Факултет: финансово счетоводен

Въпреки че банката според договорените условия може да го изиска във всеки един момент, той се счита за неликвиден актив, затова както и при другите кредити се изисква обезпечение, особено когато си отчита, че риска е по-висок. При непогасяване банката пристъпва към продажба на приетото обезпечение, но това често е свързано с редица трудности.

Обезпечението на контокорентните кредити става по различни начини:

Чрез гаранции (поръчителства) от други субекти;

Залози на ценни книжа, благородни метали и др.

Залог на влог или депозит. Възможно е собствеността на влога да е на трето лице, а не на този, който ползва кредита;

Залог по бъдещи вземания;

Ипотека върху недвижим имот

Тъй като контокорентния кредит се явява по-рисков и по-малко ликвиден актив, в сравнение с другите кредити или сконтови операции, банките изискват по-високи лихвени проценти. Но при редовни постъпления по сметката, сумите върху които се начислява лихва са по-малки, а времето за което се начисляват лихви - също.

Лихвеният процент е плаващ с база основен лихвен процент или лихвен процент на междубанковия паричен пазар. По контокорентния кредит банките събират комисионна за контрол и управление на предоставените кредити. Освен това банковите клиенти плащат комисионна за ангажиран ресурс, която се изчислява върху ангажирания, но неизползван ресурс на банките. Тези комисионни са по-големи от комисионните по другите кредити.

Всяка банка определя лихвите по контокорентните заеми според конкретните условия, на все пак съществуват редица фактори, оказващи влияние върху лихвените равнища. Такива са прогнозните лихвени проценти; комисионните за предоставяне на заема; надбавките за превишаване на определения лимит и др. Върху цената на кредита влияят и други фактори като големината, репутацията и платежоспособността на дадения клиент, неговото място в икономиката, търсенето на заеми и др.

Като цяло \"цената\" на контокорентния кредит е по-висока в сравнение с останалите кредити. Това се определя от редица фактори. Важно значение има риска, който поема банката. Ако кредитоискателят няма оборотен капитал или оборотният му капитал е формиран изцяло за цели извън текущата дейност, това ще възпрепятства значително погасяването на кредита. Затова когато отпуска контокорентен кредит при анализа на кредитоспособността на клиента, банката анализира особено внимателно наличието, състоянието, размера, състава и структурата на оборотен капитал.

Формално погледнато контокорентните кредити имат краткосрочен характер, но много често когато взаимоотношенията между банката и клиента са коректни и кредитополучателя е платежоспособен, е възможно удължаване на срока на договора. Тези “пролонгирания” превръщат контокорентните кредити в средносрочна, а понякога и в дългосрочна кредитна обвързаност.

Предоставя се при авансиране на капитали в текущата дейност на стопанския субект. Кредитът се погасява с постъпване по сметката на парите от реализацията, т.е. при завършване на кръгооборота на авансирания капитал.

Контокорентният кредит се ползва от стопански субекти със сезонна дейност. Чрез него те покриват постоянни, а също така и временни потребности от оборотен капитал за текущата си дейност, чиято те преценяват и правят избор на източниците за формирането му. Основен критерии е \"цената\" на отделните източници.

Чрез контокорентния кредит банковите клиенти могат да използват оборотния си капитал по-гъвкаво, използвайки сумите според възможностите като включват в оборота парите от кредита за образуване на материални и стокови запаси, изплащат разходи съобразно действителните им потребности, погасяват задълженията си към банката в зависимост от реализацията на готовата продукция. По този начин кредитът играе за тях ролята на “ликвидна резерва”. Предимство е и факта, че при този вид кредити няма ограничение за кредитополучателите, относно направлението, по което те изразходват отпуснатите средства. Те могат да извършват преводи за плащания, издаване на чекове, теглене на пари в брой, погасяване на задължения и т.н.

С цел своевременното погасяване на кредита от клиента, всички постъпления от реализация се отнасят по текущата сметка, с която технически е организиран.

В някои страни към длъжниците по контокорентен кредит се поставя изискване да внасят цялата сума от ежедневните си постъпления, дори и да надвишават сумата на предоставения кредит. Така банките имат възможност да увеличат своите пасиви и също да контролират платежоспособността на клиентите си. Друго изискване е оборотът по текущите сметки да бъде по-голям от максималният размер на ползвания кредит през годината.

Банката и клиентът договарят допустимото превишение на плащанията над постъпленията по текущата сметка чрез лимит, който представлява максималният размер на контокорентния кредит.

Днес развитите банкови системи допускат превишение на договорения лимит при условие за заплащане на по-висока лихва. Често тези кредити са необезпечени, но те се отпускат само на добре работещи стопански субекти с отлично финансово състояние и ритмични постъпления от продажби. Поради това не е застрашено срочното погасяване на кредита и стабилността на паричното обръщение.

Контокорентните кредити имат редица предимства и недостатъци и за двете страни.

Контокорентните отношения създават предпоставки за уедряване в банковото дело и материално производство.

За клиента предимствата се изразяват в това, че кредита отговаря на конкретните нужди; лихвените разходи се определят според ползваната сума и въпреки по-високите лихвени проценти тези кредити могат да бъдат по изгодни от редица други кредити; предприятията се снабдяват лесно и бързо с необходимите им запаси за подсигуряване на ритмичност и непрекъснатост на производството; осигурява се непрекъснатост и ускоряване на платежните отношения. Това е така, защото не е необходимо да се иска кредит за всяко плащане.

За банките предимствата се изразяват в това, че могат да посрещнат финансовите нужди на клиентите си със сравнително малки управленски разходи; банката във всеки един момент е в течение за деловата дейност и състоянието на кредитополучателя, което увеличава възможността за контрол от нейна страна, а също така е и предпоставка за предлагане на по-пълен комплект от услуги на клиента и предполага едно по-дългосрочно обвързване. Лихвеният процент е по-висок в сравнение с другите кредити, което води до реализирането на по-високи доходи.

Ползването на кредита след неговото разрешаване е много свободно. Той може да се използва за извършване на плащания, теглене на суми в брой, и др. Клиентът може да тегли суми в рамките на договорения лимит, като не е задължен преди това да е върнал старите заеми; може да погасява кредитите преди да е достигнат лимита и по-късно пак да тегли суми, което не е възможно при другите видове кредити.

В същото време този вид кредити не е много удобен за банките по редица причини. Към тях могат да се изтъкнат следните: до изтичане на договорения срок не се знае точния размер на заетата сума, което пък пречи на изчисляване на доходността на конкретния кредит; банката не може да следи за какви цели се използва кредита и т.н. Затова банките предоставят такива кредити само на свои много добри клиенти с добра репутация и доказана платежоспособност. Като правило сметките на кредитополучателите се водят от съответната банка. В резултат на това банката е в течение на движението на средствата по сметките и е много по-лесно да се определи кредитоспособността на клиентите и риска, който поема банката отпускайки кредит. Рискът за банките е значителен. За да бъде намален е нужно той да бъде диференциран между повече клиенти, както и между фирми от повече отрасли. След отпускането банката може да следи движението по сметките и финансовото състояние и ако е необходимо - да се намеси по някакъв начин.

Въпреки недостатъците и рисковете, които крие за банката в световната банкова практика това е един често срещан вид кредит, който в България все още не е намерил напълно своето приложение.

Контокорентния кредит се търси основно за:

* Формиране на оборотни капитали;

За формиране на оборотни капитали контокорентния кредит се използва за покриване на временните или постоянни потребности от оборотни средства при разширяване дейността на стопанските субекти или за осигуряване на временните нужди от оборотния капитал при сезонни дейности.

* По-рядко за финансиране на фиксирани активи;

Контокорентния кредит за създаването на дълготрайни материални активи е много рисков за банката. Въпреки това банките предоставят този кредит. Така се справят с конкурентната борба за разширяване на връзките си с клиенти; могат да участват в емисията с търговия на ценни книжа. Освен това този кредит им носи повече доходи, в сравнение с други видове кредити, защото освен лихвата, получават комисионни за различни услуги при предоставянето му и при непълно използване на договорените суми и надбавки за превишаване на договорения лимит.

* Кредит на разположение (диспозиционен);

Отпуска се на частни лица. Модификация на този кредит е кредитирането с кредитни карти. В този случай клиентите са длъжни да съхраняват по текуща сметка част от текущия си доход, като могат да ползват разрешена сума, определена като някакво съотношение на дохода им. Така те могат да допълват недостига по сметката на работната заплата, да посрещат свои извънредни финансови разходи. Този вид кредит намира все по-голямо приложение навсякъде.

* Овърдрафт;

Разновидност на контокорентния кредит, но обслужва основно платежни отношения. Наименованието произлиза от английското “overdraft”, което буквално означава над чертата. Предоставя се по разплащателна сметка за плащания в размер по-голям от наличния авоар. Кредитът овърдрафт се ползва само в случай на липса на пари по разплащателната сметка и се погасява при постъпване на средства по нея. Свързан е с оборота на чекове, когато се използват за плащане над размера на собствените авоари в банката. Кредитът овърдрафт се отпуска за кратък срок. Той е с малък размер и се предоставя с по-висок лихвен процент. С него стопанските субекти решават текущи ликвидни проблеми с краткосрочен характер, в резултат от несъвпадение на приходните и разходните парични потоци.

На много места в литературата и практиката не се прави разграничение между контокорентен кредит и кредит овърдрафт. В българската банкова практика най често овърдрафта се отъждествява с кредита, отпускан по дебитните карти, докато при фирмите той се нарича револвиращ кредит.

Кредитополучателят може многократно да ползва кредит до договорен размер на траншове, в течение на определен период и срок за усвояване. След изтичане на срока за усвояване, дори да не е достигнал договорения размер, банковият клиент няма право да ползва кредита. Срокът за усвояване на отделните траншове е много кратък - до един месец. Срокът на кредита е не по-дълъг от една година.

Кредитът се възобновява отново след цялостното погасяване на предходния транш. След това започва нов срок за усвояване на новата част. Така кредитът непрекъснато се възобновява като се отпуска на части, след погасяване на предходните до достигане на \"кредитната линия\" - договорения таван на размера на кредита. През течение на годината в рамките на договорената сума кредитът може да се ползва многократно. Определя се колко пъти може да се възобновява.

* Междинен кредит;

Отпуска се за временно финансиране създаването на дълготрайни проекти. Те се покриват чрез дългосрочни заеми. В този случай срокът на кредита може да се удължи до две години. Погасяването на кредита става за сметка на дългосрочните заеми, а не от дохода от оборотни капитали. Междинният кредит се търси от клиентите за покриване на инвестиционни разходи в първия етап на инвестиционния процес.

Банките отпускат този кредит с цел да участват в продажбите на ценни книжа и да реализират увеличение на дохода си.

Банките, съгласно условията на подписания договор предоставят кредити под формата на овърдрафт по картовите сметки на клиентите, които се задължава да върне ползвания кредит, ведно със съответните лихви, в определените сроковете.

Размерът на овърдрафта, най-често се определя като няколко заплати или част от заплати, като обикновено има горен таван определен като твърда сума. Конкретният размер се договоря индивидуално за всеки отделен случай. Възможно е банката в зависимост от кредитната си политика да събира или не такси за проучване, обработка и управление на овърдрафтния кредит, както и комисионни за ангажимент, на по често в практиката на българските банки такива такси не се събират. За ползвания кредит клиентът дължи на банката лихва. Тя най често се определя като проста лихва и се дължи само за действително използваната сума, но в практиката на някои банки се прилага и друг метод - събира се твърда такса за ползвания кредит, като се прилага определена стъпка. Когато се прилага първия метод лихвата се начислява от деня на ползването на съответната сума и е платима ежемесечно на датата на падежа, чрез служебно събиране от картовата сметка на клиента, а по-рядко - чрез вноска от самия него на каса в банката. В случай, че на падежа на лихвата по картовата сметка няма достатъчно средства, банката служебно прехвърля недостигащите средства, като със същата сума дебитира овърдрафтната сметка, ако по нея има неусвоен лимит. В случай, че и по овърдрафтната сметка няма неусвоен лимит, дължимата лихва се отнася в сметка просрочени лихви и се олихвява с договорения лихвен процент, който е с няколко пункта по-висок от нормалната лихва.

Ползването на средствата от предоставения овърдрафт се извършва чрез нареждане по дебитната карта на клиента. При недостиг на наличните средства по картовата сметка за извършване на инициираното плащане, банката автоматично прехвърля недостигащата сума от овърдрафтната в картовата сметка с цел осъществяване на платежната операция, като същевременно тази сума се отразява като дебитно салдо по овърдрафтната сметка на клиента. Клиентът има право да усвоява разрешения овърдрафт еднократно или на части, в началото или края на срока определен в договора, но общо в размер не по-голям от индивидуално уговорения. При постъпване на средства по картовата сметка, банката ги събира служебно за погасяване на изискуеми лихви и дебитното салдо по овърдрафтната сметка. Срокът за ползване на разрешеният овърдрафт се договаря индивидуално за всеки отделен кредитополучател, в зависимост от размера на овърдрафта и ако взаимоотношенията между клиента и банката са изрядно договорът може да бъде продължен автоматично. Обикновено договореният срок е 12 месеца. Ако клиентът не изпълни в срок някое от задълженията за плащане по лихви или главница, те се отнасят в просрочие и се олихвяват с лихва за просрочие. Ако е налице просрочие на дължими лихви повече от определено в договора време, банката има право да прекрати предоставянето на договорения овърдрафт и да обяви кредита за предсрочно изискуем.

Използват се следните обезпечавания на вземанията на банката по договора за кредит, ведно главница, лихви, такси, комисионни и разноски, ако има:

1. Залог върху настоящи и бъдещи вземания, произтичащи от трудово правоотношение. Залогът се разпростира върху всички вземания срещу работодателя.

2. Залог върху свой наличен в банката финансов актив (парични средства и депозити при банката в левове или конвертируема валута). Възможно е и поръчителство или залог от трето лице.

В случай на неизпълнение на задължение на клиента за плащане по договора за кредит банката има право да се удовлетвори от заложените му вземания по трудовото му правоотношение или заложения финансов актив, както и от всички други вземания по сметки в банката.

Използването на овърдрафта е крачка напред в развитието на системата за картови разплащания в България и то ще се развива все повече и повече под влиянието на редица фактори, в това число и навлизането и развитието на системите за разплащане в Интернет.
3. Необходима информация при управление на контокорентните кредити и използване методи за създаването и

За управлението на кредитната дейност на банките, в това число и на контокорентните кредити е необходима достатъчна по количество и качество информация. Голяма част от тази информация се създава от счетоводството на банките, но също така има и такава, която се взима от външни за банката източници. Също така се наблюдава и разграничение на информацията по отношение на времето, в което тя се събира и използва. Възможно е тя да бъде събирана преди отпускането на кредита, с цел установяване на това дали за банката е икономически изгодно и обосновано отпускането на даден кредит, за преценка на риска, който тя поема при евентуалното отпускане на кредита и т.н. При текущото информиране банката следи за управлението на кредитите, с цел управляване на някои показатели, жизненоважни за банките.

Важен източник за информация е Централният кредитен регистър на банките, поддържан от БНБ, чието функциониране е уредено с Наредба №22 на БНБ. Според чл. 11 от същата наредба централният кредитен регистър обобщава представените от банките отчети и предоставя на банките информация за общата кредитна задлъжнялост на клиентите им и свързаните с тях лица към банковата система. освен това банките могат да получават удостоверение с данни за отделните клиенти и свързаните с тях лица срещу заплащане на такса. Информацията по това искане се предоставя в срок от три работни дни от подаването.

Източници за информация са картотеките, които банките водят за клиентите-вложители. В тях се съдържат данни за остатъците по сметките на клиентите, за погасяване на заеми в миналото.

Друг източник са кредитните регистри на самите банки и съхраняваните в тях кредитни досиета. Кредитното досие се оформя в края на етапа по отпускане на кредита и след определянето на всички финансово-технически условия по заема. Кредитното досие включва следните елементи:

паспорт на кредита. Паспортът на кредита е документ, в който се отразяват данни за клиента и за кредита - размер, срок, лихвен процент, вид на обезпечението.

талон за условията по кредита. Талонът за условията по кредита е документ, в който се прави описание на кредита, но се добавят и начините за неговото използване и издължаване.

всички документи реализирани в процеса относно кредита и клиента на банката.

Информацията в кредитните досиета се попълва на база два вида източници. Едни от тях се създават от системата та счетоводството, а другите не. Към втората група се отнасят счетоводните отчети на предприятията кредитополучатели, техните одиторски доклади, ако имат такива, както и отчетите на гарантите.

При физическите лица информация се черпи от декларациите които те представят в банката, сведенията от работодателя им и др.

За банката е много важно да управлява редица показатели, необходими за спазване на на различни законови изисквания - като изискванията за капиталова адекватност, ликвидност и други. Също така банката трябва да знае големината и източниците на привлечени средства, с цел правилното формиране на активите - като форма, величина и напраление - дали са за физически или юридически лица, от кой сектор на икономиката са и т.н.

Източник на всичката тази информация е системата на счетоводството. Информация се черпи от сметките за предоставени кредити, от сметките за начислените провизии, сметките за отчитане на приходите от лихви. Широко се използва информацията от задбалансовите сметки - за предоставените обезпечения и т.н.

Особено важно е оптималното разработване на аналитичните структури в банките. Трябва аналитичното отчитане да става по редица критерии на кредитите като срок, падеж, вид, големина, секторна принадлежност, материална обезпеченост, по кредитополучатели и др. Важно е да се отбележи, че при разработването на аналитичното отчитане трябва да се спазят няколко принципа, с цел осъществяване на контролната и отчетна функция. Информацията, която дават аналитичните сметки трябва да бъде необходима и достатъчна, целесъобразна и умерена. Необходимостта и достатъчността на информацията се свързва с отразяване на всички необходими аналитични признаци, които са нужни, за да може банката да осъществява ефективно своята управленска и контролна дейност. Целесъобразността се свързва с това, че аналитичните признаци да бъдат организирани, така че да подпомагат ефективното извършване на кредитната дейност. Умереността означава аналитичната информация да е достатъчно подробна, но да не утежнява задачите на счетоводството с признаци, които нямат първостепенно значение.

Счетоводното отчитане (синтетично и аналитично) е необходима база за изготвянето на редица отчети, за което ще стане въпрос в следващите точки.

Счетоводното отчитане на коноткорентните кредити започва със сключването на договора за кредит. Той не предизвиква конкратни изменения във финансовото и имуществено състояние на банката, но води до поемане на бъдещи ангажименти от нейна страна, затова се налага неговото отразяване чрез системата на задбалансовите сметки. Това става чрез дебитиране на сметка 9831 “разрешен неползван овърдрафт” на поетите от банката ангажименти. Също така задбалансово се създава информация за приетите от банката обезпечения. Те се отразяват чрез дебитиране на сметките 9111 - Ипотеки; 9119 - Други материални и нематериални активи, приети като обезпечение; всички сметки от подгрупа 921 - Финансови активи, приети като обезпечение.

При фактическото ползване на кредита се задължава сметка 5318 - Ползван разрешен овърдрафт в лева и 5319 - Ползван разрешен овърдрафт във валута и се заверява със същата сума разплащателната сметка на клиента. Автоматично се отразява намалението по ангажимента, поет от банката чрез обратно записване по задбалансовите сметки за овърдрафта. За ползвания кредит се дължи лихва, която се начислява ежедневно и се събира веднъж месечно от разплащателната сметка на клиента. Начислените лихви се отразяват по дебита на 4961 - Вземания по начислени лихви в лева и 4962 - Вземания по начислени лихви във валута, срещу кредитиране на сметките за приходи от лихви - 7211 и 7222 - Приходи от лихви по предоставени лихви и депозити съответно в лева и валута. Събирането на лихвите може да стане по два начина. Ако по разплащателната сметка на кредитополучателя има достатъчно средства, те се инкасират. Това става с дебитиране на сметките от подгрупи 171 и 181 - разплащателни сметки в лева и валута срещу кредитиране на сметки 4961 или 4962. Ако на падежната дата няма достатъчно средства по разплащателната сметка те се събират за сметка на не ползвания овърдрафт, ако има такъв. В този случай сметки 4961 и 4962 се приключват срещу дебитиране на сметки 5318 или 5319. Ако овърдрафтът вече е усвоен изцяло, лихвите се отнасят в просрочие и върху ползвания овърдрафт започва да тече санкционираща лихва. В този случай лихвите минават в просрочие което се отразява по дебита на сметки 4965 и 4966 - Вземания по просрочени лихви в лева и валута, като едновременно с това тя се провизира. Провизирането се отчита чрез дебитиране на сметка 6222 - разходи за покриване на провизии за безнадеждни и съмнителни вземания и кредитиране на сметка 2516 - провизии за покриване на просрочени лихви. Ако се направи погашение по вече провизираните лихви се съставя червена сторнировъчна статия, или ако погашението се направи в следващ отчетен период то се отразява като се дебитира сметка 2516 и се кредитира сметка 7260 - Финансови приходи от реинтегрирани провизии.

Връщането на овърдрафта става автоматично при постъпления по разплащателната сметка чрез кредитиране на сметка 5317. Съществуват особености в практиката на някои банки по отношението на ползването и връщането на овърдрафта. Възможно е да се определи падежна дата за връщане на ползваните суми. Ако към тази дата няма достатъчно средства по сметката на кредитополучателя, той “излиза” на неразрешен овърдрафт, ако такава възможност е посочена в договора. Отчитането става чрез използване на сметки 5364 и 5394 - ползван неразрешен овърдрафт в лева и валута. При неразрешения овърдрафт се дължи по-висока лихва, определена в договора. Неразрешен овърдрафт може да се получи и при използваните от някои банки “система на падащи плафони”. Същността и е в това, че в последните месеци от разрешения в договора срок, сумата която може да се ползва намалява с определена стъпка (плафон). Ако към определената дата, когато позволеният лимит вече е по-малък, кредитополучателя не е възстановил ползваните суми до този лимит, той излиза на неразрешен овърдрафт и за надвишението дължи наказателни лихви. За сумата която е до съответния лимит, лихвата си е стандартната по договора. Когато има постъпления се използва следната последователност на погашенията: просрочени лихви ако има такива; дължимата лихва и главница по неразрешен овърдрафт; дължимата лихва и главница по ползвания овърдрафт.