Същност на финансите фирмата (корпоративни финанси)

Характеристика на корпоративните финанси са парични отношения свързани с набавянето на капитала на фирмата и неговото влагане в реални активи с цел увеличаване богатството на фирмата ( собствениците)

Управлението на финансите на фирмата се осъществява от финансовия директор. Основните функции на финансовия директор са :

-

- осъществява контата с всички регулаторни органи (данъчна администрация, митници, осигурителни и здравни организации и др.)

- разработва бюджета на фирмата

- Какви финансови ресурси са необходими на фирмата ?

- За какъв срок можем да придобием финансовите средства ?

- На каква цена можем да придобием финансовите средства ?

- Какъв доход ще ни осигурят вложените активи ?

- движение на финансовите потоци между фирмата и нейните собственици по повод набирането на капитала и изплащането на дивидентите

- движение на финансовите потоци между фирмата и държавата

( данъци, такси и др.)

- движение на финансовите потоци между фирмата и нейните доставчици

- движение на финансовите потоци между фирмата и нейните служители

- движение на финансовите потоци между фирмата и финансовите институции ( кредити, застраховки, лизингови вноски и др.)

II. Финансови отчети на фирмата

Баланс на фирмата

Отчет на приходите и разходите

Отчет за собствения капитал на фирмата

Отчет за паричните потоци на фирмата

Активи и пасиви на фирмата

Активи на фирмата – активът е придобит ресурс от предприятието в резултат на минали събития и от които то очаква да извлече бъдеща стопанска изгода

Активите в предприятието се делят на следните групи:

а) дълготрайни активи

- нефинансови активи – сгради машини, оборудване , ноу хау и др.

Активът показва в какво фирмата е вложила своите финансови средства

Пасиви на фирмата – пасивът е съществуващо задължение на фирмата в резултат на минали събития от които фирмата ще претърпи загуби при неговото погасяване (намаляване на активи)

Фирмите притежават следните видове пасиви:

а) дългосрочни задължения

б) краткосрочни задължения

26. Стойност на парите във времето
Видове решения във фирмата – финансовия директор

Финансови решения – при тях трябва да има отговор на следните въпроси:

- Какви финансови средства са необходими на фирмата?

- За какво време са й необходими финансовите ресурси?

- На каква цена можем да осигурим финансовите ресурси?

2. Инвестиционни решения – при тях трябва да има отговор на следните въпроси:

- Какъв доход ще ни осигурят активите ?

- На какъв риск излагат фирмата тези вложения ?

II. Фактори влияещи върху стойността на парите във времето

Инфлацията, която води до обезценяване на паричната единица с течение на времето

Несигурността свързана с бъдещи събития

По – широките възможности, които дават парите, ако са в наличност в момента.

Бъдеща стойност и сложна лихва – бъдещата стойност показва на колко ще възлизат след време сега вложените средства. Тя се определя по правилото на сложната лихва

Пример: разполагаме със 100 000 лв, които влагате на срочен депозит за 3 години при лихвен процент 40. Изчислете на колко ще възлизат парите в края на третата година чрез използване на проста и сложна лихва

(Future Value)

Ко – стойност на вложения в момента капитал

r – годишна норма на нарастване на сега вложения капитал

(годишен лихвен процент)

n – брой на годините през които ще бъде вложен капитала

m – броя на периодите през годината за които се начислява лихва

Настояща стойност и дисконтиране – тази стойност показва даден актив колко струва в момента и съответства на неговата пазарна стойност. Настоящата стойност се определя като бъдещият очакван доход от инвестицията се дисконтира с изискуемата норма на възвращаемост. Тази възвращаемост е средната фактическа възвръщаемост от други инвестиции с подобен риск

Определяне цената на облигациите

Облигация - това е документ, който удостоверява, че вие сте отпуснали определена сума заем (кредит) на дадено лице. Според издателят им облигациите могат да бъдат държавни и частни. Доходът при облигациите е под формата на лихва.
Пример:

Предлагат ви да закупите държавни облигации с падеж след 3 години. Номиналната стойност на облигациите е 1000 лв . Издателят на облигацията обещава да плати лихва (купон) в размер на 9 % годишна. Три годишен депозит в търговска банка предлага 12% годишно. Да се определи сегашната цената на една облигация.

L – очакван паричен поток от лихви за определен период от време

А – номинална стойност на облигацията

Оценка на пожизнени ренти с постоянен доход.

Това е финансов инструмент издаван от големи и първокласни финансови институции. При този инструмент лицето внася една сума в началото и получава пожизнен доход
. Оценка на акции

Акция – това е документ, чрез който се удостоверява, че нейният притежател притежава определен дял в предприятието емитент на акцията

Z =

- очакван дивидент

- цена на акцията в момента

- цена на акцията след даден период от време

- дивидентна възвръщаемост

- капиталова възвръщаемост

28. Инвестиционна политика на фирмата.
Инвестиция

Същност – тя е целенасочено, по принцип дългосрочно влагане на финансови средства за придобиване на материални и нематериални дълготрайни активи, а също и придобиване на дългосрочни финансови активи.

Мотивите за извършване на инвестициите от лицата са :

- просто и с най-ниски разходи управление на имуществото

- възможно най – бързо използване при нужда – ликвидност (колкото един актив е по ликвиден, толкова той е по-ниско доходен)

- съхраняване стойността на вложенията

- високи печалби

- алтернативни предложения за вложения

- осигуряване за черни дни и старост

- използване на държавни стимули

- данъчни преимущества

2. Видове инвестиции:

а)материални (реални) инвестиции – влагане на парични средства в дълготрайни , материални активи

б) нематериални (потенциални) инвестиции – влагане на парични средства в дълготрайни нематериални активи (лицензи, know how)

в) финансови инвестиции – влагане на парични средства в съучастия, дялове, акции , облигации и др.

II. Капиталово бюджетиране

Характеристика на капиталовото бюджетиране – това е процес за оценка , анализ, сравняване и избор на проекти, за да се постигне максимален доход или максимален размер на стойността на богатството на фирмата. Максималния доход се измерва чрез печалбата, а максималния размер на богатството чрез промените в цените на акциите. В процеса на капиталово бюджетиране фирмите извършват два дива разходи:

- текущи разходи – това са краткосрочни разходи, които се начисляват в годината в която се правят (разходи за материали, суровинни, заплати и др.)

- капиталови разходи – това са дългосрочни разходи при които стойността на придобитите активи се възстановява и начислява към разходите чрез амортизации.

2. Инвестиционен проект – той е функционална форма за практическа реализация на различни вложени на капитали. Той е съвкупност от обосновани икономически аргументирани идеи и предложения за инвестиране на материални и финансови ресурси с цел създаване на блага от инвестиционен и потребителски тип.

Всеки инвестиционен проект преминава през следните стадии:

- идентификация

- подготовка

- експертна оценка

- реализация на проекта

- последваща оценка

III. Методи на капиталово бюджетиране

Статични методи на капиталовото бюджетиране

а) предимства:

- лесни за изчисляване

- лесни за обясняване и представяне пред публика

б) недостатъци – тези методи не отчитат стойността на парите във времето

- работят с осреднени величини

в) видове

- средна норма на дохода


29. Източници и начини за увеличаване капитала на фирмата.
Източници за набиране на капитала на фирмата

а) според това дали средствата са резултат от собствена дейност или идват от вън.

* вътрешни източници на финансиране

- нетната печалба – брутната печалба намаления с данъците

- амортизационни отчисления

- емисия на ценни книжа

- кредити от търговски банки и други видове институции

- кредити от други фирми

- дялови вноски

- лизингови споразумения

* привлечен капитал (дългосрочни банкови заеми, краткосрочни банкови заеми, облигационни заеми, фирмени кредити , текуща задлъжнялост (задълженията към персонала, бюджета, към здравната каса, задължения към доставчици и др.)

(краткосрочни банкови заеми, краткосрочни фирмени кредити, текуща задлъжнялост)

- дългосрочни банкови кредити

- облигационни заеми

- собствен капитал (акции)

* лизинг

2. Същност и организация на емисията на ценни книжа (ЦК)

решение на управителния съвет (съвет на директорите) за емисия на ЦК

решение на общо събрание на дружеството за емисията на ЦК

получаване на разрешение от регулаторния орган на страната за ивършване (осъществяване) емисията на ЦК

( в България от комисията по ЦК Финансов надзор)

б) основни начини за осъществяване на емисия ЦК

1. Публична емисия – ЦК се предлагат на инвеститорите от посредници (подписвачи или финансови мениджъри на емисията)

Функциите на такива посредници (мениджъри) могат да изпълняват: Търговските банки (ТБ) (универсални и специализирани), инвестиционни компании, брокери и дилъри. Между фирмата емитент на ЦК и посредника (финансов мениджър по емисията) се сключва договор. За своите услуги тези посредници получават комисионна.

Посредникът при емисията на ЦК изпълнява следните функции:

- оказване на необходимата консултантска помощ

- изкупуване на цялата емисия

- предлагане на ЦК на широката публика (инвеститорите)
Публична емисия на ЦК се осъществява във две основни форми:

1) Обща оферта – при нея финансовия мениджър предлага ЦК на всички потенциални инвеститори.

2) Привилегирована подписка. – ЦК се предлагат на предварително определени лица от фирмата емитент.
Директно пласиране на ЦК – при него фирмата емитент сама пласира ЦК

положителните черти на този метод са :

- по-малки разходи (за комисионни, за реклама, за подготовка на документи и др.)

- постъпленията от емисията се осъществяват в по-кратки срокове

- за малките фирми и затворените компании на практика директните пласирания
недостатъци на този метод са :

- ограниченост брой на бъдещи евентуални инвеститори

- много слаба е ликвидността на емитираните чрез директно пласиране ЦК

30. Капиталова структура и възможности за нейното оптимизиране.

Капиталът е съвкупен израз на всички средства, които се притежават от стопанския субект и са предназначени за стопански цели. Обхваща имуществото и средствата за производство и всички веществени и невеществени стопански блага, които могат да се придобият чрез разрешените от търговския закон дейности. Капиталът на фирмата служи за закупуване на КМА и ДМА. Освен това той е гаранция за кредиторите и определя възможностите за привличане на капитала.

Според произхода си капитала бива :

Собствен капитал-основен капитал.Търговските дружества регистрират собствения капитал в съда, изключение правят ЕТ и СД.

Допълнителен капитал - не се регистрира, печалбата е основен източник на така наречения резервен фонд. - служи за посрещане на непредвидени разходи и за покриване на загуби от текущи или предходни години. Печалбата това е положителния финансов резултат, който остава след плащане на данъците. Тя е реален източник за нарастване на капитала, повече капитал, повече печалба, по-големи възможности за разширяване на производството, повече икономическа стабилност.           

Привлечен капитал когато фирмата ползва кредити, тя ползва чужди пари но това не означава, че фирмата е губеща и чрез "ефекта на лоста" се вижда какво печели и какво губи фирмата. Привлечения капитал се разделя на две групи:

Дългосрочни заеми - както банкови, така и облигационни.Краткосрочни заеми.           

При разглеждане на капиталовата структура, се разглежда съотношението между собствен и привлечен капитал, което се нарича " гиринг" или " ливъридж"

Гирингът показва относителния дял на дълга ( по-голям "гиринг", по-голяма лихва, по-малка част за дивидент ). Доказано е че при използването на чужд капитал има някой положителни последици, в сравнение със случаите когато фирмите се финансират от собствени източници. Плащането на лихва за привлечения капитал определя рентабилността. Това играе роля на финансовия лост. Колкото относителния дял на привлечения капитал е по-голям толкова въздействието е по-голямо. Води до значително намаление на собствения капитал и опасност за фирмата, но всичко зависи от доброто управление на фирмата.Нормално е привлечения капитал към собствения да е в отношение 50/50  в %. ДА трябва да се закупуват със собствени средства и дългосрочни заеми, а КА със собствен капитал и краткосрочни заеми. 
Капиталово бюджетиране

Характеристика на капиталовото бюджетиране – това е процес за оценка , анализ, сравняване и избор на проекти, за да се постигне максимален доход или максимален размер на стойността на богатството на фирмата. Максималния доход се измерва чрез печалбата, а максималния размер на богатството чрез промените в цените на акциите. В процеса на капиталово бюджетиране фирмите извършват два дива разходи:

- текущи разходи – това са краткосрочни разходи, които се начисляват в годината в която се правят (разходи за материали, суровинни, заплати и др.)

- капиталови разходи – това са дългосрочни разходи при които стойността на придобитите активи се възстановява и начислява към разходите чрез амортизации.

Средна норма на дохода (СНД)=

31. Анализ и оценка на инвестициите в дълготрайни материални активи.
Инвестирането е влагането на парични средства в набавянето на ДМА КМА и финансови активи. Инвестициите намират отражение преди всичко в актива на счетоводния баланс за ДМА и КМА. ДМА са гръбнакът на една фирма. Целите на инвестиране в ДМА са за : разширяване на производството;за обновяване на производството; за иновации;инвестиции в интелектуален капитал;за възстановяване на ДМА. ДМА имат материално веществена форма, поради което в рамките на даден отчетен период от време, пренасят на части стойността си в състава на разходите за дейността ДМА се използват многократно, изцяло и в последствие чрез амортизационните отчисления се възпроизвеждат. Важно изискване при аналитичното отчитане на ДМА е завеждането им в инвентарна книга. На всеки инвентарен обект се дава отделен номер. Съгласно НСС-4 се прави се амортизационен план за всяко ДМА.

Амортизацията е финансово счетоводен метод чрез който се наблюдава изхабяването на ДА в процеса на експлоатацията им. Тя се осъществява чрез амортизационните отчисления, чиято величина се основава на :

срок за експлоатация на ДА; 

условия и интензивност на използването им. 

Амортизационните норми са групирани в 4 категории:  2001 г.

I.категория Масивни сгради, съоръжения, предавателни устройства, преносители на електроенергия, съобщителни линии - 4%.

II. категория-машини производствено оборудване, апаратура, компютри и софтуер-20%.

III. категория Транспортни средства без автомобили, покрития на пътища и самолетни писти-8%,

IV категория – всички останали амортизируеми активи-15%. Основа за начисляване на АО е цената за придобиване. Тя включва покупната цена плюс разходите за привеждане на актива във вид за ползване. 

Методи за амортизация:Линейни и нелинейни.

При линейния метод, ако срока на експлоатация на ДА е 10 г. стойността на ДА се намалява равномерно, с 10% през този период. При втория изхабяването на ДА се осъществява неравномерно, тази неравномерност може да има регресивна и прогресивна динамика. Амортизацията е финансово-технически инструмент за управление на кръгооборота. Възпроизводството на основния капитал трябва да става със скорост равна или по-висока от физическото и морално остаряване на ДА.  

Методи за определяне ефективността на инвестицията.

 I статичен - метод за сравняване на разходите, при еднакви условия да се избере по-ниската цена. 

II динамични методи-метод на нетна настояща стойност - той е подходящ за оценка на инвестиционния проект. -метод на вътрешна норма на възвращаемост - измерва финансовата ефективност на инвестиционните проекти. 

Основния и оборотния капитал взети заедно образуват, функциониращия, активен капитал на фирмата. Интересите диктуват да имаме по-малък ангажиран капитал и по-голяма скорост на неговия кръгооборот. Оборотния капитал на фирмата е съвкупност от стойността на КА. ( стойността на материалните запаси, вземания на фирмата, парични средства и движими ценности, незавършено производство). КМА имат материално веществен характер, използват се еднократно, изцяло и не се начисляват амортизации. Счетоводното отчитане на материалите предполага и тяхното оценяване. Оценката на материалите се регламентира със закона за счетоводството.

Тя може да бъде :

Цена на придобиване-образува се от покупната цена и всички направени разходи по доставката;

Себестойност - формира се от основните производствени разходи; справедлива цена- може да бъде продажната или пазарна цена.Материалите се доставят по различна цена, по този начин в склада се намират едни и същи материали, но от различни партиди и с различни цени.

Материалните запаси се оценяват при тяхното потребление по един от следните методи :            

Първа входяща-първа изходяща цена ( ръководим се от поредността на постъпването на материалите );           

Последна входяща-първа изходяща цена ( изписват се по ред обратен на постъпването им в склада );           

Средна-претеглена цена (себестойност ) за отчетен период.Ефективното използване на оборотния капитал се свежда до минимизиране на величината му и ускоряване на неговата обращаемост.

Материалите и суровините се съхраняват в складове и носят името " складови запаси". Количеството на тези запаси трябва да бъде минимално, но да не се отразява неблагоприятно върху ритъма на дейността. Това зависи от ритмичността на доставките, колкото по-малко материали остават на склад, по-малко оборотен капитал ще бъде ангажиран в материални запаси, толкова по-ефективно ще се използва оборотния капитал.           

Коефициента на обращаемост на оборотния капитал изразява сумата от продажбите през определен период от време, разделен на средната наличност на КА.            

Времето за извършване на един кръгооборот на оборотния капитал, дава представа за ефективното използване на оборотния капитал.  

Акционерното дружество (АД) е най - висшата форма на търговските дружества. Капитала на АД се нарича акционерен и е разделен на акции. Регистрирането на АД е регламентирано в търговския закон (ТЗ). Минималната стойност на капитала когато АД се образува е 50 000 лв. Вноските на акционерите могат да бъдат в парична или веществена форма. Срещу тях получават акции. Величината на събрания капитал по номиналната стойност на акциите формират основния капитал на АД. За вписването на АД в търговския регистър е необходимо да е записан целия капитал и да са внесени 25% от капитала.            

Акцията е ценна книга, която удостоверява, че притежателя и участва с посочената и в нея номинална стойност в капитала на АД. Минималната стойност на една акция е 1лв., акциите могат да се издават в купюри от по 1,5,10 и кратни на 10 акции. Емисионната стойност не може да бъде под номиналната. Разликата между номиналната стойност и емисионната се отнася в фонд резервен на АД. Акциите могат да бъдат поименни и на приносител, могат да се издават и привилегировани акции. Акцията дава право на глас в общото събрание на акционерите, право на дивидент и на ликвидационен дял, съразмерно номиналната стойност на акцията. Привилегированите акции дават гарантиран или допълнителен дивидент или дял от дружественото имущество при ликвидация на АД - то. Привилегированите акции издавани от АД могат да бъдат и без право на глас, ако това е предвидено в устава на АД.            Увеличаване на акционерния капитал може да стане  чрез издаване на нови акции, чрез увеличаване на номиналната стойност на вече издадените акции, чрез превръщането на облигации в акции. Решението на общото събрание на АД за увеличаване на капитала се взема с мнозинство от 2/3 от гласовете на представените на заседанието  акции. Увеличението на капитала на АД може да стане и с не парични вноски, като се посочва предмета на вноската, лицето което я прави, и номиналната стойност на предоставените му акциите. Увеличение на капитала на АД става и чрез ре инвестиране на част от печалбата в капитал. Увеличение на капитала на АД става и чрез превръщането на облигации в акции, след решение на общото събрание на АД и срокът не може да бъде по-дълъг от 3 месеца.            

Намаляване на акционерния капитал - става с решение на общото събрание на АД. Капитала може да се намали : чрез намаляване на номиналната стойност на акциите, чрез обезсилване на акциите.           

Решенията относно увеличаване или намаляване на капитала на АД се вписват в търговския регистър и влизат в сила след вписването им.           

фирмата и седалището на АД; размера на капитала; общия брой на акциите, купоните и техния падеж. Акциите могат да бъдат поименни и на приносител, могат да се издават и привилегировани акции.