Езотерично лечение втора част

ЕЗОТЕРИЧНО ЛЕЧЕНИЕ - ВТОРА ЧАСТ

Пристъпваме към нов раздел от изследването на лъчите и болестите. В сравнение с предишния (от ваша гледна точка), този е значително по-практичен, отколкото умозрителен. Много от оно­ва, което изложих дотук, за вас е „спорна истина" (т. е. истина, която поражда въпроси), а за интуитивните изследователи това в най-добрия случай е „правдоподобна" хипотеза. Отбележете си тази фраза, колкото и парадоксална да ви изглежда тя. Вие на практика не разполагате с преки методи, за да проверите истинността на казаното от мен. Голяма част от тайната на живота ще се изясни едва когато повечето кандидати [aspirant (кандидат, претендент, стремящ се) - бел. ред.] започнат съзнателно да действат в света на причините. За Йерархията няма тайни, освен може би в област­та на непредсказуемата природа на човешките реакции. Независимо от изменчивата активност на човешкия род, Учителите обикновено са в състояние да предвидят бъдещето, но езотерично Те отказват да „мислят за енергии, свързани с дейността на земното съще­ствуване, от страх, че контра-енергиите, излъчвани от обитавания от Тях Център, могат да затъмнят истината за свободната воля на човека". Цитирах думите на един от Учителите, казани на съве­щание през 1725 г.

Ако за вас това, което ви съобщих в предишния раздел, може да бъде адекватна хипотеза или пък съмнително и неприемливо тълкуване на скритите причини за болестите, за мен то е безспорна и фактически доказана истина.

Човечеството има зад гърба си древно минало, в което т. нар. грехове, заблуди, престъпления и погрешни нагласи са се натрупали като тежка карма, която (за щастие на човешката раса) в наши дни бързо се изкупва. Проявяваният сега огромен интерес към болести­те, концентрирането на всички ресурси на медицинската и хирургич­ната наука в разположение на воюващите сили - ресурси, които по-късно ще бъдат мобилизирани в помощ на гражданското население от разорените страни от двете полукълба - обширните изследвания, които се провеждат във вашите болници и учебни центрове, ускорените научни открития и трайният стремеж към разумно опростяване скоро ще доведат до коренна промяна в подходите към болест­та. Така ще стане възможно изкореняването на много от ужасните наследени болести.

Притокът на окултно знание (чрез световните ученици и посветени) ще доведе до големи промени в лечебните техники; бъде­щото разбулване на новите, още по-прости закони на здравето, и неизбежният синтез между ортодоксалната медицина, психология­та и духовните методи на лечение ще създадат съвсем нов подход към цялата тази проблематика; разширяващото се използване на огъня като пречистващо средство - както по отношение на почвата, така и спрямо човешкото тяло - ще промени много неща. Ме­тодът за повишаване на температурата с цел лечение на някои бо­лестни явления и често използваната от природата практика за подлагане на големи земни площи на пречистващото действие на огъня ще бъдат развити в нова и по-полезна наука. За това обаче е необходимо време. Тук аз само маркирам зачатъчните тенденции в тази посока. Бързото разкриване на съзнанието издигна човека на върха във всички области на знанието; това ще доведе до огромно разширяване на разбирането и ново виждане за причините, обуславя­щи влошеното физическо здраве на съвременния човек.

Новото учение и бъдещото знание ще се появят като резултат от пробуждащата се интуиция, от присъствието на много напред­нали и развити души на земята и от установяването на тясна връзка между Йерархията и Човечеството. Закономерното съединяване на енергиите на тези два планетарни центъра ще доведе до коренна промяна на физическия организъм и до ускорено развитие на човешките сетивни способности. Значително ще нараснат съпротивител­ните сили срещу местните и наследяваните болести и ще се появи реална способност за резистентност спрямо инфекциите; това ще отстрани голяма част от болката и страданието. Изплащането на човешката карма благодарение на преживяното през последната све­товна война (1914 - 1945) ще даде възможност на търсещите въплъщение души да създадат тела, свободни от тенденциите за болестно развитие. Учителите са принципно неподвластни на боле­стите, защото окончателно са преодолели Кармата на трите свя­та и са се освободили.

Когато развилата се през последните 50 години в Европа способност за лечение на планетарната болест туберкулоза се разпрос­трани и в гъстонаселените територии на Изтока, както и в други­те райони с остър недостиг на медицинско обслужване, болестта ще бъде окончателно победена. Сифилисните заболявания вече са поста­вени под текущ контрол чрез прилагане на съвременни лекарствени средства, които обаче са разглеждани от Учителите (във времето и пространството) само като облекчаващи и повърхностни. Тези болести бавно и закономерно ще отмрат като цяло едва след като човечеството измести своето съзнание към менталния план, т. е. встрани от сферите на астралните и сексуалните желания с техния обратен удар по автоматично отзивчивото физическо тяло. Трета­та основна планетарна болест - ракът, засега като цяло е вън от контрол и относителната простота на хирургичната намеса все още изглежда единственото лечебно средство. Разбирането на причини­те и овладяването на превантивните средства срещу раковите за­болявания все още са в зачатъчно състояние; тази област като цяло си остава концептуална арена на безкрайни търсения и изследвания. Много леки неразположения, инфекции и широка гама от съпътстващи ги физически заболявания в крайна сметка ще бъдат причислени към някое от посочените три основни заболявания, които на свой ред са обусловени от определена злоупотреба с енергиите на трите глав­ни лъча. В тази връзка трябва да отбележим, че:

1. Сифилисните болести са причинени от злоупотреба с енер­гията на трети лъч, т. е. с разумната творческа енергия на самата субстанция.

2. Туберкулозата е резултат от злоупотреба с енергията на Втори лъч.

3. Ракът е тайнствена и фина реакция спрямо енергията на първи лъч, т. е. на волята за живот като аспект [аsресt (вид, страна, гледна точка, част) - бел. ред.] на този лъч. Тя се проявява като свръхактивност в ръста на клетките, чия­то воля за живот става разрушителна за организма, в кой­то се развиват.

Тук правя само намек, който засега няма да бъде от голяма полза за изследователя. На медицината й предстои да проведе голя­мо окултно търсене в очертаните посоки, но това ще стане възможно едва след като бъде постигнато по-добро разбиране на Науката за Лъчите и след като бъде фактически признато и доказано наличието на петте основни енергии (петте обуславящи лъча) във всяко човешко същество; след време хората ще се научат с лекота да оп­ределят своя общ лъчев тип, както и конкретните лъчи, управлява­щи тяхната троична личност.

Във всички области, в които човек разгръща своето знание и разбиране, се забелязва тенденция за бърза поява и утвърждаване на новото. Порталът на авантюрата (във висшия смисъл на тази дума) е широко отворен и нищо досега не е успяло да спре човечеството пред него; през всички векове човекът се е стремял към нови и по-богати сфери на изследвания, открития и практически достижения.

Днес широко отворените врати към новото ще допуснат човека до света на смисъла, който е прелюдия към света на причините. Следствие - смисъл - причина; в тези три понятия се крие Ключът към ръста на човешкото съзнание. Повечето хора днес живеят неосъзна­то в света на следствията; малцина започват да функционират в света на смисъла, но само учениците и действащите в света на Йерархията ясно осъзнават причините, предизвикващи (по пътя на смисъла) видимите следствия. Именно с тази цел сега ние пристъпва­ме към разглеждането на основните изисквания, които човек тряб­ва да изпълни, преди да може да се придвижи напред към бъдещото просветление. То със сигурност ще прогони страха от смъртта и ще изясни тази тема, която толкова дълго е хвърляла човека в дълбини­те на отчаянието и страха. Тук имам предвид и нагласите, които трябва да бъдат усвоени от търсещите изцеление на телесните болести и недъзи; нагласи, които те трябва да постигнат главно в ментален план [р1апе (плоскост, ниво, равнище, сфера) - бел. ред.]. Отнасяйки се за човека като цяло, тези изисквания ще пробудят менталното внимание както на лекуващия посредник, така и на па­циента.

Обикновено се предполага, че главната предпоставка за лечителското изкуство е вярата. Това обаче не е така; вярата има само косвена връзка с лечителството. Лечебният процес зависи от някои основни Жизнени фактори, към които вярата почти няма отноше­ние. Старанието на пациента да се сдобие с вяра често му нанася вреда като увеличава трудностите, които лежат по пътя до пълно­то му изцеление. Когато Христос е посочвал значението на вярата (т. е. на качеството, което във вашите западни писания се превежда като „вяра") Той всъщност е имал предвид приемането на закона, признаването на Кармата и разбирането за божествената съдба. Ако осъзнае това, човек ще постигне ново отношение и към Бога, и към околния свят. Изискванията, които искам да изброя, са следните:

1. Признаване (по възможност) на великия Закон за Причина­та и Следствието. Това не винаги е възможно при работа с непросветени хора.

2. Правилно диагностициране на болестта, проведено от ква­лифициран лекар или от духовен ясновиждащ, ако посвете­ният лечител е развил такава способност.

3. Съобразяване със закона на неумолимата карма. Под това се разбира способността на пациента или на лечителя да уз­наят дали изцелението е съдба на боледуващия или е по-пра­вилно да му се помогне да извърши великия преход.

4. Готовност да се признае, че излекуването може да се окаже принципно нежелателно от гледна точка на душата. Че­сто хората се излекуват благодарение силата на лечителя, въпреки че възобновяването на активния живот във физически план не е тяхна съдба.

5. Активно сътрудничество между лечител и пациент на ос­новата на взаимно разбиране.

6. Пълна готовност от страна на пациента да приеме прояве­ната воля на душата (каквато и да е тя). Това може да се нарече проява на божествено безстрастие.

7. Старание от страна както на лечителя, така и на пациен­та за непричиняване на вреда. Сериозно размислете над зна­чението на това изискване. То засяга отношението и на две­те страни към свързаните с тях хора.

8. Усилие от страна на пациента (ако не е прекалено болен) да регулира и поправи онези присъщи на природата му аспекти и характеристики, които могат да попречат на чистото и правилно духовно възприятие. Това е едно от значенията на израза „работа по възстановяването", макар и не най-глав­ното.

9. Целенасочено изкореняване на онези качества и тенденции в мисленето и желанията, които могат да затруднят притока на духовната сила, призвана или по-тясно да интегри­ра душата с тялото в трите свята и да осигури обновено жизнено проявление, или да насочи душата към сливане с нейния първоизточник чрез пренасяне на живота във висши­те нива. Това по същество засяга отношението на пациен­та към неговата душа.

10. Способност от страна както на лечителя, така и на паци­ента да се интегрират в духовната група, с която субективно са свързани, или пък да постигнат обединение на личнос­тта и душата и ако са достигнали необходимата степен на развитие - по-тясно да се интегрират в ашрамната група на Учителя.

Тези десет изисквания могат да ви се сторят обикновени, но те в никакъв случай не са такива. На пръв поглед може да изглежда, че те засягат характера, качествата и способностите на човека, но всъщност става дума за връзката на душата с тялото и за тяхната тенденция към интегриране или към разделяне. Целта е да се уста­нови неразривна връзка между лечителя (лечителската група) и пациента, който е подложен на научното въздействие на лекуващия посредник - група или индивид.

Едно от първите неща, които трябва да направи всеки лекуващ посредник, е да формулира прост набор от правила за желател­ното поведение на лекувания. Те трябва да са прости, защото в слу­чаите на реална болест на пациента ще му бъде трудно да извърши и най-лекото усилие, за да промени своите възгледи и нагласи. Това често се забравя.

Искам да ви разясня още няколко неща, които вие на свой ред ще обясните на вашите пациенти:

1. Изцелението не е гарантирано. Пациентите трябва да раз­берат, че удължаването живота на физическото тяло не е върховна цел, освен може би в случаите, когато служенето допринася реална полза, ако остават неизпълнени задължения или ако на душата предстои да усвоява още уроци. Теле­сното проявление обаче по принцип не е върхът на съществу­ването; реалното благо е в свободата от ограниченията на тялото. Пациентите трябва да се научат да разпознават и да приемат Закона на кармата.

2. Страхът е излишен. Една от първостепенните задачи на ле­куващия посредник е да помогне на пациента да си изработи щастлив, здрав, оптимистичен поглед към бъдещето - не­зависимо от това, какво конкретно му носи то.

В случая вие имате възможността да подскажете ново отно­шение към целия проблем за болестите и лечителството и да под­тикнете човечеството към по-добро и щастливо чувство за пропор­ция по въпросите на здравето и болестта.

Така за много хора ще стане ясно, че понятието „възстановяване" е свързано с висшето изкуство, позволяващо да се върне на пациента всичко онова, което му е необходимо за придобиване на правилно отношение към живота - живот във физическо тяло и на физически план или пък продължаване на живота на други равнища, невидими за средния човек и смятани от мнозинството за пробле­матични и непостижими. Възстановяването може да включва кори­гиране от страна на пациента на собствените му недостатъци пре­ди да получи това, което той смята за успешно лечение; тази необ­ходимост трябва да бъде изяснена от лечителската група още при първия контакт с лекувания. Това не бива да се забравя. Ако кармата на пациента го позволява, на него трябва да му се помогне да си възвърне волята за живот; при други случаи е необходимо да му се внуши отказ от страха (страх от живота или страх от смъртта), което ще доведе до възвръщане на смелостта. Изграждането на положително отношение към всички житейски обстоятелства може да се окаже необходимо качество, подплатено от възстановената готовност за съзнателно и радостно приемане на всичко, което може да донесе бъдещето. Накрая, то може да включва и възстановяване на хармоничните отношения между пациента и неговите близки, семейство и приятели и като следствие - всестранно и правилно регулиране, подем на съзнанието за любов и отказ от всичко, което може да се разглежда като дълбоко вкоренено неправилно мислене.

Оттук става ясно, че изпълнението на лечебните ритуали е само част от общата лечителска работа и че отношението лечи­тел - пациент има в основата си възпитателно-образователен характер, който трябва да бъде съобразен с физическото състояние на болния. В хода на практическата си дейност вие ще се убедите колко е необходимо да притежавате кратко описание на предстоящата ви работа и на онези възстановителни мерки, които пациентът трябва да осъществи, за да облекчи свободния приток на лечебната сила. Той трябва да бъде подтикнат да „изкупи дълга на старите си грешки" ако иска лечебният процес да протече успешно и в хармония със Закона на кармата.

Етапът на подготвителната работа не е никак лесен. За тежкоболните пациенти тази работа може да се окаже почти невъзможна. Лесно е да се разбере, че лечението на духовно ориентираните хора, чиито животи дълго време са били основани на правилни усилия и на разумно „отдаване на кесаревото кесарю, а божието - Богу", ще бъде много по-лесно и успешно, а при необходимост задачата за об­лекчаване на прехода им през вратата на смъртта ще бъде много по-проста. В крайна сметка, смъртта сама по себе си е работа по възвръщането. Тя включва както връщане на телесното вещество към трите субстанциални свята, което трябва да се прави с готов­ност и оптимизъм, така и обратно сливане на човешката душа с нейния първоизточник, съпроводено от радостта на реабсорбирането. Всички вие трябва да се научите да гледате на смъртта като на акт на възвръщане; приемайки тази гледна точка, вие ще видите смъртта в светлината на нейния истински смисъл като съставна част (призната и приемана) на непрекъснатия жизнен процес.

Ако трябва да формулирам основната задача на всички лечи­телски групи, такива, каквито Йерархията би искала да ги види в бъдеще, аз бих казал - да се подготви човешкото съзнание за разбиране на възстановителния аспект на смъртта, което ще придаде на този традиционно ужасяващ враг на човешкия род едно ново и по-оптими­стично значение. Ако следвате тази посока на мислене, ще открие­те, че темата за смъртта постоянно ще се повтаря - в резултат на това у вас ще се появи ново отношение към умирането - едно спо­койно очакване пред лицето на това неизбежно и много познато съби­тие. Лечителските групи трябва да са готови да работят с това главно състояние на всяко съществуване, като основна част от тяхната работа ще бъде разясняването на принципите на смъртта. Казват ни, че душата трябва да се върне при Този, който я е дал. До днес това беше насилствено завръщане, пораждащо стремеж мъжете и жените на всяка цена да излекуват физическото си тяло, докол­кото те преувеличаваха неговата ценност и разглеждаха продължителността на земното съществуване като най-важен фактор в своя живот. През следващия цикъл тези погрешни нагласи ще трябва да се променят; смъртта ще стане нормален и разбираем процес - тол­кова нормален, колкото и процесът на раждане, но предизвикващ по-малко болка и страх. Това мое указание е своеобразно пророчество и трябва да се отбележи като такова.

С тези думи искам да ви внуша разбиране за елементарния факт, че всяка лечителска група, която се опитва да работи в новите по­соки, трябва (като предварително условие) да се постарае да разбе­ре феномена на смъртта, която ние наричаме „велик възстановите­лен процес" или „велико завръщане". Тук имам предвид изкуството за мъдро, правилно и навременно връщане на телата към източника на техните съставни елементи, както и за завръщане на душите към сферите на тяхното същностно битие. Внимателно подбирам думи­те си с цел да ви подтикна към най-правилния и обективен размисъл над т. нар. загадка на смъртта. Това е мистерия за обикновения човек, но не и за учениците и позналите мъдростта.

Лечителите (групови или индивидуални) ще осъзнаят необхо­димостта понякога да обсъждат със своите пациенти факта на смъртта; едно от задълженията на учениците от моя ашрам и от Ашрама на Учителя К*Х* е в беседи с търсещите истината да въвеж­дат темата за смъртта в тяхно мислене и да я правят предмет както на взаимно обсъждане, така и на разговор с тези, които те се опитват да лекуват. Това е трудно и не бива да се прави прибързано, но заедно с това не трябва да се избягва или пропуска като тема. Лечителските групи от отделните ашрами акцентират не на теле­сното изцеление, а на правилния избор на времето и на работните цикли, т. е. на физическото съществуване от една страна, и на циклите на възвръщане (на смъртта във физически план), от друга.

Целият този раздел, озаглавен „Основни изисквания", всъщност разглежда процесите на умиране и на условията в материалния свят, или в трите свята на въплътеното служене. На първо място се опис­ва завръщането на тялото към общия резервоар на веществото или пък към служене във външния свят на всекидневния физически живот; както и връщането на душата към нейния първоизточник (към ду­шата на нейния собствен план) или обратно - към пълна отговорност в тялото. Отделянето на жизненото начало и на съзнанието се раз­глежда на второ място; тази тема не е свързана с формирането на характера, както може да се предположи. В уводните думи към този раздел аз засегнах въпроса за характера и за личните качества, доколкото всяко вярно разбиране за основните принципи на живота и смъртта се облекчава от правилното действие, основано на правил­но мислене, което в крайна сметка формира правилен характер. Тук обаче няма да се разпростирам по повод на тези елементарни предпоставки. Интересуващите ни сега процеси на интеграция се отна­сят за сливането на душата с троичното тяло - при кармично раз­решение, или с царството на душите, ако т. нар. „смърт" кармично предстои на човека.

Следователно, в този втори раздел ще разглеждаме проблема за смъртта, или изкуството на умирането. Всички тежкоболни хора неизбежно се сблъскват с него, а здравите трябва да се подготвят за решаването му чрез правилно мислене и оптимистично очакване. Болезненото отношение на повечето хора към темата за смъртта и техният отказ да мислят за нея (докато са в добро здраве) трябва да бъдат съзнателно променени. Христос е демонстрирал правилно­то отношение пред учениците Си, като е говорил за Своето идване и за скорошната Си смърт от ръцете на врага; Той ги е упреквал при вида на тяхната печал, като им напомнял, че ще отиде при Отца Си. Като посветен от висока степен, Той е имал предвид, че (окултно казано) „се завръща в Монадата"; обикновените хора и тези, които се намират под трета степен на посвещение „се завръщат в душа­та". Страхът и болката, които темата за смъртта обикновено предизвиква, както и нежеланието тя да се срещне с разбиране, са резултат от неправилния акцент, придаван на физическото тяло, и от лекотата, с която хората обикновено се отъждествяват с него; те са резултат още и на вродения страх от предполагаемата само­та и на чувството за загуба на вече опознатото. Все пак самотата след смъртта, когато човек остава без физически проводник, е нищо в сравнение със самотата при раждането. Въплътявайки се, душата се озовава в нова среда и в тяло, което задълго остава съвършено неспособно да се грижи за себе си или да установи интелектуален контакт с околните условия. Човек влиза във въплъщение без да знае какво представлява или означава за него тази група от души в тела, с която се оказва свързан; тази самота изчезва постепенно, доколкото той установява свой собствен личностен контакт, открива сродните му по дух хора и накрая събира около себе си тези, които нарича свои приятели. След смъртта положението е съвсем различ­но, тъй като човек открива от другата страна на завесата всички, които познава и с които е бил свързан във физическия живот; той повече никога не е самотен по начина, по който човешките същества разбират това; той също така осъзнава битието на въплътените и може да ги вижда и дори да въздейства на техните емоции и мисли, защото отсъстващият физически мозък вече не играе ролята на ограничител. Ако хората знаеха повече, те щяха да се страхуват именно от опита на раждането, а не от този на смъртта, защото с раждането душата бива заточена в истински затвор, а физическа­та смърт е първата крачка по пътя на нейното освобождение.

Другият страх, който подтиква част от човечеството да разглежда смъртта като бедствие, произтича от внушенията на теологичната религия (в частност на протестантските фундаменталисти и Римо-католическата църква), която заплашва вярващите с призрака на ада и с налагането на наказания, често значител­но надхвърлящи по размер земните прегрешения, както и с ужасите, изпратени от разгневения Бог. На доверчивите маси се втълпя­ва, че трябва да се примирят, защото няма спасение от тези нака­зания, освен чрез изкупление на чужда вина. Както обаче ви е добре известно, няма никакъв разсърден Бог, нито ад, нито изкупление на чужда вина. Има само едно велико начало на любов, което оживотворява цялата вселена; има Присъствие на Христос, което доказ­ва на човечеството наличието на душата, и това, че ние сме спасе­ни от живота на душата, а единственият ад - това е самата земя, на която се учим да постигаме своето спасение, подтиквани към любовта и светлината от примера на Христа и от вътрешната потребност на собствените си души. Учението за ада всъщност е отзвук от онова садистко извращение, на което е било подложено мисленето на Християнската църква в Средновековието, и от по­грешното старозаветно учение на Йехова, племенния бог на юдеите. Йехова не е онзи Бог, не е планетарният Логос, не е Вечното Сърце на Любовта, което Христос разкри пред нас. Когато тези погрешни идеи отмрат, призракът на ада ще се откъсне от човеш­кото съзнание и ще бъде заместен от разбирането на закона, спо­ред който всеки заработва във физически план собственото си спа­сение чрез поправяне на злото, извършено от него самия в течение на земните му животи; така в крайна сметка човек успява да „из­купи дълга на старите си грешки".

Тук нямам намерение да изпадам в теологични дискусии. Искам само да подчертая, че сегашният страх от смъртта трябва да от­стъпи място на разумното разбиране на реалността и на признава­нето концепцията за непрекъснатостта, която премахва безпокой­ството и прави по-релефна идеята за един живот и една съзнателна Същност, която се проявява чрез различни физически тела.

Обобщавайки основната си идея, трябва да заявя, че страхът от смъртта се корени в любовта към формата - към нашата соб­ствена форма, към тази на обичаните от нас хора и към формите на познатото ни обкръжение и среда. Този тип привързаност обаче противоречи на нашето учение за духовните реалности. Надеждата за бъдещото ни избавление от този нездрав страх се крие в преместването на нашето внимание върху факта на вечната душа, която копнее за конструктивен и божествен духовен живот вътре в мате­риалните проводници. Тази концепция включва и идеята за възвръщането. Така неправилните представи ще бъдат забравени; идеята за оттеглянето също ще спомогне за постигане на верния фокус. Ин­теграцията изисква проникновение, чрез което потапянето в живо­та на душата ще измести затъването в живота на тялото. Тъга­та, самотата, нещастието, упадъкът, загубата - всички тези представи ще трябва да изчезнат заедно с коригирането на сегашната човешка реакция към факта на смъртта. Когато хората се научат да живеят съзнателно като души и започнат да се фокусират върху равнищата на душата, разглеждайки телесната форма само като средство за нейната (на душата) проява, старите скръбни предста­ви за смъртта постепенно ще изчезнат и ще бъдат заменени от ново, по-оптимистично отношение към това велико преживяване.

Сигурно ви прави впечатление, че използваните от мен израз­ни средства носят специфичен смислов пълнеж:

1. работа по Възвръщането" означава завръщане на формата в основния резервоар на веществото; плюс връщане на ду­шата, на божествената духовна енергия, към нейния източ­ник (според степента на еволюция - към душевното или към монадното ниво). Това възвръщане е функция главно на чо­вешката душа във физическото тяло и включва сърдечния и теменния център.

2. „Изкуството на оттеглянето" включва два вида дейност на вътрешния духовен човек: изземване на контрола от троичния низш човек и префокусиране към конкретни ментални нива като точка на лъчезарна светлина. Това се отнася главно за човешката душа.

3. „Процесите на интеграция" отразяват стремежа на вече ос­вободения духовен човек за сливане с душата (свръхдушата) на висшите равнища на менталния план. Така частта се завръща към цялото и човек разбира истинския смисъл на казаното от Кришна: „Прониквайки в цялата тази вселена с частица от себе си, аз оставам". Да, като съзнателна, на­трупваща опит частица, която е проникнала в малката вселена на формите в трите свята, Той остава. Така Той съзнава себе си като част от цялото.

Ясно е, че когато този подход към факта на смъртта и изку­ството на умиране се утвърди в масовото съзнание, общата психич­на нагласа на човешкия род ще претърпи положителна промяна. По­степенно към това ще се прибави и установяването на телепатична връзка между хората; човешкият интелект непрестанно ще расте и човечеството все повече ще се фокусира на менталните равнища. Така телепатичната връзка ще стане тривиално явление; гаранция за това е съвременният спиритуализъм, макар че сега той е сериозно изопачен в резултат на пожелателното и самозалъгващо се човешко мис­лене, в което има много малко истинска телепатия. Мисловният контакт с егото на покойни роднини и приятели, който сега се демонст­рира от медиумите (в транс или не), не е истинска връзка между развъплътения човек и този, който е още във форма. Това трябва да се помни. Докато умът не стане естествено телепатичен, ще могат да се срещат (макар и много рядко) медиумични феномени, основани на ясновиждане и ясночуване, а не на транс. Този медиумизъм все пак ще е изцяло астрален и ще осъществява контакта чрез трето лице; това ще внася в него много грешки и заблуди. Той обаче ще бъде крачка на­пред в сравнение със сегашните медиумични сеанси, които на практика игнорират починалия; на питащия се съобщава онова, което меди­умът чете в неговата аура - спомени за външния вид на отишлия си и за свързани с него значими жизнени епизоди, плюс сантиментални съображения по повод на искан съвет, доколкото питащият предполага, че починалият трябва да е станал по-мъдър, отколкото преди. Ако понякога медиумите успяват да установят реална връзка, това ста­ва защото и питащият, и починалият са ментален тип хора и поради това между тях съществува естествен телепатичен контакт, кой­то медиумът улавя.

Расата прогресира, развива се и става все по-ментална. Връзката между живите и „мъртвите" може да се осъществява на менталните равнища, които предшестват процесите на интеграция; истин­ското прекъсване на контакта идва едва когато човешката душа бъде реабсорбирана от свръхдушата, което е пролог към следващото въплъщение. Към този момент обаче фактът за дадената връзка напълно ще е изкоренил страха от смъртта. За учениците, които работят в ашрама на Учителя, дори този процес на интеграция няма да бъде препятствие. На следващите страници ще ви запозная с уче­нието за изкуството на умиране и с това ще разширя казаното по този въпрос в „Трактат за бялата магия".