Факултет по хуманитарни науки



Дата21.11.2017
Размер287.83 Kb.
#35127

Шуменски университет


Епископ Константин Преславски”

Факултет по хуманитарни науки

ТУРСКА ФИЛОЛОГИЯ


МАГИСТЪРСКА СТЕПЕН
Интеркултурни връзки: Русия – Турция.

Култура и комуникация”

К У Р С О В А Р А Б О Т А


Шумен по време на Руско-Турската война от 1828 година

Изготвил:


2003г.


В том 7 (1757г.) на френската енциклопедия Луи дьо Лаверн, граф дьо Тресан, известен военачалник от времето на Луи ХV, определя войната като “спор между владетелите или държавите, който се решава със силата на оръжията”. Няколко години по-късно Дени Дидро я представя като “резултат от покварата на хората”, като “трескава и жестока болест на политическия организъм”.

Според Лаверн войната е и изкуство, с правила и принципи, с теория и практика. Тя може да е справедлива или несправедлива, но “дори когато е започната в резултат на неизбежна необходимост и по справедлива причина, заради самосъхранението, не трябва да се излиза от законните граници на правосъдието и не трябва да се предприема враждебно действие срещу противника”, “трябва да се кореспондира с човечността и дори с великодушието”.

Сключването на Лондонския протокол и намесата на Русия и Англия във вътрешните работи на Турция принудило Високата порта да вземе сериозни мерки за защита на суверенните си права, като ускори потушаването на гръцкия бунт с всички възможни средства. Незадоволило се само с дипломатическа намеса, руското правителство отправило стохилядна армия в Бесарабия със заплахата, че ще окупира Дунавските княжества, ако Портата не спре военните действия в Гърция. Възмутен от поведението на Русия, силно накърнило достолепието на империята, султан Махмуд ІІ твърдо решил да предотврати каквато и да било намеса в държавата си от страна на Европа, прекъснал отношенията си с Русия и и обявил война.

За омиротворяване на империята и запазване престижа на османското правителство било обявено военно положение. Тахир паша бил изпратен в Морея със силна флота, а към Тесалия се насочила армията на Мехмед Решид паша, който имал заповед да потопи Гърция в кръв. За отбраната на северните предели на държавата всички останали въоръжени сили на империята се насочили към Северна България.

Началото на пролетта на 1828 г. било определено за събиране на турските войски в североизточната част на България. За съжаление трудностите при преминаването на Балканския хребет и несвоевременното явяване на населението на сборните пунктове за нередовната армия забавили изпълнението на плана. Само 1/3 от наличната жива сила се събрала под знамената към началото на месец април. Само дунавските крепости били готови за посрещане на неприятеля. За да спечели време за съсредоточаването на армията си, султан Махмуд ІІ заповядал гарнизоните на дунавските крепости да забавят настъплението на противника, като се отбраняват упорито.

Русите завзели Молдовия и Влашко без съпротива. Генерал Воинов със VІІ карпус обсадил крепостта Браила, която паднала в началото на месец юни. Генерал Рудзевич с ІІІ корпус преминал р. Дунав при Сатуново, като оставил отряди за действие сещу крепостите на десния бряг и настъпил до Бабадаг и Карасу. Русите овладели и Кюстенджа, което им давало възможност да използуват удобния воден път за снабдяване с продоволствие. Направленията за настъпление на русите били две: 1)към Варна, което било изгодно поради възможността за връзка с флота, а още заради удобния проход Айваджик, съединяващ долината на р. Камчия с Бургас и Айтос; 2)към Шумен, но пък там линията за снабдяване била Сатуново – Добрич – Шумен, която предлагала лоши пътища и оскъден фураж. И в двата случая пътят за отстъпление минавал близо до крепостта Силистра, където бил разположен силен турски гарнизон. Освен това, възможно било турците да съсредоточат своите сили с флангове, опрени в крепостите Силистра и Шумен, и да ги насочат на изток към стоящата пред Варна главна руска армия и така да отрежат пътя и за отстъпление.

Майсторство и военна предвидливост показал комендантът на крепостта Шумен, който след първите неуспехи заповядал да се укрепи десния бряг на р. Аксу с редути, да се довърши устройството на предните фортове и да се изградят нови укрепления. Така за 10-12 дни крепостта бил превърната в непревземаема твърдина.

Обкръжаването само на източния фронт на Шуменската крепост било почти безполезно. При това положение гарнизонът свободно продължил да поддържа връзка с дунавските крепости през Разград, Търново и Преслав. В крепостта редовно се доставяли провизии и фураж от долината на р. Камчия и Вранското равнище с огромни камилски кервани. За успех на действията срещу крепостта трябвало блокадата да се разпространи пред всички крепостни фронтове и по този начин да се преградят всички пътища за връзка на гарнизона с външния свят.

Решен да обсади плътно крепостта, фелдмаршал Витгенщайн още на 16 юли взел мерки:

1. Да се прекъснат съобщенията на крепостния гарнизон с дунавските крепости – за тази цел трябвало да се заеме гр. Разград.

Това предприятие, възложено на генерал Ширяев с отряд от казашка конница, било успешно изпълнено на 17 юли.

2. Да се прекъсне комуникационната линия на крепостта с Тракия и Цариград – трябвало да се заемат долините на р. Камчия и р. Врана.

За изпълнение на тази задача бил формиран отряд, състоящ се от 7500 души с 18 оръдия, под началството на генерал Ридегер. На 17 юли генерал Ридегер излязъл от с. Мараш, като начело на отряда му се движел силен авангард. Той се насочил по левия бряг на р. Камчия към с. Чифлик. В последния пункт бил оставен заслон по посока към с. Троица, състоящ се от 4 пехотни батальона и 4 ескадрона, под началството на генерал Тарбеев. Обстрелван с пушечен огън от южните издатини на Цитаделното плато, за да избегне излишните загуби, генерал Ридегер излязъл от обсега на огъня на гарнизона и се отправил към Преслав. След превземането му той смятал да тръгне по долината на р. Врана и да рекогносцира югозападните поли на планината и Кочовския проход. На другия ден, когато Ридегер заел Преслав и тръгнал за Кочово, оставеният в тила му отряд при с. Чифлик бил атакуван от турците от две посоки: откъм с. Ченгел и откъм с. Троица. Нападащите войски, състоящи се от лека конница и няколко роти нередовна пехота, след кратък бой били отблъснати. Те се оттеглили и очаквайки поддръжка, се подготвили за нова атака, с намерение да изтласкат русите от с. Чифлик и да отрежат отряда на генерал Ридегер от главните сили на блокадната армия. Чул артилерийската стрелба при с. Чифлик и загрижен за съобщенията си, генерал Ридегер се върнал назад при с. Чифлик в очакване на нападение от страна на гарнизона. С това приключили операциите на този отряд, без той да изпълни задачата си. Още същия ден командирът на VІІ корпус го прибрал към десния фланг на корпуса, а в с. Чифлик, предвид важното значение на този пункт, завладяването на който улеснява маневрирането в долината на р. Врана, бил изпратен командирът на ХІХ дивизия генерал Иванов с 4 пехотни батальона и 2 ескадрона. Отрядът се укрепил на левия бряг на р. Камчия, като издигнал редут южно от с. Чифлик и установил връзка с щаба на корпуса в с. Мараш.

Император Николай І вече половин месец стоял под стените на Шумен, а все още не се постигал какъвто и да е решителен резултат. Ето защо той решил да започне активни действия срещу крепостта Варна. Николай І напуснал позицията при Шумен на 21 юли, като оставил в щаба на фелдмаршал Витгенщайн своя началник-щаб генерал Дибич, с което разногласието в руската главна квартира не се прекратило. Работата в щаба на блокадната армия страдала главно от неразбирателството на генералите Дибич и Киселев, а също и поради изтощението и умората на стария командващ армията фелдмаршал Витгенщайн, който с големи усилия понасял лишенията и трудностите на този поход. Обаче при Шумен заболели и други генерали, между които Жомини и Дибич. След оттеглянето на последния от дейно участие в командването, генерал Киселев взел връх.

От несполучливата маневра на генерал Ридегер станало ясно, че ІІІ корпус не може със собствени сили да заеме напълно редутите пред източния фронт на крепостта. Трябвало да се отделят и части от VІІ корпус, вследствие на което последният се отслабвал и трябвало с нищожни сили да маневрира по долината на р. Врана, излагайки се на опасността да бъде разбит. На 25 юли граф Витгенщайн променил съществено плана си за действие, като се основавал на оперативната записка на генерал Киселев.

Разчитайки, че добри резултати от блокадата могат да се получат, само ако се стесни обкръжението на крепостта. Това било трудно и рисковано при малкия числен състав на армията. Киселев смятал, че трябва да се действа решително срещу комуникационните линии на крепостта. След частичното обкръжаване на крепостта на 9 юли гарнизонът разполагал с две главни комуникационни линии: Шумен – Кочово – Преслав – Ямбол и Шумен – Дурмуш – Ново село – Боулар – Джумая – Осман Пазар – Котел – Сливен. Първият път, изложен на набезите на руската конница, бил изоставен от гарнизона; вторият, поради своята отдалеченост от позицията на блокадната армия, бил главното транспортно съобщение на гарнизона. За да прекъсне окончателно съобщенията на гарнизона с Преслав и да се приближи и да застраши пътя за Джумая, генерал Киселев предлагал армията да се придвижи с левия си фланг на запад и да се укрепи по долното течение на р. Врана. За успеха на това предприятие биле необходимо:

1. Пред източния фронт на крепостта да се довърши устройството на укрепената позиция, като укрепленията се разположат така едни спрямо други, че да се постигне далечен и кръстосан обстрел. Позицията да се заеме от ІІІ корпус, десният фланг на който да се опре на редут №5, а левият - на редут №17.

2. VІІ корпус да се разположи между редут №19 и с. Осмар, като в с. Чифлик се устрои преден опорен пункт.

3. Главната квартира, кавалерийският и артилерийският резерви да се разположат северно от с. Касаплар, между редутите №3 и № 4.

4. Хусарската дивизия да се раздели на две бригади и да се разположи на двата крайни фланга на армията.

5. На заетата позиция ІІІ корпус да отбранява комуникационната линия на блокадната армия, минаваща през Нови Пазар, като същевременно наблюдава с постове пътищата за Разград и Силистра.

6. VІІ корпус, като прикрие десния си фланг с редути по посока на Мачинското укрепление и с. Троица, с левия си фланг да действа настъпателно по долината на р. Врана, с цел да прекъсне съобщенията на крепостта с долината на тази река, а след това да предприеме рекогносцировка на западните склонове на Шуменската планина и при удобен случай - да се укрепи на Цитаделното плато. Блокадата на крепостта да се стесни дотолкова, че ако обстоятелствата позволят, да се пристъпи и към обсада.

Ограничените сили и средства не позволили на Витгенщайн да приложи точно проекта на генерал Киселев; по този повод фелдмаршалът донесъл на императора, че сериозен успех при Шумен може да се постигне само с усилване на блокадната армия.

Вместо да удължи фронта на армията на югозапад до с. Осмар, Витгенщайн отново заповядал да се предприеме усилена рекогносцировка по долината на р. Врана към с. Кочово и да се разузнае положението но турците. На 26 юли, в изпълнение на горното нареждане, генерал Ридегер излязъл от с. Мараш с отряд ат трите рода войски и същия ден се съединил с отряда на генерал Иванов при с. Чифлик, с което силите му достигнали до 6000 души и 15 оръдия. Като оставил един пост в с. Чифлик, с главните си сили генерал Ридегер се насочил по долината на р. Сучикан към с. Троица. Авангардът му бил атакуван от турския пост, разположен тук за отбрана на Турвиската долина. След кратък бой турците, принудени да напуснат селото, отстъпили на платото, като оставили в руски ръце едно полево оръдие, което не могли да изтеглят със себе си. Ридегер не ги преследвал. Задоволил се с този успех, той оставил слаб гарнизон в с. Троица и се насочил през с. Осмар към с. Кочово. Обаче на другия ден той се върнал по същия път назад към с. Чифлик, съгласно заповедта на командира на VІІІ корпус принц Евгений Вюртембергски, който се опасявал от неочаквано нападение, както на позицията си при с. Мараш, така и на маневрения отряд в полите на платото. Освен това той намирал, че предприетата рекогносцировка е безполезна и даже вредна, защото освен че се излагал на опасност слабият рекогнисцировъчен отряд, давала се и възможност на гарнизона да обърне сериозно внимание на югозападния фронт на крепостта, слабо зает и укрепен от него, и да поправи грешката си.

Въпреки всички срещани трудности, фелдмаршал Витгенщайн продължвал да привежда в изпълнение онова, което силите на армията му позволявали. Укрепяването на позицията било довършено и редутите били снабдени с всичко необходимо за отразяване атаките на гарнизона. След укрепването на десния си фланг Витгенщайн предприел и опит да действува срещу съобщенията на гарнизона с Джумая, като обходи северния фронт на крепостта. На генерал Воинов било възложено да предприеме набег и да разузнае северните поли на Шуменската планинска група. Генерал Воинов успешно достигнал Джумая, обаче поради голямото отдалечаване от блокадната армия и липсата на провизии скоро бил принуден да се върне обратно.

Неуспехите, които блокадната армия търпяла, между другото се дължали и на неуморната бдителност и готовност на крепостния гарнизон да посреща всички действия на русите с контрамерки и даже сам да изпраща отряди за набези в тила на противника. Нерешителните действия на блокадната армия и нейното окопаване в земята повдигнало духа и самоувереността в Шуменския гарнизон. Комендантът на крепостта Хюсеин паша дал нареждане всички разположени на първа линия войски непрекъснато да тревожат противника, като изпращат напред патрули и извършват малки, неочаквани нападения. Освен това, започнали да се провеждат чести рекогносцировки пред югозападния фронт на крепостта. Намеренията на противника и състоянието му се разузнавали от конницата. Още през юли започнали да се извършват нападения над съобщителните връзки на блокадната армия, които целяли да се създаде тревога в тила и да се попречи на правилното превозване и снабдяване с припаси. Първият рейд бил извършен от Али шах паша. С малък отряд от лека конница той излязъл от Шумен през с. Дормуш на 27 юли, приближил се скрито до Нови Пазар и атакувал руския обоз, разположен близо до този град. Като внесъл смущение в този важен тилов пункт и след като отбил голямо количество добитък, турският партизански отряд отстъпил обратно в крепостта.

Особено голяма енергия и изкуство проявили водачите на турската армия в долината на р. Врана. От неуспешните опити на противника да се укрепи тук можело да се заключи, че последният не ще закъснее да поднови операциите си в тази посока. Войските, които заемали западния участък на крепостта, били усилени с части от крепостния резерв. За решителни действия в долината на р. Врана бил сформиран значителен отряд от трите рода войски. За отбрана на Кочовския проход на височина 183 бил издигнат редут, който бил снабден със силен гарнизон и артилерия. Южните краища на Цитаделното плато, в които досега имало малоброен отряд, били укрепени и гарнизонът им - усилен.

Витгенщайн, след като осигурил добре позицията си, отново насочил погледа си към южния фронт на крепостта. Той смятал, че при едно решително настъпление, макар и предприето с малко сили, но с достатъчно артилерия, турските полеви караули и постове ще бъдат принудени да се оттеглят към планината, а по техните пети маневреният отряд ще може да се добере до краищата на платото. Със заемането на гр. Преслав и с. Кочово изходът на гарнизона се прегражда и неговите преки съобщения с Ямбол и Одрин се прекъсват. Тази операция била поверена пак на генерал Ридегер, който вече два пъти рекогносцирал южните склонове на планината. При това на Ридегер било внушено, че рейдът трябва да се извърши само със силите на ХІХ дивизия (около 7 000 души), без да се очаква каквото и да е подкрепление от страна на VІІ и ІІІ корпуси, които по никой начин не могат да се отделят от позицията си. На 2 август генерал Ридегер се насочил с ХІХ дивизия към Преслав и неочаквано нападнал турския отряд от 3 000 души с артилерия, оставен да прикрива Преславския пролом и Ришкия проход. Турците били разбити и бързо отстъпили към с. Кочово, като оставили в плен 165 души и 1 оръдие. В Преслав Ридегер оставил слаб гарнизон; с останалите сили на отряда и с 12 оръдия на 2 срещу 3 август той се насочил на север по пътя за с. Кочово с намерение да проникне навътре в прохода. Като достигнали р. Врана, хусарите прогонили няколко турски конни части. Самият проход и височините около него се отбранявали от 3 - 4 000 души турска пехота и 2 оръдия. Егерската пехота незабавно атакувала с. Кочово, а в обход на селото отляво и отдясно били изпратени по един пехотен батальон. Турските войски били принудени да напуснат с. Кочово и се оттеглили по пътя за Шумен, от където се очаквало подкрепление. Генерал Ридегер забелязал усилването на турските войски и отстъпил обратно към Преслав.

Щом получил подкрепления от Шумен, командващият турския врански отряд настъпил по петите на руските войски, настигнал ги неочаквано в гористата долина на р. Врана и обходил двата им фланга, за да отреже пътя им за отстъпление към Преслав. Стремителната атака на турците принудила генерал Ридегер след кратък бой спешно да отстъпи към Преслав, като остави ариергарда да задържи настъпващите. Обаче отстъплението на русите станало безредно. Те били енергично атакувани от всички страни: в тила, по фланга и по фронта от превъзхождащите ги турски сили. Турците познавали отлично всяка пътека и се възползували добре от местността, която била неудобна за разгръщането на артилерия. Генерал Ридегер не изгубил присъствие на духа. Той разгърнал в боен ред една малка част от отряда и я противопоставил на атакуващите го в тила главни турски сили, като след напрегнат стрелкови бой успял да задържи натиска на турците. Тук в първите редици на Азовския полк, силно объркан от появата на турците, паднал убит и командирът на ХІХ дивизия генерал Иванов, който със сетни усилия се мъчел да въведе ред и да въодушеви войниците си. След няколкочасов ожесточен бой Ридегер успял да си пробие път и да се оттегли към Преслав, като загубил 2 оръдия. В боя на бреговете на р. Врана русите понесли значителни загуби: от строя излезли 450 долни чинове и 24 офицери.

Отчаяното положение на Ридегер накарало фелдмаршал Витгенщайн да изпрати като подкрепление цялата ХVІІІ дивизия под командването на корпусния командир принц Евгений. Обаче този руски отряд бил принуден да остане на позицията си северно от с. Мараш и да посрещне подготвящото се нападение на гарнизона на Мачинското укрепление. След като били взети ефикасни мерки, принц Евгений се върнал в с. Мараш, където се съсредоточила цялата дивизия. За връзка с отряда на Ридегер в с. Чифлик бил изпратен генерал Дурново с два пехотни батальона.

Турците се задоволили с успеха си през този ден и не атакували повече позицията на противника при Преслав. Една от причините за това несъмнено е и липсата на достатъчно полева артилерия, с каквато противникът разполагал в значително количество и по този начин можел с удобство и морално превъзходство да брани укрепената си позиция.

Поражението на противника на бреговете на р. Врана предизвикало несъкрушим подем на моралните сили на гарнизона. Комендантът на крепостта разбрал големите затруднения на блокадната армия и нейното безсилие да блокира напълно Шумен. При това положение от пасивната отбрана не можело да се очакват по-нататък решителни резултати. След като противникът бил вече обезсилен, опитите му за пълно обкръжаване пропаднали. Сам той бил поставен в положение на самоотбрана. На началника на гарнизона се налагало да промени начина си на действие и под прикритието на крепостните съоръжения да премине от пасивна отбрана към смели и систематични настъпателни действия, с които да разколебае блокадната армия, да отреже нейните пътища за съобщения и връзка с тила и накрая да я разгроми, за да отиде свободно на помощ на Русчук, Силистра и Варна. Хюсеин паша възприел този начин на действие и преминал към системно, безспирно и неуморно тревожене на противника с леки конни отряди и разезди. За да принуди противника да изгуби вяра в себе си, както и да унищожи силата на отбраната, той заповядал редовни нападения на самите противникови укрепления. Често предприеманите атаки имали за цел да тревожат противника, като го заставят непрекъснато да бди и да очаква нападение. А след като се сломи духа му, което е първата крачка към поражение, да се откаже от каквито и да е активни действия. Зачестили нощните действия, които били винаги изненадващи и завършвали с успех. Този начин на действие бил особено полезен, когато Хюсеин паша решил да завземе важните тактически пунктове на Водоразделния хребет, а именно редути № 5 и № 23, след което, като принуди подкрепленията на противника да се придвижат натам, с превъзхождащи го сили да нахлуе в долината на р. Камчия и да атакува отдалечените един от друг отряди на принц Евгений, генерал Дурново и генерал Ридегер, да ги разбие и унищожи. Най-напред трябвало да се атакува редут №5, за да се замаскира действителната посока на главния удар, насочен към с. Мараш срещу VІІ корпус, с чието унищожаване се прекъсвал пътя за отстъпление и се обричали на гибел отрядите на Ридегер и Дурново.

Този проект трябвало да се осъществи на разсъмване на 14 август. Редовната пехота под командването на Халил паша трябвало да извърши лъжливо нападение. Истинската атака, която трябвало да бъде осъществена от конница, редовна и нередовна пехота, била поверена на Есад паша.

През нощта, възползвайки се от непрогледната тъмнина на безлунната нощ, Халил паша излязъл с отряда си през Разградската врата и по Разградския път безшумно се приближил до долината на р. Аксу. Като разделил войските си на две колони: лява и дясна, с лявата той се насочил към редут №5, а с дясната – към редут №23. По-нататъшното приближаване на колоните също останало незабелязано. Лявата колона приближила разположените пред редут № 5 аванпостови казашка и пехотна вериги. Противникът забелязал приближаването на турците и едва успял да даде предупредителен изстрел, когато колоната се хвърлила върху веригата, избила я и нахлула в рова на укреплението. Челната рота на щурмовата колона, след като навлязла в рова, където се извършвали окопни работи, бързо се изкачила на бруствера и се хвърлила върху изненадания и неподготвен за отбрана противник. Обслужващите оръдието на десния фланг на редута били избити, преди да успеят да произведат изстрел. Оръдието на левия фланг на редута успяло да произведе два изстрела по бруствера и трябвало да се обърне за действие към вътрешността на редута, но в същото време било превзето от многобройни сили. След няколко минути цялото укрепление паднало в турски ръце. Повече от 100 души били избити, сред които и коменданта на редута генерал Вреде. В плен били взети 6 оръдия.

Атаката на редут № 23, благодарение на навременната тревога, била посрещната от гарнизона му и отблъсната с убийствен огън.

На разсъмване командирът на ІІІ корпус генерал Рудзевич положил всичките си усилия да върне отнетия редут. В атаката на редут № 5 били хвърлени всички роти от егерската бригада на VІІІ дивизия и целия Тамбовски полк. На разсъмване командирът на 15 егерски полк полковник Ефимиев тръгнал напред с две роти с цел да превземе редута. Тази атака била отблъсната с много жертви, а полковник Ефимиев – убит. Второто нападение с повече сили и поддръжката на артилерията, водено от генерал Киселев, също било отблъснато. Тогава генерал Рудзевич разположил силна гаубична батарея до редут № 23 и след като причинил значителни загуби на турците, повел трета атака. Този път турците не дочакали удара, напуснали редута, взели със себе си оръдията му и се оттеглили в крепостта.

Малко след началото на нападението срещу редут № 5, в 2 часа през нощта, Есад паша започнал главната атака. Като съсредоточил атакуващите войски зад Мачинското укрепление, в определения час, разделяйки войниците си в две колони, той се насочил към позицията на принц Евгений, разположена северно от с. Мараш. Лявата колона се състояла от редовна пехота и имала за задача да замаскира главната атака на левия фланг на противника. Тя била забелязана отдалеч, посрещната с огън и принудена да отстъпи, без даже да се приближи до русите. На разсъмване тази колона се разделила на две и стремително настъпила срещу неприятелската позиция, откъдето била посрещната с артилерийски и пехотен огън. Турците престроили колоните си в разгърнат строй и вериги и отговорили с ожесточен пушечен огън. Като заангажирал така турската пехота, принц Евгений атакувал левия и открит фланг с хусарска и казашка конница, разстроил редиците на турците и ги принудил да отстъпят.

По време на стрелковия бой при с. Мараш дясната турска колона, командвана лично от Есад паша, състояща се от редовна и нередовна пехота, лека конница и 4 полеви оръдия, под прикритието на лявата колона, се насочила по долината на р. Камчия и заобиколила левия руски фланг. Когато колоната наближила с. Мараш, тя се натъкнала на три противникови батальона, оставени да защитават селото и намиращите се в него обоз и болница. Есад паша разгърнал колоната си в боен ред и стремително се хвърлил в атака срещу десния фланг на неприятеля. Тук напред излязъл един батальон от Уфимския полк, който пред опасността да бъде заобиколен, се построил в каре и започнал да се придвижва към с. Мараш. Турската редовна пехота обкръжила от всички страни карето и с атака на щик го унищожила. Тук паднали убити и били ранени повече от 300 души. В това време, възползвайки се от смута сред турците, 3 руски батальона и 3 хусарски ескадрона атакували във фланг турската колона и след кратък бой я принудили да отстъпи. Във фланга на турците се оказали и отрядите на генералите Дурново и Ридегер, които пристигнали на помощ на VІІ корпус. Ридегер бил известен от по-рано, че ще бъде атакуван и, страхувайки се да не бъде откъснат от принц Евгений, още вечерта на 13 август преминал р. Камчия и заел позиция на десния и бряг. Появяването на ХІХ дивизия пред с. Мараш в най-критичния за противника момент, решило боя. Турците не се решили да подновят атаките си и се оттеглили в крепостта, като откарали със себе си 1 пленено оръдие.

Добре обмисленият план на коменданта на крепостта не бил изпълнен успешно. И двете нападения на 14 август, започнали със значителен успех, след ожесточени боеве завършили с оттеглянето на турците в крепостта, наистина с трофеи, но без да се постигне главната задача – унищожаването на левия руски фланг. Главни причини за неуспеха били лошото обучение; липсата на дисциплина и на издръжливост у турската нередовна пехота, озовала се под огъня; незначителното количество полева артилерия, която не могла да подготви добре удара на своята пехота поради превеса, който многочислената неприятелска артилерия имала над нея. Към това трябва да се прибави липсата на единство и съгласуваност в действията на пехотата и конницата, а още повече липсата на търпение в изчакването на резултата от огневата атака. При все това нападенията на 14 август дали добри резултати за крепостния гарнизон. Противникът осъзнал своята слабост, прибрал при главните сили всички отдалечени отряди, като се отказал окончателно от пълна блокада. На 14 август той загубил около 1 500 души и 7 оръдия, които били пленени. Крепостният гарнизон нямал повече загуби от противника. Вранският отряд, почти без загуби, настъпил след отстъпващите руски маневрени войски и заел цялата долина на р. Врана, както и гр. Преслав, с което напълно осигурил съобщенията на крепостта с Герлово и Тракия.

Хюсеин паша зорко следял поведението на противника, който, съзнавайки трудното си положение поради разхвърляността на силите си, вече бил напуснал 6 редута от левия фланг и съсредоточил заемащите ги войски в центъра. На това съсредоточаване на русите по-близо до пътя за отстъпление гарнизонът гледал като на последствие от своята морална и материална победа. Хюсеин паша имал предвид умората и объркването на руските войски и планирал да предприеме силна атака в центъра на неприятелската позиция и да пробие фронта и. Поставени в крайно неизгодно положение, русите щели да бъдат принудени да отстъпят. При това оттеглянето на левия фланг щяло да бъде осуетено и съставляващите го войски - обкръжени и взети в плен. За да изненада неприятеля, Хюсеин паша предприел проектираната атака през нощта на 27 август. Два часа преди разсъмване атакуващите войски, състоящи се от редовна и нередовна пехота от около 8 000 души, тръгнали от изходния си пункт – укреплението Ибрахим Назир табия, срещу редути № 11, № 12 и № 27, разположени в центъра на неприятелската позиция. Те се разделили на 3 щурмови колони и приближили противника. Обаче нападението не било запазено в тайна. Още предния ден противникът научил, че гарнизонът ще извърши нападение срещу редутите, разположени в центъра на позицията и взел съответните мерки за отбрана, като увеличил гарнизоните на редутите и ги снабдил с конгревови ракети и ръчни гранати. Първата атака, насочена едновременно и срещу трите редута, излязла несполучлива. Стремителното движение на турците било спряно от пушечния и картечния огън на противника. Хюсеин паша, който лично наблюдавал нападението от укреплението Ибрахим Назир табия, като видял неуспеха на щурма, заповядал на фортовата артилерия да даде няколко картечни изстрела по залегналите пред укреплението турци и да ги принуди отново да се вдигнат в атака. Тази мярка се оказала ефикасна - щурмуващите колони, поведени от своите началници, отново тръгнали напред и като наближили редутите, яростно се хвърлили в нападение под силния огън на противника. В рововете на редутите, където нахлули турците, се завързал ожесточен и кървав бой. Обаче завладяването на брустверите се оказало невъзможно, поради геройската съпротива на русите. Поразявани от огъня на ръчните гранати, от залповете на пехотата и от картечния огън на оръдията с право мерене, турците за втори път били принудени да отстъпят и то толкова бързо, че не успели да вземат със себе си ранените и убитите, които останали в рововете. Разсъмването и големите загуби, понесени в тази атака – около 600 души, накарали Хюсеин паша да прекрати по-нататъшните нападения.

Атаката, предприета слещу левия неприятелски фланг, също била несполучлива. 3000 души турци се насочили към Касаплар в обход на левия фланг на VІІ корпус. Стремителната контраатака на генерал Ридегер принудила турската колона бързо да отстъпи и да се скрие в крепостта.

Атаката на 27 август не била успешна за гарнизона поради много технически причини. Тя била очаквана за противника, който взел мерки за нейното отблъскване. Този неуспех обаче ни най-малко не променил положението. Крепостният гарнизон, стоящ до сега в бездействие, взел инициативата в свои ръце и за противника не оставало нищо друго, освен да реагира на действията на турците, без сам да е способен да предприеме нещо по своя инициатива. Единствената цел на русите била, със своето присъствие да удържат крепостния гарнизон в Шумен, за да не му дадат възможност да отиде на помощ на блокираните крепости Варна и Силистра. Блокадната армия не изпълнила добре тази задача. Крепостният гарнизон преминал в настъпление, оказал подкрепа на дунавските крепости и направил опит да деблокира Варна.

Към края на месец август положението на руската армия при Шумен ставало все по-тежко. След несполучливия опит да обкръжи крепостта фелдмаршал Витгенщайн бил принуден не само да се откаже от каквито и да е настъпателни действия срещу гарнизона, но и да напусне част от укрепленията си и да се оттегли в останалите. А заради напълно разстроената си от болести и загуби армия то трябвало да се реши на отстъпление към Нови Пазар. Императорската гвардия започнала решителни действия срещу Варна. От голяма важност било да се задържи шуменския гарнизон в укрепленията си и да се осигури напълно обсадата на Варна. Николай І, който лично ръководил обсадните действия при Варна, отменил заповедта за отстъпление от Шумен и заповядал шуменската позиция да се държи до край.

В началото блокадната армия достигала 35 000 души. По време на блокадата от нея били отделени повече от 18 000 души за усилване на гарнизоните в тила, за поддръжка на войските, които обсаждали Варна и за действия срещу турските отряди по р. Камчия, които отивали да деблокират Варна. През юли, август и първата половина на септември от армията били отделени следните войски:

1. За придружаване на императора до Варна на 21 юли – един конно-егерски и един казашки полк с 12 оръдия;

2. В Провадия – генерал Мадатов – една пехотна бригада и 5 улански ескадрона;

3. В с. Девня – генерал Делисхаузен – една пехотна бригада и пет улански ескадрона;

4. С генерал Дибич – 2 пехотни батальона;

5. От 1 до 12 септември за противодействие на деблокадата на Варна – 10 пехотни батальона.

Към 15 септември при Шумен останали само 34 пехотни батальона и 28 ескадрона – всичко около 12 000 души.



Повече от 2 месеца русите прекарали при Шумен в открита и безлесна равнина под лъчите на палещото лятно слънце. Към обед горещината достигала да 40 – 450. А през нощта настъпвал пронизващ до костите студ. Тази голяма амплитуда в температурата се отразила неблагоприятно върху здравето на войските. Болниците били пълни с болни от треска, разстройство и други болести. Към това трябва да се прибави и лишаването на рамията от вода и здравословна храна. От друга страна работата в окопите и полевата служба ставали все по-тежки и непоносими за хората. Шуменската равнина била съвършено изтощена и отдавна престанала да снабдява с провизии блокадната армия. Всички продоволствени припаси се превозвали от тила. Войските се хранели само със сухари и месо. Последното било долнокачествено, понеже се доставяло от изтощени от дългите преходи и болни волове. За превоза се използвала комуникационната линия Добрич – Козлуджа – Нови Пазар. Най-много трудности били срещнати при доставката на фураж за конете. Отначало в това отношение всичко било благоприятно. Армията настъпила в местност, богата на ниви, пасбища и ливади, още неизгорени от лятното слънце и обхващащи цялата шуменска равнина. При правилно косене те биха подсигурили армията за дълго време. Самият император Николай І заповядал да се състави план за генерална фуражировка. Обаче, поради неоправданото отлагане на наряда на работници – фуражири през годното за целта време, отделните части, полкове и тилови учреждения безредно изразходвали голямата част от фуража. Друга част била изгазена, разпиляна или изгорена от слънцето. И така, шуменската равнина, богата на пасбища, представляваща богат килим от разнообразни и най-хранителни благоуханни треви, не била използвана правилно и рационално като източник на фураж. В дейността на отделенията на блокадната армия, отговорни за снабдяването на армията с фураж, нямало строг надзор. Въпреки големите горещини в провадийската планинска ситема се намирало достатъчно количество фураж. На 15 август полковник Липранди под прикритието на 600 казаци направил фуражировка източно от с. Кюлевча и осигурил армията с фураж за няколко дни. Всичко това показва, че не недостатъкът на фураж бил причина за гибелта на конете, а липсата на контрол. След окончателното разорение на близката околност снабдяването с фураж ставало от разстояние повече от 20 километра. При съсредоточено разположение на армията за тази цел можело да се създават специлни общи команди. При разхвърляното разположение всеки отряд сам трябвало да се грижи за снабдяването с фураж, което често пъти ангажирало цялата конница. Ежедневно падали огромно количество коне, понякога до 150. Изтощението на конете довело до падане на духа и самоувереността на ездачите. 2/3 от конницата била вече спешена. На останалите не можело вече да се разчита - не само за бой, но и за аванпостова служба. Последната се стоварила само върху пехотата, която в ущърб на почивката си, трябвало да усили своята бдителност. Слабата храна, недоброкачествената варовита вода, усилията, съпроводени с работа по укрепяването, уморителната аванпостова служба и нездравословният климат станали причина за много болести. 1/3 от личния състав била в полковите лазарети, корпусните и армейските болници.

Доставката на провизии и муниции от далечния тил изисквала добра уредба на дългата комуникационна линия. Необходимо било значително количество етапни войски за охрана на дългите обозни колони и етапни пунктове. Най-важният етапен пункт, който се намирал непосредствено в ной-близкия тил на армията, бил Нови Пазар, където били разположени армейските разходни магазини и болници. Този важен тилов пункт не бил напълно подсигурен против неочаквано нападение на крепостния гарнизон. Леката турска конница владеела северозападните изходи на Шуменската планина и винаги можела да предприема набези по посока на Нови Пазар, които вследствие на липсата на конница у русите, винаги оставали безнаказани. Така турците се сдобивали с добра плячка и техните нападения от ден на ден ставали все по-смели.

Неуспехът на атаката на 27 август принудил коменданта на крепостта да избягва действия по фронта на добре укрепената руска позиция и да пренесе своята дейност в друга посока. Започнала се безпощадна партизанска война в тила на блокадната армия, чиято цел била да нанесе удар на противника там, където му е невъзможно да действа с големи войски, да го дразни и обезсилва с всички средства, да заграбва или унищожава транспортните му средства и да убие моралната му сила. Открило се широко поле за действие на смелите турски военачалници в тила и фланговете на неприятелската армия. На 6 септември бившият комендант на Тулча Ибрахим паша с отряд от 3 000 конници излязъл от Шумен през Кочовския проход, промъкнал се скришом в тила на блокадната армия и излязъл на пътя Нови Пазар – Козлузджа. Ибрахим паша атакувал руското прикритие на обоза при Нови Пазар. Отблъснат със загуби, при оттеглянето си отрядът се нахвърлил на едно фуражирно отделение в долината на р. Провадийска и след кратък бой след пристигането на подкрепление на противника се оттеглил в крепостта.

След няколко дни с друг партизански отряд Халил паша нахлул дълбоко в долината на р. Провадийска и излязъл пред укрепения гр. Провадия. След безуспешната атака на укрепленията Халил паша отделил 1 000 души от отряда си и ги изпратил към Силистра, а с останалите отстъпил в Шумен.

Изобщо, действията, предприемани със значителни отряди, не дали особени резултати. Обаче смелите действия с малки конни групи от по 100 до 300 души дали отличен резултат. Един партизански отряд нападнал фуражирите в долината на р. Канара и взел в плен 200 души и 5 офицери. Друг партизански отряд, който действал в Делиормана, атакувал внезапно ескадрона на майор Шатов, носещ донесения от Силистра. След кратък бой били взети в плен около 110 души, между които майор Шатов и капитан Розалион - Сошалски.

Над противника била удържана и голяма морална победа – последствие от разрушаването на болници и магазини, от унищожаването на транспорти, куриери, болни, ранени и от ужаса, който бил внесен по всички пътища за съобщение. Успехът на партизанските действия довел руската армия до такава степен на нравствена деморализация, че тя изгубила надежда за безопасно убежище и за редовно нахранване. Хюсеин паша не се задоволил само с партизанска война. Настъпил месец септември и удобното време за действия в полето свършило. Било очевидно, че противникът е напрегнал последните си сили и критичният момент е настъпил. Руската армия пред Шумен била обезсилена, крепостите Варна и Силистра се намирали в тежко положение. Хюсеин паша се заловил да им помогне. В края на август бил изпратен Кара Дженем паша с 4000 души на помощ на Силистра. Отрядът успял да се промъкне в крепостта.

Комендантът на Шумен влязъл във връзка и с армията на великия везир Мехмед Селим паша, който в края на август се насочил с Одринската армия (25 - 30 000 души) към Ямбол, а после и към Айтос. Това крайно затруднило положението на руската армия. Руските войски били приковани към крепостите на четириъгълника и нямало нито един свободен корпус за борба в полето и поддържане на блокадните корпуси. С една победа в полите на Балкана турците можели да решат изхода на целия поход в своя полза. Преди всичко трябвало да се освободи Варна. Затова от Шумен за усилване на везирската армия бил изпратен корпуса на Врионе паша (14 000 души с артилерия). Омер Врионе паша преминал Източнобалканския хребет през Риш и се съединил с везира в началото на септември. От Айтос съединената армия се насочила на север към Варна.

През септември почти половината от шуменските войски били изпратени за усилване на силистренския гарнизон и за освобождаване на Варна. В Шумен останали не по-малко от 18 до 20 000 души. Следователно, турците превъзхождали значително противника, който силно отслабил блокадната армия, за да парира ударите на везирската армия край Варна. На фелдмаршал Витгенщайн се паднала тежка задача: да удържи настъплението на крепостния гарнизон и да прикрие обсадата на Варна. При едно решително и безогледно настъпление на шуменския гарнизон към Варна русите биха били пред неминуема гибел. Положението било спасено с пристигането на гвардията при Варна и на VІ корпус на генерал Рот при Шумен. Този корпус обсаждал Силистра и на 3 септември трябвало да бъде сменен от ІІ корпус на княз Шчербатов. Обаче поради късното пристигане на последния VІ корпус можал да тръгне за Шумен едва на 17 септември и след петдневен преход да се съедини с войските на фелдмаршал Витгенщайн. Така блокадната армия отново увеличила своя състав до 25 000 души. След усилването на руските войски Хюсеин паша не се решил на общо настъпление срещу поставения в неизгодно положение противник, да го отхвърли от укрепената му позиция и да се насочи по долината на р. Провадийска, за да пристигне край Варна и да се съедини с армията на везира. Той изоставил този решителен план, защото нямал вяра в издръжливостта на собствените си войски в условията на полеви бой и защото не разполагал с достатъчно полева артилерия. Той се задоволил само с полумерки: продължил със същата енергия партизанската война и с всички сили се опитал да прикове вниманието на противника към Шумен. Това било достатъчно: трябвало само великият везир да се възползва от благоприятната обстановка и да подкрепи маньовъра на Омер Врионе. Страхувайки се от риск, неизменен спътник на война, великият везир обаче останал ням свидетел на падането на силната Варненска крепост в края на септември.

След падането на Варна положението на блокадната армия не се подобрило. Удобното и благоприятно време за военни действия преминало. Силни дъждове направили пътищата непроходими. Недостигът на превозни средства бил толкова голям, че не можело да се превозват не само фураж и муниции, но дори и храна. Настъпили лишения за хората и за конете. Русите били вече в безизходно положение. Пред фронта на позицията им се издигала страшната Шуменска крепост, справедливо наречена от нейния гарнизон “Гробница на неверниците”. Названието било основателно, тъй като вече 3 месеца руската армия измирала пред стените и, а в тила и по фланговете и леките турски партизански отряди помитали като ураган всичко.

Липсата на храна станала причина да се намали дажбата от сухари, но пък месната дажба била увеличена. Конете и воловете обаче оставали гладни по цели дни. Умирали по стотина на ден. Превозните средства се рушали и почти целият обоз бил унищожен. Зърнен фураж се полагал само по половин дажба и то само на строевите части, а по-късно въобще не се отпускал. Близката местност била изтощена и фураж се доставял от далеч. Доставянето му се извършвало под прикритието на специален отряд, съставен от трите рода войски.

Зимата принудила фелдмаршал Витгенщайн да отстъпи от Шуменската крепост, за да спаси армията от глад и от предстоящите студове и да я разположи на зимни квартири. Освен това той имал намерение да усили блокадните войски край Силистра с част от армията си и да превземе тази крепост преди зимата. Отстъплението от Шумен трябвало да остане в тайна. Войските трябвало да се оттеглят по два пътя: ІІІ корпус към Силистра по пътя Каял дере – Айдогду – Акаданлар – Алфатар – Силистра; VІ корпус на изток, към Варна по пътя Нови Пазар – Т. Арнаутлар – Козлуджа.

На 2 октомври, когато вече били започнали приготовленията за отстъпление, VІ корпус отбил една силна атака на крепостния гарнизон. Един турски конен отряд с полева артилерия атакувал корпуса, който заемал позиция северно от с. Касаплар. Атаката била отблъсната, атакуващите се оттеглили под закрилата на огъня на артилерията си. Комендантът заповядал тази атака, за да разузнае намеренията на противника. Той решил да разграми окончателно неприятеля, като не му даде възможност да се оттегли спокойно и в ред с всичката си артилерия и обози. Хюсеин паша извел напред конницата и част от гарнизона и разставил силни постове за щателно наблюдение на противника.

Фелдмаршал Витгенщайн заповядал отстъплението да започне през нощта на 3 срещу 4 октомври. За да замаскират отстъплението, предните постове останали на старите си места, за да поддържат всички бивачни огньове. Всичко станало тихо и незабелязано. Хюсеин паша разбрал измамата едва на разсъмване, когато започнали да отстъпват и предните постове. VІ корпус извършил отстъплението бързо и спокойно, поради удобното и безопасно шосе за Варна, защитено на много места от укрепените етапни пунктове.

ІІІ корпус пострадал най-много при отстъплението си. Сухари имало за 4 дни, защото преходът до Силистра трябвало да трае 4 дни, но всъщност взели по половин дажба, т. е. за 2 дни, а походът продължил 8 дни – до 11 октомври. Гладували и войниците, и офицерите. За да намалят мъките на глада, хората събирали сурови житни зърна, диви плодове и корени, изяждали месото на падналите волове. Когато разбрал за бедствията на корпуса, княз Шчербатов изпратил от Силистра транспорт с еднодневна дажба, който срещнал войските на 9 октомври.

Пътищата били непроходими от дълбока кал и хора и животни напрягали последни сили. Хюсеин паша изпратил отряд от 3 000 души лека конница след отстъпващите. Отрядът настигнал русите на третия ден. Започнало трагично преследване. Дъждът спрял. Започнали силни студове. 200 души замръзнали и повече от 800 коне и волове умряли. При все това отстъплението се извършвало в ред и дисциплина. Благодарение на спокойния и храбър командир на корпуса генерал Рудзевич силите на ариегарда дали отпор на преследвачите при с. Айдогду. Русите дали 800 жертви и отстъпили, измъквайки се от ноктите на противника. Поради намаляването на добитъка били изоставени 400 коли, които станали плячка на турците. В опасност била и артилерията. Генерал Рудзевич заповядал да се изостави и останалата част от обоза и част от конницата да се спеши. Всички здрави животни били впрегнати в оръдията. Цели взводове бутали и теглели артилерията. Една част от обоза била изгорена. Пехотата носела част от багажа. Ариегардът с голяма мъка удържал натиска на турците. Само приближаването до Силистра спасило корпуса от окончателен разгром.

Руската армия край Шумен била победена и принудена да отстъпи. Тя отстъпила и крепостта Силистра, като изоставила част от артилерията си. Русите имали само един успех – завладяли Варна. Неуспехът при Шумен станал причина през следващата 1829 г. Русия да води нова война, докато стигне определената цел. Необходима била обаче половин година за подготовка на руската армия.

БИБЛИОГРАФИЯ
1. Джумалиев, С. История на Шуменската крепост. Шумен, 1927.

2. Сакъзов, Б. Град Шумен в миналото.



3. Стоилова, Т. Имунитет и пленничество на дипломатите. Турция. ХVІІІ век. – Историческо бъдеще, бр. 1-2, 2002, с. 126 – 148.


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница