Фармацевтични грижи при деца
Изтегляне 104.97 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- РЕЗЮМЕ
|
КУРСОВА РАБОТА ПО „ФАРМАЦЕВТИЧНИ ГРИЖИ“ НА ТЕМА : ФАРМАЦЕВТИЧНИ ГРИЖИ ПРИ ДЕЦА Изготвил: Дафина Асенова Иванова
СЪДЪРЖАНИЕ ИЗПОЛЗВАНИ СЪКРАЩЕНИЯ 3 РЕЗЮМЕ 3 ВЪВЕДЕНИЕ 3 ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ 6 МЕТОД НА РАБОТА? 6 ЗАКЛЮЧЕНИЕ 12 ИЗПОЛЗВАНИ СЪКРАЩЕНИЯРЕЗЮМЕВ настоящата курсова работа се разглежда същността на фармацевтичната грижа при деца, мисълта за нейното зараждане и развитие във връзка с особеностите на детския организъм и ролята на лекар, родител, фармацевт и тясното им взаимодействие в тази отговорна дейност. Фармацевтичната грижа при децата е специфична, от значение е изработването и спазване на строг индивидуализиран план, педиодично мониториран с цел да доведе до бързото оздравяване на малкия пациент. ВЪВЕДЕНИЕФармацевтичната професия, като регулирана профе- сия, е обвързана с отговорност към здравето и добруването на пациента, т.е. участва активно заедно с останалите ме- дицински специалности при оптимизиране на лекарствената терапия на пациентите и гарантиране на рационална лекар- ствена употреба. Според СЗО здравните услуги, фармацев- тичните грижи, рационалната лекарствена употреба и ефек- тивното управление на лекарственоснабдителния процес са ключовите компоненти на една достъпна, сигурна, равно- правна система за здравни грижи, която осигурява ефективни, безопасни и качествени лекарства. Важна роля за реформите в здравния сектор има фармацевтичния сектор. За да се реа- лизира всичко това на практика, обаче, ролята на фармацев- тите трябва да бъде преразгледана и преориентирана към разпространение на здравна информация и култура, както и правилно управление на заболяванията на пациентите. Важно е осъзнаването на необходимостта от аналитичен подход към лекарствената употреба. Многобройни проучвания доказват неговата необходимост, тъй като има важна връзка между лекарственото лечение и предизвиканата заболеваемост/смъртност. Предоставянето на фармацевтични грижи има доказани клинични, икономически и хуманни ползи при пациенти с хронични заболявания като диабет, хипертония, астма и тн Водени от своите навици, ниво на здравна култура, влиянието на медийни стимули, желанието сами да вземат решение за здравето си, относително затруднения достъп до личния лекар и много други фактори, пациентите все почесто разчитат на фармацевта,за да намерят разрешение на здравните си проблеми. [12] Множество изследвания показват, че фармацевтът, като отговорен медицински специалист и професионалист е длъжен да откликва адекватно на нуждите на своите пациенти.Въпросът, който стои пред него е не дали да се промени, а в каква насока да се промени фармацевтичната практика Фармацевтичните грижи са нова професионална насоченост на фармацевтите, която се създава в продължение на години. Тя няма за цел да измести ролята на лекарите или на другите здравни специалисти, а да посрещне нуждите на пациентите. Появява се в резултат на нарасналото предписване на лекарства, появата на голямо многообразие на лекарства на пазара и съответната нужда от повече информация за тях. Това довежда до комплексното изучаване и обхващане на лекарствената терапия Научните школи, изследващи развитието на фармацевтичната професия, посочват, че фармацевтичната грижа изисква последователност във всяка практическа ситуация. Фармацевтите изпълняват три важни функции [1]: 4идентифициране на настоящи и потенциални лекарство-свързани проблеми; 4разрешаване на настоящи проблеми, свързани с употребата на лекарства; 4предотвратяване на потенциални лекарство-свързани проблеми. Лекарство-свързаните проблеми включват: 4нетретирани симптоми – пациентът има здравен проблем, който изисква лекарствена терапия, но не приема лекарство за тази индикация; 4неправилен избор на лекарство – състоянието на пациента отговаря на съответната лекарствена индикация, но приема погрешен или не най-подходящия за специфичните си нужди ЛП; 4субтерапевтични дози – здравният проблем е третиран с твърде ниски дози от иначе подходящото за състоянието на пациента лекарство; 4неприемане на лекарството – възникнал е здравен проблем в резултат от неприемане на назначеното лекарство. Това се дължи на икономически, психологични, социални или фармацевтични причини; 4свръхдоза – пациентът има здравен проблем, който е третиран с твърде висока доза от правилното лекарство; 4лекарствени взаимодействия – проблемът е възникнал в резултат на взаимодействие ЛП-ЛП, ЛП-храна и др. 4употреба на лекарства без назначение – пациентът използва лекарства, които не са предписани от здравен специалист; 4неуспехи в лечението – пациентът приема лекарство за здравния си проблем, смятано за най-подходящо, но желаният ефект не е постигнат поради различни причини. [1] Хеплер и Линда Странд обе- диняват по-философската дефиниция на Хеплер с по-прак- тическия подход на Странд, а именно: „Фармацевтичната грижа е този компонент от фармацевтичната практика, който изисква директното взаимоотношение на фармацевта и па- циента с цел – грижа за нуждите на пациента, свързани с предписаните му лекарства”. Освен това се подчертава, че фармацевтичната грижа е неотменен елемент от здравната грижа, свързана неотлъчно с останалите нейни елементи. Фармацевтичната грижа означава безопасна, ефективна и хуманна лекарствена терапия. Използва се терминът „грижа”, за да се доближимаксимално тази нова дейност нафармацевта до медицинската грижа на лекаря и медицинската сестра и за да се покаже, че в съвременната терапия на пациента ме- дицинските специалисти работят в екип [15, 16]. В проучването на Dillon става ясно, че фармацевтич- ната грижа е съвременна концепция, в която пациентът заема първостепенно значение. Тя набляга върху следните елементи в процеса на лекарствената терапия [11]: 4отношението, поведението и задълженията на фармацевта; 4загрижеността и етиката на фармацевта; 4знанията, отговорностите и уменията на фармацевта при всеки конкретен случай. Фармацевтичната грижа цели да се постигнат определени терапевтични резултати, подобряващи здравето и качеството наживот на пациента. Въпреки че фармацевтичните грижи наблягат върху лекарствената терапия при отделния пациент, в своята същност концепцията е насочена към цялото общество. На фармацевта се гледа като на специалист, който осигурява здравна грижа и активно участва в предотвратяването на болестта заедно с останалите членове на екипа. Фармацевтичната грижа е съвременно направление, към което трябва да се стремят всички фармацевти. Като се вземат предвид особеностите в развитието на здравната грижа и фармацевтичните навици в отделните страни, фармацевтите трябва да използват личната си преценка като предимство за постигане на поставените цели. Подхода на екипа, осъществяващ фармацевтична грижа, ежизнено важен за постигане на оптимални резултати при ограничени средства – финансови и хуманни, отговарящи на изискванията за здравна грижа в отделните страни Стандартите за фармацевтичните дейности трябва да бъдат съобразени с изискванията на националното законодателство. Те от своя страна се базират на стандартите, определени от Международната фармацевтична федерация (FIP), която въвежда правилата за „Добрата фармацевтична практика” [17]. За фармацевтична грижа в хуманитарната медицина се говори от седемдесетте години на двадесети век. От 1990г. съществува концепция, а от 2013г. новата дефиниция е факт.
Изтегляне 104.97 Kb. Сподели с приятели:
|