярка? Днес те виждам като рогче, утре като сърп.”
Едно магаре навлякло върху си една лъвска кожа и тръгнало да плаши глупавите животни. Като съгледало лисицата, поискало и нея да уплаши и заревало. Но тя, като се приближила до него, познала го и рекла: „Знаеш ли, че и мен щеше да уплашиш, ако да не те познавах по гласа ти?”
Една костенурка помолила орела да я научи да хвърчи. Той й казал, че това съвсем не е по нейната природа, но тя пак настояла. Тогава орелът я сграбчил в ноктите си, издигнал я нависоко и я пуснал. Костенурката паднала върху скалите и се раздробила.
Едно куче минавало през реката с къс месо. Като видяло сянката си във водата, помислило, че това е друго куче с по-голямо месо. Затова изпуснало своето и се хвърлило върху другото куче да му грабне месото. Но то останало съвсем без месо, защото реката завлякла и неговото.
Вълците, настървени по едно стадо овци, като не могли да го изядат поради добрите кучета, които го пазели, намислили да постигнат това с хитрост. Чрез пратеници поискали от овцете да им предадат всички кучета, като казали, че тия кучета били виновни за враждата. Мир щял да царува отсега нататък между вълци и овци. Овците не се сетили и предали всичките си кучета. И вълците, като видели стадото без кучета, изяли всички овци, без да се страхуват от нищо.
Едно момче, както се къпело в реката, започнало да потъва и за малко щяло да се удави. Съгледало един пътник и го повикало за помощ. А той започнал да ругае момчето за дързостта му. Момчето възразило: „Сега ми помогни да не се удавя, че после ме ругай.”
Една мишка паднала в едно гърне с гозба и, като се давела, викала: „Ех, наядох се, напих се и се окъпах. Не жаля, че ще умра.”
Лъвът, като остарял и не можел да си намери храна със силите си, решил да си помогне с някоя хитрост. Влезнал в една пещера и там легнал уж болен. И така изяждал всички животни, които му дохождали на гости, за да го видят. След като изял много животни, дошла и лисицата. Но тя разбрала хитростта и, като си стояла отвънка, питала лъва как е със здравето. „Много зле”, отговорил и я запитал защо не влезе вътре. „Ех – отговорила лисицата – и аз бих влязла, ако да не виждам, че има много следи от стъпки пред пещерата за навътре, а за навън ни една.”
Една работлива вдовица имала слуги и ги събуждала още в тъмно на работа, щом запее петелът. Слугините, измъчени от работа, решили да заколят домашния петел, като мислили, че той е причината да ги събуждат толкова рано. Заклали петела, но техните мъки станали по-големи. Защото вдовицата, която не знаяла вече по пеенето на петела кой час е, започнала да ги събужда още по-рано.
Един вълк, като видял, че овчарите ядели една овца в колибата си, приближил се и им рекъл: „Каква врява бихте дигнали, ако аз да правех това.”
Лястовицата посъветвала славея да заживее и той като нея, при хората, под едан стреха, но славеят отказал, като рекъл: „Не искам да си спомням скръбта от старото ми робство и затова живея само по горите.”
Една гарга намерила паунови пера, накичила опашката си с тях и отишла при пауните да бъде заедно с тях. Но те веднага я познали, закълвали я с клюновете си и я пропъдили. Гаргата тогава пак се върнала при своите бивши другари, но и те не я приели: „Ти искаш да се периш като паун, й казали те, върви при пауните сега.”
Еднаж птиците се събрали да си изберат цар. Паунът, който имал пред вид своята хубост, сам се предложил като достоен цар. Птиците възнегодували от това, а гаргата казала: „Добре, ти ще си цар, но ако в твоето царуване ни нападне някой орел, как ще ни пазиш?” ВДОВИЦАТА И КОКОШКАТА Една вдовица имала една кокошка, която й носила всеки ден по едно яйце. Като мислила, че ако дава повече ечемик на кокошката, тя ще й носи по две яйца на ден, сторила и това. Но кокошката затлъстяла и не могла да носи нито по едно яйце на ден.
Еднаж в една планина се чул голям шум и трясък. Всички от села и градове дотърчали да видят какво ще излезе от това дълго и високо скърцане и пукане. Най-сетне планината се разтворила и родила мишка.
Орлицата и лисицата рекли да станат приятели и решили да си живеят в съседство, че съседството им да бъде залог за тяхната дружба. Орлицата се изкачила на едно голямо дърво и измътила малки, а лисицата родила своите в близкия храст. Еднаж лисицата излязла на лов, а орлицата, като нямала храна, налетяла въз храста и заграбила малките лисичета, за да нагости с тях и себе си и своите орлета. Лисицата, като се върнала, щом узнала какво е станало уплашила се не толкова, че е загубила своите малки, колкото че й било невъзможно да се защити. Тя като четвероного животно не би могла да преследва хвъркатите. Затова, като застанала отдалече, както правят слабите и немощните, започнала да обвинява орлицата. Но скоро тя си отмъстила за измяната. Наблизо на една нива селяни заклали коза и я принасяли в жертва. Лисицата се затичала и грабнала от жертвата една разпалена главня. Щом донесла главнята при дъба, силният вятър раздухал до голям пламък огъня и запалил дъба. Малките орлета не можали да хвръкнат и изпадали на земята заедно с едно лисичи, което още не е било изядено. А лисицата се хвърлила върху орлетата и ги изяла до едно.
Един пътник наел едно магаре и заедно със собственика потеглил към гората. Било голяма жега и открито поле. Затуй пътникът слезнал от магарето и полегнал да си почине на сянката му. Но господарят на магарето като му казал: „Ти нае магарето, но не и сянката му.” И двамата пътници се сбили. А магарето, докато те се карали и били, избягало кой знае къде.
Едно овчарче, като си нямало работа, само току викало: „Вълк! Вълк! На помощ!” – без да е видяло ни вълк, ни нищо. Няколко пъти селяните се полъгвали и се притичвали да му помогнат. А момчето им се смеело на ум. Но не щеш ли, един ден вълкът наистина дошел. Тогава овчарчето си раздрало гърлото да вика, но никой не му се притекъл на помощ.
Мишките решили да окачат звънец на котката, за да я чуват кога им иде на гости. . . Само че ни една от тях не се решавала да окачи звънеца. Каталог: uploads uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014 uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта! Изтегляне 133.29 Kb. Сподели с приятели:
|