Факултет по журналистика и масова комуникация



Дата15.10.2018
Размер100.6 Kb.


Факултет по журналистика и масова комуникация

Софийски университет „Св. Климент Охридски”





ПРограма

за конкурсен изпит за докторанти по професионално направление
3.5. Обществени комуникации и информационни науки


(Журналистика - Теория на четенето) – 2014/2015 г.


  1. Науката за четенето. Изучаване на четенето като общонаучен проблем и интердисциплинарен феномен – явление, процес, дейност, грамотност, комуникативно умение, информационна технология, културна практика и ценност. Научни подходи, парадигми и изследователи. Спектър на теориите за четенето (медиазнание, книгознание, библиотекознание, педагогика, медицина, физиология, психология, философия, филология, антропология, културология и др.).

  2. История на четенето. Генеалогия на четенето в развитието на човечеството. Промени в характера на четенето и във възгледите за ролята на четенето в обществото. Еволюция на читателското поведение. Трансформации на местата за четене. Интелектуализация на четенето.

  3. Читателската ситуация в света в началото на XXI век. Четенето в мащабите на глобализацията. Международни политики, институции и проучвания. Характерни тенденции в практиките на четенето и в поведението на читателите.

  4. Комуникационна теория на четенето. Алгоритъм на четенето като комуникация. Четенето като незавършващ комуникативен акт. Процесът на сътворчество при четенето. Четенето като самообщуване.

  5. Семиотична теория на четенето. Прагматичната теория на знаците на Чарлс Сандърс Пирс. Буквата като предмет и знак. Буквата като средство на речта и като средство за комуникация. Писменият текст като знакова система. Четенето като декодиране на текста. Езикът като пречка за комуникация.

  6. Информационна теория на четенето (Н. Винер, К. Чери, Ж. Схоутен, И. Новак, В. Коган, А. Урсул, Ю. Лотман). Материя, организация, информация. Закони на информацията Четене и информационно поле. Четенето като процес за запазване на информационното равновесие. Четенето – фундамент на информационната култура на човека. Ръстът на информацията и развитието на познанието.

  7. Неврофизиологична теория на четенето. Информацията и нервната система на човека. Мозъкът и четенето. Разпознаването в процеса на четенето. Фиксиране на информацията. Запазване на информацията. Възпроизвеждане на информацията.

  8. Когнитивна теория на четенето. Четене за познание. Съзнание, подсъзнание и колективно несъзнавано и проявата им при четенето.

  9. Психологична теория на четенето. Четенето в системата на приложната психология. Четенето в ракурса на детската, възрастовата и педагогическата психология, на психотерапията, патопсихологията и др. Психосоматика на четенето.

  10. Четенето и познавателните психични процеси. Усещания и възприятия при четенето. Окото и четенето. Паметта и четенето. Мисленето и четенето. Въображението и четенето. Вниманието и четенето. Емоциите и четенето.

  11. Психологична типология на читателите. Типове читатели според начина на възприемане: визуален, аудиален, кинестетичен; синтетичен тип, аналитичен тип, смесен тип (аналитико-синтетичен). Типове читатели според паметта им: нагледно-образен тип, словесно-отвлечен тип, междинен тип. Типове читатели според начина на мислене: читатели с образно мислене, читатели с абстрактно мислене, читатели със смесен тип мислене.

  12. Социологическа теория на четенето. Социологически методи за изследване на четенето. Читателската аудитория и читателските общности като обект на социологията. Ключови социологически проучвания през ХХ-ХХІ в. в световен и национален мащаб.

  13. Социологическа типология на читателя. Социална същност на личността на читателя. Нагласи, мотиви, потребности и интереси при четенето. Мотивирано и случайно четене. Активни и пасивни читатели. Социологически категории читатели: масов и елитарен; читател-индивидуалност и читател-тълпа.

  14. Стратегии при четенето. Образователно, научно, професионално, справочно, художествено, развлекателно, хедонистично, рекреационно, библиотерапевтично четене и др.

  15. Четенето като манипулация. Отклоняващо се поведение, повлияно от четенето. Вредно и „опасно” четене.

  16. Теория на четенето на Николай А. Рубакина. Съвременни интерпретации и развитие на библиопсихологичната теория.

  17. Медийно-рецептивна теория на четенето. Зависимост на медийното възприемане (процеса на четене) от медийния носител (свитък, кодекс, екран). Дихотомията „четене – аудио-визуално възприемане”. Различия между четенето и рецепцията при другите медии (радио, кино, телевизия, театър, филми). Четенето като филтър срещу аудио-визуални манипулации.

  18. Четенето като технология в интернет и мобилните комуникации. Компютърно-екранно (дисплейно) четене. Мобилно четене. Четене на хипертекст. Четене на 3D и холограмни текстове. Трансмедия и четене.

  19. Екология на четенето. Екосистема на четенето. Среда на четенето и паралелни на четенето дейности. Ергономия и хигиена на четенето. Комфорт за четенето. Аксесоари за четенето.

  20. Философия на четенето. Етика на четенето. Права и отговорности на читателя в дигиталната ера.

  21. Акмеология на четенето – нов научен подход към процеса „четене“.

  22. Перспективи на четенето във високотехнологична среда. Нови модели на четенето – нова организация на мисленето – нови форми на работа с информация. Хипотези за бъдещето на четенето и четящия човек (Homo Legens).


Библиография


Основна:

  1. Атанасов, Любен и Галина Цанкова. Някои проблеми на читателската психология // Библиотекар, 1987, №4, с. 2-6.

  2. Баркер, Ролан и Робер Эскарпи. Жажда чтения. – Москва: Книга, 1979. – 208 с.

  3. Беловицкая, Алиса. Книгознание: Общо книгознание. – София: За буквите–О писменехь, 2009. – 344 с.

  4. Бонев, Христо. Вестникът и неговите читатели. – София: Наука и изкуство, 1982. – 180 с.

  5. Буркарт, Роланд. Наука за комуникацията.– В. Търново: ПИК, 2000. – 496 с.

  6. Възприемане на литературното произведение. Състав. Тодор Чакъров, Татяна Стойкова. – София: Нар. просвета, 1977. – 204 с.

  7. Даскалова, Красимира. Грамотност, книжнина, читатели и четене в България на прехода към модерното време. – София: ЛИК, 1999. – 236 с.

  8. Диагностика на грамотността: Ч. 3: Разбиране при четене. Науч. рък. Георги Бижков. – София: Унив. Изд. Св. Климент Охридски, 2004. – 291 с.

  9. Добрев, Добрин и Елка Добрева. Теория за знака: в лингвистиката и литературната наука. - София: Наука и изкуство, 1988. - 228 с.

  10. Кар, Николас. Под повърхността: Как интернет влияе върху четенето, мисленето и паметта. – София: Инфодар, 2012. – 304 с.

  11. Кьосев, Александър. Караниците около четенето. Научни дискусии, публични дебати и институционални конфликти около природата и състоянието на четенето 1960-2012 г. – София: Сиела, 2013. – 463 с.

  12. Левидов, Александър. Автор – образ – читател. – София: Нар. просвета, 1990. – 320 с.

  13. Льозер, Франц. Как да четем рационално: Частично програмирано ръководство за самостоятелна подготовка; Сверено и прев. от 5. прераб. нем. изд. от Стефан Станчев и Стефка Петрова. 2. изд. – София: Техника, 1979. – 196 с.

  14. Мангел, Алберто. История на четенето. – София: Прозорец, 2004. – 349 с.

  15. Мирчев, Димитър. Четенето като диалог. – София: Глория Мунди, 2000. – 128 с.

  16. Митичев, Антон, Г. Чардаклийски и З. Митов. Методика за проучване на читателските интереси: Метод. указания. – София: НБКМ, 1970. – 95 с.

  17. Недкова, Константина. Социологическите изследвания на книгата и четенето в съвременната социокултурна ситуация // Библиотечно сътрудничество – настояще и бъдеще. Доклади от XIІІ годишна конференция на СБИР, 5 юни 2003.

  18. Николов, Елит. Синейдетика: Обща теория на комуникацията. – Вар­на, София: ВСУ Ч. Храбър, СУ Св. Кл. Охридски, 1999. – 295 с.

  19. Пенчева, Сийка. Когнитивна невропсихология. – София: ВЕДА-СЛОВЕНА – ЖГ, 2000. - 177 с.

  20. Петрова, Светла. Училище за утрешния ден: Резултати от участието на България в PISA 2009. – София: Център за контрол и оценка на качеството на образованието, 2011. - 174 с.

  21. Рубакин, Николай. Библиологическая психология. – Москва: Академический проект и др., 2006. – 800 с.

  22. Рубакин, Николай. Психология читателя и книги: Краткое введение в библиологическую психологию. – Москва, 1977. – 263 с.

  23. Русев, Пеньо. За възприемането на художествените произведения. Психология на художественото възприемане. – София: Наука и изкуство, 1968. – 220 с.

  24. Сапарев, Огнян. Литературната комуникация. – Пловдив: Унив. фондация, 1994. – 344 с.

  25. Тодоров, Цветан. Четенето като изграждане // Тодоров, Цветан. Поетика на прозата. София, 1985, с. 199-214.

  26. Трошин, А. Психологични основи на четенето: По най-новите експериментално-психологически изследвания. Прев. от ориг. Хр. Георгиев. – Варна: Коста Евстатиев, 1906. – 76 с.

  27. Фабиан, Бернхард. Ученият като читател // История на книгата. Книга­та в исто­рията. София: Унив. изд. Св. Климент Охридски, 2001, с. 300-317.

  28. Цветкова, Милена. Да четеш с уши: Радиото като фактор в трансформациите на четенето // Viva vox: Юбилеен сборник в чест на проф. Веселин Димитров. София: Унив. изд. Св. Климент Охридски, 2008, с. 135-148

  29. Цветкова, Милена. Информационна култура: Името на четенето. 2. доп. изд. – София: Унив. изд. Св. Климент Охридски, 2009. – 356 с.

  30. Цветкова, Милена. Как компютърът реабилитира културата на четенето // Наука, 2002, № 3, с. 48-53.

  31. Цветкова, Милена. Култура на компютърната страница и девиации при екранното четене // Год. на Софийски университет "Св. Климент Охридски". Факултет по журналистика и масова комуникация. Т. 9 [за 2001]. София, 2002, с. 133-150.

  32. Цветкова, Милена. Културните практики „четене” и „гледане”: Методика на паралелната авторефлексия // Год. на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Факултет по журналистика и масова комуникация. Т. 15 [за 2008]. София, 2009, с. 61-82.

  33. Цветкова, Милена. Неврофизиологични основи на четенето // Год. на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Факултет по журналистика и масова комуникация. Т. 16 [за 2009]. София, 2012, с. 69-90.

  34. Цветкова, Милена. Неуловимият читателски избор: Библиопсихологична симетрия между книгата и читателя. // Год. на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Факултет по журналистика и масова комуникация. Т. 18 [за 2011]. София, 2013, с. 55-75.

  35. Цветкова, Милена. Парадоксите в поведението на съвременния читател: Примери от България // Хоризонти: Ел. журнал. Изд. НИС при СУ "Св. Климент Охридски". 2011, №1. http://nis-su.eu/Common/PublicPapers.aspx?JournalId=1

  36. Цветкова, Милена. Социологическите проучвания на читателската активност и съдържателната читателска култура: Дефицити и дисфункции // Год. на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Факултет по журналистика и масова комуникация. Т. 17 [за 2010]. София, 2012, с. 365-386.

  37. Цветкова, Милена. Четене // Българска книга: Енциклопедия. София, 2004, с. 468-469.

  38. Цветкова, Милена. Четенето – антиманипулативен филтър. – София: Gaberoff, 2000. – 150 с.

  39. Четене и читатели: Методологични и методични проблеми на изследванията. – София: НИИ по културата при МК, 1990. – 316 с.

  40. Четенето в епохата на медии, компютри и Интернет: Сб. доклади от Междунар. конф. в чест на проф. Волфганг Изер, София, 2000. – София: Фигура, 2003. – 380 с.

  41. Юрдхайм, Хелге. Наука за четенето: Проект за нова филология. – София: Пет плюс, 2005. – 336 с.

  42. Eco, Umberto. The Role of the Reader: Explorations in the Semiotics of Texts. – Bloomington: Indiana UP, 1979. – viii, 273 p.

  43. Gelbert, Gisele. Lire, c'est vivre: Comprendre et traiter les troubles de la parole, de la lecture et de l'ecriture. – Paris: Jacob, 1994. – 299 p.

  44. Gerrig, Richard J. Experiencing Narrative Worlds: On the Psychological Activities of Reading. – New Haben etc.: Yale Univ. Press, 1993. – xiv, 274 p.

  45. Giasson, Jocelyne et Jacgueline Theriault. Apprentissage et enseignement de la lecture. – Montreal: Les Ed. Ville-Marie Inc., 1983. – 385 p.

  46. Gibson, Eleanor Jack and Harry Levin. The Psychology of Reading. – New York: MIT Press, 1975. – 630 p.

  47. Gillardin, Bernard et Claudie Tabet. Retour a la lecture. – Paris: Retz, 1992. – 174 p.

  48. Gloversmith, Frank. The Theory of Reading. – Sussex etc.: Harvester Press etc., 1984. – xii, 246 p.

  49. Hackett, Laura et Richard Williamson. Anatomy of Reading. – New York: Mc Graw-Hill, 1970. – 255 p.

  50. Iser, Wolfgang. The Act of Reading: A Theory of Aesthetic Response. – Baltimore etc: Johns Hopkins Univ. Press, 1987. – xii, 240 p.

  51. Iser, Wolfgang. The Implied Reader: Patterns of Communication in Prose Fiction from Bunyan to Beckett. – Baltimore: Johns Hopkins UP, 1974. – xiv, 303 p.

  52. Jacobs, Alan. The Pleasures of Reading in an Age of Distraction. – New York: Oxford University Press, 2011. – 162 p.

  53. May, Frank B. Reading as Communication: An interactive approach. 4. ed. – New York: Merrill; Toronto: Maxwell Macmillan Canada, 1994. – xvi, 601 p.

  54. Nell, Victor. Lost in a Book: The Psychology of Reading for Pleasure. – New Haven and London: Yale University Press, 1988. – 336 p.

  55. Pressley, Michael. The Cognitive Science of Reading // Contemporary Educational Psychology, Vol. 22, Issue 2, April 1997, pp. 247-259.

  56. Rayner, K., A. Pollatsek, J. Ashby & C. Clifton. The Psychology of Reading. – New York: Psychology Press, 2012. – 496 p.

  57. Readings in Philosophy and Cognitive Science. Ed. by Alvin I. Goldman. Cambridge MA: MIT Press, 1993. – 872 p.

  58. Smith, Frank. Understanding Reading: A Psycholinguistic analysis of Reading and Learning to read. 6th ed. – Milton Park, Abingdon, Oxon; New York: Routledge, 2011. – xiii, 366 p.

  59. The Science of Reading: A Handbook. Ed. by Margaret J. Snowling, Charles Hulme. – New York: Wiley-Blackwell, 2005. – 678 p.

  60. Theoretical Models and Processes of Reading. Ed. Harry Singer, Robert Ru­dell. – Newark, Del.: Intern. Reading Assoc., 1976. – x, 758 p.

  61. Ulin, David L. The Lost Art of Reading: Why Books Matter in a Distracted Time. – Seattle: Sasquatch Books, 2010. – vi, 151 p.

  62. Vernon, Magdalen Dorothea. Reading and Its Difficulties: A Psychological Study. – New York: Cambridge University Press, 1971. – 220 p.

Допълнителна:

  1. Барбие-Буве, Жан-Франсоа. Интернет, четенето и изливащата се култура // Култура, №22, 31 май 2002, с. 10-11.

  2. Бъркъртс, Свен. Гутенбергови елегии. Съдбата на четенето в електронната епоха: [Откъс от едноименна кн.]. // Панорама, XXV, 2004, №12, с. 159-176.

  3. Дуеи, Милад. Големият дигитален обрат. Прев. от фр. Владимир Маринов. – София: НБУ, 2011. – 288 с.

  4. Еко, Умберто и Жан-Клод Кариер. Това не е краят на книгите: Разговор с Жан-Филип дьо Тонак. – София: Enthusiast, 2011. – 384 с.

  5. Еко, Умберто. От Интернет към Гутенберг // Понеделник, 2004, № 5-6, с. 103-108.

  6. Емар, Морис. Метаморфозите на четенето. Прев. от фр. Л. Деянова // Библиотека, IX, 2002, №6, с. 5-14.

  7. Игнатова, Диана. Четене и специфичните му нарушения. – София: Парадигма, 2009. – 156 с.

  8. Литературата: Четене и разбиране. София, Софийски университет "Св. Климент Охридски", Факултет по славянски филологии. Год. 4, 2010, №7. 514 с.

  9. Мелентьева, Юлия П. Чтение: явление, процесс, деятельность. – Москва: Наука, 2010. – 181 с.

  10. Ортега-и-Гасет, Хосе. Що е четене? // Ортега-и-Гасет, Х. Есета. Т.2. Со­фия, 1993, 248-265.

  11. Развитие на критическото мислене чрез четене и писане : Сб. материали / [Предг. Диана Железова-Миндизова]. – Силистра: РИТТ, 2003. - 122 с.

  12. Стефановская, Н. А. Социологические исследования чтения: теория, методика, практика: научно-практическое пособие. – Москва: Литера, 2013. – 144 с.

  13. Цветкова, Милена. "Млади" vs. "стари" читатели // ЛитерНет: Ел. списание, 03.12.2007, № 12 (97). Available from: http://liternet.bg/publish3/mtzvetkova/mladi.htm.

  14. Цветкова, Милена. „Младото” четене срещу библиотеката // LiterNet: Ел. списание, 04.04.2008, № 4 (101). Available from: http://liternet.bg/publish3/mtzvetkova/mladoto.htm.

  15. Цветкова, Милена. Аудиокниги и аудиочетене: Между ползата и риска // LiterNet: Ел. списание, 12.06.2011, №6 (139). Available from: http://liternet.bg/publish3/mtzvetkova/audiokniga.htm

  16. Цветкова, Милена. Капризите на младото поколение читатели // Култура, №20 (2459), 24 май 2007, с. 10-11.

  17. Шартие, Роже. Читателските общности. // История на книгата, книгата в историята. София: Унив. изд. Св. Климент Охридски, 2001, с. 285-299.

  18. Dufays, Jean-Luis. Les Theories de la Lecture // Lang. et homme, Vol. 26, 1991, №2-3, pp. 115-127.

  19. Olson, David. R. The World on Paper: The Conceptual and Cognitive implications of Writing and Reading. – Cambridge: Cambridge University Press, 1994. – XIX, 318 p.

  20. Pressley, Michael. The Cognitive Science of Reading // Contemporary Educational Psychology, Vol. 22, Issue 2, April 1997, pp. 247-259.

  21. Schwartz, Steven. Measuring Reading Competence: A theoretical-prescriptive approach. – New York etc.: Plenum, 1984. - XI, 343 p.

  22. Understanding Reading Comprehension: Cognition, language, and the structure of prese. Ed. by James Flood. - Newark, Del: Intern. Reading Assoc., 1984. - X, 264 p.

  23. Wolf, Maryanne. Proust and the Squid: The Story and Science of the Reading Brain. – New York: HarperCollins, 2007. – 308 p.

София, 16.06.2014 г.





База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница