Факултет: финансово счетоводен



страница1/4
Дата28.02.2018
Размер0.52 Mb.
  1   2   3   4

Университет за национално и световно стопанство – София


Факултет: ФИНАНСОВО СЧЕТОВОДЕН

КУРСОВА РАБОТА

ЗАДАЧИ НА СЧЕТОВОДСТВОТО ПРИ ОТЧИТАНЕ НА КОНТОКОРЕНТНИТЕ КРЕДИТИ

София 2010

Съдържание:
Въведение
Характеристика на кредитите като финансова категория и обект на счетоводството.

1. Обективни предпоставки за възникване на кредита.

2. Същност, функции и роля на кредита.

3. Организация на кредитния процес и кредитни рискове.

3.1. Кредитна политика на банката. Елементи.

3.1.1. Формулиране на основните цели и задачи.

3.1.2. Организация на основните кредитни функции.

3.1.3. Кредитни стандарти.

3.1.4. Управление на проблемните кредити.

3.1.5. Преглед на кредитите и класифициране.

3.1.6. Приложение към кредитната политика.

3.1.7. Законова и нормативна уредба .

3.1.8. Делегиране на правомощия.

3.1.9. Видове кредити.

3.1.10. Ценообразуване.

3.1.11. Пазарна зона.

3.1.12. Процедури по предоставянето на кредита

4. Видове кредити.

Същност и организация на контокорентните кредити.

Същност.


Видове.

Необходима информация при контокорентните кредити и използвани методи за създаването й.

Счетоводно отчитане на контокорентните кредити.

Използване на счетоводната информация при анализ и регулиране на контокорентните кредити.


Заключение.

Използвана литература.

ВЪВЕДЕНИЕ

В съвременните условия е немислимо осъществяването на някаква стопанска дейност без наличието на кредити. Пред фирмите стои въпроса за осигуряване на достатъчно средства с цел нормалното и ефективното осъществяване на своята дейност. Наред с въпросите за осигуряване на средства за инвестиции пред предприятията стои и проблема за осигуряване на оборотни средства за текущата им дейност. За целта те се нуждаят от различни видове кредити.

Банковото кредитиране е една от основните форми на съществуване на кредита в нашето съвремие. Тъжните поуки от извървения от българската банкова система път и необходимостта от задоволяване на търсенето на кредити, правят темата за банковото кредитиране и неговата технология и организация особено актуална. Банките осъществяват дейността си в условията на валутен борд и това още повече повишава изискванията към тях. Ясно е, че в условията на преход към пазарна икономика очакванията на икономическите субекти за задоволяване на нуждите им от капитали за дейността и инвестиции са насочени изцяло към банковата система. Затова банките трябва да могат да реагират адекватно на изискванията на новите икономически условия, като се стремят да бъдат ефективни, изграждайки подходяща организация на най-доходната банкова дейност - кредитирането на стопанските субекти. За да могат ефективно да изпълняват тази си роля в икономиката, те трябва да осигурят своевременно необходимите парични капитали на предприятията и пускането на пари в обръщение. За целта банките е необходимо да изградят максимално опростена и ефективан система на кредитиране, съобразена с изискванията на икономическата действителност. Това може да стане като се предоставят различни видове кредити - както старите и утвърдени форми на кредита, така и нови видове кредити.

Един от тези видове кредити, са контокорентните кредити. В много европейски страни този кредит има огромно приложение, поради редицата предимства, които притежава, както за кредитополучателя, така и за банката. В България контокорентните кредити още не са намерили напълно своето приложение, но все повече навлизат в банковата практика.

Управлението на осъществяваната от банките дейност изисква от тях детайлно и задълбочено познаване на технологията на банковото кредитиране и изучаване влиянието на различните фактори, въздействащи върху това, за да бъдат дейностите им печеливши и да се предпазят от загуби.

Пред банките постоянно възникват проблеми от най-различен характер, чието разрешаване изисква наличието на огромен обем информация. Те трябва във всеки един момент да определят степента на риска и размера и срока на кредита, който може да се представи. В тази насока главна роля играе счетоводството. Неговите задачите са свързани със създаване на необходимата по количество и качество информация, за обема и структурата на привлечените средства, на активите; за състоянието както на кредитните взаимоотношения и резултатите от тях, така и на състоянието на банката във всеки един момент.

В настоящата разработка, без да се претендира за изчерпателност, са засегнати проблемите, свързани с изясняване същността на кредита и неговото място в икономиката. Показана е класификацията на кредите, като фактор, който влияе върху системата на счетоводството и нейните качества.

Във втората глава на дипломната работа са разгледани въпросите, свързани със същността на контокорентните кредити. Също така е отделено внимание на необходимата информация за управление на кредитната дейност на банките и в частност на контокрентните кредити, способите за създаването и използването й.

І. ХАРАКТЕРИСТИКА НА КРЕДИТИТЕ КАТО ФИНАНСОВА КАТЕГОРИЯ И ОБЕКТ НА СЧЕТОВОДСТВОТО
1. Обективни предпоставки за възникване на кредита
Възникване на кредита

Кредитът възниква в дълбока древност, още при възникване на натуралната размяна. Първата появила се, а и съществуваща и до днес форма на кредита е търговския кредит. Той се прилага между участници, които поддържат директни взаимоотношения помежду си. Предоставя се под формата на реален стоков капитал на купувача (клиента), които се задължава да изплати след определен период от време дължимата сума, заедно с лихвата. Характерно за него е, че той се отпуска в стокова форма. Това се получава когато се осъществява продажба на стоки с отлагане на самото плащане във времето. Той играе важна роля в съвременната икономика, но въпреки това в сравнение с банковия кредит неговата роля е по-малка.

Банковият кредит е другата основна форма на кредита в съвременния икономически живот. Той възниква значително по-късно от търговския кредит, заедно с възникването и развитието на банките.
2. Същност, функции и роля на кредита
Същност

Думата кредит произлиза от латинското наименование “credere”, която означава вяра, доверие. С тази дума в латинското право се е изразявало доверието, което едно лице, наречено “кредитор” е оказвало на друго лице, наречено “длъжник”, като му е предоставило за временно ползване пари. И днес се среща отпускането на кредит срещу дадена дума, т.е. на доверие, но съвременният кредит обикновено е документиран и обезпечен. В дефинирането на кредита няма пълно покритие между отделните автори. Така например според Ад. Вагнер кредитът е частно стопанско отношение или доброволно “даване”и “получаване” на стопански блага между различни лица на основа на доверието на едната страна за по-късното и удовлетворяване от другата. За Рошер кредитът е доброволно дадено право за разпореждане с чужди блага срещу обещанието да се възстанови по-късно тяхната равностойност, заедно с дължимата лихва. Небениус казва, че кредитът е доверие, чрез което едно лице, срещу получени ценности се задължава да изпълни бъдещи плащания. Според английските икономисти Греъм Банък, Рон Бакстър, Евън Дейвис, банковият кредит е заем, отпуснат от банка, за определен период с конкретна цел.

Съществува и друго определение според Финансовата и кредитната енциклопедия, според което “Кредитът е икономическо отношение, което се създава при предаване на стойности (в натура, а в повечето случаи в парична форма) от лица, стопански организации или държавата за временно ползване с условие за връщане и обикновено при плащане на лихва.” Ректенвал обръща внимание на обстоятелството, че “кредитът е форма за придобиване на допълнителни средства, на допълнителна покупателна сила чрез временно ползване на чужди средства. От приведените определения за кредит се вижда, че той се свързва с: първо - доверието от страна на кредитора, че дадените на кредит средства ще бъдат върнати, заедно с дължимата лихва, т.е. самото кредитиране. Само доверието днес не е достатъчно, в смисъл че се изисква то да бъде подплатено с обезпечение, залог или гаранция. Второ, получаването на ценности, блага или пари в аванс срещу обещанието (обикновено документирано и гарантирано) за бъдещото им връщане, заедно с полагащата се лихва, т.е. - издължаването.

Според Наредба №22 на БНБ за централния кредитен регистър на банките, “\"Кредит\" е всяко вземане или поемане на задължение към едно лице или икономически свързани лица, което е резултат от предоставяне на паричен заем от всякакъв вид, включително акцептен кредит, предоставяне на кредитно улеснение независимо от неговата форма, сконтиране на менителница, запис на заповед или чек, менителнично поръчителство (авал), поръчителство, издаване на банкова гаранция или предоставяне на друго обезпечение, придобито вземане чрез цесия, встъпване в дълг или поемане на дълг, прехвърляне на менителница, запис на заповед или чек чрез джиро, други вземания и поети ангажименти независимо от използвания инструмент.” (§1, т.5, от допълнителните разпоредби).


Роля

Променяйки основния лихвен процент, продиктувано от потребностите на възпроизводството, държавата регулира търсенето на кредити,следователно и разширяването или ограничаването на едно или друго възпроизводство. По този начин чрез кредита и лихвата се въздейства за развитието на рентабилни производства. С кредита се осигурява непрекъснатост на кръгооборота на фондовете, той е важен допълнителен източник на средства за финансиране на възпроизводството на основните и оборотни фондове. С преразпределителната си функция кредитът разрешава противоречието между временното освобождаване на парични средства от кръгооборота в едни звена и допълнителната потребност в други, с което осигурява непрекъснатост на производствения процес. Без кредита е трудно да се осигури непрекъснатост на кръгооборота на фондовете във фирмите. Предпоставка за това са сезонност в производството и реализацията, финансови, платежни и други затруднения. Кредитът е важен източник за формиране на оборотни фондове. Размерът на оборотните средства се изменя под въздействието на комплекс от фактори, свързани с организацията на снабдяване със суровини и материали, с производството и реализацията на продукцията, с разплащанията и други. По тази причина се налага потребността от оборотни средства да се задоволява чрез съчетаването на собствени със заемни средства.

Счита се че финансирането на текущите производствени разходи не е икономически целесъобразно да се извършва изцяло със собствени средства, а и не е възможно. То би било свързано със задържането на средства по сметка в банката и забавяне на обращаемостта. Ако нормата на печалба е по-голяма от лихвения процент за съхраняване на паричните средства по сметка в банката, икономически е по-изгодно фирмите да се снабдяват с оборотни средства в минимални размери, осигуряващи непрекъснатост на производствения процес, а допълнителната потребност, възникваща по определени поводи, е целесъобразно да бъде осигурена със заемни средства.

Кредитът въздейства върху интересите на кредитоискателя за ускоряване на обращаемостта на оборотните фондове, за съкращаване издръжката на производството и увеличаване на доходите, за повишаване на рентабилността и конкурентоспособността на предприятията.


Чрез условията на кредитиране банката съдейства за ориентиране на производството към пазара, да съгласуване на интересите на предприятията и на обществото като цяло.

Своите функции по осъществяването и организацията на движението на заемния капитал, банките изпълняват чрез различни операции. В зависимост от това дали тя се явява кредитор или длъжник операциите и биват два вида - активни или пасивни.

Средствата на банката, които са изразени в пасива се образуват от три групи източници: собствените капитали на банките; средствата които се получават като временно свободни капитали и доходи на населението и фирмите; средствата които се получават в резултат на пускането на покупателни и платежни средства. Но мобилизирането и превръщането в реално действащ капитал спестяванията на населението и временно свободните средства на фирмите не са единствения източник на кредитни ресурси. Може да се каже, че банките сами “правят” пари, което може да се обясни с действието на кредитния мултипликатор, който показва колко пъти единица депозит участва в предоставянето на кредити.

Активните операции на банката осъществяват движението на заемния капитал. Предоставянето на кредити е основната и най-важна дейност на търговските банки. В дела на нейните операции тя заема най-голям дял - около 50-70% от банковите активи. В България техния дял е малко по-нисък (около 40%). До 1996г . техният дял бе значително по-голям, на след кризата в банковата система, банките значително намалиха размера на отпусканите кредити. Това е свързано с анализа на риска, който е по-висок при кредитните операции. Отпускайки по-малко кредити, банките си осигуряват по-малък риск, но не трябва да се забравя, че това става за сметка на доходността, която също намалява.


Функции

Както вече се изясни кредитът е изключително важна икономическа категория, която играе огромна роля, изразяваща се в изпълняваните от него функции. Те до голяма степан се препокриват с описаната по-горе роля на банките, но накратко могат да бъдат обобщени следните функции:

Удовлетворяване на потребностите на обществото от пари;

Мобилизиране, разпределение и използване на временно свободните парични средства и капитали, чрез които фирмите набират капиталови ресурси или си осигуряват оборотни средства;

Подпомага и ускорява концентрацията на производството и капитала;

Опосредства и ускорява реализацията на стоковите капитали;

Дава възможност за своевременно и пълно приложение на научно-техническите положения, тогава когато субектите не са в състояние да се сдобият с тях със собствени средства;

В един по-широк аспект - кредитът се явява финансов инструмент, чрез които държавата въздейства върху икономиката.

Чрез кредита се осъществява преразпределение на финансови ресурси в отраслов и регионален аспект.

Кредитът има няколко характеристики: срокът за който се отпуска, обезпечението, лихвата и рискът, който носи.

Главният признак на кредита е разкъсването във времето от момента на отчуждаване, до погасяване на възникналото задължение. За този период средствата временно преминават в ръцете на длъжника, след което отново се връщат при кредитора, обикновено с лихва. През това време кредиторът поема редица рискове от възможността кредитополучтеля да се окаже неплатежоспособен. Раздалечаването във времето е и един от признаците, въз основа на които се прави класификация на кредитите на краткосрочни и дългосрочни, което е много важно за банката.

Немислимо е функционирането на съвременното пазарно стопанство без съществуването на кредита и особено - на банковия кредит. В условията на ограниченост на ресурсите икономиката се нуждае от всички свободни ресурси и тяхното мобилизиране чрез кредита за нормално и пълноценно осъществяване на възпроизводствения процес.

Кредитните операции са най високодоходни но са и свързани и с най-висок риск. За обема на кредитната дейност голямо влияние оказва кредитната политика на банката, която може да бъде агресивна със стремеж за висока печалба и поемане на голям риск или пасивна с по-малък риск, но и по-нискодоходна.
3. Организация на кредитния процес и кредитни рискове
За оргнизацията на кредитния процес основно значение има кредитната политика на банката.
3.1. Кредитна политика на банката

Кредитната политика на банката е съставен компонент на цялостната банкова политика. Тя изразява общото виждане и идея на банковата институция за целите на дейността й, принципите и методите за постигането им.

Официалната кредитна политика изразява стремежа на банката да осигури кредитен портфейл, съответстващ на целите на дейността й и да определи нормативната рамка за действие на конкретно отговорния за кредитната дейност екип. Тя помага на управленския персонал да избере подходящи финансови инструменти за изпълнението на поставените цели.

Официалната кредитна политика на банката изразява виждането й по принципни въпроси, включени в следните раздели, които се явяват и нейни елементи:

3.1.1. Формулиране на основните цели и задачи

В този елемент се включват основните цели на кредитната политика и приоритетите при провеждането й.

3.1.2. Организация на основните кредитни функции

Този елемент на кредитната политика определя административните отдели, които ще отговарят за цялостното управление на различните видове кредити, както и за нивата на йерархичната зависимост. Разгледани са функциите и правомощията на кредитния комитет и на отделния кредитен инспектор.


3.1.3. Кредитни стандарти

Този елемент на кредитната политика определя общите стандартни процедури, прилагани към всички видове кредити, като най-напред се описват общовалидните правила за всички кредити, след което се прави за специфичните кредити. Общите стандарти включват фактори като фиксирано съотношение между кредити и депозити, политика на кредитни ангажименти, максимално разрешен размер на кредитите за отделен клиент.

В този раздел се включват също допустими граници на лични правомощия на кредитните инспектори, инструкции за спазване на нормативните предписания и инструкции за обслужване на кредитите.

3.1.4. Управление на проблемните кредити

В този раздел се определят процедурите, които се прилагат спрямо проблемните кредити, представят се основните елементи на политиката на банката за събиране на дължимите вземания, процедурите за отнасяне на сметките в специалния отдел за събиране на вземанията, както и процедурите по отписване на кредити.

3.1.5. Преглед на кредитите и класифициране

Този раздел прави обширен обзор на кредитите и на произтичащите задължения, както и описание на използваната от банката система за класифициране на заемоискателите. При тази класификация се цели да се направи оценка на качествените характеристики на отделния кредит и на различните кредитни портфейли по географски признак.

3.1.6. Приложение към кредитната политика

Осигурява информация, която ще се използва при определяне на условията и методиките на кредитната политика, като например, рейтинг на котираните на пазара ценни книжа. Освен това в този раздел се прилагат образци на всички формуляри, използвани в кредитораздавателния процес, заедно с инструкциите за попълването.

Обзорното изложение на кредитната политика трябва да включва също и следните допълнителни елементи:

3.1.7. Законова и нормативна уредба

Съдържа законовите и нормативни ограничения за кредитиране и други правни норми, които обслужват банковото законодателство и определят рамките на банковото кредитиране.

3.1.8. Делегиране на правомощия

Този елемент на кредитната политика определя условията и размера, при които всеки упълномощен да предостави кредити служител ще може да се разпорежда със средствата на банката. Тези правомощия трябва да се одобряват най-малко веднъж годишно, чрез писмена резолюция от борда на директорите и да се съхранява за неопределено време.

3.1.9. Видове кредити

Установяват се видовете кредити, които банката ще отпуска и онези, които следва да бъдат отхвърлени.

