Езотерично лечение – том 1 От Тибетеца чрез Алис Бейли

Темата за лечителството е стара като вечността и винаги е била обект на изследвания и експерименти. Правилното използване на лечителските способности и сили обаче е знание, което сега прохожда. Едва в наши дни стана възможно да се огласят законите на магнетичното лечителство и да се посочат прлчините за онези заболявания, които се зараждат в трите вътрешни тела, постепенно разрушават човешката структура, предизвикват страдания и болки и изпращат индивида до вратата, водеща към света на безтелесно­то съществуване. Едва сега човекът достигна тази точка на еволю­ция на съзнанието, когато започва да осъзнава властта на субектив­ните светове. Така една нова и обширна наука - психологията, се появи в отговор на растящия човешки интерес. Темата за регулира­нето, пречистването и изцелението занимава умовете на много мис­лещи хора, както и на онези, които страдат. Предстои ни дълъг съв­местен път, затова ви моля да се запасите с търпение.

Когато навлизаш в областта на лечителството, влизаш в свят на огромно езотерично знание и на изобилие от изводи и формулировки, чрез който в продължение на векове много светли умове са се опитва­ли да помагат и лекуват. Въпросите „защо" и „от какво", отнасящи се до болестта, са били тема на безкрайни изследвания и размисли. Много ясни умозаключения са били направени по повод лечението на недъзите, разработвани са много методи, техники, формули, предписания, раз­лични манипулации и теории.

Всички те служат за запълване на умовете с идеи - някои пра­вилни, други не. Това много затруднява ученика при възприемане­то на новите идеи и усвояването на непознатото.

Кандидатите губят много, отказвайки да се разделят с онова, което е скъпо на нисшия ум. Когато достигнат нивото на отворения ум и станат готови за възприемането на новите теории и хипотези, те ще открият, че старата и така ценена от тях истина всъщност не е изгубена, а само поставена на полагащото й се място в една по-широка схема.

Посветените във Вечната Мъдрост са по необходимост и ле­чители, макар че не всички са в състояние да лекуват физическото тяло. Това е така, защото душите, който са достигнали до опреде­лена степен на истинско освобождение, стават проводници на ду­ховната енергия. Това автоматично засяга един от аспектите на механизма, използван от душата, с която са в контакт. Казвайки „механизъм", имам предвид различните аспекти на онзи инстру­мент (тяло, или природна форма), чрез който душите търсят проявление. Става дума за следното:

Тази силна воля да бъдеш с създала (и продължава да създа­ва) външния физически апарат за реагиране; тя подтиква този меха­низъм, формиран главно за физически нужди, към усъвършенства­не и служене и на други, по-субективни цели. Това предизвиква ус­ложнения и едва когато човек осъзнае, че около физическото му тя­ло съществуват и други, по-фини обвивки, които служат за други, по-фини реакции, той ще стане свидетел на постепенното оздравя­ване на физическия си организъм. По-късно ще се занимаем точно с тези по-фини обвивки.

Логично е да запитате какъв ще е общият план, по който ще ви запознавам със законите на лечитслството; закони, с които се съобразяват посветените и които постепенно ще изместят физичес­ките методи на лечение. Навярно ще попитате и за онази специална техника, която вие като лечители ще трябва да познавате и да при­лагате както по отношение на себе си. така и спрямо пациентите. Накратко ще характеризирам учението, което ви давам, като ви по­кажа на какво да обърнете внимание, когато започнете да изучавате тази материя.

Първо, ще се постарая да изясня причините за болестите, за­щото който изучава окултизма е длъжен винаги да започва от света на причините, а не от света на следствията.

Второ, ще изложа седемте метода на лечителството, ко­ито обуславят „работата по възстановяването" (както е прието да се казва в окултната терминология), и ще ви обясня как те се прак­тикуват от посветените. Тези методи определят техниките, които трябва да бъдат прилагани. Ще забележите, че въпросните методи и произтичащите от тях техники се обуславят от лъчите, които съм описал в „Трактат за седемте лъча" (том 1 и 2), поради което лечи­телят с длъжен да се съобразява не само със своя собствен лъч. но и с този на пациента. Това определя седемте лъчеви техники, които изискват специални разяснения преди да бъдат умело използвани. Трето, ще акцентирам върху психичното лечитслсгпво и вър­ху необходимостта да се общува с пациента на нивото на неговия вътрешен свят. Основният закон, които определя цялото окултно лечение, може да се формулира така:

ЗАКОН № 1:

Всяка болест е резултат от потискане живота на душа­та и това е валидно за всички форми и царства. Изкуството на лечителя се състои в способността му да освободи душата, така че нейният живот лесно да протича през цялата съвкуп­ност от органи, които образуват всяка отделна форма,

Опитите на учените да освободят енергията на атома са от почти същата природа, както и работата на езотериста, опитващ се да освободи енергията на душата. В това се състои истинското из­куство на лечителството. Тук е скрит дълбок окултен намек.

Четвърто, ще се заемем с физическото тяло, с неговите бо­лести и немощ, но едва след като сме изучили онази част от човека, която обгръща плътното физическо тяло. Спазваме този ред, защо­то сме длъжни да се движим от сферата на вътрешните причини към света на външните проявления. Ще видим че всичко, което за­сяга здравето на човека, произтича от:

1. Съвкупността на силите, чувствата, желанията и случайни­те мисловни процеси, които характеризират трите по-фини тела и определят живота и опита на физическото тяло.

2. Влиянията, които човечеството като цяло оказва върху физическото тяло. Човешкото същество е съставна част от чове­чеството - организъм в по-голям организъм. Условията в налично­то цяло намират отражение и в индивидуалната единица. Многото нещастия, от които страда съвременният човек, произтичат от усло­вията, които съществуват в четвъртото природно царство като цяло. За тях човекът не е отговорен.

3. Влиянията върху физическото тяло от страна на планетарния живот, проявление на живота на планетарния Логос, който се изявява като еволюираща Същност. Тази тема е вън от нашата компетентност, но самите въздействия са очевидни.

Аз не съм заинтересован да обучавам отделни индивиди, за да ги направя изкусни лечители. Моята цел е груповото лечителство и именно тази работа ме интересува в момента. Никоя група от хора обаче не може да работи като едно цяло, ако не е сплотена от разбирателство, любов и желание за взаимно служене. Изцсляващата енергия на духовната Йерархия няма да протече през групата, ако в нея съществува дисхармония и критикарство. Следователно първа­та задача, която стои пред всяка група лечители, е да утвърдят по­между си атмосфера на любов и разбирателство и да работят за укрепване на груповото единство.

Необходима с голяма търпимост при формирането на лечи­телската група и смесването на индивидуалните аури. Хората се нуждаят от време, за да се научат да работят заедно в съвършено разбирателство и безличностност, като заедно с това достигнат еднопосочност, способна да създаде необходимия групов ритъм -толкова сплотен и интензивен, че да синхронизира работата отвътре. Кандидатите и учениците, които работят в тази посока, трябва да се научат да мислят групово и да отдават на групата (без да се скъ­пят и прикриват) най-доброто от себе си, включително и плодовете на своята медитация по тази тема.

Имайте предвид, че даваните от мен инструкции ще бъдат по възможност максимално кратки. Ще се постарая да вместя много истини в малък обем, така че всяко изречение да изразява ясна идея и вярно да осветява проблемите, стоящи пред лечителската група. Това, което ми предстои да ви съобщя, се подразделя на две части. Първо, ще се заемем с общата работа по обучението в езотерично лечитслство, като за целта ви запозная с неговите закони, техники и методи. Второ, ще разгледаме самия лечител и възможностите за неговото усъвършенстване при овладяване на лечителското изкуство. Нима не е вярно, че съчувствието към пациента и разбиране­то на неговите проблеми е от първа необходимост за лечителя, така че той да спечели доверието на болния.

Има две думи, съдържащи основните изисквания към всеки истински лечител - магнетизъм и излъчване. Трябва да работите в тази посока. Необходимо е лечителят преди всичко да придобие магнетичност и да привлича към себе си:

• 
  енергията на собствената си душа (това изисква достига­не на равновесие чрез индивидуална медитация);
  
• 
  съдействието на тези, на които той иска да помогне (това предполага безкористно отношение);
  
• 
  енергиите, които стимулират пациента към желаната ак­тивност (това изисква окултни познания и тренирай ум).
  

ОСНОВНИ ПРИЧИНИ ЗА ЗАБОЛЯВАНИЯТА

Това е основният проблем, с който в продължение на векове се е сблъсквала цялата медицинска практика. В днешния механизи­ран век причините се търсят във външната страна на нещата, като е забравен частично верният възглед на ранните векове, че първоп­ричината за болестите се крие в „лошото настроение", което се за­ражда и зрее във вътрешния, субективен живот на човека. Вследствие еволюцията на всестранните знания ние вече познаваме външната страна на нещата (забележете, че не употребявам думата „повърх­ностната") и идва часът, когато знанието може отново да навлезе в сферата на субективното и да се превърне в мъдрост. Днес най-добрите представители на медицината (и свързаните с нея профе­сии) с готовност признават, че причините за повечето заболявания се коренят в скритите, субективни тенденции на ума и на емоцио­налната човешка природа, както и в потиснатия или невъздържан полов живот.

Основната причина за болестите (доколкото съм в състояние да я формулирам) вероятно ще остане неразбираема за вас; обясне­нието се крие в далечното минало на нашата планета и в развити­ето (от окултна гледна точка) на планстарния Живот. Проблемът се корени в т. нар. „космично зло". Тази почти безсмислена фраза обоз­начава онова състояние на съзнанието, което е характерно за ня­кои „несъвършени Богове". Като начален постулат, който вероятно трудно ще разберете, ви съобщавам факта, че дори самото Божество се стреми към съвършенство, от което следва, че и за самите Богове, както и за БОГА (като живот на слънчевата система) съществуват определени ограничения и такива области и състояния на съзна­нието, които все още им предстоят за овладяване. Тези ограниче­ния и относителни несъвършенства могат да предизвикат опреде­лени следствия в техните тела на проявление - в планетите като форми на Живот и в слънчевата система като израз на ЖИВОТА въобще. Ако приемем и хипотезата, че външните божествени тела -планетите, са проявление на форми, чрез които определени Божества изразяват себе си, можем да направим верния извод, че всяка фор­ма на живот вътре в тези тела по необходимост ще бъде изложена на същите ограничения и несъвършенства, свойствени за онези об­ласти на съзнание и осведоменост, които остават непокорени до този момент от Божествата, въплътени в дадената планетна или слънчева форма. Приемайки за верен постулатът, че всяка форма е част от друга, по-голяма форма, и че „се движим, съществуваме и проявяваме" (както се с изразил свети Павел) в тялото на Бога, ще разберем, че като съставна част от четвъртото природно царство, ние неизбежно се подчиняваме на общите за него ограничения и несъвършенства.

Да се осъзнава и изрази нещо повече от даденото общо прави­ло с вън от нашите възможности, защото съвкупният менталсн по­тенциал на средния кандидат или ученик е недостатъчен за тази задача. Какво всъщност означават такива термини като „космично зло", „божествено несъвършенство", „ограничени сфери на съзна­ние", „свобода на чистия дух", „божествен ум", които в наши дни тъй често се употребяват с лека ръка от различните мистични и окултни мислители? Самообявявансто от страна на отделни лечи­телски школи за божествено съвършени, претенциите им, че са ов­ладели истинското освобождение на човечеството от болестите на плътта - нима това не са гръмки фрази, израз на стремежа към идеа­ла, но често мотивирани от егоистични желания? Нима това не са безпочвени спекулации в мистична опаковка? И може ли да бъде инак, щом само съвършеният човек с способен действително да ос­мисли божествеността?

Трябва да се признае, че човекът все още не е дораснал до осъзнаването на дълбоките, скрити причини за явленията, възник­ващи в хода на еволюиращия живот на формите. Не с признак на мъдрост да се разглеждат спорните въпроси и факти в светлината само на съвременните представи; човек трябва да си дава сметка, че както той е способен да прониква по-дълбоко в ума на Бога в сравнение с мисловните способности на животните, така (по анало­гия) могат да съществуват и други, по-висши умове в други по-вис-ши царства, които да са в състояние да осъзнават Живота в по-истинска и ясна светлина, отколкото човешкият род. Толкова ли е невъзможно целта на еволюцията (така, както тя изглежда в очите на човека) да се окаже в крайна сметка само частичка от една друга, наистина грандиозна цел, която той със своето тясно разбиране за­сега не с в състояние да обхване. Окончателната цел, така, както тя с заложена в ума на Бога, може всъщност много да се различава от тази, която хората сега са в състояние да осмислят. Така термините „космично зло" и „космично добро" често напълно изгубват своя смисъл и се разглеждат единствено през призмата на илюзиите, ко­ито човекът приема за реалност. Най-добрите съвременни умове едва сега започват да съзират първия слаб лъч светлина, който си пробива път през мъглата и служи преди всичко за разобличаване на илюзията, приемана за факт. Благодарение на тази светлина пред индивидите, които са устремени и държат ума си открит, може да бъде представена следващата истина: дори самото Божество се намира на пътя към съвършенството. Тази мисъл казва много.

Търсейки причините за заболяванията, ние ще изхождаме от това, че фундаменталната, крайна космична причина е извън въз­можностите ни за познание и едва когато на Земята дойде Царството Божие, ние ще получим известна представа за това общоразпрост-рансно заболяване, от което страда нашата планета в четирите си природни царства.

Можем обаче да посочим няколко основни положения, които постепенно ще бъдат признати в макрокосмичен смисъл и ще ^ока-жат своята истинност там, където микрокосмосът се разг жда интелигентно:

1. Всяко заболяване (а това е баналност) се предизвиква от липсата на хармония между аспекта на формата и този на живота. Онова, което съединява формата и живота (и същевременно е ре­зултат от този желан съюз), ние наричаме душа в случаите, когато става дума за човечеството, и интегриращ принцип, когато гово­рим за дочовешкитс царства. Болестта се появява там, където от­съства равновесие между различните фактори: душа и форма, жи­вот и неговото проявление, субективни и обективни реалности. Оттук следва, че духът и материята не са свободно свързани помежду си. Това с само една интерпретация на първия закон; за неговото пъл­но обясняване ще с необходима цяла дисертация.

2. Тази дисхармония предизвиква т. нар. болестни явления; тя пронизва всичките четири природни царства и създава условията, които пораждат болка там, където има тънка и развита чувствител­ност, както и в случаите на всеобщ застой, разложение и смърт. Поразмислетс над тези думи: дисхармония, болест, болка, застой, разложение, смърт. Те описват общото условие, управляващо съз­нателния макро- и микрокосмичен живот на всички форми, без са­мите те да са причина за него.

3. Всички тези явления могат да бъдат разглеждани като пречистващи по своето действие и човечеството трябва да ги приема именно в този аспект, ако иска да добие правилно отношение към болестите. Това често се забревя от фанатичните лечители и категоричните тълкуватели на непълно разбраната теза, която всъщ­ност представлява само част от една по-голяма и всеобхватна идея.

4. Методите и техниките на лечение не са тайна за човечес­твото и са резултат от умствената дейност на човека. Това е свиде­телство за неговата скрита сила на творец, стремящ се към свобода; то доказва способността му да съзира съвършенството на ума и целта, към която се стреми, а следователно и да работи за оконча­телното си освобождение. Неговата грешка в наши дни се крие в:

• 
  неспособността му да осъзнае ролята на болката;
  
• 
  протеста му спрямо страданието;
  
• 
  неразбирането на закона за непротивенето;
  
• 
  преувеличаване значението на природната форма;
  
• 
  неправилното отношение към смъртта и самозаблудата, че изчезването на живота от видимата форма и послед­ващото разложение на тялото означава катастрофа.
  

6. Болестта нсвинаги е резултат от неправилното човешко мислене. Тя е съществувала в много форми на живот, появили се на Земята още преди човешкото семейство. Ако търсите словесно изра­жение, оставайки в рамките на обичайния човешки ум, бихте могли с известно основание да кажете, че Бог (планетното Божество) носи вината за неправилното мислене. Това ще бъде само частичка от истината, видяна през призмата на вашия ограничен човешки ум, заслепен от всеобщите заблуди.

7. Болестта е процес на освобождение и враг на всичко ста­тично и кристализиращо се, но от това не следва, че трябва да я срещаме приветствено, а смъртта - любовно. Ако това беше така, ние щяхме да култивираме болестите и бихме давали награда за самоубийството. За щастие на човечеството тенденцията на живота е насочена срещу болестта и на живота (проявен във форма) е при­същ страхът от смъртта. Това с истина, защото инстинктът за са­мосъхранение и запазване целостта на формата е принцип на жизнеспособността на материята и е тенденция към самоувековечава-не на живота вътре във формата, а това е и ще бъде една от велики­те богодадени ни способности. В човешкото семейство обаче тачи способност ще трябва да отстъпи място на едно ново отношение към смъртта, разбирана като организиран, освобождаващ процес, който е насочен към съхраняване на силите и в перспектива предос­тавя на душата по-добър инструмент за проявление. За такава сво­бода на действие човечеството като цяло все още не е готово. Уче­ниците и кандидатите трябва да започнат да се проникват от тези нови принципи на съществуване. Инстинктът за самосъхранение ще господства в отношенията между духа и материята, между живота и формата, само докато самото Божество желае въплъщения в сво­ето тяло на проявление - планетата или слънчевата система. С това изявление ви намеквам за една от основните причини на болестите и соча обяснението за постоянната борба между окования дух и ско­ваващата го форма. Коренът на това противоборство се крие в оно­ва вродено качество, което се проявява в стремежа за запазване на настоящата форма и продължаване на вида.

8. Всичко това се управлява от закона за причината и след­ствието, който на Изток се нарича карма. Кармата по същество трябва да се разглежда като следствие (в живота на голямата фор­ма на нашата планета) на причини, дълбоко скрити в ума на Бога. Причините, които можем да разглеждаме като свързани с болестта и смъртта, в действителност са следствие от някои принципи, ко­ито управляват (правилно или не, кой знае) живота на Бога във фор­ма и те ще останат непознаваеми за човека в плът до момента, в който той не приеме великото посвещение, символизирано от нас като Преображение. Навсякъде при нашето обучение ще се сблъск­ваме с вторичните причини и техните следствия, т. е. с явления, които произтичат от субективни следствия, обусловени от твърде далечни за нашето разбиране причини.

Приемането и осъзнаването на това твърдение е най-доброто, което човек може да направи със сегашния си мислителен апарат. Докато интуицията е рядкост, а просветленият ум е почти изключение, защо с необходимо човекът самонадеяно да смята, че може да разбере всичко? Нека той работи над развитието на интуицията и просветлението, а разбирането ще дойде на свой ред. Човекът трябва да заслужи правото си на божествено познание. Това признание с достатъчно за нашата работа и. ни дава възможност да изложим законите и принципите, които ще покажат на човечеството пътя към освобождаване на съзнанието от формата и по-нататъшната побе­да над смъртта и над онези болестотворни условия, които сега уп­равляват нашите планетни проявления.

Ще разделим изложението за причините на болестта в три части, без да даваме простор на естественото си, но безполезно же­лание да проникнем в ума на Божеството:

1. Психични причини.

2. Причини, произтичащи от груповия живот.

3. Нашите кармични дългове, кармични причини.

Оттук ще схванем само общата идея (това е всичко, на което сега сме способни), обясняваща наличните болести в човешкото се­мейство и частично в животинското царство. След осъзнаването на общата идея, ние ще достигнем до по-добро разбиране на нашите проблеми и ще можем да продължим с разглеждането на методите, които ще ни позволят да преодоляваме нежеланите ефекти с по-голяма лекота. Изучаващият изкуството на лечителството трябва винаги да помни, че лечението може да бъде осъществено по три равностойни и ефективни начина, съобразени със степента на еволюция, достигната от пациента.

В това се съдържа много материал за размисъл. Колкото до практическото усвояване на тези техники и методи, ние ще се прид­вижваме бавно напред, защото аз възнамерявам да положа надеж­ден фундамент за всичко онова, което предстои да ви съобщя в тази книга.

Тематиката, свързана с обучението на лечителя, постепенно ще бъде изложена в шест правила, които определят (или трябва да определят) лечителската дейност. Нали помните онези две думи, които ви дадох - магнетизъм и излъчване, които изразяват същ­ността на тази дейност. Те са различни по своето въздействие, как­то сами ще се убедите по-късно.

Разглеждайки причините за болестите, ще трябва накратко да се спра и на условията - както външни, така и вътрешни.

За повърхностния наблюдател може да изглежда, че много от болестите и причините за смъртта се обясняват главно с условията на заобикалящата среда, за които той въобще не е отговорен. Те варират от чисто външните случайности до наследствената пред­разположеност и могат да се сведат до:

1. Нещастни случаи, които могат да са резултат от лична небрежност, групови събития, лекомислие на други хора, сбивания, работнически стачки, войни, нападения на животни и змии, случай­ни натравяния и много други причини.

2. Инфекции, които поразяват човека в резултат на външни фактори, а не като следствие от конкретното състояние на кръвта. В тази група влизат различните инфекциозни и заразни болести, както и епидемиите. Те могат да поразят човека при изпълнение на служеб­ния му дълг, при неговите всекидневни социални контакти или вслед­ствие на широко разпространени заболявания сред околните.

3. Болести, обусловени от лошото хранене, особено в детството. Недохранването предразполага тялото към болести, по­нижава съпротивляемостта и жизнеспособността му и подрива„защитните му сили", като води до преждевременна смърт.

4. Наследственост. Има различни видове наследствени слабости, които предразполагат индивида към определени болести и в крайна сметка водят до смърт, както и такива, които неотклон­но убиват желанието му за живот. Освен това, има и такива наслед­ствени тенденции, които предизвикват опасни наклонности и фор­мират нежелателни навици в морално отношение; те разграждат волята на индивида и така го лишават от способността му да се бори с вродената предразположеност. Той пасивно й се отдава и се разплаща за това с цената на редица болести или смърт.

Ето четирите типа болести и причини за смъртта, които до голяма степен предопределят съдбата на хората от нашето обкръ­жение. Тези фактори не бива да се отнасят към психичните причини за болестите, а да се разглеждат (и то много внимателно) като част от условията, определяни от груповия живот с неговите предразполагащи и болсстотворни причини. Към тях се числят и инфекциоз­ните заболявания, но без ситуациите, при които болестите възник­ват в резултат на железопътни и автомобилни катастрофи. Вярно е, че в работата си лечителят може да се сблъска и с такива случаи, но те изискват досга по-различен подход в сравнение с третирането на болестите, възникнали в немощното тяло или при други групови заболявания. Проблемите, произтичащи от недохранване или неп­равилно хранене, характерни за съвременния живот, няма да бъдат разглеждани тук. Нито едно дете не носи отговорност за тях, а мен ме интересуват заболяванията, обусловени от вътрешните, субек­тивно неправилни условия.

Отговорността на детето за жизнените условия, в които живее, практически е равна на нула, ако не признаем кармата в ролята й на предразполагащ фактор и нейната способност да предизвиква корек­тиви, които произтичат от миналото, но въздействат върху настоя­щето. Ще разгледам по-подробно този въпрос в третата глава, ко­ято анализира нашите кармични дългове. Сега само ще отбележа, че темата за болестите може изцяло да се разглежда през призмата на кармата и трактовката й би била еднозначна и убедителна, ако съществуваше правилно разбиране по този труден за осмисляне предмет още от първата му поява на Запад. Истината, така както е дошла до вас от Изтока, е толкова изопачена от източните теолози, колкото е изкривено тълкуванието на доктрините за изкуплението и непорочното зачатие от западните им колеги. Вашите съвременни формулировки са много далече от обективната истина. Затова из­питвам сериозни затруднения, когато разглеждам темата за болес­тите от гледната точка на Закона за Кармата; трудно ми е да ви дам правдива представа за тези обективни знания, защото се сблъс­квам с погрешно разбраните от вас идеи на закона за причината и следствието. Учението за внезапно възникващата еволюция и съв­ременните теории за действието на катализатора върху две вещества, които (смесени в негово присъствие) се превръщат в трето вещество, съвсем различно от първите две, съдържат много истина относно действието на кармата. Разбирате ли ме? Да или не? Ако ви кажа, че ударението, което се отрежда на закона за кармата (когато с него се обяснява справедливостта на болката, болестите и страданията), е само частична представа за основната космична истина - ще вне­се ли това поне малко яснота във вашия ум? Ако ви заявя, че пра­вилно разбраният и приложен закон за кармата по-бързо ще донесе щастие, благоденствие и освобождение от страданията, отколкото самата болка и нейните последствия - способни ли сте да вникнете в това?

Светът на заблудите е толкова силен в наши дни, а илюзиите са толкова могъщи и живи, че ни с невъзможно да осъзнаем реално­то значение на този обективен закон.

Законът за кармата не е закон за отплата и възмездие, както мо­же да се допусне от прочита на наличната литература: това с само един от неговите аспекти. Законът за причината и следствието не тряб­ва да се разбира така, както се тълкува сега. Да вземем за пример зако­на за гравитацията, който отдавна се е утвърдил в човешкия ум. Такъв закон съществува, но той представлява само фрагмент от един друг, по-всеобхватен закон. Непогрешимостта на този частичен аспект се опровергава всеки път, когато видим в небето полета на самолета, при който действието на закона за гравитацията се преодолява с помощта на обикновени механични средства. Ако човешките същества можеха да осъзнаят, че за тях това е толкова лесно, колкото и за самолета, те биха се обучили с лекота на древната техника, според която способ­ността за левитация с едно съвсем просто начално упражнение.

Законът за последствията не с толкова неизбежен и ненарушим, колкото го смята съвременната мисъл, но е далеч по-тясно свързан със закона за мисълта, отколкото се предполага. В разбирането на този факт менталната наука постепенно налучква верния път. Ней­ната ориентация и цели са правилни и добри и ще дадат богати плодове, но изводите и методите й на работа в наши дни са печално неграмотни и заблуждаващи.

Ще се спра върху неразбирането на закона за кармата, защото много държа да пристъпите към изучаването на законите на лечителството с максимално свободни и открити умове и да осъзнаете, че вашето неразбиране на законите е обусловено:

1. От старите теологии и от техните статични, изкривени и погрешни представи. Тези учения водят до огромни заблуди, но за съжаление са повсеместно признати.

2. От световната мисъл, силно доминирана от елементите на желанието, в която е останало малко от истинското мислене. От своята тесногръда гледна точка хората тълкуват тези смътно усе­щани закони като завършеност. Например, в учението за кармата се акцентира върху идеята за възмездието главно защото хората търсят правдоподобно обяснение за видимата страна на нещата така, както на тях им е удобно да я разбират. Добрата карма все пак е повече от лошата, макар вие сега да сте убедени в обратното.

3. От световните заблуди и илюзии, които държат средно-интелигентния човек далече от обективната истина. Само напред­налите хора и учениците започват да постигат мимолетни и несъ­вършени прозрения за величествената реалност.

4. От безконтролния ум и скованите, нссъбудсни мозъчни центрове, които също забавят движението на човека по пътя към правилната му реализация. Този факт не се признава често. Човеш­кият апарат за реализация все още не с съвършен. Обърнете внима­ние на това.

5. От националните и расовите темпераменти с техните предразсъдъци и предвзетост. Дадените факти са препятствие за правилната оценка на разглежданите реалности.

Вече ви казах достатъчно, за да осъзнаете колко безпочвени са претенциите ви, че правилно разбирате законите, с които се сблъск­вате и които се опитвате да обяснявате. В никоя област на човешкото познание не цари такава тъма, както в сферата на законите, свързани с болестта и смъртта.

Онова, което ще кажа в раздела „Психични причини за забо­ляванията", няма да има нищо общо с недъзите и предразположе­нията към заболяванията, обусловени от обкръжението, нито от те­зи физически пороци, които се наследяват от родителите, носещи в телата си и предаващи на децата си микробите на болести, които те преди това са наследили от своите прародители.

Наследствените болести се срещат много по-рядко, отколко­то се предполага; от тях най-опасни и непосредствено засягащи чо­вечеството са предразположението към туберкулоза, сифилис и рак. Тези болести могат както да се наследяват, така и да се предават чрез контакт. Тях ще разгледаме във втория голям раздел - този за болестите в група.