Ф и н а н с и професия: Офис-мениджър Специалност: Бизнес-администрация Теоретични основи на финансите



страница6/6
Дата28.10.2018
Размер0.94 Mb.
#103877
1   2   3   4   5   6

Поименните - върху тях е записано името на собственика им, прехвърлянето им става след джиросване.

На Преносител са анонимни, собствеността им се променя след покупко-продажба или замяна.

Обикновени - които не дават предимства или привилегии, освен право на глас в общото събрание, нямат гарантиран дивидент.

Привилегировани - носят само гарантиран доход (дивидент) или дял. Печалбата след данъчно облагане се насочва за изплащане на дивиденти. Капиталовия дивидент на една акция се намира като разлика  между цената на акцията след една година и настоящата цена. 




34. Нетрадиционни източници на финансиране.

Лизингът е предоставянето на дълготрайни активи като машини и съоръжения, транспортни средства за ползуване за определен период от време срещу предварително договорена сума. Лизинга бива два вида:    

Оперативен лизинг - при него производителя наема и използува дълготрайните активи, а собственика  се грижи за подържането им. В този случай риска е минимален за ползуващия лизинга.

Финансов или капиталов лизинг - при него наетите дълготрайни активи, след изтичане на срока на лизинговия договор остават собственост на лизингополучателя. Ако при финансовият лизинг участвува кредитор, като трета страна се нарича костов лизинг.    Условия за лизинга са : връщане на наетите ДА от лизинго получателя на лизингодателя при оперативния лизинг. Предоставяне на лизингуваните ДА в собственост на лизингополучателя след изтичане на срока при финансовият лизинг. Предимство на лизинга като средство за осигуряване на финанси се свежда до това, че с по-малко капитали се набавят повече веществени фактори на производството.   

Факторингът е форма на финансиране на продажбите, която улеснява на доставчиците при изключване на кредитния риск. Има два типа договори свързани с факторинга: аванс за доставчиците - елиминира кредитния риск и включва други задължения, като плащане на застраховки, по-нататъшно разпределение и разплащане на стоките. Продажба на собствен дълг с дисконт - дългът се дисконтира чрез банка или факторингова компания, която дава пари в брой за досконтирания дълг. Факторингът изразява изкупуване на менителница издадена от продавача на купувача. Разходите, който изплаща фирмата при продаването на полицата при факторинговата компания включва освен комисионни и лихви за кредита, а и застрахователни премии за покриване на риска при отпуснатия кредит. Факторингът е не само форма на финансиране, но и финансова сделка. Целта е да се осигури плащане без да се окаже влияние върху ликвидността на фирмата. 

35. Сливания и изкупуване на фирми.

Международното движение на капитали се разделя на две главни категории в зависимост от това дали заемодателят придобива или не правото на контрол при вземане на решения от предприятието заемоискател:

- Трансферът на портфейлни инвестиции се осъществява под формата на покупка на облигации или други ценни книжа, емитирани от чужбина или на акции от чужди предприятия чрез икономически агент или институция.

- Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) на практика означават придобиване на контрол над предприятието заемоискател

Инвестиция е създаване и придобиване на активи за производство и оборудване, тя е икономическа операция, изразяваща се в създаване на нови елементи на основен капитал. На практика обаче купуването на материални ценности от дадено предприятие би могло да има различни цели – разграничават се три категории инвестиции:

- за разширяване или нарастване на производствените възможности

- за повишаване производителността на труда

- за подмяна на производствените фондове

Общити инвестиции формират брутната инвестиция. Следва брутното формиране на основния капитал.

Ролята на многонационалните компании в процеса на интернационализирането на производството е очевидна. Значението на многонационалните компании е голямо – вътрешнофирменият обмен на многонационалните компании възлиза на около 30-40% от световния; активността на американските многонационални компании извън пределите на САЩ постепенно ги превръща в основни участници на световния пазар; икономическият растеж на многонационалните компании и техните печалби са по-високи в сравнение със средните за отделните предприятия.

Многонационалните компании като правило започват дейността си от развитите страни, но някои от тях се зараждат и в страни с нововъзникващи пазари – Индия, Южна Корея, Бразилия.

Фирмите, които се интернационализират, пренасят производството си извън пределите на страната и оформят стратегията си за проникване на чуждестранния пазар. Причините за това са няколко – търсене на пряка връзка с източниците на суровини ( така са създадени първите многонацианални компании); заобикаляне на бариерите в международната търговия; разбиване на монополизираната структура на чуждестранните пазари; загуба на технологични предимства на националния пазар; различия в цената на работната сила; разширяване обема на клиентите.

Интернационализацията на дейността на многонационалните компании обуславя нарастването на международната инвестиционната активност (в частност на ПЧИ) на основата на сливане и придобиване на компании.

След вземане на решение за осъществяване на ПЧИ компаниите си поставят няколко цели – разширяване до степен, която им позволява да устоят на международната конкуренция; оптимизиране на организацията на индустриалното производство така, че всяка част от компанията да действа като едно цяло и др.

Те се ръководят и от някои основни съображения за изместване на производството зад граница – заемане на възможно по-голям относителен дял от пазара на дадена стока, увеличаване обема на клиентите, участие на нови пазари ...

На свой ред страните, които привличат ПЧИ се стремят да намалят производствените разходи, да подобрят някои основни за тях производства, да придобият нови знания и технологии.

ПЧИ се насочват главно към страни с мощна икономика – наблюдава се пряка зависимост между прилива на ПЧИ, развитието на производството и новите технологии в икономически напредналите държави.

Многонационалните компании постепенно се превръщат в главна движеща сила в процеса на глобализация по линия на ПЧИ и на операциите по сливане на предприятия и придобиване на дялов капитал, които са следствие от тези инвестиции.

Сливането на предприятия и придобиването на дялов капитал се осъществява с цел премахване на конкуренцията или развитие на ново производство. Големите операции по сливането на операциите се класифицират в четири категории, като всяка от тях има математически знак:

- сливане със знак минус (-) – осъществява се в сектори, в които има свръхпроизводство в световен мащаб. Основната цел е постигане на равновесие в разпределението на силите между производител и пазар.

- сливания от тип „х” – при тях част от производството е поверено на ново формирование от компании. Те могот да се отнасят до внедряване на нова технология или на разновидност от стоки, произведени в няколко държави.

- сливания със знак плюс (+) – търсят съчетание между две динамични производства, които взаимно се допълват – учредяване на нова производствена единица и установяване на общо управление. Целте е бъдещ интензивен взаимен обмен на стоки и оптимизиране на печалбите.

- сливания от типа „и” (I) – повишават печлбите на инвеститорите при осъществяване на инвестиции в развойна дейност, в научни проучвания и развитие, в логистични и индустриални инвестиционни проекти. Целта е да се намери начин за разпределяне на разходите, така че в последствие нововъведенията да придобият практическо значение в областта на търговията.

Сливането на компаниите и придобиването на дялов капитал допринася за нарастване на значението на ПЧИ. До 1985 г. това е било характерно за фирмите от англо-саксонските страни. След 1986 г. се наблюдава вълна на преструктуриране на предприятията, като първоначално процесът се развива в напредналите, а след това в развиващите се страни.

В началото на 21 век ПЧИ клонят към понижение. Това е резултат от относителното забавяне на сливането на предприятията и придобиването на дялов капитал, защото те са най-значителната част от ПЧИ (88% през 2000 г.) През 2001 г. спадът на ПЧИ достига 49%. ПЧИ намаляват поради наситеността на пазара и високата конкуренция. Независимо от тава някои икономически отрасли продължават да привличат ПЧИ (например новите технологии в информатиката и комуникациите; биотехнологиите; екологията и индустрията, свързана с нея; банките и застрахователното дело).

36. Международни финанси.
1. Основни цели и структура на управлението на МВФ

Международният валутен фонд е създаден на Бретън Уудската валутно-финансова конференция през 1944г., за да поддържа стабилността на международните валутни отношения. Договорът за МВФ влиза в сила на 27 декември 1945г. Официално започва да функционира през 1946г., а първите валутни операции осъществява през м. март 1947г., като специализиран орган на ООН. Централният апарат за управление на МВФ е във Вашингтон и има свои подразделения в Париж, Токио, Женева и в щаб-квартирата на ООН в Ню-Йорк. На съвременния етап в него членуват 183 държави. Всяка държава може да стане член на МВФ, след като ратифицира договорът за неговото създаване /България е член на МВФ от 25 септември 1990г.

Дейността, която извършва МВФ е многоаспектна, но като цяло може да се групира в три определени основни направления /механизми/.

Първо – механизъм за регулиране на международната валутна система.

Второ – кредитен механизъм.

Трето – консултантска дейност.

Дейността на МВФ не се оценява еднозначно. Положителните аспекти от дейността му са свързани с оказването на финансова помощ на страни изпаднали в кризисни състояния. Програмите на МВФ съдействат за структурно адаптиране и икономическа стабилизация. Това води до възстановяването на доверието към съответната страна. Като основен недостатък на МВФ се смята използването на стандартни рецепти за икономически растеж и валутно равновесие. Това води до задълбочаването на проблемите в някои страни, при съвместната работа с МВФ, вместо да се получи икономическата стабилизация. Препоръките за усъвършенстване на дейността на МВФ са свързани със засилване на надзора, като основен елемент за регулативните действия на организацията; засилване на вниманието по проблемите на борбата с корупцията; включването на частния сектор в управлението на валутно-финансови кризи и др.

 

2. Световна банкова група



Водещо място сред международните финансови организации заема Световната банкова група – СБГ /World Banc Group/. В нея се включват:

Първо – Международната банка за възстановяване и развитие – МБВР /International Bank for Reconstruction and Development/.

Второ – Международната асоциация за развитие – МАР /International Development Association/.

Трето – Международната финансова корпорация – МВК /International Financial Corporation/.

Четвърто – Многостранната агенция за гарантиране инвестициите – МАГИ /Multilateral Investmant Guarantee Agency/.

Четирите институции имат еднотипна структура на организация и управление. Всяка една от четирите институции изпълнява специфична дейност, съобразно с разполагаемите ресурси и условията за реализирането на финансирането на редица проекти в много страни по света.

 

3. Международна банка за възстановяване и развитие – МБВР /Световната банка/.



 МБВР е създадена на Бретън Уудската конференция през 1944г., заедно с МВФ. Членове на банката могат да бъдат само страните, които членуват в МВФ. На съвременния етап техният брой е 183. МБВР е най-голямата инвестиционна институция в света.

Целите на МБВР са, да разрешава кредити с инвестиционно предназначение за структурни изменения на икономиките на страните-членки. Банката започва да функционира през 1946г. с реализирането на „Плана Маршал”, за възстановяването на Западна Европа от разрухата на Втората световна война.

  4. Банка за международни плащания

 Към международните финансови организации се отнася и Банката за международни плащания /БМП/ в Базел /Швейцария/. Банката е основана през 1930 г. на конференция в Хага, за уреждането на плащанията на германските рапарации след Първата световна война. БМП е учредена от Великобритания, Италия, Франция, Белгия, Германия и Япония от една страна и правителството на Швейцария, от друга.

Банката за международни плащания е създадена като акционерно дружество. Уставният капитал на банката е 1,5 млрд. златни швейцарски франка[1]. Акционери на банката на съвременния етап са 34 държави от Европа, ЮАР, Федералната резервна система на САЩ, Австарлия, Канада и Япония. Управлението на банката се осъществява от Общо събрание на акционерите. Между сесиите на общото събрание банката се ръководи от Съвет на директорите, в който влизат 17 директори. Постоянни директори имат страните учредителки. Съветът на директорите избира президент на банката за срок от три години. Той назначава генерален управител на банката, който да ръководи оперативната дейност. БМП в Базел е международна банка на централните банки, акционери в нея.

.5. Европейска банка за възстановяване и развитие /ЕБВР/.

ЕБВР е учредена на 29 март 1990 г. в Париж от 40 държави. На съвременния етап акционери в банката са 60 страни. Това са почти всички европейски страни, САЩ, Япония, Канада, Нова Зеландия, Мароко, Египет, Мексико, Израел, Австралия, Република Корея и др. Седалището на банката е в Лондон. Първоначалният капитал на банката е 10 млрд.ЕКЮ., /тогава около 12 млрд. долара/, разделени на 1 млрд. акции с номинал 10 хил. ЕКЮ, от които 30 на сто са платени, т.е. 3 млрд. ЕКЮ, а останалите 70 на сто могат да бъдат поискани от банката при необходимост. От 1996 г. уставният капитал на банката е 20 млрд. ЕКЮ /сега евро/ и се преразглежда на всеки 5 години. Частта на страните от ЕС и Европейската инвестиционна банка в капитала на банката е в размер на 52 на сто, останалите страни от Европа имат дял около 24 на сто и неевропейските страни – също 24 на сто. Най-голям е делът на САЩ в капитала на банката – 10 на сто, Германия, Великобритания, Франция и Япония притежават по 8.5 на сто.

.6. Европейска инвестиционна банка /ЕИБ/

ЕИБ е създадена през 1958 г. Тя е първата финансова институция на Европейската икономическа общност /сега ЕС/. Седалището на банката е в Люксембург. Целта на банката е да осигурява финансирането на страните от Европейската общност и да допринася за стабилното развитие на общия пазар. В страните от ЕС ЕИБ кредитира проекти в по-слабо развитите региони на Гърция, Португалия, Италия и др. Тя финансира и  проекти на страни, които не са европейски, но са асоциирани към ЕС.

От 1993 г. е създаден Европейски инвестиционен фонд за финансиране на развитието на телекомуникациите на страните от ЕС. Банката финансира и други проекти, в които страните-членки на ЕС имат общи интереси. По принцип в дейността си ЕИБ не си поставя за основна цел да формира печалба.



Литература:


  1. Финанси, колектив, изд. „Мартилен”, 2006 г.

  2. Закон за корпоративно подоходно облагане

  3. Закон за облагане доходите на физически лица

  4. Закон за облагане с ДДС

  5. Закон за акцизите

  6. Закон за местните данъци и такси

  7. Данъчно-осигурителен процесуален кодекс

Каталог: old -> temi
temi -> Тема 1: Видове изображения, модели и формати
temi -> Утвърждавам: директор: / К. Петрова / професионална гимназия по икономика
temi -> Утвърждавам: директор: / К. Петрова / професионална гимназия по икономика
temi -> Тема 1: Изисквания за изработване на уеб-сайт
temi -> Тема компютърни мрежи
temi -> 1. Обща характеристика на информационните системи Същност Съществуват много дефиниции на понятието „информационна система”
temi -> План-конспекти по отчитане на външнотърговски сделки-теория
temi -> Тема проблемен анализ
temi -> Основни понятия при формиране себестойността на изделия в производствени предприятия
temi -> 1. Маркетингови проучвания Marketingsforschungen


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница