ІІ. Фактори,обуславящи агресивното поведение на децата от предучилищна възраст

Изясняването,овладяването,корелацията на детската агресивност изискват анализ на факторите,които обуславят агресивното поведение-ранните детски преживявания,семейството и спецификата на взаиотношенията между членовете му,социалната среда,дейностите в детската градина и особеностите на възпитателните им ефекти.

Семейството,в лицето на родителите и по-големите братя и сестри,може да демонстрира или подкрепя модели на агресивно поведение,а именно там започва първичната социализация на индивида,която го превръща по-късно в личност-детето овладява навици и привички на поведение, взаимоотноше- ния и умения, формира нагласи и очаквания към заобикалящия го свят. Нега- тивните фактори (безнадзорност, намаляване на родителския контрол, прояви на насилие към членове на семейството и самото дете) също допринасят за аг- ресията при децата. Условията на живот, които родителите създават за децата си, често пъти могат да ги научат на агресивно поведение. Децата преживяват много болезнено позицията си в агресивна среда, създадена от собствените родители, а още повече, когато те самите са обект на различни видове агресия. Тази атмосфера на агресивност прониква в съзнанието на детето и постепенно се превръща в утвърдена форма на поведение и действия, насочени към връстници, близки, възрастни, непознати.

Агресивно поведение може да се усвоява и при общуването с връстниците. Ниската възраст на децата, все още неизградената структура на личността, неукрепналата им психика, слабите волеви задръжки, липсата на ценностна система и недостигът на социален опит са основните личностни фактори, ко- ито подтикват децата между три и седем години към агресивно поведение и враждебност.

Детето, което идва с агресивни нагласи от дома си и не среща доста- тъчно умения за корелация на това поведение от страна на педагозите чрез навременна и компетентна намеса, ще ги закрепи трайно. То може да увлече и други деца, които имат склонност към подражание или формиране на нови видове агресия, за постигане на паритет в отношенията с другите деца, които проявяват насилие и враждебност в детската група.

Агресивността на децата зависи и от характера на интерпретацията на си- туацията, в която те попадат – дали за детето има съзнателно намерение за враждебност, или действията са продиктувани от случайността. Отговорът на детето на предизвикателството зависи не толкова от вредата, която му е при- чинена, колкото от това, какво намерение ще припише детето на действието, принасящо тази вреда. Педагозите също могат да предизвикат детската агресия не само ако оста- нат пасивни и безразлични към ситуацията, но и ако приложат своите нагла- си и ценности или нравствено неприемливи за детето убеждения („Хайде, какво толкова е станало“; „Не преживявай – случва се“; „Ти си виновен“ и други изкази или позиции на педагога могат да предизвикат разочарование у детето и да го насочат следващия път, при същата ситуация, към агресивно поведение).

Наблюдаването на агресивни действия и подкрепата им от околните (роди- тели, близки, учители, връстници) може да затвърди убеждението у детето, че агресията е нормално, естествено прието и дори желано човешко поведение, и то да го възприеме като свое.

ІІІ. Стратегии за редуциране и превенция на агресивното поведение при децата от предучилищна възраст

Съвременната наука непрекъснато търси и разработва различни варианти на модели и стратегии за редуциране на агресивното поведение у човека. Най-популярна е стратегията, основаваща се на твърдението, че предоста- вената възможност за агресивни действия редуцира враждебните агресивни наклонности. Това е известната теория за катарзиса и ролята му при овладя- ване на негативното поведение у личността. Според тази теория агресивните подтици се изграждат строго индивидуално и ако акумулираната агресивна енергия не се изразходва в целеносочени и позитивни дейности, се появяват изблици на насилие.

Друга стратегия е свързана с твърдението, че децата се държат агресивно, защото семейството, детската градина и училището не са ги научили да ре- шават позитивно междуличностните си проблеми. От изследванията е видно, че агресивните деца дават по-малко ефикасни предложения за решаване на социалните спорове (при игрите, в дейностите, в обикновеното общуване), отколкото решенията, предложени от неагресивните деца. Запознаването на децата с негативните последици от агресията за тях самите и за останалите трябва да става чрез смислени обяснения, моделиране и насърчаване на ал- тернативно поведение, каквато е груповата дейност с нейните разновидности: сътрудничество, взаимодействие и интеграция.

Развитието на алтруизъм е друга стратегия за редуциране и превенция на агресивното поведение у децата от предучилищна възраст. Помагането, споделянето и показването на емоционална съпричастност се проявява още в първата година от живота на детето. Родителите култивират алтруистично поведение чрез даване на личен пример, системно и целенасочено позитивно възпитание и осигуряване на възможности за просоциално поведение.

Заключение

Между семейството и скритите вътрешни или явни конфликти в живо- та на детето съществува непосредствена връзка. Недостигът на внимание и разбиране от страна на възрастните често пъти води до излизане на кон- фликтното поведение извън детската душевност и насочването му към оп- ределен обект, т.е. преминаване към агресивен тип поведение. Екстремните случаи в социалния статус на семейството (скандали, пиянство, физическо насилие, развод и др.) пораждат по-висока степен на агресивност у децата, макар и в различни форми.

Проблемът за агресивното поведение на децата от предучилищна възраст придобива все по-голяма актуалност у нас. Това е предизвикано не само от високото ниво на агресия в обществото ни, но и поради факта, че причините за неговото формиране и засилване все повече се увеличават.

Георгиева, Б. (2005). Малтретираното дете. Предучилищно възпитание,2.

Димитрова, Т. (2005). Видове насилие над деца. Предучилищно възпи- тание, 2.

Игнатова, Т. & Дичева, Е. (2001). Агресивността в детска възраст.