Фактори, определящи локализацията на отраслите и сферите



Дата23.10.2018
Размер65.99 Kb.
#94329
Фактори, определящи локализацията на отраслите и сферите

автор: Бойко Соколовски

Елементите на микро икономика при нейното структуриране и пространствено разполагане са:



  • наличие на определени по вид, количество, качество реални запаси природни ресурси, формиращи природния потенциал (земя, гори, минерали, неминерални суровини и др.);

  • развитието на природната среда под въздействие на развитие на отраслите и дейностите формиращи структурата на регионалната икономика;

  • непрестанно въздействие на човека и антропогенните системи върху състояние и функциониране на макросистемата “природа”;

  • демографската конфигурация на населението със съответната образователна и квалификационна степен, както и генетичния потенциал;

  • изградена специфична инженерна инфраструктура, териториално устройство на самата гранично затворена територия и пряката обвързаност на инженерната инфраструктура с националната, а също така с тази с транснационално предназначение: (еврокоридори, петролни и газови тръбопроводи, вододайни зони, резервати, природно охраняеми територии и т.н.);

Микро (регионалната) икономика е жизнена и екологична среда за човека, чиито качества предопределят в значителна степен и демографския потенциал на съответната територия. Тя като поле за приложение на способностите на човека за труд оказва влияние за оформянето му като личност и неговото развитие. Особено важно е отчитането на генетиката и заложените генетични характеристики във всеки народ.

Структурата и обекта на микро регионалната икономика

Структурата на микро регионалната икономика се формира от:

Първо: разположените отрасли, дейности, услуги и др., функциониращи като административно, финансово и стопански независими организации, самостоятелни или част от корпорации или акционерни дружества върху административно обособените територии на общини, области, икономически райони, зони и др.;

Второ: стопанските организации, функциониращи на територията като административно, финансово и стопански независими, самостоятелни или част от корпорации или акционерни дружества (независимо от собствеността);

Трето: общински предприятия за производство на специфични стоки и услуги за населените места и населението, и управляващи цялостния процес на изграждане и поддържане на инфраструктурата, обслужваща територията (проектиране, строителство и ремонт);

Четвърто: стопанските организации в сферата на социалните, културни, всякакви услуги и производствени инфраструктурни системи с местно значение.

Организациите се разглеждат в две измерения като:



  • икономика със съответната структура - отраслова, секторна и дейности по сфери;

  • система за управление на организациите частна и държавна собственост в структурата на регионалната икономика.

Управленческите органи, носители на правото на собственост на капиталите и бизнеса са три вида:

  • държавни,

  • общински,

  • частни.

Управленческите структури имат вертикални и хоризонтални структури.

Регионалните управленчески органи (общини и области) управляват икономиката на своята територия чрез:



  • определяне предназначението на територията и начина на нейното потребяване и локализиране на различните дейности върху нея;

  • координация на потребностите за развитие на отделни отрасли и дейности;

  • балансиране на разпределението на трудовите и материални ресурси;

  • определяне на участието в стоковите пазари след задоволяване на местното потребление;

  • отчитане нивото на техниката и технологиите и съответстващото заплащане на труда, което е в основата на формиране на доходите на заетите.

Поради своеобразието на всеки природен комплекс и особеностите на демографската ситуация микро регионалната икономика на всяка територия има своя специфика и разновидност.

Отраслова структура на микро (регионалната) икономика.

Териториалното разположение на отделните отрасли се основава на оптималното използване на природните, суровинните и трудовите ресурси, решаването на социалните процеси и максималната икономическа ефективност.

При всички видове териториални стратегии, планове, програми и определяне на приоритети се изисква тясно обвързване с териториалните баланси (материални, трудови и финансови). В процеса на създаване на стратегическите и планови схеми се разработват различни варианти за разположение на територията на отделни отрасли, дейности, услуги и производства, балансово обвързани с цел да се осигури избор на оптимален вариант.

При насочването на отделните производства към дадена територия трябва да се вземат под внимание:


  • източниците на суровини и енергоресурси,

  • самият характер на производството;

  • добивната промишленост (металургия, тежка химия, енергетика и др.) поради високата си материалоемкост и енергоемкост се свързва с източниците на суровини;

  • производства, които се разполагат в районите на трудови ресурси: лека промишленост, фино машиностроене и други - т.нар. мобилни отрасли;

  • при анализа се оценяват също квалификацията на работната сила и развитието на научно-техническия потенциал;

  • производства, които се разполагат в районите на потребление: отраслите на хранителната промишленост, производството на строителни конструкции и други.

В отрасловите схеми се очертават ясно отраслите и производствата с подчертано:

  • районо-образуващо;

  • градо-образуващо значение на отраслите , например - промишленост, строителство, туризъм, транспорт, услуги и др., което се налага от факта:

А) тези отрасли изискват развитието на редица съпътстващи производства и са фактор за развитието на редица взаимообвързани производства, дейности и цели отрасли.

Б) те определят структурата по специалности в средното и висше образование.

Освен в отраслов аспект схемите за териториално разположение на производителните сили се разработват по райони на страната, като се опират на политиката за развитие и използване на инвестициите. Това предопределя и самата инвестиционна политика.

Отрасловите схеми на микро икономиката за териториалното разположение се разработват за следните отрасли:



  • промишленост, в т.ч. горивно-енергийно стопанство; металургия и рудодобив; химическа и нефтохимическа промишленост; машиностроене; дърводобив, дървообработване, мебелна и целулозно-хартиена промишленост; строителство и промишленост за строителни материали; лека промишленост (по подотрасли); хранително-вкусова промишленост

  • селско стопанство; животновъдство (овцевъдство, говедовъдство, коневъдство, птицевъдство, дребни животни, пчеларство и т.н), растениевъдство (зърнопроизводство, зеленчукопроизводство, овощарство), технически култури, билкопроизводство и др.

  • водно стопанство; язовири и каскади, инфраструктура, В и К пречиствателни съоръжения и т.н.

  • транспорт; воден, ЖП, морски, магистрали, автомобилен, речен, авиотранспортни съоръжения, пътища и др.

  • строителство; промишлено, жилищно, битово, градоустройство, инфраструктури и т. н.

  • търговия; логистика, дистрибуция, центрове, търговски вериги и др.

  • туризъм; отдих, спа, развлекателен, планински, морски,

  • услуги; битови, промишлени, строителни, административни и др.

  • охрана на природната среда;

  • инфраструктура (производствена, инженерна и социална).

Механизмите за пазарна координация за развитието и решаването на икономическите и социалните проблеми и териториалното разположение на производителните сили в рамките на териториалната единица се проследяват, като се разработва цяла система от показатели и баланси. Въз основа на тези баланси се правят допълнителни разработки за:



  • териториалните пропорции в областта на производствената сфера

  • баланси, система от показатели за планиране, финансиране и анализ

  • баланси на трудовите ресурси; баланси на материалните ресурси

  • териториалното разположение на основните елементи на обслужващата сфера - услуги и икономика на инфраструктурата, фактор за обвързване и условие за развитието на производството, услугите и социалната среда за бит, труд и живот на населението

  • сравнителна оценка на вариантите за териториалното разположение на отраслите, за икономическото развитие на окръзите и за комплексното териториално разположение на производителните сили.

В зависимост от мястото им във възпроизводствения процес териториално-производствените комплекси биват:

а) производствено-технологични комплекси - изградени са върху основата на производствено-технологична специализация;

б) териториално-производствени комплекси на големите административни центрове - развиват се на базата на съчетаването на няколко крупни агломерации и отразяват различна степен на специализация на големите административни центрове.

Производствено-икономическите връзки са по-сложни от първата група и отразяват формите на териториална концентрация и специализация не в едно, а в няколко направления.



През последните години в анализите се използва и др. класификация на на отраслите:

  • първичен сектор;

  • вторичен сектор

  • третичен сектор.

Каталог: wp-content -> uploads -> 2015
2015 -> Висше военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“
2015 -> Правила за изменение и допълнение на Правила за търговия с електрическа енергия Съществуващ текст
2015 -> 120 Основно училище “Георги С. Раковски” София
2015 -> Премиерният сериал Изкушение от 12 октомври по бтв lady
2015 -> Агнешко месо седмична справка: средни цени за периода 7 – 14 януари 2015 г
2015 -> Пилешко месо седмична справка: средни цени за периода 7 14 януари 2015 г
2015 -> Бяла кристална захар седмична справка: средни цени за периода 7 – 14 януари 2015 Г


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница