Ф и н а н с и професия: Офис-мениджър Специалност: Бизнес-администрация Теоретични основи на финансите



страница3/6
Дата28.10.2018
Размер0.94 Mb.
#103877
1   2   3   4   5   6

14. Косвени данъци. Акцизи.
Характеристика на косвените данъци

С понятието косвени данъци популярно се наричат данъците върху потреблението, консумацията или потребителските разходи. Тези данъци се включват в цената на стоките и услугите, поради което техен носител са крайните потребители. Косвените данъци са първата по значение съвкупност от данъци в нашата данъчна система. Чрез тях се акумулира около 74% от държавните приходи. Косвените данъци допълват облагането с подоходнит данъци или с други думи - те представляват двойно облагане на дохода в момента на разходването му. Използва се пропорционален начин на облагане, но косвените данъци са регресивни по отношение на доходите и в този смисъл те могат да се разглеждат като антисоциални.

Косвените данъци имат и редица предимства, което ги прави предпочитани от правителствата. Тези предимства се изразяват в следното:

по-лесна поносимост - не създават социални конфликти, тъй като остават скрити зад цената на стоките и услугите;

по-рентабилни - събират се с по-малко разходи;

по-лесно събираеми и контролируеми;

осигуряват ритмични постъпления в държавния бюджет.

Видове косвени данъци

Акцизи

Акцизите са една от най-старите форми на косвените данъци. Въведени още през 17 век, те представляват надбавка към цената на стоката, която потребителят заплаща при покупката. Това именно ги прави лесна за администриране данъчна форма.



Когато изучава прилагането на акцизите, Адам Смит пише: “Мотив за използването на акцизите трябва да бъде само стремежът да се ограничи потреблението на вредни за здравето и морала и разточителни стоки и услуги”. Акцизите са наричани още “Данъци на греха”. В последствие с увеличаване потребностите на държавния бюджет с акцизи се облагат все по-широк кръг от стоки. Така постепенно те се превръщат в универсален оборотен данък. След появата на оборотните данъци акцизите отново се възраждат със старото си класическо предназначение.

В България (1948 г.) акцизът е отменен като самостоятелна форма и е включен в състава на данъка върху оборота. През 1988 г. акцизът се възстановява и се прилага в обща законова уредба заедно с данъка върху оборота (ЗДОА). При този закон стоките се облагат или с акциз или с данък върху оборота. От 01.04.1994 г. се приемат два самостоятелни закона - закон за акцизите и ЗДДС. При тях акцизните стоки се облагат и с ДДС.

Акцизите изпълняват 3 основни функции в икономическата система.

Фискална функция - основен мотив за облагане с акциз.

Регулираща функция - класическа функция на акциза, регулираща производството на акцизни стоки, като “натоварва” техните цени.

Статистико-контролна функция - чрез постъпленията от акцизните плащания в държавния бюджет се получава информация за количеството на произвежданите акцизни стоки и услуги.

Използват се различни начини за облагане с акциз.

Облагане на площите, засети с култури, от които се добиват акцизни стоки като лозя, тютюневи ниви, захарно цвекло и други. Платеният акциз се включва в цената на материалитеи суровините.

Облагане на суровини и материали за производство на акцизни стоки.

Облагане на съоръжения и инсталации, с които се произвеждат стоки, облагани с акцизи.

Облагане на готовите изделия.

В България предметът на облагане с акциз са потреблението на стоки и услуги от местно производство и от внос, включени в тарифата за акцизите; вина и ракии, произведени от физически лица от собствени суровини и материали над освободените количества; тютюневи изделия; хазартни игри, лотарии и томболи, залагания върху резултатите от спортни състезания и други случайни събити. От посочените групи само хазартните игри не се облагат с ДДС.

Конкретен обект на облагане с акциз са сделките с посочените по-горе стоки, осъществявани на територията на страната. Акцизите се начисляват и включват в цената на посочените стоки и услуги само веднъж независимо от броя на оборотите. Обикновено това става в момента на реализацията от производителите на акцизните стоки или при внос.

Освободени от акциз са: изнасяните от страната стоки; стоки и услуги, за които вече е платен акциз (акциз върху акциз не се начислява); производството от физически лица на вина и ракии от собствени суровини за лично потребление в размер на 400 л вино и 2000 алкохолни градуса ракия (45 л); сделки със стоки в свободните зони и в търговските обекти за валутна търговия; международните пощенски и други пратки или внасян личен багаж в рамките на разрешения безмитен внос; сделки с нестабилизирани виноматериали между лицензирани производители.

Данъчната основа и вида на акциза при различните акцизни стоки са различни.

За пивото - в абсолютна сума в лв. за литър на база екстрактно съдържание, определено в тегловни %.

За вината - като абсолютна сума в лв. за един литър.

За спиртните напитки - абсолютна сума в лв. за всеки обемен % действително алкохолно съдържание на литър.

За цигарите - в абсолютна сума в лв. за един къс цигари плюс % спрямо продажната цена.

За вината и ракиите, произведени от собствени суровини - в абсолютна сума на литър вино и алкохолен градус ракия.

За хазартните игри - в абсолютна сума на тримесечие на всеки игрален автомат, маса и други игрални съоръжения.

За стоките и услугите от внос - митническтата стойност, увеличена с митата и митническите такси.

За лотарии и томболи - % от реализираните приходи.

Течни горива - в лв. за един тон.

Акцизите могат да бъдат: адвалорни (стойностни) - в % спрямо дадена определена основа; фиксирани (в лв.); смесени.

При някои стоки и услуги (спиртни напитки и тютюневи изделия) акцизът се плаща чрез закупуване на бандеролни лентички или стикери.

Платци на акцизите са физически или юридически лица, които произвеждат или внасят акцизни стоки или извършват акцизни услуги. Те са длъжни да се регистрират по закона за акцизите в 14-дневен срок след започване на съответната дейност. Акцизът се плаща на две части през месеца - до 28мо число за първите 15 дни от месеца и до 14то число на следващия месец - за втората половина от предходния месец. И при акцизите възниква правото на данъчен кредит и се определя съответния ред за възстановяването му. Правото за възстановяване възниква след износ на стоки (те се изнасят без акциз). Възстановява се в 30-дневен срок след подаването на:

фактура за закупуване на стоката, в която е посочено, че е платен акциз;

експортна фактура, за да се докаже, че стоката е изнесена;

митническа декларация.

Тези документи заедно със справка-декларация за възстановаване на данъчния кредит се предоставят в съответната данъчна служба по местоживеене на износителя.

15. Данък върху добавената стойност.

ДДС е най-важният коствен данък в нашата данъчна система, който замени данъка върху оборота. Затоваи ДДС се нарича “Облагороден данък върху оборота”. ДДС се използва като главен приходоносител във всички страни, които са го въвели (40 - 60%). В Бялгария този данък формира 47% от постъпленията в държавния бюджет за 1999 г. ДДС е направен по идея на френския икономист Морис Лоре и за първи път е въведен във Франция през 1958 г., а до 1964 г. се въвежда във всички страни от Европейската общност. Сега той се прилага в почти целия свят. ДДС е данък, присъщ на пазарната икономика, тъй като поддържа и стимулира конкуренцията. Той отговаря най-вече на принципите за всеобщонст, неутралност и ефективност на данъчното облагане.

По същността си ДДСе многофазен данък, при който се изключва двойното данъчно облагане (кумулативният ефект). Това се получава чрез особения обект на облагане с ДДС - новосъздадената стойност.

У нас ДДС има за нормативна основа Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС). Този закон заедно с Правилника за прилагането му е в сила от 01.04.1994 г. От 01.01.1999 г. влезе в сила нов закон за ДДС.

Обект (предмет) на облагане с ДДС

Всяка доставка на стока или услуга с място на изпълнение територията на страната и извършени от данъчно задължено по този закон лице.

Доставките за износ, извършени от данъчно задължено лице.

Внос на стоки и услуги.

Данъчно задължено лице (платец)

Това е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност и е регистрирано по ЗДДС. Също така като платци се третират и вносителите на стоки, независимо дали са регистрирани по ЗДДС лица или не.

Не са данъчно задължение лица държавата; държавните органи и органите на местното самоуправление за всички извършени от тях дейности; физическите лица за осъществяваната от тях дейност по трудови правоотношения; физическите лица, които не са ЕТ за осъществяваната от тях дейност, регламентирана със закон по управление и контрол на юридически лица.

Независима икономическа дейност

Всяка дейност, извършвана редовно или по занятие, включително всяка интелектуална дейност, упражнявана като свободна професия.

Всяка дейност, свързана с производството, търговията, селското стопанство, предоставянето на услуги, извличането на суровини и пр.

Използването на материална и нематериална собственост с цел получаване на приход от нея, ако има материален характер.

Данъчна основа

При доставка на стока и услуга в страната - сумата, дължима на доставчика от получателя в лева и увеличена с всички данъци и такси плюс акцизи, ако стоката е акцизна; всички получени и усвоени от доставчика финансирания, пряко свързани с доставката, както и разходите за транспорт, застраховка и други.

При внос на стоки - митническата стойност в лева, увеличена с мита, митнически такси и други платени такси на митническия граничен пункт.

Облагаеми доставки

Като такива доставки се разглеждат всички доставки на стоки и услуги, извършени от данъчно задължено по ЗДДС лице и с място на изпълнение територията на страната. Износът, извършен от данъчно задължено лице и доставката на благородни метали, по която получател е БНБ също се третира като облагаема доставка.

Освободени доставки

Това са доставки с място на изпълнение извън територията на страната; доставки и действия, извършени извън рамките на независимата икономическа дейност; износът на стоки и услуги, посочен изрично в ЗДДС; доставките на стоки, намиращи се в антрепозитните складове под митнически контрол.

Данъчна ставка

При ДДС има две данъчни ставки - основна (20%) и специфична (0%).

Нулевата данъчна ставка се използва при доставките за износ. Разликата между освободените доставки и нулевата данъчна ставка се изразява в следното: при нулевата данъчна ставка се запазва правото на приспадане на данъчен кредит, докато при освободените доставки не се начислява данък, но и не съществува право за приспадане на данъчен кредит след извършената доставка.

Начисляване и определяне на данъка

Начисляването на данък по ЗДДС става от доставчика, който е регистрирано лице за всяка извършена от него доставка в срок до 5 дни. Определянето на размера на данъка се извършва като се използва следната формула:

ДДС = (С х 20)/100 С - стойност на доставката без ДДС

ДДС = (ЦР х 20)/120 ЦР - цена на реализация (продажна цена с включен ДДС)

Данъчен кредит

Като данъчен кредит се разглежда сумата от начислен данък на регистрирано лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка или за осъществен от него внос на стоки в рамките на данъчния период, която сума лицето има право да приспадне, ако отговаря на определени условия. Това е предварително внесен данък при покупката от дадено лице на стока или услуга, който се приспада от данъка, включен при продажбите на същото лице.

Данъчна регистрация

Съгласно ЗДДС всички физически и юридически лица, облагаемият оборот на които превишава 75 000 лв. за предходните 12 месеца без текущия, са длъжни да се регистрират по ЗДДС.

Данъчен период

Данъчният период представлява период от време, след изтичането на който данъчно регистрираното лице е длъжно да подаде Справка-декларация, в която да опише резултатите от този период. В момента за всички данъчно регистрирани лица данъчният период е едномесечен.

Внасяне на данъка

Когато за определен данъчен период, общата сума на начисления от регистрираното лице данък превишава сумата на данъчния кредит, разликата представлява данък за внасяне.

16. Мита.

Митата са най-старите форми на косвени данъци, използвани като средство за регулиране на външната търговия и външно икономическите връзки. С тях се облагат вносните, износните и транзитно преминаващите през страната стоки и услуги. През средновековието митата са били най-важният приходоизточник за държавния бюждет, но в последствие тяхното значение постепенно намалява.

Организацията, структурата и видовете мита са в зависимост от избраната либерална или протекционистична външно търговска политика. В този смисъл те могат да изпълняват или защитно-покровителствени задачи по отношение на вътрешния производител, или либерално-стимулираща роля по отношение на импорта на стоки и услуги в страната.

Основоположници на идеята за свободната търговия са Смит, Рикардо и Мил. Известна е тезата на Рикардо за сравнителните предимства, според която всяка страна трябва да развива производство на такива стоки и услуги, за които има условия за най-малки разходи на производството. Разменяйки си подобни стоки, печелят и двете страни.

Основоположник на идеята за протекционизма във външната политика е германецът Фр. Лист. Той препоръчва протекционизма като форма за защита на националната промишленост от чуждата конкуренция.

През последните десетилетия се наблюдава трайна тенденция на либерализация на международната търговия, поради което протекционистичната роля на митата намалява. Голама роля за либерализацията на външната търговия изиграха:

Генералното споразумение за митата и търговията (ГАТТ)

То се сключва в Женева през 1948 г. и има за задачи:

да разшири международното разделение на труда и международния стокообмен чрез преодоляване пречки от митнически характер;

да рационализира и унифицира митническите документи и митническите режими;

ГАТТ действа до 1994 г., след което на негово място започва се появавя като приемник на ГАТТ Световната търговска организация (СТО). От 1995 г. България става член на СТО.

Регионалните икономически интеграции - ЕС (ЕИО), ЕФТА (зона за свободна търговия), ЦЕФТА (Съюз за безмитна търговия на източно европейските страни).

Въпреки тази тенденция за либерализация на външната търговия, протекционизмът не е още история. Именно на фона на либерализирането на външната търговия периодично избухват световни търговски войни, които са израз на стремежа да се защити националната икономика чрез високи мита.

Характеристики на митата

Митата се начисляват и се събират принудително, независимо от волята на данъкоплатеца.

Митата се събират от митническата администрация безвъзмездно, при което тя не предоставя насрещна услуга за данъкоплатците.

Митата са приход за държавния бюджет, както и останалите косвени данъци и отчисления от тях не се правят за местните бюджети.

Акумулирането на митата в държавния бюджет се извършва посредством митническа администрация, чиято регламентация е уредена чрез Закона за митниците. У нас митническата администрация е отделена от данъчната администрация.

Митническата граница, чието преминаване е условие за извършване на митнически контрол, обикновено съвпада с държавната граница, но има редица случаи като например при свободните безмитни зони, при свободните складове, където митническата граница не съвпада с държавната граница и митническият контрол се осъществява при влизане и напускане на тези зони.

Функции на митата

Икономическа функция - чрез нея се регулира външната търговия като се избира или либерален режим, или протекционистичен режим.

Фискална функция - въпреки намалялата им роля в съвременното общество, митата са източник на приходи за държавния бюждет, като чрез тях се набират около 10% (в България) от държавните приходи.

Социална функция - насърчава се националното производство и се съдейства за разкриване на работни места.

Политическа функция - често чрез митата се оказва политически натиск на развитите страни по отношение на слаборазвитите.



17. Преки данъци. Данък върху недвижимите имоти.
Обект на облагане с преки данъци са доходи и имущество. Поради това те се делят на две големи групи: преки имуществени данъци и преки подоходни данъци.

Данъчен обект

Като данъчен обект се разглеждат разположените на територията на страната сгради, дворни места, парцели, застроените земеделски и горски земи за действително застроената площ и прилежащия и терен. (Не се облагат с данък земеделските земи и гори).

Данъчен субект

Като данъчен субект се третират собствениците (физически и юридически лица) на подлежащите на облагане с данък недвижими имоти. При учредено право на ползване, данъчно задължен е ползвателят.

Данъчна основа

За данъчна основа се приема данъчната оценка:

данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията, които се водят като МДА по Закона за счетоводството, е отчетната им стойност;

данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя както следва:

за сградите - данъчната оценка се определя, като разгърнатата застроена площ на сградата се умножи по базисната данъчна стойност, коригирана с коефициент за местоположение, и от резултата се приспадне овехтяването:

ДО = (БС х КМ) х Пл - О

за земите - данъчната оценка се определя, като площта на имота се умножи по базисната данъчна стойност, коригирана с коефициент за местоположение:

ДО = Пл х БС х КМ

Данъчен размер

За определянето на данъчния размер се използва данъчна ставка в размер 1,5 на 1000. Когато към 01.01 на годината, сборът от данъчните оценки на имотите, които лицето притежава, е над 100 000 лв., за превишението над тази стойност се дължи допълнителен данък в размер на 3 на 1000.

Особености при изчисляване на данъка

За имот, който е основно жилище, се заплаща данък в размер на 50% от дължимия.

За имот, който е основно жилище на лице с I или II група инвалидност, се заплаща данък в размер на 25% от дължимия.

За сгради, обявени по съответния ред за застрашени от самосрутване или вредни в санитаро-хигиенно отношение за срок от 5 г., данък не се дължи. 5-годишният период започва да тече от датата на издаване на първоначалното удостоверение.

Данъкът, дължим за сградите-паметници на културата, се отстъпва на собтвениците срещу задължението да го използват за поддръжка и ремонта им. Данъкът не се отстъпва, когато сградата-паметник на културата се използва със стопанска цел.

За новопостроените сгради или части от тях се дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени или е започнало използването им.

За новозакупен имот купувачът дължи данък от началото на месеца, следващ месеца на покупката, освен ако предишният собственик не е внесъл наведнъж данъка за цялата година.

Срок за внасяне

Данъкът се плаща на четири равни вноски в следните срокове: от 20.02 до 31.03, до 30.06, до 30.09 и до 30.11 на годината, за която е дължим.

Допълнителният данък се плаща в срок до 30.06 на текущата година.

Ако цялата сума се внесе наведнъж до 31.03, се прави отстъпка в размер на 5% от начисления данък.



18. Данък върху наследствата.

Данъчен обект

Данъчният обект при този данък това са имуществата, преминали в наследство по закон или по завещания.

Данъчен субект

Български граждани, за наследените имущества в страната.

Български граждани, за наследените имущества в чужбина, при условие че за тях не е платен данък в чуждата страна.

Чужди граждани, за наследените в страната имущества.

Не се облагат с данък

Обикновената покъщнина.

Дребният земеделски инвентар.

Библиотеките и музикалните инструменти

(Освобождаването по тези три точки става, при условие че имуществото се наследява от роднини по права линия, съпруг, братя и сестри).

Предмети на изкуството, автор на които е наследодателят или някой от наследниците.

Неполучените пенсии на наследодателя.

Имуществото на загиналите за страната при производствени аварии или при изпълнение на служебния си дълг.

Имуществото, завещано на държавата, общините, Български червен кръст, читалищата и другите юридически лица, които не са търговци.

Данъчна основа

За данъчна основа се приема стойността на наследствения дял на всеки един отделен наследник. Формирането й преминава през следните етапи:

Определяне на стойността на съвкупната облагаема наследствена маса, посредством извършването на оценка на преминалото в наследство имущество. То се оценява към момента на откриване на наследството, както следва:

недвижими имоти - по данъчни оценки;

чуждестранна валута и благородни метали - по курса на БНБ;

ценни книжа - по пазарна стойност, а когато тя не може да бъде определена - по номинал;

превозни средства - по застрахователната им стойност;

останалите движими вещи и права - по пазарна стойност.

След като се установи, от съвкупната наследствена маса се приспадат следните няколко елемента:

доказаните задължения на наследодателя (банкови заеми, ипотеки и др.) в размера им към датата на смъртта, освен ако със средствата от задължението не е закупено необлагаемо имущество;

правата и вземанията, от които наследниците са се отказали в полза на държавата или общините;

разноските за погребение в размер на 1000 лв.

След като от съвкупната наследствена маса се приспаднат всички необлагаеми елементи, тя се разделя между отделните наследници по закон или завещание с цел формиране на наследствените им дялове.

Данъчен размер

Използват се 3 комбинирани етажни прогресии, които са диференцирани в зависимост от родствената връзка на наследниците с наследодателя.

Особености при изчисляване на данъка

Ако наследодателят е получил недвижимо имущество по наследство до една година преди смъртта си, в съвкупната наследствена маса се включват само 40% от данъчната оценка на това имущество; ако е придобито до две години преди смъртта - 50% от данъчната оценка; и до три години преди смъртта - 60% от данъчната оценка.

Когато две лица са починали едновременно или непосредствено едно след друго и едното е наследник на другото, не се дължи данък за наследствения дял, придобит от починалия наследник.

Когато имуществото е придобито по време на брака, то се води собственост на двамата съпрузи. За това, при починал съпруг, като наследство се разпределя само неговата половина от имуществото.

При липса на завещание, законни наследници са само поживелият съпруг и децата. При липса на такива, наследници са родителите.

Съгласно Закона за наследството, останалото в наследство имущество не може да се разпределя произволно, дори и по завещание, защото съществуват така наречените “запазени части” в наследството:

преживелият съпруг наследява част, равна на всяко дете;

когато няма деца и преживелият съпруг наследява, по завещание, заедно с родители или с братя и сестри на починалия, или техни наследници, той получава половината от наследството, ако то се е открило преди навършването на 10 години от сключването на брака; ако са минали повече от 10 години - получава 2/3 от наследството.

Срок за внасяне

При откриване на наследството, наследниците или техните законни представители са длъжни в срок от 6 месеца да подадат декларация в Териториалната данъчна дирекция по последното местожителство на наследодателя. За наследник, който не е съпруг, дете, родител, брат или сестра, 6-месечният срок за подаване на декларацията тече от момента на узнаване, че наследството е открито. В декларацията се посочва полученото наследствено имущество по вид, местонахождение и оценка.

Данъкът се определя за всеки наследник по закон или по завещание по отделно с данъчен облагателен акт.

Данъкът се плаща в двумесечен срок от връчване на данъчния облагателен акт, с който е определен.

Сумите по сметките на починали лица се изплащат на техните наследници след представяне на удостоверение от данъчната служба, че са посочени в декларацията за облагане с данък върху наследствата и данъкът е платен. Когато данъкът не е платен, той се удържа и се превежда по сметката на съответната Териториална данъчна дирекция, а на наследниците се изплащат суми до размера на остатъка по сметката на наследодателя.




Каталог: old -> temi
temi -> Тема 1: Видове изображения, модели и формати
temi -> Утвърждавам: директор: / К. Петрова / професионална гимназия по икономика
temi -> Утвърждавам: директор: / К. Петрова / професионална гимназия по икономика
temi -> Тема 1: Изисквания за изработване на уеб-сайт
temi -> Тема компютърни мрежи
temi -> 1. Обща характеристика на информационните системи Същност Съществуват много дефиниции на понятието „информационна система”
temi -> План-конспекти по отчитане на външнотърговски сделки-теория
temi -> Тема проблемен анализ
temi -> Основни понятия при формиране себестойността на изделия в производствени предприятия
temi -> 1. Маркетингови проучвания Marketingsforschungen


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница