Агресията е деструктивна форма на поведение.Като проявление на поведението при агресията може да се използват обида,присмех,ирония,постъпки,целящи унижаване на личното достойнство чест,телесно увреждане,дори и убийство.В активното действие винаги е на лице злонамереност,независимо дали самият акт ще се увенчае с успех,или ще пропадне.Ако малкото дете удря съзнателно някого ото родителите си,дори ударът да е много слаб и изобщо да не причинява болка,тона е форма на агресивно поведение.
Агресията може да бъде пряка,т.е да е изразена чрез непосредствени вербални или физически действия по отношение на обекта на агресията,или непряка,когато обектът на агресията е неясен-например обидено от връстниците си в детската градина може да реагира,като набие по-малкото си братче или сестриче у дома.
При анализа на детската агресивност е налице класификация, различаваща се от утвърдените модели за възрастните.Наблюдават се четири модела:
-адаптивна агресия,свързана с нисши биологично форми на поведение за задоволяване на витални и сензорни потребности,която се проявява най-вече в предучилищна възръст-хапане,сбиване,скубане,отнемане на играчки и други предмети;
-реактивна агресия,проявяваща се,като ответна реакция, в отговор на насилието,което се формира по подражание на социалнозанчими модели на поведение,целенасочено демонстрирани от възрастните или усвоявани по пътя на личния опит на детето;
-социалнообусловена агресия,при която има осъзнаване на мотивите и средствата за целта,а моделите и инструментите за агресия се заучават или самовъзпитават;
-патологична агресия,свързана с доминиращо въздействие на биологично увредени структури на мозъчната кора или подкорието в ранно детство;
Сподели с приятели: |