Утвърдил: …………………..
Декан
Дата .............................
СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ “СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”
Специалност: (код и наименование)
ПУБЛИЧЕН МЕНИДЖМЪНТ И ПОЛИТИКИ УЧЕБНА ПРОГРАМА Дисциплина: (код и наименование) ПОЛИТИЧЕСКО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО И ПУБЛИЧНА ВЛАСТ
Асистент:
Учебна заетост
|
Форма
|
Хорариум
|
Аудиторна заетост
|
Лекции
|
30
|
Семинарни упражнения
|
15
|
Практически упражнения (хоспетиране)
|
-
|
Обща аудиторна заетост
|
45
|
Извънаудиторна заетост
|
Реферат
|
-
|
Доклад/Презентация
|
|
Научно есе
|
|
Курсов учебен проект
|
35
|
Учебна екскурзия
|
|
Самостоятелна работа в библиотека или с ресурси
|
70
|
|
|
|
|
|
|
|
Обща извънаудиторна заетост
|
105
|
ОБЩА ЗАЕТОСТ
|
150
|
Кредити аудиторна заетост
|
1,5
|
Кредити извънаудиторна заетост
|
3,5
|
ОБЩО ЕКСТ
|
5
|
№
|
Формиране на оценката по дисциплината
|
% от оценката
| -
|
Участие в занятията
|
20%
| -
|
Решаване на казус
|
20%
| -
|
Изпитно есе
|
60%
|
Анотация на учебната дисциплина:
|
В условията на демокрация, публичната власт има два източника – държавата и активното гражданство. Институционалното устройство на държавата придава на публичната власт устойчивост във времето. Променящите се претенции на гражданите за отчетност и прозрачност превръщат публичната власт в динамична величина, която се препотвърждава постоянно в хода на политическия процес. Ключова роля в този процес играят свободните и честни избори. Те легитимират политическите представители и правят ръководените от тях институции по-отзивчиви към гражданите.
Курсът свързва потребността от представителство в социалния живот изобщо с ролята на символизацията в човешките отношения. На тази основа се разглеждат някои форми на неполитическо и недемократично представителство. Поставя се въпросът за това - което прави възможно и необходимо демократичното представителство. Разграничават се структурните елементи на демократичното представителство, техните функции и качества. Разглеждат се видовете и формите на политическо представителство. Анализират се парадоксите, които политическото представителство поражда. Накрая се очертават и някои тенденции в съвременната практика и теория на политическото представителство.
|
Предварителни изисквания: |
Няма
|
Очаквани резултати:
|
(1) Развиване на умения за оценяване на политическото представителство и в най-комплицираните казуси, които съвременната политика и публична администрация предлагат;
(1) Формиране на способност за ясно разграничаване на публичните отговорности от личните интереси в бъдещата практическа реализация на студента.
| Учебно съдържание
№
|
Тема:
|
Хорариум
|
1
|
Проблемът за представителството в контекста на символизацията на човешките отношения. Форми на неполитическо и недемократично представителство.
|
2 часа
|
2
|
Основанията на демократичното представителство: развитието на идеята за политическо равенство и правото на избор.
|
3 часа
|
3
|
Ролята на публичната сфера за демократизацията на политиката и превръщането на публичната отговорност в норма и критерий за оценка.
|
3 часа
|
4
|
Генеалогия на публичната трибуна и публичния представител.
|
3 часа
|
5
|
Парадокси на публичното представителство. Възможности за злоупотреба с публичната трибуна
|
3 часа
|
6
|
Какво може да се представлява политически – личности, групи, нации и държави.
|
4 часа
|
7
|
Качества на представителя и представлявания: исторически ракурс.
|
2 часа
|
8
|
Функции на представителя: императивен и свободен мандат. Класически и съвременни интерпретации.
|
4 часа
|
9
|
Видове и форми на политическо представителство. Класически и съвременни интерпретации.
|
3 часа
|
10
|
Патологии в политическото представителство: политически фетишизъм, непублична политика и корупция
|
3 часа
|
План на семинарните занятия
Следват лекционния курс
Конспект за изпит
Конспектът за изпит е изложеното вече тематично съдържание.
Примерни въпроси:
№
|
Въпрос
|
1
|
Каква е взаимовръзката между политическото равенство и демократичното представителство?
|
2
|
Какви трудности среща и какви подводни камъни крие политическото представяне на малцинствата?
|
3
|
Доколко свободен и доколко зависим от избирателите трябва да бъде политическият представител?
|
4
|
Какви са отношенията между формалистичното, символичното, описателното и същностното представителство?
|
Библиография
Основна:
Николай Найденов (2008). Публика и политика: Въведение в политическата антропология на Модерността. София: Университетско издателство "Св. Климент Охридски".
Хабермас, Ю. (1995). Структурни изменения на публичността. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”.
Burke, Edmund (1774). Speech to the Electors of Bristol (at the Conclusion of the Poll). Various publishers (available at: www.ourcivilisation.com).
Madison, James (1787). “Federalist no. 10”. In Hamilton, Alexander, Madison, James and John Jay, The Federalist Papers. Various publishers (available through books.google).
Pitkin, Hanna F. (1967). The Concept of Representation. Berkeley: The University of California Press.
Stanford Encyclopedia of Philosophy. (2011). Political Representation. Available at:
http://plato.stanford.edu/entries/political-representation/
Допълнителна:
Manin, Bernard (1997). The Principles of Representative Government. Cambridge: Cambridge University Press (Introduction, Chapters 5 and 6).
Mansbridge, Jane (2011). Clarifying the Concept of Representation.
American Political Science Review. 105(3): 621.
Rehfeld, Andrew (2011). The Concepts of Representation.
American Political Science Review. 105(3): 631.
Runciman, David, & Monica Brito Vieira. (2008). Representation. Cambridge: Polity Press.
Siéyès, Emmanuel Joseph (1789). Vue sur les Moyens d’Exécution Dont les Représentans de la France pourront disposer en 1789 (pp. 1‒39). Paris: unnamed publisher (достъпен чрез books.google).
Urbinati, Nadia (2006). Representative Democracy: Principles and Genealogy. Chicago Ill.: The University of Chicago Press (Introduction and Chapter 1).
Shapiro, Jan, et al. (eds.) 2009. Political representation. Cambridge: Cambridge University Press, 2009.
Дата: април, 2016 г. Съставил: проф. дпн Николай Найденов
Сподели с приятели: |