Документи и документооборот

Подробните указания за разработване и съставяне на платежните документи съгласно “Указание 03-1002 Печатна подготовка на формуляри за платежни документи” и “Указание 03-2002 Съставяне на платежни документи” ни дава право да считаме, че стандартизирането на формулярите е от първостепенно значение. Това е така, защото чрез унифицирането на платежните документи се ускорява обработката им и оптимизира процеса на разплащане. Въпреки строгите изисквания, БНБ дава и възможност “при използването на устройство за оптическо четене на данните (оптически четци, скенери и др.) качествата на хартията, върху която се отпечатват формулярите, следва да се съобразяват с изискванията на устройството”⁷⁷. Относно цветовото оформление на документите отношението на БНБ е подобно. Тези постановки дават гъвкавост и индивидуалност при изработване на формулярите, но същевременно запазват целите, на които са подчинени техническите изисквания и дизайн.

За да се извършват безкасови операции преди всичко е необходимо банковия клиент да открие сметка в търговска банка. За откриване на някой от изброените в Наредба №3 банкови сметки са необходими “Искане за откриване на банкова сметка” (Вж. приложение №1), което да е съпроводено от:

1. 
   Спесимени от подписите на лицата, които ще се разпореждат с парите по сметката (Вж. Приложение №2);
   
2. 
   Копие от акта, с който са оправомощени лицата, които ще се разпореждат с парите по сметката;
   
3. 
   Удостоверение за съдебна регистрация на лицето;
   
4. 
   Извлечение от учредителния акт на лицето, на името на което се открива сметката;
   
5. 
   Удостоверение за регистрация по БУЛСТАТ;
   

6. 
   Удостоверение за данъчна регистрация.
   

1. 
   Копие от акта за обявяване на ликвидацията;
   
2. 
   Копие от акта за назначаване на ликвидаторите;
   
3. 
   Спесимени от подписите на ликвидаторите.
   

1. Копие от съдебно решение за откриване на производство по несъстоятелност;

2. Спесимен от подписа на синдика.

Освен “Искане за откриване на банкови сметки” и “Спесимен от подписи” често срещан документ е и “Искане за закриване на банкова сметка” (Вж. Приложение №3). Това не са формуляри директно свързани с разплащателните процеси, но са необходими за инициирането на безкасови операции.

При разплащане чрез директен превод са регламентирани три вида платежни нареждания:

• 
  “Платежно нареждане” (Вж. Приложение №4) – използва се при преводи между физически и юридически лица; за авансово превеждане на суми по бъдещи сделки и пр.;
  
• 
  “Бюджетно платежно нареждане” – това са специални формуляри за разплащане между звена на бюджетната система и самата нея;
  
• 
  “Платежно нареждане (вносна бележка) за плащане към бюджета” (Вж. Приложение №5) – използва се при безкасово разплащане по данъчни задължения;на митнически задължения, включително за обезпечения чрез паричен депозит; на задължения към Националния осигурителен институт (НОИ); на задължения към Националната здравноосигурителна каса (НЗК)
  

Разплащането чрез незабавно инкасо е свързано с попълването на два документа. Първият е “Съгласие за незабавно инкасо” (Вж. Приложение №7). Той се попълва в два екземпляра от страна на платеца като единия остава в банката, която го обслужва, а втория се предава на получателя на сумата (доставчика).Вторият документ е “платежно искане за незабавно инкасо” (Вж. Приложение №8). Също се попълва в два екземпляра. Първият се нарича “Искане за незабавно инкасо”, а втория “Авизо по незабавно инкасо”. При иницииране на разплащане в своя полза доставчикът трябва да депозира в обслужващата го банка “Съгласието за незабавно инкасо”, което му е предоставено от платеца и “Платежно искане за незабавно инкасо”.

Интересен е въпросът с документалното оформяне при чековото разплащане. Тук, БНБ дава доста подробни и стриктни указания на работа. Преди всичко на наредителя се предоставя от обслужващата го банка чекова книжка. Тя трябва да отговаря на изискванията и да е утвърдена от Българска Народна Банка. При лимитираните чекове сумата се посочва на определено място на корицата на книжката. Сумата на отделните чекове може да е различна, но общия сбор не следва да надхвърля лимита. Получателят е длъжен да провери дали чекът е издаден правилно и вярно ли е изчислен остатъкът от лимита по чековата книжка, отбелязан върху талона. Ако липсва талона на предходния чек, получателят е длъжен да откаже плащането с чека от тази чекова книжка.

При петата форма на безналично разплащане - плащане чрез банкови карти, не се изискват хартиени носители за инициирането на разплащателен процес. Бъдещият картодържател сключва договор за издаване на банкова карта с търговската банка, която желае и открива банкова сметка, от която ще се извършват плащанията.

Всички платежни документи, които се подават за иницииране на плащания по безкасов начин в търговските банки се попълват в два екземпляра, освен ако клиента не пожелае друго. Платежните документи се обработват същият ситемен ден на депозирането им в банката. След задължаване или заверяване на банковите сметки, банките са длъжни да уведомят своите клиенти за промяната. Тава става най-често с дневно извлечение за движение по сметка.

В заключение можем да обърнем сериозно внимание на стандартизирането на документите. Това е една положителна тенденция в банковата ни практика, която дава значителни удобства в автоматизирането и ускоряване на разплащателния процес.

3. Счетоводно отчитане на основните форми на безналични разплащания в страната

“Счетоводната отчетност е основна и най-важна система за “производство” на отчетна информация в банковото предприятие”⁷⁸. Някой автори считат, че чрез нея се получава над 90% от обема на отчетната информация в звената на банковата система. Чрез счетоводната отчетност се извършва своевременна информационна характеристика на взаимоотношенията с банковите клиенти.

Безкасово плащане чрез съответната система за обслужване на клиентски плащания (RINGS или БИСЕРА) се извършва въз основа на платежни документи в два екземпляра, оформени по образец и електронно съобщение. Документи за плащане постъпват в банка та и се регистрират хронологично, обработват се същия ден до часа за приключване на операциите със системата. След въвеждане на платежния документ в платежната система се изпраща електронно съобщение, което съдържа реквизитите на платежния документ. Банката на получателя на плащането заверява сметката му в деня, в който нейната разплащателна сметка в БНБ е била заверена.

Същността на безкасовите плащания се изразява в уреждането на разчетни взаимоотношения между клиенти на банките. Разплащателна операция може да се осъществи както между клиенти на една и съща банка, така и между клиенти на две и повече банки, както и тяхната мрежа от клонове и офиси в страната.

По същество плащането е прехвърляне на средства от сметка по сметка в банката. “Безналичните плащания се извършват посредством задължаване и заверяване на банкови сметки”⁷⁹.

Счетоводният модел на едно такова банково разплащане е следният:

Банката или банките, през които се осъществява разплащането не са задължени

към клиентите, а само посредничат за уреждане на разчета. т. е. това е вид банкова услуга предоставена от обслужващата банка на банковия клиент. Това дава една от важните черти, характеризиращи безналичните разплащателни операции, а именно те са посреднически операции с характер на услуга. За тази услуга банковите институции получават от своите клиенти съответни такси и комисионни. Като една част от събраните приходи покрива направените разходи.

Вирментната форма на плащане е приложима при плащане по инициатива на платеца, както при традиционни търговски взаимоотношения, така и при следните случаи:

• 
  при безкасови плащания на дължими суми в полза на републиканския и местни бюджети за данъци, такси и др. Подобни, както и в полза на осигурителни организации;
  
• 
  при вътрешни преводи, в т. ч. При прехвърляне на суми от една към друга сметка на титуляра.
  

Основен документ при иницииране на плащането е платежно нареждане. Платежният документ се изготвя съгласно утвърдени образци. В тази точка ще използвам пример, при който за да се осъществи плащането е необходимо да се попълни формуляр по образец 1092I1 от “Указание 03-1002 Печатна подготовка на формуляри и платежни документи”, като се използва инструкцията за попълването му дадена като приложение “Съставяне на платежни документи” към наредба №3. Вирментната форма на разплащане се осъществява още и в съответствие на “Указание 03-3002 Структура на кодовете, идентифициращи банките и банковите клонове”, “Указание 03-4002 Структура на номера на банковата сметка”.

• 
  име и адрес на търговската банка или банковия клон – обслужващ наредителя на плащането;
  
• 
  място и дата на подаване на документа, подпис на наредителя. Когато наредителя е юридическо лице това са подписите на лицата, които одобряват плащането (обикновено ръководител и главен счетоводител);
  
• 
  името на получателя на паричните средства – попълва се името на физическото лице или фирмата на юридическото лице, което е получател на парите;
  
• 
  номер на банковата сметка и код на банката, в която е открита и се води сметката н получателя на сумата (доставчика);
  
• 
  вид на валутата и сумата, която се превежда – вида на валутата се обозначава с три латински букви, като първите две инициализират държавата, а третата е първата буква на валутата. За РБългария валутата се обозначава с BGN;
  
• 
  Основание за плащането – обикновено тук наредителят отбелязва номер и дата на договора или фактурата, по която извършва плащането, както и предмета на сделката;
  
• 
  Данни за клиента – наредител – име на платеца и банковата сметка, по която да се извърши превода;
  
• 
  Вид на плащането.
  

Банката трябва да изпълни нареждането за превод точно. Тя трябва да следва волята на наредителя относно размера на сумата, времето на плащането, личността на получателя на плащането и неговата банка, начина по който да се извърши превода. Волята на наредителя може да бъде материализирана както в конкретния договор за превод, така и в основно споразумение, което се конкретизира с допълнителни съглашения.

Документите за плащане постъпват в банката и се регистрират хронологично, при което банката или банковия клон поставят текуща дата, час и минута на приемане, а заедно с това и уникален регистрационен номер и се обработват същия ден до часа за приключване на операциите със системата.

Плащането по сметката се извършва само до размера на наличността по нея, респективно договорения размер овърдрафт. Не се допускат частични плащания по платежен документ. При липса на авоар банката приема документите и ги регистрира, но ги изпълнява след наличие на авоар по сметката.

Клиентът на банката е възможно да откаже платежно нареждане, но само ако сметката му още не е била задължена. В момента на финализиране на плащането вирмента остава необратим.

От технологична гледна точка директния превод може да се реализира чрез БИСЕРА или чрез Системата за брутен сетълмент в реално време в зависимост от сумата на превода и условията, посочени в Наредба №3.

Директният превод може да се използва при вътрешни разплащания (плащания между клиенти на банки, чиито сметки се водят в една и съща банкова адресируема единица), при вътрешнобанкови плащания (плащания между клиенти, чиито сметки се водят в различни банкови адресируеми единици, които влизат в състава на една и съща банка и при междубанкови плащания (плащания между клиенти, чиито сметки се водят в различни банкови адресируеми единици, които влизат в състава на различни банки).

Счетоводното отчитане на вътрешните плащания чрез директен превод се осъществява, като сумата по представеното платежно нареждане се отразява като плащане от сметката на купувача (платеца) и постъпление по сметката на бенефициента (доставчика, получателя) на сумата.

“Корект” ЕООД трябва да извърши плащане в полза на “Стройпроект” АД по издадена фактура от доставчика №0000011213 от 31.07.2005 г. за 32 000 лева чрез вирмент. И двамата контрагенти имат разплащателни сметки в една и съща банка – ПИБ Стара Загора.

За да инициира плащането “Корект” ЕООД попълва и депозира в ПИБ Стара Загора платежно нареждане в два екземпляра (Вж. Приложение №1). При извършване на това вътрешно разплащане в банката обслужваща вирмента се съставя следната счетоводна статия:
Д-т с/ка 1713 Разплащателни сметки на 32 000 лв.

търговски предприятия в левове

партида “Корект” ЕООД

партида “Стройпроект” АД

С/ка 1713 Разплащателни сметки на търговски предприятия в левове е пасивна, балансова сметка, която принадлежи към гр. 17 Привлечени средства в левове на банковия сметкоплан. С/ка 1713 се дебитира при задължаване на банковата сметка:

1. 
   при иницииране на преводи в полза на трето лице и при касови плащания;
   
2. 
   служебно – при събиране на такси и комисионни по управление на сметките, както и суми, дължими на банката, в т. ч.по договори за кредит;
   

1. 
   при постъпление на суми по инициирани от трето лице безкасови плащания, както и при вноски в брой;
   
2. 
   служебно в т. ч. при олихвяване на банковата сметка.
   

Ако обаче “Стройпроект” АД има открита разплащателна сметка в ПИБ София плащането става вътрешнобанково и за да се отрази счетоводно се използва с/ка 4620 Специфични вътрешни разчети в левове. Тя е разчетна сметка и се използва при вътрешнобанкови разчети за отразяване на движение на средства между клонове на една и съща търговска банка.

1. 
   В ПИБ Стара Загора:
   

партида “Корект” ЕООД

2. 
   В ПИБ София:
   

партида “Стройпроект” АД

След представяне на платежно нареждане от страна на клиента – платец в банката се извършва регистрация на документа и при наличие на необходимите средства по сметката му се пристъпва към осъществяване на безналичното разплащане. То се отразява като плащане от сметката на наредителя и увеличаване на задължението на банковата адресируема единица по междубанковото плащане.

За нашия пример ще променим само обслужващата банка на получателя на сумата – “Стройпроект” АД. Нека тя да бъде ЦКБ Бургас. Последователността на счетоводното отразяване е следната:

1. В ПИБ Стара Загора, след депозиране на платежно нареждане:

партида “Корект” ЕООД

2. В централата на ПИБ, след получаване на потвърждение за извършения сетълмент:

3. 
   В БНБ при извършване на сетълмента
   

партида ПИБ

партида ЦКБ

4. 
   В централата на ЦКБ Бургас, след получаване на авизото за извършения превод:
   

5. 
   В ЦКБ Бургас
   

партида “Стройпроект” АД

Платецът заплаща на получателя на сумата законна лихва за забавяне ако по някакъв начин платецът е ограничил възможността за извършване на плащане от неговата сметка.

Акредитивното нареждане задължително съдържа идентификация на страните, на банките, място и дата на издаване на документа, подписи на упълномощените да се разполагат с авоарите лица, сума на акредитива, вида на валутата, вида на акредитива, условията при които се усвоява той, в т. ч. точно описание на документите, които доставчикът трябва да предостави за усвояване, срока на акредитива и условията, при които той се закрива, както и банковите сметки на страните по сделката. Възможно е банката да постави условие за наличието на минимална сума, при която може да бъде открит.

В зависимост от това вали акредитивът е с покритие или без покритие технологията на разплащането по акредитивната форма се отчита с различни счетоводни контировки. Нека нашият пример е следния:

“Корект” ЕООД депозира да обслужващата го банка ПИБ Стара Загора Нареждане за откриване на акредитив в размер на 78 000 лева за извършване на СМР на новооткрития офис на фирмата в град Стара Загора в полза на “Стройпроект” АД, чиято обслужваща банка е ЦКБ Бургас. Тя ще играе ролята на потвърждаваща банка – ще открие и ще изплати акредитива на “Стройпроект” АД, когато последния изпълни необходимите условия и представи документите, упоменат в Нареждането за откриване на акредитив. А те са копие от издадена фактура, Акт Образец 19 за вложените материали и на извършеното СМР, подписан от съответните технически лица.

Единият екземпляр на “Нареждането за откриване на акредитив” с покритие, заверен от банката се връща на “Корект” ЕООД – платеца. Вторият екземпляр остава в банковото досие на “Корект” ЕООД в ПИБ Стара Загора. На банката на “Стройпроект” АД – ЦКБ Бургас се изпраща авизо под формата на електронно съобщение, възпроизвеждащо реквизитите на акредитивното нареждане. Електронното съобщение (авизо) се разпечатва в два екземпляра, от които единият остава в банковото досие на “Стройпроект” АД, а с втория екземпляр последният се уведомява за откриването на акредитива.

Съгласно депозираното акредитивно нареждане, ПИБ Стара Загора, обслужваща платеца събира сумата по акредитива от разплащателната му сметка. В тази връзка се съставя следната счетоводна статия:

партида “Корект” ЕООД

В централата на ЦКБ:

Счетоводни записвания в ЦКБ Бургас:

Партида “Стройпроект” АД

ЦКБ Бургас изпраща авизо (електронно съобщение) за открита акредитивна сметка до банката на наредителя – ПИБ Стара Загора. От своя страна ПИБ Ст. Загора уведомява “Корект” ЕООД за открития акредитив и за състоянието на разплащателната й сметка, съгласно банково извлечение.

След изпращане на стоката или извършване на услугата, придружени със стоково-разпоредителните документи по доставката “Стройпроект” АД усвоява акредитива. За целта доставчикът депозира в ЦКБ Бургас комплекта документи, посочени в акредитивното нареждане – копие от издадена фактура и Акт Образец 19 за вложени материали и извършено СМР. ЦКБ Бургас извършва формална проверка на представените документи спрямо условията, посочени в акредитивното нареждане и ако е налице съответствие се извършва плащане по открития акредитив. Екземпляр от комплекта документи по доставката се прилага към акредитивното нареждане в банковото досие на “Стройпроект” АД.

За усвояване на акредитива се съставя следната счетоводна статия:

Партида “Стройпроект” АД

Партида “Стройпроект” АД

ПИБ Стара Загора от своя страна уведомява “Корект” ЕООД за осъщественото плащане.

Ако след приключване на сделката (респективно изтичане срока на акредитива) остане неусвоена част, акредитивът се закрива или служебно от банката на доставчика ЦКБ Бургас (ако изрично е посочено такова условие в акредитивното нареждане) или по нареждане на платеца, като сумата се превежда в банката на наредителя по посочена от него сметка. Закриването на акредитива се отразява с обратни на тези, при неговото откриване, счетоводни статии.

За превеждане на неусвоената част от акредитива на ПИБ Стара Загора, ако условно приемем – 4 000 лв.

партида “Корект” ЕООД

С цел избягване на недостатъците при прилагането на акредитивите с покритие в практиката се налага втората разновидност “акредитив без покритие” (с последващо привличане на средствата). Откриването на този тип акредитив се извършва по инициатива на платеца чрез акредитивно нареждане, като банките поемат предварителни гаранции за извършване на плащането.

Поетите от банките гаранции формират условни разчети между банките, които следва да се отчитат задбалансово. За целта в банковия сметкоплан са предвидени две счетоводни сметки:

• 
  с/ка 9421 Местни дебитори по гаранции и акредитиви без покритие. По тази сметка се отчита условното вземане срещу бъдещо ефективно банково плащане по акредитива. Води се в банката на доставчика (бенефициента) . Сметката се дебитира със сумата по акредитива при неговото откриване, както и в случай на последващо допълване на неговия размер. Сметката се кредитира по реда на усвояване на акредитива с ефективно преведените суми по представени документи за плащане. Салдото на сметката може да бъде само дебитно и отразява неусвоената част от акредитива към момента на неговото закриване.
  
• 
  с/ка 9521 Местни кредитори по гаранции и акредитиви без покритие. По тази сметка се отчита условното задължение за осъществяване на последващо банково плащане при усвояване на акредитива. Води се в банката на платеца. Сметката се дебитира по реда на усвояване на акредитива с ефективно преведените суми по представени документи за плащане. Сметката се кредитира със сумата по акредитива при неговото откриване, както и в случай на последващо допълване на неговия размер. Салдото на сметката може да бъде само кредитно и отразява неусвоената част от акредитива към момента на неговото закриване.
  

1. 
   В ПИБ Стара Загора в момента на завеждане на нареждането за откриване на акредитив без покритие:
   

анал. с/ка ЦКБ Бургас

партида на конкретния акредитив

2. 
   В ЦКБ Бургас:
   

анал. с/ка ПИБ Стара Загора

партида на конкретния акредитив

К-т с/ка 9998 Обща пасивна кореспондираща 78 000 лв.

задбалансова сметка
След представяне на документите изрично посочени в акредитивното нареждане в банката на доставчика “Стройпроект” АД започва усвояването на акредитива. За целта банката на “Стройпроект” АД – ЦКБ Бургас изпраща комплект от документи по акредитива, заедно с авизо (електронно съобщение) по незабавно инкасо до ПИБ Стара Загора – банката на платеца. Последната следва да извърши формална проверка за съответствие между представените документи и условията по акредитивното нареждане. В случай, че са изпълнени условията по акредитива и при наличието на авоар по разплащателната сметка на платеца “Корект” ЕООД сумата по документите се инкасира от нея и се превежда в банката, обслужваща доставчика “Стройпроект” АД. След завършване на операцията обслужващите банки уведомяват своите клиенти за извършеното плащане от (респективно) по разплащателните им сметки чрез банкови извлечения по тях- След това следва описаната по горе процедура по осчетоводяване, която е типична за директния превод (Вж. Глава втора, т.3.1). Разликите при завършване на целия разплащателен процес отново е в това, че е необходимо да се закрият откритите задбалансови сметки. Вземат се обратни записвания, а именно:

1. 
   В ПИБ Стара Загора – банката на наредителя:
   

партида ЦКБ Бургас

2. 
   В ЦКБ Бургас, след получаване на авизото за преведените средства:
   

партида ПИБ Стара Загора

• 
  когато следва да се получат плащания от бюджета на осигурителни организации;
  
• 
  във връзка с възстановяване на недължими или неправилно внесени суми за данъци, такси, мита, митнически сборове и други плащания към бюджета.
  

Нека в нашия пример платецът “Корект” ЕООД се обслужва от ПИБ Стара Загора. Той попълва “Съгласие за незабавно инкасо” (Вж. Приложение № ) в два екземпляра, като единият подава в ПИБ Стара Загора, а другият изпраща на своя доставчик “Стройпроект” АД.

След получаване на съгласието “Стройпроект” АД извършва договорената услуга на стойност 32 000 лв. и попълва “Платежно искане за незабавно инкасо . Банката на доставчика ЦКБ Бургас регистрира искането и изпраща електронно съобщение чрез БИСЕРА до ПИБ Стара Загора за плащане чрез незабавно инкасо. При получаване на съобщението в ПИБ Стара Загора се извършва формална проверка на документите и ако липсва нарушение банката задължава разплащателната сметка на “Корект” ЕООД и издава авизо за превода.

В счетоводството процесът намира следното отражение:

1. В ПИБ Стара Загора, след получаване на електронно съобщение по БИСЕРА:
Д-т с/ка 1713 Разплащателни сметки 32 000 лв.

на търговски предприятия в левове

партида: “Корект” ЕООД

партида: ТБ ПИБ

партида: ТБ ЦКБ

партида “Стройпроект” АД

Чековете се издават само върху бланки от чекови книжки, получени от банката, до размера на разполагаемия остатък по сметката на платеца и/или договорения кредит по тази сметка (овърдрафт). Чековете за банкови плащания не могат да се джиросват, освен на банката за инкасо. Дадено е право, чековете да се представят за инкасиране във всяка банка на територията на страната и се съхраняват от нея в продължение на пет години.

При извършване на плащанията банките не следят законосъобразността на сделките и не носят отговорност за обичайното посредничество по сделки на техните клиенти, сключени в нарушение на нормативните документи.

Издаването на чековата книжка получава счетоводна интерпретация – за продажбата на материала. Като тук съществени различия в счетоводното третиране на проблема няма. Възможно е да се кредитира не само с/ка 3021 Разни материали, но и с/ка 7030 Постъпления от продажба на услуги или с/ка 7299 Получени други финансови приходи.

Нека ПИБ Стара Загора да издаде чекова книжка на “Корект” ЕООД. За целта търговската банка взема следната счетоводна операция:

Д-т с/ка 5011 Каса в лева 25 лв.

К-т с/ка 3021 Разни материали, или 25 лв.

К-т с/ка 7030 Постъпления от продажба на услуги, или 25 лв.

К-т с/ка 7299 Получени други финансови приходи 25 лв.
С Наредбата за плащане е регламентирано използването на обикновени (нелимитирани), лимитирани и акцептирани чекове.
3.4.1. Счетоводно отчитане на разплащанията

чрез обикновени (нелимитирани) чекове
Инициативата за разплащане чрез обикновени (нелимитирани) чекове е в платеца, който отправя до обслужващата го банка молба за разплащане с чекови книжки. Ако платецът е в добро финансово състояние и банката има необходимото доверие в него, му разрешава разплащане с обикновени (нелимитирани) чекове, без да ограничава размера на плащанията по издадената чекова книжка.

Чекът се съставя от платеца-клиент на банка, който плаща по безналичен начин суми от своята сметка в полза на трето лице. Документът се съставя в един екземпляр от платеца (издателя на чека) и се предоставя на бенефициента срещу изплатената стока или извършената услуга.

Чекът трябва да притежава следните реквизити (Вж. Приложение №9): наименование, адрес и банков код на банката, обслужваща платеца; номер на чека; номер на сметката на платеца; вид на валутата; сумата, подлежаща на плащане (цифром и словом); име на получателя на сумата (притежателя на чека); място и дата на издаване на платежния документа; подпис на платеца – лицето, което има право да нарежда плащания чрез тази чекова книжка.

След доставка на стоката или извършване на услугата от “Стройпроект” АД, платецът “Корект” ЕООД издава в полза на доставчика обикновен (нелимитиран) чек на стойност 30 000 лв. Веднъж получил правото да предяви за плащане чека, бенефициентът може да депозира за инкасиране документа във всяка една банка. Възможни са три случая. В първите два чекът е предявен за инкасиране в рамките на една и съща банка, а при третият вариант имаме междубанково плащане.

При вътрешните плащания, когато чекът е предоставен от “Стройпроект” АД в същия клон на търговска банка, където се обслужва и платеца, се съставя следната счетоводна статия:
Д-т с/ка 1713 Разплащателни сметки на 30 000 лв.

на търговски предприятия в левове

партида: “Корект” ЕООД

партида “Стройпроект” АД

В случая се съставят следните счетоводни статии:

1. В ПИБ Стара Загора, след като е прието съобщението за предявения за инкасиране чек, като едновременно с това се уведомява клиента за разплащането.
Д-т с/ка 1713 Разплащателни сметки на 30 000 лв.

търговски предприятия в левове,

партида “Корект” ЕООД

партида “Стройпроект” АД

1. В ПИБ Стара Загора, след получаване на електронното съобщение изпратено чрез БИСЕРА от ЦКБ Бургас за предявяването на нелимитиран чек за инкасиране.

партида: ТБ ПИБ Стара Загора

партида ТБ ЦКБ Бургас

партида: “Стройпроект” АД

При изпращане на чека, в банката на доставчика – ЦКБ Бургас, се съставя следната контировка:

Издаването на лимитирана чекова книжка се извършва по инициатива на платеца въз основа на депозирана в обслужващата го банка молба – образец. Всеки чек от лимитираната книжка предварително се оформя, като банката попълва и заверява всеки чек и корицата на чековата книжка с диапазон от номера на чекове в книжката и лимита по нея.

Чековете от чековата книжка са лични и не могат да бъдат преотстъпвани на други лица. Към чековата книжка се издава контролна чекова карта със срок на валидност, без която не могат да бъдат издавани чекове. При изтичане срока на валидност на чековата карта, но при наличие на неизползвани чекове в чековата книжка, контролната чекова карта се изземва и унищожава, като се уговаря нов срок и при необходимост се допълва наличния лимит. Ако в срока на валидност на чековата карта се изчерпят чековете от чековата книжка, се издава нова чекова книжка без да се подменя контролната чекова карта, а когато е нужно се допълва и лимита.

За обезпечаване на плащанията по чековата книжка се заделя лимит, договорен с банката, до размера на който могат да бъдат издавани чекове от чековата книжка. При съставяне на чека бенефициентът задължително проверява дали съответства номера на чека, който получава, със следващия се номер след номера на предходния талон. Ако има липсващи номера, бенефициентът следва да откаже приемането на чека, тъй като отговаря солидарно с издателя на чека, ако следващи бенефициенти не получат плащане поради превишаване на лимита по книжката, в това число и за лихвите, настъпили в резултат на забавата.

За счетоводното отчитане лимита по чековата книжка в банковия сметкоплан е предвидена сметка 17351 Средства по лимитирани чекови книжки. Сметката е основна, пасивна, балансова. Дебитира се при инкасиране на чек, издаден от лимитираната чекова книжка и при закриване на чековата книжка при наличието на неизразходван остатък от лимита. Кредитира се при издаване на чековата книжка с договорения размер на лимита, както и при последващото му допълване, в т.ч. и чрез договорен с банката овърдрафт при отделни превишения на лимита. Аналитично сметката се води по титуляри и по номер на чековата книжка.

След одобряване на молбата за издаване на лимитирана чекова книжка, търговската банка на платеца отразява отделянето и блокирането на парични средства в отделна счетоводна сметка. За пример ще използваме данните от предходната точка (Вж. Глава втора, т.3.4.1).

В ПИБ Стара Загора се съставя следната счетоводна статия:
Д-т с/ка 1713 Разплащателни сметки на 30 000 лв.

търговски предприятия в левове,

партида: “Корект” ЕООД

Ако “Стройпроект” АД представи чека за инкасиране в ПИБ Стара Загора - банката издател, то тя ще извърши следните счетоводни записвания:

партида “Стройпроект” АД

При вътрешнобанковото и междубанковото плащане след получаване на електронно съобщение по БИСЕРА за депозиран чек, в банката на платеца – ПИБ Стара Загора се прави средното записване:

партида: “Корект” ЕООД

Ще използваме примера от предните точки. При акцептиране на чек в ПИБ Стара Загора на “Корект” ЕООД се извършва следното счетоводно записване.

партида: “Корект” ЕООД

партида” “Стройпроект” АД

1. В ПИБ Стара Загора

За целите на касово или безкасово плащане с банкова карта в банката-издател на картата следва да се открие разплащателна сметка на титуляра – физическо лице с шифър по банковия сметкоплан 1714 Разплащателна сметка на граждани и домакинства в левове. Всеки АТМ терминал следва да се разглежда като самостоятелна оперативна, само разходна каса извън офиса на банката, на която за счетоводни цели се присвоява аналитична сметка за съответното терминално устройство.

Счетоводните записвания са диференцирани в зависимост от вида на терминалното устройство, чрез което се инициира плащане с банкова карта.

1. При теглене на суми в брой от АТМ терминал се съставя следната счетоводна статия:

партида на титиляра

- по сметки открити в същата банкова адресируема единица (вътрешни плащания)

партида на титуляра

партида на титуляра

партида на титуляра

партида на титуляра

При първата форма директният превод имаме инициатива за плащане от страна на платеца. Това го поставя в силна позиция. Той може да наложи добър, ефективен контрол върху качеството на изпълнение на доставката на стоки или извършването на услуги. Разплащането е сравнително популярно и често използвано.

Съществуват обаче и някои рискове при вирмента. Те са свързани почти изцяло с възможността купувача да не плати на продавача. След извършване на договорените условия за иницииране на плащане, всичко се поставя в ръцете на платеца. Той може да забави или дори да не плати, ако в момента изпитва сериозни финансови затруднения.

Много по-удобна за продавача (доставчика) е втората форма на безналично разплащане – акредитива. Особено при акредитиви с предварително покритие и неотменяеми акредитиви. Там се гарантира плащането на бенефициента, но за сметка на това потърпевш е платеца. Последният блокира част от паричните си средства. Освен това върху доставката, която е предмет на сключения договор между контрагентите не може да се окаже пряк контрол. Контролът е само формален и се извършва от търговската банка. Някои от негативите се избягват с акредитива без покритие и отменяемите акредитиви.

Икономическите ефекти са сходни между незабавното инкасо и акредитива от гледна точка на това, че и при двата инициативата за реалното прехвърляне на пари е в получателя на сумата. И в двата случая по –облагодетелствани са бенефициентите. Разликите се състоят в това, че при незабавното инкасо нямаме предварително блокиране на средства.

Чековото разплащане особено в последните години не е така популярно както другите форми. Това се дължи на по-голямата възможност за измама и бавния разплащателен процес. Значително по-бързо е разплащането чрез банкови карти или вирмент в сравнение с чековете. Въпреки всичко от този род плащания най-благоприятен за продавача (бенефициента) е лимитирания или акцептирания чек. И при двата обаче има блокиране на средства до определен лимит, както при акредитивите с покритие. Недостатъците им са еднакви с вече споменатата форма.

Банковите карти са сравнително нов, но все по-популярен начин на разплащане. Това се дължи на факта, че една карта заема малко физическо място, не се унищожава лесно (в сравнение с хартиените пари) и чрез нея бързо се осъществяват плащания. Все по-голямо е участието на банковата карта (дебитна и/или кредитна) в разплащането в България.

В заключение мога да отбележа, че всяка форма си има свои предимства и някои недостатъци. За конкретното им практическо приложение е необходимо добро познаване на икономическите им ефекти върху участниците в разплащателния процес.

5. Възможности за усъвършенстване на процеса за отчитане на безналичните плащания
Възможностите за усъвършенстване на процеса на отчитане на безналичните плащания могат да се търсят в няколко направления.

На първо място това е документалната обоснованост и документооборота. Все още не е достигната висока степен на автоматизираност при обработката на платежните документи. Това води до забавяне и удължаване на разплащателния процес. А тези ефекти рефлектират върху разходите правени в банките за осъществяване и отчитане на плащанията.

Считам, че следва да се направят и редица допълнителни нововъведения и усъвършенствания в електронното банкиране и разплащането чрез банкови карти. Това е сфера, която тепърва следва да се усъвършенства.

Разбира се счетоводното отчитане на безкасовите разплащания е зависимо и от използвания софтуер. По-голяма част от операциите са автоматизирани и се извършват с инициирането на определени плащания или други операции. Тук обаче може да се наблегне на аналитичността на отчитане. Тя трябва да е съобразена с изискванията на практиката и същевременно да дава бърза, точна и ясна информация за отчитаните обекти или процеси.

В заключение трябва да подчертая, че банковата система е сравнително динамична и бързо развиваща се сфера на икономическа активност. Необходимо е и счетоводната отчетност да следи развитието на банковата система, за да откликва адекватно на нейните нужди за пълната и счетоводно-информационна обезпеченост.


З А К Л Ю Ч Е Н Е

Системата на безналичните плащания няма характер на затворена и обездвижена дейност, а на динамична система, на регламентирана съвкупност от принципи и изисквания, която се намира под непрекъснатото въздействие на бързо развиващите се обществени и икономически процеси.

Ежедневно БНБ работи за подготовката на националната платежна система за пълна интеграция с платежната система на Евросъюза.

БНБ отговаря за организирането, поддържането и развитието на националната платежна система посредством внедряването и оперирането на ефективни платежни механизми. Българска народна банка както много други централни банки полага значителни усилия за изграждането на национална платежна система, редуцираща системния риск при извършването на плащания в лв. Резултат от тези усилия е въвеждането в реална експлоатация на системата RINGS на 2 юни 2003 г. Въвеждането на новата платежна система се разглежда като съществена предпоставка за намаляване на рисковете и постигане на финансова стабилност. Тези и други стъпки са достатъчно доказателство, че в България се правят сериозни опити за приравняване на нашето законодателство, а и на банковата практика с тази на развитите държави в света и особено на държавите от Европейския съюз.

Факта, че България с бързи стъпки достигна технологичното развитие на Европа, повлия през последните години с бързи темпове да навлязат разплащанията с банкови карти, както дебитни, така и кредитни. Започна активизиране на икономическите субекти за търговия през глобалната информационна мрежа Интернет. Поради бързото навлизане на персоналните компютри в домовете и офисите, почти всяка банка практикува т. нар. home banking. Тази система дава възможност на хората без да влизат реално в банката да осъществяват банкови операции по плащания.

Прилагането на установените форми на безкасово плащане е съществено условие за издигане равнището на финансовата дейност в фирмите, за укрепване на договорената дисциплина между тях, за предпазването им от неоправдани рискове и за повишаване ефективността за цялостната им дейност.

И З П О Л З В А Н А Л И Т Е Р А Т У Р А

1. 
   Ангов, К. Речник. Банкови термини. София: Пеликан Алфа, 1994г.
   
2. 
   Калайджиев, А. Безкасовото плащане. София: Сиби, 1999 г.
   
3. 
   Меразчиев, В. Банково посредничество. Свищов, 2003 г.
   
4. 
   Банки и финансова дейност. Нормативна уредба, София: Сиела, 1995 г.
   
5. 
   Стефанова, П. Вътрешни и международни плащания и банките. София, 1993 г.
   
6. 
   Пергелов, К. Система на плащания между фирмите, София: Форком, 1992 г.
   
7. 
   Меразчиев, В и др. Банково счетоводство/Васил Меразчиев, Горги Баташки, Свищов, 2002 г.
   
8. 
   Калайджиев, А. Акредитивът, София: Сиби, 1994 г.
   
9. 
   Аврамов, Й. И др. Пари, кредит, борси/Йосиф Аврамов и Деян Попов, София: Нова Звезда, 2001 г.
   
10. 
    Стоименов, М. Финансиране на международната търговия, София, 1999 г.
    
11. 
    Еднообразни правила и обичаи за документарните акредитиви, София: Везни, 1993 г.
    
12. 
    Стефанова, П. Банки – вътрешни и международни плащания, София: Тракия-М, 2000 г.
    
13. 
    Калайджиев, А. Банковата карта, Софи: Сиби, 1995 г.
    
14. 
    Наредба №3 за безналичните плащания и националната платежна система, обн. ДВ, бр. 75 от 2002 г.
    
15. 
    Наредба №16 за плащанията с банкови карти, обн. ДВ, бр.28 от 1995 г.
    
16. 
    Търговски закон, обн. ДВ, бр. 48 от 1991 г.
    
17. 
    Закон за банките, обн. ДВ, бр. 52 от 1997 г.
    
18. 
    Иванов, К. Общи условия и основни форми на плащане по безкасов начин, съблюдавани и използвани от банките и техните клиенти. Български счетоводител, бр. 10, 2001 г., с.9-13
    
19. 
    Стефанов, П. Акредитивът, в-к Пари, бр. 39/23.11.2004 г.
    
20. 
    Петкова, Ц. Тенденции в развитието на пазара на кредитни карти в България, Бнки, Инвестиции, Пари, 2004 г. бр.№8, с.44-49
    
21. 
    Указание 03-1002 Печатна подготовка на формуляри за платежни документи, София, БНБ, 2002 г.
    
22. 
    Указание 03-2002 Съставяне на платежни документи, София, БНБ, 2002 г.
    
23. 
    Указание 03-3002 Структура на кодовете, идентифициращи банките и банковите клонове, София, БНБ, 2002 г.
    
24. 
    Указание 03-4002 Структура на номера на банковата сметка, София, БНБ, 2002 г.
    
25. 
    Указание 03-5102 Плащане чрез директен превод (вирмент), София, БНБ, 2002 г.
    
26. 
    Указание 03-5302 Плащане чрез незабавно инкасо, София, БНБ, 2002 г.
    
27. 
    Указание 03-5203 Плащане чрез акредитив, София, БНБ, 2002 г.