3.1.10. Ценообразуване

Банката предоставя сравнителна информация за цените на спекулативните операции на един и същ пазар, явяваща се алтернатива на кредитните сделки и е ориентир за разумните нива на лихвите и таксите, за да не се отблъскват клиентите и да не се предизвика негодувание от тяхна страна.

3.1.11. Пазарна зона

Всяка банка трябва да създаде свой пазар, да има свой пазарен параметър, който напълно да съответства на големината, профила на нейната организационна структура на възможностите й за обслужване на клиентите и поемане на рискове. От гледна точка на капитала, в сравнение с останалите банкови функции, определянето на пазарната зона влияе най-силно върху кредитната дейност на банката.

3.1.12. Процедури по предоставянето на кредита

Могат да бъдат включени в отделно ръководство, но задължително се изработват, тъй като са от съществено значение за приемане на стабилна кредитна политика и кредитни стандарти. Определя ясна процедурна схема, която да бъде стриктно спазвана за да може законовото кредитиране да функционира ефективно.

Кредитната политика е част от цялостната банкова политика, която се стреми да осигури рентабилност, сигурност и ликвидност на банковия институт. Тези цели са взаимно зависими. По-високата рентабилност обикновено се постига за сметка на по-голям риск и влошена ликвидност, а високата ликвидност от своя страна е също за сметка на рентабилността и сигурността. Задача на банковата политика и на кредитната политика, в частност, е да намери рационално равновесие между тези три характеристики и да се стреми към тяхното оптимизиране.

При избора на кредитната политика влияят следните фактори:

Величината на банката и величината на собствения капитал.

При по-голям собствен капитал банката може да извършва по-рисковани операции, което ще носи и по-големи доходи. Ако гони по-висока печалба, кредитната политика на банката ще е по-агресивна, тя ще насочва ресурсите си повече към срочни, потребителски и други кредити и операции, които са доходни, но крият и повече рискове. Освен това по-голяма банка може да привлече специалисти с по-добра квалификация и опит в кредитните сделки, а също и да води борба с конкуренцията;

Структурата на депозитите и колебанията на остатъците по тях;

Това е един важен фактор при установяването на кредитната политика на банката, поради преобладаващият дял на депозитите в ресурсите. Повечето банки, особено по-малките, обслужват конкретен район. Затова те неизбежно се съобразяват с особеностите му и характера на клиентите, които обслужват, в зависимост от специализацията им по отрасли или по регионален признак и в зависимост от нишата, която обслужват.

Зависимостта \"кредит - депозити\" нормално се движи в рамките между 65 -75%. Когато тя е под 65% гарантира добра ликвидност, но се намалява доходността. Обратно, при съотношение на 75% доходите от кредитните вложения нарастват, но това може да се отрази върху степента на ликвидност. Когато то е близко до 100% изразява твърде агресивна кредитна политика или т. н. \"свръхкредитиране\", което е опасно за банките, тъй като ги излага на съществен риск. Прекалено големите несъответствия между кредити и депозити може да ги постави в ситуация на продължителна неликвидност или на траен излишък от ликвидни средства. Банките са по-сигурни, когато у тях преобладават срочните депозити с по-дълъг период на задържане, което им дава възможност за отпускане на дългосрочни, но доходни кредити.

Кредитно-паричната и фискална политика на държавата;

Общата рестрикционна или експанзионистична политика ще влияе и на банковите кредитни операции.

В зависимост от това в коя фаза от икономическия цикъл се намира икономиката банката съобразява своята кредитна политика, тъй като кредитните операции се влияят от конюнктурата на световните пазари, от търсенето на кредит.

Ограничения от юридически характер.

Към тях могат да се отнесат изискванията за ликвидност, за капиталова адекватност и за големите кредити.

За ликвидност - банките са задължени да спазват изискванията за ликвидност и независимо от стремежа им за увеличаване на кредитния портфейл, трябва да бъдат ликвидни. Затова те трябва да провеждат определена кредитна политика за осигуряване на оптимален, диверсифициран кредитен портфейл, осигуряващ печалба и ликвидност. Всяка банка решава този проблем по свой начин, като поема повече или по-малко рискове и се съобразяват с характера на депозитите, търсенето на кредит, квалификацията на банковите служители.

Изискванията за ликвидност са посочени в Закона за банките и Наредба №11 за управлението и надзора върху ликвидността на банките. Всяка банка трябва да поддържа активите си в състояние, което й позволява да изпълнява без забава паричните си задължения.

  1   2   3   4


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница