У твърдил: …………………..
Декан
Дата .............................
СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ “СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”
Специалност: (код и наименование)
Българска филология (задочно обучение)
Магистърска програма: (код и наименование)
...................................................................................................................................................
УЧЕБНА ПРОГРАМА Дисциплина: (код и наименование) Руска литература на ХХ век Преподавател: доц. д-р Галина Петкова
Асистент:
Учебна заетост
|
Форма
|
Хорариум
|
Аудиторна заетост
|
Лекции
|
45
|
Семинарни упражнения
|
|
Практически упражнения (хоспетиране)
|
|
Обща аудиторна заетост
|
|
Извънаудиторна заетост
|
Реферат
|
|
Доклад/Презентация
|
|
Научно есе
|
|
Курсов учебен проект
|
|
Учебна екскурзия
|
|
Самостоятелна работа в библиотека или с ресурси
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Обща извънаудиторна заетост
|
|
ОБЩА ЗАЕТОСТ
|
45
|
Кредити аудиторна заетост
|
|
Кредити извънаудиторна заетост
|
|
ОБЩО ЕКСТ
|
|
№
|
Формиране на оценката по дисциплината1
|
% от оценката
| -
|
Workshops {информационно търсене и колективно обсъждане на доклади и реферати)
|
| -
|
Участие в тематични дискусии в часовете
|
20 %
| -
|
Демонстрационни занятия
|
| -
| Посещения на обекти |
| -
| Портфолио |
| -
| Тестова проверка |
| -
| |
| -
| Текуша самостоятелна работа /контролно |
| -
| |
| -
| |
| -
| |
| -
| Изпит |
80 %
|
Анотация на учебната дисциплина:
|
„Руска литература на ХХ век“ е задължителна дисциплина според учебния план на специалността Българска филология (задочно обучение), която се чете с хорариум 45 часа лекции в рамките на четвъртия семестър на бакалавърската степен и завършва с изпит.
Курсът има за цел да представи актуален български поглед към водещи тенденции и персоналии в руската литература от ХХ век в контекста на историческото и културно развитие на Русия през ХХ век и на фона на онаследената традиция от „Златния век“ и западноевропейската художествена практика. Хронологично формулираното заглавие изисква студентите да бъдат запознати с различните подсистеми и текстови масиви (руски неореализъм, модернизъм, авангард, социалистически реализъм, емигрантска литература, руски постмодернизъм, руската литература в края на ХХ век – началото на XXI век), литературни групировки и обединения, тяхното възникване и динамика, идеологически основания и естетически платформи, които създават вътъка на рускоезичното литературно развитие в посочения период. Изведени са фигури на творци, които към днешна дата могат да бъдат смятани за значими и „канонични“ в руското литературно развитие на ХХ век.
|
Предварителни изисквания: |
Базова терминология и усвоени знания по: увод в литературната теория, увод в общото езикознание, руска класическа литература.
|
Очаквани резултати:
|
Със завършване на курса студентите ще придобият знания за рускоезичната литература от ХХ век и ще надградят получената представа за руското литературно развитие през XIX век.
Успешно завършилите дисциплината студенти ще овладеят литературоведски компетенции, като развият умения и демонстрират способности да анализират и коментират художествени текстове и културни явления през призмата на различни теоретични похвати, да превеждат и интерпретират руска художествена и философска литература, да откриват типологични връзките между българската, руската, западноевропейската и славянските литератури, да осъществяват самостоятелни изследвания в областта на компаративистиката, имагологията и други научни направления, характерни за филологическата традиция на Софийския университет.
Студентите ще могат да прилагат придобитите умения в тяхната бъдеща работа на преподаватели, преводачи, редактори, съставители, в издателската и журналистическата практика, както и във всички дейности, за осъществянето на които е необходима висока (обща) култура, рефлексия и критично мислене.
|
Учебно съдържание
Лекции
№
|
Тема:
|
Хорариум
|
1.
|
Руската литература от ХХ век през призмата на българската литературоведска русистика: рецепция, изучаване, традиции на преподаване в Софийския университет. Периодизация, подсистеми, художествени парадигми.
|
1 час
|
2.
|
Руската литература в края на ХІХ и началото на ХХ век: между класичността и модерността. Естетически преломи / търсения, жанрови, тематични, етически промени, дискурсивни стратегии. Културното явление „Сребърен век“.
|
2 часа
|
3.
|
Реализмът в руската литература в края на ХIХ – началото на ХХ век. „Неореализъм“: институционализация, издания, представители. Прозата на Леонид Андреев („Червен смях“, „Юда Искариотски“).
|
1 час
|
4.
|
Творчеството на Иван Бунин („Село“, „Суходол“, „Господинът от Сан Франциско“, „Братя“, „Животът на Арсениев“, „Тъмни алеи“).
|
2 часа
|
5.
|
Руски модернизъм (I). Руски символизъм. Програми и практики. „Стари“ символисти: между религиозността и естетиката (Дмитрий Мережковски, Зинаида Гипиус, Валерий Брюсов, Константин Балмонт). „Млади“ символисти (теоретизациите на Вячеслав Иванов, творчеството на Александър Блок и Андрей Бели).
|
3 часа
|
6.
|
Руски модернизъм (II). „Кризата на символизма“. Руски акмеизъм. Институционализация, програма, фигури (Николай Гумильов, Осип Манделщам). Поезията на Ана Ахматова от акмеистичния период.
|
2 часа
|
7.
|
Руски авангард (I). Руски футуризъм. Групи, поетически декларации, издания. Егофутуризъм (Игор Северянин). Кубофутуризъм (Владимир Маяковски). Заумният език на Велемир Хлебников. Руски формализъм.
|
4 часа
|
8.
|
Руски авангард (II). „1917 година“ като социален, антропологичен и езиков експеримент. Руски абсурдизъм. ОБЕРИУ (Обединение за реално изкуство). Творчеството на Даниил Хармс.
|
3 часа
|
9.
|
Литература на руската емиграция от ХХ век. „Вълни“ на емиграцията. Руска емиграция в България (1919–1940): профилът на София като емигрантски център
Емиграция и метрополия – сходства и различия в литературните процеси.
|
2 часа
|
10.
|
Марина Цветаева – между текста на живота и текста на литературата.
|
2 часа
|
11.
|
Тенденции в прозата на руската емиграция. „Руските романи“ на Владимир Набоков („Защита Лужин“, „Дар“, „Покана за екзекуция“).
|
2 часа
|
12.
|
Социалистически реализъм и соцреалистически канон.
Съветска литература. Николай Островски (романът „Как се каляваше стоманата”). Творчеството на Михаил Шолохов.
|
4 часа
|
13.
|
Утопия и дистопия в руската литература от ХХ век. Утопия и идеология. Романът „Ние“ на Евгений Замятин. Творчеството на Андрей Платонов (повестта „Изкопът“, романът „Чевенгур“).
|
2 часа
|
14.
|
„Забранена“ литература.
Творчеството на Михаил Булгаков („Дяволиада“, „Кучешко сърце“, „Фаталните яйца“, романът „Майстора и Маргарита“, драматургия).
|
2 часа
|
15.
|
Творчеството на Борис Пастернак (лирически книги, романът „Доктор Живаго“).
|
2 часа
|
16.
|
Дисидентско движение в СССР. „Лагерна“ литература. Творчеството на Александър Солженицин („Един ден на Иван Денисович“, „Архипелаг ГУЛАГ“, „Нобелова лекция“). „Колимски разкази“ на Варлам Шаламов.
|
3 часа
|
17.
|
Руски постмодернизъм (Венедикт Ерофеев, Андрей Битов, Виктор Ерофеев, Владимир Сорокин, Виктор Пелевин, Людмила Петрушевска, Татяна Толстая и др.).
|
3 часа
|
18.
|
Творчеството на Йосиф Бродски.
|
3 часа
|
19.
|
Рускоезичният литературен процес в края на ХХ век – началото на XXI век. Масова литература. Литература и информационни технологии.
|
2 часа
|
Конспект за изпит
№
|
Въпрос
|
1.
|
Руската литература в края на ХІХ и началото на ХХ век: между класичността и модерността. „Неореализъм“. Прозата на Леонид Андреев.
|
2.
|
Прозата на Иван Бунин.
|
3.
|
Руски модернизъм
3а. Руски символизъм. Програми и практики. „Стари“ символисти (Зинаида Гипиус, Константин Балмонт). „Млади“ символисти (Александър Блок).
3б. Руски акмеизъм. Институционализация, програми, фигури. Поезията на Ана Ахматова от акмеистичния период.
|
4.
|
Руски авангард.
4а. Руски футуризъм. Егофутуризъм (Игор Северянин). Кубофутуризъм (Владимир Маяковски).
4б. Руски абсурдизъм. ОБЕРИУ (Обединение за реално изкуство). Творчеството на Даниил Хармс.
|
5.
|
Литература на руската емиграция от ХХ век. „Вълни“ на емиграцията. Руска емиграция в България (1919–1940).
5а. Марина Цветаева – между текста на живота и текста на литературата.
5б. „Руските романи“ на Владимир Набоков.
|
6.
|
Социалистически реализъм и соцреалистически канон.
6а. Съветска литература. Романът на Николай Островски „Как се каляваше стоманата“.
6б. Творчеството на Михаил Шолохов.
|
7.
|
Утопия и дистопия в руската литература от ХХ век.
7а. Романът „Ние“ на Евгений Замятин.
7б. Повестта „Изкопът“ / романът „Чевенгур“ от Андрей Платонов.
|
8.
|
„Забранена“ литература.
8а. Творчеството на Михаил Булгаков.
8б. Творчеството на Борис Пастернак.
|
9.
|
„Лагерна“ литература. Творчеството на Александър Солженицин.
|
10.
|
Йосиф Бродски: поезия, есеистика.
|
11.
|
Руски постмодернизъм. Венедикт Ерофеев (повестта „Москва – Петушки“), или автор и текст по избор (Андрей Битов, Виктор Ерофеев, Владимир Сорокин, Виктор Пелевин, Людмила Петрушевска, Татяна Толстая и др.).
|
Библиография
Основна:
Руска литература ХІХ и ХХ век. Университетски учебник. Р. Евтимова, Р. Божанкова и др. Пловдив: Хермес, 2002.
Руска литературна класика. Съст.: Петко Троев. Христоматия. Т. ІІІ и ІV. София: Булвест 2000, Тилиа, 1996, 1998.
Руска модерна поезия. Христоматия. Велико-Търново, 1994 (или която и да е христоматия на руски език със заглавие „Русская литература конца ХІХ – начала ХХ века“).
История русской литературы ХХ века: Серебряный век. Под редакцией Жоржа Нива, Ильи Сермана, Витторио Страды и Ефима Эткинда. Москва: Издательская группа „Прогресс“, 1995.
История русской литературы ХХ века (20–50-е годы): Литературный процесс. Учебное пособие. Ред. коллегия Авраменко А. П. и др. Москва: Издательство Московского университета, 2006.
История русской литературы ХХ века (20–90-е годы): Основные имена. Учебное пособие для филологических факультетов университетов. Отв. Редактор С . И. Кормилов. 2-е изд., исправленное и дополненное. Москва: Издательство Московского университета, 2008.
Лейдерман Н. Л., Липовецкий М. Н. Современная русская литература. 1950-е – 1990-е годы. В 2-х томах. Москва: Академия, 2003. Том 1 (1953–1968). Том 2 (1968–1990).
Русская литература в 4-х тт. Том 4. Литература конца XIX — начала XX века (1881–1917). Гл. редактор Н. И. Пруцков. Академия Наук СССР. Институт Русской Литературы (Пушкинский дом). Ленинград: Наука, Ленинградское отделение 1983;
https://www.e-reading.club/book.php?book=111902
Допълнителна:
Антология на руската поезия XII–XXI век. В превод на Кирил Кадийски. София: Нов Златорог, 2012.
Бердяев, Николай. Руската идея. Основни проблеми на руската мисъл през XIX в. и в началото на XX в. Велико Търново: Фабер, 2001.
Геллер Михаил. А. Платонов в поисках счастья. 2 изд. Москва: МИК, 1999; http://platonovseminar.com/personal_page.php?id=19
Божанкова, Ренета. Постмодернистичният руски текст. София: Факел, 2001.
Евтимова, Румяна. Догадки за смисъла. София: Унив. издателство „Св. Климент Охридски“, 2005.
Ерофеев Виктор. Метароман Набокова: Владимир Набоков. Собрание сочинений в 4-х тт. Том І. Москва: Правда, 1990.
Жирмунски, Виктор. Ана Ахматова; http://liternet.bg/publish18/v_zhirmunski/ahmatova.htm (14.09.2006)
Звезданов, Николай. В света на Майстора и Маргарита. София: Унив. издателство „Св. Климент Охридски“, 1993.
Казакова, Светлана. Руски модернизъм: авангард. Шумен: Глаукс, 1993.
Костова-Панайотова, Магдалена. Руският поетически авангард през ХХ век: Теория и практика. Благоевград : Унив. изд. Неофит Рилски, 2010.
Крепс, Михаил. О поэзии Иосифа Бродского. Ardis Publishers, Ann Arbor, 1984; http://lib.ru/BRODSKIJ/kreps.txt
Лосев, Лев. Йосиф Бродски. София: Рива, 2009.
Марков, Георги. Драмата на Пастернак. – В: Нови задочни репортажи за България, 1991; https://chitanka.info/text/24354-dramata-na-pasternak-i; https://chitanka.info/text/24355-dramata-na-pasternak-ii.
Можейко, Едвард. Социалистическият реализъм. Теория. Развитие. Упадък. София: Ун. изд. „Св. Климент Охридски“, 2009.
Петкова, Галина. Марина Цветаева в Борисоглебия: между писането и живеенето; http://liternet.bg/publish10/gpetkova/mcvetaeva.htm
Погледи към Бродски. – В: Литературен вестник 22–28.06.2016, брой 75, с. 9–14.
Ревзина, О. Г. Безмерная Цветаева. Опыт системного описания поэтического идиолекта. Москва: Дом-музей Марины Цвеатевой, 2009.
Троев, Петко. Руски модернизъм. Енциклопедичен речник. София: Труд, 2004
Цветков, Лазар. Духовните търсения на Пастернак. – В: Литературна мисъл. 1990, № 9.
Черняк, Мария. Современная русская литература: учебное пособие. Москва: Форум – Сага, 2008.
Чудакова, Мариета. Михаил Булгаков. Живот и творчество. София: Наука и изкуство, 1988.
Чупринин, Сергей. Русская литература сегодня. Путеводитель. Москва: Олма-Пресс, 2003; https://books.google.bg
Шевеленко, Ирина. Литературный путь Цветаевой: Идеология-поэтика-идентичность автора в контексте эпохи. Москва.: Новое литературное обозрение, 2002; https://books.google.bg
Stone, Jonathan. Historical Dictionary of Russian Literature (Historical Dictionaries of Literature and the Arts). The Scarecrow Press, Lanham, 2013; https://books.google.bg
Сайтове:
https://literaturensviat.com/
http://liternet.bg/
http://www.bglibrary.net/
http://www.slovo.bg/
http://www.ruthenia.ru
Дата: Съставил:
20 септември 2017 г. доц. д-р Галина Петкова
Сподели с приятели: |
