Ф и н а н с и професия: Офис-мениджър Специалност: Бизнес-администрация Теоретични основи на финансите



страница1/6
Дата28.10.2018
Размер0.94 Mb.
  1   2   3   4   5   6
Ф И Н А Н С И
Професия: Офис-мениджър

Специалност: Бизнес-администрация

1. Теоретични основи на финансите

Както по своя характер, така и по съдържанието си финансите са парично отношение. Счита се, че произходът на понятието е от Finis, Finare, което означава край, завършък с парично плащане. По-късно - Financia - парично плащане на определен падеж или на определена дата; Finances - приходи на държавния бюджет, като след време към тях се причисляват и разходи на държавния бюджет. За първи път Financia възниква в Италия през 13 - 15 век. Днес под “Финанси” се разбира парични отношения, които изразяват процесите, свързани с формирането и разходването на фондовете на държавата, предприятията и индивидите.

Финансовите отношения са парични отношения, но не всички парични отношения са финансови. Финансовите отношения имат своя специфика, която ги отличава от останалите парични отношения, а именно:

инструмент за разпределение и преразпределение на БВП и националния доход;

изразяват отношения, свързани с формирането на парични фондове (бюджети) със строго целево предназначение;

имат условно-безвъзмезден характер.

За възникването на финансите е необходимо съществуването на две предпоставки: възникването на парите и възникването на държавата.

Парите са предпоставка за възникването на финансовите отношения до толкова, до колкото те предопределят формата на тяхното съществуване. Държавата е абсолютно необходима, за да възникнат финансовите отношения.

Държава - това е институция, която поставя началото на цивилизованото човешко общество. Тя не произвежда нищо, а за да изпълни своите първични функции, на нея са й необходими средства. Държавата набира ресурсите си от стопанските субекти.

Именно в процеса на изземване на средствата от стопанските субекти и предоставянето им на държавата възникват финансовите отношения. Те възникват по повод на задоволяването на т.нар. колективни потребности.

Финансовите отношения възникват на две равнища: на макроравнище /държавни, публични финанси/ и на микроравнище /индивидуални финанси - финанси на фирми, предприятия и на семействата/.

2. Икономиката на държавата като основа за еволюцията на публичните роля финанси

В основата на публичните финанси стои държавата и нейните функции. Първоначално държавата се приема само като административно тяло, чуждо на икономиката. Според Адам Смит държавата е “едно необходимо зло”, без което не може. Държавата, разглеждана само като административно тяло, не може да се меси в икономиката. Той определя квота от средства, които трябва да се предоставят на държавата за изпълнението на функциите й. Тази квота е в размер на 1/10 от БВП. Адам Смит определя и три правила, които придобиват класичеси характер и действат повече от 150 г. за финансово-икономическото поведение на държавата. Те гласят:

умерена стопанска дейност от страна на държавата;

неутрална спрямо конкурентните условия на пазара финансова политика;

уравновесен /балансиран/ държавен бюджет.

Световният икономически процес доказва, че пазарният механизъм не е в състояние да изведе икономиките, когато изпаднат в тежка икономическа криза, което налага активната намеса на държавата в икономиката чрез различни икономически стимули. Без намесата на държавата не може да се спре разрухата в икономиката.

Изразител на новите идеи в икономиката става Кейнс чрез своя труд “Обща теория на заетостта, лихвите и парите”. Кейнс преобръща трите класически правила на Смит и те звучат така:

активна стопанска дейност от страна на държавата;

целенасочена регулативна финансова политика от страна на държавата;

дефицитен държавен бюджет.

Кейнсианските идеи водят и до съществени количествени промени в сферата на финансите. За да изпълни тези свои икономическо-социални функции, на държавата са й необходими повече средства /40 - 60% от БВП/.

Днес на практика е трудно да се изброят всички функции, които изпълняват съвременните държави. Все пак в литературата са общоприети следните, подразделени на две големи групи /имат много аспектен характер/:

Дейността на държавата по поддържане и облекчаване функционирането на пазарната система:

Осигуряване на правова база и обществена атмосфера, способтващи за ефективното функциониране на пазарната система. Правителствата трябва да регламентират законово “правилата на играта” в обществено-икономическия живот. Те приемат пакета от закони, на които се основават взаимоотношенията в социално-икономическия живот; трябва да поддържат полиция, която да следи за спазването на тези закони.

Създаване на антимонополно законодателство за защита на конкуренцията.

Дейността на държавата по засилването и модифицирането функционирането на пазарната система; за противодействието на пазарните провали:

Преразпределение на дохода и богатството. Пазарното стопанство води до голяма диференциация в доходите и богатството и поражда проблема за бедността. Държавата чрез своите финанси трябва да противодейства на това, което се осъщетвява чрез данъчната система, системата за социално осигуряване, държавните трансфери и пр.

Преразпределение /алокация/ на ресурсите. Ако се остави пазарното стопанство да разпределя факторите на производството, едва ли биха се получили оптимални продуктови, отраслови и териториални структури. Комерсиалният интерес би нарушил тази оптималност. Държавата трябва да въздейства върху пазарния процес.

Действие на държавата с цел стабилизиране на икономиката - чрез различни икономически лостове във връзка с въздействие върху инфлация, безработица, икономически растеж, икономически структури.

Функциите на финансите могат да се класифицират като: разпределителна функция, съдейства за разпределението на доходите; управленско-регулативна функция; контролна функция.




3. Публично стопанство, публични блага и теорията за колективния избор

В съвременните условия публичните финанси се свързват най-вече с осигуряването на публични блага за задоволяване на т.нар. колективни потребности /сумирани индивидуални потребности/. Задачата по осигуряването на публичните блага е предоставане на финансовот стопанство.

Публичното стопанство е публично-правно организирана дейност за управление, създаване и потребление на стопански блага, предназначени за посрещане на колективни потребности. Както частното стопанство добива стоки и услуги и задоволява определени потребности, така и публичното стопанство добива публични блага и ги предоставя за задоволяване на публични потребности.

Съществуващите разлики между частното и публичнот стопанство могат да се опредеят в следното:

Различни са механизмите за осигуряване на ресурсите. Частното стопанство използва собствени ресурси и възпроизвеждани такива. Публичното стопанство набира необходимите си ресурси чрез задължителното и принудително плащане на данъци от данъчните субекти.

Различни са мотивите за функциониране на частното и публичното стопанство. Частното стопанство работи за печалба, докато публичното стопанство работи за задоволяване на колективните потребности, а не за реализирането на печалба.

Различни са механизмите на търсенето и предлагането на блага от частния и публичния сектор.

Различни са институциите, които оперират в двата сектора. В публичния сектор това са подобни на организациите с идеална цел, подчинени на политически и административни решения.

Тъй като публичния сектор работи в условия на недостиг на ресурси, то и при него действат квазипазарни методи на управление.

Публичните блага имат своя специфика, изразяваща се в следното:

При частните стоки и услуги съществува делимост, докато при публичните блага липсва такава делимост. Те са крупни единици /съвкупности/, които се потребяват само общо от всички индивиди.

Достъп но частните стоки имат само тези, които заплатят тяхната цена. Индивидите, които не искат или не могат да направят това, се изключват от потреблението на тези стоки. При публичните блага няма икономически механизъм, който изключва от потреблението части от индивидите.

При публичните блага отделните потребители не са в конкурентни отношения в процеса на тяхното потребление. Потреблението на дадено публично благо от “Х” не означава, че не може то да се потребява от “У”л

Поради тези причини публичните блага са неподходящи за производство от частния сектор. Ако допуснем, че публични блага се създават в частния сектор, то той ще поиска те да се заплатят. Следователно цената на публичните блага може да се разглежда като плащаните от индивидите данъци.

Съществуват два вида публични блага: чисти публични блага и смесени стоки и услуги /квази публични блага/.

Чисти публични блага се потребяват общо, съвместно от всички индивиди, без да се намират в конкурентни отношения.

Квази публичните блага, които също са предоставени от публичния сектор, са персонифицирани /за определени групи от хора/. Те се финансират за сметка на три източника: бюджетни ресурси; такси, плащани от ползвателите; бизнес сектора.

Няма рязка граница между чистите и квази публични блага. Това е въпрос на организация на публичния сектор.

Принципи на организация на публичното стопанство:

икономически принцип /принцип на ефективността/ - изисква производството на колкото е възможно повече блага с по-малко разходи;

принцип на безпристранстността;

принцип на справедливостта.



4. Същност, функции и роля на бюджета.

Бюджетът се свързва с буржоазно-демократичните революции, а възникването и формирането му е обосновано от 3 основни предпоставки, а именно:

висока степен на развитие на стоково-паричните отношения;

изграждане на централистична държава;

установяване на парламентарно-демократична форма на държавно управление.

Тези условия са налице със зараждането на капитализма. Това е така, защото при феодализма, характеризиращ се с раздробеност и абсолютна власт на суверена, не се е изпитвала нужда от изготвянето на бюджет. Едва след ХI век, когато се зараждат градовете-държави, започва организирането на финансово стопанство и на бюджет. Ето защо бюджетоподобната практика се развива и се прилага от XI до XVIII век. Окончателното и повсеместното въвеждане на бюджета като законодателен акт започва от XIX век. Независимо от това, наченки на бюджетоподобна практика се забелязват още в древността.

Първият български бюджет се приема и действа за периода 01.03.1879 г. - 01.03.1880 г. във френски франкове, а текстовата част е написана на руски език.

Бюджет е най-обобщаващото понятие на финансите. В него се обединяват бюджетни финансови категории като разходи, приходи, данъци, заеми и други. Чрез бюджета всички тези самостоятелни категории получават единство, което се проявява в прилаганата обща финансова политика.

Думата бюджет има древнолатински произход и нейният буквален превод е “торба, чувал, чанта”. Във Франция “бюджет” се използва в смисъл на малка чанта, чувал, в който се съхранява държавното съкровище; в Англия - кожена папка, в която се държат пари. Днес, в съвременната финансова литература под бюджет се разбира не това, в което се държат парите на държавата, а бюджет е финансов документ, в който се отразяват държавните приходи и държавните разходи. Под бюджет също се разбира и парична сметка, балансирана за определен период от време.

Бюджет не е нито баланс, нито инвентарен списък, който да отразява статично състоянието на финансите, а по-скоро бюджет е картина, в която последователно се изразяват отделните действия, свързани с набирането на приходната част и извършването на разходите; изразява динамиката им. Бюджетът се съставя като динамично състояние на финансите в продължение на определен период от време. Още бюджет е и финансов документ, който разрешава това набиране и разходване на средствата.

Бюджет е сложна финансово-икономическа категория с няколко аспекта.

Правен аспект

Бюджетът се гласува със закон. У нас бюджетът се приема със Закона за държавния бюджет. Въпреки че се гласува и приема като закон, задължителна е само разходната му част. Приходната му част има препоръчителен характер, като тя се основава на данъчните закони.

Финансово-технически аспект (разглежда бюджета външно)

Бюджетът се разглежда като съвкупност от цифри и таблици, обхващащи обема и структурата на приходите и разходите на държавата за една година.

Социално-икономически аспект (най-важната страна)

За разлика от предходните две, тази страна е невидима. Тя може да се “види” само от специалистите, от тези, които могат да видят зад цифрите движението, разпределението и преразпределението на средства между отделните елементи на обществото.

Военно-политически аспект

Тази страна на бюджета също е невидима. Чрез нея се отразява военният и политическият курс, който води дадено правителство.

Бюджетът е финансовата основа, върху която се градят икономическите програми на правителствата.

Значение на бюджета - огромно и многостранно. Изразява се в това че:

поставя се под контрола на законодателната власт финансовата и цялостната дейност на правителството и държавата;

чрез бюджета финансово-бюджетната дейност на правителството се поставя под парламентарно-обществен контрол;

бюджетът е не само инструмент за публична отчетност и контрол, но и средство за управление на финансовото стопанство, а чрез него и на цялото стопанство;

бюджетът има твърде голямо значение за балансираното развитие на всички отрасли и дейности в националното стопанство.

Функции на бюджета

Според американския финансист Мъзгрей бюджетът има следните функции:

осигуряване на ресурси за задоволяване на обществените потребности;

регулиране разпределението на националния продукт;

съдействие за стабилизация на икономиката.

Според германския финансист В. Нол тези функции са:

административно-контролна;

парламентарно-контролна;

политическа;

финансово-стопанска;

стопанско-политическа.


5. Принципи на съставяне на бюджета
Съществуват две групи принципи за съставяне на бюджета - общи и специални (финансово-технически). Тези принципи са израз на борбата на буржоазията срещу феодалната аристокрация за откритост на държавните финанси (приходи и разходи).

Общите принципи за изграждане на бюджета се изразяват в следното:

ограниченост на приходите;

степенуване на държавните разходи;

съгласуване между потребности и средства;

икономически принцип - от държавните разходи да се търси най-голяма изгода или ефект.

Специалните принципи за изграждане на бюджета включват следните елементи:

принцип за пълнота на бюджета

В бюджета трябва да се включат всички приходи и разходи, кото финансовото стопанство ще осъществи през съответните години. Този принцип не разрешава да има приходи и разходи, вън от рамките на бюджета.

принцип за точност на бюджета

Приходите и разходите на бюджета трябва точно да се изчислят. Ако не се спазва този принцип, е възможно да настъпи разстройство на финансовата система.

принцип за реалност на бюджета

Този принцип е близък до принципа за точност на бюджета, но не се покрива с него. Точността изразява техническата страна на икономиката, а при реалността става дума за икономическа обоснованост на приходите и разохдите, привеждането им в съответствие с реалностите на икономиката.

принцип за единство на бюджета

В бюджетната практика съществува твърде голяма разнообразие на бюджети, като редовни, извънредни, допълнителни и пр. Но принципът за единство на бюджета изисква в практиката да се упражнява само един-единствен бюджет, а не няколко бюджета едновременно. В рамките на единството на бюджета същетвуват и автономните общински бюджети, чрез които се съдейства да се мобилизират повече ресурси на местна общинска основа.

принцип за бюджетно равновесие

Той е най-важният принцип и се изразява в равенство между приходната и разходната страна на бюджета. През последните десетилетия се наблюдава перманентното му нарушаване.

Независимо обаче от перманентната практика за дефицитно приключване на бюджетите, в света в много страни се възприемат дългосрочни програми за намаляване на държавните дългове и бюджетните дефицити. Балансиран е само бюджетът на Япония, Люксембург и Швейцария.

принцип за специализация (класификация) на бюджета

Този принцип изисква групирането и подреждането на бюджетните приходи и разходи да се основава на определени критерии и правиля.

принцип за гласност и публичност на бюджета

След като бюджетът се приеме от законодателния орган, се публикува, за да стане достояние на данъкоплатците.

Бюджетът винаги се утвърждава и действа за определен период от време. Този период е известен във финансовата литература като бюджетен период. Той може да съвпада с календарната година, но може и да не съвпада с нея. Ако няма съвпадение между бюджетния период и календарната година, обикновено се цели да съвпадне със стопанската година. Не всички страни прилагат едногодишен бюджетен период. Има и такива, които съставят бюджетите си за две години. У нас бюджетът се сътавя за една година.

Наред с тези бюджети, които имат оперативен характер, се съставят и бюджети за по-продължителен период от време - за 5, 10, 15 г. Те имат фактическо и стратегическо значение.



6. Видове бюджети

В бюджетната практика същетвува твърде голямо разнообразие от бюджети.

В зависимост от териториалния обсег биват:

местни бюджети - това са общински бюджети;

републикански бюджети - наричат се оше държавни, централни бюджети;

консолидирани бюджети - включват републиканския бюджет и собствените приходи на общините, гласувани самотоятелно.

Бюджетите на отделните министерства, които са съставна част на републиканския бюджет, се наричат частни бюджети. Съществуват и специални бюджети, които се отнасят до отделни дейности на държавата, обособени в самотоятелни учреждения или предприятия, като например бюджет на Националния осигурителен институт.

От гледна точка на разходите, които трябва да се посрещнат от бюджета, той се подразделя на: редовен, извънреден и допълнителен бюджет.

Извънреден бюджет се приема при възникване на извънредни обстоятелства - войни, природни бедствия. Може да е с по-кратък или с по-дълъг от редовния бюджет бюджетен период. Когато се приеме извънреден, редовният престава да действа и действащ става извънредният бюджет.

Допълнителен бюджет се приема тогава, когато са разкрити по време на бюджетния период технически неточности в редовния бюджет. Понякога тези неточности умишлено се допускат при гласуването на редовния бюджет и когато се разкрият, се приема допълнителен бюджет.

Бюджетът бива още и брутен и нетен бюждет.

Брутният бюджет отразява както приходите, така и разходите в техния пълен размер, а нетният бюджет показва само чистите приходи или чистите разходи.

В развитите страни се практикуват и т.нар. смесени бюджети, които съдържат в себе си както брутни, така и нетни приходи и разходи.

Бюджетът още се дели и на постоянни и променливи части на бюджета. Постоянните части на бюджета са тези, които през няколко последователни години не се променят. Променливите части на бюджета са тези, котито не се повтарят през отделните години. Когато се обсъжда бюджетът в парламента, се обсъжат променливите части на бюджета.

Бюджетът може да бъде още и текущ и изпълнен бюджет.

Посочените видове бюджет са разновидности на държавния бюджет. Наред с него, в развитите страни се съставя и т.нар. национален бюджет, който изразява народно-стопанските разходи и приходи за определен бъдещ период и то не само държавните приходи и разходи, но и разпределението и преразпределението на целия БВП. Този бюджет се съставя за 10-годишен период и се разпределя по години.

В зависимост от срока, за който се съставят, бюджетите се подразделят на:

краткосрочни бюджети - съставят се за 1 или 2 г. и имат оперативно значение;

средносрочни бюджети - съставят се за 5 г. и са с тактическо значение;

дългосрочни бюджети - за повече от 10 г. и са с стратегическо значение.

Според целта на бюджета, той бива: бюджет-диагноза и бюджет-прогноза.

Бюджетът-диагноза е краткосрочен бюджет и има ориентировъчен характер.

Бюджетът-прогноза е планови бюджет, който се съставя за 5 или 10 г.
7. Бюджетна технология и бюджетна политика.
Изграждането и упражняването на бюджета е свързано с определена технология или процедура. Тя се регламентира законодателно във всяка една страна. Независимо от различията в отделните страни, бюджетната технология има общи основи, които са общо-приети и общо-валидни.

Бюджетният процес обхваща сложната бюджетна технология по изготвянето на проекто-бюджета, неговото разглеждане и приемане, изпълнение и приключване. Следователно бюджетният процес включва няколко основни етапа (фази):

съставяне на проекто-бюджета;

обсъждане и приемане на проекто-бюджета от върховните изпълнителни и законодателни органи;

изпълняване на бюджета в рамките на бюджетната година;

приключване и отчитане изпълнението на бюджета.

Сроковете и процедурите на всички тези етапи на бюджетния порцес са регламентирани със Закон за устройство на държавния бюджет.

Съставяне на проекто-бюджет

Подготовката по съставянето на проекто-бюджета започва веднага след като е приет предходният проекто-бюджет. Началото на бюджетния процес се поставя със специални директиви и указания, дадени от Министерство на финансите и от Правителството.

Основа за съставяне на бюджета за предстоящата година е бюджетната прогноза. Министерство на финансите въз основа на извършените от него и от други институции разработки на основните макроикономически показатели съставя бюджетната прогноза за период от 3 години. Тази бюджетна прогноза представлява една предварителна оценка на бюджетните приходи и на бюджетните разходи по окрупнени показатели. Тя се актуализира ежегодно, така че всяко Правителство във всеки момент има такава бюджетна прогноза за 3 години напред.

На основата на бюджетната прогноза Министърът на финансите изготвя и изпраща до държавните органи бюджетни насоки, с които се дават указания за съставянето на техните проекто-бюджети. И така, на основата на проекто-бюджетите на държавните органи се съставя проекто-бюджета на Министерството на финансите.

Обсъждане и приемане на проекто-бюджета

Подготвеният от Министъра на финансите проекто-бюджет се обсъжда и приема от две инстанции - Правителството и Парламента. След като се приеме от Правителството, проекто-бюджетът на Правителството се внася за приемане от законодателен огран (Парламента).

Срокът за внасяне на проекто-бюджета също е регламентиран със Закона за устройство на държавния бюджет и у нас е до 30.10. Ако Правителството не успее да подготви до тогава проекто-бюджета, то излага своите мотиви пред Народното събрание и иска удължаване на срока. Наред с внасянето на проекто-бюджета, в Народното събрание се внасят и подробни разчети и необходимата аналитична информация, които са обосновка за приемане на проекто-бюджета. Внася се и относително обособеният бюджет на Националния осигурителен институт.

Проекто-бюджетът се обсъжда на специално заседание на Народното събрание, като на Народното събрание се предоставя бюджетната инициатива, т.е правото му да внася изменения и допълнения в проекто-бюджета.

При неприемане на проекто-бюджета на Правителството от Народното събрание, Правителството трябва да подаде оставка, да се сформира ново правителство и то да внесе нов проекто-бюджет или да се разпусне Народното събрание и да се насрочат предсрочни парламентарни избори.

Изпълнение на бюджета

Под изпълнение на бюджета се разбира редовното акумулиране на предвидените бюджетни приходи и ритмичното финансиране на утвърдените бюджетни разходи.

Изпълнението на бюджета може да се разграничи на изпълнение на приходната и разходната му част. Тези две части в процеса на изпълнението се характеризират с относителна самостоятелност и съществени особености.

Когато се говори за изпълнение на приходната част, се има предвид т.нар. касово изпълнение на бюджета. Тъй като обемът и сроковете на приходите не винаги съвпадат с тези на разходите, в случай на несъвпадение се получават касови разриви, които се покриват с краткосрочно кредитиране в рамките на бюджетната година.

Съществуват две системи за касово изпълнение на бюджета - ковчежническа и банкова система.

При ковчежническата система, която е по-стара, изпълнението на бюджета се осъществява чрез данъчни каси към данъчните служби, управления и отдели.

С развитието на банковата система касовото изпълнение на бюджета става една от най-важните функции на банката. Днес изпълнението е чрез банковата система.

Изпълнението на разходната част на бюджета е свързано с няколко основни момента:

стриктно спазване на тавана и структурата на разходите;

разпределянето им по тремесечия;

откриването на т.нар. банкови кредити.

Приключване на бюджета и отчитане на изпълнението

След изтичане на бюджетната година бюджетът се приключва. Приключването на бюджета се състои в установяване на общия обем и структурата на действително постъпилите приходи и действително извършените разходи през бюджетната година.

Съществуват два начина за приключване на бюджета - бюджетна жестия и бюджетен екзерцист.

Пре бюджетната жестия приключването на бюджета става на последния ден от бюджетната година. Сметките по стария бюджет се закриват и се откриват сметките за новия. Несъбраните приходи по стария бюджет се прехвърлят към новия, а неизплатените средства остават като бюджетен излишък. Добре е тези излишъци да не се изземват в държавния бюджет, а да се оставят на съответните звена.

Бюджетният екзерцист се свързва с ликвидационен период (от 1 до 3 месеца), в рамките на който успоредно се упражняват два бюджета - стария и новия. Целта на ликвидационния период е да се съберат старите приходи и да се извършат бюджетните разходи по стария бюджет.

У нас изпълнението на бюджета приключва на 31.12 като Министърът на финансите и Председателят на БНБ трябва да определят реда за приключването на банковите бюджетни сметки. Крайният срок за приключването на държавния бюджет е 31.12.

След приключването на бюджета се съставя отчет за изпълнението му. Годишният отчет се приема от Министерски съвет и се внася за одобрение в Народното събрание. Сметната палата представя в Народното събрание свой доклад по отчета за изпълнение на държавния бюджет.

Приемането на бюджета е израз на одобряване на финансовата политика на Правителството. Бюджетният период продължава три години.

  1   2   3   4   5   6


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница