Факултет “национална сигурност и отбрана” Катедра “Мениджмънт на сигурността и отбраната”

С

“ДОКТОР”

НАУЧНА СПЕЦИАЛНОСТ

05.02.24. Организация и управление извън сферата на материалното производство

(управление на сигурността и отбраната)

професор доктор на науките Валери Лазаров генерал-майор (о.р.)

Дисертационният труд е обсъден на катедрен съвет на катедра „Мениджмънт на сигурността и отбраната“, факултет „Национална сигурност и отбрана“, Военна академия „Георги Стойков Раковски“, гр. София на 12.04.2018 г. и е насрочен за защита пред научно жури по научна специалност „Организация и управление извън сферата на материалното производство (управление на сигурността и отбраната)“

Защитата на дисертационния труд ще се състои на 02.07.2018 г. от 14.00 ч. в зала А-3 на Военна академия „Г. С. Раковски“.

Материалите по защитата са на разположение на интересуващите се в стая N 303 на Военна академия „Г. С. Раковски“ – София, тел /+ 359 2/ 92 26 504

Автор: Илия Иванов Ганев

Заглавие: "СТРАТЕГИИ И МЕТОДИ ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА ЕТНОПОЛИТИЧЕСКИ КОНФЛИКТИ"

С

ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ОБРАЗОВАТЕЛНА И НАУЧНА СТЕПЕН

“ДОКТОР”

ПРОФЕСИОНАЛНО НАПРАВЛЕНИЕ 9.1. НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ

НАУЧНА СПЕЦИАЛНОСТ

05.02.24. Организация и управление извън сферата на материалното производство

(управление на сигурността и отбраната)
Научен ръководител:

професор доктор на науките Валери Лазаров генерал-майор (о.р.)

1. проф. д-р Владко Иванов

2.полк. доц. д-р инж. Иван Вълков

СОФИЯ 2018

1. 
   Обща характеристика на дисертационния труд
   

2. 
   Структура и съдържание на дисертационния труд
   

3. 
   Общи изводи и препоръки
   

4. 
   Приноси в дисертационния труд
   

5. 
   Публикации, свързани с дисертационния труд
   

1. 
   Обща характеристика на дисертационния труд
   

В дисертационния труд са разгледани и анализирани съществуващите в литературата, нормативната база и практиката подходи, методи и класификации за изследване (оценка и управление) на етнополитически конфликти. На база характерните особености на прилаганите модели и свързаните с тях практики и научни похвати, разпространени в различни сфери на познанието, е установено, че етнополитическите конфликти са и ще продължат да бъдат заплаха за сигурността в регионален и глобален мащаб. На база на установената необходимост от методология при управлението на конфликтите (conflict management) е разработен и предложен Модел за управление на риска при етнополитически конфликти.

В обхвата на изследването са извършени анализи на същността и причините за появата и устойчивост на етнополитическите конфликти, както и стратегиите за тяхното регулиране.
Значимостта на дисертационния труд е следствие от значимостта нанеобходимостта от адаптирането на методологията за решаване на съвременитеетнополитическите проблеми.

Разрушаването на двуполюсния модел на международните отношение, постепенно се превръща в своеобразен детонатор на много латентни или „замразени” конфликти. А най-остри се оказват онези от тях, в чиято основа са етнонационалните и религиозни противоречия. В Европа, в зона на такива конфликти (след прекъсване от близо четирийсет години) отново се превръщат Балканите с характерните за тях „организирани политически действия, масови безредици, сепаратистки бунтове и дори войни. Няма да е преувеличено, ако кажем, че във всички нови, независими държави, възникнали в административните граници на републиките и автономните области на някогашната Югославия, с изключение на Словения, именно ходът и резултатът от етнополитическите конфликти определя характера на тяхната политическа система и вектора на социално-политическото им развитие. За разрешаването на конфликтите на Балканите бяха формулирани и приложени на практика различни, в зависимост от спецификата на съответната страна, модели. В същото време обаче, те много си приличат, тъй като в основата им е доминацията на външното управление. Днес вече виждаме, че тъкмо тази методология започва да се пропуква под натиска на тлеещото кризисно вътрешно напрежение.

1. 
   измененията в средата, настъпили в резултат на борбата на великите сили за преразпределяне или възвръщане зони на влияние;
   
2. 
   глобализацията на рисковете и заплахите, произтичащи от противопоставянето на религиозна и етническа основа и нарасналото обедняване на големи маси население;
   
3. 
   все по-разрастващото се влияние на джихадизма и засилените действия на различни религиозни движения и братства - фактори, които изведоха на преден план асиметричните заплахи и които предефинираха досегашните стратегии за действие;
   

Изследването се ограничава в рамките на етнополитическите конфликти на Балканите, без да се разглеждат конфликтите изобщо и техните разновидности по света.

Изследването се ограничава в рамките на етнополитическите конфликти на Балканите, без да се разглеждат конфликтите изобщо и техните разновидности по света.

За постигането на целта се поставят следните научно-изследователски задачи:

1. 
   Да се анализат теоретичните основи на етнополитическите конфликти и извърши необходимото адаптиране на базови термини и понятия в променящата се геостратегическа среда.
   
2. 
   Да се изследва въздействието на променящата се среда за сигурност на Балканите върху конфликтологичния мениджмънт.
   
3. 
   Да се анализират съвременните стратегии за регулиране на етнополитическите конфликти и тяхната приложимост в балканския регион.
   
4. 
   Да се адаптира съществуващата методология за регулиране на етнополитически конфликти към динамиката на протичащите на Балканите общественополитически процеси.
   

Използвани са следните методи за изследване:

За нуждите на изследването в качеството на общонаучен изследователски метод е приложен системният подход¹ и по-конкретно - системният анализ. Доколкото ползваните изследователски методи са в пряка връзка с решаваните задачи на отделните етапи на изследването, подходящо е те да бъдат класифицирани на база вътрешната логика на изследването т.е. реалните му етапи както следва:

1. Методи за емпирични изследвания - за анализиране състоянието и актуалността на проблема и в хода на проведените изследвания:

проучване на източници с информация - за нуждите на всички изследователски задачи;

анализ - при обработване на резултатите от всички проведени емпирични изследвания;

контент-анализ - за разкриване на същността на понятието „етнополитически конфликт" и неговата връзка с други базови категории и понятия;

военноисторически анализ - за разкриване на водещите тенденции в еволюцията на концепциите за конфликтологичния мениджмънт;

индукция - при разкриване на тенденции на база регистрирани сходства, при формулирането на изводи за приложимостта на апробираните методи, препоръки за тяхната доработка, както и насоки за последващи изследвания;

сравнение - при разкриването на сходство между различни подходи, способности и форми за проследяване динамиката на етнополитическите конфликти;

2. Методи за теоретични изследвания, използвани в процеса на системния анализ на етнополитическите конфликти: теоретичен анализ и синтез - за изследване на същността на конфликтите, както и при определяне на вероятните сценарии за тяхното развитие.

2. 
   Структура и съдържание на дисертационния труд
   

Изследването има за цел да проучи специализираната литература, засягаща темата за изследване на етнополитическите конфликти и на база изведените добри световни и национални практики в областта да се предложи теоретично обоснована концептуална рамка за регулиране на етнополитически конфликти на Балканите.

Настоящото изследване е структурирано в три глави. Точките във всяка глава са номерирани последователно с арабски цифри.

В Първа глава е решена първата научноизследователска задача. Анализирани са същността и характеристиките на конфликтите в постбиполярния свят. В главата се предлага кратък исторически преглед на етноконфликтите. Анализиран е етнорелигиозният компонент на конфликтите в съвременния свят.

В обхвата на главата са представени прилаганите в националната и международна практика дефиниции и термини, засягащи темата за етнополитическите конфликти. Дефинирани са работните термини и понятия в съответствие и синхрон с добрите световни практики. Изследвана е съществуващата вътрешнонормативната база за изследване на статута на етносите и защита на основните права и свободи на гражданите.

На базата на извършените анализи са изведени следните изводи към първа глава:

1. 
   Етническите и религиозни признаци са базови основания за самоидентификацията на индивида или групата. Усещането за принадлежност към един или друг етнос засяга дълбочинните структури на човешката личност и е свързано с развитието и разширяването на чувството на принадлежност към семейството и кръвното родство.
   
2. 
   Етнически конфликти избухват там, където държавата не успява да се превърне в посредник на етнополитическите конфликти, а става инструмент на най- мощната етническа група и когато всички разделения в обществото вървят по една и съща линия, която съвпада с етническото разделение.
   
3. 
   Повечето съвременни открити конфликти са ценностни, т.е. съдържат в себе си елементи от борбата на идентичностите, преди всичко етнически и религиозни.
   

Изследвани са основните понятия и проблеми на конфликтологичния мениджмънт. Анализирани са стратегиите за регулиране на етнополитическите конфликти.

Конфликтологичният мениджмънт представлява особен раздел от конфликтологията, който изучава стратегии, методи и начини за управляване на конфликта и неговото регулиране. В рамките на тази проблематика се използва определена терминология, характеризираща различните аспекти на дейностите, свързани с диагностиката, превенцията и регулирането на конфликта. Проблематиката на мениджмънта на етнополитическия конфликт може да се раздели на три основни елемента:

а. проблеми на регулирането на ненасилствения конфликт и неговото управлението;

б. проблеми на мирното регулиране и на трансформирането на насилствения конфликт;

в. проблеми на предупреждението на деструктивните форми на проявата на етнополитически конфликт.

В настоящата глава се разглеждат проблемите за регулиране на ненасилствения конфликт и управлението им.

Анализирани са формите на макрополитическото регулиране на етноконфликта.

Дейността по урегулиране и предотвратяване на конфликтите включва цял спектър от различни действия - от посредничество до военни операции - в зависимост от конкретната ситуация, характера на заплахата, фазата на развитие на конфликта.

За разлика от международните конфликти, които могат да бъдат разрешени чрез прилагането на нормите на международното право и съдебните и арбитражни процедури, вътрешнодържавните или етнополитическите конфликти имат своите особености, които налагат използването на преди всичко политически способи за превенция и урегулиране на конфликтите. Те обикновено се разделят на традиционни и институционални. Към традицицонните методи спадат преговорите, добрите услуги и посредничеството, които са способите, предвидени по Глава VІ от Устава на ООН. Всички извънсъдебни средства се осъществяват чрез органи на държавите, включително от колективни, и такива на международни организации. Те са политически органи и като такива изпълняват политически функции, но в рамките на международното публично право.

Втората група способи за урегулиране на етнополитическите конфликти са свързани с дейността на международните организации и преди всичко на универсалната Организация на обединените нации.

Новото поколение операции за поддържане на мира е изцяло насочено към нетрадиционни и асиметрични заплахи за международната сигурност (тероризъм, разпространение на оръжия за масово унищожение, етнополитически конфликти). Това обстоятелство засилва комплексния им характер - в операциите от второ и трето поколение участват вече не само военни контингенти, но и гражданска полиция и цивилен персонал от експерти. Именно този “цивилен компонент” на съвременните ОПМ придобива все по-решаващо значение за тяхното ефикасно протичане.

Изводи от втора глава:

1. 
   Конфликтологичният мениджмънт представлява особен раздел от конфликтологията, който изучава стратегии, методи и начини за управляване на конфликта и неговото регулиране.
   

2. 
   Управлението на конфликта (conflict management) представлява форма на целенасочено влияние върху различни компоненти от спора и борбата на страните, което предполага повишаване на съответствието на тяхното състояние на съзнателните намерения на един или друг обект.
   

3. 
   Формите на регулиране на етнополитическия конфликт включват редица стратегии, които се реализират с помощта на съответстващите методи, основани върху съчетаването на различни типове политически институти с публичната политика. Изборът на една или друга форма на регулиране оказва съществено влияние върху политическата стабилност на мултиетническите държави.
   

Управлението на риска при управление на етнонационална сигурност е процес на индетифициране и управление на опасностите, с цел поддържане на приемливо ниво на междуетническата толерантност в страната.

Основните стъпки при управлението на риска при управление на етнонационална сигурност са следните:

• 
  Стъпка 1. Идентифициране на опасностите за етнонационалната сигурност.
  
• 
  Стъпка 2. Оценяване на опасностите.
  
• 
  Стъпка 3. Определяне нивото на риска.
  
• 
  Стъпка 4. Разработване на превантивни мерки и вземане на решение за намаляване нивото на риска.
  
• 
  Стъпка 5. Въвеждане на превантивните мерки.
  
• 
  Стъпка 6. Контрол и оценка.
  

Идентифицирането на опасностите е дейност, която има за цел да бъдат постигнати две взаимно предполагащи се цели:

• 
  Да бъдат разкрити, описани и обяснени възможно свички потенциални рискови събития за етнонационалната сигурност,
  
• 
  Да се ограничи неизвестността пред компетентните органи.
  

• 
  Възникнали или бъдещи фактори, които могат да повлияят на етнонационалната сигурност:
  

• 
  Политичски събития, процеси или структури;
  
• 
  Икономически процеси;
  
• 
  Културни процеси;
  
• 
  Външни фактори: радикализъм, намеса във вътрешните работи на страната, НПО, мигрантски потоци и др.;
  
• 
  Промяна на етническата карта на страната;
  
• 
  Други.
  

• 
  Оценка на процеса, явлението или играча на етнополитическата сцена:
  

• 
  Силни и слаби страни;
  
• 
  Поддръжници и симпатизанти;
  
• 
  Ресурсни възможности;
  
• 
  Цели;
  
• 
  Възможност за възникване на съпътстващи процеси и явления.
  

• 
  Оценка на други фактори, имащи влияние на новопоявилата се заплаха.
  

• 
  Оценка на поведедението на други играчи на етнополитическата сцена, които биха могли да се възползват от ситуацията;
  
• 
  Други фактори, които могат за доведат до ескалиране на напрежението
  

• 
  Оценка на собствените възможности за противодействие на заплахата за етнонационалната сигурност.
  

• 
  Технически;
  
• 
  Подготвени за конкретната ситуация ЛС;
  
• 
  Организационни;
  
• 
  Обхват на оперативната самостоятелност,
  
• 
  Финансови;
  
• 
  Партньори.
  

• 
  Оценка на наличното време.
  

• 
  Необходимото време за планиране;
  
• 
  Необходимото време за допопълване на ресурсите;
  
• 
  Необходимото време за провеждане на мероприятията по противодействие;
  
• 
  Необходимото време за възстановяване;
  

Тази стъпка изследва всяка опасност от гледна точка на вероятността и тежестта на последиците, за да се определи нивото на риска от един или повече опасни инциденти. Тази стъпка се изпълнява в две подстъпки:

Вероятността за възникване на вредата представлява пет степенна скала, означена с латинските букви от А до Е както следва:

А – ЧЕСТО;

В – ВЕРОЯТНО;

С - ОТ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕ;

D – РЯДКО;

Е - МНОГО МАЛКО ВЕРОЯТНО.

Подстъпка Б -Определяне на ТЕЖЕСТТА на вредата:

Тежестта на вредата представлява мястото в йерархията на ценностите, където стои засегнатия критерий като: човешкия живот и здраве; обществен ред; косвени загуби; рейтинг и др. Тежестта на вредата, преценена за всяка опасност, се представя чрез четири степенна скала, означена с римските цифри от І до ІV както следва:

І – КАТАСТРОФАЛНА;

ІІ – КРИТИЧНА;

ІІІ – УМЕРЕНА;

ІV – НЕЗНАЧИТЕЛНА.

Стъпка 3. Определяне нивото на риска.

Оценката на риска следва от разглеждането на изводите от подстъпки “А” и “В” – вероятността и тежестта на последиците от опасен инцидент. Много зависи от използване на поуките от практиката, интуитивния анализ, опита и преценката.

Нивото на риска, преценено за всяка опасност, може да се представи чрез четири степенна скала, означена с латински букви както следва:

Н (high)– Високо ниво на риск;

S (significant) – Значително ниво на риск;

М (moderate)– Умерено ниво на риск;

L (low)– Ниско ниво на риск.

Рискът се определя чрез матрицата за оценка нивото на риска (Таблица 2).

Таблица 2

От практическа гледна точка въпросът, дали четири нива на риска са достатъчни да дадат ясна представа на компетентните органи ясна предтава за действителното състояние на ситуацията, остава открит. Поуките от практиката сочат, често се налага да се въвеждат междинни нива на риска като „от умерено (М) до значително (S)“. При това положение превантивните мерки, които се вземат са предвидените за по-долното ниво, като има възможност да се приложат и част от тези за по-горното. Такава възможност би могла да се заложи в разработените стандартни оперативни процедури.

Стъпка 4. Разработване на превантивни мерки и вземане на решение за намаляване нивото на риска.

След определяне нивото на риска, компетентният орган взема решение дали приема това ниво и ако не – се пристъпва към разработване на една или повече предпазни мерки, които отстраняват или намаляват риска (вероятността или тежетстта на последиците). Когато се разработват мерките е необходимо същите да бъдат съобразени не само със самата опасност, а и с причините за появата на същата.

За да бъде ефективна всяка една разработена предпазна мярка, тя прябва да отговаря на следните критерии:

• 
  Съответствие;
  
• 
  Осъществимост;
  
• 
  Приемливост.
  

Ключов момент от вземането на решението за риска е преценката дали рискът е оправдан. Необходимо е да се прецени дали мерките са достатъчни и дали да се приема остатъчния риск.

От съществено значение при тази стъка е да се осигурят ясни, точни и разбираеми указания за изпълнение до всички нива. Необходимо е да има непрекъснат обмен на информация за хода на въвеждането на превантивните мерки.

Начините за контрол могат да включват провека на място, инспектиране, доклади за ситуацията, брифинги и др. Контролът и оценката могат да доведат до следните резултати:

• 
  Открити са нови опасности – това налага връщане към Стъпка 1;
  
• 
  Прилаганите мерки са незадоволителни – връщане към Стъпка 3.
  

1. 
   Част от съществуващите методологии за отстраняване и/или деполитизация на етническите различия не могат да се впишат в съвременните критерии на общочовешките ценности и същите са неприложими в европейски формат.
   
2. 
   Междуетническата толерантност заема високо място в ерархията на ценностите на модерния свят, към който се причислява и Р България. Това налага прилагането на нови методи и форми за преодоляване и избягване на етнополитическите конфликти.
   
3. 
   Колкото и прецизно да се планират действията по управление на етнонационалната сигурност, риск винаги ще съществува. Като най-опасни могат да се оценят тези рискови фактори, които са нови за страната ни и компетентните органи нямат практически опит тях. Тук от ключово значение е взаимодействието с партньорските структури от НАТО и ЕС.
   

3. 
   Общи изводи, приноси и препоръки
   

1. 
   Политиката на Република България в сферата на сигурността се изгражда върху ценностите на демокрацията, на националната ни култура, правата на човека и гражданина, на равните възможности за развитие на личността, както и на Конституцията на страната и основополагащите актове за гарантиране на международната сигурност.
   
2. 
   Непосредствена заплаха за националната сигурност представлява задълбочаващата се демографска криза, наред с негативните последици от нея в почти всички сфери на българското общество. Поради това, че управлението на такава криза е един комплексен и най-вече – инертен процес, резултатите от предприетите действия ще се проявят след десетилетия. Отлагането, както и предприемането на непълни или на неадекватни мерки ще има тежки последици за жизненоважните национални интереси.
   
3. 
   Управлението на националната сигурност, всъщност, представлява управление на рисковете за националната сигурност. Етнонационалната сигурност е съществен елемент от националната сигурност на Р България.
   
4. 
   Така предложеният Модел за управление на риска на етнонационалната сигурност би могъл да подпомогне вземането на управленски решения в разглеждания котекст. Въвеждането на модела налага и създаването на съотвените стандартни оперативни процедури по прилагането му.
   

Към настоящото изследване могат да се отнесат следните приноси:

1. Обобщена е акумулираната съвкупност от знания, отнасяща се за спецификата на етнополитическите конфликти и е усъвършенствана методологията за отстраняване или деполитизиране на етнически различия.

2. Адаптирана е методология за анализ и оценка на средата за сигурност през призмата на стратегиите за регулиране на етнополитически конфликти.

3. Предефинирана и аргументирана е изследваната структурирана система от механизми за макрополитическо регулиране на етнически конфликт.

1. Разработен е модел за проследяване динамиката на етнополитическите конфликти.

2. Предложен е алгоритъм за управление на риска при етнически различия.

3. Извлечени са поуки от практиката в световен и национален мащаб в проблемната област на регулиране на етнополитически конфликти.

4. 
   Публикации, свързани с дисертационния труд
   

1. 
   Ganev, I., V. Lazarov “The Nature And Solution Of Ethno-Political Conflicts. Bulgarian experience”, “Nikolae Balcesku” Land Forces Academy Publishing House, The 21 International Conference, Bucarest, 2015, Vol.XXI, No 2, pp.302-306, DOI: 10.1515/kbo-2015-0099.
   
2. 
   Ганев, И. „Етнически проблеми - циганите в България“, Сборник доклади от годишна университетска конференция, НВУ „В. Левски“, Велико Търново, 2015, с.57-63.
   
3. 
   Ганев, И „Етнорелигиозен компонент на конфликтите в съвременния свят“, Сборник доклади от годишна университетска конференция, НВУ „В. Левски“, Велико Търново, 2016, с.76-84.