Разплащания чрез банкови карти

Банковата карта е широко разпространено средство за плащане в съвременния граждански оборот. Банковата карта е платежно средство, което спестява на картодържателите необходимостта от носенето на пари в брой. То е икономично, защото намалява потокът от документи. Плащането с карта от неовластено лице е по-трудно, отколкото плащането с намерени или откраднати банкноти или монети, защото изисква узнаване на

персоналния идентификационен номер на картодържателя. “плащането чрез карта разкрива известни предимства и за търговците в сравнение с плащанията в брой – увеличава се броят на клиентите, ускорява се платежният процес, опростяват се платежните операции, плащането се извършва от банка, която по правило е по-платежоспособна от клиентите на търговеца, повишава се сигурността, намалява се работата по платежните документи в сравнение с плащането с чекове”⁶⁷

Банковата карта е създадена в САЩ. Първите широко разпространени карти са Diners Club, и то благодарение на една злощастна вер през 1950 г., когато американският бизнесмен Франк Макнамара се веселял с приятели в луксозен манхатънски ресторант и когато трябвало да плати се оказало, че няма толкова пари в себе си. Така възникнала идеята за кредитната карта Diners, която е “тристранна” кредитна карта – издателят плащал на търговеца, а картодържателят възстановявал на издателя заплатените суми след известен срок. Първоначалното и предназначение е било да осигурява кредит на търговските пътници в ресторанти, барове, хотели. В края на 50-те години и големите американски банки започнали да предлагат на клиентите си “тристранни” кредитни карти.

Първоначално картата, използувана като платежно средство, била обикновена пластмасова карта, върху която е записано името на картодържателя. През 60-те години била създадена карта с магнитен носител, свързана със секретен персонален идентификационен номер (ПИН).

По същото време започнали да се разпространяват и терминалните устройства за теглене на пари в брой АТМ (automated teller machine – ATM). Те се активират само от карта, въведена от физическо лице, и след изписването на свързан н нея ПИН върху клавиатурата на устройството. Макар, че основното им предназначение е теглене на пари в брой, те могат да изпълняват и други функции – внасяне на пари в брой или на суми по чекове, прехвърляне на сума между различни сметки на картодържателя. (най-често от разплащателна към депозитна сметка и обратно), проверяване на наличността по сметката на картодържателя. и удостоверяването й писмено и др.

По-късно се появили и терминалните устройства за плащане ПОС (point-of-sail-POS). То е “устройство при търговец, чрез което се извършва плащане на стоки и услуги чрез използване на банкова карта”⁶⁸ Също както и АТМ, ПОС устройствата могат да се активират чрез въвеждане на карта от картодържателя. Освен четец на картите ПОС терминалите включват и устройство с клавиатура, наречено ПИНПАД, чрез което търговецът въвежда стойността на сделката. ПОС терминалите могат и да не бъдат свързани с касата на търговеца – например при бензиностанции, автомати за продажба на билети и др.

“Появата на картата с магнитен носител и терминалните устройства АТМ и ПОС оскъпиха платежния процес, поради необходимостта от инсталирането на терминални устройства и понасянето на разходи по комуникацията между тях и авторизационен компютърен център, но повишила неговата сигурност”⁶⁹.

Навлизането на електрониката в банковата дейност, довело до появата на т. нар. “смарт карта”, при която като носител на информация се използва интегрална схема (чип).

Икономическите условия в света през 90-те години станаха причина за постепенното изместване на кредитните карти от дебитните.

Платежните карти могат да се обособят в две големи групи – “кредитни“ и “дебитни”. Кредитната карта предхожда по време дебитната и засега има по-широко приложение в чужбина. Тази карта позволява плащането да се извършва на кредит, със средства на издателя, а не на картодържателя. Известни са различни системи за възстановяване на заетите суми. “Възможно е картодържателят да се задължи да заплаща всички изразходвани от него суми в края на предварително установения срок


⁶⁷Калайджиев, А. Банковата карта, София, Сиби 1995 г., с.9

⁶⁸Наредба №16 за плащанията с банкови карти/Държавен вестник от 02.03.1995 г.

⁶⁹Калайджиев, А. Цит. труд., с.13

най-често в края на всеки месец. Такава карта се нарича “чардж карта”. Друг вид кредитна карта е т.нар. “револвинг кридит карта”. При нея картодържателят трябва да плаща част от задълженият по сметката си за съответния период от време, като дължи разликата заедно с лихвата върху нея и новите задължения през следващия период”⁷⁰. Периодът, праз който не се начислява лихва се нарича гратисен период. Това се прави с цел да се повиши привлекателността на разплащанията с кредитни карти.

Има различни видове дебитни карти. Ангел Калайджиев⁷¹ предлага следната класификация:

• 
  В зависимост от начина на извършване на авторизацията (одобряването) на операциите с картата. Авторизацията се извършва от издателя или от специализирана сервизна организация (в България – от националния оператор). Възможно е плащането да бъде одобрено, без да се поддържа връзка с компютърен авторизационен център. В този случай авторизацията изиска проверяване на списък от изгубени откраднати или подправени карти (“хот лист”), който се намира в компютъра на търговеца. Този вид операция се нарича операция в режим “оф – лайн”. Когато всяка операция с карти се авторизира незабавно от авторизационната система на централен компютър, към който телекомуникационно е свързано терминалното устройство, операцията е в режим “он – лайн”. Операциите в режим “оф – лайн” са по- евтини от операциите в режим “он – лайн”, защото се спестяват разходи за комуникация- Те обаче са по-слабо защитени от неправомерна намеса на трети лица. При плащане в режим “он – лайн” авторизацията се извършва незабавно, но не и самото плащане.
  
• 
  В зависимост от схемата на задължаване на сметката на картодържателя – след всяка операция или след изтичането на известен относително продължителен срок. Картата, операциите с която се само се авторизират, но и сметката на картодържателя се задължава в момента на извършване на операцията (или в
  

относително кратък срок след това) се нарича ПОС карта или ЕФТПОС карта. Другият вид карта е карта с отложено плащане.

• 
  В зависимост от вида на действията, които могат да се извършват с картата:
  

- карта, с която може са се плаща от терминални устройства ПОС;

- карта, с която могат да се извършват и двата вида действия.

• 
  В зависимост от материалният носител на информация се обособяват: дебитна карта с магнитен носител и “смарт карта” В смарт картата има вградена интегрална схема (микрочип), която може да съхранява от 20 до 30 пъти повече информация, отколкото картата с магнитен носител. Това затруднява подправянето или използването й от неовластени лица,тъй като в тази карта може да се въведе повече информация за картодържателя.
  

Първите опити за въвеждане на банковите карти като способ за безналични разплащания в българската икономика са направени на началото на 90*-те. След 1992 г Първа частна банка, Турист Спорт Банк и Балкан Банк стартират изграждането на самостоятелни мрежи за плащане с кари, като първите две са базирани на карти с магнитни ивици, а третата на смарт карти. През 1993 г. БНБ взема решение за създаване на нова структура, която основна цел е изграждането на нова национална картова мрежа с общо използване на терминалите. С този акт е създаден и българският национален картов оператор “БОРИКА” ЕООД 100% собственост на БНБ. Реалният старт на плащания чрез новата система е на 16.03.1995 г. С включване на ОББ към мрежата. Същата година към БОРИКА се присъединяват Българска пощенска банка, Банка ДСК, ПИБ, Кредит Експрес Банк и Международната банка за инвестиции и развитие. По този начин до1997 г. у нас функционират паралелно четири самостоятелни картови системи. След фалита на Първа частна банка, Турист Спорт Банк и Балкан Банк по време на банковата криза БОРИКА остава единствената функционираща алтернатива за осъществяване н картови разплащания в България.

Регламентацията на картовите разплащания у нас се базира на приетата през 1995 г. от БНБ Наредба №16 за плащанията, инициирани чрез банкови карти. Тя не урежда всички правни отношения с предмет банкови карти. Действието й е ограничено до територията на страната. Наредба №16 се прилага само за плащания в левове. Правилата на Наредба №16 обхваща единствено операции с банкови карти, които са в режим “он – лайн”. Извън приложното поле на Наредба №16 остават плащанията с банкови карти, издадени по силата на договор с чуждестранно лице. Наредба №16 не се прилага и за кредитни карти.

Наредба №16 определя “банковата карта като пластмасова карта, върху която е записана информация по електронен начин и която се използва многократно за идентификация на картодържателя и за извършване на следните операции:

1. 
   теглене на пари в брой чрез терминални устройства АТМ;
   
2. 
   плащане чрез терминални устройства ПОС;
   
3. 
   превод между сметки чрез терминални устройства АТМ;
   
4. 
   справочни и други платежни операции”.
   

Картата е банкова, защото тя може да бъде издавана само от банка – чл.4, Наредба №16.

Уредената по нашето право банкова карта е дебитна, защото се издава въз основа на разплащателна сметка – чл.10 Наредба, №16.

Банковата карта е ПОС карта, защото заверяването на сметката на търговеца или сметката на банката, от която е извършено тегленето чрез терминално устройство АТМ и задължаване сметката на картодържателя трябва да се извърши най-късно в три дневен срок.

Информационния носител на картата по правило е магнитна лента - БУС 10094. Наредба №16 допуска и издаване на карти с микрочип, което засега не е уредено с БУС.

Относно правата, които материализира банковата карта тя се определя като карта, с която могат да се теглят пари в брой от терминални устройства ПОС, да се превеждат парични суми по сметки на картодържателя или на лицето, което го е упълномощило, чрез терминални устройства АТМ и да се извършват справочни и други неплатежни операции – чл.2, ал.1 Наредба №16.

Според Наредба №16 картата е собственост на издателя и един месец след изтичане срок на картата, картодържателят трябва да я върне на банката – издател.

Банковата карта е носител на информация.

Придобиването на качеството й на носител на информация и използването й като платежно средство налага нейното инициализиране и персонализиране.

Инициализация е процедура, при която се произвеждат базата данни на авторизационната система.

Персонализацията на банковата карта е записване на информационния носител на банковата карта на необходими данни, свързани с даден картодържател – номера на картата, ПИН и др.

На лицевата страна на всяка банкова карта задължително трябва да бъдат поставени името на картодържателя, номерът на картата и датата на изтичане срока на действителност на картата. Издателят може да постави върху картата и своята търговска марка. В долния десен ъгъл на лицевата страна или на другата страна на картата издателят, ако участва в националната система за плащания с банкови карти, трябва да постави търговската марка на националния оператор, което показва че картата се възприема от всички терминални устройства, свързани към авторизационното оборудване на националния оператор.

На обратната страна на картата върху трите магнитни пътечки се съдържа информация като: номерът на банковата карта, крайният срок на действителност на картата видът валута, ПИН, вид на сметката, дата на последното теглене в брой и др. Записването на тази информация се извършва по електронен начин.

ПИН-ът е най-малко четирицифрен. Въвеждането на ПИН от клавиатурата на терминалното устройство АТМ и ПОС има значение не само за упражняването на правата по картата. То “има силата на правно валиден подпис”⁷².

Вече стана ясно, че при отношенията по повод на банковата карта участвуват поне четири лица- националния оператор, издател, картодържател и търговец.

Ниският реален доход и като цяло българския стандарт на живот, лихвената политика на българските банки и други фактори са определящи за количествения превес на дебитните над кредитните карти. “Към края на септември 2004 г. в България има издадени над 53 000 международни кредитни карти Visa и Master Card и над 110 000 национални кредитни карти. В сравнение с издадените дебитни карти, надхвърлящи 4,7 млн., броя на кредитните карти е повече от скромен”⁷³. Относително ниския процент издадени кредитни карти се дължи на високите за българския стандарт изис-

квания при издаване – 30-90 USD такса за издаване, годишна такса за обслужване, 3000-10 000 гаранционен влог извън разполагаемата наличност, който служи за обезпечение. Предлаганият кредит по тези карти е около 70% от гаранционния депозит.

Българските банки издават следните видове международни кредитни карти: American Express, Visa и Master Card. Тези карти се използват за теглене на пари от банкомати, покупки чрез интернет, резервации в хотели без депозит, покупка на самолетни билети, плащане в ресторанти и магазини, наемане на коли и застраховка при пътуване в чужбина.- Кредитните карти Visa и Master Card имат различни кредитни лимити, които зависят от видовете класове – стандартна (Classic, Standard), бизнес (Business) е златна (Gold).

Издават се и кредитни карти без наличието на гаранционен депозит. Като обезпечение при тях служи нетната работна заплата или запис на заповед. Основното предимство на тези международни кредитни карти е, че се осигуряват кредит без поръчители, както и без гаранционен депозит и неснижаем остатък по картата.

В България се издават и национални кредитни карти – Транскарт, Euroline, Credo. Те дават възможност на притежателите им да пазаруват в определени магазини с отстъпки. Кредитната карта Транскарт на Евробанк АД е първата българска кредитна карта, която дава възможност за безлихвен кредит до 8 000 лв. и отстъпка до 30% за всяко пазаруване в над 4 000 търговски обекта в страната. Втората българска карта Euroline на Bulgarian Retail Services е кредитна карта, с която може да се пазарува на кредит. Тя дава възможност да се купуват стоки и услуги на кредит до 5 000 лв. като този лимит се определя за всеки клиент индивидуално. Кредитната карта Credo на Банка Хеброс АД е с кредитен лимит до 10 000 лв. Клиентът също получава обратно процент от стойността на всяка извършена покупка с нея.

“ Основната разлика между националните кредитни карти и голяма част от предлаганите международни кредитни карти е, че при националните не се изисква гаранционен депозит, който да бъде блокиран като обезпечение по кредита. Това на практика ги превръща в реални кредитни карти, при които не е задължително предварително блокиране на средства на картодържателя”⁷⁴

От друга страна обаче недостатък на кредитите без гаранционен депозит е, че лихвения процент по тези кредитни карти е по-висок спрямо другите продукти на потребителското кредитиране. В България лихвените проценти по кредитните карти без


⁷⁴Петкова, Ц. Цит. труд, с.46

гаранционен депозит са между 1 и 1.5 % месечно. Високият лихвен процент се дължи на повишения риск на банките.

През последните години все повече нараства практиката за изплащане на работни заплати, пенсии и стипендии чрез превод по картови сметки, като по този начин работодателят (или държавата) значително намаляват своите разходи, свързани с обслужване на тези плащания (икономии от разходи за охрана и персонал, уплътняване на работното време и т. н.)

Независимо от факта, че България с бързи стъпки достига технологичното развитие на Европа, ниският реален доход, високият дял на сенчестата икономика, както и лихвената политика на българските банки влияят негативно на развитието на картовия пазар. Въпреки това с приемането на България в ЕС през 2007 г. се прогнозира да нарасне равнището на реалния разполагаем доход на домакинствата и да се повиши жизненото ниво на населението, намаляване на безработицата и същевременно подобряване на конкурентната среда. Това ще позволи да се увеличат клиентите, които ще станат притежатели на кредитни карти.
Г л а в а в т о р а
Счетоводно-информационна

характеристика на формите на безналични

разплащания в страната


1. Организация на безналичния разплащателен процес

БНБ организира, регулира и контролира безналичните плащания на територията на страната , като част от националната платежна система. БНБ е отговорна за съвместимостта и единството на нейното функциониране.

През 1992 г. настъпват съществени промени в националната банкова система. БНБ приема нова Наредба №3⁷⁵ за безналичните плащания и националната платежна система. Във връзка с практическото приложение на старата Наредба №3, която се наричаше Наредба за плащанията, УС на БНБ беше утвърдил редица банкови унифицирани стандарти (БУС). Най-важни в това отношение бяха БУС 1092 Печатна подготовка на формуляри за платежни документи и БУС 2092 Съставяне на платежни документи. С отмяната на Наредбата отпадат всички БУС, които я съпътстват. Банковите унифицирани стандарти (БУС) са заменени от т. нар. указания, определящи правила техники и методологии при практическата реализация дейността на банките при спазване изискванията на новата Наредба №3. Като най-важни сред тези указания могат да се посочат Указание 03-1002 Печатна подготовка на формуляри за платежни документи и Указание 03-2002 Съставяне на платежни документи. БНБ е приела и указания с технологични предписания за реализиране на отделните форми на безналични плащания. Това са:

• 
  Указание 03-5102 Плащане чрез директен превод (вирмент);
  
• 
  Указание 03-5302 Плащане чрез незабавно инкасо;
  
• 
  Указание 03-5203 Плащане чрез акредитив.
  

съдържание. Тава важи и за останалите утвърдени от УС на БНБ Указания, като изключение от това правят Правилата и процедурите за робота на RINGS, които заместват БУС 7092 Сетълмент в Българска народна банка. Те се различават не само по наименование, но и по съдържание. Тези различия произтичат от внесените изменения в сетълмента, като организационна форма за плащане между звената на банковата система. Тези промени доближават националната платежна система до изискванията на Европейския съюз.

С новата Наредба за безналичните плащания и националната платежна система, БНБ определя реда, формите и сроковете, в които се извършват базналичните плащания. Важно е да се отбележи, че БНБ регламентира правилата за междубанковите базналични плащания. Вътрешнобанковите плащания се организират и ръководят от съответната търговка банка. Тази наредба не се прилага и за реализиране на безналични разплащателни операции между клиенти от страната и техни чуждестранни контрагенти.

Безналичните плащания се извършват посредством задължаване и заверяване на банкови сметки. За да стане възможно извършването на безналичното плащане, страните по него трябва да открият свои банкови сметки. Нормативната уредба не внася ограничения относно количеството пари и броя банкови сметки, които може да притежава всяко местно или чуждестранно лице. Също така то има право на избор на банка и вида на валутата, в която да открие сметка. Откритата сметка се шифрира съгласно указанията на БНБ. Плащанията се извършват по хронологичен ред, в който са постъпили в банката платежните документи. Те се осъществяват до размера на наличността по сметката или до договореното с банката превишение на плащането над остатъка (овърдрафт). Не се допускат частични плащания по отделни платежни нареждания или искания за незабавно инкасо.

Регламентираните форми, по които се извършват безналичните плащания на територията на страната са:

• 
  директен превод между банкови сметки (вирментна форма);
  
• 
  акредитивна;
  
• 
  незабавно инкасо;
  
• 
  плащане с чекове;
  
• 
  плащане с банкови карти.
  

За осъществяване на безналичните плащания на територията на страната са създадени: Система за обслужване на клиентските плащания, предназначени за изпълнение към определен момент “БИСЕРА”, Система за обслужване на плащания по операции с банкови карти на територията на страната “БОРИКА” и система RINGS (Real – time Interbank-Gross – settlement System).Със създаването на системата RINGS се постига по-голяма сигурност и бързина на безналичните плащания.

При извършване на плащанията банките нямат задължението да следят законосъобразността и целесъобразността на сделките. Те само извършват формална проверка на документите, вярно и точно ли са представени данните и дали отговарят на изискванията на БНБ.

Преминаването към обработка на големите плащания от системи за брутен сетълмент в реално време е най-значимата промяна по отношение на архитектурата на платежните системи. Въвеждането на новата платежна система се разглежда като съществена подготовка за намаляване на рисковете и постигане на финансова стабилност. RINGS има следните предимства:⁷⁶

• 
  Възможност за сетълмент в реално време през системния работен ден;
  
• 
  Изпълнение на плащане в RINGS само при достатъчно средства по сметката на банката – наредител;
  
• 
  Използването на мрежата на SWIFT като преносна среда за обмен на платежни съобщения в RINGS е гъвкава възможност за бъдещо интегриране на системата с други платежни системи (в частност TARGET) и предпоставка за осъществяване на автоматична обработка (Straight Through Processing – STP) на транзакциите.
  
• 
  Спестяване на ликвидност в резултат на нетиране на плащанията, инициирани чрез системите БИСЕРА, БОРИКА и Централния депозитар.
  

Важно е да се отбележи, че RINGS приема и обработва само нареждания за директен превод (вирмент), както и заявки за сетълмент, подадени от системните оператори. През RINGS се извършват системно важни плащания (всички плащания, по които първоначален инициатор и краен получател са участниците в сетълмента, плащания въз основа на заявки за сетълмент, изпратени от системните оператори; плащания на клиенти на банки за суми равни или над 100 хил. лв.) Чрез системата за брутен сетълмент се извършват и плащания при операции по управление на специални сметки на инвестиционни посредници – първични дилъри в БНБ, предназначени за плащания по сделки с държавни ценни книжа.

Основно изискване за осъществяване на сетълмента е всяка търговска банка да открие и поддържа сметка за сетълмент в БНБ. Плащането може да се извършва само до размера на наличността по сметката. Не се допускат частични плащания по отделни платежни нареждания или искания за незабавно инкасо.

За да се гарантира, че ще се извърши сетълмент на плащанията, инициирани от системните оператори, БНБ създава резервен обезпечителен фонд. Формирането му се извършва чрез отчисления от разплащателните сметки за сетълмент на търговските банки. Участието в фонда е задължително за всяка банка. При възникване на необходимост от допълнителни средства за осъществяване на сетълмента всяка банка има право да ползва средствата от фонда при следните условия:

• 
  До размера на собственото си дялово участие без начисляване и плащане на лихва;
  
• 
  Над размера на дяловото си участие във фонда – срещу предоставено обезпечение и плащане на лихва.