Разрушение на традиционните институти за социализация

Детството – това е период, в който детето става пълноценен член на човешкото общество. Това е време на най-бурното развитие на човека, което е невъзможно без посредническата роля на възрастния. Именно възрастният се проявява в качеството на посредник между детето и съвкупността от социо-културни ценности, нагласи, норми, които определят условията на живот на даденото общество и възможността да се живее нормално в него./38/

Съществуването на такъв вид психологическа симбиоза нееднократно е отбелязвано от руско-съветските психолози. Така, Л.С. Виготски е подчертавал, че се развива не само по себе си изолирано взетото дете, а цялостната система на взаимодействие “дете – възрастен”. Д.Б. Елконин е забелязал, че детето познава обкръжаващия свят, строейки образа му не със своите ръце, а с ръцете и краката на възрастния човек. Той е говорил също, че не съществува система “деца и общество” – в това словосъчетание съюзът “и” изпълнява не само съединителна, но и разделителна функция. Затова теоретически по-правилно би бил изразът “деца в общество”./38/

Дори и след относителното обособяване на детето в дадената система и след превръщането му в самодостатъчен субект, то не скъсва връзките си в своята социалнопсихологическа общност с възрастния. Напротив, тези връзка стават още по-тесни, макар и с времето да придобиват все по-малко явен характер. Не трябва да се забравя това, че колкото и да се обособява детето, то винаги прави това само вътре в определено социално цяло и то няма друго пространство за обособяване. Човешкото дете е изначално социално същество и неговата социалност се изразява преди всичко в стремежа да живее общ живот с възрастните хора.

Както отбелязва Д.Б. Елконин, всяка крачка в еманципацията на децата от възрастните води до задълбочаване на тяхната връзка с живота на обществото. Затова в субкултурата на детството следва да се вижда самобитен начин на усвояване от детето на нови страни на социалната действителност и неговото самоутвърждаване в нея. От това и следва да се определя общото отношение на възрастните към детската субкултура.

Развитието на детето, обяснимо вече със самата включеност в тази система, се допълва от развитието на другия член на тази диада – възрастният, който също по необходимост се развива заедно с детето. Освен това, има доводи да се твърди, че пълноценното развитие на детето се осигурява само в случай, че се развива и възрастният, общуващ с него.

Да си отвоюват правото да бъдат пълноправни участници и творци в общуването, възрастният и детето могат само заедно и едновременно и това е едно от условията за истинска хуманизация на човешките отношения. Всичко това предполага признание на общността на “възрастния и детето” като реално действащ “полисубект на развитието” или “субект на културата” /38/

Такъв вид обобщения ни водят до разбирането, че е невъзможно да се изучава детството изолирано от неговата микро- и макросреда.

Ориентирайки се посредством света на възрастните към бъдещето, светът на детството постоянно е психологически насочен към “преодоляване на настоящето”, като обективно се преодолява инерцията на възрастното съобщество. Детството не само повтаря възрастността, но и в определена степен постоянно и последователно отрича някои нейни форми и типове поведение, следователно, възпроизвежда човека на ново равнище. Това е потвърждение на предложената от Д.Б. Елконин теория на развитието, публикувана още през 1960 г. в “Детска психология”. В нея в качеството на движеща сила на психическото развитие на детето се разглежда единството на две противоположни тенденции – тенденцията на единението на детето с възрастните, стремеж към съвместен живот с тях и тенденцията към самостоятелност, към еманципация от възрастния. Реализацията на тази втора тенденция, функционално проявяваща се у детето в присвояване – усвояване – възпроизвеждане – преодоляване (Детство в развитие и развитие на Детството) днес е изключително затруднена от тези онтологически и аксеологически разтърсвания на социо-културната среда, в която се намира светът на детството. /38/

Детството, в качеството си на структурен елемент на социума, огледално отразява всичките негови проблеми. . Бурният социално-икономически и политически живот на прага на ХХІ век е оголил проблеми с икономически, политически и социален характер. Системната криза, обхванала обществото ни, не може да не засегне фундаменталните механизми не неговото функциониране и развитие, включително и на възпроизводството на обществото. Разрушаването на съществуващите в продължение на хилядолетия традиционни институти на социализация – семейството и детското съобщество, грубата намеса на средствата за масова информация и индустрията за развлечения в интимния свят на личността, конструиращи и натрапващи “нов морал” и предлагащи “телевизионна социализация”, води до нивелиране, размиване на понятието възрастност, до “меркантилизация, вестернизация, демонизация на съзнанието на детето”. Родната система на образование, въпреки провъзгласения приоритет на образованието сред останалите направления на вътрешната политика, също е в състояние на треска. Специалистите говорят за криза в сферата на образованието, тя се “намира на стадий на разсипване, ясно инициирана криза. Всичко това е частно потвърждение на криза в отношенията свят на детството и свят на възрастните, на “технологизация на детството” /38/, свързани преди всичко с особеностите на изпълнение от възрастните на своите посреднически функции.

Освен философски фиксирани черти, не можем да не отбележим и социално-психологическите процеси. конкретизиращи ситуацията на детството днес. В частност, в сферата на социалните отношения на детето и възрастните (на равнището на микросредата на техните отношения) се наблюдава нарастване на тенденцията към утилитарна дозираност на феномена родителство, съпроводен с нарастване на индивидуалистичните и хедонистичните нагласи за раждане и възпитание на деца. По същество става дума за нарастване на тенденцията към разсъдъчност и разумен егоизъм на новия тип родителство.

Съвременното общество остро се нуждае от “хуманизация на пространството на детството”, смисълът на което се вижда в “очовечаване” на живота детето, особено в училищните години. “Насоченост към конкретното дете и като цяло служене на детството – това е главната задача на съвременното училище и по същество – глобална цел на дейността на цялата система на образование”. Това са думи на професор, доктор на психологическите науки В.В. Рубцов станали лайтмотив на пленарното заседание на Първата международната научнопрактическа конференция “Психология на образованието: проблеми и перспективи”, състояла се в Москва на 16-18 декември 2004 г./38/

Необходимо е на детето да се осигурят условия за неговия личностен растеж, за интересно и радостно битие и затова един от най-сложните проблеми – това е да се предостави на детето право да бъде самото себе си, а не такова, каквото искат да го видят възрастните. И тук главната идея не е власт над детето, а неговата защита и създаване на определено пространство за свобода на личността. В качеството на такъв свръх-важен фактор на хуманизацията на пространството на детството се посочва възпитателната дейност, при чиято успешна реализация възниква възпитателно пространство, т.е. това, което у Ю. Лотман се нарича “пространство на диалога”. Днес в рамките на хуманизацията и хуманитаризацията на нашето общество се коригират представите за възпитание. Под възпитание се разбира организацията на общуване, сътрудничество на педагозите и учениците, на децата и възрастните, на децата и социума, при това дори не само сътрудничество, а сътворчество и жизнетворчество. Възниква ново отношение към възпитанието, изразяващо се в това, че възпитанието в съвременните условия се проявява като процес на педагогическа помощ и подкрепа на детето при формирането на неговата субектност, културна идентификация, социализация, жизнено самоопределение.

Детството – това е обществено изобретение, историческо завоевание на човечеството, имащо собствена логика на развитието. Сега, както никога, е важен анализът на социо-културния статус на исторически новия тип детство, неговите психолого-педагогически особености в контекста на взаимоотношенията на света на възрастните и света на детството, необходимостта да се улови всичко това реално ново, което става в пространството на детството. И тук е особено важна методологията на поли дисциплинарното изучаване на проблематиката на човешкото детство, на която би могло да се опрем при провеждане на конкретни изследвания. Моно дисциплинарното разбиране на детството и детското развитие губи своя обяснителен потенциал и на практико-организационно равнище се свежда до тясно ведомствено, непълно, а това значи и едностранно и не дълбоко разбиране на този феномен. Последното разбиране, когато се правят опити за модернизиране на съдържанието, формите и методите позволява опора или само на интуицията, или на здравия смисъл и води до частични мерки, не засягащи фундаменталните основи на образователните системи./38/

В най-близко бъдеще научните знания за детството ще могат да станат синтетически продукт, произвеждан от съобщество от обществено-хуманитарни, естествени и технологични дисциплини, на чиято основа и образователната практика ще стане съвсем друга. Дълбокото синтетическо разбиране на съдържанието, логиката и механизмите на развитието на исторически нов тип детство и спецификата на взаимоотношенията му със света на възрастните е условие за устойчиво развитие на сложна, открита по своята същност система “свят на възрастните – свят на детството”. Това разбиране представлява научна основа на ефективното развитие и модернизация на системата на образованието, а също е и основа за устойчивото развитие на обществото като цяло, способно да осигури закрилата на децата ни, което е от първостепенно значение за отглеждането, възпитанието и най-вече за цялостното им развитие.

2. Нормативни документи, свързани с детството.
„Чл. 2. Дете, по смисъла на този закон,

е всяко физическо лице до навършването на 18 години.”

Закон за закрила на детето/ЗЗД/

Дете, по смисъла на Закона за закрила на детето в България, е всяко физическо лице до навършването му на 18 години. Терминът "дете" не се отнася непременно до непълнолетен и може да включва също и пълнолетни независими деца . В международното право няма дефиниции за други термини, използвани за деца, като юноши, младежи, тийнейджъри. /40/

Законът за закрила на детето урежда правата, принципите и мерките за закрила на детето, органите на държавата и общините и тяхното взаимодействие при осъществяване на дейностите по закрила на детето, както и участието на юридически лица и физически лица в такива дейности. /17,чл.1(1)/

Държавата защитава и гарантира основните права на детето във всички сфери на обществения живот за всички групи деца съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословно и психическо състояние, като осигурява на всички подходяща икономическа, социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и сигурност./17,чл.1(2)/

Държавната политика за закрила на детето се осъществява въз основа на приета от Народното събрание по предложение на Министерския съвет Национална стратегия за детето, изградена върху принципите на този закон. В изпълнение на националната стратегия Министерският съвет приема Национална програма за закрила на детето, предложена от министъра на труда и социалната политика и председателя на Държавната агенция за закрила на детето. /17,чл.1(3)/

Държавните органи в рамките на своята компетентност провеждат държавната политика за закрила на детето и създават подходящи условия за неговото развитие. /17,чл.1(4)/

Закрилата на детето се основава на принципите за зачитане и уважение на личността на детето; за отглеждане на детето в семейна среда; осигуряване на най-добрия интерес на детето; специална закрила на дете в риск; насърчаване на доброволното участие в дейностите по закрила на детето, съобразно техните личностни и социални качества и грижа за тяхната професионална квалификация; временен характер на ограничителните мерки; незабавност на действията по закрила на детето; грижа в съответствие с потребностите на детето; осигуряване развитието на дете с изявени дарби; насърчаване на отговорното родителство; подкрепа на семейството; превантивни мерки за сигурност и закрила на детето; контрол по ефикасността на предприетите мерки./17, чл. 3/

По силата на този закон закрилата на детето се осъществява чрез: съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда; настаняване в семейство на роднини или близки; осиновяване; настаняване в приемно семейство; предоставяне на социални услуги - резидентен тип; настаняване в специализирана институция; полицейска закрила; специализирана закрила на обществени места; информиране за правата и задълженията на децата и родителите; осигуряване на превантивни мерки за сигурност и защита на детето; осигуряване на правна помощ от държавата; специални грижи за децата с увреждания; вземане на временни мерки за закрила на дете в случаите и при условията на чл. 12 от Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата, съставена в Хага на 19 октомври 1996 г (2) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Дете може да бъде осиновено при условията и по реда на Семейния кодекс. Критериите и стандартите за социални услуги за деца по прилагането на мерките по ал. 1, т. 1, 2, 4 - 6 се определят с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика./17, чл. 4/

Нормативните документи разкриват и спецификата на проблема „права на детето”. Според тях детето има:

1. 
   Право на закрила: Всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, имуществено състояние, религия, образование и убеждения или наличие на увреждане./17, чл.10/
   
2. 
   Закрила срещу насилие: Всяко дете има право на закрила срещу въвличане в дейности, неблагоприятни за неговото физическо, психическо, нравствено и образователно развитие. Всяко дете има право на закрила срещу нарушаващите неговото достойнство методи на възпитание, физическо, психическо или друго насилие и форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси. Всяко дете има право на закрила срещу използване за просия, проституция, разпространяване на порнографски материали и получаване на неправомерни материални доходи, както и срещу сексуално насилие. Всяко дете има право на закрила срещу въвличане в политически, религиозни и синдикални дейности./17,чл.11/
   
3. 
   Закрила на личността на детето Сведения и данни за дете не се разгласяват без съгласието на неговите родители или законни представители освен в случаите по чл. 7, ал. 1. В случаите, когато спрямо дете е предприета мярка за закрила, не могат да бъдат разгласявани сведения и данни за детето без писмено становище на органа за закрила, предприел мярката. Когато детето е навършило 14 години, се взема и неговото съгласие за разгласяване на сведения и данни.
   
4. 
   Право на изразяване: Всяко дете има право свободно да изразява мнение по всички въпроси от негов интерес. То може да търси съдействие от органите и лицата, на които е възложена закрилата му по този закон.
   
5. 
   Информиране и консултиране: Всяко дете има право да бъде информирано и консултирано от органа за закрила на детето и без знанието на родителите му или на лицата, които полагат грижи за отглеждането и възпитанието му, ако това е необходимо с оглед защита по най-добър начин на неговите интереси и уведомяването им би засегнало тези интереси.
   
6. 
   Защита на религиозни убеждения: Отношението на деца до 14 години към религията се определя от техните родители или настойници, а на деца от 14 до 18 години - по съгласие между тях и родителите или попечителите им. Когато такова съгласие не се постигне, детето може да се обърне за решаване на спора чрез органите по този закон към районния съд.
   
7. 
   Участие в процедури: Във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат права или интереси на дете, то задължително се изслушва, ако е навършило 10-годишна възраст, освен ако това би навредило на неговите интереси. Когато детето не е навършило 10-годишна възраст, то може да бъде изслушано в зависимост от степента на неговото развитие. Решението за изслушване се мотивира. Преди изслушването на детето съдът или административният орган трябва: 1. да осигури необходимата информация, която да му помогне да формира мнението си; 2. да го уведоми за евентуалните последици от неговите желания, от поддържаното от него мнение, както и за всяко решение на съдебния или административен орган. Съдебните и административните органи осигуряват подходяща обстановка за изслушване на детето, съобразена с неговата възраст. На изслушването и консултирането на детето задължително присъства социален работник от дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, а при необходимост - и друг подходящ специалист. Съдът или административният орган разпорежда изслушването да се извършва и в присъствието на родител, настойник, попечител, друго лице, което полага грижи за детето, или друг близък, когото детето познава, с изключение на случаите, когато това не отговаря на интереса на детето. При всяко дело съдът или административният орган уведомява дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, като за уведомлението от съда се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс, а за уведомлението от административния орган се прилагат разпоредбите на Административно процесуалния кодекс. Дирекция "Социално подпомагане" изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад. Дирекция "Социално подпомагане" може да представлява детето в случаите, предвидени в закон. Детето има право на правна помощ и жалба във всички производства, засягащи негови права или интереси./17, чл.15/
   
8. 
   Зачитане на родителите и спазване на обществения морал: При упражняване на правата си детето трябва да зачита и уважава правата на своите родители, настойници, попечители, на другите лица, полагащи грижи за отглеждането му, както и на другите членове на обществото, да спазва обществения ред, морала и изискванията за опазване на общественото здраве. . /17,15а/
   
9. 
   Тайна на информацията: Всички сведения, получени в административни или съдебни производства, засягащи детето, не могат да бъдат разгласявани без съгласието на родителите или законните представители, а ако детето е навършило 10-годишна възраст - и без негово съгласие. Съдът може да разреши на органите по този закон ползване на сведенията по ал. 1 и без съгласието на лицата по ал. 1, ако това се налага от интересите на детето и за предприемане на мерки в негова защита. Социалните работници и длъжностните лица се задължават да спазват нормативните изисквания за защита на личните данни, станали им известни при или по повод осъществяване на мерките за закрила на детето, както и да зачитат честта и достойнството на личността./17, 16/
   

Към всеки закон се приема и правилник за приложението му, какъвто е и приетият с ПМС № 153 от 14.07.2003 г , обн., ДВ, бр. 66 от 25.07.2003 г., в сила от 25.07.2003 г., Правилник за прилагане на Закона за закрила на детето. С него се уреждат условията и редът за прилагане на мерките за закрила на детето, лицензиране на доставчиците на социални услуги за деца, предоставяне на финансова помощ и/или помощ в натура и контрол за спазване правата на детето.

Председателят на Държавната агенция за закрила на детето разработва всяка година проект на Национална програма за закрила на детето, която съвместно с министъра на труда и социалната политика предлага на Министерския съвет. Председателят на Държавната агенция за закрила на детето отчита изпълнението на Националната програма за закрила на детето с ежегодния доклад до Министерския съвет по чл. 17а, т. 16 от Закона за закрила на детето.

Общинският съвет приема всяка година по предложение на дирекция "Социално подпомагане" общинска програма за закрила на детето съобразно потребностите на децата и техните семейства в общината. В общинската програма се планират и социалните услуги за деца.

Органите на изпълнителната власт при осъществяване на държавната политика за закрила на детето според своите правомощия разработват програма за информиране на децата и родителите относно техните права и задължения./48, чл.29/

При осъществяване на държавната политика органите на изпълнителната власт според своите правомощия предприемат превантивни мерки за сигурност и защита на детето с цел да се предотврати попадането на детето в риск./48, чл.30/

До края на годината се очаква нов Закон за закрила на детето и една институция да отговаря за грижите за децата. Същевременно ще продължи процесът по извеждането на децата от институциите и поставянето им в среда, близка до семейната.За целта ще се усвоят средства от Европейския социален фонд и Оперативна програма "Регионално развитие"./42/

Законодателството осигуряващо защита правата на детето включва и Конституцията на България- върховният и основен закон на страната ни. Действащата в момента в България конституция е от 1991 г. Според нея единствено Велико народно събрание може да приема нова конституция. Действащата обаче може да бъде променяна и от обикновено народно събрание с мнозинство от три четвърти от всички народни представители. Всички закони, актове и укази на Народното събрание, президента и министерсия съвет трябва да отговарят на конституцията. За съответствието на законите и указите се произнася Конституционния съд на България при отправено питане до него.

Основните права и свободи за всички хора и граждани на РБ по Конституция се отнасят за всички тях и в периода на детството, като: „Чл. 6. (1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.

(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

Чл. 12. (1) Сдруженията на гражданите служат за задоволяване и защита на техните интереси.

Чл. 14. Семейството, майчинството и децата са под закрила на държавата и обществото.” /45/

Определени текстове и в други закони и подзаконови актове също са насочени към защита правата на детето. Примерно чл. 182, ал.1 от НК указва, че: „Родител или настойник, който остава лице, намиращо се под родителски грижи или настойничество, без надзор и достатъчна грижа и с това създаде опасност за неговото физическо, морално или душевно развитие, се наказва с лишаване от свобода до 1 година поправителен труд, както и с обществено порицание.” Чл. 189 от НК предвижда пък лишаване от свобода до 1 год. и глоба за този, който системно използва за вършене на просия лице, намиращо се под негови грижи…ал. 3-повишена отговорност до 2 години, както и чл. 355- поправителен труд или глоба против разпространяването или причиняването на заразна болест. /46/

В коментирания и нашумял наскоро Семеен кодекс на Република България, който урежда отношенията, основани на брак, родство и осиновяване; настойничеството и попечителството. Целите му са закрила и укрепване на семейството; всестранна защита на децата и възпитанието им; развитие на взаимопомощ, привързаност и уважение между всички членове на семейството и възпитанието им в чувство на отговорност пред семейството и обществото; защита на правата и интересите на поставените под настойничество и попечителство. Указва задълженията на родителите към децата да се грижат за тях, заедно и поотделно и пр.

В Закона за радиото и телевизията Чл. 17. (1) разпорежда: „Радио- и телевизионните оператори носят отговорност за съдържанието на програмите, предоставени от тях за разпространение.” и (2) – „Радио- и телевизионните оператори са длъжни да не допускат създаване или предоставяне за разпространение на предавания в нарушение на принципите на чл. 10 и предавания, внушаващи национална, политическа, етническа, религиозна и расова нетърпимост, възхваляващи или оневиняващи жестокост или насилие, или са насочени към увреждане на физическото, умственото и моралното развитие на малолетните и непълнолетните.”

Българското общество признава закрилата на върховния интерес на детето като ценност от най-висок порядък, но житейската действителност ежедневно ни разкрива консервативната възпитателна нагласа, която възприема детето като обект, който е длъжен да усвои културното наследство. Подобна позиция не гарантира обаче развитието на присъщите за децата въображение, фантазия, творчество, а обратното- възпитава конформизъм. Това, заедно с естествената незрялост на детството и ценностната неопределеност, в която се формират съвременните личности, води до заключението, че именно децата са невинните жертви на социалното трансформиране след 1989г. Законодателната база, отнасяща се до закрилата на децата, е сравнително добре развита. През 1991 г. България ратифицира Конвенцията за правата на детето на Обединените нации. През 2000 г. бе приет Законът за закрила на детето. Съществуват и множество програми, грижещи се за благосъстоянието на децата: Национална стратегия за закрила на детето (2004-2006); Стратегия за национална младежка политика за периода 2003-2007; Национален интегриран план за прилагане на Конвенцията на ООН за правата на детето (2006-2009); Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2007-2015), редица междуинституционални програми; програми и действия на неправителствения сектор и др. В Закона за радиото и телевизията също има текстове, отнасящи се до закрилата на децата. Така например съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗРТ “Радио- и телевизионните оператори са длъжни да не допускат създаване или предоставяне за разпространение на предавания в нарушение на принципите на чл. 10 и предавания, внушаващи национална, политическа, етническа, религиозна и расова нетърпимост, възхваляващи или оневиняващи жестокост или насилие, или са насочени към увреждане на физическото, умственото и моралното развитие на малолетните и непълнолетните”. Нормата на чл. 76 от ЗРТ поставя специални изисквания към рекламата, която излъчват радио- и телевизионните оператори, предназначена за непълнолетни. В рамките на саморегулацията приетите етични правила задължават радио- и телевизионните оператори да обръщат особено професионално внимание в своята дейност към спецификата на детската аудитория. Достатъчно ли е обаче всичко това?

Тежкият преход дестабилизира междуличностните взаимоотношения и най-вече в семейната среда. Тенденцията към намаляване броя на отглежданите в едно семейство деца заменя двудетният от близкото минало модел с еднодетен.

Съвременното индивидуалистко мислене и преобладаващият материален и времеви недостиг осезаемо променят нагласите на българите за семеен живот. Според данни на НСИ/Националния статистически институт, броят на сключените бракове намалява през всяка следваща година за сметка на броя на разводите.Увеличава се броя на децата, които живеят само с един родител. Все повече млади хора предпочитат да живеят с партньорите си без брак, но на семейни начала. Под влиянието на всеобща ценностна неопределеност търсенето на правилните взаимоотношения родител-дете, характерно за всички поколения, днес се превръща в хаотично лутане. Родителите, където ги има, са разколебани в собствените си ценности, почти или напълно обезверени в утрешния ден, забързани и увлечени в динамичното си ежедневие и усилията си да решават проблемите на оцеляването или забогатяването и в същото време детето, което се самовъзпитава пред телевизора, компютъра, в училищната среда и/или на улицата, най-често преодолявайки своята детска обърканост и неопитност по метода опит-грешка. Интензивният живот и стресът, заедно с лошото материално положение и всички останали болки на трансформиращото се общество активно съдействат за установяването на дисхармонични взаимоотношения в семейството. Малолетните са чести свидетели или жертви на семейни конфликти или насилие. Многобройни са потенциалните рискове, на които са изложени подрастващите в подобна ситуация. Дори и децата, които живеят в нормална семейна среда, обгрижвани и от двамата си родители, не винаги могат да разчитат на здравословното спокойствие и психологически комфорт, които непременно изисква детството, за да се постави основата на една зряла, мотивирана и социално полезна личност.

Децата не могат да избират семейството си, нито училището, нито обществото, в което живеят. Длъжни са да се съобразяват с изборите на тези, които ги отглеждат и обучават.

Както възрастните, така и децата всъщност имат нужда от обществено признание и зачитане на качествата и успехите им и ако не го получат, търсят компенсиращи механизми. Разликата е, че при децата размерите на обществото са умалени до семейството, училището, приятелския кръг и тъй като тази реална социална среда често не успява да удовлетвори потребностите им, те прибягват до виртуалния свят, присъстващ в ежедневието им чрез електронните медии, мобилни телефони, персонални компютри и Интернет. /8,22-27/

Едновременно с това в България много деца без родители или изоставени от родителите си живеят в социални домове (ДОВДЛРГ). Около 30% от тези деца нямат никакви контакти със семействата си и не напускат домовете, а останалите 70% имат епизодични контакти с родителите си по време на лятната ваканция или посещение от страна на родителите в домовете. Тези деца представляват голяма уязвима група и са изложени на риска да бъдат въвлечени във вредни дейности, близки до робството в резултат на ограничените възможности за истинска социализация и професионална реализация. По много причини децата, живеещи в социалните институции са особено изложени на риска от трафик за целите както на сексуалната, така и на друг тип експлоатация. Децата са особено чувствителни по отношение на хората, идващи от вън и се доверяват главно на своите приятели, съквартиранти или на деца на същата възраст или с подобен житейски опит.

Какви са резултатите от първото голямо независимо проучване на детството във Великобритания например– The Good Childhood Inquiry, проведено в период от 3/4 години- от 2006 до 2009г. Целите му са да актуализира разбирането на обществото за детството и да информира, подобри и вдъхнови взаимоотношенията на възрастните с децата като цяло./42/

В изследването участват над 35 000 души, сред които повече от 20 000 деца. В хода на работата резултатите са обобщени от група независими експерти в области като психология, социология, образование, медицина, демография, икономика, религия. Резултатите от изследването сочат, че животът на децата е станал по-труден отколкото в миналото, въпреки по-добрите материални условия, в които живеят, по-малкото болести, достъпа до образование и по-толерантното общество. Според заключенията на доклада, повечето проблеми на днешните деца са свързани с агресивното преследване на личен успех от страна на възрастните, с убеждението им, че основно задължение на индивида е да се погрижи възможно най-добре за собствения си живот, а не толкова да допринася за доброто на другите./42/

Изследователите посочват, че прекаленият индивидуализъм е причина за много проблеми в живота на децата, като големия брой разпадащи се семейства, агресията сред тийнейджърите, комерсиалния натиск към ранна сексуализация, безпринципната реклама, прекалената конкуренция в образованието и нормализирането на икономическото неравенство. Понеже звучи малко мъгляво да се каже, че днес децата са по-нещастни, отколкото в миналото, авторите изтъкват факта, че честотата на психичните заболявания в детска възраст се е удвоила през последните 30 години./42/

Ето само някои от препоръките, които специалистите извеждат на базата на резултатите от проучването:

- родителите да поемат дългосрочен ангажимент един към друг;

- да се осигури безплатна психологическа помощ и семейни консултации при проблеми във взаимоотношенията в семейството;

- възпитанието да бъде базирано на взаимно уважение;

- физическото и психическото насилие да бъдат елиминирани от училищата;

- сексуалното образование да не e фокусирано само върху биологията, а да разглежда взаимоотношенията като част от социалното и емоционалното знание;

- родителите да бъдат улеснени максимално при оставане у дома, за да се грижат за децата си;

- държавата да се погрижи да повиши заплащането и статуса на всички работещи с деца, в това число учители и възпитатели;

- да не се оповестяват данни за отделни училища, въз основа на които те могат да бъдат класирани по престиж;

- да се забрани всякакво строителство върху открити площи, където играят деца;

- да се забрани рекламата, насочена към деца под 12 години;

- да се забрани рекламата на нездравословни храни преди 21 часа;

- делът на децата, живеещи в относителна бедност, да се намали до под 10% (в момента във Великобритания той е 22%);

Изследването се опира в голяма степен на мнения на деца. Предстои да се случва в обществото да се изслушват децата и да се обръща внимание на тяхната гледна точка, вместо само да говори за тях в трето лице.

Поставя се на дневен ред и нуждата от оценностяване на работата, свързана с грижи за другите. В момента професиите, свързани с полагане на грижи за някого, са сред най-непрестижните, на тях се гледа като на слугинска работа, която никой не желае да върши. Това се отнася всъщност не само за работата на педагози, възпитатели в ясли, санитари в болнични заведения и персонал в специализирани домове за сираци, стари хора и подобни, но и за самите родители, които се занимават с отглеждането на децата си./42/

В същото време медиите продължават да ни заливат с негативна, превърната в сензация информация. Ако се направи текст от водещите заглавия на който и да е ежедневник, сюжетът за криминален роман, в който не винаги побеждават добрите, ще е налице. Част от живота ни става да четем и да слушаме за малолетни момичета, принудени да проституират, за нестихващия трафик на жени, за насилие над деца и от деца, за непрекъснато настъпление на дрогата, за престъпления и изстъпления, при което възрастовата граница на извършителите непрекъснато се снижава.

За което, както и за целта на настоящата разработката ще проследим какво влияние оказват медиите върху развитието на децата и не нанасят ли понякога повече вреди, отколкото ползи цялостното им здравословно, физическо, психическо и социално развитие.

ВТОРА ГЛАВА

Медии и функции в социалното пространство.

1. Медиите и психосоциалното развитие на детето до 18 години

„Истински революционното значение на съвременната масова комуникация е нейната способност да прави публика.”

Т.Петев