Факултет: финансово счетоводен

За капиталова адекватност - по-голямата степен на покритие на кредитния портфейл с достатъчна капиталова база позволява на банките да извършват по-рискови, но високодоходни кредитни сделки.

Изискването за капиталова адекватност на банките се определя с Наредба №8 на БНБ. С нея минимално изискваният собствен капитал е определен на десет милиона нови лева. Всяка банка трябва да разполага с такава сума в момента на издаването на разрешение за извършване на банкова дейност. Собственият капитал или капиталовата база на банката се образува от сбора на първичния капитал и допълнителните капиталови резерви, намален със:

- сумите инвестирани в акции или друга форма на дялово участие в капитала на дружества, неконсолидирани в баланса на банката, които и осигуряват блокираща квота или най-малко 10 на 100 от гласовете на общото събрание;

- сумите инвестирани в акции или друга форма на дялово участие в капитала на банки и други финансови институции.

За определяне на общия рисков компонент, балансовите активи се разделят на:

активи с нулево рисково тегло;

активи с рисково тегло 20 на сто;

активи с рисково тегло 50 на сто;

активи с рисково тегло 100 на сто.

Всички кредити, в зависимост от обезпечението попадат към някои рискови активи.

Общият рисков компонент на активите на банката се изчислява като сбор на претеглените със съответните тегла балансови активи и приравнените към тях задбалансови позиции на банката, които съгласно изискванията на тази наредба се отнасят към рисковия компонент.

Банката установява отношението на обща капиталова адекватност, изчислено като процентно съотношение между собствения капитал и общия рисков компонент, което не трябва да бъде по-малко от 12 на сто.

Всяка търговска банка е длъжна да се отчита за рисковия си компонент и капиталовата си адекватност за определен срок пред БНБ. В противен случай подлежи на санкции по чл.65 ал.2 от Закона за банките.

Банките са задължени периодично да оценяват кредитите, другите рискови активи, включително и задбалансовите си задължения и формират провизии за покриването на рискове от загуби по критерии определени от Централната банка с Наредба №9. Провизиите са елемент на счетоводните разходи и коректив на отчетната стойност на активите.

Рисковите експозиции се оценяват и класифицират въз основа на срока на забавяне на изискуемите суми по тях, оценката на финансовото състояние на длъжника и главните източници за изплащане на неговите задължения, формиращи като цяло матрица за оценка и класификация на тези експозиции. Рисковите експозиции се класифицират в пет класификационни групи:

редовни експозиции;

експозиции по наблюдение;

нередовни експозиции;

съмнителни експозиции;

загуба.

- от 3 до 5 на сто специфични провизии от нетната стойност на редовните експозиции за покриване на неидентифицирани рискове от загуби;

- 25 на сто от нетната стойност на експозиции под наблюдение;

-50 на сто от нетната стойност на нередовни експозиции;

-75 на сто от нетната стойност на съмнителните експозиции;

-100 на сто от нетната стойност на рискова експозиция отнесена към загубите.

Банките формират също така 100 на сто специфични провизии спрямо сумата на просрочените лихви със забава над деветдесет дни.

Нетната стойност на рисковата експозиция е определена като разликата между общия размер на експозицията и размера на високоликвидното обезпечение. Всяка банка създава кредитен комитет като специализиран вътрешен орган за наблюдение, оценка класифициране и провизиране на рисковите експозиции.

За банката е рисковано да има малко на брой големи кредитополучатели, защото по този начин тя става зависима от тях и промяна на финансовото състояние дори на един от тях би могло да бъде фатално за нея. С цел намаляване на риска пред банките стои ограничението за предоставяне на големи кредити. Според чл.29 от Закона за банките, големият кредит, отпускан от банка, не може да надвишава 25 на сто от собствения капитал на банката. Като голям се определя този чийто размер надхвърля 10 на сто от собствения капитал на

банката. Общият размер на предоставените големи кредити не може да надхвърля осем пъти собствения капитал на банката. Правилата за големите и вътрешни кредити са уредени с Наредба №7.
Риск, свързан с кредитните операции. Видове рискове:

Банките работят в сложна и динамична среда при постоянно променящи се условия, с многобройните и разнообразни отношения вътре в самата банка, както и между нея и различните й контрагенти. Сложността на връзките и взаимната им обвързаност създават несигурност за банките по отношение на възможността да запазят досегашните приходи, да реализират очакваните бъдещи приходи и да съхранят и минимизират разходите си.

Рискът се определя като заплаха от възможни загуби, които банките да понесат. Размерът на тези загуби е показател за риска на отделните видове банкови дейности.

При кредитните операции, както и при останалите банкови операции, в зависимост от обхвата си се различават следните рискове.

Общ риск, обхващащ цялостното икономическо, социално -политическо състояние на страната, всички икономически субекти.Той произтича от различни фактори - икономически, валутни, борсови и други кризи, политически сътресения, включително войни и природни бедствия. Този риск трудно се предвижда и управлява.

Корпоративният риск е свързан с промени в индивидуалните условия за производство и се отнася само до дадена фирма или отрасъл. Този риск може да се предизвика от дефицитност на суровините, енергията, от спадане на цените на съответната продукция, от технологични промени и революции в търсенето на продукцията, откриване на продукти - заместители, ограничаване на достъпа до чуждите пазари, от трудности по продажбите. Този риск също е трудно да се предвиди. Ограничаването му се свързва с диверсификацията на кредитния портфейл по отрасли и по клиенти.

Специфичният риск, произлизащ от конкретни операции и клиенти на банката, съществува за отпускане на отделни кредити, когато са предоставени на фирми с нестабилно икономическо, търговско и финансово състояние и платежни проблеми с висока задлъжнялост и непрофесионално управление.
Върху кредитните операции в различни степени оказват влияние следните оперативни видове риск:

Ликвиден риск

Ликвидният риск възниква от вероятността банката да не успее да посрещне претенциите за парични средства на своите контрагенти - депозитори и кредитополучатели. Възниква, когато банката не може във всеки един момент да обслужи депозиторите, желаещи да изтеглят (депозитите си) суми от влоговете си, или клиентите, желаещи да получат кредит, или получили обещанието и за поет ангажимент.

Ликвиден риск възниква поради следните причини:

- липсата на синхрон при управлението на активите и пасивите на търговските банки;

- липсата на компетентност, правила и принципи за поддържане на оптимално състояние между наличните пари в касата и привлечените средства. Кредитните операции са засегнати от управлението на ликвидния риск, в банката в различна степен в зависимост от кредитната политика за набавяне на ликвидни средства. От това може да зависи структурата на активите и мащаба на кредитния портфейл.

Банките са задължени да поддържат необходимото ниво на ликвидност. Високата ликвидност обаче е за сметка на печалбата, а намалената ликвидност означава заемане на средства на паричните пазари при пазарни лихвени проценти, което увеличава разходите и намалява печалбата, а е предпоставка за възникване на лихвен риск.

Лихвен риск

Това е рискът от намаляване на приходите в резултат на измененията на нивото на лихвените проценти.

Лихвеният риск оказва влияние върху кредитните операции на банката поради факта, че зависимостта на структурата на портфейлите на банковите активи в частност кредитите, пасивите и взаимната обвързаност между тях определя влиянието на измененията в лихвеното равнище и посоката им върху доходите на банката.

Възниква в резултат на колебанията в курсовете на водещите валути и възможност на загуби за банката от извършване на операции с тези валути при неизгодно движение на курсове им. Този риск е общ риск и обхваща всички икономически агенти в страната, включително и банката.

Капиталов риск

Отразява степента на финансовата задлъжнялост на банката. Количеството капитал, необходимо за защита на кредиторите, е свързано с качеството или рисковите характеристики на банковите активи, а също така и косвено с влиянието им върху цените на банковите услуги и операции.

Оценката на капиталовия риск, изисква нивото на капитала да се съпостави с качеството на активите. На банките, които влагат голям процент от средствата си в рискови активи, може да се наложи да заделят прекалено големи средства, на които да разчитат в случай на просрочие. Нивото на необходимия капитал е също функция на ликвидността и лихвения риск. Банката с голям ресурсен дисбаланс ще трябва да задели повече собствен капитал срещу евентуални загуби, когато измененията в лихвените проценти не съвпадат с предварителните прогнози.

Кредитен риск

Възниква в резултат на съществуващата вероятност да настъпят загуби в резултат на неизплащане или забавяне на плащане от страна на кредитополучателите.

Причините за настъпване на кредитен риск са вътрешни и външни за банката.

Външните причини за възникване на кредитен риск са: финансовото състояние на банковите клиенти и тяхната платежоспособност; затруднения при обезпечаването на кредита; цялостното икономическо, финансово и социално положение в страната; банковата конкурентна среда.

Вътрешни причини могат да са кредитната политика, която примерно може да е ориентирана към постигане на бърза печалба в резултат на което банката цели рискови, но високодоходни кредити и определена структура на кредитния портфейл. Към вътрешните причини могат да се причислят още:

* поведение, липса на опит и недобросъвестност от страна на банковите служители. Квалификацията на служителите в търговските банки и техните морални качства са определящи за бързината и верността на счетоводното отчитане и анализа на сделките с финансови средства.

* използваните кредитни стандарти за оценка на риска

* от организацията и управлението на кредитния процес

Основни фактори, които влияят върху кредитния риск са:

- кредитоспособността на длъжника;

- диверсификацията на кредитния портфейл по вид кредити- търговски, ипотечен, потребителски;

- диверсификация на търговските кредити по производствени сектори;

- степени на кредитно обезпечение;

- методите за оценка на кредитния риск и кредитни стандарти.

Конструирането на оценката на кредитния портфейл има важно значение за анализирането на кредитния риск. Колкото по-голям е рискът при отделните видове кредити, толкова по-добре трябва да бъде диверсифициран кредитния портфейл.

При съставянето на кредитния портфейл особено значение има взаимната зависимост между риск и доходи, защото в дейността на банката рисковете предполагат и шансове за печалба.

Кредитният риск, който възниква в резултат на концентрация може да бъде намален чрез диверсификация по видове кредити и диверсификация на търговските кредити по отрасли и географско разположение.

Съществуват няколко начина за ограничаване на кредитния риск:

- Оценка на кредитоспособността;

- Намаляване на размерите на отпусканите кредити на един кредитополучател;

- Застраховане на кредитите;

- Изискване на достатъчно обезпечение на кредитите.

Рисковете в банковото дело, както и във всяка друга дейност, не могат да се отстраняват напълно, но могат да се намаляват и поделят. Това става чрез диверсификация. Затова като правило е известно, че за банката е по-благоприятно да има повече клиенти, както по депозитните, така и по кредитните операции, защото е по-малко вероятно многобройните клиенти вложители да си поискат едновременно средствата, а клиентите длъжници да фалират или да се изправят пред финансови затруднения по едно и също време.

Риск от банковия персонал, разпределение на отговорностите и банкова структура;

Риск, свързан с външната среда на банката.

4. Видове кредити

Съществуват разнообразни критерии, с които могат да се обхванат банковите кредити. Най-голямо значение за практиката имат признаците срок, обезпечение и предназначение.

* Краткосрочни кредити - срок до една година;

Отпускат се за задоволяване нуждите от оборотен капитал. По финансово - техническата си форма представляват контокорентен, ломбарден, дисконтов, акцептен и гаранционен банков кредит.

* Средносрочни кредити - срок на ползване от една до три години. В практиката средносрочните кредити не намират своето място. Най-често се работи с краткосрочни и дългосрочни кредити.

* Дългосрочни кредити - срок на ползване над три години;

Имат инвестиционно предназначение, обезпечават се с реални гаранции, обикновено ипотека.

* Обезпечени;

Наричат се още покрити кредити. Отпускат се срещу реални вещни или лични обезпечения.

* Необезпечени;

Познати са още с названието непокрити или бланкови кредити. Отпускат се на добре познати, финансово стабилни и платежоспособни клиенти с добра репутация. Тези кредити носят голям риск за банката. В България не е разрешено отпускането на необезпечени кредити.
Според правния статус на субекта на кредитиране

* Банкови кредити, отпускани на физически лица;

Тези кредити се търсят от кредитополучателя по две основни причини:

- за задоволяване потребителските нужди;

- за производствени нужди на еднолични търговци, еднолични земеделски стопани и занаятчии.

* Банкови кредити отпускани на юридически лица;

Банковите кредити отпускани на юридически лица се разделят според вида им на две:

- за юридически лица с характер на стопански предприятия;

- за юридически лица с характер на нестопански предприятия;

- за държавата и други публично - правни субекти;

* Международни банкови кредити;

Кредитополучатели са субекти от други страни. Тези кредити се предоставят от големи банки или банкови консорциуми.

* Потребителски;

Основното им предназначение е да увеличават покупателната сила за покриване на консумативни нужди, обикновено за закупуване на дълготрайни материални активи като жилища, мебелировка или за лечение или обучение.

* С производствено предназначение;

Те от своя страна са два вида:

- кредити за оборотни активи;

- инвестиционни кредити за набавяне и изграждане на материални и нематериални активи;

* За разплащане във външноикономическата дейност;

- кредити по износа;

- кредити по вноса;

* Банкови гаранции.
Според вида на валутата, в която се отпускат

* Левови

* Малки

* Големи - в Закона за банките е дадено определение за голям кредит, като там е използван термина експозиция. Голяма експозиция е тази, която е равна или превишава 10 на сто от собствения капитал на банката. Голямата експозиция не може да надвишава 25 на сто от собствения капитал, общият размер на всички големи експозиции не може да надвишава 8 пъти собствения капитал.

* Еднократно ползване

* Ползване на части
Според начина на погасяване:

* Кредити, които се погасяват веднъж, при настъпване на падежа

* Кредити, които се погасяват на периодични вноски по двустранно подписан договор
Според фазата на възпроизводствения процес, която обслужват:

* Кредити за закупуване на суровини, материали, поддържане на запаси, изплащането на производствени разходи и др.;

* Кредити, които обслужват запасите в готова продукция и тяхната реализация;
Според характера на представяното обезпечение

* Ломбардни кредити - обезпечени предимно със залог на ценни книги или стоки

* Кредити, обезпечени с ипотеки

* Кредити срещу обезпечение на трети лица

* Кредити, обезпечни с паричен залог (блокиране на депозитни сметки в лева и конвертируема валута)

* Кредити срещу друг вид обезпечение.

* Преки банкови кредити;

Банката предоставя пряко договорената сума на кредита на кредитополучателите.

* Непреки банкови кредити;

Това са банковите гаранции. При тях банката поема задължение, че ако едно лице не е в състояние да погаси задължението си към друго лице, банката ще удовлетвори второто лице за сметка на кредитиране на първото. Банковите гаранции обслужват вътрешноикономически и външноикономически дейности на предприятията. Представляват съществен елемент в осъществяването на плащанията между стопанските субекти. Чрез банковите гаранции, банките предоставят гаранционни кредити, представляващи доверие на платежоспособността им. Характерно е, че длъжникът по плащането, задължението на който банката обезпечава, не е страна по договора за банкова гаранция. При издаването на гаранции, банката от своя страна не влага свои капитали, а само дава своето доверие на длъжника. Ако длъжникът не изпълни задължението си по плащане, банката плаща вместо него. Така освен задължението на платеца, се поражда още едно - задължението на банката - гарант към получателя бенефициент.
Според финансово - техническата им форма.

* Целеви;

Отпуска се за изпълнението на точно определени мероприятия, чието реализиране се извършва на база сключен договор. Издължаването на целевия кредит става по предварително изготвен план, при нарушаването на който банката налага наказателна надбавка към договорения лихвен процент.

* Контокорентен;

Представя се на първокласни клиенти, доказали своята платежоспособност. Нарича се още счетоводен кредит, тъй като всяка счетоводна операция влияе върху неговият размер. Отпуска се по текуща сметка, до определен лимит, за определен срок при гарантирано обезпечение и договорена лихва. Всички постъпления по сметката автоматично погасяват кредита. Използва се от фирмите за увеличаване на оборотния им капитал, за задоволяване на междинни и сезонни нужди.

* Сконтов кредит;

Краткосрочен кредит, който банката изплаща на вносителя на полица (менителница, запис на заповед), посредством закупуването и преди падежа, като удържа сконто от номинала им плюс комисионни, покриващи не само разноските по операцията, но и риска, който неизбежно съпътства сделката, а също и оставащия срок на валидност.

Сконтото се определя по формулата:

Ск = Нс х Л% х Д , където

360 х 100

Ск - сконто (отбив)

Нс - номинална стойност

Д - дните до падежа

Л% - лихвеният процент, с който банката ще сконтира менителницата.

* Акцептен кредит;

Представлява поет от банката ангажимент за плащане, при който банката акцептира менителница, насочена към нея от клиент или негов пълномощник. Акцептния кредит представлява потенциално задължение. Това е сделка за предоставяне на кредит, но не под формата на пари, а като гаранция за платежоспособност на кредитоискателя.

* Рамбурсен кредит

Прилага се при внос на стоки, които пътуват дълго време (обикновено се превозват с кораби през океана). Тогава доставчикът се стреми да след като натовари стоката на кораба да си получи равностойността и, а купувачът - да заплати след като получи стоката в страната. Отпуска се под формата на акцептен кредит, като за гаранция служат документите, съпътстващи стоката.

* Авалов кредит;

При него банката поема едностранен ангажимент за плащане на определена сума за определен срок като става поръчител или гарант чрез авалиране на полици. Този заем е условно кредитно задължение на банката да заплати сумата по авалираната търговска полица, ако платецът по нея не е в състояние да стри това.

* Ломбарден кредит;

Наименованието му идва от местността Ломбардия в Италия, където е бил предоставян от банките. Специфичното за този кредит е неговият залог - благородни метали, ценни книжа, стоково-материални ценности, т.е. движими вещи и ценности, които лесно може да се превърнат в пари.

* Ипотечен кредит;

Дългосрочен кредит, който се отпуска от банката срещу обезпечение с недвижимо имущество, учредено с ипотека.

* Потребителски кредит;

Предоставя се на физически лица за покупките на стока с дълготрайна употреба.

* Стеннд-бай кредит

Договореност между банката и кредитополучателят, че в случай на неотложна необходимост ще му бъде предоставен определен размер заем, който е на негово разположение. Заемът на разположение обикновено се ползва, когато на клиента е нужна банкова гаранция. Този заем се предоставя до определен размер, при предварително договорени условия - вид валута, лихвен процент, срок на издължаване, обезпечение и т.н.

II. СЪЩНОСТ И ОРГАНИЗАЦИЯ НА КОНТОКОРЕНТНИТЕ КРЕДИТИ

Контокорентният кредит е най-широко познат краткосрочен кредит в световната практика за задоволяване на текущите и постоянни нужди на стопанските субекти. У нас се прилага също, но е все още в “незрял” вид, въпреки че все повече се среща в българската банкова практика.

Банковият контокорентен кредит може да финансира постоянно текущата дейност на икономическите субекти или еднократно. При непрекъснатото финансиране банката е постоянно във връзка с клиентите си. В този случай кредитирането е един постоянен поток от капитали с насрещен характер, т. е. двете страни могат да сменят позициите си на кредитори и длъжници.

Формална основа на контокорентния кредит е контокорентната сметка, която е една активно-пасивна сметка. По нея се отразяват всички постъпления и плащания. Всяка счетоводна операция по нея влияе върху размера на предоставения кредит, затова този кредит се нарича още и счетоводен.

Кредитните отношения между банката и клиента се оформят със договор, във който се уточняват условията по кредита - срока, лимита, лихвата, начина на водене и приключване на сметката и др.

След като вече веднъж е договорен кредита, клиента може по всяко време да тегли парични средства от текущата си сметка до този размер. Внасянето на средства по сметката намалява задължението му към банката.

Класическата форма на коноткорентния кредит изисква всички плащания и постъпления да се извършват по разплащателната сметка, като банката дава право на кредитополучателя да извършва плащания и тегления, които надвишават наличността му към даден момент. Размерът на това надвишение е ограничен от договорения лимит. При този вариант лихвата се изчислява върху салдото по сметката.

Възможно е обаче да се използва и специална сметка, като банката записва по нея използваните суми по кредита, като едновременно с това тя заверява разплащателната сметка на клиента, която винаги е с кредитно салдо. През определен период или при изтичане на договора двете сметки се приключват, като това може да стане по два начина - или самостоятелно, или чрез взаимно компенсиране.

Кредитните отношения между банките и техните длъжници се създават, развиват и прекратяват в определените в договора срокове. Възможно е да бъде определен падеж, на който да се погасява кредита, но е възможно и банките да са включили в договора клауза, според която валидността на кредита може да бъде прекратена във всеки един момент. Обосновано е банката да поиска издължаване на кредита когато се установи влошаване на кредитоспособността на кредитополучателя или когато самата банка изпитва ликвидни затруднения. Това обаче би поставило в критично положение самите предприятия, тъй като те разчитат на постоянни кредитни отношения.