Факултет: финансово счетоводен д и п л о м н а р а б о т а



страница1/5
Дата28.02.2018
Размер1.08 Mb.
#60074
  1   2   3   4   5

Университет за национално и световно стопанство – София


Факултет: ФИНАНСОВО СЧЕТОВОДЕН

Д И П Л О М Н А

Р А Б О Т А

Тема: Счетоводно-информационни проблеми при

безналичните плащания в страната


2010

СЪДЪРЖАНИЕ:
У в о д..........................................................................................................4
Г л а в а п ъ р в а

Обща характеристика на безналичните плащания..........................7

1. Същност и значение на безналичните плащания...............................7

2. Нормативна уредба на безналичните плащания...............................11

3. Видове безкасови плащания...............................................................15

3.1 Вътрешнобанкови разплащания...............................................16

3.2 Междубанкови разплащания....................................................17

4. Форми на безналичните разплащания...............................................22

4.1 Разплащания чрез директен превод /вирментна форма/........22

4.2 Разплащания чрез акредитив....................................................25

4.3 Разплащания чрез незабавно инкасо........................................35

4.4 Разплащания чрез чекове..........................................................37

4.5 Разплащания чрез банкови карти.............................................42


Г л а в а в т о р а

Счетоводно-информационна характеристика на формите на безналични разплащания в страната......................................................50

1. Организация на безналичния разплащателен процес......................50

2. Документи и документооборот..........................................................54

3. Счетоводно отчитане на основните форми на

безналичните разплащания в страната..................................................57

3.1 Разплащания чрез директен превод /вирментна форма/........58

3.2 Разплащания чрез акредитив....................................................63

3.3 Разплащания чрез незабавно инкасо........................................70

3.4 Разплащания чрез чекове..........................................................72

3.4.1. Счетоводно отчитане на разплащанията чрез обикновени /нелимитирани/ чекове.......................................................................73

3.4.2. Счетоводно отчитане на разплащанията чрез лимитирани чекове...................................................................................................76

3.4.3. Счетоводно отчитане на разплащанията чрез акцептирани чекове...............................................................................................79

3.5 Разплащания чрез банкови карти.............................................81

4. Анализ на икономическите ефекти за страните по

разплащателната операция при различните форми............................83

5. Възможности за усъвършенстване на процеса за отчитане на безналичните плащания...............................................................................84




З а к л ю ч е н и е.....................................................................................86

И з п о л з в а н а л и т е р а т у р а

П р и л о ж е н и е

У В О Д

Още преди повече от век развиващите се в икономическо отношение страни са установили ролята на безналичните плащания за производството и търговията. Тогава се е стигнало и до извода, че развитието на кредита, както и на банковите депозити в дадена страна зависи в голяма степен от установената организация на плащане.

Във всички страни в света, с изключение на Англия, плащането на налични пари е било почти единственият използван в практиката, начин на плащане. В резултат на това паричният кредит се е използвал рядко.

Безкасовите плащания възникват първоначално като средство за увеличаване на парите, необходими за производството и търговията. Тъй като пускането от банките на пари в обръщение е ограничено, те с цел да осигурят ритмичност във финансирането на производството и търговията през XVIII в. поставят началото на безкасовите плащания, като въвеждат чека като средство за плащане. С въвеждането на чека и на другите форми на безкасови плащания в стопанската практика движението на парите от купувача към продавача променя своята форма. Ако носителят на чека, представляващ заповед на притежателя на депозити до неговия банкер да изплати известна сума на посоченото лице, поиска плащането да стане в брой, чекът не предизвиква монетно облекчение. Но ако той пожелае плащането да се извърши безкасово, т.е. посочената сума да се отнесе по неговата сметка, резултата е съвършено различен. За осъществяване на плащанията по този начин не се използват налични пари и така се допълва недостига на пари. Това от друга страна обуславя нарастването на кредита и появата на възможност банките да “създават” пари и да регулират тяхното количество.

Ако разплащанията не се извършват по безкасов начин, банките би следвало да предоставят кредити в налични пари и при това положение обемът на предоставените кредити е равен на обема на мобилизираните то банките налични пари. Състоянието на нещата съществено се променят при пълно използване на безкасовите разплащания като начин за уреждане на сметните отношения в страната. В този случай паричния оборот се опосредства не от кредити, предоставяни в налични пари, а от такива, които

се отнасят направо по сметката на заемополучателя, т.е. в безналична форма. Чрез кредитите в този случай се преразпределят както временно свободни налични пари, така и средствата по сметките на предприятията, бюджета и други стопански звена. На негова основа се осъществява и растежът на паричната маса в оборота, и увеличението на кредитните ресурси на банките.

Системата на безналичните плащания се намира под непрекъснато въздействие на бързоразвиващите се обществени и икономически процеси. Тя се развива и усъвършенства непрекъснато. На пазара навлизат нови форми на безналични разплащания. Все повече юридически и физически лица използват разплащането с чекове, електронно-магнитни разплащателни карти или домашното банкиране (home banking) т.е. банково обслужване чрез специална електронна система от офиса или дома от разстояние посредством оторизация или електронен “подпис”. Именно бързото развитие на този род финансови услуги породи у мен, любопитство, прераснало в интерес към счетоводно – информационните проблеми на безкасовите плащания в страната. Това предопредели и изборът ми за тема на дипломна работа.

С настоящата разработка си поставям за цел да разкрия същността, ролята, мястото и значението на безкасовите плащания в стопанския живот на държавата. Да разясня причините и последиците от изменението на националната платежна система с въвеждане на системата за брутен сетълмент в реално време – RINGS. Да представя различните форми на безналични разплащания. И всичко това през призмата на счетоводната система за отчитане на стопанските събития. Дипломната ми работа се състои от две глави предшествани от увод и следвани от заключение, списък на използвана литература и приложения.

В първа глава правя обща характеристика, преглед на понятийната база и нормативната уредба, както и цялостно пресъздаване на картината на банковата услуга по безкасовото плащане. Тази глава изяснява теоретичната база, върху която е изградена съвременната платежна система в България, с нейните възприети и нормативно регламентирани форми. Анализирам развитието на безналичните разплащания и правя обзор на възможностите за подобряване на настоящото статукво.

Във втора глава поставям на преден план счетоводните въпроси по отчитането на формите на безналичните разплащания. Акцентирам върху документооборота и технологичния процес на провеждане на съответните банкови операции. Анализирам икономическият ефект за всяка от страните при отделните начини на плащане. Подробно се спирам върху последователността на движение на счетоводно-информационните потоци.

За да постигна поставената цел съм използвала диалектическият метод на научно изследване. Доста голяма част на разработката е базирана на общологическите методи, а част от втора глава и на емпирическия подход. Позовавала съм се и на различни литературни източници, упоменати в Използвана литература.
Г л а в а п ъ р в а
Обща характеристика

на безналичните плащания


1. Същност и значение на безналичните плащания

Срочното и законосъобразно уреждане на паричните взаимоотношения между фирми, организации и институции в условията на развиващо се пазарно стопанство е от изключително значение за укрепване на финансовата дисциплина и повишаване ефективността от стопанската дейност в днешно време. Ролята на търговските банки в това отношение е безспорна и незаменима.

Приемайки да съхраняват свободните парични средства на своите клиенти, банките поемат и задължението да извършват плащанията за тяхна сметка. По този начин те стават основен участник в уреждане на плащанията. От тяхната дейност в голяма степен зависи бързината и ефективността на разплащателния процес, спазва ли се договорената и платежна дисциплина. Поради това безналичните плащания са обект на конкретно правно регламентиране. За целта у нас е издадена специална Наредба за безналичните плащания №3 приета с решение на Управителния съвет на БНБ от 27 юни 2002 г. В нея се разглеждат основните положения, които трябва да се спазват при осъществяване на безналичните плащания между фирмите. Общи правила за безкасовото плащане се съдържат в Търговския закон1. Сделките, въз основа на които се извършват безкасови плащания уредени в Търговския закон са: договора за банков влог – чл. 420-425, договора за разплащателна сметка – чл. 426-429. ТЗ създава режим на четири форми на безкасово плащане – акредитива, инкасовия договор, договора за банков превод и чека. Друг фундаментален закон, в който са уредени норми за безкасовите плащания е Закона за банките2. Така сделките по безкасовите плащания и из-


1Търговски закон/Държавен вестник, обн. Бр. 48 от 1991 г.

2Закон за банките/Държавен вестник, обн. Бр. 52 от 1997 г.

даването и управлението на банкови карти са обявени за банкови сделки – чл. 1, ал.2, т.6 и 10.

Съхраняването на пари в банката позволява на предприятията да извършват плащания към своите контрагенти, други организации и институции без да получават и пренасят налични пари, като използват възможностите на т. нар. безналични /безкасови/ плащания. “Те са плащания, извършвани без налични пари, чрез чекове или с платежно нареждане за прехвърляне на съответни суми от сметката на платеца в дадена банка по сметката на получателя в същата или друга банка.”3. В този случай банката извършва услуга на преките участници в разплащателния процес, за което тя получава приходи под формата на такси и комисионни. Банките извършват тези услуги по занятие – трайно и системно с цел генериране на доходи. Като типична банкова сделка /чл.1, ал.2, т.6 от Закона за банките4/ извършването на безкасови плащания по занятие подлежи на разрешителен /лицензионен/ режим. За да извършва платежни сделки, банката трябва да е получила изрично разрешение /лиценз/ от Българска народна банка. Небанкова финансова институция не може да извършва плащания по занятие.

Извършването на безналична разплащателна операция поражда нов разчет между банковите звена. За банковото отчетно-обособено звено, където се води сметката на платеца възниква задължение, а за банковото звено където е открита сметката на получателя на сумата – вземане. Ако обслужващите банкови звена са структурни звена на една банка, то имущественото състояние на банката не се променя, тъй като задължението и вземането се компенсират при осъществяване на разплащателната операция. Когато обслужващите банкови звена са от различни банки, тогава възникналата разчетна операция между тях поражда промяна на активите и пасивите на тези банки. Създадената организация за извършване на междубанковите разплащания е известна под наименованието “сетълмент в Българска народна банка”.

От счетоводна гледна точка безналичните разплащания се характеризират с отписването на стойността на плащането от сметката на банковия клиент – платец и записване на същата сума по сметката на нейния получател. Страните по този специален род операции са три, когато сметките на контрагентите, по които ще се направи транзакцията са открити в едно и също банково звено, а страните са четири, когато сметките на контрагентите са открити в различни банкови звена на една и съща банка


3Ангов, К. Речник. Банкови термини. София. Пеликан Алфа, 1994 г.

4 Закон за банките, Цит. труд, чл.1, ал.4, т.1
или в две различни банки.

Безкасовото плащане разкрива редица предимства пред плащането в брой. “Чрез безналичните плащания се съкращава значително срокът на плащането. Постига се значителна икономия на пари. В резултата на всичко това безналичните плащания се наложиха като важен компонент в финансовата дейност, подобриха ефективността от нея.”5 Важна роля на безкасовото плащане за макроикономическата обстановка в страната е свойството му да намалява наличните пари в обръщение и по този начин съдейства за ограничаване на инфлацията. Дистанционното безкасово плащане е по-бързо от касовото. Стотици милиони левове могат да бъдат прехвърлени в рамките на часове до всеки банков клон на територията на страната. Икономията на пари при дистанционните плащания, както и когато обемът на сумата е голям произлиза от обстоятелството, че отпадат разходите за превоз и охрана на паричните средства. Цената на безкасовото плащане на малки и много големи суми не е твърде различна. За разлика от плащането в брой, безкасовото плащане е еднакво подходящо за извършване и на малки, и на големи по обем плащания. Безкасовото плащане осигурява на платеца възможност да ползва кредити от банките, която е много по-голяма от тази при касовото плащане. “Обстоятелството, че плащането ще се извърши от банка, а не от платеца, е гаранция за получателя на плащането срещу неизпълнение или несъстоятелност на платеца”6.

Увеличението обема на безналичните разплащания за сметка на касовите плащания се отразява положително и върху републиканския бюджет, защото когато наличното парично обръщение използва по-малък обем банкноти и монети, разходите за неговата издръжка ще са по-малки. Оттук и извода, че безналичните разплащателни операции са източник на бюджетни приходи. 7

Ефектът от безналичните разплащателни операции трябва да се разглежда не само от гледна точка на преките участници в тях, а и от страна на банката посредник при осъществяването им.

Ползата от безналичните разплащателни операции за преките участници се


5Иванов, К. Общи условия и основни форми на плащане по безкасов начин, съблюдавани и използвани от банките и техните клиенти. Български счетоводител, бр.10, 2001 г., с.9-13

6Калайджиев, А. Безкасовото плащане, София, Сиби 1999 г., с14

7Меразчиев, В. Банково посредничество, Свищов 2003, с.45

заключава в следното: 8



  • намалява се степента на риск при разплащането;

  • ускорява се движението на паричния поток между банковите клиенти;

  • намаляване на разходите и за двете страни, особено когато пространствената отдалеченост между контрагентите е значителна.

Положителният ефект за банките, които посредничат при реализация на безналичния разплащателен процес се конкретизират в следното: 9

  • той се явява източник на приходи, получавани от банковите клиенти под формата на такси и комисионни;

  • сумите по безналичните разплащателни операции като чужд паричен ресурс, могат да се използват безвъзмездно от банковите звена, когато има разминаване във времето от момента на отписване на сумите от сметката на платеца, до момента на заверяването на сметката на получателя;

  • с посредническата си роля банките си намаляват разходите по снабдяването с налични парични ресурси, по тяхното съхраняване и опериране с тях.

Стопанската дейност протича при различни пространствени, икономически, нравствени, социалнопсихологически и други условия. Различна е финансовата стабилност на фирмите, не е еднаква степента, в която се познават и доверието, което си гласуват, силно е влиянието и на промените в конюнктурните пазарни условия, се са редки случаите и на нарушение на клаузите, предвидени в сключените договори. Всичко това налага да се прилагат различни форми на плащания, които да са съобразени с конкретните условия и да осигуряват финансово страните.

Ето защо системата на безналичните плащания се намира под непрекъснато въздействие на бързо развиващите се обществени и икономически процеси. Тя се развива и усъвършенства непрекъснато.



8Меразчиев, В. Цит. труд, с.44

9Пак там. с.45

2. Нормативна уредба на безналичните разплащания
Правната рамка за осъществяване на безкасовите плащания се определя в източници с различна правна сила. Най-голямо значение имат правните норми, включени в закони и подзаконови нормативни актове10.

Общи правила, които имат сила за безкасовото плащане, са включени в Закона за задълженията и договорите. Законова регламентация на отделните форми на безналично плащане се дава и в Търговския закон11. Тук постановките са задълбочени и дават предписания за конкретното оформяне и действия във връзка с прилагането на избраната форма на плащане. Договорът за банков влог е уреден в Търговския закон с чл. 420 – чл. 425; договора за разплащателна сметка – чл. 426 – чл. 429; определя правния режим на акредитивната форма на разплащане – чл. 435 – чл. 441; плащане с инкасо – чл. 443 – чл.447; плащане чрез банков превод – чл. 448 – чл.450; чеково разплащане – чл. 539 – чл. 562.

Други норми са посочени в Закона за банките. Така например чл.1, ал. 2 от същия закон обявява операциите по безкасовите плащания за банкова сделка. Тук е необходимо да се подчертае, че не самото плащане е сделка, а операциите и действията, които банките извършват за осъществяването на базналичния разплащателен процес са банкова сделка. Издаването и управлението на банкови карти също е вид банкова сделка. Чл. 38 урежда изискванията, на които трябва да отговарят общите условия по влоговите сделки. Чл. 45 предоставя нормотворческа компетентност на Българска народна банка в областта на безкасовите плащания и банковите карти.

Най-важно значение за безналичните разплащания в България има Наредба №3 за безналичните плащания и националната платежна система. Успоредно с нея БНБ има право и задължение да издава указания, касаещи самите технологични процедури по прилагане на формите на безкасови плащания, съгл. чл. 45 от Закона за банките. Националната платежна система в Република България се организира и регулира от Българска Народна Банка (БНБ)12. Последната е институцията, която осъществява надзор над платежната система и е задължена стриктно да следи за съвместимостта и единството на функциониране на отделните й елементи. Това поставя доста отговорности пред БНБ. Последната има правото, но и задължението да изработва, утвържда-




10Вж. Банки и финансова дейност. Нармативна уредба .С., Сиела, 1995 г.

11Калайджев, А.Цит. труд, с.88

12Наредба №3 за безналичните плащания и националната платежна система

ва и налага правила и процедури за определяне, контролиране и коригиране поведението на участниците в процеса на безкасово разплащане. т. е. на всеки желаещ да осъществи безналична парична транзакция се задават някои характерни за цялата система норми, за изпълнението на които националната банка следи перманентно. На лицата, които не отговарят на поставените изисквания се отказва тази услуга или се налагат други санкции по усмотрение на Управителния съвет на БНБ. Разбира се, освен да организира системата, централната банка носи отговорност за нейното правилно функциониране и единство. Това се налага поради многообразието на разплащателните операции и големия брой участници в тях, всеки от които има различни предпочитания към условията на плащане. По тази причина в определен момент може да се достигне до някои конфликтни ситуации, а те от своя страна да изведат организираната система от състояние на равновесие. Т.е. от една стабилна и синхронизирана работа да се премине към хаотичност, неизпълнение или частично изпълнение на транзакции, което при съвременната интегрираност на икономиката би довело до финансов колапс с дългосрочни отрицателни последици за цялата страна13.

Основно условие за провеждане на плащане чрез безкасова операция е контрагентите да притежават банкови сметки в някоя от търговските банки в страната. Откриването, воденето и закриването на банковите сметки е регламентирано в Наредба №3 за безналичните плащания и националната платежна система. Съгласно последната в РБългария за съхранение на пари в лева или валута могат да се притежават следните сметки:


  1. разплащателна сметка – по нея се съхраняват парични средства, които са платими при нареждане от страна на банковия клиент без срок на предизвестие;

  2. депозитна сметка – за разлика от разплащателната сметка по тази клиента е длъжен да предизвести банката за теглене или безкасово превеждане на суми. Възможно е да има и други предварително договорени условия;

  3. сметки на разпоредители с бюджетни средства – по тях се съхраняват паричните средства на лицата на бюджетна издръжка;

  4. спестовна сметка – при откриване на този вид сметка банката е длъжна да издаде лична спестовна книжка на клиента или документ съдържащ идентични данни съгласно приложение №1 към Наредба №3;




13Стефанова, П. Вътрешни и международни плащания и банките, София, 1993г., с.32

  1. набирателна сметка – по тази сметка се съхраняват средства предоставени от клиент на банката на свое поделение, което не е юридически обособено. Може да се използва и при учредяването на ново юридическо лице;

  2. акредитивна сметка – тези сметки се откриват при разплащане с трети лица срещу доказване на предварително изпълнени условия по доставка на стоки или услуги;

  3. ликвидационна сметка – по нея се съхраняват пари на лица обявени в ликвидация;

  4. особени сметки – тук се съхраняват пари на лица, за които е открито производство по несъстоятелност;

  5. ДДС сметки – това са сметки открити и водени съгласно Закона за данък върху добавената стойност.

На търговските банки се разрешава да откриват и водят и други сметки извън гореописаните, но предварително са задължени да ги съгласуват с Българска Народна Банка14. Пълната процедура по откриване, водене и закриване на банкови сметки е описана в Наредба №3 и нейните приложения.

Банката е задължена да уведомява своите клиенти за промените по техните сметки писмено. Обичайният начин е чрез предоставяне на извлечение за движение по сметка, но нормативната уредба разрешава и други договорирани начини15.

Наредба №3 с чл. 22, ал. 1 установява основните пет форми на безналични плащания, които се извършват на територията на страната. Това са:


  1. директен превод между банковите сметки на платеца и получателя на плащането (наричана и още вирментна форма);

  2. акредитивна форма;

  3. незабавно инкасо;

  4. плащане с чекове;

  5. плащане с банкови карти.

Клиентите на банката имат право да използват по свое усмотрение която и да е от изброените форми за уреждане на разчетните си взаимоотношения. Т.е. банката е само посредник и не притежава права да налага една или друга форма на разплащане.


14Наредба №3, изм. И доп. ДВ, бр.92 от 2002 г.

15Пак там

Така отговорността и последствията от неизпълнението на финансовите договорености и задължения остават изцяло за клиентите на банките16. Същевременно на търговските банки се предоставя възможността да предлагат и други невключени в Наредба №3 форми на плащане, стига преди това да са съгласувани с БНБ.Търговската банка има право да откаже на клиентите да приложи някоя от формите при условие, че ги е уведомила предварително писмено. Отказът е в сила в продължение на 30 дни след известяването на клиента.

В чл. 22, ал. 4 на Наредбата за безналичните плащания и националната платежна система се регламентира, че реда на приложение на гореописаните форми на безкасови плащания се урежда чрез приети от Управителния съвет на Българска народна банка методични указания. Изрично е посочено, че тези методични указания са задължителни за използване от търговските банки. По този начин се постига синхрон и стандартизиране на процедурите и технологията на работа в цялата национална платежна система в България. Те се адекватен заместител на действащите преди тях банкови унифицирани стандарти (БУС)17.

Правният режим на банковите карти се определя в Наредба №16. Тя определя реда и начина на издаване и извършване на плащания, както и други операции – чл.1, ал.1. Тази наредба обаче не урежда всички правни отношения с предмет банкови карти. Правилата въведени от гореспоменатата наредба са валидни единствено за операциите с банкови карти, които са в режим он-лайн (on-line). Според параграф 2, т.1 от допълнителните разпоредби на Наредба №16 за плащанията с банкови карти “режим он-лайн” е режим, при който всяка операция с банкова карта се одобрява незабавно от изчислителната машина на авторизационната система на националния оператор, към която чрез телекомуникационна среда е свързано терминално устройство, от което се извършва операцията. Цитираната наредба няма сила за операциите в режим оф-лайн (off-line).

Когато отделните звена на българската банкова система участват при осъществяване на безналични разплащателни операции между банкови клиенти от страната и субекти от чужбина, които са клиенти на чуждестранни банкови институции, тогава се прилагат Еднообразните правила на Международната търговска камара в Париж и

обичайните правила на банковата практика18. Това се налага от факта, че не е приет





16Пергелов, К. Система на плащания между фирмите, София: Фор Ком, 1992г., с.28

17 Меразчиев, В.Цит. труд, с.47

18Калайджиев,А.Цит. труд, с.30

международен нормативен документ, който да регламентира отношението и поведението на участниците в този род операции. В голяма степен теориите, че правилата на Международната търговска камара в Париж представляват някакво общо търговско или транснационално право не се споделят от авторите. Те нямат задължителен характер, ако националното право не им даде санкция или страните не се съгласят да ги прилагат.



Доста добре са регламентирани правните аспекти на безналичните плащания в страната. Това се дължи не само на законови, но и на подзаконови нормативни актове. Главна роля за организиране и контролиране на банковата система в България е отредена на БНБ. Последната издава наредби, указания и други правни норми за да изпълнява целесъобразно функциите си.


3. Видове безкасови плащания
Безналичните разплащания могат да се обособят в различни групи в зависимост от критериите за класификация. Такива критерии са стойността на плащането, мястото на което се извършват, инициаторът на платежния процес, според броя на участващите банки19.

Според стойността си плащанията биват – плащане с голяма стойност и плащане с малка стойност, като трябва да се отбележи, че ясно разграничение между двата вида плащане не се прави. Зависимостта между тях е, че големите по стойност плащания са по-малко на брой от втория вид плащане, но са на по-голяма обща стойност. Плащането с голяма стойност обслужва финансовите и паричните пазари, а оттам икономиката като цяло20. Плащанията с голяма стойност по правило са само безкасови. Плащанията с малка стойност са неспециализираните сделки на физическите и юридически лица. Една част от тях са периодични плащания, като плащания за заплати, пенсии, застрахователни премии. Плащанията с малка стойност се извършват както в брой, така и по безкасов начин.

Според критерия място, на което се извършват, плащането бива местно и дис-


19Калайджиев, А. Цит. Труд, с.90

20Пак там. с.90

танционно. Безкасовото плащане е местно, когато сметките на платеца и получателя на плащането са открити в едно и също населено място. Всички други плащания са дистанционни. Тази класификация не е много приемлива, защото е неадекватна на изградената национална платежна система и организацията на плащанията в нея. Това, че сметките на двамата участници в платежния процес са открити в едно и също населено място, не е гаранция, че в процеса на разплащане няма да бъдат ангажирани и други звена на банковата ни система извън това населено място.

Според класификационния признак инициатор на плащането, то бива кредитно и дебитно. Говорим за кредитно плащане, когато инициатор е платеца (наредителя), защото той договаря с банката да бъде заверена сметката, т.е. да бъде “кредитиран” получателя на плащането. Пример за кредитно плащане са директния превод и акредитива. А дебитно е плащането, при което получателят (бенефициента) сключва договор с банка да събере парична сума от платеца т.е. да бъде “дебитиран” (задължен). Пример за дебитни плащания са инкасо, чек и банкова карта.
Най-същественият от всички признаци, по които може да се класифицира безналичното плащане е броя на участващите звена. Делението тук на вътрешнобанкови и междубанкови разплащания има най-голяма практическа приложимост.


3.1 Вътрешнобанкови разплащания
Вътрешнобанково плащане съществува тогава, когато и двамата контрагенти са клиенти на същата банка, чрез която осъществяват плащането21. За да се изпълни процесът на плащането банката задължава сметката на платеца и заверява сметката на получателя на плащането. Съществува обаче и възможност сметките на двамата участници в плащането да се водят в различни клонове на банката. В този случай плащането счетоводно се отразява чрез разчетни счетоводни сметки на централата на банката и нейните клонове, които не са банкови сметки.

За онагледяване на процеса на осъществяване на вътрешнобанковите плащания ще използваме следната схема:




21Ангов, К.Речник банкови термини, С., Пеликан Алфа, 1994 г.


Фиг. № 1 Схема на осъществяване на вътрешнобанково разплащане при открити сметки на контрагентите в два различни клона на една и съща банка.

Вътрешнобанковото плащане между двама клиенти на една и съща банка може да се осъществи чрез всички регламентирани от Наредба №3 форми на разплащане.

При вътрешно банковото плащане не се извършва нито клиринг, нито сетълмент22.

В практиката вътрешнобанковите операции са често срещани разплащателни операции. Характерно за тях е минимизиране на финансовите разходи кри разплащането и бързината, която е значителна при този тип банкови процеси.




3.2 Междубанково разплащане
Междубанковото разплащане е плащане между клиенти, чиито сметки се обслужват от различни банки или техни клонове, т. Е. От различни банкови адресируеми


22Калайджев, А. Цит. Труд, с.93

единици23. Осъществяването му може да се извърши по два начина в зависимост от това дали централната банка взема участие в посредничеството при реализация на платежния процес. При първият начин за междубанкови плащания една от участващите при плащането банки открива сметка при другата банка. Банката титуляр на сметката, се нарича “ностро банка”24, а сметката за нея – “ностро сметка”. Банката, при която е открита сметката, се нарича востро банка”25, а за нея сметката е “востро сметка” С парите по сметката може да се разпорежда само ностро банката, а условията, при които се води сметката се определят от востро банката. Плащанията между двете банки се извършват чрез задължаване и заверяване на сметката. Като и тук съгласно наредба №3, плащанията се извършват до размера на покритието по сметката, като е възможно и осигурен от востро банката овърдрафт.

От финансова гледна точка е твърде неизгодно една банка да открива ностро

сметки във всички останали банки. От друга страна ностро банките трябва да осигурят покритие на сметките си, което значително намалява ликвидността им. Затова много по-удачен е вторият вариант на междубанковото разплащане, когато и двете банки имат открити ностро сметки при трета банка – централната банка, която посредничи между банките при прехвърляне на средства от сметката на платеца по сметката на бенефициента. Централната банка може да отпуска овърдрафт на търговските банки. Плащанията чрез централната банка разкриват някои сериозни предимства26. Централната банка е институция, която не може да бъде обявена в несъстоятелност и която в качеството си на емитент на пари, не може да бъде неликвидна. Съгласно Наредба №3 всяка банка трябва да открие сметка при централната банка и по този начин чрез нея може да се извърши плащане между които и да са две банки в страната. Централната банка може да осигури единен ефективен и евтин механизъм за клиринг и сетълмент. Тя упражнява надзор върху участниците в платежния процес и по този начин се постига ефективно и безрисково функциониране на платежната система.

Описан поетапно междубанковия превод се изразява в следното:


  1. Задължаване сметката на платеца в банката, обслужваща платеца;

  2. Банката на платеца подава информация до БНБ, която задължава сметката



23Ангов, К. Цит. труд, с.51

24Калайджиев, А. Цит. труд, с.94

25Пак там, с.94

26Цит. по Калайджиев, А, Безкасовото плащане, С., Сиби 1999 г./Summers, B. Cllaring and Payment Systems, 1991 г.

на споменатата търговска банка. Едновременно с това БНБ заверява разплащателната

сметка на банката на получателя на сумата и подава информация на банката на бенефициента;


  1. Банката на получателя заверява неговата банкова сметка.

Схематично този процес може да се отрази по следния начин:


Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница