Факултет: финансово счетоводен д и п л о м н а р а б о т а



страница5/5
Дата28.02.2018
Размер1.08 Mb.
1   2   3   4   5

2. Документи и документооборот
Основание за всяка операция по безкасово плащане са платежните документи. Всяка форма на безналично разплащане има свои отделни формуляри, които се попълват съгласно изискванията на Наредба №3 и указанията в тази връзка издавани от Българска Народна Банка. Трябва да се подчертае, че документите, които са предвидени за ползване на територията на страната са регламентирани като приложения към Наредбата за безналичните плащания и националната платежна система.

Подробните указания за разработване и съставяне на платежните документи съгласно “Указание 03-1002 Печатна подготовка на формуляри за платежни документи” и “Указание 03-2002 Съставяне на платежни документи” ни дава право да считаме, че стандартизирането на формулярите е от първостепенно значение. Това е така, защото чрез унифицирането на платежните документи се ускорява обработката им и оптимизира процеса на разплащане. Въпреки строгите изисквания, БНБ дава и възможност “при използването на устройство за оптическо четене на данните (оптически четци, скенери и др.) качествата на хартията, върху която се отпечатват формулярите, следва да се съобразяват с изискванията на устройството”77. Относно цветовото оформление на документите отношението на БНБ е подобно. Тези постановки дават гъвкавост и индивидуалност при изработване на формулярите, но същевременно запазват целите, на които са подчинени техническите изисквания и дизайн.

За да се извършват безкасови операции преди всичко е необходимо банковия клиент да открие сметка в търговска банка. За откриване на някой от изброените в Наредба №3 банкови сметки са необходими “Искане за откриване на банкова сметка” (Вж. приложение №1), което да е съпроводено от:


    1. Спесимени от подписите на лицата, които ще се разпореждат с парите по сметката (Вж. Приложение №2);

    2. Копие от акта, с който са оправомощени лицата, които ще се разпореждат с парите по сметката;

    3. Удостоверение за съдебна регистрация на лицето;

    4. Извлечение от учредителния акт на лицето, на името на което се открива сметката;

    5. Удостоверение за регистрация по БУЛСТАТ;





77Цит. Указание 03-1002 Печатна подготовка на формуляри за платежни документи, БНБ, 2002 г.

    1. Удостоверение за данъчна регистрация.

При откриване на по специфични сметки могат да се изискват и други документи. Например, при откриване на ликвидационна сметка се изискват още и:

  1. Копие от акта за обявяване на ликвидацията;

  2. Копие от акта за назначаване на ликвидаторите;

  3. Спесимени от подписите на ликвидаторите.

А за откриване на особена сметка се прилагат:

1. Копие от съдебно решение за откриване на производство по несъстоятелност;

2. Спесимен от подписа на синдика.

Освен “Искане за откриване на банкови сметки” и “Спесимен от подписи” често срещан документ е и “Искане за закриване на банкова сметка” (Вж. Приложение №3). Това не са формуляри директно свързани с разплащателните процеси, но са необходими за инициирането на безкасови операции.

При разплащане чрез директен превод са регламентирани три вида платежни нареждания:


  • “Платежно нареждане” (Вж. Приложение №4) – използва се при преводи между физически и юридически лица; за авансово превеждане на суми по бъдещи сделки и пр.;

  • “Бюджетно платежно нареждане” – това са специални формуляри за разплащане между звена на бюджетната система и самата нея;

  • “Платежно нареждане (вносна бележка) за плащане към бюджета” (Вж. Приложение №5) – използва се при безкасово разплащане по данъчни задължения;на митнически задължения, включително за обезпечения чрез паричен депозит; на задължения към Националния осигурителен институт (НОИ); на задължения към Националната здравноосигурителна каса (НЗК)

При втората форма на безналично плащане - акредитивната – се попълва “Нареждане за откриване на акредитив” (Вж. Приложение №6). Този платежен документ се попълва от наредителя за откриване на акредитив и се депозира в обслужващата го банка, където има открита разплащателна сметка с необходимото покритие. “Нареждането за откриване на акредитив” е формуляра за иницииране на разплащането, но след това за завършване на процеса са необходими различни други документи, с които получателя на сумата трябва да удостовери изпълнението на условията по акредитива. Тъй като последните не са чисто платежни документи, те не ще бъдат разгледани тук.

Разплащането чрез незабавно инкасо е свързано с попълването на два документа. Първият е “Съгласие за незабавно инкасо” (Вж. Приложение №7). Той се попълва в два екземпляра от страна на платеца като единия остава в банката, която го обслужва, а втория се предава на получателя на сумата (доставчика).Вторият документ е “платежно искане за незабавно инкасо” (Вж. Приложение №8). Също се попълва в два екземпляра. Първият се нарича “Искане за незабавно инкасо”, а втория “Авизо по незабавно инкасо”. При иницииране на разплащане в своя полза доставчикът трябва да депозира в обслужващата го банка “Съгласието за незабавно инкасо”, което му е предоставено от платеца и “Платежно искане за незабавно инкасо”.

Интересен е въпросът с документалното оформяне при чековото разплащане. Тук, БНБ дава доста подробни и стриктни указания на работа. Преди всичко на наредителя се предоставя от обслужващата го банка чекова книжка. Тя трябва да отговаря на изискванията и да е утвърдена от Българска Народна Банка. При лимитираните чекове сумата се посочва на определено място на корицата на книжката. Сумата на отделните чекове може да е различна, но общия сбор не следва да надхвърля лимита. Получателят е длъжен да провери дали чекът е издаден правилно и вярно ли е изчислен остатъкът от лимита по чековата книжка, отбелязан върху талона. Ако липсва талона на предходния чек, получателят е длъжен да откаже плащането с чека от тази чекова книжка.

При петата форма на безналично разплащане - плащане чрез банкови карти, не се изискват хартиени носители за инициирането на разплащателен процес. Бъдещият картодържател сключва договор за издаване на банкова карта с търговската банка, която желае и открива банкова сметка, от която ще се извършват плащанията.

Всички платежни документи, които се подават за иницииране на плащания по безкасов начин в търговските банки се попълват в два екземпляра, освен ако клиента не пожелае друго. Платежните документи се обработват същият ситемен ден на депозирането им в банката. След задължаване или заверяване на банковите сметки, банките са длъжни да уведомят своите клиенти за промяната. Тава става най-често с дневно извлечение за движение по сметка.

В заключение можем да обърнем сериозно внимание на стандартизирането на документите. Това е една положителна тенденция в банковата ни практика, която дава значителни удобства в автоматизирането и ускоряване на разплащателния процес.

3. Счетоводно отчитане на основните форми на безналични разплащания в страната

“Счетоводната отчетност е основна и най-важна система за “производство” на отчетна информация в банковото предприятие”78. Някой автори считат, че чрез нея се получава над 90% от обема на отчетната информация в звената на банковата система. Чрез счетоводната отчетност се извършва своевременна информационна характеристика на взаимоотношенията с банковите клиенти.

Безкасово плащане чрез съответната система за обслужване на клиентски плащания (RINGS или БИСЕРА) се извършва въз основа на платежни документи в два екземпляра, оформени по образец и електронно съобщение. Документи за плащане постъпват в банка та и се регистрират хронологично, обработват се същия ден до часа за приключване на операциите със системата. След въвеждане на платежния документ в платежната система се изпраща електронно съобщение, което съдържа реквизитите на платежния документ. Банката на получателя на плащането заверява сметката му в деня, в който нейната разплащателна сметка в БНБ е била заверена.

Същността на безкасовите плащания се изразява в уреждането на разчетни взаимоотношения между клиенти на банките. Разплащателна операция може да се осъществи както между клиенти на една и съща банка, така и между клиенти на две и повече банки, както и тяхната мрежа от клонове и офиси в страната.

По същество плащането е прехвърляне на средства от сметка по сметка в банката. “Безналичните плащания се извършват посредством задължаване и заверяване на банкови сметки”79.

Счетоводният модел на едно такова банково разплащане е следният:



Дебит сметката на Банковия клиент –платец

Кредит сметката на Банковия клиент-получател на сумата

Банката или банките, през които се осъществява разплащането не са задължени




78Меразчиев, В. и др. Цит. труд./Васил Меразчиев и Георги Баташки, с.7

79Наредба №3, чл.1, ал.2

към клиентите, а само посредничат за уреждане на разчета. т. е. това е вид банкова услуга предоставена от обслужващата банка на банковия клиент. Това дава една от важните черти, характеризиращи безналичните разплащателни операции, а именно те са посреднически операции с характер на услуга. За тази услуга банковите институции получават от своите клиенти съответни такси и комисионни. Като една част от събраните приходи покрива направените разходи.



3.1 Разплащания чрез директен превод

(вирментна форма)
Това е една от най-често прилаганите форми на безналични разплащания.

Вирментната форма на плащане е приложима при плащане по инициатива на платеца, както при традиционни търговски взаимоотношения, така и при следните случаи:



  • при безкасови плащания на дължими суми в полза на републиканския и местни бюджети за данъци, такси и др. Подобни, както и в полза на осигурителни организации;

  • при вътрешни преводи, в т. ч. При прехвърляне на суми от една към друга сметка на титуляра.

Ето защо тази форма на плащане е препоръчително да се използва в случаите, когато платецът е с добра репутация, стабилно финансово състояние и съществува доверие между контрагентите в икономическите взаимоотношения.

Основен документ при иницииране на плащането е платежно нареждане. Платежният документ се изготвя съгласно утвърдени образци. В тази точка ще използвам пример, при който за да се осъществи плащането е необходимо да се попълни формуляр по образец 1092I1 от “Указание 03-1002 Печатна подготовка на формуляри и платежни документи”, като се използва инструкцията за попълването му дадена като приложение “Съставяне на платежни документи” към наредба №3. Вирментната форма на разплащане се осъществява още и в съответствие на “Указание 03-3002 Структура на кодовете, идентифициращи банките и банковите клонове”, “Указание 03-4002 Структура на номера на банковата сметка”.



Основните реквизити на платежното нареждане са следните:

  • име и адрес на търговската банка или банковия клон – обслужващ наредителя на плащането;

  • място и дата на подаване на документа, подпис на наредителя. Когато наредителя е юридическо лице това са подписите на лицата, които одобряват плащането (обикновено ръководител и главен счетоводител);

  • името на получателя на паричните средства – попълва се името на физическото лице или фирмата на юридическото лице, което е получател на парите;

  • номер на банковата сметка и код на банката, в която е открита и се води сметката н получателя на сумата (доставчика);

  • вид на валутата и сумата, която се превежда – вида на валутата се обозначава с три латински букви, като първите две инициализират държавата, а третата е първата буква на валутата. За РБългария валутата се обозначава с BGN;

  • Основание за плащането – обикновено тук наредителят отбелязва номер и дата на договора или фактурата, по която извършва плащането, както и предмета на сделката;

  • Данни за клиента – наредител – име на платеца и банковата сметка, по която да се извърши превода;

  • Вид на плащането.

Платежното нареждане се изготвя в два екземпляра, като първият остава в банката – наредител в досието на платеца, а на последният след извършване на плащането се връща втория екземпляр. В банката на бенефициента на база полученото електронно съобщение се разпечатва авизо по платежно нареждане, екземпляр от което се задържа от банката на бенефициента за досието на клиента и за уведомяване на бенефициента за полученото в негова полза плащане.

Банката трябва да изпълни нареждането за превод точно. Тя трябва да следва волята на наредителя относно размера на сумата, времето на плащането, личността на получателя на плащането и неговата банка, начина по който да се извърши превода. Волята на наредителя може да бъде материализирана както в конкретния договор за превод, така и в основно споразумение, което се конкретизира с допълнителни съглашения.

Документите за плащане постъпват в банката и се регистрират хронологично, при което банката или банковия клон поставят текуща дата, час и минута на приемане, а заедно с това и уникален регистрационен номер и се обработват същия ден до часа за приключване на операциите със системата.

Плащането по сметката се извършва само до размера на наличността по нея, респективно договорения размер овърдрафт. Не се допускат частични плащания по платежен документ. При липса на авоар банката приема документите и ги регистрира, но ги изпълнява след наличие на авоар по сметката.

Клиентът на банката е възможно да откаже платежно нареждане, но само ако сметката му още не е била задължена. В момента на финализиране на плащането вирмента остава необратим.

От технологична гледна точка директния превод може да се реализира чрез БИСЕРА или чрез Системата за брутен сетълмент в реално време в зависимост от сумата на превода и условията, посочени в Наредба №3.

Директният превод може да се използва при вътрешни разплащания (плащания между клиенти на банки, чиито сметки се водят в една и съща банкова адресируема единица), при вътрешнобанкови плащания (плащания между клиенти, чиито сметки се водят в различни банкови адресируеми единици, които влизат в състава на една и съща банка и при междубанкови плащания (плащания между клиенти, чиито сметки се водят в различни банкови адресируеми единици, които влизат в състава на различни банки).

Счетоводното отчитане на вътрешните плащания чрез директен превод се осъществява, като сумата по представеното платежно нареждане се отразява като плащане от сметката на купувача (платеца) и постъпление по сметката на бенефициента (доставчика, получателя) на сумата.



Нека нашия пример е следния:

“Корект” ЕООД трябва да извърши плащане в полза на “Стройпроект” АД по издадена фактура от доставчика №0000011213 от 31.07.2005 г. за 32 000 лева чрез вирмент. И двамата контрагенти имат разплащателни сметки в една и съща банка – ПИБ Стара Загора.

За да инициира плащането “Корект” ЕООД попълва и депозира в ПИБ Стара Загора платежно нареждане в два екземпляра (Вж. Приложение №1). При извършване на това вътрешно разплащане в банката обслужваща вирмента се съставя следната счетоводна статия:
Д-т с/ка 1713 Разплащателни сметки на 32 000 лв.

търговски предприятия в левове

партида “Корект” ЕООД



К-т с/ка 1713 Разплащателни сметки на 32 000 лв.

търговски предприятия в левове

партида “Стройпроект” АД


С прехвърляне на средствата от сметката на платеца по сметката на бенефициента се изчерпва вирментното плащане при вътрешните разплащания.

С/ка 1713 Разплащателни сметки на търговски предприятия в левове е пасивна, балансова сметка, която принадлежи към гр. 17 Привлечени средства в левове на банковия сметкоплан. С/ка 1713 се дебитира при задължаване на банковата сметка:



  1. при иницииране на преводи в полза на трето лице и при касови плащания;

  2. служебно – при събиране на такси и комисионни по управление на сметките, както и суми, дължими на банката, в т. ч.по договори за кредит;

С/ка 1713 се кредитира при заверяване:

  1. при постъпление на суми по инициирани от трето лице безкасови плащания, както и при вноски в брой;

  2. служебно в т. ч. при олихвяване на банковата сметка.

Счетоводното отчитане към с/ка 1713 Разплащателни см/ки на търговски предприятия в левове на аналитично ниво се организира по титуляри, индивидуализирани чрез номера на банковата сметка. Това е причината за големия брой аналитични сметки, характерни за счетоводната отчетност в банките.

Ако обаче “Стройпроект” АД има открита разплащателна сметка в ПИБ София плащането става вътрешнобанково и за да се отрази счетоводно се използва с/ка 4620 Специфични вътрешни разчети в левове. Тя е разчетна сметка и се използва при вътрешнобанкови разчети за отразяване на движение на средства между клонове на една и съща търговска банка.



  1. В ПИБ Стара Загора:

Д-т с/ка 1713 Разплащателни сметки на 32 000 лв.

търговски предприятия в левове

партида “Корект” ЕООД



К-т с/ка 4620 Специфични вътрешни 32 000лв.

разчети в левове


  1. В ПИБ София:

Д-т с/ка 4620 Специфични вътрешни 32 000 лв.

разчети в левове

К-т с/ка 1713 Разплащателни сметки на 32 000 лв.

търговски предприятия в левове

партида “Стройпроект” АД


От технологична гледна точка при междубанковото разплащане са възможни два варианта. Използване на БИСЕРА или Системата за брутен сетълмент в реално време, чието използване е предопределено от разпоредбите на Наредба №3.

След представяне на платежно нареждане от страна на клиента – платец в банката се извършва регистрация на документа и при наличие на необходимите средства по сметката му се пристъпва към осъществяване на безналичното разплащане. То се отразява като плащане от сметката на наредителя и увеличаване на задължението на банковата адресируема единица по междубанковото плащане.

За нашия пример ще променим само обслужващата банка на получателя на сумата – “Стройпроект” АД. Нека тя да бъде ЦКБ Бургас. Последователността на счетоводното отразяване е следната:

1. В ПИБ Стара Загора, след депозиране на платежно нареждане:


Д-т с/ка 1713 Разплащателни сметки на 32 000 лв.

търговски предприятия в левове

партида “Корект” ЕООД



К-т с/ка 4610 Разни вътрешни 32 000 лв.

разчети в левове

2. В централата на ПИБ, след получаване на потвърждение за извършения сетълмент:



Д-т с/ка 4610 Разни вътрешни 32 000 лв.

разчети в левове

К-т с/ка 5031 Разплащателна сметка 32 000 лв.

при БНБ в левове



  1. В БНБ при извършване на сетълмента

Д-т с/ка1711 Разплащателни сметки на 32 000 лв.

банки в левове

партида ПИБ



К-т с/ка 1711 Разплащателни сметки на 32 000 лв.

банки в левове

партида ЦКБ




  1. В централата на ЦКБ Бургас, след получаване на авизото за извършения превод:

Д-т с/ка 5031 Разплащателна сметка 32 000 лв.

при БНБ в левове

К-т с/ка 4610 Разни вътрешни 32 000 лв.

разчети в левове

  1. В ЦКБ Бургас

Д-т с/ка 4610 Разни вътрешни 32 000 лв.

разчети в левове

К-т с/ка 1713 Разплащателни сметки на 32 000 лв.

търговски предприятия в левове

партида “Стройпроект” АД


С/ка 4610 Разни вътрешни разчети в левове е разчетна сметка също като с/ка 4620 Специфични вътрешни разчети в левове, но за разлика от нея се използва за отразяване движението по сметки между различни търговски банки и техните клонове.

Платецът заплаща на получателя на сумата законна лихва за забавяне ако по някакъв начин платецът е ограничил възможността за извършване на плащане от неговата сметка.



В заключение мога да отбележа, че това е най-често използваната форма на плащане при уреждане на разчетните взаимоотношения между контрагентите. Една от причините това е максималната опростеност при осъществяване на технологичния процес на плащането и документалната обоснованост. Недостатък обаче на вирмента е възможността доставчикът да достави стоката или услугата, а плащането да се забави или изобщо да не се извърши от купувача. Затова предпоставка за използването на тази форма на безкасово плащане е наличието на редовни и добри сметни отношения между контрагентите, гаранция за което е доброто финансово състояние на платеца и готовността му да изпълнява редовно и безусловно своите платежни задължения.

3.2 Разплащания чрез акредитив
Независимо от типа на акредитива инициативата за плащането е на платеца, който депозира в обслужващата го банка “Нареждане за откриване на акредитив” (Вж. Приложение №2) и “Пълномощно за откриване на акредитив”, с което упълномощава своята банка да открие на негово име и за негова сметка в полза на бенефициента акредитив, по който предварително указва условията за плащане.

Акредитивното нареждане задължително съдържа идентификация на страните, на банките, място и дата на издаване на документа, подписи на упълномощените да се разполагат с авоарите лица, сума на акредитива, вида на валутата, вида на акредитива, условията при които се усвоява той, в т. ч. точно описание на документите, които доставчикът трябва да предостави за усвояване, срока на акредитива и условията, при които той се закрива, както и банковите сметки на страните по сделката. Възможно е банката да постави условие за наличието на минимална сума, при която може да бъде открит.

В зависимост от това вали акредитивът е с покритие или без покритие технологията на разплащането по акредитивната форма се отчита с различни счетоводни контировки. Нека нашият пример е следния:

“Корект” ЕООД депозира да обслужващата го банка ПИБ Стара Загора Нареждане за откриване на акредитив в размер на 78 000 лева за извършване на СМР на новооткрития офис на фирмата в град Стара Загора в полза на “Стройпроект” АД, чиято обслужваща банка е ЦКБ Бургас. Тя ще играе ролята на потвърждаваща банка – ще открие и ще изплати акредитива на “Стройпроект” АД, когато последния изпълни необходимите условия и представи документите, упоменат в Нареждането за откриване на акредитив. А те са копие от издадена фактура, Акт Образец 19 за вложените материали и на извършеното СМР, подписан от съответните технически лица.

Единият екземпляр на “Нареждането за откриване на акредитив” с покритие, заверен от банката се връща на “Корект” ЕООД – платеца. Вторият екземпляр остава в банковото досие на “Корект” ЕООД в ПИБ Стара Загора. На банката на “Стройпроект” АД – ЦКБ Бургас се изпраща авизо под формата на електронно съобщение, възпроизвеждащо реквизитите на акредитивното нареждане. Електронното съобщение (авизо) се разпечатва в два екземпляра, от които единият остава в банковото досие на “Стройпроект” АД, а с втория екземпляр последният се уведомява за откриването на акредитива.

Съгласно депозираното акредитивно нареждане, ПИБ Стара Загора, обслужваща платеца събира сумата по акредитива от разплащателната му сметка. В тази връзка се съставя следната счетоводна статия:


Д-т с/ка 1713 Разплащателни сметки на 78 000 лв.

предприятия в левове

партида “Корект” ЕООД



К-т с/ка 4610 Разни вътрешни 78 000 лв.

разчети в левове
В централата на ПИБ Стара Загора след получено съобщение от БНБ за завършен сетълмент:
Д-т с/ка 4610 Разни вътрешни 78 000 лв.

разчети в левове

К-т с/ка 5031 Разплащателна сметка 78 000 лв.

при БНБ в левове

В централата на ЦКБ:



Д-т с/ка 5031 Разплащателни с/ки 78 000 лв.

При БНБ в левове

К-т с/ка 4610 Разни вътрешни 78 000 лв.

Разчети в левове
ЦКБ Бургас получава съобщение от централата за завършен сетълмент. Тогава в ЦКБ Бургас сумата по акредитива се блокира по специална акредитивна сметка. За счетоводно отчитане на блокирания авоар по сметката се използва счетоводната с/ка 1734 Средства по открити акредитиви в левове. Аналитичното отчитане към нея се води по номер на акредитив и по титуляри.

Счетоводни записвания в ЦКБ Бургас:


Д-т с/ка 4610 Разни вътрешни 78 000 лв.

Разчети в левове

К-т с/ка 1734 Средства по открити 78 000 лв.

Акредитиви в левове

Партида “Стройпроект” АД


ЦКБ Бургас уведомява (авизира) “Стройпроект” АД чрез екземпляр от акредитивното нареждане и извлечение от акредитивната сметка за откриване на акредитив на името на фирмата. В случая не се съставят счетоводни статии.

ЦКБ Бургас изпраща авизо (електронно съобщение) за открита акредитивна сметка до банката на наредителя – ПИБ Стара Загора. От своя страна ПИБ Ст. Загора уведомява “Корект” ЕООД за открития акредитив и за състоянието на разплащателната й сметка, съгласно банково извлечение.

След изпращане на стоката или извършване на услугата, придружени със стоково-разпоредителните документи по доставката “Стройпроект” АД усвоява акредитива. За целта доставчикът депозира в ЦКБ Бургас комплекта документи, посочени в акредитивното нареждане – копие от издадена фактура и Акт Образец 19 за вложени материали и извършено СМР. ЦКБ Бургас извършва формална проверка на представените документи спрямо условията, посочени в акредитивното нареждане и ако е налице съответствие се извършва плащане по открития акредитив. Екземпляр от комплекта документи по доставката се прилага към акредитивното нареждане в банковото досие на “Стройпроект” АД.

За усвояване на акредитива се съставя следната счетоводна статия:


Д-т с/ка 1734 Средства по открити 78 000 лв.

Акредитиви в левове

Партида “Стройпроект” АД



К-т с/ка 1713 Разплащателни сметки на 78 000 лв.

Търговски предприятия в левове

Партида “Стройпроект” АД


ЦКБ Бургас уведомява “Стройпроект” АД за полученото плащане чрез извлечение по разплащателната му сметка, а така също и банката на платеца.

ПИБ Стара Загора от своя страна уведомява “Корект” ЕООД за осъщественото плащане.

Ако след приключване на сделката (респективно изтичане срока на акредитива) остане неусвоена част, акредитивът се закрива или служебно от банката на доставчика ЦКБ Бургас (ако изрично е посочено такова условие в акредитивното нареждане) или по нареждане на платеца, като сумата се превежда в банката на наредителя по посочена от него сметка. Закриването на акредитива се отразява с обратни на тези, при неговото откриване, счетоводни статии.

За превеждане на неусвоената част от акредитива на ПИБ Стара Загора, ако условно приемем – 4 000 лв.


Д-т с/ка 1734 Средства по открити 4 000 лв.

Акредитиви в левове

К-т с/ка 4610 Разни вътрешни 4 000 лв.

Разчети в левове
В ПИБ Стара Загора при получаване на авизото, с което се възстановяват неизползваните средства по открития акредитив се съставя следната счетоводна статия:
Д-т с/ка 4610 Разни вътрешни разчети в левове 4 000 лв.

К-т с/ка 1713 Разплащателни сметки на

търговски предприятия в левове 4 000 лв.

партида “Корект” ЕООД


Възможно е доставчикът да депозира в своята банка документи на стойност по-голяма от сумата на акредитива. Тогава, ако акредитивът е делим, усвояването на сумата по документите се извършва до размера на акредитива, а остатъкът по сделката се урежда чрез друга форма на плащане. Ако акредитивът е неделим, банката на доставчика уведомява платеца за недостига на авоар по акредитивната сметка, регистрира постъпилите документи без да ги изпълнява, като се очаква платецът да промени условията по акредитива или да го допълни. Във втория случай се съставят счетоводни статии, аналогични на съставените при откриването на акредитива.

Тази разновидност на акредитивната форма дава известни гаранции на доставчика, но я прави неудобна за платеца поради факта, че последният предварително блокира негова сума, която е на разположение на други лица, както и поради невъзможността платецът да контролира предмета на сделката, в това число по качество, срочност, асортимент и т. н. На практика усвояването на акредитива става по документи, които по правило предхождат получаването на стоките.

С цел избягване на недостатъците при прилагането на акредитивите с покритие в практиката се налага втората разновидност “акредитив без покритие” (с последващо привличане на средствата). Откриването на този тип акредитив се извършва по инициатива на платеца чрез акредитивно нареждане, като банките поемат предварителни гаранции за извършване на плащането.

Поетите от банките гаранции формират условни разчети между банките, които следва да се отчитат задбалансово. За целта в банковия сметкоплан са предвидени две счетоводни сметки:


  • с/ка 9421 Местни дебитори по гаранции и акредитиви без покритие. По тази сметка се отчита условното вземане срещу бъдещо ефективно банково плащане по акредитива. Води се в банката на доставчика (бенефициента) . Сметката се дебитира със сумата по акредитива при неговото откриване, както и в случай на последващо допълване на неговия размер. Сметката се кредитира по реда на усвояване на акредитива с ефективно преведените суми по представени документи за плащане. Салдото на сметката може да бъде само дебитно и отразява неусвоената част от акредитива към момента на неговото закриване.

  • с/ка 9521 Местни кредитори по гаранции и акредитиви без покритие. По тази сметка се отчита условното задължение за осъществяване на последващо банково плащане при усвояване на акредитива. Води се в банката на платеца. Сметката се дебитира по реда на усвояване на акредитива с ефективно преведените суми по представени документи за плащане. Сметката се кредитира със сумата по акредитива при неговото откриване, както и в случай на последващо допълване на неговия размер. Салдото на сметката може да бъде само кредитно и отразява неусвоената част от акредитива към момента на неговото закриване.

При този вид акредитивно разплащане в нашия случай ще имаме следните записвания:

  1. В ПИБ Стара Загора в момента на завеждане на нареждането за откриване на акредитив без покритие:


Д-т с/ка 9898 Обща активна кореспондираща 78 000 лв.

задбалансова сметка

К-т с/ка 9521 Местни кредитори по гаранции 78 000 лв.

и акредитиви без покритие

анал. с/ка ЦКБ Бургас

партида на конкретния акредитив


  1. В ЦКБ Бургас:

Д-т с/ка 9421 Местни дебитори по гаранции 78 000 лв.

и акредитиви без покритие

анал. с/ка ПИБ Стара Загора

партида на конкретния акредитив

К-т с/ка 9998 Обща пасивна кореспондираща 78 000 лв.

задбалансова сметка
След представяне на документите изрично посочени в акредитивното нареждане в банката на доставчика “Стройпроект” АД започва усвояването на акредитива. За целта банката на “Стройпроект” АД – ЦКБ Бургас изпраща комплект от документи по акредитива, заедно с авизо (електронно съобщение) по незабавно инкасо до ПИБ Стара Загора – банката на платеца. Последната следва да извърши формална проверка за съответствие между представените документи и условията по акредитивното нареждане. В случай, че са изпълнени условията по акредитива и при наличието на авоар по разплащателната сметка на платеца “Корект” ЕООД сумата по документите се инкасира от нея и се превежда в банката, обслужваща доставчика “Стройпроект” АД. След завършване на операцията обслужващите банки уведомяват своите клиенти за извършеното плащане от (респективно) по разплащателните им сметки чрез банкови извлечения по тях- След това следва описаната по горе процедура по осчетоводяване, която е типична за директния превод (Вж. Глава втора, т.3.1). Разликите при завършване на целия разплащателен процес отново е в това, че е необходимо да се закрият откритите задбалансови сметки. Вземат се обратни записвания, а именно:


    1. В ПИБ Стара Загора – банката на наредителя:


Д-т с/ка 9521 Местни кредитори по гаранции 78 000 лв.

и акредитиви без покритие

партида ЦКБ Бургас



К-т с/ка 9898 Обща активна кореспондираща 78 000 лв.

задбалансова сметка


    1. В ЦКБ Бургас, след получаване на авизото за преведените средства:


Д-т с/ка 9998 Обща пасивна кореспондираща 78 000 лв.

задбалансова сметка

К-т с/ка 9421 Местни дебитори по гаранции 78 000 лв.

и акредитиви без покритие

партида ПИБ Стара Загора


От описаните контировки и технология при акредитивната форма на разплащане може да се направи извода, че тя е изключително удобна за доставчика, когато последния търси сигурност и бързина на разплащане. В същото време при акредитивите с покритие се затварят паричните средства на наредителя и той не може да оказва ефективен контрол върху изпълнението на условията му. В известна степен тези недостатъци се игнорират при акредитивите без покритие.


3.3 Разплащания чрез незабавно инкасо
Тази форма на плащане се използва във всички случаи, когато плащането е по инициатива на бенефициента, както при обичайни търговски взаимоотношения, така и в следните случаи:

  • когато следва да се получат плащания от бюджета на осигурителни организации;

  • във връзка с възстановяване на недължими или неправилно внесени суми за данъци, такси, мита, митнически сборове и други плащания към бюджета.

Необходимо условие за иницииране на плащането е платецът да депозира в своята банка съгласие за плащане по образец. Доставчикът-инициатор, след изпълнение на условията по договора за доставка на стоки или извършване на услуги депозира в своята банка екземпляр от “Съгласието за незабавно инкасо” – основният платежен документ при тази форма на плащане. В случай, че по сметката на платеца няма исканата сума, плащането се извършва при постъпването на съответния авоар, като за целта банката може да договори овърдрафт, инкасов превод или да сконтира плащането.

Нека в нашия пример платецът “Корект” ЕООД се обслужва от ПИБ Стара Загора. Той попълва “Съгласие за незабавно инкасо” (Вж. Приложение № ) в два екземпляра, като единият подава в ПИБ Стара Загора, а другият изпраща на своя доставчик “Стройпроект” АД.

След получаване на съгласието “Стройпроект” АД извършва договорената услуга на стойност 32 000 лв. и попълва “Платежно искане за незабавно инкасо . Банката на доставчика ЦКБ Бургас регистрира искането и изпраща електронно съобщение чрез БИСЕРА до ПИБ Стара Загора за плащане чрез незабавно инкасо. При получаване на съобщението в ПИБ Стара Загора се извършва формална проверка на документите и ако липсва нарушение банката задължава разплащателната сметка на “Корект” ЕООД и издава авизо за превода.

В счетоводството процесът намира следното отражение:

1. В ПИБ Стара Загора, след получаване на електронно съобщение по БИСЕРА:
Д-т с/ка 1713 Разплащателни сметки 32 000 лв.

на търговски предприятия в левове

партида: “Корект” ЕООД



К-т с/ка 4610 Разни вътрешни 32 000 лв.

разчети в левове
2. В централата на ПИБ
Д-т с/ка 4610 Разни вътрешни 32 000 лв.

разчети в левове

К-т с/ка 5031 Разплащателна с/ка 32 000 лв.

при БНБ в левове
3. В БНБ при извършване на сетълмента:

Д-т с/ка 1711 Разплащателни сметки 32 000 лв.

на банки в левове

партида: ТБ ПИБ



К-т с/ка 1711 Разплащателни сметки 32 000 лв.

на банки в левове

партида: ТБ ЦКБ


4. В централата на ЦКБ, след получаване на авизото за извършения превод:
Д-т с/ка 5031 Разплащателна сметка 32 000 лв.

при БНБ в левове

К-т с/ка 4610 Разни вътрешни 32 000 лв.

разчети в левове
5. В ЦКБ Бургас:
Д-т с/ка 4610 Разни вътрешни 32 000 лв.

разчети в левове

К-т с/ка 1713 Разплащателни сметки на 32 000 лв.

търговски предприятия в левове

партида “Стройпроект” АД


Посоченият пример се отнася за незабавно инкасо при междубанковите плащания. Тази форма на плащане се прилага при вътрешни и вътрешнобанкови плащания, като счетоводното отчитане е както при вирментната форма.

За разлика от вирмента, при който инициатор за плащането е платеца, при разплащането чрез инкасо инициативата за извършване на плащането е в доставчика (бенефициента). При тази форма на плащане прави впечатление изключително сходство в счетоводното отчитане с вирментната форма. Незабавното инкасо служи за разплащания между реномирани, утвърдени търговски партньори с трайни контакти помежду си.

3.4 Разплащания чрез чекове
Според Наредба №3 плащането чрез чекове в страната се извършва само с приложението на утвърдени от БНБ чекови форми. Националната банка може да откаже регистрацията на чекова форма при условие, че не са спазени изискванията за сигурност и техническо оформление и установения със стандарта дизайн на чековете и контролните карти на клиентите. БНБ известява банките за всички регистрирани чекови форми.

Чековете се издават само върху бланки от чекови книжки, получени от банката, до размера на разполагаемия остатък по сметката на платеца и/или договорения кредит по тази сметка (овърдрафт). Чековете за банкови плащания не могат да се джиросват, освен на банката за инкасо. Дадено е право, чековете да се представят за инкасиране във всяка банка на територията на страната и се съхраняват от нея в продължение на пет години.

При извършване на плащанията банките не следят законосъобразността на сделките и не носят отговорност за обичайното посредничество по сделки на техните клиенти, сключени в нарушение на нормативните документи.

Издаването на чековата книжка получава счетоводна интерпретация – за продажбата на материала. Като тук съществени различия в счетоводното третиране на проблема няма. Възможно е да се кредитира не само с/ка 3021 Разни материали, но и с/ка 7030 Постъпления от продажба на услуги или с/ка 7299 Получени други финансови приходи.

Нека ПИБ Стара Загора да издаде чекова книжка на “Корект” ЕООД. За целта търговската банка взема следната счетоводна операция:

Д-т с/ка 5011 Каса в лева 25 лв.

К-т с/ка 3021 Разни материали, или 25 лв.

К-т с/ка 7030 Постъпления от продажба на услуги, или 25 лв.

К-т с/ка 7299 Получени други финансови приходи 25 лв.
С Наредбата за плащане е регламентирано използването на обикновени (нелимитирани), лимитирани и акцептирани чекове.
3.4.1. Счетоводно отчитане на разплащанията

чрез обикновени (нелимитирани) чекове
Инициативата за разплащане чрез обикновени (нелимитирани) чекове е в платеца, който отправя до обслужващата го банка молба за разплащане с чекови книжки. Ако платецът е в добро финансово състояние и банката има необходимото доверие в него, му разрешава разплащане с обикновени (нелимитирани) чекове, без да ограничава размера на плащанията по издадената чекова книжка.

Чекът се съставя от платеца-клиент на банка, който плаща по безналичен начин суми от своята сметка в полза на трето лице. Документът се съставя в един екземпляр от платеца (издателя на чека) и се предоставя на бенефициента срещу изплатената стока или извършената услуга.

Чекът трябва да притежава следните реквизити (Вж. Приложение №9): наименование, адрес и банков код на банката, обслужваща платеца; номер на чека; номер на сметката на платеца; вид на валутата; сумата, подлежаща на плащане (цифром и словом); име на получателя на сумата (притежателя на чека); място и дата на издаване на платежния документа; подпис на платеца – лицето, което има право да нарежда плащания чрез тази чекова книжка.

След доставка на стоката или извършване на услугата от “Стройпроект” АД, платецът “Корект” ЕООД издава в полза на доставчика обикновен (нелимитиран) чек на стойност 30 000 лв. Веднъж получил правото да предяви за плащане чека, бенефициентът може да депозира за инкасиране документа във всяка една банка. Възможни са три случая. В първите два чекът е предявен за инкасиране в рамките на една и съща банка, а при третият вариант имаме междубанково плащане.

При вътрешните плащания, когато чекът е предоставен от “Стройпроект” АД в същия клон на търговска банка, където се обслужва и платеца, се съставя следната счетоводна статия:
Д-т с/ка 1713 Разплащателни сметки на 30 000 лв.

на търговски предприятия в левове

партида: “Корект” ЕООД



К-т с/ка 1713 Разплащателни сметки на 30 000 лв.

търговски предприятия в левове

партида “Стройпроект” АД


В случаите, когато чекът се предостави за инкасиране от “Стройпроект” АД в друг клон на същата банка или в друга търговска банка се прилага счетоводния похват, използван при безкасовата форма на разплащане чрез незабавно инкасо. Нека чекът е представен за инкасиране в ПИБ Гълъбово. Банковият клон, който инициира разплащателният процес уведомява банковия клон, обслужващ платеца за предявения чек.

В случая се съставят следните счетоводни статии:

1. В ПИБ Стара Загора, след като е прието съобщението за предявения за инкасиране чек, като едновременно с това се уведомява клиента за разплащането.
Д-т с/ка 1713 Разплащателни сметки на 30 000 лв.

търговски предприятия в левове,

партида “Корект” ЕООД



К-т с/ка 4620 Специфични вътрешни 30 000 лв.

разчети в левове
2. В ПИБ Гълъбово:

Д-т с/ка 4620 Специфични вътрешни 30 000 лв.

разчети в левове

К-т с/ка1713 Разплащателни сметки на 30 000 лв.

търговски предприятия в левове,

партида “Стройпроект” АД


Когато обаче доставчикът “Стройпроект” АД депозира за инкасиране чека в ЦКБ Бургас т. е. различна от ПИБ банка е налице междубанково плащане и счетоводните записвания в случая са следните:

1. В ПИБ Стара Загора, след получаване на електронното съобщение изпратено чрез БИСЕРА от ЦКБ Бургас за предявяването на нелимитиран чек за инкасиране.


Д-т с/ка 1713 Разплащателни сметки на 30 000 лв.

търговски предприятия в левове

К-т с/ка 4610 Разни вътрешни 30 000 лв.

разчети в левове
2. В централата на ПИБ след получаване на потвърждение за извършения сетълмент:

Д-т с/ка 4610 Разни вътрешни 30 000 лв.

разчети в левове

К-т с/ка 5031 Разплащателна сметка 30 000 лв.

при БНБ в левове
3. В БНБ при извършване на сетълмента:

Д-т с/ка 1711 Разплащателни сметки 30 000 лв.

на банки в левове

партида: ТБ ПИБ Стара Загора



К-т с/ка1711 Разплащателни сметки 30 000 лв.

на банки в левове

партида ТБ ЦКБ Бургас


4. В централата на ЦКБ, след получаване на уведомление за извършения превод

Д-т с/ка 5031 Разплащателна сметка 30 000 лв.

при БНБ в левове

К-т с/ка 4610 Разни вътрешни 30 000 лв.

разчети в левове
5. В ЦКБ Бургас
Д-т с/ка 4610 Разни вътрешни 30 000 лв.

разчети в левове

К-т с/ка 1713 Разплащателни сметки на 30 000 лв.

търговски предприятия в левове,

партида: “Стройпроект” АД


Описаните по горе начини за инкасиране на паричните средства се реализират чрез БИСЕРА. Ако предявяването на чека за осребряване стане по пощата, то тогава търговските банки трябва да организират счетоводно отчитане на изпращането на чека за инкасиране по задбалансови сметки. За целта се използват задбалансовите сметки: с/ка 9231 Редовни чекове изпратени за инкасиране в страната и с/ка 9523 Документи получени за инкасо.

При изпращане на чека, в банката на доставчика – ЦКБ Бургас, се съставя следната контировка:



Д-т с/ка 9231 Редовни чекове изпратени 30 000 лв.

за инкасиране в страната

К-т с/ка 9998 Обща пасивна кореспондираща 30 000 лв.

задбалансова сметка
При получаване на чека, в банката на издателя в ПИБ Стара Загора, се съставя следната контировка:

Д-т с/ка 9898 Обща активна кореспондираща 30 000 лв.

задбалансова сметка

К-т с/ка 9523 Документи, получени 30 000 лв.

за инкасо
Когато завърши разплащателния процес в банките на издателя и бенефициента по чековото пращане, следва да се вземат обратни счетоводни статии.

Разплащанията чрез обикновени (нелимитирани) чекове се използва, когато платецът е в добро финансово състояние и тогава банката има необходимото доверие в него. Тя му издава чекова книжка без да ограничава размера на плащанията по нея. Ето защо тази форма на плащане е много удобна за платеца.


3.4.2 Счетоводно отчитане разплащанията

чрез лимитирани чекове
Плащанията с лимитирани чекове намира широко приложение в банковата практика. Това се дължи на факта, че сигурността при тези разплащания е по – голяма, тъй като предварително са блокирани парични средства до размера на лимита на чековата книжка, съществува възможност плащането да се осъществи непосредствено след получаване на стоката или услугата и т. н.

Издаването на лимитирана чекова книжка се извършва по инициатива на платеца въз основа на депозирана в обслужващата го банка молба – образец. Всеки чек от лимитираната книжка предварително се оформя, като банката попълва и заверява всеки чек и корицата на чековата книжка с диапазон от номера на чекове в книжката и лимита по нея.

Чековете от чековата книжка са лични и не могат да бъдат преотстъпвани на други лица. Към чековата книжка се издава контролна чекова карта със срок на валидност, без която не могат да бъдат издавани чекове. При изтичане срока на валидност на чековата карта, но при наличие на неизползвани чекове в чековата книжка, контролната чекова карта се изземва и унищожава, като се уговаря нов срок и при необходимост се допълва наличния лимит. Ако в срока на валидност на чековата карта се изчерпят чековете от чековата книжка, се издава нова чекова книжка без да се подменя контролната чекова карта, а когато е нужно се допълва и лимита.

За обезпечаване на плащанията по чековата книжка се заделя лимит, договорен с банката, до размера на който могат да бъдат издавани чекове от чековата книжка. При съставяне на чека бенефициентът задължително проверява дали съответства номера на чека, който получава, със следващия се номер след номера на предходния талон. Ако има липсващи номера, бенефициентът следва да откаже приемането на чека, тъй като отговаря солидарно с издателя на чека, ако следващи бенефициенти не получат плащане поради превишаване на лимита по книжката, в това число и за лихвите, настъпили в резултат на забавата.

За счетоводното отчитане лимита по чековата книжка в банковия сметкоплан е предвидена сметка 17351 Средства по лимитирани чекови книжки. Сметката е основна, пасивна, балансова. Дебитира се при инкасиране на чек, издаден от лимитираната чекова книжка и при закриване на чековата книжка при наличието на неизразходван остатък от лимита. Кредитира се при издаване на чековата книжка с договорения размер на лимита, както и при последващото му допълване, в т.ч. и чрез договорен с банката овърдрафт при отделни превишения на лимита. Аналитично сметката се води по титуляри и по номер на чековата книжка.

След одобряване на молбата за издаване на лимитирана чекова книжка, търговската банка на платеца отразява отделянето и блокирането на парични средства в отделна счетоводна сметка. За пример ще използваме данните от предходната точка (Вж. Глава втора, т.3.4.1).

В ПИБ Стара Загора се съставя следната счетоводна статия:
Д-т с/ка 1713 Разплащателни сметки на 30 000 лв.

търговски предприятия в левове,

партида: “Корект” ЕООД



К-т с/ка 17351 Средства по лимитирани 30 000 лв.

чекови книжки
След попълване на чека от “Корект” ЕООД в полза на “Стройпроект” АД, последният е длъжен да провери дали номера на талона на чека е непосредствено следващия след номера на предходния чек. Освен това “Стройпроект” АД е длъжна да провери дали правилно е изчислен лимита след приспадане стойността по чека. Ако се констатира нарушение двамата контрагенти са солидарно отговорни пред търговската банка, издала чековата книжка.

Ако “Стройпроект” АД представи чека за инкасиране в ПИБ Стара Загора - банката издател, то тя ще извърши следните счетоводни записвания:


Д-т с/ка 17351 Средства по лимитирани 30 000 лв.

чекови книжки

К-т с/ка 1713 Разплащателни сметки на 30 000 лв.

търговски предприятия в левове

партида “Стройпроект” АД


До момента на изтичане на 14-дневния срок от датата на издаване на чека, сумата може да се инкасира незабавно без съгласието на банката издател на чековата книжка. След тази дата се преминава по общия ред на отчитане като при безналичната форма на плащане чрез незабавно инкасо.

При вътрешнобанковото и междубанковото плащане след получаване на електронно съобщение по БИСЕРА за депозиран чек, в банката на платеца – ПИБ Стара Загора се прави средното записване:


Д-т с/ка 17351 Средства по лимитирани 30 000 лв.

чекови книжки

К-т с/ка 4610 Разни вътрешни 30 000 лв.

разчети в левове, или

К-т с/ка 4620 Специфични вътрешни 30 000 лв.

разчети в левове
А в банката, обслужваща бенефициента – “Стройпроект” АД се съставя счетоводната статия:
Д-т с/ка 4610 Разни вътрешни 30 000 лв.

разчети в левове, или

Д-т с/ка 4620 Специфични вътрешни 30 000 лв.

разчети в левове

К-т с/ка 17351 Средства по лимитирани 30 000 лв.

чекови книжки
Закриването на чековата книжка и сметката на платеца се извършва служебно от банката, след уведомяване на титуляра при изтичане срока на контролната карта или по инициатива на титуляра. В този случай контролната чекова карта се изземва и ако има неизразходван остатък от лимита се възстановява на платеца (4 000 лв.). Съставя се следната счетоводна статия:

Д-т с/ка 17351 Средства по лимитирани 4 000 лв.

чекови книжки,

партида: “Корект” ЕООД



К-т с/ка 5011 Каса, или 4 000 лв.

К-т с/ка от гр. 16 Приети срочни депозити, или 4 000 лв.

К-т с/ка от гр. 17 Привлечени средства в левове, или 4 000 лв.

К-т с/ка 4610 Разни вътрешни разчети в левове, респ. 4 000 лв.

К-т с/ка 4620 Специфични вътрешни разчети в левове 4 000 лв.
Разплащанията с лимитирани чекове са значително по-разпространени в банковата практика в сравнение с разплащанията чрез другите форми на чека. Това е обосновано от редицата предимства на тази форма: ускоряването на разплащанията, сигурността, че плащането ще бъде извършено и др. Особеното при тази форма на разплащания с чекове е задължението стриктно да се следи да не се надхвърля лимита. От счетоводна гледна точка различията в отчитането в сравнение с нелимитираните чекове е, че при лимитираните се блокират част от паричните средства на платеца (до определен лимит) по специална сметка.

3.4.3 Счетоводно отчитане на разплащанията

чрез акцептирани чекове
Тази разновидност на чековата форма се използва, когато се плащат случайни или епизодични доставки. Чекът се издава в един екземпляр от самата банка без да е необходима молба. Банката оформя чека във всички негови реквизити въз основа на представените от платеца документи за плащане, щемпелува го с надпис “акцептиран”, за да се удостовери,че чекът е покрит и във всеки момент може да се инкасира. За целта сумата на чека се блокира по специална с/ка 17352 Средства по акцептирани чекове, към която се води аналитична отчетност по номера на чека и по титуляр. Разликата между акцептираните и лимитираните чекове е в това, че при акцептираните лимита е за всеки чек, а при лимитираните се отнася за цялата чекова книжка. Акцептираният чек може да се използва еднократно при което специалната сметка, по която е блокиран лимита, се приключва. Плащане по чека не се извършва в случай, че сумата по фактурата се различава от стойността на чека, както и в случай, когато доставката не се осъществи. Банката – издател изисква от платеца чека и го унищожава по надлежен ред.

Ще използваме примера от предните точки. При акцептиране на чек в ПИБ Стара Загора на “Корект” ЕООД се извършва следното счетоводно записване.


Д-т с/ка 1713 Разплащателни сметки на 30 000 лв.

търговски предприятия в левове

партида: “Корект” ЕООД



К-т с/ка 17352 Средства по акцептирани 30 000 лв.

чекове в левове
След извършване на доставката от “Стройпроект” АД, купувачът “Корект” ЕООД разписва акцептиран чек. При представянето му в ПИБ Стара Загора се прави следното счетоводно записване:
Д-т с/ка 17352 Средства по акцептирани 30 000 лв.

чекове в левове

К-т с/ка 1713 Разплащателни сметки на 30 000 лв.

на търговски предприятия в левове

партида” “Стройпроект” АД


При междубанково разплащане или плащане между два клона на една и съща банка се съставят следните статии:

1. В ПИБ Стара Загора



Д-т с/ка 17352 Средства по акцептирани 30 000 лв.

чекове в левове

К-т с/ка 4610 Разни вътрешни 30 000 лв.

разчети в левове, или

К-т с/ка 4620 Специфични вътрешни 30 000 лв.

разчети в левове
2. В ЦКБ Бургас – банката на бенефициента:

Д-т с/ка 4610 Разни вътрешни 30 000 лв.

разчети в левове, или

Д-т с/ка 4620 Специфични вътрешни 30 000 лв.

разчети в левове

К-т с/ка 1735 Средства по акцептирани 30 000 лв.

чекове в левове
Чрез акцептираните чекове се извършват плащания между предприятия за случайни и еднократни доставки, работи или услуги. Предимствата са същите както и при лимитираните чекове. От счетоводна гледна точка не съществува разлика в отчитането.

3.5 Разплащания чрез банкови карти
Разплащането чрез банкови карти е сравнително нов обект на отчитане. Първите опити за въвеждане на банковите карти като способ на безналичните плащания в българската икономика са направени в началото на 90 -те След 1992 год. Първа частна банка, ТуристСпорт-Банк и БалканБанк стартират изграждането на самостоятелни мрежи за плащания с карти. А през 19993 г. с решение на управителния съвет на БНБ се изгражда национална картова мрежа с общо използване на терминалите. С този акт е създаден и българския национален картов оператор “БОРИКА” ЕООД, 100% собственост на БНБ.

За целите на касово или безкасово плащане с банкова карта в банката-издател на картата следва да се открие разплащателна сметка на титуляра – физическо лице с шифър по банковия сметкоплан 1714 Разплащателна сметка на граждани и домакинства в левове. Всеки АТМ терминал следва да се разглежда като самостоятелна оперативна, само разходна каса извън офиса на банката, на която за счетоводни цели се присвоява аналитична сметка за съответното терминално устройство.

Счетоводните записвания са диференцирани в зависимост от вида на терминалното устройство, чрез което се инициира плащане с банкова карта.

1. При теглене на суми в брой от АТМ терминал се съставя следната счетоводна статия:



Д-т с/ка 1714 Разплащателни сметки на

граждани и домакинства в левове

партида на титиляра



К-т с/ка 5011 Каса в лева

партида за терминалното устройство
2. При безкасови операции от ПОС терминал:

- по сметки открити в същата банкова адресируема единица (вътрешни плащания)


Д-т с/ка 1714 Разплащателни сметки на

граждани и домакинства в левове

партида на титуляра



К-т с/ка 161 Приети срочни

депозити в левове

К-т с/ка 1732 Спестовни влогове на

граждани и домакинства в левове

К-т с/ка 171 Разплащателни сметки в левове

партида на титуляра


- по сметки открити в друг клон на същата банка (вътрешнобанков превод)
Д-т с/ка 1714 Разплащателни сметки на

граждани и домакинства в левове

партида на титуляра



К-т с/ка 4620 Специфични вътрешни

разчети в левове
- при междубанкови плащания чрез националния оператор по системата БИСЕРА:

Д-т с/ка 1714 Разплащателни сметки на

граждани и домакинства в левове

партида на титуляра



К-т с/ка 4610 Разни вътрешни

разчети в левове
Банковите безналични плащания с карти не въвеждат нови елементи в счетоводната отчетност на банковата ни практика. Въпреки не дотам благоприятната икономическа обстановка в страната, банковите карти благодарение на изгодните условия, които банките предлагат, намират все по-широко приложение. Плащането на стоки и услуги чрез банкови карти и терминални устройства (ПОС) дава значителни финансови и технически предимства за притежателя на картата, за търговския обект, за обслужващата банка, както и за националната икономика като цяло.

4. Анализ на икономическите ефекти за страните по

разплащателната операция при различните форми
Анализът на икономическите ефекти за страните по разплащателната операция при различните форми на безкасово плащане е свързан най-вече с определяне на положителните и отрицателните черти на всеки от гореразгледаните процеси. При теоретико-методологичните основи на формите в първа глава, а след това и при разглеждане на конкретните счетоводно-информационни проблеми във втора глава съм се опитвала да характеризирам отчасти икономическите ефекти за контрагентите. Тук ще се опитам да направя кратка, но съдържателна сравнителна характеристика между всички форми.

При първата форма директният превод имаме инициатива за плащане от страна на платеца. Това го поставя в силна позиция. Той може да наложи добър, ефективен контрол върху качеството на изпълнение на доставката на стоки или извършването на услуги. Разплащането е сравнително популярно и често използвано.

Съществуват обаче и някои рискове при вирмента. Те са свързани почти изцяло с възможността купувача да не плати на продавача. След извършване на договорените условия за иницииране на плащане, всичко се поставя в ръцете на платеца. Той може да забави или дори да не плати, ако в момента изпитва сериозни финансови затруднения.

Много по-удобна за продавача (доставчика) е втората форма на безналично разплащане – акредитива. Особено при акредитиви с предварително покритие и неотменяеми акредитиви. Там се гарантира плащането на бенефициента, но за сметка на това потърпевш е платеца. Последният блокира част от паричните си средства. Освен това върху доставката, която е предмет на сключения договор между контрагентите не може да се окаже пряк контрол. Контролът е само формален и се извършва от търговската банка. Някои от негативите се избягват с акредитива без покритие и отменяемите акредитиви.

Икономическите ефекти са сходни между незабавното инкасо и акредитива от гледна точка на това, че и при двата инициативата за реалното прехвърляне на пари е в получателя на сумата. И в двата случая по –облагодетелствани са бенефициентите. Разликите се състоят в това, че при незабавното инкасо нямаме предварително блокиране на средства.

Чековото разплащане особено в последните години не е така популярно както другите форми. Това се дължи на по-голямата възможност за измама и бавния разплащателен процес. Значително по-бързо е разплащането чрез банкови карти или вирмент в сравнение с чековете. Въпреки всичко от този род плащания най-благоприятен за продавача (бенефициента) е лимитирания или акцептирания чек. И при двата обаче има блокиране на средства до определен лимит, както при акредитивите с покритие. Недостатъците им са еднакви с вече споменатата форма.

Банковите карти са сравнително нов, но все по-популярен начин на разплащане. Това се дължи на факта, че една карта заема малко физическо място, не се унищожава лесно (в сравнение с хартиените пари) и чрез нея бързо се осъществяват плащания. Все по-голямо е участието на банковата карта (дебитна и/или кредитна) в разплащането в България.

В заключение мога да отбележа, че всяка форма си има свои предимства и някои недостатъци. За конкретното им практическо приложение е необходимо добро познаване на икономическите им ефекти върху участниците в разплащателния процес.

5. Възможности за усъвършенстване на процеса за отчитане на безналичните плащания
Възможностите за усъвършенстване на процеса на отчитане на безналичните плащания могат да се търсят в няколко направления.

На първо място това е документалната обоснованост и документооборота. Все още не е достигната висока степен на автоматизираност при обработката на платежните документи. Това води до забавяне и удължаване на разплащателния процес. А тези ефекти рефлектират върху разходите правени в банките за осъществяване и отчитане на плащанията.

Считам, че следва да се направят и редица допълнителни нововъведения и усъвършенствания в електронното банкиране и разплащането чрез банкови карти. Това е сфера, която тепърва следва да се усъвършенства.

Разбира се счетоводното отчитане на безкасовите разплащания е зависимо и от използвания софтуер. По-голяма част от операциите са автоматизирани и се извършват с инициирането на определени плащания или други операции. Тук обаче може да се наблегне на аналитичността на отчитане. Тя трябва да е съобразена с изискванията на практиката и същевременно да дава бърза, точна и ясна информация за отчитаните обекти или процеси.

В заключение трябва да подчертая, че банковата система е сравнително динамична и бързо развиваща се сфера на икономическа активност. Необходимо е и счетоводната отчетност да следи развитието на банковата система, за да откликва адекватно на нейните нужди за пълната и счетоводно-информационна обезпеченост.


З А К Л Ю Ч Е Н Е

Системата на безналичните плащания няма характер на затворена и обездвижена дейност, а на динамична система, на регламентирана съвкупност от принципи и изисквания, която се намира под непрекъснатото въздействие на бързо развиващите се обществени и икономически процеси.

Ежедневно БНБ работи за подготовката на националната платежна система за пълна интеграция с платежната система на Евросъюза.

БНБ отговаря за организирането, поддържането и развитието на националната платежна система посредством внедряването и оперирането на ефективни платежни механизми. Българска народна банка както много други централни банки полага значителни усилия за изграждането на национална платежна система, редуцираща системния риск при извършването на плащания в лв. Резултат от тези усилия е въвеждането в реална експлоатация на системата RINGS на 2 юни 2003 г. Въвеждането на новата платежна система се разглежда като съществена предпоставка за намаляване на рисковете и постигане на финансова стабилност. Тези и други стъпки са достатъчно доказателство, че в България се правят сериозни опити за приравняване на нашето законодателство, а и на банковата практика с тази на развитите държави в света и особено на държавите от Европейския съюз.

Факта, че България с бързи стъпки достигна технологичното развитие на Европа, повлия през последните години с бързи темпове да навлязат разплащанията с банкови карти, както дебитни, така и кредитни. Започна активизиране на икономическите субекти за търговия през глобалната информационна мрежа Интернет. Поради бързото навлизане на персоналните компютри в домовете и офисите, почти всяка банка практикува т. нар. home banking. Тази система дава възможност на хората без да влизат реално в банката да осъществяват банкови операции по плащания.

Прилагането на установените форми на безкасово плащане е съществено условие за издигане равнището на финансовата дейност в фирмите, за укрепване на договорената дисциплина между тях, за предпазването им от неоправдани рискове и за повишаване ефективността за цялостната им дейност.


И З П О Л З В А Н А Л И Т Е Р А Т У Р А




  1. Ангов, К. Речник. Банкови термини. София: Пеликан Алфа, 1994г.

  2. Калайджиев, А. Безкасовото плащане. София: Сиби, 1999 г.

  3. Меразчиев, В. Банково посредничество. Свищов, 2003 г.

  4. Банки и финансова дейност. Нормативна уредба, София: Сиела, 1995 г.

  5. Стефанова, П. Вътрешни и международни плащания и банките. София, 1993 г.

  6. Пергелов, К. Система на плащания между фирмите, София: Форком, 1992 г.

  7. Меразчиев, В и др. Банково счетоводство/Васил Меразчиев, Горги Баташки, Свищов, 2002 г.

  8. Калайджиев, А. Акредитивът, София: Сиби, 1994 г.

  9. Аврамов, Й. И др. Пари, кредит, борси/Йосиф Аврамов и Деян Попов, София: Нова Звезда, 2001 г.

  10. Стоименов, М. Финансиране на международната търговия, София, 1999 г.

  11. Еднообразни правила и обичаи за документарните акредитиви, София: Везни, 1993 г.

  12. Стефанова, П. Банки – вътрешни и международни плащания, София: Тракия-М, 2000 г.

  13. Калайджиев, А. Банковата карта, Софи: Сиби, 1995 г.

  14. Наредба №3 за безналичните плащания и националната платежна система, обн. ДВ, бр. 75 от 2002 г.

  15. Наредба №16 за плащанията с банкови карти, обн. ДВ, бр.28 от 1995 г.

  16. Търговски закон, обн. ДВ, бр. 48 от 1991 г.

  17. Закон за банките, обн. ДВ, бр. 52 от 1997 г.

  18. Иванов, К. Общи условия и основни форми на плащане по безкасов начин, съблюдавани и използвани от банките и техните клиенти. Български счетоводител, бр. 10, 2001 г., с.9-13

  19. Стефанов, П. Акредитивът, в-к Пари, бр. 39/23.11.2004 г.

  20. Петкова, Ц. Тенденции в развитието на пазара на кредитни карти в България, Бнки, Инвестиции, Пари, 2004 г. бр.№8, с.44-49

  21. Указание 03-1002 Печатна подготовка на формуляри за платежни документи, София, БНБ, 2002 г.

  22. Указание 03-2002 Съставяне на платежни документи, София, БНБ, 2002 г.

  23. Указание 03-3002 Структура на кодовете, идентифициращи банките и банковите клонове, София, БНБ, 2002 г.

  24. Указание 03-4002 Структура на номера на банковата сметка, София, БНБ, 2002 г.

  25. Указание 03-5102 Плащане чрез директен превод (вирмент), София, БНБ, 2002 г.

  26. Указание 03-5302 Плащане чрез незабавно инкасо, София, БНБ, 2002 г.

  27. Указание 03-5203 Плащане чрез акредитив, София, БНБ, 2002 г.


1   2   3   4   5


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница