Ф и н а н с и професия: Офис-мениджър Специалност: Бизнес-администрация Теоретични основи на финансите


Общо икономическо съдържание на държавните разходи



страница2/6
Дата28.10.2018
Размер0.94 Mb.
#103877
1   2   3   4   5   6

8. Общо икономическо съдържание на държавните разходи.

Финансовото въздействие върху икономическите и социалните процеси се осъщетвява по два начина - чрез приходната система и чрез разходната система на финансите.

Разходната система на финансите е съвкупност от елементи (отделните форми на държавните разходи), чрез които се осъществява преразпределението на националния доход в съответствие с целите и задачите на държавната политика.

Отначало учението за разходите и разходната система на финансите е било подценявано от финансовата наука. Тя се е занимавала само с приходната система. Причина за това е ограниченото виждане за ролята и мястото на държавата в икономиката. Чрез разходната система не се е предвиждало никакво въздействие върху икономическите и социалните процеси, затова и не се е изучавала. Но още през 19 век Вагнер формулира закона за увеличаване на държавната дейност и за повишаване на държавните разходи.

Най-добра представа за разходната политика на една страна дава величината на държавните разходи и тяхната структура. Относителният дял на държавните разходи (40 - 60%) предопределя и показва ролята и намесата на държавата в икономиката, в политиката, в социалния живот. Необходимостта от държавни разходи се свързва в началото с определени нужди на хората от сигурност, защита от външни нападения, духовно развитие, правораздаване и прочие, които непрекъснато се увеличават.

В съвременните условия все по-важно значение придобиват държавните разходи, насочени към регулиране на икономиката. Чрез тях правителствата се стремят да стимулират активността и да противодействат на неустойчивостта на цикличното развитие на пазарната икономика. Чрез държавните разходи се продължава и завършва разпределението, започнато с приходната система. Те са процес на потребление на събираните в държавния бюджет финансови ресурси. От тази гледна точка държавните разходи са категория главно на финансовото преразпределение. Чрез тях събраните в централизирания паричен фонд ресурси получават строго целево предназначение - инвестиции, култура, управление, технически прогрес, военно дело и пр. Следователно характеристиката на държавните разходи се свежда до:

Част от БВП, която се разпределя от държавата според държавната политика.

Тяхното предназначение е осигуряването на публични блага и задоволяването на обществените потребности.

Инструмент за въздействие на държавата върху различни страни от дейността на обществото.

Ефективността на държавните разходи зависи не само от техния размер, но преди всичко от тяхната структура. Ако в дадена разходна система превес имат разходи по обслужване на дълга, управленски, военни разходи, то това е синдром за неефективна разходна структура и обратно - насочването на по-големите части от разходи към социалната инфраструктура, стимулирането на стопанската активност и ограничаването на бедността е показател за рационалност на разходната система.


9. Класификация на държавните разходи.

Оценките и планирането на разходите на държавата става въз основа на различни класификации, които се правят на държавните разходи. Финансовата теория и практика е разработила различни класификации на основата, на които се разглеждат разходните системи.

Идеите на А. Смит слагат началото на първата класификация на държавните разходи. Той ги подразделя на продуктивни и непродуктивни. Сега държавните разходи се разделят на производителни, непреки производителни и непроизводителни разходи. Към производителните разходи се отнасят преките инвестиции за разширяване на производствената база и увеличаване на материалните активи. Непреките производителни разходи са държавните разходи, вложени в човешкия фактор. Непроизводителните разходи представляват консумативни разходи, които не увеличават националното богатство като административни и военни разходи, разходи по обслужване на дълга и други. Разграничаването на държавните разходи на производителни и непроизводителни е доста трудно и условно, защото всеки разход, направен от държавата, има някакъв стопански ефект. От кейнсианска гледна точка всеки държавен разход е производителен, защото увеличава съвкупното търсене.

Втората класификация на държавните разходи ги подразделя на разходи за държавни покупки за стоки и услуги (85%) и трансферни плащания (15%). Държавните покупки обхващат разходите за стоки и услуги, необходими за обслужване на публичния сектор. Към тези разходи спадат разходите за работна заплата на държавните служители, стипендиите и лихвите по обслужване на дълга. Трансферните плащания са прехвърляне на доходи от държавния сектор към бизнес сектора или частни лица, от едни бюджетни звена към други или от едни параграфи към други. Конкретна представа ни дават субвенциите, дотациите и субсидиите. Субвенциите представляват целеви помощи за публични институции. Дотациите допълват общия недостиг на финансови средства, а субсидиите са целеви дотации. Особен вид трансферни разходи са трибутите, контрибуциите и репарациите. Трибути са плащания от политически зависими страни на своите покровители. Контрибуции са плащания към държавите победителки от победените страни. Репарациите съзникват след Първата световна война и са по-цивилизована форма на контрибуциите. Победените страни плащат за компенсиране на нанесените от тях щети.

Когато разходите се подразделят на държавни покупки и трансферни плащания, се следи за различното влияние на държавата чрез тези разходи върху икономиката. Чрез правителствените покупки държавата преразпределя ресурси от частното към общественото стопанство. В този случай намесата й в икономиката е значително по-голяма. Трансферните плащания имат друго значение - те не влияят за повишаване на общественото потребление за сметка на частното, а водят до преразпределяне на личното потребление между различните данъкоплатци и получатели на трансфери.

За управлението на държавните разходи важно значение има т.нар. административна класификация. Според нея разходите се делят на основата на държавните структури - министерства, ведомства. Тази класификация се изразява чрез т.нар. функционална класификация, която проследява насочването на държавните разходи към отделните дейности - държавна администрация, отбрана, икономическа и социална дейности и други. Функционалният аспект на държавните разходи дава възможност да се ощени стойността на държавната администрация и ефективността от денйостта й.

В нашата финансова литература се разглежда и класификация на държавните разходи според целите и предназначението им. Според нея разходите биват:

разходи за националната икономика;

разходи за социално осигуряване;

разходи за образование;

разходи за здравеопазване и физкултура;

разходи за отбрана;

разходи по държавните дългове;

разходи за управление;

разходи за външно-икономическа намеса.

Разходите биват още редовни и извънредни. Редовните разходи се повтарят ежегодно в приблизително еднакви размери, а извънредните не се повтарят и нямат еднакъв обем.

Разходите се подразделят и на вътрешни и външни. Вътрешните разходи обслужват вътрешната политика на страната, а външните разходи се правят при осъществяване на външната политика.

Посочените класификации имат теоретико-познавателно значение. Като класификация с операционно-практически цели се разглежда Единната разходна бюджетна класификация (ЕРБК).




10. Характеристика на основните видове държавни разходи.

Разходи за изграждане на инфраструктурата и за икономическа интервенция и регулиране (5,5%)

В условия на пазарна икономика, икономическата област е сфера за действия на частния капитал и предприемачество. Независимо от това, държавата винаги се е занимавала и със стопанска дейност в различни мащаби. Участието на държавата в икономиката е израз на икономическата й функция, която намира израз в следните нейни дейности:

насочва средства за развитие на нерентабилни и губещи отрасли за частния бизнес - инфраструктура, съобщения, телекомуникация;

национализира предприятия и производства с цел тяхното стабилизиране, след което отново ги предоставя на частния сектор - национализация и приватизация;

участва в икономиката чрез системата на държавните поръчки, особено в областта на военното производство, пътища, комуникации, съобщения;

държавни разходи за развитие на техническия прогрес, нови технологии и отделни региони;

огромни държамни разходи и инвестиции има и в Министерството на околната среда, Министерството на земеделието и Министерството на транспорта.

Държавните разходи в икономическата област са свързани и във финансирането на извънбюждетни фондове за стабилизиране на икономиката. У нас, според Закона за държавния бюджет за 2000 г., са утвърдени следните извънбюджетни фондове:

фонд “Социално подпомагане”;

фонд “Условия на труда”;

фонд “Българска гора”;

фонд “Национална съобщителна система”;

фонд “Затворни сгради”;

фонд “Затворно дело”;

фонд “Култура”;

фонд “Тютюн”.

Следователно разходите за икономическо регулиране могат да се подразделят на две групи - преки и косвени разходи.

Преките разходи са държавни инвестиционни разходи със сруктурно, регионално и екологическо предназначение и различни форми за подпомагане на частния бизнес.

Косвените разходи са под формата на многобройни данъчни привилегии и облегчения и се наричат фискални разходи.

Разходи за социални и културни потребности

Тези разходи в литературата са известни като разходи или инвестиции в човешкия фактор. Те са сравнително нови, но в последните десетилетия заемат първо място в разходната система на съвременната държавата. Тяхното увеличаване се свързва с развитието на техническия прогрес, образованието, квалификацията на работната сила и увеличаване на социалната функция на държавата.

Към тази група разходи се включват разходи за социално осигуряване (най-голям относителен дял), разохди за образование и наука, разходи за здравеопазване и разходи за култура и спорт.

Увеличаването на разходите за социално осигуряване (14,8%) се дължи на широкия обхват на осигурителните рискове, предоставени от държавата. Това са биологичният риск (телесна и психологическа цялост на човека), икономическият риск (безработица) и социално-демографският риск (раждане и отглеждане на дете).

В България социалното осигуряване беше изцяло интегрирано в държавния бюджет. Вноските за социално осигуряване (ДОО), които имаха задължителен характер, се внасяха от всички предприятия и организации в приход на държавния бюджет, а той изплащаше всички разходи, свързани с краткосрочното и дългосрочното социално осигуряване. Бюждетът на Държавното обществено осигуряване (ДОО) беше относително самостоятелен, но това обособяване имаше напълно формален характер, така че вноските в държавния бюджет за ДОО имаха характер на целеви данък, а плащането за СО - характер на обичаен държавен разход.

Сега при изграждането на относително самостоятелната система на социално осигуряване (в това число и здравно), нещата коренно се промениха. Социалното осигуряване се отдели от държавния бюджет в отделна система, наречена Национален осигурителен институт и си има свой самостоятелен бюджет, който се приема заедно с държавния бюджет.

И при новите условия връзката на социалното осигуряване с държавния бюджет не се прекъсва, поради следните причини:

държавата ще подпомага финансово от държавния бюджет относително самостоятелните извънбюджетни фондове в това число и здравното осигуряване;

от държавния бюджет ще се изплащат задължителните вноски за социално осигуряване на държавните служители;

поради предоставяне от държавния бюджет на социални помощи на бездомни, сираци и други, държавата ще извършва разходи.

Разходите за образование и наука се ползват с голямо внимание и техният дял значително нараства през последните години. Причини за това са задължителното обучение за подрастващото поколение; развитието на техническия прогрес, който изисква високо квалифицирани кадри; превръщането на държавните учебни заведения в научни центрове; развитието на висшето образование и други.

Образованието е смесено публично благо. То е строго персонифицирано. Ето защо по отношение на образованието, особено на висшето, се използват различни системи на финансиране, а именно:

финансиране от бюджета;

кредитиране при облегчени условия;

такси, плащани от учащите се.

Този смесен подход при финансиране на висшето образование най-пълно отговаря на пазарните условия. При него не се получава нито облегчаване на отделни индивиди, нито изключване при потреблението на други. Държавата чрез държавните разходи трябва да покрие задължителните форми на образование.

Към разходите за образование включват следните елементи:

разходи за издръжка на персонал;

разходи за поддръжка на материалната база;

разходи за обучение и повишаване квалификацията на педагогическите кадри;

разходи за научни изследвания.

Науката е също публично благо, но когато говорим за държавно финансиране на науката, се има предвид фундаменталната наука. Тя именно е свързана с огромни разходи, неопределен ефект и дълга възвръщаемост. Затова фундаменталните изследвания не са примамлива сфера за частни инвестиции. Бизнесът финансира практико-приложната наука.



11. Теоретични основи на държавните приходи. Класификация.
Под приходна система следва да се разбира съвкупността от източници, методи и форми за набиране на средства за държавния бюджет и покриване на различните държавни разходи. Приходната система е ядрото на икономическата система.

Държавните приходи са парични средства, които за определен период от време, обикновено 1 г., се предоставят на държавата с цел финансиране на извършваните от нея дейности. Като икономическа категория, държавните приходи изразяват еднопосочни отношения между стопанските субекти и държавата.

Съществуващата разлика между държавните приходи и бюджетните приходи се изразява в следното: държавните приходи са по-широко понятие и в абсолютна сума са по-големи от бюджетните, тъй като освен тях /бюджетните приходи/ включват и средствата по извънбюджетните сметки.

Разглеждайки теоретичните основи на държавните приходи, достигаме до следните основни изводи:

Чрез държавните приходи държавата не само набира необходимите й ресурси, но и осъществява преразпределение на ресурсите между отделните дейности, отрасли, географски райони.

След като постъпят в държавния бюджет, държавните приходи отново се преразпределят и насочват към стопанството, с което се оказва въздействие върху отделните стопански субекти. В процеса на използването им като държавни разходи, се осъществява преразпределение на следната основа: в отраслов аспект; в териториален аспект; за издръжка от държавния бюджет на извънпроизводствената сфера; за издръжка на планово губещи предприятия; за стимулиране на износа.

Доколкото държавните приходи са част от доходите на стопанските субекти, чрез тях може и се въздейства върху съвкупното търсене, предлагането, спестяването и инвестициите.

Държавните приходи могат да се класифицират като се подредят по различни критерии, от които се получава информация за цялостен анализ и оценка. Те биват: частно-правни приходи; публично-правни приходи.

Частно-правните приходи са приходи, които държавата получава като собственик на ресурси. Тези приходи в съвременното общество имат намаляващ характер.

Публично-правните приходи са приходи, държавата получава в резултат на колективен договор между нея и индивидите за осигуряване на определен кръг публични блага.

Приходите се подразделят и в зависимост от методите за тяхното набиране. Различават се данъчни приходи /с най-голямо значение за акумулиране на ресурси; формират 80-90% от държавните приходи/; неданъчни приходи; данъкоподобни приходи.

В зависимост от формата на набиране приходите се делят на: приходи от преки данъци; приходи от косвени данъци; приходи от собственост; приходи от такси, глоби и други свързани категории.

Според обекта на облагане приходите биват: приходи от облагане на потреблението; приходи от облагане на доходите; приходи от облагане на богатството; приходи от други дейности.

В зависимост от сферите, от които е набират, приходите се подразделят на:

приходи от производствената сфера, към които спадат: приходи от държавния сектор; приходи от кооперативния сектор; приходи от общинския сектор; приходи от частния сектор;

приходи от извънпроизводствената сфера, към които причисляваме: приходи от такси, указани от държавни учреждения; приходи от такси, указани от общински учреждения.



12. Източници на финансови средства.
Съществуват два основни източника на финансови ресурси - вътрешни и външни. Към вътрешните източници спадат БВП и националното богатство на страната, а към външните - БВП и националното богатство на други, чужди държави.

Вътрешни източници на средства

Най-важният и най-естествен източник на ресурси за държавния бюджет е БВП. Всяка промяна в него автоматически променя и постъпленията в държавния бюджет при дадените данъчни ставки.

Националното богатство може да се разглежда като съвкупност от всички стоково-материални, духовни и природни ценности, създадани и придобити в рамките на дадена страна за целия период на съществуването й. То има четири компонента: материално-производствен; социално-битов; природо-географски и човешки.

Разгледано така, националното богатство не е естествен източник на текущи ресурси. Към него се пристъпва само в крайни случаи като природни бедствия, стихии, войни, тежки икономически кризи и пр. Ако държавата използва националното богатство като източник на ресурси за постъпления в държавния бюджет, то се декапитализира. Именно поради тази причина не се разглежда като естествен източник.

Националното богатство може да се използва за текущи нужди в различни форми:

Събиране на златни монети, украшения, скъпоценности, цветни и благородни метали.

Разпродажба на държавно имущество на чужди граждани и други държави, като държавата се стреми да запази производството, работните места и специалистите, заети в това производство. Целесъобразно е да се спазват някои условия за ограничаване на негативите, произтичащи от това. Тези условия се изразяват в перфектно сключени договори с другата страна, които да не позволяват на новия собственик да закрива производството или да не намалява неговия обем; да не се продават обекти, които са елемент на приоритетно развиващи се отрасли.

Използване на златно-валутните резерви на страната за текущи нужди. Златото като резерв е демонетаризирано. То не е толкова ликвидно като валутата и не може да се използва директно като пари. Затова използването му като източник на ресурси не е особено популарна форма за набиране на средства за държавния бюджет.

Реквизиции на селскостопански произведения и животни. Към тази форма се пристъпва във връзка с финансиране на войни, изплащане на репарации и други.

Изземване на амортизационните фондове на предприятията и използването им вместо по предназначение за текущи нужди. Това води до декапитализиране на ДМА на предприятията.

Платен лов на диви животни и птици.

Външни източници на средства

Към тези източници на средства за постъпления в държавния бюджет спадат БВП и националното богатство на други държави.

За разлика от вътрешните източници, при които средствата се изземват на безвъзмездна основа, то средствата от външните източници са крединти, заемни. За да се подчертае голямата разлика между двата източника във финансовата практика се използват термините бюждетни доходи (вътрешни източници) и бюджетни приходи (външни източници)

В мирно време външните източници се ползват в различни форми като: износ на инвестиции, от които се получават печалби; износ на парични капитали, от които се получават лихви и нееквивалентен външно-търговски обмен. Тези форми се използват от високо развитите страни. Страните с икономически затруднения използват външни източници под формата на помощи, заеми, кредити.



13. Методи и форми за акумулиране на държавни приходи.

Като методи за акумулиране на ресурси се разбира конкретните инструменти, чрез които средстват се изземват от източниците и се предоставят на държавния бюджет. Данъчната теория и практика познава три метода: данъчен, данъкоподобен и неданъчен метод.

Най-важно значение има данъчния метод. Като елементите на този метод се разглеждат законоустановените данъци, действащи в дадена страна за определен период от време (ДДС, Данък печалба, ДОДФЛ, акцизии и други).

Формите на данъкоподобния метод са най-близки до данъците, но те не са данъци. Основната разлика между тях и данъците се състои в това, че те се плащат доброволно и са възмездни. Такива са таксите, самооблагането, патентите, глобите, лихвите, конфискациите, приносите и др.

Като форми на неданъчния метод се разглеждат държавния кредит, стопанската дейност на държавата, разпродажбата на държавно имущество, отдаването на държавно имущество под наем, в това число концесиите и паричната емисия.

Таксите са доброволни плащания за получаване на услуги от държавата или обществените учреждения. Те в най-добрия случай трябва да покриват разходите за предоставената услуга, но не и да носят печалба. Разглеждат се като цена на квази публичните блага. Тъй като таксите се ползват неравномерно от отделни индивиди, справедливо е тези, които ги потребяват да плащат тяхната цена. Таксите биват:

в зависимост от учрежденията, които ги указват - държавни и общински;

в зависимост от начина на пределяне на таксата - прости (постоянни), които не зависят от размера на услугата или от платежоспособността на ползвателя; пропорционални (спрямо изгодата) и прогресивни;

в зависимост от начина на плащане на таксите - таксови марки; в брой; чрез превод по сметка.

Самооблагането е доброволна форма на участие на населението при изграждане на някои обекти от местно значение. Провежда се след референдум на територията на дадена община. Може да бъде в парична форма (3% от РЗ) или под формата на трудово участие.

Патентите са платежни разрешения за упражняване на дадена търговска или занаятчийска дейност и съответно реализиране на доход от тази дейност. Те се диференцират според бранша и големината на дейността.

Приносите представляват плащания на отделни лица в полза на държавата, поради факта че те са облагодетелствани от извършени държавни разходи. Например изградени от държавата в близост до техни имоти ЖП линии, ЖП гари, автомагистрални пътища, язовири и пр., които повишават цената на имота. Сега на практика не се прилага особено широко, поради възможността за екологични замърсявания, шум, предизвикани от тези обекти.

Формите на неданъчния метод се различават от данъците.

Най-важната неданъчна форма и втора по значение като приходоносител след данъците, това е държавния кредит. Той представлява заемане на средства от страна на държавата от физичски и юридически лица, срещу които тя предоставя ДЦК. Това е кредит, който бизнес секторът и населението оказва на държавата в случай на касови разриви на бюджета (касови дупки). Тази форма е гъвкава и безконфликтна, като прилагането й не създава социално напрежение при акумулирането на ресурси в държавния бюджет. Тя е подходяща и когато чрез тези средства се финансират крупни национални обекти, от които ще се ползват бъдещите поколения. По този начин се прехвърля тежестта от тяхното изграждане на бъдещите поколения. Държавния кредит формира вътрешния държавен дълг на държавата. Държавният дълг е неефективен дълг, защото става дума за преразпределение на вътрешните ресурси в полза на държавата.

Държавния кредит е подходяща форма и от гледна точка на кредиторите на държавата. За тях това е форма на безрисково вложение на свободни парични средства.

Недостатъците на държавния кредит се изразявата във факта, че това са заемни средства, които не постъпват на безвъзмездна основа, а подлежат на връщане с лихвите. Следователно държавата трябва да намери други източници, за да върне тези средства.Това най-често става чрез емисия на парични единици, което води до обезценката на парите и инфлация.

Стопанската дейност на държавата и разпродажбата на държавно имущество перманентно присъстват във финансовата система на страните без да са с някякво особено значение. У нас разпродажбата на държавно имущество е важна форма за акумулиране на ресурси в държавния бюджет.

Паричната емисия (емисионен данък) представлява пускане на пари в обръщение без покритие. Това е най-непопулярната финансова форма за акумулиране на ресурси, тъй като води до обезценка на паричната единица, загуба на контрол над паричното обръщение и до цялостно разстройство на финансовата система при често прилагане.




Каталог: old -> temi
temi -> Тема 1: Видове изображения, модели и формати
temi -> Утвърждавам: директор: / К. Петрова / професионална гимназия по икономика
temi -> Утвърждавам: директор: / К. Петрова / професионална гимназия по икономика
temi -> Тема 1: Изисквания за изработване на уеб-сайт
temi -> Тема компютърни мрежи
temi -> 1. Обща характеристика на информационните системи Същност Съществуват много дефиниции на понятието „информационна система”
temi -> План-конспекти по отчитане на външнотърговски сделки-теория
temi -> Тема проблемен анализ
temi -> Основни понятия при формиране себестойността на изделия в производствени предприятия
temi -> 1. Маркетингови проучвания Marketingsforschungen


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница