Факултет по класически и нови филологии катедра “англицистика и американистика”
Изтегляне 0.6 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 7. Глава 5. Общи термини и индексни думи
| Раздел Шести представя обобщение на тази глава. Приложена е и схема за представянето на типология на термините от корпуса.
(      Описателни названия
    Заемки калки заемки КАЛКИ СЛОВООБРАЗУВАНЕ
Съдържащи МЕТАФОРА съдържащи МЕТАФОРА и/или метонимия и/или метонимия Схема 1. Схематично представяне на типологията на термините от корпуса. 7. Глава 5. Общи термини и индексни думи В тази глава се анализират индексните думи. В Раздел Първи се дискутира връзката между общите термини и индексните думи, както и се прави дисекция, включваща графики, на последните. Раздел Втори е разделен на два подраздела, като първият от тях анализира индексните думи в българската част на ексцерпирания корпус, а вторият на английските. Раздел Трети разглежда общите термини с метафорична номинация, а Раздел Четвърти прави обобщение на идеите и анализа в Глава 5. Раздел Първи дефинира най-напред понятието общи термини, (termini generales), които са опори или опорни думи в анатомичните словосъчетания и се срещат във всички дялове на анатомията, напр.: глава, гребен, гънка. Особеното при тях е, че с тяхна помощ се образуват имена на органи и органни съставки в различните системи. Получени чрез специализация на общоупотребими съществителни имена, общите термини са проявление на повторна терминологизация чрез метафоричен пренос (Кънчева 2009:85). В Глава Пета основната цел е да се анализира степента на тяхната десемантизация и повторна ресемантизация в словосъчетанията, както и да се отговори на най-важния въпрос – при кои от тях може да се “събуди“ метафората на основата на запазени черти при номинацията и кои са индексни, т.е. при тях няма наличие на метафоричен пренос и самият им профил на когнитивния модел се различава от другите профилите на другите термини в анатомията.
КОНЦЕПТУАЛНА СИСТЕМА ЕЗИКОВА СИСТЕМА
Х + А
СИМВОЛНА ЕДИНИЦА  
Х+В
Схема 2: Схема на епистемната репрезентация на индексните понятия Х в обобщените когнитивни модели е постояният признак, който се съчетава с признаци от контекста А,Б,В, Г и пр. Схемата може да се свърже с „кухостта“ на съществителното с обобщена семантика; вижда се, че структурата на хипермодела всъщност е структурата на вътрешните модели, т.е. присъстващите вътре в тях неизменни признаци са ‘tokens’, при което очевидно в хипермодела като цяло този признак е схематичен, абстрахиран: “type”.Така в индексните думи профилът съвпада с „когнитивен хипермодел" (по аналогия с лексикалното отношение хипонимия; трябва да се отбележи, че съществуването на хипонимия може да е проблематично извън таксономиите, докато индексността не е). Предложението може да осветли между другото въпроса за използване на индексни думи в специализирания език на анатомията – чрез това обобщено ниво на епистемна репрезентация в концептуалната система1 (Еванс 2010: 609). Като конкретен пример на анализ, нека разгелдаме термина пръстеновидна връзка на радиуса. Пръстеновидна връзка на радиуса Избор на лексеми (символни единици) пръстен вид (+ интеграция) връзка радиус (+интеграция) ФУЗИЯ:
Връзка
врат Връзка обувка
мъж и жена
Схема 3: Схема на лексикалното понятие [ПРЪСТЕНОВИДНА ВРЪЗКА НА РАДИУСА] В когнитивния модел присъстват образните схеми за [ВРЪЗКА], [ПРЪСТЕН]; “вид“ е “кухо“ съществително, напълнено със съдържанието “пръстен“ (непредставено на схемата); [ РАДИУС] присъства като фон на фигурата и цялото е едно концeптуално понятие. Основните словообразувателни начини при индексните думи са лексико-семантичният и лексико-морфологичният (в български език): краче, ямка, хълмче, мехурче и др. Термините обаче, които съответстват като словоформи на цитираните по-горе общоупотребими думи не са деминутиви - например наставката -че – в термина краче е омонимична и смислоразличителна, а не формообразуваща. Затова краче може да се определи като малка част от анатомичен орган с форма на крак. Анализът на индексните думи и общите термини е типологичен – изследвали сме най-честотните индексни думи и метафорично мотивирани общи термини в двата езика в с оглед на тяхната семантика. Там, където е възможно и друго тълкуване, сме оставили въпроса за открит. Разделението на Раздел Втори на два подраздела, които на пръв поглед се противопоставят, е условно, тъй като самите думи имат различна степен на индексност и е трудно да бъдат строго класифицирани, както е винаги когато подходът на анализ изхожда от самия материал, т.е. отдолу-нагоре. Що се отнася до модела на епистемна репрезентация на индексните думи, той не е окончателен, а е добър работен вариант, който подлежи на детайлизиране в последващи разработки. Раздел Втори, както вече бе упоменато, е същинската аналитична част, като първият подраздел разглежда индексните думи в българския анатомичен език, а втория английските. Единиците са подредени по азбучен ред. По отношение на анализа сме се придържали към процедурата: термин а) терминологични проявления в български, английски и латински; б) речниково значение на думата/думите; в) анализ на думата/думите (включително и връзката на думите с латинските наименования – етимология), решение относно статуса на думата – индексна или метафора. В първия подраздел са анализирани следните думи: влагалище, връзка, възел, глава, гънка, гръб, дръжка, дъга, клон, кора, корен, пластинка, поле, пъпка, стомахче, тяло, телце, ход, шев, яма, ямка. Във втория подраздел са анализирани следните думи: band, bud, duct, process, spine, tract. Българските езикови единици са забележимо повече, поради факта, че голяма част от английските индексни думи са анализирани като еквиваленти на българските. Друга причина е много по-големият брой калкирани термини в българския анатомичен език. Като илюстрация, прилагаме анализа на думата дръжка (произволно взета). Дръжка Термини, ексцерпирани от корпуса:
Думата дръжка се среща в терминологичните словосъчетания в дял „Остеология“ - дръжка на чукчето/ manubrium of malleus (handle) и в дял „Спланхнология“ - дръжка (краче) на епиглотиса/epiglottic petiole (stalk, foot), дръжка на гръдната кост/manubrium of sternum. Според речниковото значение дръжка е: (БТР 2012): дръжка: 1. Част от предмет, с която той се хваща, държи. Дръжката на прозореца е счупена. 2. Стъбло на цвете. Препоръчвам ви цветя с дълги дръжки. От речниковото значение може да се заключи, че семантичният афорданс „нещо, което се държи“ не присъства в значението на термините. По-скоро афорданса „част от нещо“ се свързва чрез фузия с чукче и изгражда образа на последното. Така лексикалното понятие [ДРЪЖКА]¹ в това значение е, структурно погледнато, част от лексикалното понятие [ЧУКЧЕ], тъй като последното има собствена дръжка и основна част (глава); (БТР2012): чук: 1. Сечиво от метално или дървено блокче, към което е прикрепена дръжка, за забиване на, коване чрез удряне. По отношение на английските еквиваленти, foot, stalk, handle, последната дума е еквивалент на [ДРЪЖКА]1 и е индексна в смисъла на ‚нещо, което се държи“. Що се отнася до втория термин, дръжка (краче) на епиглотиса/ epiglottic petiole (stalk/foot), тук лексикалното понятие [ДРЪЖКА] 2 не се отличава от [КРАЧЕ], както и от [СТЪБЛО], тъй като в когнитивните модели и на трите присъства афордансът ‚закрепване‘, който в случая е основа за синонимията. Това, че са алтернативни названия на един и същи референт се дължи на различна мотивация на термините – перспективата в едното е, че Х държи нещо, а в другия случай нещо се държи/опира/закрепва за нещо (няма Х). При При лексикалното понятие [КРАЧЕ], във вторичния когнитивен модел, роля играят и схемите КОНТАКТ, ЗАКРЕПВАНЕ, както и при английските еквиваленти stalk/foot. Съдейки от различните проявления на думата дръжка в качеството ѝ на терминоелемент, можем да заключъм, че тя също е индексна дума. Раздел Трети се фокусира върху общите термини с метафорична номинация, които също служат като опори в множество словосъчетания в анатомичната терминология, но според нас са запазили до определена степен в профила на когнитивните си модели своите специфични характеристики, формирани на основата на метафоричен пренос и затова не могат да се считат за индексни. Метафората в тези термини може да бъде „съживена“ за разлика от „кухите“ индексни думи, или пък терминологичната употреба изобщо не е заличила метафоричната мотивация. Например, в термина пъпен пръстен, „пръстен“ не е „кухо“ съществително, вероятно заради силната референциална обвързаност и морфологичната си прозрачност от пръст + ен, т.е. метафората в анатомичния термин е „жива“ с напасване на признака ‚кръгъл‘.
Форма
Материал Пръстен2 Форма
Пръстен3 Форма
пръстен Сатурн пъп    
Схема 4: Припокриване чрез напасване на признаци между когнитивни модели на лексикалното понятие [ПРЪСТЕН] (метафора) Процедурата на анализ е същата като при индексните думи. Анализирани са думите: бразда, венец, вретено, гребен, езиче, коремче, плочка, устна, шийка. Раздел Четвърти представя обобщение на цялата глава. В предишни анализи на метафоричността в анатомичната терминология се приема, че термини като връзка, гънка, глава, ход, яма/groove, duct, spine, process, и др. са мотивирани от възможността за картиране на черти по подобие между съдържанието на ежедневна, честоупотребима дума и анатомичния обект, който се назовава (или поточно понятието за него), следователно такива термини са метафорични, тъй като са намесени два домейна. В използвания от нас подход направихме опит да проверим подсказаната от Еванс идея за съществуването на съществителни с функция, съизмерима с тази на известните шифтъри (местоимения като “аз“, “ти“, “този“). Такива лексикални елементи имат семантична структура, но референциалното им значение не е фиксирано и се мени според контекста. Със своята схематична семантична структура, те лесно приемат референциално значение от контекста и в този смисъл са думи-индекси. Индексните думи са удобни за назоваване, те първи идват наум при ономасиологична задача (Херертс 2010). Въпреки че прилича на категоризация, индексното отношение е различно („аз“ не е категорията, към която говорещият, примерно Петър, принадлежи!). Особено важна е разликата в това, че индексните думи трябва да са споделени от членовете на речевата общност, докато категоризацията може да остане индивидуален ментален акт. За да се използват ономасиологично тези съществителни трябва да са социален факт, който при конструирането на значение улавя такива фактори като типичност (оттук изтъкнатост), а с отчитане и на социалната природа на езика – и стереотипност. Данните от литературата послужиха за насърчение да развием идеята на Еванс и Шмид и да наречем „кухите“ съществителни индексни думи. Анализът на анатомичните термини, които съдържат повтарящи се опори, потвърди ползата от изтъкването на признак Индексност в семиотичната/символна структура на лексическото понятие в определени случаи. Направен е опит да се представи визуално разликата между индексни думи „на склад“ в лексикона и онези, които не са такива в ежедневната лексика. Интересният извод от анализа е, че е възможно вътре в специализираният език на анатомията дадено съществително да е придобило индексност - глава, влагалище, стомахче, коремче, устна, шев/ head, duct, process. Други пък още при навлизането си в анатомичната терминология са индексни – връзка, корен, възел, гънка, гръб, дръжка/ groove, band, process, spine, tract. Във връзка с темата на дисертацията, изводът ни е, че индексните думи не могат да се считат за метафори. Така се получи още едно ограничаване на корпуса с метафоричнo мотивирани термини спрямо съществуващи предложения. В случая ограничаването на корпуса се оказа сърцевина на аналитичната част. Освен нивата на репрезентация на знанието по модела на ТЛПКМ, нужно е да се отбележи, че представеният анализ отчита непрестанния обмен между семасиологични и ономасиологични фактори и оттук – на същността на явлението като продукт или като процес. Двата аспекта на явлението ясно показват многократно изказваното убеждение на редица когнитивни лингвисти, че поради историческата и социална същност на езика, диахронният аспект е задължителен за езиковия анализ и в частност при анализ на Източника на фигуративните употреби (Херертс 2010:249). За съществителните от разглежданата група, за които се установи, че не са индексни, критерият е, че в когнитивния си модел те запазват по-голям брой специфични черти, самият когнитивен модел е вторичен, т.е. по разбирането на Еванс, те са метафорични. Може да се каже, че от ексцерпираните термини от корпуса, преобладават “метафорите“ или общи термини, при които метафората може да бъде “събудена” (по смисъла на Мюлер 2008). Интересно наблюдение от анализа е, че метафорично мотивираните термини са преносни значения на думи, означаващи предмети, а индексните думи обикновено са свързани с действия, независимо дали словообразувателно произлизат от глаголи – влагалище „влагам“, възел “нещо вързано (преплетено)“. Не на последно място в раздела беше предложена репрезентация на случаите, в които е възможно съживяване на метафоричната мотивация на анатомичните термини. Това е възможно ако съществува връзка дума-дума, тоест ако се използва ежедневна дума като еквивалент. 8. Глава 6. Метафорично мотивирани термини Тази глава е разделена на два дяла – Дял Първи – монолексемни метафорично мотивирани термини и Дял Втори – синаптични словосъчетания в анатомичния език. Дял Първи от своя страна е разделен на осем раздела. Раздел Първи от Дял Първи разглежда мотивиращите признаци за метафорична номинация. Приема се схващането на Читкина (1988) и Пернишка (1993), че основните мотивиращи признаци са близост (прилика) по Форма, Функция, Позиция или Матрица от признаци. В подраздел 1 се дискутира мотивиращия признак Форма. Формата играе основна роля при перцепцията на обектите от реалния свят и според Теорията за основно ниво на възприятие, тя се наблюдава първа. В профила на когнитивния модел на лексикалното понятие обаче, тя не винаги е експлицирана, или ако е, много често се комбинира с множество други характеристики, особено със семантичната характеристика Функция. Затова при представените термини с номинационен признак Форма сме се опитали да разграничим тези, при които Формата е водещ или дори единствен мотивиращ при назоваването. Представяме схема на преноса между вторичен когнитивен модел от лексикалното понятие на общоупотребима дума в първичен модел на дума, употребена като термин. ПКМ
Форма (продълговото) ПКМ Функция
ПКМ Позиция
[ЧЕРВЕЙ]² 
пренос
ВКМ Движение
(пълзи) ВКМ
Форма (продълговато) ВКМ Хабитат
 
ПКМ
Животно (мекотело) 
[ЧЕРВЕЙ]¹ Схема 5: Схема на лексикалното понятие на общоупотребимата дума червей и пренос в когнитивния профил пт ПКМ към ВКМ, обозначаващ термина червей * ПКМ – Първичен когнитивен модел; ВКМ – Вторичен когнитивен модел В този подраздел са анализирани българските термини (и техните еквиваленти в английски език): кълбенце, листо, лопатка, луничка, мида, охлюв, пръчица, раковина, цветче, червей, човка. В следващия подраздел вниманието се фокусира върху мотивационния признак Функция. Установяването на функцията на даден орган не е резултат само на сетивни възприятия, а и на висша мисловна дейност. Не е чудно, следователно, че този мотивиращ признак най-често взаимодейства с други мотивиращи признаци и образни схеми – напр. капаче е взаимодействие на Форма, Позиция и Функция, като трите по-различен начин осветляват моделите на лексикалното понятие. Анализираните термини (както и техните английски екяияаленти) са: подпора, дига, капаче, порта, похлупак, совалка. Третият подраздел анализира мотивационния признак Ориентация, който действа в съзвучие с образните схеми от пространствената група (М. Джонсън 1987). Термините, които са мотивирани от признака ориентация са екватор на лещата/equator of lens и меридиани на лещата/ meridians of lens. В следващия подраздел са разгледани образните схеми като директни мотивиращи признаци, чрез т.н. образносхематични домейни (Клоснър и Крофт 2006). В анатомията такава схема е ВМЕСТИЛИЩЕ, която е основен мотивиращ признак (заедно с признаците Форма и Функция) при термините пещера, мехче и колба. В петия подраздел се обръща внимание върху факта, че анатомичните термини могат да бъдат мотивирани и (1) от комплекс от семантични признаци и образни схеми, взаимодействуващи в рамките на една дума или отделен член на словосъчетания –напр., (очен) белтък, (трахеален) кил, (перонеална) макаричка или (2) в рамките на синаптична структура (словосъчетанието като цяло) - оголено поле/ bare area, свободен ръб/free. сиво покривало/indisium griseum. В този подраздел разглеждаме действието на матрици от признаци в отделна дума, т.е. в несинаптично словосъчетание. Анализираните думи са: белтък, кил, макаричка, маслина, остров, оцетник, пясък, реснички, цимент, цистерна, чукче/наковалня/стреме. Чукчето и наковалнята трябва да се анализират едновременно, заедно със стремето, защото трите анатомични обекта изграждат цялостен образ. Последният подраздел на Раздел метафорично мотивирани монолексемни термини е обобщение. Анализирани са повече от 50% от считаните от нас метафорично мотивирани монолексемни специфични термини, като методът на съпоставка е директен поради три причини: а) броят на семантичните калки в английски език е много по-малък от български език; б) голяма част от английските еквиваленти на българските термини, анализирани в този раздел са или адаптирани форми, или заемки; в) по-голямата част от термините, ексцерпирани от корпуса имат сходно концептуално и параметрично съдържание. Във Втория Дял на тази глава се дискутират синаптичните словосъчетания. Синапсият може да се разглежда по отношение на значението си като единна структура, т.е. отделните думи в синаптичното словосъчетание, макар и самостоятелни семантични единици взети поотделно, заедно формират нещо различно от простото композиране на индивидуалнит им смисли. Като илюстрация прилагаме схема на лексикалното понятие на термина прашковидна връзка. 
Връзка
обувки [ВРЪЗКА]
Връзка
Мъж и жена 
Връзка
Каталог: index.php -> bul -> content -> download download -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " " download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките” download -> Св. Климент Охридски download -> Акад. Илчо иванов димитров (1931 – 2002) фонд 20 опис 1 download -> Азбучен списък на преподавателите download -> Климент охридски” университетски архив download -> График за провеждане на семтемврийската (поправителна) изпитна сесия на магистърска програма „политическа социология учебна 2014/2015 г. Поправителна сесия от 24 август до 11 септември 2015 г download -> Обявява прием на студенти Изтегляне 0.6 Mb. Сподели с приятели:
|
Латински)/български/английски
