Показва връзката м/у дозата, тъканната концентрация и продължителността на действие. Ефекта на инхалационните анестетици зависи от терапевтичните мозъчни концентрации.
Алвеоларна концентрация –по парциалното налягане на анестетика в алвеоларния газ се съди за парциалното налягане на анестетика в кръвта и мозъка. Т.е. понеже ние можем да мерим концентрация на анесетика във алвеолките и понеже много бързо тоя анестетик достига до еквелибриум – (равенство) м/у нашите мазни мозъчни клетки и концентрацията във алвеолите. Ние по концентрацията на анестетика по парциалното му налягане (частично т.е. налягането на всички газове във въздуха-това се дължи на атмосферното налягане. Налягането на всички газове, които упражняват някакъв натиск се нарича тотално налягане на газовете.). А налягането на всеки един от газоевте (във въздуха има кислорода, азот, въглероден диоксид, инертни газове). Парциално означава налягането на определен газ. По парциалното налягане на анестетика в алвеолките, ние си правим сметка, тъй като те са почти еднакви, какво е прациалното налягане на този анестетик в мозъка. Защото ако направим много голямо налягане в мозъка парциалното на някакъв анестетик, той вече няма да си върши ролята на упойка т.е. да си върши работата на вещество осигуряваща на обща анестезия ще свърши работата на отрова.
Минимална алвеоларна концентрация (МАК) – е концепция, въведена през 1965г. и се използва за сравняване на силата, или потентността, на анестетиците. Определя се като концентрацията при която там в алвеолките на анестетик в белите дробове, която е необходима за предотвратяване на движение в 50% от пациентите в отговор на хирургически стимул (болката от стандартен кожен разрез). 50% могат да мръднат, останалите 50% няма да мърдат.
Най – малката концентрация на анестетик, при които хирурга като среже на някои корема и всеки втори т.е. половината хора не мърдат това се нарича МАК.
