от ТИБЕТЕЦА чрез АЛИС БЕЙЛИ
ОСНОВНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ЛЕЧИТЕЛСТВОТО
Пристъпваме към нов раздел от изследването на лъчите и болестите. В сравнение с предишния (от ваша гледна точка), този е значително по-практичен, отколкото умозрителен. Много от онова, което изложих дотук, за вас е „спорна истина" (т. е. истина, която поражда въпроси), а за интуитивните изследователи това в най-добрия случай е „правдоподобна" хипотеза. Отбележете си тази фраза, колкото и парадоксална да ви изглежда тя. Вие на практика не разполагате с преки методи, за да проверите истинността на казаното от мен. Голяма част от тайната на живота ще се изясни едва когато повечето кандидати [aspirant (кандидат, претендент, стремящ се) - бел. ред.] започнат съзнателно да действат в света на причините. За Йерархията няма тайни, освен може би в областта на непредсказуемата природа на човешките реакции. Независимо от изменчивата активност на човешкия род, Учителите обикновено са в състояние да предвидят бъдещето, но езотерично Те отказват да „мислят за енергии, свързани с дейността на земното съществуване, от страх, че контра-енергиите, излъчвани от обитавания от Тях Център, могат да затъмнят истината за свободната воля на човека". Цитирах думите на един от Учителите, казани на съвещание през 1725 г.
Ако за вас това, което ви съобщих в предишния раздел, може да бъде адекватна хипотеза или пък съмнително и неприемливо тълкуване на скритите причини за болестите, за мен то е безспорна и фактически доказана истина.
Човечеството има зад гърба си древно минало, в което т. нар. грехове, заблуди, престъпления и погрешни нагласи са се натрупали като тежка карма, която (за щастие на човешката раса) в наши дни бързо се изкупва. Проявяваният сега огромен интерес към болестите, концентрирането на всички ресурси на медицинската и хирургичната наука в разположение на воюващите сили - ресурси, които по-късно ще бъдат мобилизирани в помощ на гражданското население от разорените страни от двете полукълба - обширните изследвания, които се провеждат във вашите болници и учебни центрове, ускорените научни открития и трайният стремеж към разумно опростяване скоро ще доведат до коренна промяна в подходите към болестта. Така ще стане възможно изкореняването на много от ужасните наследени болести.
Притокът на окултно знание (чрез световните ученици и посветени) ще доведе до големи промени в лечебните техники; бъдещото разбулване на новите, още по-прости закони на здравето, и неизбежният синтез между ортодоксалната медицина, психологията и духовните методи на лечение ще създадат съвсем нов подход към цялата тази проблематика; разширяващото се използване на огъня като пречистващо средство - както по отношение на почвата, така и спрямо човешкото тяло - ще промени много неща. Методът за повишаване на температурата с цел лечение на някои болестни явления и често използваната от природата практика за подлагане на големи земни площи на пречистващото действие на огъня ще бъдат развити в нова и по-полезна наука. За това обаче е необходимо време. Тук аз само маркирам зачатъчните тенденции в тази посока. Бързото разкриване на съзнанието издигна човека на върха във всички области на знанието; това ще доведе до огромно разширяване на разбирането и ново виждане за причините, обуславящи влошеното физическо здраве на съвременния човек.
Новото учение и бъдещото знание ще се появят като резултат от пробуждащата се интуиция, от присъствието на много напреднали и развити души на земята и от установяването на тясна връзка между Йерархията и Човечеството. Закономерното съединяване на енергиите на тези два планетарни центъра ще доведе до коренна промяна на физическия организъм и до ускорено развитие на човешките сетивни способности. Значително ще нараснат съпротивителните сили срещу местните и наследяваните болести и ще се появи реална способност за резистентност спрямо инфекциите; това ще отстрани голяма част от болката и страданието. Изплащането на човешката карма благодарение на преживяното през последната световна война (1914 - 1945) ще даде възможност на търсещите въплъщение души да създадат тела, свободни от тенденциите за болестно развитие. Учителите са принципно неподвластни на болестите, защото окончателно са преодолели Кармата на трите свята и са се освободили.
Когато развилата се през последните 50 години в Европа способност за лечение на планетарната болест туберкулоза се разпространи и в гъстонаселените територии на Изтока, както и в другите райони с остър недостиг на медицинско обслужване, болестта ще бъде окончателно победена. Сифилисните заболявания вече са поставени под текущ контрол чрез прилагане на съвременни лекарствени средства, които обаче са разглеждани от Учителите (във времето и пространството) само като облекчаващи и повърхностни. Тези болести бавно и закономерно ще отмрат като цяло едва след като човечеството измести своето съзнание към менталния план, т. е. встрани от сферите на астралните и сексуалните желания с техния обратен удар по автоматично отзивчивото физическо тяло. Третата основна планетарна болест - ракът, засега като цяло е вън от контрол и относителната простота на хирургичната намеса все още изглежда единственото лечебно средство. Разбирането на причините и овладяването на превантивните средства срещу раковите заболявания все още са в зачатъчно състояние; тази област като цяло си остава концептуална арена на безкрайни търсения и изследвания. Много леки неразположения, инфекции и широка гама от съпътстващи ги физически заболявания в крайна сметка ще бъдат причислени към някое от посочените три основни заболявания, които на свой ред са обусловени от определена злоупотреба с енергиите на трите главни лъча. В тази връзка трябва да отбележим, че:
1. Сифилисните болести са причинени от злоупотреба с енергията на трети лъч, т. е. с разумната творческа енергия на самата субстанция.
2. Туберкулозата е резултат от злоупотреба с енергията на Втори лъч.
3. Ракът е тайнствена и фина реакция спрямо енергията на първи лъч, т. е. на волята за живот като аспект [аsресt (вид, страна, гледна точка, част) - бел. ред.] на този лъч. Тя се проявява като свръхактивност в ръста на клетките, чиято воля за живот става разрушителна за организма, в който се развиват.
Тук правя само намек, който засега няма да бъде от голяма полза за изследователя. На медицината й предстои да проведе голямо окултно търсене в очертаните посоки, но това ще стане възможно едва след като бъде постигнато по-добро разбиране на Науката за Лъчите и след като бъде фактически признато и доказано наличието на петте основни енергии (петте обуславящи лъча) във всяко човешко същество; след време хората ще се научат с лекота да определят своя общ лъчев тип, както и конкретните лъчи, управляващи тяхната троична личност.
Във всички области, в които човек разгръща своето знание и разбиране, се забелязва тенденция за бърза поява и утвърждаване на новото. Порталът на авантюрата (във висшия смисъл на тази дума) е широко отворен и нищо досега не е успяло да спре човечеството пред него; през всички векове човекът се е стремял към нови и по-богати сфери на изследвания, открития и практически достижения.
Днес широко отворените врати към новото ще допуснат човека до света на смисъла, който е прелюдия към света на причините. Следствие - смисъл - причина; в тези три понятия се крие Ключът към ръста на човешкото съзнание. Повечето хора днес живеят неосъзнато в света на следствията; малцина започват да функционират в света на смисъла, но само учениците и действащите в света на Йерархията ясно осъзнават причините, предизвикващи (по пътя на смисъла) видимите следствия. Именно с тази цел сега ние пристъпваме към разглеждането на основните изисквания, които човек трябва да изпълни, преди да може да се придвижи напред към бъдещото просветление. То със сигурност ще прогони страха от смъртта и ще изясни тази тема, която толкова дълго е хвърляла човека в дълбините на отчаянието и страха. Тук имам предвид и нагласите, които трябва да бъдат усвоени от търсещите изцеление на телесните болести и недъзи; нагласи, които те трябва да постигнат главно в ментален план [р1апе (плоскост, ниво, равнище, сфера) - бел. ред.]. Отнасяйки се за човека като цяло, тези изисквания ще пробудят менталното внимание както на лекуващия посредник, така и на пациента.
Обикновено се предполага, че главната предпоставка за лечителското изкуство е вярата. Това обаче не е така; вярата има само косвена връзка с лечителството. Лечебният процес зависи от някои основни Жизнени фактори, към които вярата почти няма отношение. Старанието на пациента да се сдобие с вяра често му нанася вреда като увеличава трудностите, които лежат по пътя до пълното му изцеление. Когато Христос е посочвал значението на вярата (т. е. на качеството, което във вашите западни писания се превежда като „вяра") Той всъщност е имал предвид приемането на закона, признаването на Кармата и разбирането за божествената съдба. Ако осъзнае това, човек ще постигне ново отношение и към Бога, и към околния свят. Изискванията, които искам да изброя, са следните:
1. Признаване (по възможност) на великия Закон за Причината и Следствието. Това не винаги е възможно при работа с непросветени хора.
2. Правилно диагностициране на болестта, проведено от квалифициран лекар или от духовен ясновиждащ, ако посветеният лечител е развил такава способност.
3. Съобразяване със закона на неумолимата карма. Под това се разбира способността на пациента или на лечителя да узнаят дали изцелението е съдба на боледуващия или е по-правилно да му се помогне да извърши великия преход.
4. Готовност да се признае, че излекуването може да се окаже принципно нежелателно от гледна точка на душата. Често хората се излекуват благодарение силата на лечителя, въпреки че възобновяването на активния живот във физически план не е тяхна съдба.
5. Активно сътрудничество между лечител и пациент на основата на взаимно разбиране.
6. Пълна готовност от страна на пациента да приеме проявената воля на душата (каквато и да е тя). Това може да се нарече проява на божествено безстрастие.
7. Старание от страна както на лечителя, така и на пациента за непричиняване на вреда. Сериозно размислете над значението на това изискване. То засяга отношението и на двете страни към свързаните с тях хора.
8. Усилие от страна на пациента (ако не е прекалено болен) да регулира и поправи онези присъщи на природата му аспекти и характеристики, които могат да попречат на чистото и правилно духовно възприятие. Това е едно от значенията на израза „работа по възстановяването", макар и не най-главното.
9. Целенасочено изкореняване на онези качества и тенденции в мисленето и желанията, които могат да затруднят притока на духовната сила, призвана или по-тясно да интегрира душата с тялото в трите свята и да осигури обновено жизнено проявление, или да насочи душата към сливане с нейния първоизточник чрез пренасяне на живота във висшите нива. Това по същество засяга отношението на пациента към неговата душа.
10. Способност от страна както на лечителя, така и на пациента да се интегрират в духовната група, с която субективно са свързани, или пък да постигнат обединение на личността и душата и ако са достигнали необходимата степен на развитие - по-тясно да се интегрират в ашрамната група на Учителя.
Тези десет изисквания могат да ви се сторят обикновени, но те в никакъв случай не са такива. На пръв поглед може да изглежда, че те засягат характера, качествата и способностите на човека, но всъщност става дума за връзката на душата с тялото и за тяхната тенденция към интегриране или към разделяне. Целта е да се установи неразривна връзка между лечителя (лечителската група) и пациента, който е подложен на научното въздействие на лекуващия посредник - група или индивид.
Едно от първите неща, които трябва да направи всеки лекуващ посредник, е да формулира прост набор от правила за желателното поведение на лекувания. Те трябва да са прости, защото в случаите на реална болест на пациента ще му бъде трудно да извърши и най-лекото усилие, за да промени своите възгледи и нагласи. Това често се забравя.
Искам да ви разясня още няколко неща, които вие на свой ред ще обясните на вашите пациенти:
1. Изцелението не е гарантирано. Пациентите трябва да разберат, че удължаването живота на физическото тяло не е върховна цел, освен може би в случаите, когато служенето допринася реална полза, ако остават неизпълнени задължения или ако на душата предстои да усвоява още уроци. Телесното проявление обаче по принцип не е върхът на съществуването; реалното благо е в свободата от ограниченията на тялото. Пациентите трябва да се научат да разпознават и да приемат Закона на кармата.
2. Страхът е излишен. Една от първостепенните задачи на лекуващия посредник е да помогне на пациента да си изработи щастлив, здрав, оптимистичен поглед към бъдещето - независимо от това, какво конкретно му носи то.
В случая вие имате възможността да подскажете ново отношение към целия проблем за болестите и лечителството и да подтикнете човечеството към по-добро и щастливо чувство за пропорция по въпросите на здравето и болестта.
Така за много хора ще стане ясно, че понятието „възстановяване" е свързано с висшето изкуство, позволяващо да се върне на пациента всичко онова, което му е необходимо за придобиване на правилно отношение към живота - живот във физическо тяло и на физически план или пък продължаване на живота на други равнища, невидими за средния човек и смятани от мнозинството за проблематични и непостижими. Възстановяването може да включва коригиране от страна на пациента на собствените му недостатъци преди да получи това, което той смята за успешно лечение; тази необходимост трябва да бъде изяснена от лечителската група още при първия контакт с лекувания. Това не бива да се забравя. Ако кармата на пациента го позволява, на него трябва да му се помогне да си възвърне волята за живот; при други случаи е необходимо да му се внуши отказ от страха (страх от живота или страх от смъртта), което ще доведе до възвръщане на смелостта. Изграждането на положително отношение към всички житейски обстоятелства може да се окаже необходимо качество, подплатено от възстановената готовност за съзнателно и радостно приемане на всичко, което може да донесе бъдещето. Накрая, то може да включва и възстановяване на хармоничните отношения между пациента и неговите близки, семейство и приятели и като следствие - всестранно и правилно регулиране, подем на съзнанието за любов и отказ от всичко, което може да се разглежда като дълбоко вкоренено неправилно мислене.
Оттук става ясно, че изпълнението на лечебните ритуали е само част от общата лечителска работа и че отношението лечител - пациент има в основата си възпитателно-образователен характер, който трябва да бъде съобразен с физическото състояние на болния. В хода на практическата си дейност вие ще се убедите колко е необходимо да притежавате кратко описание на предстоящата ви работа и на онези възстановителни мерки, които пациентът трябва да осъществи, за да облекчи свободния приток на лечебната сила. Той трябва да бъде подтикнат да „изкупи дълга на старите си грешки" ако иска лечебният процес да протече успешно и в хармония със Закона на кармата.
Етапът на подготвителната работа не е никак лесен. За тежкоболните пациенти тази работа може да се окаже почти невъзможна. Лесно е да се разбере, че лечението на духовно ориентираните хора, чиито животи дълго време са били основани на правилни усилия и на разумно „отдаване на кесаревото кесарю, а божието - Богу", ще бъде много по-лесно и успешно, а при необходимост задачата за облекчаване на прехода им през вратата на смъртта ще бъде много по-проста. В крайна сметка, смъртта сама по себе си е работа по възвръщането. Тя включва както връщане на телесното вещество към трите субстанциални свята, което трябва да се прави с готовност и оптимизъм, така и обратно сливане на човешката душа с нейния първоизточник, съпроводено от радостта на реабсорбирането. Всички вие трябва да се научите да гледате на смъртта като на акт на възвръщане; приемайки тази гледна точка, вие ще видите смъртта в светлината на нейния истински смисъл като съставна част (призната и приемана) на непрекъснатия жизнен процес.
Ако трябва да формулирам основната задача на всички лечителски групи, такива, каквито Йерархията би искала да ги види в бъдеще, аз бих казал - да се подготви човешкото съзнание за разбиране на възстановителния аспект на смъртта, което ще придаде на този традиционно ужасяващ враг на човешкия род едно ново и по-оптимистично значение. Ако следвате тази посока на мислене, ще откриете, че темата за смъртта постоянно ще се повтаря - в резултат на това у вас ще се появи ново отношение към умирането - едно спокойно очакване пред лицето на това неизбежно и много познато събитие. Лечителските групи трябва да са готови да работят с това главно състояние на всяко съществуване, като основна част от тяхната работа ще бъде разясняването на принципите на смъртта. Казват ни, че душата трябва да се върне при Този, който я е дал. До днес това беше насилствено завръщане, пораждащо стремеж мъжете и жените на всяка цена да излекуват физическото си тяло, доколкото те преувеличаваха неговата ценност и разглеждаха продължителността на земното съществуване като най-важен фактор в своя живот. През следващия цикъл тези погрешни нагласи ще трябва да се променят; смъртта ще стане нормален и разбираем процес - толкова нормален, колкото и процесът на раждане, но предизвикващ по-малко болка и страх. Това мое указание е своеобразно пророчество и трябва да се отбележи като такова.
С тези думи искам да ви внуша разбиране за елементарния факт, че всяка лечителска група, която се опитва да работи в новите посоки, трябва (като предварително условие) да се постарае да разбере феномена на смъртта, която ние наричаме „велик възстановителен процес" или „велико завръщане". Тук имам предвид изкуството за мъдро, правилно и навременно връщане на телата към източника на техните съставни елементи, както и за завръщане на душите към сферите на тяхното същностно битие. Внимателно подбирам думите си с цел да ви подтикна към най-правилния и обективен размисъл над т. нар. загадка на смъртта. Това е мистерия за обикновения човек, но не и за учениците и позналите мъдростта.
Лечителите (групови или индивидуални) ще осъзнаят необходимостта понякога да обсъждат със своите пациенти факта на смъртта; едно от задълженията на учениците от моя ашрам и от Ашрама на Учителя К*Х* е в беседи с търсещите истината да въвеждат темата за смъртта в тяхно мислене и да я правят предмет както на взаимно обсъждане, така и на разговор с тези, които те се опитват да лекуват. Това е трудно и не бива да се прави прибързано, но заедно с това не трябва да се избягва или пропуска като тема. Лечителските групи от отделните ашрами акцентират не на телесното изцеление, а на правилния избор на времето и на работните цикли, т. е. на физическото съществуване от една страна, и на циклите на възвръщане (на смъртта във физически план), от друга.
Целият този раздел, озаглавен „Основни изисквания", всъщност разглежда процесите на умиране и на условията в материалния свят, или в трите свята на въплътеното служене. На първо място се описва завръщането на тялото към общия резервоар на веществото или пък към служене във външния свят на всекидневния физически живот; както и връщането на душата към нейния първоизточник (към душата на нейния собствен план) или обратно - към пълна отговорност в тялото. Отделянето на жизненото начало и на съзнанието се разглежда на второ място; тази тема не е свързана с формирането на характера, както може да се предположи. В уводните думи към този раздел аз засегнах въпроса за характера и за личните качества, доколкото всяко вярно разбиране за основните принципи на живота и смъртта се облекчава от правилното действие, основано на правилно мислене, което в крайна сметка формира правилен характер. Тук обаче няма да се разпростирам по повод на тези елементарни предпоставки. Интересуващите ни сега процеси на интеграция се отнасят за сливането на душата с троичното тяло - при кармично разрешение, или с царството на душите, ако т. нар. „смърт" кармично предстои на човека.
Следователно, в този втори раздел ще разглеждаме проблема за смъртта, или изкуството на умирането. Всички тежкоболни хора неизбежно се сблъскват с него, а здравите трябва да се подготвят за решаването му чрез правилно мислене и оптимистично очакване. Болезненото отношение на повечето хора към темата за смъртта и техният отказ да мислят за нея (докато са в добро здраве) трябва да бъдат съзнателно променени. Христос е демонстрирал правилното отношение пред учениците Си, като е говорил за Своето идване и за скорошната Си смърт от ръцете на врага; Той ги е упреквал при вида на тяхната печал, като им напомнял, че ще отиде при Отца Си. Като посветен от висока степен, Той е имал предвид, че (окултно казано) „се завръща в Монадата"; обикновените хора и тези, които се намират под трета степен на посвещение „се завръщат в душата". Страхът и болката, които темата за смъртта обикновено предизвиква, както и нежеланието тя да се срещне с разбиране, са резултат от неправилния акцент, придаван на физическото тяло, и от лекотата, с която хората обикновено се отъждествяват с него; те са резултат още и на вродения страх от предполагаемата самота и на чувството за загуба на вече опознатото. Все пак самотата след смъртта, когато човек остава без физически проводник, е нищо в сравнение със самотата при раждането. Въплътявайки се, душата се озовава в нова среда и в тяло, което задълго остава съвършено неспособно да се грижи за себе си или да установи интелектуален контакт с околните условия. Човек влиза във въплъщение без да знае какво представлява или означава за него тази група от души в тела, с която се оказва свързан; тази самота изчезва постепенно, доколкото той установява свой собствен личностен контакт, открива сродните му по дух хора и накрая събира около себе си тези, които нарича свои приятели. След смъртта положението е съвсем различно, тъй като човек открива от другата страна на завесата всички, които познава и с които е бил свързан във физическия живот; той повече никога не е самотен по начина, по който човешките същества разбират това; той също така осъзнава битието на въплътените и може да ги вижда и дори да въздейства на техните емоции и мисли, защото отсъстващият физически мозък вече не играе ролята на ограничител. Ако хората знаеха повече, те щяха да се страхуват именно от опита на раждането, а не от този на смъртта, защото с раждането душата бива заточена в истински затвор, а физическата смърт е първата крачка по пътя на нейното освобождение.
Другият страх, който подтиква част от човечеството да разглежда смъртта като бедствие, произтича от внушенията на теологичната религия (в частност на протестантските фундаменталисти и Римо-католическата църква), която заплашва вярващите с призрака на ада и с налагането на наказания, често значително надхвърлящи по размер земните прегрешения, както и с ужасите, изпратени от разгневения Бог. На доверчивите маси се втълпява, че трябва да се примирят, защото няма спасение от тези наказания, освен чрез изкупление на чужда вина. Както обаче ви е добре известно, няма никакъв разсърден Бог, нито ад, нито изкупление на чужда вина. Има само едно велико начало на любов, което оживотворява цялата вселена; има Присъствие на Христос, което доказва на човечеството наличието на душата, и това, че ние сме спасени от живота на душата, а единственият ад - това е самата земя, на която се учим да постигаме своето спасение, подтиквани към любовта и светлината от примера на Христа и от вътрешната потребност на собствените си души. Учението за ада всъщност е отзвук от онова садистко извращение, на което е било подложено мисленето на Християнската църква в Средновековието, и от погрешното старозаветно учение на Йехова, племенния бог на юдеите. Йехова не е онзи Бог, не е планетарният Логос, не е Вечното Сърце на Любовта, което Христос разкри пред нас. Когато тези погрешни идеи отмрат, призракът на ада ще се откъсне от човешкото съзнание и ще бъде заместен от разбирането на закона, според който всеки заработва във физически план собственото си спасение чрез поправяне на злото, извършено от него самия в течение на земните му животи; така в крайна сметка човек успява да „изкупи дълга на старите си грешки".
Тук нямам намерение да изпадам в теологични дискусии. Искам само да подчертая, че сегашният страх от смъртта трябва да отстъпи място на разумното разбиране на реалността и на признаването концепцията за непрекъснатостта, която премахва безпокойството и прави по-релефна идеята за един живот и една съзнателна Същност, която се проявява чрез различни физически тела.
Обобщавайки основната си идея, трябва да заявя, че страхът от смъртта се корени в любовта към формата - към нашата собствена форма, към тази на обичаните от нас хора и към формите на познатото ни обкръжение и среда. Този тип привързаност обаче противоречи на нашето учение за духовните реалности. Надеждата за бъдещото ни избавление от този нездрав страх се крие в преместването на нашето внимание върху факта на вечната душа, която копнее за конструктивен и божествен духовен живот вътре в материалните проводници. Тази концепция включва и идеята за възвръщането. Така неправилните представи ще бъдат забравени; идеята за оттеглянето също ще спомогне за постигане на верния фокус. Интеграцията изисква проникновение, чрез което потапянето в живота на душата ще измести затъването в живота на тялото. Тъгата, самотата, нещастието, упадъкът, загубата - всички тези представи ще трябва да изчезнат заедно с коригирането на сегашната човешка реакция към факта на смъртта. Когато хората се научат да живеят съзнателно като души и започнат да се фокусират върху равнищата на душата, разглеждайки телесната форма само като средство за нейната (на душата) проява, старите скръбни представи за смъртта постепенно ще изчезнат и ще бъдат заменени от ново, по-оптимистично отношение към това велико преживяване.
Сигурно ви прави впечатление, че използваните от мен изразни средства носят специфичен смислов пълнеж:
1. работа по Възвръщането" означава завръщане на формата в основния резервоар на веществото; плюс връщане на душата, на божествената духовна енергия, към нейния източник (според степента на еволюция - към душевното или към монадното ниво). Това възвръщане е функция главно на човешката душа във физическото тяло и включва сърдечния и теменния център.
2. „Изкуството на оттеглянето" включва два вида дейност на вътрешния духовен човек: изземване на контрола от троичния низш човек и префокусиране към конкретни ментални нива като точка на лъчезарна светлина. Това се отнася главно за човешката душа.
3. „Процесите на интеграция" отразяват стремежа на вече освободения духовен човек за сливане с душата (свръхдушата) на висшите равнища на менталния план. Така частта се завръща към цялото и човек разбира истинския смисъл на казаното от Кришна: „Прониквайки в цялата тази вселена с частица от себе си, аз оставам". Да, като съзнателна, натрупваща опит частица, която е проникнала в малката вселена на формите в трите свята, Той остава. Така Той съзнава себе си като част от цялото.
Тези три процеса изразяват същността на Смъртта.
Ясно е, че когато този подход към факта на смъртта и изкуството на умиране се утвърди в масовото съзнание, общата психична нагласа на човешкия род ще претърпи положителна промяна. Постепенно към това ще се прибави и установяването на телепатична връзка между хората; човешкият интелект непрестанно ще расте и човечеството все повече ще се фокусира на менталните равнища. Така телепатичната връзка ще стане тривиално явление; гаранция за това е съвременният спиритуализъм, макар че сега той е сериозно изопачен в резултат на пожелателното и самозалъгващо се човешко мислене, в което има много малко истинска телепатия. Мисловният контакт с егото на покойни роднини и приятели, който сега се демонстрира от медиумите (в транс или не), не е истинска връзка между развъплътения човек и този, който е още във форма. Това трябва да се помни. Докато умът не стане естествено телепатичен, ще могат да се срещат (макар и много рядко) медиумични феномени, основани на ясновиждане и ясночуване, а не на транс. Този медиумизъм все пак ще е изцяло астрален и ще осъществява контакта чрез трето лице; това ще внася в него много грешки и заблуди. Той обаче ще бъде крачка напред в сравнение със сегашните медиумични сеанси, които на практика игнорират починалия; на питащия се съобщава онова, което медиумът чете в неговата аура - спомени за външния вид на отишлия си и за свързани с него значими жизнени епизоди, плюс сантиментални съображения по повод на искан съвет, доколкото питащият предполага, че починалият трябва да е станал по-мъдър, отколкото преди. Ако понякога медиумите успяват да установят реална връзка, това става защото и питащият, и починалият са ментален тип хора и поради това между тях съществува естествен телепатичен контакт, който медиумът улавя.
Расата прогресира, развива се и става все по-ментална. Връзката между живите и „мъртвите" може да се осъществява на менталните равнища, които предшестват процесите на интеграция; истинското прекъсване на контакта идва едва когато човешката душа бъде реабсорбирана от свръхдушата, което е пролог към следващото въплъщение. Към този момент обаче фактът за дадената връзка напълно ще е изкоренил страха от смъртта. За учениците, които работят в ашрама на Учителя, дори този процес на интеграция няма да бъде препятствие. На следващите страници ще ви запозная с учението за изкуството на умиране и с това ще разширя казаното по този въпрос в „Трактат за бялата магия".
Сподели с приятели: |