Факултет: финансово счетоводен д и п л о м н а р а б о т а

БНБ

Банка на

продавача

Банка на

купувача

Получавене

на

превода

инициатива

за

превод

плащане

за

плащане

Различни са значенията на понятието “сетълмент” при междубанковото плащане. Интерес представлява следното определение “прехвърляне на средства от банка-длъжник на банка-кредитор или счетоводно записване, което отразява едно или

повече предходни сделки по прехвърляне на средства”²⁸.

В платежните отношения у нас сетълментът се отнася винаги до отношения между две банки. Сетълментът изисква задължаване на разплащателната сметка на банката на платеца и заверяване разплащателната сметка на банката на получателя на плащането. И двете сметки се водят при централната банка, която извършва задължаването и заверяването. Сетълментът при междубанковите плащания може да бъде два вида – “грос” и “нет”.

Когато всяка платежна операция се извършва отделно по книгите на централата банка чрез заверяване и задължаване на участващите в плащането банки, сетълментът е “грос”. Възможни са две системи за грос сетълмент. При първата от тях грос сетълмент може да се извършва само ако по ностро сметката на банката при централната банка има покритие. Възможно е сетълмент да е допустим, дори и по сметката на банката да няма достатъчно собствени средства, като централната или друга банка отпуснат кредит, който трябва да бъде върнат до края на работния ден. “При грос сетъмента не се извършва клиринг и не се допуска отмяна на извършено заверяване и задължаване на сметките на банките при централната банка”²⁹. Недостатък на грос сетълмента е, че банките трябва да поддържат достатъчно покритие по сметките си и се извършват голям брой операции, което е бавно и скъпо. Грос сетълмента изисква от банките да управляват ефективно паричните си потоци.

Ако при безкасовото плащане се извършва клиринг, сетълментът е “нет”. Клирингът също има много значения. Значението му като прихващане се прави от банките при междубанковите плащания. “От тази гледна точка нет сетълмента е сетълмент, при който се извършва клиринг (прихващане) между насрещните задължения и вземания на банките, преди де се осъществи безкасовото плащане по разплащателните сметки на банките при востро банката (централната банка)”³⁰. След клиринга, в края на същия ден, се извършва сетълмент с непогасения остатък по вземанията чрез задължаване или заверяване на ностро сметки при централната банка. Нет сетълмента позволява на банките да държат по малко по стойност покритие по разплащателните си сметки при централната банка.

Сетълментът, който се извършва едновременно или с минимално забавяне след

започване на платежната операция, се нарича “сетълмент в реално време”. По правило

сетълментът при установената в България система на междубанковите плащания е грос. До настоящия момент при междубанковите плащания клиринг не се извършва. Сетълментът не се извършва в реално време. По правило централната банка заверява и задължава разплащателните сметки на банките, открити при нея, веднъж на денонощие. Сетълментът се прилага за всякакви междубанкови плащания както с малка, така и с голяма стойност.

Установената у нас система за сетълмент по правило не допуска овърдрафт по разплащателната сметка на банката – платец. Плащане се извършва само ако по сметката са налице достатъчно собствени средства. Плащанията се извършват по хронологичния ред, по който са били наредени на централната банка.

След въвеждане на системата RINGS се промениха определени черти на междубанковото плащане. Системата за брутен сетълмент в реално време е система, при която разплащанията в левове на територията на страната се извършва незабавно и индивидуално за всяко постъпило плащане в съответствие с одобрените и приети от БНБ операционни правила. Наредба №3 определя, че последната е задължителна за използване в следните случаи.

1. 
   При системно важни плащания – такива са всички плащания, по които първоначален инициатор и краен получател са участниците в сетълмента; плащания въз основа на заявки за сетълмент, изпратени от системните оператори; и плащания на клиенти за суми равни или над 100 хил. лв.;
   
2. 
   Плащания при операции по управление на специални сметки на инвестиционни посредници – първични дилъри в БНБ, предназначени за плащания по сделки с ДЦК.
   

1/ разплащания чрез директен превод (вирментна форма);

2/ разплащания чрез акредитив;

3/ разплащания чрез незабавно инкасо;

4/ разплащания чрез чек;

5/ разплащания чрез банкови карти.

Подборът на формата на плащане, която се приема в договора между купувача и продавача, зависи от платежоспособността и платежоготовността на купувача, от положението на двамата контрагенти на пазара и от доверието между тях. Вземат се предвид също общите политически и стопански условия в страната на доставчика и в страната на купувача. Купувачът се стреми към възможно най-малко ангажиране на собствените си средства, така че при неизменни цени и условия за доставка той предпочита форми на плащания, които отлагат плащането, ако не са налице колебания на валутата, в която ще се плати. Точно противоположни на тези са интересите на продавача, който се стреми да договори гаранция за получаване договорените суми по сделката. Той цели по възможност най-бързо възстановяване на оборотните средства, които е вложил в продаваните от него стоки, и поради това се стреми да включи някоя от формите на авансовото плащане в договора за доставка.

4.1 Разплащания чрез директен превод

(вирментна форма)

Директният превод е първата посочена в чл. 22, ал. 1, т. 1 от Наредба № 3 форма на плащане. Според вида на безкасовото плащане можем да класифицираме директния превод като типично кредитно плащане, което започва по нареждане на платеца³¹.

Съгласно другите критерии за класификация на безкасовите плащания можем да определим плащането с превод както като местно, така и дистанционно плащане, вътрешнобанков или междубанков, на малка или на голяма стойност.

Фактическият състав на плащането с превод включва договор за банков превод, заверяване на сметките на получателя на плащането и задължаване сметката на наредителя, а когато преводът е междубанков – договори между централната банка и банката на наредителя и на получателя на плащането, както и задължаване на разплащателната сметка на банката на наредителя и заверяване на разплащателната сметка на получателя на плащането при централната банка³².

Използвания от Търговския закон термин е “банков превод”. Наредба №3 за плащанията въвежда други термини – “директен превод” и “вирмент”. Според Калайджиев, А. в своя труд “Безкасовото плащане”, С., Сиби, 1999 г. терминът “банков превод” най-точно отразява същината на тази форма на плащане.

В българското законодателство Търговският закон и Наредба №3 дават определения на банковият превод. Според първия – чл.448 банковият превод е договор, с който “наредителят предоставя на банката определена парична сума с нареждане да я плати на посоченото от него лице”. Наредба №3 определя банковия превод като “плащане по нареждане на платеца”, “въз основа на което банката задължава сметката му и прехвърля сумата, посочена в нареждането, по сметката на получателя”

Ползването на инкасовата форма не е удачно, когато се уреждат сметни отношения между фирми, които се намират в едно населено място или се обслужват от един банков институт. В тези случай процесът на плащането може да се опрости и съкрати значително, ако се използва вирментната форма на плащане. При нея доставчикът предава стоката, извършената работа или оказаната услуга на купувача (платеца), който нарежда на обслужващата го банка да заплати стойността й. За целта купувачът (платеца, наредителя) отправя до обслужващата го банка специално нареждане за плащане.

Нареждането се изплаща от банката безкасово, като се използва авоарът на фирмата – платец по разплащателната й сметка или правото на заем. Събраната сума се поставя на разположение на доставчика (бенефициента, получателя) по неговата разплащателна или заемна сметка. За целта на същия се изпраща съответно уведомително писмо (бордеро).


³²Калайджиев, А. Цит. Труд, с.281

Схематично разплащателният процес чрез директен превод (вирментна форма) може да се представи по следния начин³³.

1. Сключва се договор между контрагентите, в който е упоменато, че плащането ще се извърши чрез директен превод;

2. Доставчикът изпраща стоката или извършва работата или услугата;

3. Платецът представя платежно нареждане в обслужващата го банка;

4. Търговската банка, обслужваща платеца, издава авизо към банката на доставчика и безналично прехвърля сумата;

5. След получаване на авизото банката на доставчика заверява сметката на своя клиент и го уведомява за стойността на получения превод;

6. От своя страна банката на платеца уведомява последния за сумата на превода, с която е задължила сметката му.

Директният превод може да се използва и при междуградски плащания. Те се осъществяват при спазване на същите условия и последователност. Единственото различие е, че при тях възникват сметни отношения между банките, обслужващи платеца и доставчика. В този случай директният превод може да се извърши чрез изпращане на документите по пощата, чрез свободен телеграфен превод или чрез БИСЕРА. Когато между банка и клиента не е уговорено друго, преводът се извършва чрез БИСЕРА.

Същността и прилагането на акредитивната форма на плащане са регламентирани главно в Наредба №3 за безналичните плащания, Търговския закон и издадените от МТК в Париж Еднообразни правила и обичаи за документарните акредитиви (ЕПОДА).

В Наредба №3 за безналичните плащания се дава определение на акредитивната форма на плащане като цяло: “Наредителят (платецът) възлага на банка да открие акредитив в полза на получателя срещу покритие от сметката на платеца, като предварително поставя условията, при които получателят може да получи сумата по акредитива” Докато в Търговският закон – чл. 435, ал. 1 “Акредитивът е едностранно писмено изявление на банка, с което тя се задължава да плати на посоченото в акредитива лице сумата по акредитива, ако то предаде на банката в срока по акредитива описаните в него документи и изпълни другите негови условия” Определението характеризира правоотношението със страни издател на акредитива и бенефициент, чиято сделка се именува “акредитив”³⁴. В Търговският закон ясно се отграничава акредитива от договора за откриване на акредитив.

Терминът “акредитив” (на френски “letter de credit”, “accreditif”, на английски

“letter of credit”, на немски “Akkreditiv”) произлиза от думите “кредит”, “кредитирам”.

Произходът на термина може да се обясни както с обстоятелството, че акредитивът легитимира (акредитира( бенефициента като получател на парична сума пред банката издател, така и с факта, че наредителят кредитира бенефициента, тъй като плащането се извършва преди получаване на стоката. Като синоним на термина “акредитив” се използват изразите “документарен акредитив”, “търговски акредитив”, “търговски документарен акредитив”.

При акредитива като форма на плащане се обособяват три сделки: “Сделката между наредителя и бенефициента се означава като сделка, пораждаща валутното отношение, сделка между наредителя и издателя – договор за откриване на акредитив, а сделката между издателя и бенефициента – акредитив”³⁵ Макар и свързани помежду си, тези при сделки са самостоятелни и възражения от една от тях не могат да се правят по друга.

Сделката, пораждаща валутното отношение е търговската сделка за покупко-продажба на стока или извършване на услуга от продавача (бенефициента) на купувача (наредител), скрепена с търговски договор. “Акредитивната операция по своята същност е отделна от търговската сделка и за всички участници по акредитива са меродавни документите, а не стоките”³⁶ Банките не контролират предмета на сделката и не следят за нейната законосъобразност. За банките меродавни са единствено документите, а не стоките. “Дори и когато на банката платец е известно, че договорените условия по сделката са нарушени, тя не може да откаже плащането”³⁷. Наредителят не може да се намесва в отношенията по акредитива и да оспорва изпълнение, което е извършено в съответствие с всички условия и срокове, независимо, че бенефициентът не е изпълнил задълженията си по търговската сделка. Издателят от своя страна, който е изпълнил точно акредитива има право на разноските и възнаграждението по договора, дори и бенефициентът да е нередовен длъжник по търговската сделка.

Акредитивът е най-сигурната форма на плащане. Той позволява бенефициентът да се удовлетвори веднага след изпращането на товара, предмет на сделката, преди наредителят да го е получил, стига да представи посочените в акредитива документи.

Интересът на наредителя също е защитен – достатъчно е последният да е формулирал

точно и пълно изискванията, на които следва да отговарят представените от бенефициента документи. Банката е по правило гарантирана, че ще получи възнаграждение от наредителя, щом изпълни акредитива, след като е установила съответствието между условията на акредитива и представените документи, без да е необходимо да изследва изпълнението на задълженията по отношението между наредител и бенефициент.

Според Ангел Калайджиев³⁸ значението на акредитива се състой в следното:

1. 
   улеснява сключването на сделката между наредителя и бенефициента, тъй като обстоятелството, че плащането се извършва от банка, а не от наредителя, е сериозна гаранция за бенефициента срещу неизпълнение или несъстоятелност от страна на наредителя;
   
2. 
   акредитивът ускорява търговския оборот, защото позволява на бенефициента да получи бързо сумата по сделката, която наредителя му дължи;
   
3. 
   акредитивът намалява разходите по плащането, защото задължението се поема от банката на наредителя, която добре познава своя клиент и не е необходимо да проучва финансовото му състояние;
   
4. 
   при акредитив с международен елемент страните по това отношение могат да избегнат риска от изменението на курса на валутата на дадена държава – като акредитивът се издаде или потвърди в друга валута.
   

• 
  купувач (наредител);
  
• 
  акредитивна банка (банка издател на акредитива);
  
• 
  продавач (бенефициент);
  
• 
  банка платец.
  

жение, той дава нареждане до своята банка, което съдържа всички реквизити и условия, договорени между страните, включително вида на акредитива, сума, валидност, документи и т. н. Ето защо е полезно в търговския договор да се уточнят и изрично включат, ако не всички, то поне най-важните акредитивни условия, вместо да се уговаря само, че плащането ще бъде извършено с акредитив.

2. “Акредитивна банка (банка издател) – банката, която извършва действията по откриването, издаването на акредитива”⁴⁰. Тези действия включват изработването на окончателния текст на акредитива, неговото документарно оформяне, подписване от упълномощените служители на банката и накрая авизирането му на бенефициента, когато банката – издател е и негова обслужваща банка. Тя носи главната отговорност за плащане, акцептиране или негоциране по акредитива. Когато към поетото от нея задължение е добавен ангажимент и на други банки, участващи в акредитивната операция, нейната отговорност се запазва. Като правило ролята на акредитивна банка е банката на наредителя по акредитива.

3. “Бенефициент по акредитива е фирмата, в чиято полза чрез акредитива банката – издател се задължава да извърши плащане или поема друго задължение”⁴¹. Пренесено на плоскостта на търговския договор това обикновено е доставчикът на стоки или услуги, комуто се дължи плащане за доставеното. След получаването на пълните условия по акредитива, той следва веднага да провери, дали те отговарят на договорените с контрагента условия, включени в търговския договор и асо има отклонения, способен ли е той да изпълни поставените в акредитива условия. В случай, че в акредитива са включени противоречащи на търговския договор условия, които са невъзможни за изпълнение от бенефициента, той трябва да сигнализира на наредителя, за да даде указания на банката издател за извършване на нужните корекции.

В много редки случай банката издател е обслужваща банка и на наредителя и на бенефициента. Това поражда необходимостта от намесата на друга банка, а именно:

4. Авизираща банка – това е банката, която обслужва бенефициента и чрез която банката – издател му съобщава за открития в негова полза акредитив, както и за включените в него условия, при които той може да се усвои. Банката – издател не е длъжна да се съобрази с този избор на авизираща банка и може да откаже авизирането чрез тази банка. Ролята на авизиращата банка е важна и не трябва да се пренебрегва,

тъй като една от функциите, които тя изпълнява е установяване автентичността на съдържанието на акредитива. Чрез специфични средства тя установява, дали посоченият документ наистина е издаден от банката, която се посочва в него, дали е подписан от упълномощени за това служители, както и дали са налице всички други обстоятелства, които правят ангажимента, поет от банката – издател, перфектен.

Освен двете банки – откриващата и авизиращата в акредитивната операция могат да участват и други банки, изпълняващи специфични функции. Най-често тези функции, се поемат от една от двете банки, но могат да се възложат и на други банкови институции, различни от тях:

• 
  Потвърждаваща банка – банката на бенефициента (или банката, която е различна от издателя) “може да потвърди акредитива като поеме лично задължение по него”⁴². Тя може да съвпада с авизиращата банка, но може и да бъде различна от нея. С акта на потвърждаването тя се ангажира да извърши плащането или да акцептира менителница срещу представяне на редовни документи и при спазване на всички условия. Потвърждаващата банка се ползва с пълно доверие на бенефициента.
  
• 
  Банка платец – това е банката, която е упълномощена от акредитивната банка да осъществи плащането при спазване условията на акредитива. Обикновено платежната операция се извършва в авизиращата банка, но е възможно това да стане и в друга банка. “Банката платец няма изрично задължение за плащане спрямо бенефициента, каквото е налице при акредитивната и потвърждаващата банка. Тя е само упълномощена да плати, т. е. Получените от нея пълномощия в никакъв случай не отменят ангажимента на първите две банки”⁴³.
  

Когато издателят и банката, която извършва плащането нямат открити сметки помежду си, тези сметки не са открити във валутата по акредитива, или е необходимо да ползват услугите на банка, разположена в голям финансов център, което осигурява бързина и уговаряне на ниска лихва, средствата по плащането може да се преведат от издателя на банката – платец чрез т. нар. рамбурсираща банка. Единствено в този случай привлечената трета банка – рамбурсиращата , се различава от акредитивната и авизиращата.